В анализ, който отразява тревогите на много европейци, особено на „запознатите“ от собствен опит със съветския манталитет народи, литовският автор Валентинас Мите задава пряко въпросът:
Кой ще спре енергийния кръстоносен поход на Русия?
Ето какви факти припомня той.
Зависимостта на страните от Източна и Централна Европа от руския газ и петрол е практически абсолютна. Това предизвиква опасения, че енергийната зависимост може да премине и в политическа. Ако Русия беше нормална демократична и либерална държава, подобни опасения нямаше да съществуват. Напротив – подобен съсед би бил просто подарък от съдбата за ЕС, който не е богат на енергийни ресурси.
За съжаление, Русия е много далече от западната демокрация, а природните си ресурси, преди всичко използва с политически цели. По време на десетгодишното си управление като президент Владимир Путин постигна това, че „Газпром” и „Лукойл” станаха държавни компании (държавата притежава 51% от акциите) и по този начин се превърнаха в оръжие за постигането на геополитическите цели на Кремъл. Бизнесът за тези компании е второстепенен, макар и важен компонент.
Извън всякакво съмнение е, че природният газ и петролът са най-важните източници на приходи за руския бюджет, позволяващи да се плащат пенсиите, да се предоставят други социални услуги на гражданите, да се модернизира икономиката и да се превъоръжава армията. Но Кремъл все пак смята за приоритетни не вътрешните потребности, а геополитическите си стремежи.
Русия нееднократно е заявявала, че за Европа тя е най-надеждният доставчик на ресурси, но енергетиката не веднъж е била използвана в качеството на политическо оръжие. Не по технически причини „Мажейкю нафта” не получаваше суровини от Русия по петролопровода, не по технически причини бяха намалени доставките на газ за Чехия, когато страната подписа със САЩ договор за разполагането на системи за ПРО. Никакви технически проблеми нямаше и когато на власт в Украйна дойде прозападният президент Виктор Юшченко.
Подобно поведение на Кремъл може да бъде обяснено с остарялата политика за зоните на влияние. Според Кремъл сферата на влияние на Русия се разпростира едва ли не на цялото пространство на бившия СССР и съседните държави. Но Москва не е против да оказва влияние в Западна Европа и в други райони на света, още повече, че редица западни страни наивно смятат, че доставките на природни ресурси за Русия са само бизнес.
Най-значимото оръжие, с което Русия гони своите геополитически цели, е „Газпром”. Концернът някога бе управляван от сегашния президент Дмитрий Медведев. „Газпром” не само доставя газ, но и управлява голяма част от руските медии. „Газпром” се стреми и да разшири своята дейност и в петролната сфера.
Нека погледнем как на практика се осъществява енергийната инвазия на Русия в Европа. Най-добре това се вижда с доставките на газ. В Северна Европа се изгражда газопроводът „Северен поток”, който заобикаля балтийските страни и Полша.
Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, близък приятел на Путин, със своите действия показа, че общите интереси на ЕС, особено на новите страни-членки на Съюза, изобщо не се зачитат, тъй като договорът с Русия бе подписан без да бъде отчетено мнението на тези държави. Това решение противоречи на това, което брюкселските бюрократи наричат принцип на „солидарността”. Дори нещо повече, не минаха и няколко дни откакто Шрьодер не беше канцлер, а той вече успя да си намери пост в компанията, която строи „Северен поток”. Това е толкова срамна постъпка, че даже е трудно да се коментира.
В Южна Европа политиката на „Газпром” е много активна, особено заради това, че ЕС се подготвя за строителството на газопровода „Набуко”, който ще заобиколи Русия. Отчасти поради това Русия се стреми и да възстанови своето влияние в Кавказ.
Газопроводът „Южен поток” ще преминава по дъното на Черно море от Русия до България, след това през Сърбия и Унгария в Австрия. Неговото строителство трябва да приключи през 2015 година. По тръбопровода ще се транспортира газ не само от Русия, но и от страните от Централна Азия. От тях Русия купува газ по смешна цена, а го продава на Запада по световна.
Кремъл се отнася неблагосклонно към стремежите на някои страни в Централна Азия да построят свои газопроводи и самостоятелно да доставят газ в Китай, който разполага с огромен икономически потенциал, но не е богат на природни ресурси. „Газпром” има свои планове по отношение на Китай и затова не са му нужни конкуренти, особено притежаващи големи залежи от газ.
Трудно може да се каже кой от проектите ще бъде завършен първи „Набуко” или „Южен поток”. Руските политици се съмняват, че след появата на „Южен поток” „Набуко” ще бъде полезен в икономически план. Западните инвеститори, като италианската компания Eni, са съгласни с това.
Геополитическата ситуация е такава, че засега „Набуко” може да получава газ само от Азербайджан. Едва ли е възможно газопроводът да премине през Каспийско море, тъй като несъмнено Русия ще бъде против строителството. „Набуко” би бил ценност, ако се промени ситуацията в Иран или се стабилизира положението в Ирак. Но най-лошо от всичко е, че ЕС няма достатъчно политическа воля за проекта.
Изглежда, че енергийният кръстоносен поход на Кремъл не може да бъде спрян, но се появяват нови фактори, които може да накарат „Газпром” сериозно да промени плановете си в Европа, а може би дори да се лиши от енергийното си оръжие при взаимодействието с отделните страни на Стария континент, а понякога да прави и цялата политика на ЕС зависима от Русия.
Увисва във въздуха обаче въпросът кои са тези „ нови фактори“? Правителството на България „нов фактор“ ли е?
Недоизказаната мисъл на автора на анализа всъщност беше „разшифрована“ в София от посланик Джеймс Уорлик. В Америка, с типичния за нея прагматичен подход, на бързи обороти разработват новата технология за добив на газ на от шистови находища. Полша вече оповести, че има гигантски потенциал, който може да я превърне в реален конкурент на руската енергийна хегемония. Оказва се, че и в България не всичко е загубено. Дългогодишните призкази за липса на руска алтернатива могат да се окажат най-голямата стратегическа лъжа на нашето поколение и при успешен резултат от издирванията на компанията „Шеврон“ да се освободим от вечните освободители.
Колкото и да скърцат със зъби лобистите на „вечната дружба“, на хорзонта има надежда това да се случи. А за Европа, включително и за България, е трудно да си признае, че за пореден път ще трябва да разчита на американците като противовес на една „местна империя“, която има претенцията да разиграва стария континент макар и по нов начин. Във възходяща линия това се случи през двете световни войни, а след това през „студената“, по време на която съветските танкове бяха допуснати да се „разходят“ само в две европейски държави блъгодарение на американското противостоене ( което не прави драмата на Унгария и Чехословакия по-малки). Кризата на Балканите с разпадаща се Югославия също показа европейската нерешителност и безпомощност без водачеството на САЩ, които повече от половин век гарантират охолния живот на безгрижната Европа, отказваща да отделя средства за отбрана на гърба на американския данъкоплатец.
Преди алтернативата на задушаващия руски газ да стане факт е рано за фанфари. Но самата алтернатива вече отваря вратата за много въпроси – до един политически. Особено в нашата държава, в която нежеланието да се противопоставим на руския енергиен кръстоносен поход е трайна, дългогодишна политика на цели партии с властови опит и потенциал.
Были времена,когда мы с графом Игнатиев,долго спорили на счеть Болгарий и ссорили,мирились и опять ссорили, каким образом помочь лучше Россской экспанзии ..в Юго Восточоной Европе, или в Азий?
Мало ли денег стойло США и линкольнского казнейчества за Аляска,которые потребовал позже,даже наш турецкий неприятель!!!
Но стоить припомнит президентский юмор,как поступит,эсли поймать слон за задную ногу и онь попытаеться вырваться,чтобы убежат!
Лучще отпустить ногу!
Скоро ще стане съвсем ясно, дали настоящите Правителство и Парламент ще изпълнят със съдържание мотото: “Обединението Прави Силата”, или ще са третите поредни, задоволили се само с абревиатурата му: “Опс” – възклицание, използвано при грешки.
Ами задушаващата прегръдка, наречена “ВЕЧНА ДРУЖБА” е всеобхватна. От Прибалтика, през Централна източна Европа та до Балканите. Май без единни, координирани действия на потърпевши от тази “любов” няма оправия.
Моят оптимизъм от предния пост май е опроверган в публикация на Пламен Асенов.
Цитат “Чета онзи ден едно интервю на политическият маестро Збигнев Бжежински за полското списание “Политика”. На Бжежински, доколкото знам, не му липсва нищо в този живот, включително точните прогнози за развитието на света. Та той очертава някаква възможна пътека за продължение на процеса на глобализация, при който Европа и САЩ ще вървят все повече не само към единомислие и единодействие по редица въпроси, но може би и към формално създаване на съвсем неформален нов политически алианс помежду си.
А като стъпка към това маестрото сочи необходимостта от създаване на вътрешно лоби в ЕС, разбираемо – не само от негова лична, но и от обща политическа гледна точка – начело с Полша, но лоби, в което членуват различни държави. Унгария и Чехия, естествено, освен тях – балтийските страни. И Румъния. Сред споменатите България направо блести с отсъствието си. За България той не се сеща. Не я споменава изобщо. Нула.
Знаете ли какво значи това? Бжежински не вижда България като нормална, активна и полезна европейска държава. Направо ме заболя на първо четене, но на второ си дадох сметка колко е прав човекът. Защото не само на него, а и на мен България ми липсва отвсякъде”.
Амиии за България няма оправия!?
Мисля, че трябва да се загледаме малко в Япония, която няма собствени залежи на газ и си доставя с танкери. Освен това Япония и САЩ бяха “врагове”, но след края на Втората световна война именно САЩ ги изправиха на крака – и японците като прагматичен народ нямаха нищо против. Бил съм известно време там и забелязах, че там няма никаква нерешителност или неудобство да се опрат на САЩ, които са (предполагам) търговски пяртньор № 1 за тях.
Ако “Шеврон” успее с потенциала на 25 млрд м/3,при наши си годишни нужди от 5 млрд.м/3 Русия направо,да трампи свои пост-сръбски виждания за български Голям шлем на Балканите!
Така ще се римуват и “по-мекия за Южна Осетия”,а и Татарстан с Булгаристан!
ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ пеели едно време, “све е юбаво чедо,али Буров да ми беше дедо!”
То и Европа кандисва веч на друг отдалеч,а мъдростта не е бръчки а гънки!!!
След Видин и Варна,Европа е изповед
като разказ за това,което не трябва да се прави и,за което не трябва да се говори.Още Иван Срацимир,”влащко”момче по майка,
и ощетено от баща българин,
застарял запален от страст владетел и завистта на мащехата си Сара,ще приюти в “Бабините Видини кули” струпалите се рицари,събрани от папа Евгени VI!
Очевидно,Негово Светейшество е виждал през мъглата на вековете днешните беди,които ще обезчестяват и обезкървяват България.
Не знам защо, като стане въпрос за руски газ, руски атомен ток, възраждане на дружбата, на старите икономически връзки, спонтанно се сещам за Финландия от 1940 г. Там, струва ми се, имаше генерална репетиция на един мащабен проект, който по ред причини по-късно не се състоя. И заслугата на финландците за това не беше малка. Е, сега не е с олово, а с банкноти, но пък и ние не сме финландци май, както се изразяват медиите при цитиране на съмнителни данни.
Прочетохте ли за договора между Турция и Русия за АЕЦ? Руска централа, по руски проекти, в руско изпълнение, руска като собственост, руски права за продажба на енергия, само едно за Турция – изплащане за наем на земята чреэ електричество! Мога да си представя, как настоящето правителство се бори със същата руска алчност.Дано устои, но наверно никак не е лесно. В римското право съществува едно понятие “societas leoninas – лъвско съдружие” – съдружие между малък и мощен партьор, при което задължително вторият изяжда първия.Но защо българските русофили изпитват сладострастие от това страната да бъде изяждана, не ми е понятно.Мисля, че едва сега се правят първите плахи опити за откъсване от икономическата орбита на Русия.Вероятно задължително плахи, защото средствата за изнудване са много мощни, нещо което ние, обикновените не знаем много точно.
Mr.I n d z h e v,once chosen a clean and clear vision of your colleague from Lithuania,you was additionally very helpful for your countrymen before next crucial challenges of Bulgaria as only able and capable to reject no necessary and wrong reasons
of fiction invention and fabrication.
In much more bad times S t a m b o l o f f ,was unshakable and actual ruling elite certainly obliged, to equalize us with Central and old Europe on the proved way to gain in prestige and dignity as many others in the same family of Euro Atlantic Partnership.
To be or not to be!That,s the questuon!
Г-н Инджев, като експерт също се интересувам от въпросите на енергетиката и следя отблизо европейската политика в областта на енергетиката. Европа вече ясно съзнава, че трябва да предприеме стъпки на общностно равнище за да ограничи енергийната зависимост на повечето държави-членки от Русия, като предприема конкретни законодателни инициативи и предвижда мащабни инвестиции за развитие на енергийната инфраструктура. Ако представлява интерес за Вас: На адрес накратко съм изложила тези инициативи:
http://velimar.blogspot.com/2010/06/blog-post_25.html
http://velimar.blogspot.com/2010/07/blog-post.html
Хрумва ми, че западният европеец едва ли е толкова в час със случващото се.
Предполагам, са свикнали с идеята, че ако има нещо нередно те ще бъдат осведомени. Само, че в този случай има повсеместна хватка ключ на всички нива. Тяхното приспиване може да се окаже доста лесно.
В този случай ние самопросвещаващите се или киселите както някой статистики ни посочиха вероятно сме по-нащрек, и от киселост не можем да заспим.
Т.е. един път да е но сме по-добре от западноевропейците. Ура.
Достатъчно и Шеврон само да влезе на пазара. Иван (не дедото ти Иван, другият) щеше да го направи.
„Според публикации в световните медии поне 40 големи енергийни компании търсят шистови газови находища – всички големи са на този пазар и работят усилено. Освен британската BP, Royal Dutch Shell търси находища в Швеция и Украйна, Exxon Mobil – в Унгария и Германия, а ConocoPhillips и Chevron са в Полша. Eurenergy Resource Corporation ще сондира в Южна Англия. Много компании очакват разрешения за сондажи във Франция. Според оценките на геолозите районът на Гренобъл и югоизточна Франция са интересни с това, че там находищата са много по-плитки, отколкото в Парижкия басейн.
Китай също е заразен от “шистовата лудост”.
Как се добива “алтернативен” газ
Разположеният в шистови и глинести слоеве газ не може да бъде извлечен оттам с традиционния метод на сондиране, тъй като не се намира в концентрирани находища, а е “разпръснат” из пластовете. През 2008 г. американските експерти успяват да разработят технология, която успешно съчетава метода на хоризонтално сондиране с т.нар. хидравлично разбиване.
Този процес създава ефекта на хидравличен удар чрез инжектиране на вода, пясък и определени химически вещества в подземните слоеве. Това позволява да бъде “събран” разположеният там газ без необходимостта от множество отделни кладенци. Създадените кладенци обаче трябва да се разполагат по-гъсто един до друг заради спецификата на шистовите находища, а и получената смес от вода и химически вещества носи риск за водоемите наоколо, което на практика изключва разработването на този вид находища близо до населени места.„
Предполагам че доста хора не знаят за какво става въпрос когато се говори за „алтернативен газ„ за това си позволих няколко цитатата по темата. Нещата не са особенно безнадеждни за България. Oставa да се надяваме, какво друго.
По всичко личи че ще си имаме “ГОЛЯМ ШЛЕМ” вместо ръждясалата и отритната и много бързо позабравена “желязна завеса”. Вижда се че това е по-модерно, по-обезпечено , подкрепено и гарантирано от техническа, икономическа и юридическа и каквато ви хрумне гледна точка , наистина ЖЕЛЯЗНО от всякъде, но със същите главни функции на капан
Вижда се ясно и че това ново заградно съоръжение не е някакъв плосък хрушчовски квадратно-гнездови метод на засяване и че тук методиката , подходът и изпълнението са значително ДИВЕРСИФИЦИРАНИ, сериозно обмислени и доведени до безпощадна непробиваемост. Особено пък когато са изправени срещу сковаващ страх и овчедушие каквито имат отсреща. Там и дървени да бяха заградните съоръжения можеха да свършат перфектно същата работа – от край време овчарите с един прост плет от пръти са си заграждали стадата и всичко е било ок. Та железни шлемове и обсадни тръби ли няма да свършат работа при това че и песовете никак не са малко.
По-скоро Грузия , че даже Белорусия , където все пак нещо става ще успеят да се откопчат от “прегръдката” , макар да ги бият през ръцете, краката и по главите отколкото България.
Вярно е че единствено шистовият газ (засега) може да стане алтернатива за руската газова експанзия и да застраши нейната непробиваемост. И не само да ги застраши но даже да доведе самоуверените монополисти в газовото нагнетяване на напрежението до състояние да “пикаят газ” oт яд и безизходица защото тръбата ако за нас е толкова сложно и мощно съоръжение то за тях е “сламката” за която са се хванали. Другата ръка държи куфарчето с бутона на който пише “Пуск”.
Не ми се струва че шистовият газ може да засегне България. Виж , в Западна Европа ще го внедрят максимално бързо, както между впрочем това правят със слънчевата , вятърната и другите възобновяеми видове енергия които там наистина започват да стават фактор в енергетиката но не и в България. Там намирането и купуването на свободни терени за слънчеви електростанции става едва ли не “със бой” , ако си го кажем по балкански за по-ясно а производителите на фотогалванични модули за затрупани от поръчки и се чака ред , не знам при нас има ли подобно нещо. И такива видове енергия се оказват даже напълно конкурентноспособни сравнени с изключително тлъстите инвестиции които имаме намерение да правим в ядрената енергетика.
Явно при нас и диверсификацията , както и всичко друго се разбира задължително превратно и извратено.
Действително , моментът за България е сюблимен, ще влезе в Историята и и ще бъде изучаван от наследниците ни заедно с подробното разположение на “силите” и разните там “дреболии” като блогчета , гладни стачки и т.н.
Това сега е НАВЕЧЕРИЕТО което във всички случаи е не по-малко важно и интересно от самото голямо събитие , което в случая ще се казва “НАХЛУЗВАНЕТО”
Преди дни,когато кандидат-студенти имаха шанса,да поработят по история на България за 12 специалности със знания за Стамболов и Иван Асен II,си спомних покойния професор Владимир Кутиков,който си отиде от този свят огорчен и забравен.
Целта е да оценим шанса чрез И.Инджев,за нещо важно,когато Утопията с присъщата й чалгаджийска посредственост,си представя българската държавност като “Плод и зеленчук”,което едва ли би могло,да се счита като успешна находчивост и на български президент,удостоен знаково в памет на титана Стамболов.
Неговите предшественици през 13 и 14 в.в.,са си общували с колеги от италиански градове-държави/Генуа,Венеция и др./с Византия,с адриатическата република Дубровник,с Централна Европа:Германия,Унгария,Чехия и така до режима на капитулациите.
Иван Александър пише на дож Андрея Дандоло/1358/,Иванко на генуецците/1387/,Иван Асен II дарява грамота на дубровнишките търговци/1230/,Михаил Асен /1253/,Иван Срацимир на “бращовци”,и само слабостта на българската държава,с чувство
за малоценност,се копира зле и облагодетелствува Франция чрез Сюлейман Великолепни:
1535,1573,1740,Англия 1583,
Холандия 1613,Русия 1783,Австрия 1784,САЩ 1830,Белгия 1838 и Гърция 1855.
За сравнение покойният прфесор,гений на България по международно частно право третира сложна съвпупност от права,
привилегии и имунитети,от които са се ползвали по-късно Османската империя и редица запрадноевропейски държави,но вещо са отстоявали средновековни колеги на г-н Г.Първанов,в т.ч. и по адвалорните мита и т.н. и при разглеждане на дела от български ищци,без заплащане на съдебни разноски от наши подници в местни съдилища на дубовнишката република,например!
Нека всеки,който чете коментара,да си спомни с добро за проф. Вл.Кутиков и за това,че дори Иванко убиецът на Асен,е “зачитал права на чуждите консули!”/по “Наука и изкуство”,С.,1976 г./
За проф. Кутиков не мога да си спомня с добро, а с възхищение от цялостният обем на неговата личност, не само от познанията му.Знаете ли, че той сваляше шапка на всеки студент, който го поздравяваше по улицата?Той бе останал по чудо от старите времена, като един от последните мохикани на някогашния кулутуран елит на тази страна.Сравнени с него, “интелигенти” като Първанов, Станишев, Рашидов, Данаилов и пр. са като неандерталци.До ден днешен, за да мисля с добро за българския народ се връщам към спомена си за него и още неколцина.Но в някакъв смисъл наверно днес нещата са по-хармонични от някога: простащината на елитите отговаря на простотията на масите.
Към г-н РОСЕН ЙОРДАНОВ:
Ако “Южният поток” бъде желан и подкрепен от ЕС, за него ще можем да кажем, че е труднопробиваема ограда. Не може да се каже същото обаче за АЕЦ и нефтопровода, те са толкова пробити икономически, по безопасност, екологично, стратегически и всякак още, че само с помощта на самите овце може да им се скове тази ограда.
“Явно при нас и диверсификацията , както и всичко друго се разбира задължително превратно и извратено.” – казвате Вие. Ето това е проблемът и той не е толкова при нас и в разбирането, защото всички що-годе грамотни хора знаят и много добре разбират що е то “диверсификация”. По-скоро тези, които предлагат и се мъчат да осъществят тези проекти – чужди и наши помагачи – те ги НАЛАГАТ, без да ни питат, под кухата фраза за някаква “диверсификация”, защото какво друго могат да измислят?
Към Андро
Съгласен съм напълно с Вас, Андро , За мен ЮП е главният коз в шлема, още повече че е много по-мощен като икономически инструмент от другите два, а и без него няма “клещи”. АЕЦ за мен е част от съживителната система за руската ядрена енергетика която все още не е умряла както много други техни индустрии илинещо като впрягане на нашето хилаво магаренце , заедно с виетнамското такова да теглят забуксувалия парен локомотив наречен “Aтомекспортсрой” . А пък Б-А е нещо което въобще не ни засяга т.к. е проблем на Турция и Русия , да се заобиколи Босфора и нека си го решават сами, без да ни намесват, и тръбата ще им излезе по-къса. Че са политически инструмент се видя нееднократно. Набуко е друго нещо, защото по същата логика би трябвало да очакваме политически натиск от Азербайджан, Туркмения или… Катар ако решат да го прокарат и до там.
Що се отнася до диверсификацията, съгласен съм че всички разбират какво е, но защо ли в ДЕСТРУКТИВЕН план от североизток се наблюдават забележителни успехи в прилагането на тази методика а в ГРАДИВЕН са жалки джуджета. И има ли връзка това с управляващите там за които знаем от кои школи и структури идват и нашите “реалии” в лицето на “левицата” която продължава да гледа Москва със зяпнала уста , но като че ли погледът и не може да се измести към други части на Русия и “т.нар. десница” която от една година си мята главата насам-натам като зрител на тенис но не знае какво да прави – да се радва ли или да се мръщи от развоя на корта. Едните играят “за запазване на резултата” нагъзени над топката около конера , съвсем по плеймейкърски а другите които са за твърдо и неотклонно “европейско развитие” го виждат единствено и преди всичко като приравняване на заплатите им с европейските.
Тотална подмяна на причините със следствието, на същността с подробностите и на правилото с изключенията му.
Мисля че ще се съгласите че изключения от тия тенденции за жалост не се наблюдават
вСЕКИ КОЙТО СЕ ОПИТА ДА МИСЛИ ПРАГМАТИЧНО ВЪРХУ ТАЗИ ШИРОКА ТЕМА ПО ВЕРТИКАЛА И ХОРИЗОНТАЛА В ЕДИН МОМЕНТ СЕ УСЕЩА ,ЧЕ Е РАЗКРАЧЕН.
РАЗКРАЧЕН ОТ ИСТОРИЧЕСКИ ДАДЕНОСТИ,ЧЕ ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР, КОЙТО НА СТАРИ ГОДИНИ Е ЛУДНАЛ ПО СЕКС, РЕАЛНО Е РАЗЦЕПИЛ БЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ НЕ САМО НА ДВЕ, НО ДЕ ФАКТО НА ПЕТ.
ТАКА, НЕЗАВИСИМО ОТ ВРЕМЕТО НА ЦАР ИВАН ГРОЗНИ,КОЙТО ПОДГОНВА БЪЛГАРИТЕ,СЛЕД ИВАН АЛЕКСАНДРА,БЪЛГАРИТЕ ВСЕ БЯГАТ И НЕ МОГАТ ДА НАМЕРЯТ СЕБЕ СИ.
НИКОЙ НЕ НИ Е ВИНОВЕН, НО НИКОЙ НЯМА ДА ДОЙДЕ ДА НИ ОПРАВИ ОСВЕН ПО ОНЯ,ИЗВЕСТЕН НАЧИН……
НЕ СЕ ЛИ ХВАНЕМ В РЪЦЕ И НЕ СЪУМЕЕМ ЛИ ПРАГМАТИЧНО ДА ПРЕТЕГЛИМ МНОГОПОСОЧНО ПОЛЗИТЕ И ВРЕДИТЕ ОТ ВСЯКА ИКОНОМИЧЕСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ХВАТКА КЪМ НАС И ОТ НАС-НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОПРАВИМ И ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ……..
ДА ПРЕСМЕТНЕМ:
-НА КОГО МУ ПРЕЧЕШЕ АЕЦ КОЗЛОДУЙ-НА БЕДНИТЕ,НА НЕПРОСВЕТЕНИТЕ И МОЖЕЩИТЕ ЛОБИСТИ САМО ЗА СЕБЕ СИ.
-НА КОГО МУ ПРЕЧИ БЕЛЕНЕ-НА СЪЩИТЕ,БЕЗ ДА МИСЛИ ЗА РАЗРАСТВАНЕ НА ИКОНОМИКАТА,КОЯТО ЩЕ ИСКА ЕНЕРГИЯ.
-НА КОГО МУ ПРЕЧИ СТАБИЛНАТА ЕНЕРГЕТИКА НА БЪЛГАРИЯ-НА ТЕЗИ КОИТО ИСКАТ НА ГЪРБАЙ ДА ПЕЧЕЛЯТ САМО ЗА СЕБЕ СИ
-НА КОГО МУ ПРЕЧАТ НЯКОИ ОТ ПРАГМАТИЧНИТЕ МЕСЛИ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ-НА ТЕЗИ КОИТО ЩЕ ЗАГУБЯТ СВОИТЕ ЛОБИТА
И Т.Н.
дОКАТО ЛОБИЗМА ПЪРВО НЕ СТАНЕ ПРИОРИТЕТ ЗА ДЪРЖАВАТА И НАРОДА И ПО ЕСТЕСТВЕН ПЪТ КЪМ ЛИЧНОСТИТЕ ТРУДНО ЩЕ ВЪРВИМ НАПРЕД И НА ГОРЕ.