Предложението на един читател ( Балтимор) да „гръмнем“ съветските паметници взриви емоциите. Без да съм „социологическа агенция“ отдавна съм опровергал за себе си лъжата, че нямало интерес към политиката и идеологията. Нищо подобно, разговорът по-скоро не е започнал. Това личи от „задръстеността“ в доста разсъждения, зациклили около няколко мантри за паметниците на лъжата, каквито са съветските топоними в България. Защото те са тъкмо това: паметници на огромната лъжа за освобождението и освободителите, която доста български граждани мазохистично обичат до болка.
Сред многобройните агресивни изблици по темата избирам умереното мнение на Joro заради въпросите, които задава.
“В Германия има достатъчно паметници,които не са „гръмнати“ и от това тази държава не е станала по-различна в какъвто и да е аспект.В Австрия има огромен паметник на „освободителите“ от СССР. От което австрийците не страдат ни най-малко.А на нас,наследниците на Бай Ганьо все паметниците ни пречат.И петолъчките.Тях не ги „гърмим“,а ги отнасяме някъде с хеликоптер.Обаче след това пак сме си същите.Защо ли?В Берлин има улица Карл Маркс.Защо ли? “
Да започна от Маркс: оставиха му името на една улица в Берлин, но прекръстиха цял град заради него. При това Маркс, харесван или не, е признат участник в световния спор на идеите. Преподава се в западнтите университе като такъв. Което не може да се каже за Димитър Благоев или Георги Димитров, чиито имена носят и днес български градове.
В страни като Австрия, които „не страдат“ от съветските паметници, тези топоними са дребна част от пейзажа, доминиран от огромните архитектурни и монументални следи, оставени от Хабсбугската империя. Паметникът на съветския войн в центъра на Виена е в човешки ръст и скръбна поза, а не е триумфиращ „освободител“, размахал оръжие над столицата.
Не знам какво означава „достатъчно“ паметници на СССР за огромната Германия, но тук те са предостатъчно – със сигурностност са най-много на брой в цяла Европа, особено на глава от населението. Важността на този факт се определя от дребната подробност, че… изобщо не би трябвало да ги има.
Докато в Германия и Австрия загиналите червеноармейци са милиони, у нас няма нито един. Ако не броим разстреляните от съветската комендатура мародери. Понякога са били наказвани заради принципите на дисциплината – грабежът все пак е бил официална политика на окупационните войски и една соцдиктатура не е могла да го остави без контрола на държавата.
В Битката за Австрия и конкретно за Виена загиват ( само при щурма) около 300 000 съветски войници. Заради амбицията да изпреварят американците на подстъпите към Берлин, за което не жалят своите войници, СССР дава поне два пъти по толкова жертви. Това са реки от кръв. Ако трябваше да получат адекватно отражение чрез размера на паметниците, които са им посветени, височината им трябваше да достига луната. Но тъкмо в София има огромен паметник, който доминира над Парламента и Университета, макар Альоша да е бил посрещан с радостни сълзи ( както и Ханс преди него), а не със снаряди и самоубийствени контраатаки на юноши, въоръжени с гранатомети.
Радостните сълзи не секват и до днес.
Защо в Берлин и във Виена имало паметници? Ами защото има основание! А за окупацията на неутрална България, която не само не е оказала съпротива, но си е платила репарациите и е хранила окупаторите години, няма такова основание. Толкова ли е трудно да бъде разбрана тази разлика.
Даниела Горчева написа в издаваното от нея в Холандия списание „Диалог“, че намеренията за съветския паметник в София са били скромни в началото, но движето на Горяните, последната въоръжена съпротива срещу сталинизма в Европа, е подплашила силно българските слуги на Сталин. Хрумнало им да покажат нагледно и „завинаги“ кой стои зад тях чрез въпросния огромен паметник. И ни го показват и досега.
Най-истерично срещу „рушенето на паметници“ като „варварски акт“ реагират тъкмо онези, които десетилетия са строили паметници на Сталин, Ленин, Брежнев и Живков, за да ги разрушат и да си купят нова самоличност всеки път, когато им наредят „отгоре“ ( у нас това е Москва, която ни „освободи“ и от Тодор Живков). Характерното за тях, е че са готови на всякаква саморазправа с историческата истина, включително за споменатите техни вождове, но си охраняват лъжата за съветските паметници като светинята на живота им, която символизира същите вождове без да ги изобразява буквално. Колко удобна анонимност и колко типична е тя за хората, приучени да не бъдат личности в името на „идеята“, „партията“ !
Ако някой все още се прави, че не разбира, за какво става дума и се позовава на Германия и Австрия, нека да обобщя схематично:
В Германия и Австрия съветските паметници са в памет на истината, а у нас символизират лъжата и имат претнцията да я увековечат. Тук става дума само и единствено за идеология, наложена от окупатори. Позорно е тя да бъде обслужвана.
Браво!Съгласен съм с вас г-н Инджев.Лъжите трябва постоянно да бъдат разобличавани!
Ей, оляхте се с тази съветска окупация.Ако не знаете значението на думата по-добре не пишете глупости.Съветски войски в България е имало до 1947 година и толкова.
И мога да кажа на автора,че точно паметниците на Съветската армия в Германия трябва да се махнат,защото руснаците стояха там до края на СССР.Ама в Германия не се реве,не се търсят причини в камъка,а се прави нещо.И за това Германия е Германия.
А вие само ревете.На вас всичко ви пречи.
Прави ми впечатление,че в бившите соц. страни в които найстина е имало съветски войски са мнооого по-напред от нас.За пример-Литва,Латвия,Естония,Чехия,Полша,Унгария.И там паметниците на никой не пречат.
Май е вярна онази поговорка за кривата ракета и космоса.Заради собствената си некадърност търсите вината в камъка.
Е не е там. У ВАС Е НЕДОПИПАНИ “ДЕМОКРАТИ”.
“…Не знам какво означава „достатъчно“ паметници на СССР за огромната Германия, но тук те са предостатъчно – със сигурностност са най-много на брой в цяла Европа, особено на глава от населението. Важността на този факт се определя от дребната подробност, че… изобщо не би трябвало да ги има…” Иво,вероятно означава това,че сега трябва да строим много повече паметници на истината и сгради такива,че тези паметници на лъжата от нашето минало да изглеждат на фона на новопостроените -наистина подобаващо.Истината стои над лъжата и вероятно тези паметници ,които не са по-високи от нашите православни храмове могат да си останат такива каквито са ги построили .Антикомунизмът е състпяние на духа както и омразата въобще-затова е хубаво да съхраняваме наследството си вместо да го унищоцаваме именно по примера на богатите общества,които са съхранили паметниците си още от дълбока древност и всичко това обогатява не само демократичните общества ,а въобще културата в целия свят .
Baba mi e vidiala kak suski soldat, nastanen v neinata kashta i vzima chantata s vischkite i pari.
Bez da ia pita, drugariat-osvoboditel i sviva chantichkata kato che li e negova sobstvenost.
Kkogato baba mi se opitala da si zashtiti pravata bila zaplashena sas smart.
Neshto podobno se e sluchvalo prez turskoto robstvo.
A sega edin vapros kam drugarite i drugarkite:
Koia e razlikata mejdu soldata-osvoboditel i turchina porobitel v tozi sluchai?
Otgovorilite pravilno shte poluchat bezplatna ekskurzia do pametnika na savetskata armia v Sofia s bezplaten obiad v garnizonnia stol. Otivane i vrashtane s patniSHkia ostanal oshte ot vremeto na socializama.
Oblechete se spored vremeto shtoto temperaturata vav vagonite na vlaka e = na tazi otvan.
Na pechelivshite – priatno prejiviavane s dostijeniata na zrelia socializam i komunizam.
Господин Инджев,
С голям интерес следя блога ви и искам да ви поздравя за чудесните статии. Темата за паметниците е особено любопитна, по моему дискусията за тях в контекста, който представяте си струва да бъде разгърната по-обстойно (нищо, че някои от мненията са особено истерични). Може би нямаше да напиша този коментар ако преди няколко дни не бях станал участник в любопитна случка именно пред паметника на съветската армия. Позволявам си да я разкажа накратко, мисля, че тя (случката) е показателна за инстинктивните реакции по темата за паметниците от миналото.
С племенникът на моята съпруга случайно се озовахме пред паметника на съветската армия преди около седмица. Младежът е на 15 години и е будно и любознателно хлапе, което винаги иска да научи нещо ново. Та във въпросният следобед минавайки покрай паметника той ме запита:
-Добре де, това нали е паметник, защо са го превърнали в детска площадка?”
Заковах се на място, поразен от брилянтната логика на въпроса.
-Ами този паметник е малко по-различен – започвам аз – представи си, че твоят любим питчър от отбора ня Янките се сдобие с паметник. Понеже е велик питчър и хората са признателни пред уменията му. Сега си представи, че се окаже, че той е ползвал допинг и е постиженията му са нечестни. И хората спират да му бъдат признателни и оставят паметника ей-така, на произвола на съдбата. Същото е и с този паметник.
Малкият кимва и продължава с разсъжденията:
-Ама ние с руснаците нали сме били заедно през войната, дядо казва, че ако не са били руснаците сме щели да бъдем победени и нямало да има България. Значи това за допинга не е вярно.
Последната реплика е дочута от възрастна госпожа, която се намесва разпалено:
-Това, моето момче е най-великата армия, без нея България щеше да стане част от английската империя.
-Да, ама чичо сега каза, че са лъгали и тоя паметник не трябва да е паметник вече.
Госпожата ме поглежда стръвнишки и се нахвърля върху ми:
-Ето заради такива като вас сме на тоя хал, само им промивате мозъците на децата, трябваше едно време всичките като вас в Белене да пратим! Какво помните вие от тия години!
Макар да съм роден в годината в която умира Брежнев и спомените ми да са ограничени само до чавдарските връзки (които ни вързаха през 1992, което сега може би изглежда малко странно), опитвам да опонирам без да се паля излишно:
-Госпожо, никой не е искал мнението ви, но понеже го изразихте ясно, съм склонен да го приема, но това, не значи, че аз нямам право на мнение. Като толкова ви харесва този паметник защо не се грижите за него, нали това е най-великата армия? Съберете верните си другари, направете един ленински съботник, почистете го, сложете една камара карамфили пред него та да се знае, че е паметник.
Тук госпожата започна съвсем да беснее а аз побързах да дръпна момчето настрана за да се отдалечим от вероятността госпожата да ни налети съвсем. А малкият въздъхна и рече:
-Не разбирам, ама то и като детска площадка не е зле.
По повод поредното надупване на българската държава при преговорите с Русия по енергийните проекти и цените на газа-в лицето на поредното надупено българско правителство, се оказва че темата за паметниците на съветската армия изплува като мазно петно върху повърхноста на уж спокойното блато из което шляпа българския преход. Оказа се че онзи ден съвсем „случайно„ и аз съм писал по същата тема в блога си. Ще цитирам само финала:–„Да постром социализъм-ъгейн
……Какво се прави в такъв случай!?
Прави се дисни или леголенд. Само че ще се нарича ТурбосоцЛенд или нещо подобно- името не е окончателно.
Да. Кво друго да се прави! Да не би революция! Или завод за производтво на автомобили, компютри, самолети, азотни и фосфорни торове… Нееее. За това се изискват хора, не овце.
Така че Ще постром парк в който ще съберем …какво ще съберем!
Демонтираме всички налични, недемонтирани паметници на съветската армия, събираме колкото може повече скулптори на другарите Ленин, Сталин, Брежнев, Живков, Димитров, и др. другари. Плакати, агитационни материали, картини, лозунги, москвичи, пионерски връзки, комсомолски секретарки и секретари, дъвка идеал, запорожец, значки, вестник работническо дело…големият проблем ще е летящата чиния от Бузлуджа. Тя просто ще се взриви.
Този парк ще е на площ от няколко квадратни километра,не, по-добре на няколко стотин квадратни км. На открито. Заграден, залесен, затревен с асфалтирани алеи за пешеходци и колоездачи, коли няма да се допускат. Ще бъдат засадени дървета, храсти, цветя, езерца, алпинеуми, водни каскади – водата ще подскача върху чугунените глави на Ленин, Живков, Димитров. Ще има театър където ще се играят пиеси писани и представящи социализма и неговият реализъм. Киносалон с подходящи шумкарски филми и за строителството на димитровград. След края на всяко представление ще има песен за дружбата между ссср и нрб. Ще се организират манифестации за девети септември, мавзолеят ще бъде възстановен, с доброволен труд и там ще стоят членовете на политбюро начело… с някой актьор разбира се. Ще има ресторанти и супермаркети в които няма да има стока, но ще се чака на задължителна опашка, Бузлуджанския паметник и той ще се построй наново, от робите на строителни войски – с бетон разбира се, никакви пластмаси. Ще се построи хотелски комплекс, конна база без коне, ловно стопанство за лов на фазани-само за партийни членове и чужденци. Едно образцово АПК и свинекомплекс. Даааа. Ще възродим родната икономика. Като не може друго, поне отново да построим социализма.
Това е само началото. Първоначалната идея.
Вход за социализма -5лв. За деца под 12г. и пенсионери-2лв. Може и безплатно, въпрос на пазарлък. За чужденци–10евро. Да са живи и здрави, винаги са били тъпи и по-добре от нас.
Г-н Инджев има ли смисъл да хабите творческа енергия за да отговаряте на мазохистично обичащи болката.И 1001 и един аргументи да им извадите няма абсолютно никаква гаранция да има помръдване дори на една минимунда в мисленето.Всичките архиви да им прочетете нашия човек си знае, че те това не мое да бъде.И сега след информацията, че в ДС е имало “Отдел убийства” ,“Служба 7”, занимаваща се с ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане и т.н. /http://frognews.bg/news_25462/A_Dimitrova_DS_imala_Otdel_ubiistva//вероятно би рекъл “такива бяха времената“ и “който е виновен да носи отговорност“, а самия той с неговото говорене и гласуване, легитимирайки и рецидивирайки едно и също нещо не носи отговорност нито за своето време нито за времето на децата и внуците си.
Завърших коментара си към предишната статия със символа на кръговото движение в пустинята на прехода. Настоящата, която отново е посветена на символиката, потвърждава по-своему тази необходимост от възвръщане към тематика, която продължава да е значима не толкова с фокуса си върху събитията, а поради натрупвания в съзнанието, които са актуални с факта, че непрекъснато се противопоставят на необходимите промени по пътя на „нормализирането” му.
Ето какво вече бях написал още преди месеци (свързано с полската трагедия и отношението към руснаците) : „Солдатинът във Виена не размахва победоносно шпагин над миролюбиви посрещачи, както е в София. А ако вие зад позлатата на щита му не може да съзрете не радостта от завоеванието а притихналостта пред жертвите (каквито в България липсват), за това не са виновни сънародниците ви.
Разбираема е болката ви, че липсва паметник на вашия генерал Стойчев, но той е толкова изнесъл на гръб войната, колкото и вдъхновявалият го генералисимус. Всъщност ако трябва да се издига офицерски паметник, той трябва да е на подчинилите се на войнския си дълг и достойно сражавали се български офицери, които разминали се с „честта” да паднат на бранното поле са били впоследствие избити от сдобилите се с власт червени измикяри на шпагина. (…) ”
Мога само да се присъединя към изразеното от г-н Инджев мнение, че ако трябва да се издигат паметници за памет на поколенията (неръкотворната памет, която е в сърцата, както твърди поетът, е най-искрената, но важи за непосредствените свидетели), те трябва да са в името на истината, а не на лъжата, каквато се явява неотхвърлената все още официално версия за ролята на съветската армия в България.
Освобождаването от миналото се извършва и чрез освобождаване от символите му. Нормалната човешка психика го изисква – в къщата на обесения не виси въже, нито пък бившият роб се кичи с оковите си, ако държи да има самочувствието на свободен. Това не означава, че няма и такива, които от духовна и физическа ленност доброволно са се подчинили на даден господар (в древна Гърция са ги наричали „метек”). Въпросът е, ще се оставим ли подобни, несвободни личностно същества, които по аналогия от миналото могат да бъдат определени и като „болшевишки лакеи”, да определят дневния ред на обществото ни? Така любимата на мнозина „историческа приемственост” изисква днешните „рушители” на миналото, да имат възможността да влязат по достойнство в утрешния 3-ти том на „Строителите на съвременна България”.
Уважаеми г-н Инджев,
Не мога да разбера този ваш материал, защото вероятно е много тънък намек за днешното посещение (уж поклонение ) на Гоце Сиришника в Карлово, послучай рождения ден на Левски. А на всички е ясно, че негово място за поклонение е на паметника на Съветската армия, който няма никакво място в България и отдавна трябваше да изчезне заедно с мутантите които му се покланят…
Подкрепям “HINKOFF”за строежа на ТурбосоцЛенд,само добавям,че строителите му трябва да са само членове на БКП/БСП,включително и със замразено членство в БКП/Кр.Петков,Б.Борисов и др./,като за целта използват собственни средства и труд.
От двете страни на алеите в парка,освен паметниците и петолъчките,да се поставят снимките на “Поцелуйковците” от политбюро с Хрушчов,Брежнев и останалите миротворци,като се редуват снимка плакат,снимка плакат.
Плакати от рода на; “Всеки трудов успех,нов пирон в ковчега на капитализама” или “Дръж се здраво американска краво”.
Ако няма голям интерес от страна на туроператорите,гарантирам глям интерес от многото чугунени глави в BG,те не могат и три дни да издаржат без да си спомнят за великата дружба.
Ако ние българите бяхме намерили себеси и знаехме със сигурност кои сме и зашо сме по тези земи,нямаше шмайзери да “красят” милата Татковина. Щяхме да имаме паметници на нашите царе – на цар Симеон, на цар Борис Първи, на патриарх Кирил на Паисий…Щяахме като румънците да изучаваме вярата си в училище, пък било и без гласуван закон…Но не би…
аз не знам истината има ли значение за някого в тази държава!? Изнасят се факти,правят се разследвания и нищо,нищо,дори ме е срам и вече отдавна не вземам отношение,защото няма смисл,а и ми е малко неудобно да кажа на някого браво беше в десетката,защото това не е достатъчно!
На нашият народ му трябва еден лидер като Аденауер,умен и хладнокръвен,жертва половин Германия,но спаси другата половина и после възкресение,затова си имат паметници и с тях не можем да се мерим,ние нямаме достойнство и сме по близо до Гърция и сигурно това ни очаква същия капитализъм,богати собственици и бедна държава жалко,но ние си го избрахме този път точно вдъхновенни от паметниците на дружбата!
Напълно съм съгласна и подкрепям статията Ви!
Г-н Д.Тодоров,любопитна,но твърде характерна е случката,която разказвате.За съжеление червените бабички,а отскоро и вещиците са синоним на ретроградния застой в България.Тях не ги интерисува съдбата нито на децата им ,нито на внуците.Нищо не може да се направи освен да се изчака кротко да си отидат.Все пак от 120хил.отиващи си ежегодно,повечето са такива.И за радост,от 120хил ставащи на 18 год.мислещите като тях са един файтон млади хора/предимно с номенклатурно олигархичен произход/.Ясно е какво ще става на изборите.Подобно на изборите в Габрово-2600души от 70 хил.гласоподаватели-3%за бсп.А след 3 год ще останат само 2 хил.
I dokato nie obsajdame ruskite pametnici dr Boko uspial da izdestva namalenie na cenite na gaza i da mahne posrednicite.
Usporedno s tova daje uspial da podpishe patnata karta za gazoprovoda Yujen potok. A patnata karta za Belene i tia bila gotova.
Bravo Boko ti is istinski genii.
Ako se beshe nadupil oshte malko i za Burgas Aleksandropulis shtiaha da ti podpishat patnata karta.
Neshtastnici.
Знаете ли какво г-н Инджев.За съжаление вече без интерес следя вашите коментари,но по повод на скоро излезлата статия във връзка с паметниците смятам че този взривател като толкова много иска да унищожава нека почва.Взривиха Мавзолея , а държа да кажа ,че в Египет на юг от лУКСОР ВСЕ ОЩЕ ИМАТ МАВЗОЛЕЙ ,КОЙТО НЕ Е ВЗРИВЕН.мОЖЕ НАШИЯТ ВЗРИВАТЕЛ ДА ДОЙДЕ ТУК и да подкара всичко ро ред ,пирамидите на Гиза на Са кара храмовете в Луксор и Абу Симбел пирамидите в Мексико и всички паметници наред да ги срине.Явно това ще го направи щастлив ,а и вие ще бъдете по спокоен.Хора ,които през живота си не са подредили тухли и ли камъни ,не са се потили ,нямат мазоли по ръцете нека взривяват.От нашата история и без това нищо не е останало.
статията е…ВЕТРОПОКАЗАТЕЛНА – както обичайно…ако се смени посоката на вятъра, ще се промени и позицията – това си е обичайно за повечето журналисти, дори и за талантливите….
Иве, вчера в една книжарница видях голямо количество от непродадената ти книга за президента. Разбирам те, че трябва да припечелваш отнякъде. Така, че дерзай- пиши за каквото се сетиш, пък може и да уцелиш “десетката”?! Бон шанс!
Уважаеми г-н Танушев,в този блог и в реалното по-по-по-най
….политическо пространство
с истинско име,прибягвам
до думата приемственст,защото “снежинките за забравата се трупат”,а всеки нов “якобинец” открива и преоткрива Америка,щом го хване амока….
Да оставим настрана Античност българъко величие,Възраждане,
погроми,еуфория и “как пред нас са блеснали житата!!!”
Нещо повече,да забравим превратностите на миналото и още повече отрязъкът от време,т.е.есента след Техеран 1943 г. и “Тримата големи!
Нещо повече!Ако съм Сталин и народите на Русия гинат в клещите на Тройния съюз,какво би ме възпряло да осуетя “англоамерикански десант” на Балканте и отнема дефинитвно достъпа на воиските “МИ”,които са все още между Дон и Днепър?
От какъв зор и защо да не се възползвам от пропуснатия шанс за обрат във външнополитическата българка царска подготовка,като я оставя без развитие с “вакуум” месеци наред в управлението на Регентство и правителство.
Това е основна пагубна грешка есента и зимата след смъртта на Царя,което не е вина на Г.Димитров
или В.Коларов – нещо повече – устройвало е СССР,и тях и БКП.
Всичко след това вече 60-70 и повече години са и позорни подобности с ОФ ,легална и нелегална опозиция,и море от кръв,до скоро!.
Другото е приказката за “сухото и суровото”,за което са и спомени от
т/в спор между П.Стоянов и И.Бокова..което резюмира и омбудсмана на България,в невеселата му част за
“бития,бит…..и”
Аз не съм рушител,а смутител на този и сега продължаващ грях,да не си вземаме поука от миналото,
когато мощта на компютрите е несравнима с тази на Регентството,например или преди Букурщкия мирен договор /1913/!
Останалото прилича на спор межу титани като Наполеон и Талейран,който се дърлил С външния си министър,по “бримки на чорапите за отделни събития!!”
– Въпрос на дати,Господарю!
Не се съмнявайте,че и без да съм СТРАТЕГ по “идеи” и “строители” на Съвременна България …няма да закъснея,да открия такъв,ако се случи И поведе България през 21в.!
Прекрасна статия по много важна тема! Не мисля, че това е въпрос, по който разговорите са приключили. Винаги трябва да се говори, защото бабата в разказа на един участниците никога не млъква и нейните деца и внуци знаят много добре това, което тя говори. Тези, които знаят истината за нещата мълчат, защото мислят, че и останалите са чели и за осведомени. Да, ама не. Моят баща винаги ми е говорил и аз не приемам аргументите на “бабите” от кварталната ППО. Трябва да се говори, защото винаги има много хора, които не знаят нищо за историята. Да, така е. Нищо не знаят и затова приемат всичко много лесно, в кръчмите слушат това, което им се пуска с ориенталски ритъм, а на изборите гласуват с “правилната” бюлетина. После говорят, че на българите паметниците им са ниски, а на германците нищо не им пречи. Именно незнанието на причината за издигането на паметниците прави българите – българи и немците – немци.
Господа, участници в блога, на морето има фарове, които независимо от времето, винаги когато е тъмно и има мъгла дават сигнал – светлинен или звуков. Винаги! Дори и да се вижда брега, сигнал се излъчва, защото има хора, които могат да се заблудят. От предупредителни сигнали винаги има нужда, защото има хора в беда или в затруднение. В обществото е същото и сигналите като този блог-фар са нужни на всички.
Винаги има хора в нужда и фаровете трябва да светят.
Миналата година се запознах с една госпожа която преподава в университет социални и философски науки. Та тя сподели, горе-долу, следното: в България около 4% от населението притежава здрав разум и необходимата култура да живее в Европа. Така са нещата, за съжаление. За да ме ободри, все пак, накрая госпожата сподели, че може и да не се почувствам удоволетворен от факта, че тези наши съграждани които са гласували за БКП и нейните ченгеджийски производни, сега живеят като скотове в пълна нищета и мизерия. Нещо повече, трябва да стане чудо, тези хора в близките години да подобрят жизненото си равнище. Може да е глупаво, но все пак, такива неща помагат. Та това е – има Бог.
Много на място е вашата статия, г-н Инджев.
Наскоро фотографирах паметника “Альоша” в родния ми Пловдив. И разсъждавах отново и отново за мястото на този квадратен войник в Културната столица на България (и то на най-високото).
И засега съм стигнал до извода, че не самата фигура на руския войник, гледащ към татковината, а думите под него не са на място: “Слава на непобедимата съветска армия”. Защото дори да разрушим Альоша и да построим нещо по-красиво и адекватно на най-дълго населявания град в Европа, именно тези думи, ще продължат да тежат. Мисля си, че проблемът на българския народ още от Средновековието е бил, че е богобоязлив, а не боголюблив.
Привидно може и да няма връзка между епохални събития след 1943 г.,липса на скъпо платена,
десетилетия отглеждана ялова аналитична мисъл,няма как,да не се впише,както по предстоящи и най-нови смушения в Страсбург за гори,земи и имоти, така и по отношение на ТЕЗИ в които са отбелязни странни явления от РЗС,като за СВЕТОВНО.
За по-кратко може и да се каже,че “Яне” отвръща на “Волен”!
Жега е,но пак много работа за тоз омразен Инджев!
Погледнах повече от 60 коментара за Дедо и България се съвзема малко, по-малко след явлението Отнесени от вихъра!
В допълнение на коментара на Негово Високопреосвещенство,
лицето Любен Пулев е напуснало КПП Свиленград на 2 август 1943 г.,а бащата на Симеон II,
в разговор с леля му Евдокия,на гости у приятели на Станчови във Варна,и повтаря два пъти фразата:
“Кока,мисля,ЧЕ ЩЕ спасим положението без съществени загуби!”
Само болният Добрович,началник на кабинета на баща му,отнася тайната в гроба,защо “нямало да се повтори 1918 г. и защо ръцете му са били развързани!”..след разговор с Фюрера,докато адютантите едва удържали Хитлер,да не му н а л е т и!!!
Но в Крлово г-н G o r t c h e v, думата досада е и най-голямо развлечение – нещо като елипсата-
т.е. видяла и патила окръжност!
Странни спомени имат някои и много избирателна им е паметта…
Спомнят си с умиление детството, когато са си играли в подножието на ботушите на съветския войник и заявяват, че рашрушаването на Альоша е нищо друго освен акт на вандализъм и неуважение към историята и паметта на поколенията.
Струва ми се, че хората с такава селективна памет не могат, няма как да си спомнят, че без 4-5 политически изпити не можеше да се дипломира никой лекар, агроном, инженер, учител, геолог и т.н. без всякакво изключение. Някъде след 1970г. пък единият от кандидатстуденските изпити стана обезателно политически.
Такива хора няма как да си спомнят и елекрическия режим 2 часа има, 2-няма ток, постановлението за самозадоволяване на населението, задължителните манифестации, на които трябваше радостно и благодарствено да приветстваме другарите по трибуните, корекомите, опашките за банани, портокали, маслини…
Уважаеми другари, защитници на комунистическите символи, в т.ч. и на паметниците на окупатора, наложил един азиатски, непатриотичен и човеконенавистен обществен строй, искам да споделя с вас един мой детски спомен – бил съм 8-9 годишен. Та добре си спомням как във Варна през 1958 или 1959г. само за една нощ изчезна огромният безупречно бял паметник на Сталин. И не антикомунистически вандали, а самите управници организираха това по заповед от Москва.
Затова сега съм 100 процента сигурен, че ако по някаква причина, дойде команда от Москва за разрушаване на всички паметници на съветската армия в България, първи ще се присъедините.
И запомнете, не само аз – много са българите, които не вярват на демагогиите и кродилските ви сълзи!
“Ей, оляхте се с тази съветска окупация.Ако не знаете значението на думата по-добре не пишете глупости.Съветски войски в България е имало до 1947 година и толкова.”
Да се смее ли, да плаче ли човек. Да бе, да, до 47ма! Преврата на 10 ноември 1989г. го направи руския посланник /полк. от КГБ/ Шарапов. Два дни преди това прави две срещи с Живков, на едната го предупреждава за оставката му, на другата направо му казва да я подава. Както и да е, този преврат спаси комунизма в България поне за двадесетина години още, докато цитираните от тебе държави Димитре, разчистиха авгиевите си обори веднага. И сега не може да се разбере: комунисти или капиталисти ни управляват, май че капитализирани комунисти и рублофили?
Напълносъм съгласен с Вас, г-н Инджев, че това са паметници на лъжата. Но не е ли по разумно, вместо да ги разрушаваме, просто да ги променим и преименуваме, или казано на съвременен език, да ги “тунинговаме”. Примерно, паметника на Съветската армия в София: да се ДЕМОНТИРА склупторната част, която е отгоре на “пилона”, а на нейно место се постави, примерно, един “склупторен ансамбъл”, направен по картината “На нож” на чешкия художник Ярослав Вешин. И така постепенно, без да рушим, да променим облика на тези монументи. Може би глупаво звучи, но е просто една идея!!!
Двата големи паметника на Съветската армия са позорни и са дело не на историческа истина, а на пълния волунтаризъм на тоталитаристичния режим – истина е всичко, което ние решим да твърдим! Ами докато този режим не бъде отречен официално като престъпление срещу българския народ чрез волята на политиците, неговите видими белези ще продължаават да съществуват, в това число и паметниците.Това е доста жалка гледка, с която трябва да свикнем за още известно време. За съжаление мегаломанията на комунизма се е проявила – двата паметника са твърде диспропорционирани, нещо като Исус над Рио Де Жанейро.Но в този абсуруден скулптурен хепънинг има и нещо приятно – намаляващия брой на тъгуващите, разплакани хора около тези фигури с оръжия в ръка или на рамо.Така че – спокойно към явлението, то е осъдено на изчезване.
Хората,които умеят да ценят красотата наистина се забавляват с грозните достижения в живота откакто светът го има . Има история на красота и кой не вижда ,че за грозното също има място и колкото повече красота в живота ни- толкова по-малко ще е грозното.Предизвикателството пред съвременните българи е да творят красота !Там където доброто отсъства съвсем естествено е неговото място да го заеме злото иначе,а “отрепките”,”разрушителите” са моите любими герои от книгите на Ст.Кинг,за които той пише с любов.http://culture.actualno.com/news_128487.html
Поздрави!
Според Библията, Мойсей извел евреите,родени като роби от Египет и 40 години ги водил в кръг из пустинята за да умре последния роден в робство, така родените в свобода евреите добили съзнание за народ и самочувствие. Вярвам, че след около 30-40 години няма да има спорове за дали сме окупирани от съветската армия и дали в НРБ българите са живели като роби или като свободни граждани, ако оцелеем и не се изгубим като народ.
Всичко е в главите на хората.Искаме да ни е Хубаво.Да ни е Добре.Но това ‘Хубаво’ и ‘Добре’ трябва да е първо в Главите ни.А там сега е Мъгла!А тази ‘Мъгла’ се създава от тези,които
стоят зад паметниците на Окупаторите на България.Който не го разбира е не човек,а комуноид!
Уважаеми г-н Инджев,
Бих искал да отбележа, че паметника на съветската армия във Виена се намира точно до двореца Белведере и всъщност е по-скоро монумент, с позлатени елементи и надписи на руски отколкото паметник с човешки размери. в случая обаче не е важен размера на паметника, а начина по който го възприемат хората. живея в пловдив и за мен альоша е по-скоро удобен ориентир, който се вижда почти от всяка точка в града отколкото символ на каквото и да било.
както ringup отбеляза по-горе всичко е в главите на хората. за да се отървем от мъглата в главите си не е достатъчно да премахнем паметниците. по-скоро трябва да се отървем от начина на мислене който е довел до издигането на тези паметници. за съжаление взривяването на паметниците само няма да помогне.
към ne6tgadno:
Нямам претенцията да познавам Виена, но в центъра е точно този, който описвам.
Поздрави и от мен г-н Инджев !!! Статията ви е блестяща , но и явно не разбрана от много читатели. Искам да наблегна на един важен елемент в дебата относно руските паметници. И по-специано за тяхното наличие в централно-европейските държави . Основанието в Германия , Австрия и другаде да има руски монументи е резонно , до толкова, до колкото там реално са загинали руски войни на бойното поле Т.е. там реално е пролята човешка кръв и за това жертвите трябва да бъдат почитани. В тази връзка има Международно Законодателство ,регламентиращото материята свързана с военните паметници и гробища. Много от тях дори по закон имат статут на културни паметници. Препоръчвам на участниците във форума да потърсят информация в и-нет. Такава има много . Но по темата паметници , ключовите думи са ” ПРОЛЯТА ВОЙНИШКА КРЪВ ” В България Червената Армия реални жертви не е дала .Кръв е проливана не на бойното поле , а в затворите и лагерите и то от български политически десиденти . Това е друго и в този смисъл Руските паметници в България са излишни. Те не олицетворяват героизма и духа на загиналите войни.Те бяха построени изцяло с пропагандна цел , като елемент от системата на комунистическата тоталитарна машина.
до ne6tgadno : Приемете мойте уважения към вас и вашето мнение . Пловдив е един от най-красивите градове в България , и като такъв повече му подхожда величествен паметник на Алеко Богориди , а не на Альоша.
Един цитат:
“Още месец след смъртта на генерала, през септември 1917 г. се създава фонд за „волни пожертвования” за построяване на паметник на Иван Колев в центъра на София. Скулптори (включително и италианецът Арнолдо Цоки, автор на паметника на Цар Освободител) са подготвили и проект за паметника, представляващ генерала на кон .
През 1942 г. са събрани от дарения 1 842 000 лева, но до приемане на проект, определяне на място и издигане на паметник в София така и не се стига. Посочва се, че във военно време бронзът е бил оскъден. След възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. идеята за издигане на паметник на ген. Колев се възражда в Добрич, от възстановените структури на запасното войноство.
Предполагало се е, че 2-3 млн. лева по него време са достатъчни за осъществяването и на най-смелия проект. В края на 1943 г. събраните средства общо в София и Добрич са 2192 хил.лв., тоест много близо до достатъчното. Следва решението на вътрешния министър Антон Югов от 1.XII.1944 г. имуществото на Съюза на запасните офицери като фашизирана структура да премине в собственост на „държавата”.
Според Иво Антонов, главен експерт Военни паметници към МО, тези пари са разпределени за „други нужди” – за паметници на Червената армия и партизани.”
На вниманието на всички истински родолюбци: през 2011-та година на 15-ти септември се навърщват 150 години от рождението на Генерала,
пленил руски нашественически флаг (Генерал Иван Колев – 15.09.1861г. – 29.07.1917г.)
п.с. Така се грижим за героя днес:
виж в GOOGLE:гробът на ген колев
Паметникът е белег. Следа. Отпечатък. На духа, отсъствието, деформациите или впрягането му. Кому потребна гумата “Кохинор” за замазване на фактическо ? Общо взето на едностраначивостта, би бил възножен отговор.
най-ми е смешен коментарът на другарката Нора, свързан с паралела между Шмайзера и мавзолея в Луксор и хеопсовите пирамиди, които впрочем са тясно свързани с религията на тогавашния народ и вярванията им в задгробния живот. Наистина, лошо е човек да се забавлява с глупостта на другите, но в случая не мога да се въздържа да не възкликна – LOL!!! (laugh out loud)
От всичко това разбирам, че на смъртния си одър другарката Нора ще държи сърп и чук до сърцето си, а устата й ще рецитира стихотворения за Ленин.
Между другото, една идея, като се махне Шмайзера, на мястото да се изгради спортен комплекс за децата. Много по-голяма полза би имало.
Късно се включвам във форума. Бих искал да спомена едно много, много важно събитие в съвременната ни история. Взривяването на идолското капище в центъра на София, което може би беше най-големия срам за народа ни. Много грехове ще се простят на Евгени Бакърджиев и на тези които успяха да го направят. Жалко, че спряха дотук.
Поздрави!
г-н Инджев,
явно съм пропуснал паметника, за който говорите, защото единственият паметник на съветската армия който съм виждал във виена е този:
http://www.tourmycountry.com/austria/soviet-memorial-vienna.htm . Въпреки че въпроса принципно е изчерпан все пак реших да пусна линка заради някой неща в статията които ми направиха впечатление. обърнете внимание на коментара относно решението за построяването на паметника и кога то е взето, а също така и за отношението на съвременните австриици към “граховия монумент” и причините все още да съществува. явно австрииските политици са решили че свободата не може да се сравнява с парите похарчени за подръжката на монумента и охраната му от “признателните виенчани”, дори да трябва да се плаща за вечни времена.
до г-н Богданов:
и не само на Алеко Богориди г-н Богданов. ако отворите статията за Пловдив в уикипедия ще намерите имената на още много достойни българи от възрождението до наши дни заслужаващи да бъдат увековечени с паметници. За сметка на това пък вижте с какъв чудесен паметник на филип македонски ни уреди един вече бивш кмет, издънка на видиен възрождеснки род борил се за църковната свобода на българите, само за да може да усвои едни пари.
и тук ситгаме пак до въпроса за ничина на мислене. защо ние българите търпим да ни управляват хора, които са готови да унижават нас и страната ни и да плюят на паметта на хора борили се за свободата и независимоста ни, като продават интересите на българия и бъдещето на децата ни. защо продължаваме да вярваме и да се залъгваме с жалки политически водевили целящи да отклонят вниманието ни от истинските проблеми вместо да протестираме срещо безумията, които политическият ни “елит” създава.
може още много такива върпроси без отговор да се нпишат, но най-важният въпрос, на който е задължително всеки от нас да си отговори е ДО КОГА?
Години наред историческата истина бе грубопогазвана и въртяна вугода на конщнктурата. Съществуването на тези паметници е част от ужасната манипулация, на която е подложен живота на поколения, и с която са промивани главиците на много деца (и моята също). Сега вече историята се изучава коректно, поне в тази си част, но свършила ли е манипулацията. Ако четем точно този блог оставаме с друго впечатление. Ако махнем тези паметници ще спре ли манипулацията? Едва ли го вярвате. Като родител аз предпочитам да стоят, защото искам един ден да обясня на децата си докъде може да стигне Манипулацията. Искам да разкажа как сме висели пред тези паметници в жегата по тъпите церемонии, докато някой не припаднеше и да им покажа нагледно, че не бива да вярват на всичко, което четат и виждат пък дори да е от бронз и камък. Промяната трябва да е в главите ни. Когато българските интереси започнат да бъдат отстоявани, тези гротески няма да имат значение. А хората, които и до днес им се кланят не могат да бъдат променени с демонтирането им. Те ще си издигната други и това ще е много по-страшно от тези, които са от десетилетия. Оставете им ги, нека им се радват. Важното е да помним какво е бива да се случва.
Нека не се заблуждаваме, дами и господа – съществуването на паметници на окупаторската съветска червена армия е тотално неприемливо както в България, така и в Австрия и Германия. Нека не ставаме част от манипулацията на историята – причината да има съветски монументи в сърцето на цивилизована Европа (Берлин и Виена) не е пролятата им кръв, а факта, че Германия беше завладяна от своите врагове – СССР и западните съюзници (които въпреки всички манипулации всъщност са били точно толкова варварски настроени към нея, колкото и въшлясалите и алкохолизирани сибирски орди). Затова в Германия историята е и винаги ще е табу, а “демократичният” запад ще забранява със закони обсъждането и. Затова никога няма да се каже на глас истината, че ако не бяха германците, съветска кръв щеше да се лее и в Париж, и в Лондон, и в Мадрид, а Альоша щеше да ни гледа победоносно от най-високите места в тези градове.
Понеже в статията е цитирана Австрия, знаете ли на коя дата е тяхния национален празник?
ДЕНЯ в който е напуснал последния руски ботуш територията на Австрия след окопацията от втората световна война. Е а нашият национален празник кога е????
Или за едните са били лоши, а за другите добри.
Имам първи братовчед, убит при Страцин. Както тук някои на място посочиха, защо има паметник на Съветската армия, а няма на Българската? Огромният паметник с шмайзера, затиснал София, както и Альошата, затиснал Пловдив, само вредят на българо-руската дружба и аз ако бях на мястото на руското правителство, бих се съгласил, даже бих насърчил демонтажа и монтажа в парк-музей на тези фигури, на прилична височина. Защото това в този вид не е паметник на загиналите войници, това е паметник на съветската хегемония, на подлизурството на българските управници и „културтрегери” и само идиотите не го съзнават. Ако беше на войниците и ако беше нещо нормално, нямаше ли над Брюксел, Хага, Люксембург, Париж и т.н., над всички западни столици, на огромни постаменти да се издигат и доминират над тези градове Паметници на Американската и Английската армия? Нали тези армии са ги освободили от окупация, при това съвсем наистина? Има ли там такива паметници? А щом руските паметници могат да се възприемат като паметници на съветската хегемония над страната ни и могат да разделят обществото ни, те не са полезни и за самата Русия, която се мъчи да покаже новото си лице, различно от съветското. Ако бях руснак, бих се радвал просто на искрена обич, а не на подлизурско произведение. Аз бих защитил тезата, че шмайзерът е добре да си остане, за да се уверяват всички нови поколения какво е било истинското положение на нещата. Но това е наистина най-българското място в столицата и страната, там е мястото на един паметник на българщината, затова е редно този да бъде преместен. Аз лично съм избрал за най-български паметник един съвсем не толкова мегаломански. Избрал съм (за себе си) скулптурата на проф.Лазаров, поставена на гроба и в дома на Д.Дебелянов. В най-българското място бих направил място за поклонение пред майката България, вечно чакаща своите загубени деца.
Ще напиша два реда по повод Маркс.
Маркс е написал КАПИТАЛА, това е един учебник, в който за първи път са формулирани обективно действащите икономически закони във всеки един обществено икономически строй. Тези закони действат и до ден днешен, действаха и по времето на тоталитарния социализъм(затова той си замина). Маркс и Енгелс престават да бъдат комунисти след като излиза КАПИТАЛА.Ако имате търпението да прочетете този труд и до този момент сте имали съмнение относно това имали бъдеще една комунистическа идея, със абсолютна сигурност ще кажете прочитайки последната страница Ленин е един брадат отопист.
Нещо повече има едно писмо от Енгелс, след смърта на Маркс адресирано до Ленин(Ленин все още е в Германия)обръщението е следното
Господа(не другари)четете КАПИТАЛА той е един учебник, с който света ще се развие за 50 години, а не за необходимите 200 по времето на кръстоностните походи.Това се и случва в целия цивилизован свят(без България)и затова до ден днешен във всички икономически висши университети се учи не Маркс въобще , а КАПИТАЛА на Маркс.Извинявам се на всички Вас за лекцията но мисля, че това е много важно, защото ако ги питате наще политици какво знаят за Маркс и КАПИТАЛА те щи Ви отговорят…… НИЩО!Трагедията в нашия преход, е че все още се движим по законите на красотата, а не обръщаме внимание на обективни дадености, които са извън нас, които са отражение на биологичното ни развитие и вместо да се възползваме от гения на хора които са формулирали що е то продължаваме да гледаме жирафа и да казваме Е те такова животно нема
Г-н Инджев, моля Ви не пускайте във форума си такива глупости като написаното от Д.М. за Капитала и Маркс! Може би не сте обърнали внимание.
Поздрави!
Да г-н Кирилов пълни глупости са това, което е написано. Но бихте ли ми отговорили защо се изучаваше политическа икономика на капитализма (изватки от капитала)и то при соц. режима???
Д.М.е изложил своята визия за Капиталът с леко приповдигнат патос.И забравя,че оттогава са минали 150 год,а самият Маркс казва,че неговата теория ще е актуална 50 год.Да се изхожда за съвременната икономика от теории от преди 150 год ми се струва толкова наивно,колкото конструкторите на съвременните свръхзвукови влакове да четат разработките за парния локомотив.Ако така беше във всички области светът щеше да е замръзнал столетия назад във времето.Но,археолози има всякакви.
До Гари Бекет,
изключително сте прав, естествено, че всичко това подлежи на развитие.
В нашия разговор няма как да се каже всичко. Единствено исках да кажа, че Капитала е основата защото така или иначе там е формолирана и Добавената стойност.
Пък в съвременния свят вече чисто субективно се реши да се взема данък от тази добавена стойност.
Говорехме за история и за трупане на опит, а как ще се случи това след като четем всичко от края за това ставаше въпрос.
П.П. М/у другото след като гръмна финансовата криза, която е резултат от развихряне на икономически теории (Максуел е първият който ги приложи и фалира)в Япония най- издаваната кника за 2009 г. е въпросния Капитал та това е дълъг и сериозен разговор. А м/у другото да сте чули за нов обществено икономически строй след капитализма???(освен социализма разбира се)
Д.М.-В този смисъл си абсолютно прав.Така или иначе,първият фундаментален труд по икономика е написан от Маркс.Но по-масовият интерес към Капитала не значи,че някой прилага неговите,иначе умни и логични постулати,в съвременната икономика.Това е по-скоро стремеж към знание и опознаване,а дори и чисто любопитство.В много случеи знанията помагат не пряко,а косвено-чрез развитее гънките на мозъка.Но големият доказан въпрос/поне за мен/ е -как САЩ,при пълно неглежиране на Маркс,създадоха икономика 8 пъти/!!/по-мощна от най-ревностния поклонник на Маркс-Русия.??И как и Германия, два пъти по малката родина на Маркс,задмина повече от два пъти икономически сторонниците на максизма-ленинизма?Или пък да вземем Северна и Южна Корея-разлика от земята до небето.
До Гари Бекет, разовора ми стана интересен. за съжаление никой не е пренебрегнал обективно действащи закони. Сам се досещата, че няма как да стане. Аз писах по-горе, че те не са измислени от човек(няма как да стане) те просто са формулирани за първи път в Капитала. Икономиката в тези държави се развива в същия обществено икономически строй в който и ние след 50 год. застой пак се върнахме в капитализма. Та никой няма как да пренебрегне обективните дадености, друк е въпроса как субекта чрез законодателната инициатива би могъл да използва обективните дадености в своя полза. Няма как да се случи да произвеждаш нещо и да не мислиш за възпроизводство. Впрочем в България може и затова до ден днешен се оправдаваме с липса на пари. И знаете ли защо го започнах този разговор? Защото никой не иницира един изключително ВАЖЕН въпрос отнасящ се до 7-те милярда, които имаме възможност да усвоим от ЕС и които ще доведат до съживяване реално на нашта нещастна икономика. Някой да е казал до сега, че са да се усвоят тези пари са необходими още толкова в бизнеса като самоучастие??? И тук се връщам на предишното, с обективните дадености няма как да не се съобразим но пак липсва СУБЕКТА, който да реши как да стане усвояването на тези средства. ИМА решение и не на такъф форум(който е не по-малко важен ) се опитвахме да дадем акъл ама НИЕ си имаме друга велика прикаска Пари ми дай акъл не ми давай.
Наистина ми е приятен този разговор и не искам да го размивам
Г-н Богданов,
Не е вярно, че няма пролята кръв на руските войни – има и то много. Защото, човек като се натряска и вземе, че падне, си разкървява носа.
Хайде сега! САЩ неглижирали Маркс? Ама Вие сериозно ли…? Може би не знаете, че именно “Капиталът” е настолна книга на голяма част от най-големите шефове, а беше и (ако не ме лъже паметта) обявена за книга на столетието преди десетина години. Та в момента именно САЩ са го ударили на социализъм повсеместно!
Другарю с трите звезди – ст. лейтенант ли, полковник ли, генерал ли, Вие си знаете – искате да кажете че Щатите са дали курс към комунистическа обществена формация? Питам, понеже не зная друго теоретично определение на социализма, освен това, че е първата фаза на комунизма.
Нали разбирате, за Куба не споря!
Някои хора във форума се опитват да построят паметник на Маркс. Без да съдя човека, защото е починал, бих казал, че Маркс е историческа личност, чийто трудове, а и живот, са пример на това, което трябва да забравим. Особено нашето общество, защото е дълбоко обременено и има нужда да си отдъхне от този тежък спомен и да си поеме въздух.
И друго, не си мислете, че преди Маркс и след него, не е имало икономисти?! Не е добре да се изказваме неподготвени.
Простете за поучителния тон!