Поредният скандал, в който официалните наследници на таталитарната идеология и практика обиждат опонентите си на „комунист“, дава повод и за пореден коментар за мръсното минало.
Припомням, че лидерът на БСП Станишев ругае певеца Веселин Маринов за химна на МВР на „ранен соц“. Първанов пък се подиграва на сегашните , че били „тройна коалиция“, т.е. „ гадняри са“ като онези, които той сплоти в противоестествен на политическата им публична физиономия троен съюз ( да не кажа в „руска тройка“).
И отново, този път от парламентарната трибуна, червен депутат заклеймява опонент, че бил някога …комсомолски секретар ( друг е въпросът, дали това в конкретния случай е вярно).
Калта от миналото продължава да е основен строителен материал при градежа на негативния образ на когото и да било. Но е особено миризлива, когато се употребява от строителите на социалистическия капитализъм с лука(но)во лице.
В българската версия на романа на Дюма „ 20 години по-късно“ няма място за романтика и героизъм. Набляга се на отровителството и отмъщението. Разкрачени между идеологическия си фундамент от времето на соца и неговото доходоносно отрицание под формата на червен капитализъм, рожбите на прихода от превръщането на общата собственост в тяхна ни показват срамотиите си всеки път, когато искат да се надсмеят безнаказано над елементарното приличие в политиката.
Ако е било толкова срамно да си бил комсомолски секретар някога, защо това да важи само за онези, които наистина биха искали комсомолът да не е съществувал по нашите земи? А гордите с това минало, които масово членуват в БСП и гласуват в червено, не трябва ли също да бъдат заклеймени? Или упорството им да харесват калното ни минало ги прави различни?
Питам, защото в средите на десните, ако са такива, мръсното минало е срамно петно и обикновено е непреодолима бариера за партийна кариера в рамките на десницата. Всяко изключение на омърсен от времето на комунизма, но приет от десницата за свой, се смята за проява на двоен стандарт. Най-активни в нападките си по тази линия са тъкмо червените ( или мимикриращите). Но мръсното минало за тях е мръсно за червените само, ако е посиняло. Но ако е преляло в розово, значи си е достойно. Не просто комсомолски секретари, а секретари на целокупния комсол се мъдрят в челото на днешната БСП – вземете само Евгений Узунов, протеже на Първанов, бивш първи секратер на ДКМС и един от най-влиятелните партийци в червената партия днес.
Трудно се намират хора с биография от времето на соца, които да пожелаят да участват активно в политиката и управлението, за които не може да се открие мръсно петно. Комунизмът в това отношение беше една голяма кална центрофуга. А пък на младото поколение, което не е газило в онази кал в съзнателна възраст, също толкова лесно му намират родители или други роднини, овъргаляни до шията. Калта на комунизма е единственото нещо, което не беше дефицитно. „Интересното“ е, че тя и днес извира отвсякъде.
Така си живуркаме насред калните бани с марка НРБ.
Отново и отново в десетката!
Подлостта и двуличието на “дъртите комунисти” са добре известни на всички. Поради тази причина лично на мен не са ми интересни. Г-н Инджев, бих искал да Ви помоля да коментирате “странните” изказвания на Вътрешния министър напоследък. По време на убийството на момчето Борислав Райнов в Овча купел, Цветанов каза, че полицаите са действали адекватно, а всъщност са били само безмълвни присъстващи. Днес чета да обяснява как Лечков бил направил от Сливен “европейски град”, въпреки че цял Сливен знае колко е окрал. В същото време Прокуратурата “прекрати наказателното производство срещу него (Лечков) за това, че през пролетта на “Алея Яворов” в София не спря на стоппалка на полицай, след което се държал грубо и показал среден пръст на органите на реда.”
Какво се случва? Започва ли старата песен на нов глас? Нали уж всички щяхме да сме равни пред закона? Или някои продължават да са “по-равни”…
Веднъж бях писал коментар по темата, че трябваше отдавна (Иван Костов – идеален момент да се направи, голямо предателство и грях за него) да има закон , който да отреже вски подстъпи до държаван работа и власт на всички от върха до редовия член спартийна книжка ан партията-майка-закрилница…. сега и да се направи, вече е късно, както казвате господин Инджев- собтвеността е вече тяхна, икономическата и финансова власт е тяхна, и такъв закон ще е много закъснял и абсолютно неефективен…
Г-не, не виждате ли ,че лумпените се възхищават на картини от типа”Кравешки лайна,боядисани в зелено” и пишат ” Живота като липсваща лъжица ” за да направят впечатление ? И вече не Ви забелязват така, както Вие не забелязвате мен!
Всичко е казано “безпощадно ясно” само в две думи “лука(но)вия преход”. Заради последното изречение на статията, която ми напомни за “НЛО”, добавям обаче към баните и марсианска (по (не)загадъчност на произхода и оцветяването си) луга за препиране след топително-томителната българска кал.
Tova e istinata!!!
Трудно става отсяването в България на комунисти и демократи.И то е защото за повечето хора емоционално е залегнал аргумента-който е членувал в БКП е непременно комунист.В много случеи е така,но всъщност КОМУНИСТ е “манталитет на мислене и начин на поведение”.А има и много нечленували в БКП,които са класически комунисти по мислене и поведение.Оставям емблематичния пример с Велко Вълканов,но и днес е пълно с такива не членували в БКП.Да вземем и един Антон Кутев,нечленувал в БКП,но класически комунист демагог празнодумец.Има и не малко такива в демократичния сектор или гравитиращи около него.Днешното БСП се индефицира като комунисти заради стила,метода,действията и изказванията на ръководството на БСП,а баба Гина от Катунище няма нищо общо с това,нали?Защото “комунист” е еквивалентно на “фашист”,както още преди години се определи в Европейски документ.И най-големият грях на комунизма е,че трайно деформира мисленето и поведението на хората.За това се случва, убедени демократи, понякога да реагират като бетонните глави.
Имаше едно време едни военни кораби, СКР-и, леки фрегати с ранг на полк. На СКР-а по щат имаше комсомолска организация и офицер-интендант, отговарящ за прехраната и другото тилово осигуряване. Писнало му на лейтенантчето-кашик да слугува на начялниците и намислил да смени интенданството (не това на двореца де) с комсомолска работа. За всеки глас “за” на изборното събрание обещал по една щафета шпексалам. И го избраха, комсомолците, кой бяга от хубавото! После му разказаха играта ня момчето от разните там политотдели, но си има пълното основание да показва биография от “целокупния комсомол”. Ако се вярва на Иво, това носело бонуси. Ама дали е прав и откъде ще ги разбира тези работи? Както би казал У. Сароян – материалчето тук е нещо като нож, нещо като нищо.
Налагаше се г-н Инджев,да укротя собствени чувства на гняв и досада,докато премиерът напредва на пръсти,а с Вас спазваме мълчаливо от самото начало взаимно благоприличие,по вечния въпрос,който проф.Михайлов,
закова с две думи:свещената собственост и дадените от Бога умения.
Ние сме по зле и от онзи мъжки лебед-убиец,който в Рига,
защитил гнездото си,и безумно накълвал нашественик.Кълвем до до смърт,всеки Марко Поло,да не кажа,дори ако изпревари Европа и
тръгне за Шанхай през Сибир и пустинята Гоби.
Не 300-750 г. преди Христа,но 25 години преди Васил Априлов,сме имали собствен елит на роби и гяури,кой знае защо уважаван от в Цариград от Високата порта,преди да се разбуни източния въпрос и т.н.
Сега когато се видя,че Бойко Борисовото “да”,за Южен поток през черноморското дъно ,срещу други предполагаеми отстъпки:
– и за евроатлантиечската общност;
– и за руския елит до след 2012-2015 г.;
-византийската мечта на Фердинанд I,се нуждае от друга летва!!!
Не само ДСБАР е прав,че ме гони наивитета,но бих искал,да уверя и Вас,него и блога,че Времето изтича!
Олигархичната секта на *ко*мунизма с марката НРБ ще продължава да ни лъже, граби и убива в тяхната кочина-РБ до като не повикаме на помощ стражарите на нашето общонародно – Царство България-ЕС.
Mislia che ima razlika mejdu komsomolski sekretari nenashi momcheta i komsomolski sekretari nashi momcheta.
Vtorite sa kadri. Ako ne si kadar ne mojesh da uchastvash v chervenata kapitalizacia.
Za da si kadar obache triabva i drugo.
da si prostak, nahalen, ako si selski bek e predimstvo (sht’a shlifovat v dvijenie) i nai-veche da sachetavash kachestvata na gazolizec i podlec.
Tazi amalgama ni e poznata.
shte vi dam samo edin primer, svetal
Gotze!!!!!! ot sirishtnik.
Dokato parvite kachestva sa neosporimi pri nego, niakoi moje da pospori che toi ne e gazolizec i podlec.
Toi e i dupedavec osven vsichko – pred drugaria Puin et co i lije i maje i dupe dava.
No ne svoito dupe bratia, a dupeto na naroda.
Много хубава статия!!! Това е всъщност “мъртвата прегръдка” в политиката! Да размиеш границата и така да объркаш гласоподавателя, че на следващите избори да предпочете да отиде да лови шарани, вместо да гласува!
“Един за всички, всички за един” Красив “лозунг”, който винаги ще си остане само на хартия. Възпитани с “идеалите” на Дюма, или с реалностите на живота от “Дневника на капитан Блъд”, където “лъжата и пиратството” са издигнати в средство за достигане на “губернаторският пост”- Коя е “по-верната” книга за да си по-подготвен с реалностите на живота, не само у нас, но и по света? И какво значи “срамно минало”, при положение, че никой не избира Роднитата си, както никой не избира и родителите си. Срамно и недостойно е когато, вече в “смисланият” живот, индивида започва да употребява лъжата, като средство за постигане на користни цели. Когато в безсилието си да води дискусия, започва да използва онази част от “неизбраното от нас минало”, за да обижда, без дори да знае истината. Та нима има бълагарски гражданин, който да е над 40г. и да не е бил “чавдарче”, “пионерче”, “комсомолче” и т.н. Та нима не е “гнусна” идеята на “някои”, които чакат “измирането” на онази част от “българската популация”, израснала и възпитана при “социализма”. Та нали именно това поколение излезе по площадите преди двадесет години, в стремежа си за по-добър живот. Когато минавам покрай Народното събрание и прочета “Съединението прави силата”, си мисля че има “грешка”. “Обединението прави силата”, така както “мускетари и гвардейци се обедениха в името на спасението на тяхното си Отечество”, така и нашите “мускетари” и “гвардейци” трябва да се обединят, за да спасят България. “Съединението” в повечето случаи, създава “шведски тройки”, използвайки “гърба” на хората за “легло”.
Ох, толкова нагло и гнусно нещо са българските комунисти!!!
Най-напред се сещам за отвратягата Филип Боков, който с нагла усмивка заяви навремето, че българските комунисти “поемали вината само с мезета”. А иначе ден не минава, без някой комунистически наглец да не се “изяви” на всеослушание!
ВИНОВНИ СА БЪЛГАРСКИТЕ РОБИ! Дадоха “прошка”, която никога не им беше поисквана!
Към Гари Бекет,Росен,Румен Великов и др.
Статията на г-н Инджев се появява,
когато г-н Цветан Цветанов след новините от Брюксел,желае да успокои хората в МВР,а ГЕРБ отбелязва потенциални точки в Югоизточна Европа като хегемон в нелесни игри привидно от полза,и за руския елит,и за стара и за Централна Европа до края на 2015 г.когато се открие “Южен поток”.
Дискусията върви по два кардинални проблема:
– може ли “дъртият” и да е комунист и да мисли като младият демократ?
– може ли политиката да бъде и импулсивна и мъдра в дългосрочен план?
Ето и част от отговори,загатнати
от Румен Великов,от Гари Бекет и др.:
1.Самото мислене не е въпрос на цвят или партийни тези в действие.Нещо повече внася хаос и разлоения поради други фактори и събитийни обстоятелства!
2.Външната политика се опира на приемствеността,както англо саксонското право,на безграничната
поука от живота,а импусивността,
издига при японците,например
предела за успешност след 60-65 години!
За САЩ – да не говорим за англичаните – импулсивна е била повече политиката на на КПСС,и да не се бърка с Русия,а каква ще бъде на господата Путин или Медведев,е рано да говорим,преди
да се оцени накъде ще дръпне Русия?.
Същото важи и за вдигането на мъглата и мрака над Дунав и сънения Балкан!
“Мъртвата прегръдка” обаче,няма да е вечна!
Към Гари Бекет
Познавам лично хора, които вече 20 години гласуват за БСП, без никога да са членували в БКП. Когато разговарях с тях се сетих за едно изказване на едно от най-големите имена в рекламата Жак Сегела (Jacques Séguéla), че връщането към левите партии в Източна Европа може да се дължи и на носталгия по миналото. Тази носталгия няма цвят. Тя е свързана с най-хубавите години на хората, с младостта, приятелите и първата любов. Тази констатация се опира изцяло на човешката психика, да помни хубавото и по-бързо забравя лошото.
Към Росен:
По темата има (почти) виц (почти) притча за руснака, запитан да избере между всички съветски диктатори,който определил времето на Хрушчов като най-хубавото в живота му. Защо? Ами тогава бил в силата си по отношение на жените…
Не е много смешно, но е доста правдиво като човешка реакция.
Още по-малко смешно е описанието на Солженицин що е то “щастие” в условията на концлагер в “Архипелаг ГУЛАГ”.
Прав е Росен. Носталгията (а определено има такава) е свързана с младостта, а не с някакви хубости на социализма. Това обаче мнозина не го съзнават. Аз например си обичах москвича като член от семейството, преживял с мен цялата младост, и ме болеше, когато две циганчета го нацепиха с обикновена брадва за скраб. Нищо, че за да изпреваря камион с него, трябваше да се засилвам поне 2 километра и че поне веднъж месечно трябваше да се лежи под него два-три часа. Ама защо да не лежа, време много, работиш-не работиш, все тая.
Господин Стоичков, вие сте дипломат от кариерата и се надявам колегите от блога на Иво Инджев да ви задават конкретни политически въпроси, защото съм убеден че вашите компетентни отговори ще са от полза за всички който желаят да участват мирно в освобождението на България.Моят първи въпрос към вас е ако генерал Бойко Борисов обяви конституцията на Ръ Бъ извън закона на Българската държава, тогава какво би загубила или какво би спечелила Българската Нация и Държава.
Хубавото на този блог е,че освен високо квалитетният автор и болшинството от коментиращите са умни и аналитични хора.Рядко са истеричните коне с капаци,но нека ги има,за да не забравяме,че те макар и малко,чрез техни себеподобни продължават да създават сериозни проблеми на България.
Росен и Андро,естествено че е факт емоционалната носталгия.Но за умните хора водещо е реализмът и бъдещето.И тъй като в никоя държава умните хора не са чак толкова много,надеждата е в младите,защото пред тях е бъдещето.