Арестуваните при акцията „килърите“ замисляли убийството на министър-председателя, сензационно съобщава в. „24 часа“.
С това статиите на жълтите вестници, които от месеци предупреждават за готвено покушение срещу премиера Борисов, станаха повече с още една. Но понеже твърдението този път е на близкия до поредното управление в. „24 часа“ , който цитира „свои източници“ за роля на американските служби в предупреждение за готвено убийство на самия Бойко Борисов, всички прегледи на печата в скучния летен неделен ден цитират твърдението като достоверно.
Нищо чудно някой ден по подобен начин да стане „известно“ от „достоверни източници“ нещичко за мезонетите, пушките, бракониерските набези и др. подобни сензационни „собствени разкрития“ за президента Първанов – стига близка до управлението медия да бъде упълномощена да ги забележи.
Поръчката да бъде съобщена такава „чувствителна“ информация се възлага само на много, много заслужило и доверено на заинтересованите от изтичането на сензацията лице сред журналистите. Нали не си представяте, че репортер на вестника под приктирие се е добрал с риск за кариерата си до супер секретната държавна тайна ВЪПРЕКИ волята на поръчителя – не на убийството ( несъстояло се, слава на Бога), а на изтичането на информацията.
Историята познава доста случаи на изфабрикувани и дори организирани, но предотвратени покушения срещу вожда, с което се постига голям ефект пред публиката. Сред най-известните е израстването на Лаврентий Берия в очите на Сталин като негов най-предан сред преданите охранители именно след подобна постановка. Не искам да кажа, че случаят е подобен – нито тук е СССР, нито пък Цветонов и Борисов са Берия и Сталин. Но малко скептицизъм към страховитите сензации, сервирани по поръчка отгоре, е здравословна мярка срещу лесно подклажданото лековерие у нас.
За ситуацията в българските медии от всичко това се налага един доста жълт извод, който взимам назаем от един мъдър представител на жълатата раса . Лао Дзъ, векове преди възхода на бялата раса и наложеното от нея на света летоброене от раждането на Христа, е забелязал колко важно нещо е търпението. Ако седиш достатъчно дълго на брега на реката, рано или късно труповете на твоите врагове ще минат покрай теб, твърдял той. И у нас е така: ако клечиш достатъчно дълго с жълт вестник в ръка край сивия медиен поток, рано или късно жълтата информация ще се потвърди от негов конкурент, което пък ще се подразбира от загадъчното мълчание на „достоверния източник“.
А в конкретния случай се убеждаваме отново как се вади с(л)ух от водата в нашата държава, в която иначе самият държавен глава се гневи на журналист и го замеря със с(к)андал заради „слухове“.
г-н Инджев, като човек препатил от един политик, е нормално да сте скептичен към подобни постановки.
Припомнети си и фактологията по една друга поставновка – за отстраняването на Лъчо Мозъка. Ваньо Танов съвсем “случайно” наля масло в огъня в сутрешния блок на една ТВ. Просто е трябвало да се отърват от Мозъка, а Бащицата излезе чист от цялата работа, като отсече “ето виждате, който се издъни, аз го махам”… Евтин трик, но за материала върши чудесна работа.
Az vestnici otdavna spriah da si kupuvam.
Znam che po selata niakoi gi polzvat samo v nujnika. Ne za da gichetat.
No te i zatova ne stavat; Mnogo sa tvardi.
A za jiteiskite terzania na Boko me boli tolkova kolkoto i nego za moite.
Аз пък ще добавя, че ако клечиш достатъчно дълго с жълт вестник в ръка край сивия медиен поток, рано или късно вестника ще придобие друг нюанс на жълтото. Затова и не си купувам вече вестници. Прекалено са сиви и жълти.
Прав си е бил китаецът, защото в съвсем в буквалния смисъл на неговата мъдрост, за годините на прехода доста трупове преплуваха медийната реката, а като гледам с нито един от тях не се познавам и не бих искал. Проблемът обаче е техен, защото те не стоят на брега на времето и не наблюдават реката, а плуват в нея. Така те няма да се радват на нашите трупове. Което май ги изнервя много, много. Каквото и да правят, ние като търпеливо и устойчиво племе ще удържим, но техните трупове ще продължават да минават. Така че … с китайските мъдрости напред! :-))
И с благодарностите от поредното удоволствие от поредната статия в този пореден мързелив летен ден!!!!
Искуството да се съмняваш е привилегия само на разумният човек, защото пътя към истината винаги може да бъде намерен във тъмнината само от човек със светещ фенер на съмнението.Слух или истина са изречените думи от премиера Борисов, за това че ще се бори до край с престъпноста и корупцията в България независимо какво ще му струва това.Ще повярвам на премиера че ни е казал истината и че е в опасност само когато арестува главният олигарх на Ръ Бъ.
Хубава работа,вместо службите да имат „достоверни източници“ във в. „24 часа“ то било обратното.„24 часа“ разполага с такива “свои източници“ които да му изтичат интересните информации.И понеже няма кой да обядни необяснимото, то дано скоро да не се пресушат източниците ст … към… за да не скучаят читателите.
Все пак това ме кара малко да се позамисла.
……………..Съветникът в парламента Петър Стоянов, който е и шеф на сумото и кум на Сретен Йосич,…………………….
Shtom tova prase-prestapnik e v parlamenta… turi mu pepel.
Колко интересна “новина”! Има и една друга Китайска мъдрост, не знам точно от кого е казана: “Да не ти дава Господ да живеещ в интересни времена”!
Историята ме напомня донякъде на тази скорошната с венецуелския президент левичаря Уго Чавес, който, след като беше обвинен от колегата си консерватор Алваро Урибе, че приема и поддържа на своя територия лагери на партизанското движение в Колумбия, нагло заяви, че всъщност колумбийското правителство само организира тези лагери, за да има повод да напада венецуелските си съседи.
Хераклит казвал, че никой не може да влезе два пъти в една и съща река. Ако се сравни тази негова древногръцка река, с китайската на Лао Дзъ, се оказва, че и двете са метафора на времето, но докато едната е символ на промяната – “Панта рей”, другата е на устойчивостта, на основанията на морала, които независимо от изтеклото време, винаги се налагат, необходимо е само да устискаш достатъчно дълго, за да го разбереш. Е, в това отношение, българите поне имат многовековна практика. Светът около тях ще се променя, но те ще клечат докато доклечат и видят, какво всъщност, и те няма да знаят, тъй като отдавна ще са забравили, защо някога са били заели тази тъй облекчителна поза.