В последния ден преди парламентарната ваканция в НС се разрази скандал, който със сигурност няма да е последeн от този род. Защото мините за подобни избухвания са заложени отдавна.
Съзнателно не се спирам на “съдържателната част” от спора дали журналистката от БНР Диана Янкулова е направила пристрастно интервю с Волен Сидеров, което предизвика неговите заплахи да прочисти със закон държавните медии. Дори и да е прехвърлила мярката – тъкмо Сидеров ли който се закани на журналистите още при първата си изборна победа, е съдникът? Защо му се наложи да се извинява на германската компания “Луфтханза”, която приземи заради скандал с него самолета си на резервна писта, ако не беше прехвърлил мярката?
Проблемът е друг. Формулира го самият Бойко Борисов, който вулканично застана на страната на Сидеров. Но без да подозира го направи с обратен знак. В полза на тезата си, че Диана Янкулова е пристрастна, той заяви, че тя не може да се промени. Това не можело да стане след като е работила в пресцентъра на предишния министър на вътрешните работи. Грешка, г-н Борисов. Може и още как. Така правят (почти) всички и е изключение някой колега да не пее в хора по нови ноти.
Цели редакции вкупом преминаха на страната на новата власт и започнаха да й служат със същото усърдие, както на старата. Пример за това е и личността на шефа на БНР Валерий Тодоров, когото не случайно Борисов призовава като свой “свидетел” в спора – да кажел дали му е зле отново да е началник .
Ако Диана Янкулова е останала на някакви предишни свои позиции това е инатът, който толкова много липсва на днешната българска журналистика. Казвам го с пълното съзнание, че най-вероятно тя не ми е съмишленик в политическия смисъл на думата.
Лош знак за здравето на управлението е издребняването в битката с отделен журналист. Има планини от проблеми в медиите, но са от принципен характер.
Ако Борисов е искрен в твърденията си за ненамеса в медиите трябва да се …намеси. Но по въпроси като този: защо само и единствено медиите си остават забранена територия за проверки, разследвания, дознания и дори намеци в тази посока от страна на властта? Не е ли свързан този “феномен” на поголовната невинност по презумпция с декларираното и постигнато пълно послушание пред новите господари на онези, които контролират медийния цирк в страната?
Защо борецът за медийни права Волен Сидеров не зае подобна позиция, когато Петър Волгин нарече психопати привържениците на г-н Костов? Може би това му хареса или аршинът, с който мери е съответстващ на неговия ръст – политически, физически, морален? Ауж нямало натиск върху медиите – няма тук, иначе Б.Б. използва Сидеров за разчистване на сметки с малкото останалинесервилни журналисти. И за уточнение: не харесвам нито Д. Янкулова, нито Капка Сидерова, нито мадам В.В., не харесвам и г-н Б.Б.
Валерий Тодоров е абсолютен пример за медиен и политически ветропоказател. Верен слуга на президента Първанов, сега усилено се опитва да се хареса на Бойко Борисов. И очевидно успява, поне засега. Най-странното обаче е как усмири борците за свобода на словото в “Хоризонт”. Защото всички вътре в БНР знаят натиска, който Тодоров истерично прилага, ако почувства застрашен интересът на господарите си, но никой не реагира. Напротив, Маринкова е плътно до коляното му на всички дискусии, а Великова, Лещанска и Волгин се правят на слепи и глухи за случки, за които биха проглушили медиите преди няколко години…
Зная, че не бива да се намесвам в дискусията, когато съм така да се каже повод за нея. Но понеже не зная как по друг начин да отговоря на предположението ви, че не споделяме едни и същи политически възгледи, ще си позволя да споделя това и мисля, че всеки, който ме познава, ще го потвърди. Нямам политически пристрастия, имам принципни изисквания към политиците – на власт и в опозиция. Запова съм наричана и “синя каска” от БСП-електората, и “червена бабичка” от демократите. Най-доволна съм от това, че не съм чула никой политик да казва: това е нашето момиче. А в МВР не съжалявам, че отидох. Там имаше много непосилно много работа. Не знам дали политиците са били доволни, защото никога не ме е интересувало. Важното е, че журналистите работеха спокойно по всички въпроси, свързани с МВР. Не е имало забранени теми, неудобни въпроси и нежелани събеседници.
За гьонсуратлъка на Волгин си го знаем но за такава обида в белите държави още на минутата си заминава от Хоризонта.Аз за какво плащам данъци? БНР получава ли от мойте данъци?Какво наказание му наложиха на Волгин?
Ето още един пример, показващ нравственото състояние на т.н. наш елит: Щом Петър Стоянов постигна това – къща за 2 милиона “евра” в Сан Тропе – то какви ли пък чудесии е постигнал Гоце Първанов? “Нравствено” ли рекох? Взех май глупости да пиша, какво ти нравствено?!
Отдавна въобще не слушам БНР,но при пътуване с колата случайно попаднах на разпаления диалог Сидеров-Д.Янкулова.Наистина направи впечатление настъпателният тон на Сидеров,както и настойчивата тенденциозна позиция на Янкулова като главен обвинител.И още тогава се попитах-при толкова фрапантни полицейски издевателства през Петковизма-Миховизма/поне от Чората насам/,тази не съм я чул да заема така натрапчиво “правозащитни”позиции.Защото тогава кой ли не беше бит-и демонстранти,и студенти,и пенсионери,и земеделци,и шофьори,и политици и кой ли не,но такава Янкулова НЕ СЕ ЧУВАШЕ.
Валэрый Феодорович Промосковский- Кремлевский и КГБсткий е доказан СССРски плужек и лакей.
Госпожо Янкулова нямам честта да Ви познавам нито лично,нито професионално,но не си ли давате сметка,че въпросът е принципен.Казвате, че едва ли не сте равноотдалечена и от лява и от дясно.Нима за 20 години не сте си определила идейната позиция.Не мога да повярвам, че нямате такава и при това няма значение дали сте в “червеното” МВР дали в Националното радио.Нещо като Волгин,който води политическо предаване в частна медия и като си вади хляба там е лоялен на своя работодател, а в Радиото ги говори едни приказки,които издават пристрастие. Има и такива като господина водещ на “В неделя с…” говорител на жълтото правителство, който е толкова равноотдалечен, че сякаш е паднал тия дни от Луната.Така че извода е или политическа кариера или журналистическа.Другото е “Дим над водата”
“…За гьонсуратлъка на Волгин …”разбира се,че и днес продължава ,а що се отнася за журналистката,която наричали “синя…” ,”червена…” наистина връзката трябва да се търси с волен сидеров ,на който може спокойно да благодари,че поне научихме нейното име и хубавото е в това ,че на инат не се прави нито политика ,нито журналистика ,а дори да се обича на инат 🙂 пак се иска воля за да отстояваме себе си ,а още повече се иска почтеност за да си отиде всеки на мястото и в този смисъл пожеланеието ми към безспорната журналистка ,а не към тази ,за която научаваме по този начин Е:да избере свободно за себе си -едно от двете: за тук,в този блог се знае ,че пишат демократи,а комунистите не се толерират по никакъв повод и за националното ни радио този пример може да се отстоява -с воля!
Поздрави!
За пореден път се уверявам, че сме приказна държава – всеки нещо си приказва, сам си приказва, просто ей така – да каже нещо, пък ако ще и да е пълна безумица
към shef:
Напълно сте прав, но само ако приемем за представително вашето празно от съдържание обобщение.
В България никога не е имало истинска журналистика. Всички публицистични предавания са
на махленско ниво – клюки, интриги, най-много няколко провокативни въпроса, които издават липса на всякаква култура, образование и знание. Обикновено водещите се изживяват като съдници или нещо подобно и в стремежа си да оригиналничат минават нормите на доброто поведение. Това е и причината да сме на това положение. Прав е Сидеров, трябва нов закон. Не може една нация да прогресира, ако се назначават кадри на позиции за 30 години. Затова се менят като ветропоказатели. В БНР и БНТ трябва да се назначават водещи на договор най-много за по 5 години и после аут.