На 5 август френският в. „Монд“ публикува следната статия на своя кореспондент на Балканите Александър Леви, в която изданието съобщава за книгата „Президент на РъБъ“:
http://balkans.blog.lemonde.fr/2010/08/05/athenes-belgrade-sofia-pas-facile-detre-journaliste/
Athènes, Belgrade, Sofia : pas facile d’être journaliste
Alexandre Lévy
В Атина, Белград и София не е лесно да бъдеш журналист
Лятната ваканция е в разгара си, над Балканите грее жарко слънце за голямо удоволствие на летовниците – от Черно море до гръцките острови през хърватското крайбрежие. Но драматични събития, засегнали журналисти, донесоха смразяващ полъх над свободата на печата и вгорчиха атмосферата в Атина, Белград и София. Вчера сръбската полиция съобщи, че е арестувала двама души, заподозрени в нанасяне на побой на 24 юли над журналиста Теофил Панчич от престижния белградски седмичник „Време”. Според всекидневника „Блиц” двамата млади мъже – 19-годишният Данило Жужа и 18-годишният Милош Младенович признали, че се скарали с журналиста, чието „поведение ги изнервило”. Те твърдят, че нямали представа нито кой е той, нито какво работи – версия, изненадвала основния потъпевш, който уверява, че се държал възможно най-нормално тази вечер. Известен с публикациите си за националистите от всички цветове на дъгата – от хулигани до поклонници на Велика Сърбия – Теофил Панчич бил нападнат от младежи, въоръжени с метални пръти. Той казал на следователите, че е смаян от организирания начин, по който е бил нападнат и че според него това има връзка с работата му. Единият от двамата арестувани изразявал в социални мрежи в интернет крайнодесни и националистически възгледи. Според полицейски източници, цитирани от белградския всекидневник „Политика”, двамата мъже може би са свързани с екстремистки организации като Образ или новата Група срещу антифашистите… Така или иначе това нападение събужда болезнени спомени у журналистите в Белград. И особено във вестник „Време”, където не могат да забравят гранатата, хвърлена преди няколко години в дома на друг известен журналист от вестника – Деян Анастасиевич, разследващ корупцията и организираната престъпност. Въпреки обещанията на властите, включително на президента Борис Тадич (личен приятел на Деян), оттогава следствието по случая тъпче на място.
От крайно дясно към крайно ляво – за атинската полиция това е най-сериозната улика в убийството на журналиста Сократис Гиолиас, убит на 19 юли пред дома му. Обстоятелствата на това убийство са печално известни, но мотивите на онези, които поеха отговорност за него – Сектата на революционерите, остават неясни. „Ние сме във война срещу вашата демокрация”, заявява организацията, възникнала след безредиците от 2008 г. Тя отправя заплахи към всички гръцки журналисти, полицаи и работещи в местата за лишаване от свобода… Но откога организации, определящи се като крайнолеви (такава е Сектата, сякаш вдъхновена поне в начина, по който поема отговорност, от „историческата” Група 17 ноември) нападат журналисти? Журналисти, които на всичкото отгоре твърдят, подобно на убития Сократис Гиолиас, че разследват случаи на корупция и скандални афери? Тази история е смущаваща и поради самоличността на убигия, който е имал спорна репутация в журналистическите среди, и поради профила на новоизлюпените гръцки „бебета терористи” – хаотични, брутални, непредвидими.
Случаят в София със сигурност е съвсем различен. Но в тази страна, попадаща все по-често във вниманието на организациите за защита на свободата на печата, заплахите срещу журналисти трябва да се възприемат сериозно. Въпреки това Иво Инджев се опитва да ги посрещне със смях: ветеранът на местната журналистика, кореспондент в Бейрут в разгара на войната, научил от „жълтата преса”, че е заплашван със смърт след излизането на неговата памфлетна книга срещу българския президент. Той обаче забравил смеха, когато млад полицейски следовател дошъл при него и дълго го разпитвал по този повод: прокуратурата в София приела много сериозно заплахите.
Сблъсъкът на Иво Инджев с президента Георги Първанов датира от 2006 г. Тогава, в разгара на кампанията за президентските избори, Иво е принуден да подаде оставка от най-гледаната частна телевизия в България БТВ, защото цитирал електронно съобщение до телевизията, че търговец на оръжия подарил апартамент на президента на републиката. Информацията предизвиква остра реакция от заинтересования, който заявил с войнствен тон, че Инджев е повел „война” срещу него. Оттогава журналистът, който е бил шеф на няколко медии, е подложен на почти пълно ембарго от българската преса и не намира работа. Твърде продуктивен, с остро перо, той се е посветил изцяло на своя блог. Непрестанно разобличава поведението на президента, когото определя за „посредствен”, за остатък от времето, когато хората от апарата на комунистическата партия контролираха всичко – от икономиката до търговията и идеологията (Георги Първанов е от бившата комунистическа партия). Книгата му „Президент на РъБъ” (игра на думи с инициала – президент на Република България), излязла неотдавна в София, разказва за проявите на президента, обвинен в конфликти не интереси, бракониерство, облагодетелстване на роднини… „Както обикновено, в българските медии няма практически нито дума за моята книга, която има трето издание за няколко седмици”, отбелязва авторът. А какво ще каже за смъртната заплаха? Иво Инджев реагира предпазливо, дори дискретно. Според добре осведомени източници в София журналистът бил поканен на среща от главния прокурор Борис Велчев, бивш юридически съветник на президента. Той го уверил, че следи проблема много внимателно. В замяна главният прокурор получил екземпляр от „Президент на РъБъ” с посвещение от автора. Доста оригинално лятно четиво (ако вече не го е прочел) за българския главен прокурор.
Превод:
Калина Любомирова
Приемам тази публикация в “Монд” като деликатно предупреждение към демократичния свят за посредствеността, лицемерието и отмъстителността на цитираното в книгата Ви лице Седефчов, за опасността в България да се затвори устата на свободното слово и мисъл – много е близък споменът за Политковска…
Господин Инджев,
Аз съм ви искрен почитател и наистина, това, което се случи с Вас в Бтв е отвратително, но откакто чета Вашия блог откривам, че Иво Инджев не съществува – съществува само едно криво огледало от което гледа грозният образ на президента Първанов… Все пак ми се иска да вярвам, че Вашите журналистически интереси и талант могат да се насочат и в друга посока, освен към тази вендета срещу една не особено зсначива в исторически план политическа фигура…
Господин Инджев,
Аз съм ви искрен почитател и наистина, това, което се случи с Вас в Бтв е отвратително, но откакто чета Вашия блог откривам, че Иво Инджев не съществува – съществува само едно криво огледало от което гледа грозният образ на президента Първанов… Все пак ми се иска да вярвам, че Вашите журналистически интереси и талант могат да се насочат и в друга посока, освен към тази вендета срещу една не особено значима в исторически план политическа фигура…
Към Милен Михайлов:
Много пъти съм декларирал, но от уважние към вашата добронамерност ще отбележа отново: онова, което ми се случи с напускането на Би Ти Ви беше чудесно ново начало в живота ми.
И няма никаква вендета… Пиша по тема, която е забранена за много други.
не
Това , че не виждате и другото ( “Иво Инджев не съществува”, “криво огледало” и т.н.) е ваш проблем.
До Милен Михайлов:бихте ли обяснили защо смятате Първанов за незначима в исторически план фигура и ще имате ли здрави гащи да напишете в личния му блог, ако има(ше) такъв, или очи в очи да му кажете, че е е една незначима в исторически план фигура и всъщност Иво Инджев всъщност му лъска чувството за значимост. Посочете една значима, според Вас, в исторически план личност(и) и по какъв критерий определяте кой е исторически значим и кой не. Все пак да разберем дали говорим за едно и също нещо. Ако отговорите искрено на този въпрос, ще имам и други, с ваше позволение. Благодаря.
Далеч съм от идеята да превръщам този форум в “чат”, затова само с 2 думи бих искал да отговоря първо на г-н Инджев – не съм искал да ви засега, просто си спомням, че преди време Вашето предаване в Бтв беше единственото, което гледах…
Колкото до Първанов – нямам проблеми да го напиша, кажа и т.н. Имам си мнение и не виждам причина да не го изразявам. А, че не е значима фигура – не е – съда по това, че не е направил нищо положително за тази държава и за хората в нея. Ще си отиде и от спомените на хората почти веднага, щом слезе от власт, а тези които го помнят ще го помнят като комунист и интригант – все качества, които Историята няма как да оцени…
Когато Исус е казал, че последните ще станат първи, той не е имал предвид, че въшките ще излязат начело:)
Масата придобива “лице” единствено при самозащита.
Организационният “разум”, който по определение е анонимен е и безнаказано жесток.
Това се вижда във времена, когато се “пише” (или пренаписва)”Историята” – затова лицата на определена епоха са нейните символи.
Изтиканите напред “маски” на прехода носят на повърхността си чертите на мнозинството, което трябва да ги легитимира, но зад плакатната им разпознаваемост се крият други черти – тези черти трябва да останат незабелязани, защото са щрихи от друга история, може би – чужда.
Но, може би наша? Това “Историята” няма да го каже.
Това трябва го заявят съвременниците – за да не могат “стенограмите” да проговарят с гласа на “изчезнали” страници…
Много интересна тема подхвърлена във форума. Както Бай Ганьо е събирателен образ на едно явление, описано сполучливо от Алеко, така и президентът на Ръ Бъ е явление, разликата е само в това, че явлението Първанов носи едно от своите имена. Нищо лошо. Лошото е, че явлението е президент на РъБъ и това съвсем не го прави незначително. На което обръща внимание и вестник Монд. Ако не го правим, поне да не пречим, даже и добронамерено, на тези които обръщат внимание на подобни “незначителни” явления. Иначе, ще осигурим на явлението Първанов прекалена свобода. Все пак обществото ни трябва да има имунна система.
До Милен Михайлов: благодаря за отговора, който само прилича на искрен. Нямам намерение да си “чатя” с вас в този форум, а да водим дискусия. Та значи казвате, че Първанов не е исторически значима фигура защото не е неправил нищо добро за България. Присъедунявам се към заключението, но продължавам да питам, какво тогава е правил и продължава да прави като Президент на РБ. Не знам за Вас, но за мен е неприемливо РБ да има президент който лъже, паталогичен лъжец, ей тъй си лъже, по рождение. То всички послъгваме, и на мен ми се случва, ама само когато много ми се налага, за оцеляване, и то не много, защото като (ако) ме хванат става страшно. Например родителите. Например, децата прощават всичко на родителите си – че са алкохолици, че са ги изоставили, дори че са пресъпници – но никога не прощават, че са ги излъгали. И аз като едно дете на нацията, не приемам, президента, който се явява и се изживява като баща на нацията, да лъже като дърт циганин, както казваше баща ми за такива патологични лъжци. Аз, например, искам да знам колко човека и по какви причини получиха амнистия по време на двата мандата на тази толкова исторически незначителна фигура. За какви заслуги т. нар. дон Цеци получи амнистия и то точно преди някави избори. Просто питам, Вие не искате ли да знаете отговорите на такива едни въпроси. Ако това не ви интерсува, кажете моля какво точно ви инрвесува. Винаги ми е интерсно да науча от какво се интересуват другите.
Благодаря.
Пак Ви благодаря, г-н Инджев за това, че ме информирате за отзвука на последната Ви книга извън България. Не бих разбрала, защото не зная френски. Чудесно е, че светът забелязва и случващите се добри неща у нас!