Борисов прати Сърбия в Белене

“Сърбия влиза в АЕЦ “Белене”, твърди в заглавие в. „Труд“,макар още в първото изречение на статията си да се самоопровергава с пояснението, че всъщност българският премиер Бойко Борисов твърди това. Докато гостът му, сръбският президент Борис Тадич явно му влиза в положнието да иска да произведе „лепа“ новина, но с нищо не дава да се разбере, че Сърбия наистина „влиза“.

Тъкмо напротив, сръбските медии цитират официални лица и икономисти в Белград да се произнасят доста уклончиво. Реакциите им варирарт от препоръки да се внимава с разходите и твърдения, че вероятността за участие в Белене се „анализира“, до твърди предупреждения да се разработват собствени източници.

Ходовете на Борисов около изваждането на руския проект в Белене от кома напоследък преминават от хаотични в отчаяни. След като стигна дотам да покани за участие в руската комбина Гъция, която е най-яростния противник на ядрената енергетика ( и в частност на съществуващата вече АЕЦ „Козлодуй“) в ЕС, явно много е закъсал в намирането на аргументи. Не е случайно,че новоизлюпеният самозван „баща“ на енергетиката в България Георги Първанов му изръкопляска за преговорите във Варна с руския вицепремиер Зубков ( уж за цената на газа, но май друго е имал на ум с аплодисментите ).

Точно по стъпките на Първанов крета и интригата с „влизането“ на Сърбия в АЕЦ „Белене“. „Новината“, която се напъва да компенсира липсата на стратегически европейски (съ)участник в проекта, силно напомня на мерака на българския президент да смае света със „световен енергиен форум“. Най-напред го планира за София, после реши да услужи на приятеля си от Пловдив Георги Гергов като го проектира да се случи в панаира. Оказа се, че Пловдив нямал капацитет да подслони достатъчно луксозно важните персони ( повечето от които изтипосани твърде преждевременно със снимчици в същия „Труд“ и подобните му). След провала с панарира циркът приключи обратно в София през април 2009 г., за да бъде резилът изцяло столичен. Защото форумът се спихна от „световен“ до някаква раздумка на по-скоро регионално ниво, бойкотирана от предварително оповестени „участници“, като арабски монарси, европейски лидери и лично от Владимир Путин( който е разбрал, че Първанов не може да му осигури достатъчно престижна трибуна и безцеремонно го унижи с бойкота си в последния момент).

Припомням тази история, защото е поучителна за ината на всяка цена да се постигат сериозни цели с несериозни средства. Да твърдиш от името на чужд президент, който убедително мълчи по въпроса, че неговата страна твърдо щяла да участва в нещо ядрено и мегаломанско, е най-малкото несериозно. Да не говорим, че непотвърденото хипотетично „влизане“ на Сърбия е твърде слаба утеха за случилото се реално излизане от проекта на германския гигант РВЕ.

Покрай всичко това обаче получихме потвърждение: върху заявената цена на АЕЦ „Белене“ от 4 милиарда евро Москва си търсела инфлационна индексация от близо 3 милиарда, заяви Борисов. Ето с какво шантажират! Това прилича на авансова заплаха от военни репарации, макар никой да не признава очебийното: че ядрената централа по своите (военно)стратегически параметри далеч надхвърля като мащаб и значение направо микроскопичното присъствие на НАТО в България. Дори само поради факта, че една военна база и да е голяма, може да бъде закрита мигновено с политическо решение, демонтирана и заличена. Нищо подобно не може да се случи със съветския ядрен обект, реактивиран като руски в угода на манията на Кремъл на всяка цена да пробие непробваемия досега бойкот на руската ядрена енергетика в ЕС в епохата след Чернобил.

Какво общо има всичко това със суверенното право на България да взима независими решения от значение за поколения напред, вие каже. Аз лично „излизам“ от темата, досущ като героя на Вазов от „Под игото“, който така декларира лояност, щом някой говори против султана. Защото ми се струва, че положението отново е „под индигото“ – историята се повтаря.