Министърът, който освен портфейл, няма и намерение да се извинява, се извини. Но в стила на Иванчо от вица, който трябвало да се извини пред всички, че публично нарекъл Марийка „пачавра“. Трябвало три пъти да повтори на дъската, че тя не е такава и да се извини. И го направил, но във въпросителна форма: „Марийка не е пачавара?“- повторил въпроса си три пъти той и добавил: „Еее, много се извинявам….“.
Вместо да поднесе извинения за репликата за „шибания народ“ и дори за последвалото уточнение, че имал пред вид „само“ анонимните археолози, той написал писмо с извинение на…един от тях. Защото не бил анонимен. Както излиза, всички останали – от археолозите в частност, до народа като цяло, си остават за него „шибани“.
В интерес на справедливостта Божидар Димитров е представителен за наложения от години тук манталитет на публичната безпардонност. Медиите, с арогантното си отношение към засегнатите от тях, направиха възможното да утвърдят сред публиката убеждението, че да си признаеш грешката е признак на слабост. Нещо повече, който се оплачеше от обидна или откровено лъжлива публикация, биваше осмиван.
При всяка издънка, когато изобщо преценяваха за нужно да публикуват опровежение, т.н. часови вестници задължително се присмиваха на „жалбоподателя“. Подигравката към засегнатия обикновено се гарнираше с някоя от онези малоумни шегички от рода на „виновният е обесен на входа на редакцията“ ( ха, ха , ха!).
Неотдавна от в. „Капитал“ ме попитаха какво мисля по повод отговорностите на блогърите ( ако приемем, че е един блог е медия). Презумпцията във въпроса беше дали един блогър не трябва да се придържа към правилата, които важат за другите медии. Не ми оставиха друг избор, освен да напомня, че българските медии трябва най-напред да започнат да зачитат въпросните правила, а след това да се търси сметка на блогърите с претенцията, че така ще се „издигнат“ до нивото на медиите. А че те не се придържат към тях, е известно на всеки ползвател.
Много пъти съм казвал и пак ще напиша очевидното ца мнозина: сред най-виновните за налагането на простотията в публичното говорене и в обществените отношения изобщо са тъкмо българските медии и онези в тях, които им задаваха тона. Само че не се очертава някой някога да потърси сметка за това. Точно обратното, властниците ги имитират и взимат този маниер на въоръжение.
А иначе министърът без потрейл ще го преживеем точно, както и министрите с по няколко портфейла – знайни и незнайни.
Е това ако е извинение мерси.
http://www.vbox7.com/play:4ec3a320
Хаха, много як виц 🙂
И много точно заключение – че журналята, да ме прощавате, г-н Инджев, техните главни редактори и собствениците им бяха основният проводник на простотията, особено в началото на “прехода”. То неграмотност, то безпардонност, то дебелоочие, то простащина, то дупедавство – на всичко “научиха” аудиторията тия малоумници! Цяло чудо е вече да се види/чуе/прочете по големите и гласовити медии журналист със стил и с позиция (различна от широко популярната “шест без десет”). И седнали да се занимават с блоговете тия умници, ха! Ама то кое ли ни е наред, че журналистиката…
Не очакват ли твърде много, твърде непосилно и прекалено непомерно за капацитета му от това правителство “листопададжиите” – т.е. тези, които го докараха на власт?
А може ли някой от ръкоположените и овластени като политици и министри от самия Бойко да го надскочи, да го надмине – политикът, познаващ и се впечатлил от твърде малко книги (една от тях е Винету) и филми (напр. “Смърфовете” и лошия Гаргамел)?
Всички те, заедно със своя началник, НЕВЕРОЯТНО много ми приличат на пожарната команда от стария български филм “Невероятна история”, в който пожарникарите при команда на шефа си “равнис” приклякваха за да няма нито един извисяващ се над него. Личи си обаче, че в ГЕРБ има и една съществена разлика от филма- подборът на сегашната управляваща пожарната команда е такъв, че на никой от тях да не му се налага да прикляква.
Господин Инджев,
Кое е по-важно – проверката за имотите на Доган или извинението на министъра?
Всеки може да си изпусне нервите, но не всеки може да краде безпардонно и да му се размине. Бих се радвал ако обсъждахте по-важни теми.
Пишман-историк се извинява на пишман-археолог.
Този път не съм съгласен с теб Иво.За какво и на кого трябва да се извини г-н Димитров.Една част от нас са си откровени боклуци.Как ще накарате Славейков да се извини за това,че нарече целият ни народ “мърша”.За съжаление това си е самата истина.Ако някой трябва да се извинява това е Гоце за всичките си лъжи.кражби,наглост и интриги.Оставете Димитров на мира,не той е проблема.Ние сме проблема.Това ни е наследство от “братската” руска прегръдка.Комунистите ще продължават да правят от мухата слон.Не им се вързвайте,защото по този начин им помагате.
Умните хора използват малко познати пътища.
Мъдрите познават тези пътища.
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Яман ни е нам хала!” –
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875
Славейков
по време на мътилката на повърхността в политиката изплуваха едни леки неща. Те не можеха да бъдат отразени по друг начин освен “леко”, после същите тези леки неща, четейки лековатите писания за себе си /понеже други не разбираха/ зададоха посока на официално говорене, а по-късно и на поведение. Изцепките божидарови са логично следствие от натрупвания. В случая тези натрупвания нямат нищо общо с качествените изменения към по-добро, а с ентропийният разпад на всяка по-сложна система.
Щом стане дума за народ- българския, тутакси се появяват едни хора по форумите дето започват да цитират Славейков и народната мърша. Това е то,мърша и нищо повече. В мършата няма нито социално, нито културно, образователно или генетично развитие. Стои си мърша и тва е, да я ядат мършоядите, кучетата и лешоядите. Толкоз ли за 150 г. от както е написано това стихотворение някой нещо не се разви, не евоюлира в по различна форма на съществуване освен да си седи и да смърди на „шибана“ мърша в къщи. Ако приемем че една мърша може да се шиба разбира се. Желаещите да шибат мърша да се отправят директно към 4-ти км. да им турят диагноза.
За медиите нищо не мога да кажа, не ми е работа, освен че съм отвратен от чалгализирането на журналистиката. Да, частните медии могат да правят какво им хрумне- който плаща той води хорото или поръчва музиката. По-отвратен съм от това че националните медии като БНТ и БНР доста често вместо да бъдат коректив за етика и професионализъм, да създават стандарт за качество в тази професия са стигнали до там че някой техни предавания изглеждат все едно са продукция на Митьо Пищова или пищова на Митьо все тая.
Все пак в. „Капитал“, уважаван от мен вестник, са задали на г-н Инджев доста интересен въпрос относно отговорноста на блогъръ- отговорът на който според мен е съвсем персонален.
Интересното в случая е, че и Димитров, и Славейков, и новите “бизнесмени”, и други “наши” произлезли от народа, започват да намират “кусурите на народа” тогава и само тогава, когато вече са заели някакви държавни постове, или са забогатели “честно” на гърба на същия този “мършав”, “щибан” и т.н. народ. Примери много. Но същият този народ, ако отидете и в Германия, и в Англия, и в САЩ работи и “слуша”, и работи яко. Моите лични наблюдения са, че сме здраво работещи, имаме ли стимул. Верно е едно, това се случва, когато “други” ни ръководят, или по точно, при по-реални, по-истински пазарни условия. Или според мен, извода е, че не народа е “шибан” и “мършав”, а онези от народа, които са се докопали до управлението, и вместо да създават НЕОБХОДИМИТЕ И ДОСТАТЪЧНИ УСЛОВИЯ за народа да просперира, те крадат и след това го хулят, щото така е по-лесно. А, че всяко стадо си има и мърша, също е верно. И никой на никого не трябва да се извинява. Това го могат само изключително смелите хора.
до съгласните с “шибаняк” димитров гръмогласни “мърши”:
бившият комунист, ченгето божидар димитрив, и суетливите му другарчета не са “народа”.
изродите от д.с., които притежават жълто-червените парцалчета не са “народа” –
красимир гергов ли е “народа”; сем. пеевски ли имат нещо общо със славейковците?
това, че ви е драго да воните заедно с тях си е ваш избор.
ваш избор са и миризливите “спасители” от собствената ви смрад: симеон, доган, сергей и бойко.
народът бе превърнат в стадо от пропагандните парцалчета на шибаняците-комунисти.
напразно повтаряте думите на мъчениците на българския дух.
сторете първо едно от делата им и, ако ви сърцето ви позволи, кажете и по-тежки думи.
срещу вонливците, като божидар димитров, алеко беше казал: “долу ръцете от българския народ…”(за добро или зло).
от себе си бих добавил само пропуснатото обръщение: “…,мърши!”.
Министър-приятелят Божо Димитров се извини на приятеля си от… инициативния комитет за преизбирането на Георги Първанов за втори мандат, също професора като него Николай Овчаров, археолог. Сценката е покъртителна, сигур са се и разцелували. Разбира се, министърът-профан няма и намерение да се извини на тия, които се почувствахме обидени, щото ни нарече “шибан народ” – как да се извинява, та он ни е “аристократ” като Гоце, он е от арогантния ни елит, он е звезда, он е величие!
(За сведение на несведущите: пиша така, пиша думички като “он”, “замечателно”, “таваришч” и пр., щото така доставям по-голяма радост на нашия обучен предимно в знание на руския език пернишко-банкьовски елит, дето ни управлява в момента; пък ни и управляваше и преди, в епохата на арогантния съветски малчик Серьожка Дмитрич, помните ли онуй славно време, или веке го забравихте?! А че същият този елит ни е управлявал и в ерата на правешкия простак Тодор Живков, вервам, не сте го забравили, щото едва ли някога ще можете да прежалите онуй замечателно време, в което краставиците, наденичката “кучешко наслаждение”, кебапчетата, евтиния хлебец и другите исконни благинки течаха направо в широко зиналите за лапане усти на признателната природопопулация…) (ОЩЕ >>>>)
Господин Инджев ,
Съвсем добронамерено.
Думата “презумпция” в изречението: “Презумпцията във въпроса беше…”
не е употребена правилно.
Не може да има презумпция във въпрос.
Най-краткото определение за презумпция е – нормативна връзка между два факта. При наличието на първия факт закона презюмира /приема за установено/ наличието втория факт.
Г-н Инджев!
А защо въпросният професор/министър трябва да се извинява,като публично заяви,че не го е казвал?
Да се посмеем заедно:
http://www.webcafe.bg/id_71293202
:)))))))
Г-н Инджев,
Безпорфелния отшумя, отмина и тази история. Насочете се към новият проект на РъБъ – лекарските вълнения и протести…
С най-добри чувства
Към Георги Бузеж:
Аааа, моля, моля! Г-н министърът и сега твърди, че не е казал това, което всички чухме и разбрахме.Той ни се извинява, че ние така сме го разбрали. Това пише в неговото извинение в “Труд”.
Напълно съм съгласна с Torro и Мишо. Огледайте се, хора и вижте как ни хързулкат с дребнотемие и как се разгарят 10-дневни дискусии по маловажни въпроси за “шибания/ите народ/колеги; за предназначената за отстрел Мингова; за проявилия неуважение към Негово Величество Гоце Тъпака министър на отбраната и др.п.
Много внимание отделяме на нефелника Б.Д.Като му бие Бойко шута той ще се завърти и акустира при Гоце.Само ,че там перспективата не е по-голяма от тази на руснаците да направят ДжиПиЕс система различна от четири поколения назад-т.е. тази която продължават да разработват от 1993 год,а другите отдавна са изхвърлили на бунището.
Мдааа… Оставката на бившия германски президент Хорст Кьолер ще буди недоумение още дълго у наште политици.
Аз не мога да разбера, защо след като човека обясни в прав текст, че не е имал предвид българския народ, продължавате да ровите в лайната. Обяснете ми, ако обичате.