Мит и душевност на нашия народ

Бях решил да се възмутя от поредния мит, създаван от властта, но премиерът Борисов призова медиите да не създават истерия около очакванията митичното поевтиняване на природния газ да се окажат твърде оптимистични. Не съм „медия“, но се вслушах в призива. И го удрям на теория, понеже на практика не ми остава друго.

Оглеждам се за ориентири. Няма ли да се намери някой, който да допише ндовършения трети том от знамениетия труд на Иван Хаджийски „Бит и душевност на нашия народ“? И какво да видя ( като се оглеждам)?

Като става дума за бит, у нас битият си е бит. И ако някой от чужбина, като да речем германският журналист Юрген Рот, не се възмути, никой не се трогва от битовата ситуация на безнаказаност. Примери- колкото щете. Но понеже се сещам за някои лични неща, ще се въздържа, за да си спестя подозренията, че се оплаквам ( всеки обаче е свободен да си припомни собствените премеждия, това поне е позволено).

Ако Иван Хаджийски беше жив днес, щеше да е интересно да проучи темата „Мит и душевност на същия народ“. А дали е същият(народ) като онзи, който описва, полагайки основите на българската социология в края на 30-те години на миналия век? Едва ли, няма как. Но все пак се натрапва приликата с някои устойчиви „специфики“, за които страната е плащала, плаща и сега като една българска майка юнашка. И сред тях определено е слугуването на митовете и ползата, която извличат от това най-ловките „народни слуги“.

Спирам дотук. Не се чудете, че съм толкова кратък, че не се аргументирам и не конкретизирам. Нали ви казах- удрям го на теория. Практиката я оставям за графата „попълнете сами“. Останалото е истерия…пардон, история.

10 мнения за “Мит и душевност на нашия народ”

  1. Изобщо, както и в много други сфери, и тук теорията и практиката се отнасят тъй както любовната поезия към порнографията…

  2. Има хора, които… орат в същата нива, в която някога е орал не само Иван Хаджийски, но и други; примерно, сега се сещам за книгата на Георги Фотев “Българската меланхолия”, за която мнозина, предполагам, не са и чували. И други са писали (Владимир Свинтила, Найден Шейтанов), да не изреждам сега, ала у нас докато някой автор не се превърне в мит, сиреч, да умре, т.е. ако е Ботев, докато не го пушнат с куршум в главата, ако пък е Левски, докато не го обесят, ако е Яворов, докато не е бил погребан и пр., ний не само че не го признаваме, ний се правим, че не го и познаваме, преструваме се, че сме и чували за него.

    Противна нашенска народопсихология: за Юрген Рот че е писал нещо, всички знаят, ала ако някой сънародник е писал по същото, всички единодушно мълчат и се правят, че той, пък и книгите му, не съществуват. Чакат да умре. И после ще си окичат кабинетите с него, както сега са си окичили кабинетите с Левски, Ботьова и пр.

  3. Поправих си грешките и редактирах коментара си; ето го в окончателен вид:

    И сега има и други хора, които… орат в същата нива, в която някога е орал не само Иван Хаджийски, но и други; примерно, веднага се сещам за книгата на Георги Фотев „Българската меланхолия“, за която мнозина, предполагам, не са и чували. И други са писали (Владимир Свинтила, Найден Шейтанов), да не изреждам сега, ала у нас докато някой автор не се превърне в мит, сиреч, докато не умре, т.е. ако е Ботев, докато не го пушнат с куршум в главата, ако пък е Левски, докато не го обесят, ако е пък Стамболов, докато не го накълцат на парчета с ятаган, а после докато не си поиграят хоро връз пресния му гроб, ако ли пък е Яворов, докато не го погребат, след като преди това са го убили морално, и пр., и т.н., ний не само че не го признаваме, ний даже се правим, че не го и познаваме, преструваме се, че сме и чували за него.

    Противна нашенска народопсихология: за Юрген Рот че е писал нещо, всички знаят, ала ако някой сънародник е писал по същите теми, всички единодушно мълчат и се правят, че той, пък и книгите му, не съществуват. Чакат да умре. И после, за да продължат гаврата, ще си окичат кабинетите с него, както сега са си окичили кабинетите с ликовете на Левски, на Ботьова, на Стамболова и пр.

  4. Вижда се,че Иво е лицето на истинската Промяна у нас -той едва ли ще се кандидатира за президент ,но със сигурност е фактор в обществото ни със своята силна гражданска позиция ,относно лъжите на Гоце и въобще относно лъжците на прехода от комунизъм към Демокрация и затова ,според мен той наистина може да подкрепи открито кандидатура за президент в лицето на всеки един достоен български гражданин ,а моята вяра е и в това,че България се нуждае от жена,която да представлява върха на управлението на страната ни 🙂 и какви по-хубави аргументи от аргументите на една истинска българка,която е написала следното:”Аз ще кажа най-впечатляващото от Нова Зеландия за мен, нека всеки читател види сам приликите и разликите. Новозеландците наричат себе си “Кивита” и наистина са редки “птици”, според мен в добрия смисъл на думата. Ходят боси или по джапанки почти целогодишно, обичат хумора, природата, оригиналността, спират колите си пред пешеходеца, още не доближил до пешеходната пътека, учат децата си да бъдат вежливи и толерантни, живеят със самочувствието, че те са господари на страната си, в която доминира английският начин на живот и държавно устройство. Нова Зеландия е страната, в която жените гласуват първи в света на избори, до миналата година жена заемаше министър-председателския пост и с право много от тях я наричат “женската република”. Страната е на 3 място в света по ЛИПСА на корупция, има ред и закони, които се спазват от всички, правораздаването е светкавично и неподкупно, държат на дадената дума и всеки я спазва. Тя “тежи” тук повече, от който и да е договор, натруфен с подписи и печати, каквито правим ние. Абсолютно е изключено ученик да си купи цигари или алкохол, никой няма да му ги продаде, както и никой не би го пуснал в клуб или дискотека, ако е под 18 години. От малки в училище децата тук работят в екип, съдържанието на израза “тийм уърк” се прилага много ефективно навсякъде. Вежливостта е издигната в култ. “Customer service” е друг израз, характеризиращ начина на работа в обслужващата сфера. Абсолютно навсякъде – от обикновения супермаркет до държавните институции, всеки клиент се обслужва с усмивка и безгранично внимание. Думите “благодаря, извинете, моля”, се чуват навсякъде, изричани от всички. Чистотата тук също е повсеместна. Никой не хвърля дори къс хартия на друго място, освен в коша и то в този, който е за рециклирана хартия. Като прибавим красивата, девствено запазена природа на страната, поддържаните пътища, всеки би решил, че това е страната-мечта. Често наричат Нова Зеландия “последния земен рай” и имат право. И ние я харесваме, но дали ще я заобичаме като България?”ДАЛИ…
    ВЯРВАМ В ИСТИНСКИТЕ- СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ,КОИТО ИСКАТ :ТУК И СЕГА ЗА СЕБЕ СИ ,ПО-ДОБЪР ДЕМОКРАТИЧЕН СТАНДАРТ-ТАКЪВ,КАКЪВТО ТАЗИ БЪЛГАРКА Е ПОСТИГНАЛА ЗА СЕБЕ СИ И СЕМЕЙСТВОТО СИ В ДРУГА СТРАНА.ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ,ТАКА КАКТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБИЧА ДРУГА СТРАНА!

  5. “..Богатството бързо може да се трупа чрез търговия само посредством систематично ограбване във всичките му открити и прикрити форми. Но нарасне ли така придобитото богатство до размер да не може да бъде управлявано лично от собственика си, стане ли нужда то да бъде поверено на пълномощници и чужди ръце, тогава методите, употребени за неговото добиване, се обръщат срещу самия собственик. Той е принуден волно-неволно да проповядва честност и да дава личен пример. Тук е стопанската основа на моралния страх у имащите да не мърсят ръцете си с кражба…”..”..Изходът е един: България трябва да стане богата, благоденствуваща и щастлива, но – за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквито заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане тъй велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото. Въпросът е: как да стане това? За нас английският път е изключен. Няма да мине много, и той ще бъде изключен и за самата Англия, когато след освобождението на колониите британският лъв клекне сам върху мъгливия си остров..”..”..Едно само можем да кажем още тук. Поставените задачи не са лични, а обществени. Поради това всяко бягство от обществения живот е престъпление. Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи. Вярно, кабинетното спокойствие, кротката еснафска топлина на тихия домашен кът субективно са за предпочитане пред напрежението на борбата. Вярно е, от друга страна, че при господстващите в днешните обществени борби нрави не може да се остане с чисти нокти и че трябва да се цапа в блатото на традиционния политически морал. Но това са силите, откъдето трябва да се започне, иначе няма въобще да се започне никога нищо. Има само един изход: или оттук, или бягство от живота..”-Иван Хаджийски.
    …Има ли смисъл от дописване????

  6. Припомням си че в началото на 2001 прочетох конституциите на ЦБ,НРБ и Ръ Бъ и стигнах до извода че трябва да направя изватки от тези три конституции и да ги разпространявам между партийните активисти на моя град.Това което мислих го направих с надеждата че тези разноцветни партийни агитатори ще прочетат и разберат защо съм написал демократична конституция на ЦБ,Тоталитарна конституция на НРБ и Олигархична конституция на РБ.Неприятно ми е да се оплаквам но семейството ми пострада тежко след тази моя наивна инициатива.Всички знаем правилото че само проверената информация е вярна информация, за това ви информирам, за моят случай който ми доказа, че мафията в България си има държава.

  7. Здравейте г-н Инджев!
    Много съм заета служебно и се ядосвам, че не мога да си прочета спокойно прекрасната Ви книга до края. Поздравления – много се кефя и смея не само на интелигентните Ви коментари, но и на тези чудесни каламбури с нашия странен език /може да ги издадете в отделна книжка/. За пръв път влизам в прословутия Ви блог и си направих копие на 7-8 Ваши статии. Не ми е нужно да Ви изследвам повече, защото Ви познавам отдавна като един от малкото свестните български журналисти с позиция, която винаги смело сте отстоявали. Вие сте моят човек. Имам казус, който определено ще предизвика Вашия интерес, надявам се. Ако не, защото не търся публичност, ще се радвам да се срещнем и запознаем следващата седмица. Много държа да чуя Вашето компетентно и обективно мнение. Ако сте прекалено зает, искам само да стисна ръката Ви и да Ви кажа, че мислещите хора в тази държава могат да отсеят плявата от брашното.
    Поздрави! Ваня Терзиева

  8. Приятели и съмишленици на г-н Иво Инджев,
    Прочетете “Не БОЙКОхулствай!” в днешния брой на в-к “РЕТРО”! Както винаги – запазена марка “ИИ”!

  9. Този в-к РЕТРО наистина трябва да е прекалено много ретро щом изобщо не съм чувал за него 🙂 Или аз съм повече ретро от него. Дай линк за публикацията ако обичаш?

  10. Митовете са част от духовната, медийната власт и са от време оно в обръщение . Нищо ново под небето.
    Да не им правим инвентаризация, а на опашатите лъжи-хептен.
    Не сме по улави или печени от останалите. Баща ми питаше едно време “как аджеба, ще влизаме у комунизъма, през парадния вход заедно или през задния един по един” и питаше още защо баш комунистите не живеят в комуни и кой им пречи.
    Присъствах на едно сборище, където някой си Генерал Анев и компания разказваха мита за себе си и Горуня. Беше в аулата на Русенският университет и публика не липсваше, а през това време митичните танкове атакуваха митичната непостроена АЕЦ в Румъния.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.