Реактивни реакции на офицери и реакционери

Статията „ Първи бунт на президентския кораб“ от днес, 20 август, посветена на протестна декларация на офицери от запаса срещу главнокомандващия Първанов, предизвика различни реакции. Публикувам една от тях, която поднася „вода от извора“ от името на тези офицери и е подписана от „Унтерофицер прищипов“.

Уважаеми господин Инджев,
Благодаря Ви за аналитичния прочит на нашата декларация и за моралната подкрепа!
Бих направил някои дребни уточнения. Първо, ние сме офицери от резерва, тоест, пенсионери и не можем да бъдем част от екипажа на президентския кораб.Боже, упази!
Второ, от 2009 г. до днес неведнъж разпространявахме писмени становища, устни изказвания и пр. мнения, в които изразявахме несъгласие с позиции на Първанов по военни въпроси. Когато мненията ни съвпадаха, също го заявявахме. Стремим се да бъдем обективни и да не политиканстваме.
От вчера, когато поредната ни декларация за Военното разузнаване бе посрещната със значителен медиен интерес, станах свидетел на следното: масирано оклеветяване на председателя и на членове на Управителния съвет на съюз „Атлантик“.
Някакви червени ченгета и запасни активисти на БКП/БСП изведнъж откриха, че сме били некадърници, аутсайдери, съсипали армията, че сме избивали комплекси, като се конфронтираме с държавния глава.
Никога не съм допускал, че аз и колегите ми, служили по 30-35 години и на социалистическа, и на натовска България, сме били толкова долни хора!
Ето конкретен пример: генерал-майор о. р. Съби Събев беше представител на Генералния щаб на БА в Брюксел. Добър или лош, даде, каквото можа и вече 6-7 години е пенсионер. Едва вчера ченгетата му припомнят, че не си бил върнал един от пропуските в щаб-квартирата на НАТО през 2003-2004 г.Нали разбирате как ни работят?! На 55 години съм, а днес ми припомнят, че съм се е напикавал в детската градина, онанирал съм в осми клас и съм надничал в женската баня, преди да вляза в казармата. Там пък не съм успял да направя коремното до третата седмица, а веднъж съм задрямал на пост пред караулното.
Умишлено пропускат, че ген. Събев е завършил: Военновъздушното училище “Георги Бенковски”, Военна академия “Георги С. Раковски”, Военна академия “Юрий Гагарин“ в Руската федерация,Военновъздушния колеж на ВВС на САЩ в Монтгомери – Алабама, Школата на НАТО в Оберамергау, Центъра “Джордж Маршал” в Гармиш-Партенкирхен и Колежа по отбрана на НАТО в Рим.
Излиза, че този Събев не е толкова прост човек, колкото искат да го изкарат червените изроди, ченгета от ВКР, от Второ главно и пр. ПОЛУОБРАЗОВАНИ войници на партията.
Това са ченгесарските им методи: охулване, полуистини, намеци и подмятания, инсинуации, че някой не бил удовлетворен от службата си, че бил комплексар и затова сега написал декларация срещу херувимчето Гоце, което е светена вода ненапита и никога не е лъгало, че няма досие от ДС.
Това са те: агент Гоце от Сирищник; селянчето Никола Колев от Караджалово, активист на ЦК на ДКМС и приятелчето му Павломир Кънчев /агент Федя/, когото изгониха от НАТО като притежател на досие от Трето управление на ДС /ВКР/.
Имам чест!

А ето и обратната гледна точка на читателя „Ловецът на врабчета“ – също без намеса ( освен по отношение на една от правописните грешки, която авторът сам пожела да поправи):

Ловецът на врабчета
Прекаляваш бе, Инджев.
Ей, аман – утре ще се махне Първанов и ще те върнат в бТВ – тогава ние какво да кажем?
И кое в изказването на Марин „Командата Бегом към НАТО не е полезна за армията“ е толкова срамно и позорно, че трябваше веднага да го уволнят? Да не би да е излъгал? Да не би да имаме модерна, малка , но мобилна професионална армия? Не – имаме нещо подобно, ама не съвсем същото.
Първанов затова е президент и затова си носи главата на раменете – ай стига си се оливал, всяко решение от президентството го лаеш като бито куче – от далече.”

25 мнения за “Реактивни реакции на офицери и реакционери”

  1. Така е, Инджев. Ще се кротнеш някъде ДИРЕКТОР и феновете пак ще кажат “И този ни излъга!”

  2. Г-н Инджев,услугата за подпомагане на блога Ви чрез SMS не е активна.

  3. Интересно ще ми бъде да прочета в блога на Иво Инджев какво мислят да направят Българските офицери с червената мафия в България, за да няма повече бити и убити като кучета-Български граждани.

  4. Към Подполковник М.

    Първо, никому обещание за своята праведност не съм давал. Явявам се на “избори” всеки ден в личния си блог и всеки е свободен да не “гласува”. Не се натрапвам. И да ме няма, какво от това?

    Второ, какво да направя, че да ви угодя: харакири или само да се оттегля в манастир, за да не се чувствам виновен, ако случайно изпълзя от ситуацията “журналист на свободна практика” ( което е обичайното ми състояние през половината от последните 20 години).

    Трето, не съдете по себе си. Не всеки се отказва от своето “аз” заради постове и пари.Има и други хора, колкото и да ви е невъзможно да ги забележите отвъд вашия хоризонт…Не твърдя, че съм от тях и не се заричам за нищо ( вие ли ще ми връщате дълговете или да ги завещая на децата си след харакирито), но поне се опитвам и не приемам подозренията “по принцип”.

  5. към Иван Славчевски:

    Благодаря Ви за усилието да опитате – то ми е по-важно.

    Беше мъчнотия да се уреди въпросната услуга. По-скоро беше нещо като експеримент защото не ми е известно преди това личен блог да е генерирал подобен род подкрепа чрез такава услуга. Но се предадох в тази битка за поддържане на “работеща” услуга.
    Понеже избягвам да засягам тази тема ( и аз си имам своята гордост) използвам случая да благодаря още веднъж на всички, които си правят труда да подкрепят блога.

  6. Вместо мой коментар ето цитат от статията на Николай Флороф от 20.08.2010
    “БУДАЛИ И ПРОЕКТИ ЗА БУДАЛИ”
    …”Днес обаче, когато военните му казват в очите, че провежда анти-европейска политика с отказа си да одобри предложения от правителството началник на разузнаването, страната е изправена буквално пред конституционна криза. Това обаче мирише на нещо много повече – на услуги в интерес на друга държава, точната дума за което е предателство.

    Колко години Иво Инджев гони това ченге за едно-единствено нещо – да каже поне веднъж истината, ама поне веднъж? Горкият Иво, сам в неравна борба с многоглавата ламя на президентската Държавна Сигурност, на руската мафия, на българския гангстеризъм и на капиталистическия комунизъм? Не беше ли обратно: комунистическия капитализъм? Иво бие, ама и ламята диша огън – уволнява го, заплашва го, спира му книгите. Кой мислите ще победи – Иво или ламята?”…
    Нямам какво да добавя!
    Поздрави!

  7. Не бих казал “журналист на свободна практика”. По скоро се превърна в “Човека институция”

  8. Изпитах чувство на радост и гордост от факта, че има български офицери, които в духа на традициите на българското офицерство, такива, каквито са били до унищожаването им от комунистическите престъпници, имат достойнството да заемат ясна позиция в защита на Българската Армия и България и против личните интереси на един никаквец, пък бил той временно и по нещастно стечение на обстоятелствата президент на Републиката. Мисля, че не ме лъже чувството, че последователите на такива достойни хора стават все повече. И нищожества като настоящия президент нямат бъдеще.

  9. НЕ МЕ УЧУДВАТ ДЕЙСТВИЯТА НА гоце ТОВА ГО ПРАВИ ИСТИНСКИ КОМУНИСТ

  10. Предлагам това невероятно изказванена на Саркози на всички, които не харесват (най-меко казано) Иво Инджев за смелостта и доблестта му да изразява своето мнение по всички обществено значими въпроси без да се съобразява с “авторитети” и “официози”. http://neverojatno.wordpress.com/2010/08/20/sarkozi/

  11. Унтерофицер прищипов, свалям Ви шапка! Свалям Ви и в компютъра.

  12. На онзи Ловец на врабчета бих казал: “ами това му е работата на един журналист бе, чичо, да “лае” отдалече по президента, когато има съмнения, че президентът нагазва в лука, та да може да го види пъдарят. А не по мен, защото аз не съм важен. А президентът е важен, от него зависят много неща, затова трябва да има кой да го контролина непрекъснато. Във времето, в което хората отдавна живеят, а ние, заради такива като тебе, все още не можем, е така. Ама ти никога няма да ги разбереш тези работи”.

  13. Г-н Инджев, моля, дайте някакъв мейл в блога, за да може да ви се изпращат и идеи за теми, които биха били добри за разработване.
    Не всеки има дар слово по рождение…

  14. и до кога ще продължаваме да се делим като вода и масло. чета и толкова омраза прозира в някои от коментариите, се чудя как така все още не сме се изпоизбили. но благодаря на бога че най-лютите на приказки са и най-мързеливи, та само приказват, много пушек ш никакъв огън.

  15. Аройо, няма начин. Това са “новините, каквито биха могли да бъдат”. Ха-ха!

  16. “Ловецът на врабчета”! Този ник определено не ми харесва! Не ми харесва в светлината на определението дадено от писателя Радичков, “Ние врабчетата”. Кого искате да изловите?

  17. Съжелявам самодоволните зли хора и тези от тях които са готови в името на ситият си търбух да станат ловци на врабчета.

  18. До ***
    толкова ми се искаше това изказване да е истина, че не забелязах отметката отстрани за “художествената измислица”.

  19. А, господин Инджев, направил сте ме известен!!!
    Знаете ли, със закъснение прочетох този пост, и може би коментарът ми също е закъсял.
    Прави ли впечатление нетърпимостта към чуждото мнение? За 21 години демокрация много малко хора у нас се научиха да уважават мнението на опонентите си, независимо че не са съгласни с тях. Поради тази причина, а и поради настъпилите свобода и свободия, обикновено в един спор рядко може да чуете (прочетете) смислени аргументи. Няма да си губя времето да го доказвам, можете да го прочетете в коментарите под всяка една Ваша статия.
    Аз не разбирам две неща – простете ме за невежеството – защо трябва от едно назначение да се прави проблем и защо трябва да се взема страна в случая. Нямате ли усещането, че се връщаме 15 години (може и малко повече) назад, когато президентът Желев връщаше било то закони, било то посланнически назначения, посочени от Виденовото правителство; същата картинка я гледахме и по времето на правителството на Царя. И сега пак ли? Докога ще тъпчем на едно място?
    Лошото е, че “лаенето отдалече” води до разрушаване на авторитетите. Самата институция губи авторитета си, не говоря за човека, който я олицетворява. До такава степен се е развило това стъпкване, че вече се коментира всичко – президента, царя, патриарха – на ниво “махленска седенка”.
    Виждате ли, г-н Инджев, в политическите коментари принципно няма нищо лошо – те служат за “отваряне ” на очите на обикновените хора. Само че когато са едностранни и са седесардемократически – е писна ми. Не помня да бяхте толкова гласовит когато службите се “демократизираха” и “декомунизираха” и в крайна сметка всичко се сведе до един доклад в ръката на Петър Стоянов в един дебат. Нищо, че сте журналист на свободна практика. Или може би да поставя едни кавички около свободна?
    Знаете ли, въобще нямам и намерение да вземам страна в спора между президента и правителството. Който ще да назначат, все ми е едно.
    Писна ми всеки ход на Първанов да бъде оплюван само защото Първанов е социалист; и да се оплюва от хора, които за 20 години бяха седесари, царисти, гербери и други. И на които все комунистите са им виновни. И които ще гласуват за всяко едно магаре (в буквалния смисъл), посочено от партийния лидер.

  20. към Ловеца на врабчета:

    Ако бяхте коментирали в блога на Велко Вълканов нямаше да имате тези ужасни проблеми. Но сте тук по ваша воля. С каква цел? Да (си)докажете предпоставените тези за нетърпимостта към мнението ви и да се порадвате на усещането да си жертва по собствена поръчка?
    А това, че не “не знаете” и не “помните” нещо съвсем, ама абсолютно не ви прави прав в недоказаните си твърдения на анонимен войаор в моя живот.

  21. А Вие, т-н Инджев защо сте създали този блог? За да четете само коментари и мнения, които съвпадат с Вашето ли? И съответно да откривате унищожителе огън към всеки един несъгласен с Вас?
    Аз съм далеч от мисълта, че Първанов е перфектният президент или политик. Но ми писна всеки един ход на Първанов да търпи критика by default, независимо какъв е той. И критиката винаги да включва дежурните аргументи “комунист”, “Москва”, “загробва България”.
    Като Ви казах че не помня да сте бил особено гласовит навремето имах предвид, че си мълчахте като … точно така, сам се сещате. И всъщност много добре си спомням, че този доклад премина от ръката на Петър Стоянов във Вашата и точо Вие прочетохте някои пасажи от него.
    Защо тогава не бяхте толкова принципен? Защо не казахте “Г-н Президент, каквото и да е съдържанието на доклада, или го публикувайте целия, или го скрийте; но не е редно да използвате информация от секретните сужби в предизборна борба!”? А? Сливи ли имахте тогава в устата или нещо по-тлъстичко?
    А как ме разсмяхте със сравнението за воайорство!!! Имате чувство за хумор!
    Вие ще продължавате да си водите блога, аз ще продължавам да Ви чета и да ви коментирам. Затова допускате коментарите под постовете си и затова блогът Ви не е платен и достъпът до него нее ограничен. А все пак имате правото да НЕ одобрявате коментарите, които не Ви изнасят.

  22. Към Ловеца на врабчета:

    Опитах се да ви обясня, че в такъв блог е нормално да очаквате такива мнения, но явно не ви е лесно да схванете същината на обяснението.
    Опровергавате се сам със самото си натрапване – тук се появяват всякакви мнения, включително и на възмутени от преобладаващото настроение в блога.
    С гадните си намеци за “тлъстички” неща в устата ми ( а и от анонмини “смелчаци” съвети със задна дата за пропуснати прояви на мним героизъм не искам) се самоизключвате – нали това искате, да се обявите за репресиран!

  23. Тоя вярно е “ловец на врабчета”. Според него излиза, че всичко ни е наред, а го дразнят “седесардемократите”…
    И мен ме дразнят. Щом някому може да се лепне етикет, НЕЗАВИСИМО КАКЪВ – той вече е загубен за истината. Не ли?

    По-горе на едно мое изречение Иво пише десет, което си е чест. Щес-сстараем!
    Не ме е разбрал, обаче. Няма лошо някой да се кротне някъде. Това е и си остава цел на всеки български “дисидент” – да му запушат устата с пост (с или без молитва).

    ПРИ ИВО БИ БИЛО, ОСВЕН ВСИЧКО ДРУГО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПРАВДА.

  24. Уважеми Ловецо на врабчета, ще цитирам две Ваши тези:
    -“За 21 години демокрация много малко хора у нас се научиха да уважават мнението на опонентите си, независимо че не са съгласни с тях”.
    -“Виждате ли, г-н Инджев, в политическите коментари принципно няма нищо лошо – те служат за „отваряне “ на очите на обикновените хора. Само че когато са едностранни и са седесардемократически – е писна ми.”
    И питам кое от две е вярно – писна Ви от опоненти 20 години и не можете да им търпите мнението или сте привърженик на търпимостта и толерантността към чуждото мнение?

    Защото на мен и на много като мен обикновени хора е писнало и не можем да търпим 65 години менторство и демагогстване отстрана на НЕОБИКНОВЕНИТЕ комунистически тикви!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.