Коментар на e-vestnik без (мой) коментар

Какво разкри Иво Инджев за Първанов и защо всички се правят, че не забелязват
27 Август 2010
Радой Радев  

Иво Инджев представя книгата си “Президент на РъБъ” Снимка: ентусиаст
Книгата “Президент на РъБъ” стана бестселър на българския книжен пазар, без нито един вестник да напише, че е излязла такава книга. До момента са продадени към 10 000 броя, при положение, че в България за бестселър се смята книга с 3-4 хил. тираж.
Само няколко интернет сайта съобщиха, че журналистът Инджев е издал книга, която разобличава президента Първанов, от вестниците изключения са “Шоу” и “Седем”. Вестници като “Труд”, “24 часа”, “Стандарт”, “Телеграф” и др. мълчаха упорито, а те отразяват далеч по-маловажни и незабележими книги на пазара. Въпреки това “Президент на Ръ Бъ” продължава да се продава – отново е влязла в топ 10 на най-продаваните книги в последния месец.
Какво толкова има в тази книга?
Иво Инджев прави някои собствени разкрития, свързани с прословутия апартамент за президента (оказва се, че са два мезонета, а не един), за който Първанов отрече, и заради който журналистът беше уволнен от бТВ. В книгата има и други компрометиращи информации за Първанов, които са излизали в различни публикации през последните години. Но систематизирани и обобщени в книгата, те рисуват един неподозиран портрет на президента, от който може да ти настръхне косата.
Завой към НАТО
Любопитен детайл в книгата е обяснението как Първанов изведнъж завива на 180 градуса и премества партията си на страната на онези, които поддържат членството в НАТО.
Георги Първанов, като лидер на БСП, е против членството в НАТО, и подкрепя Сърбия срещу Европа и Запада, като дори подписва писмо в подкрепа на Милошевич. През пролетта на 1999 г. в София пристига пратеник на европейските социалисти – германският социалдемократ Гернот Ерлер. В кабинета на тогавашния президент Петър Стоянов Ерлер обвинява Първанов, че ръководи единствената социалистическа партия в Европа, която е срещу действията на Запада в бивша Югославия. Ерлер е толкова ядосан, че президентът Стоянов се опитва да защити Първанов, като казва на госта на немски, че такава маневра на БСП е тежка задача. Но Първанов променя позицията си за НАТО и убеждава съпартийците си, че е необходима солидарност със западните партньори. Скрива обаче факта, че има заплаха фондация “Фридрих Еберт”, на която Ерлер е председател, да спре субсидиите за БСП.
Игрите с медиите
На посещение в Москва в началото на 2009 г. Първанов оказва натиск на домакините да се отнеме бизнесът на “Овъргаз” в България, като страната работи директно, без посредник с “Газпром” (“Овъргаз” е фирма на “Газпром”, със съдружник и шеф Сашо Дончев, който е и издател на в. “Сега”). В неофициален разговор Първанов казва – “Няма да позволя един вестник да подрива устоите на държавата”, разгневен от публикации в “Сега”, които го засягат. Негов съветник отсякъл по време на срещите в Москва: “Закрихме в. “Сега”.” Руснаците уж се съгласяват, но не отстъпват от посредническата си фирма “Овъргаз”, а Сашо Дончев не се отказва да издава в. “Сега”. Само вестникът малко смекчава тона в следващите месеци.

Корицата на книгата “Президент на РъБъ” на издателство “Ентусиаст”.
През 2008 г. се появяват публикации за любовна афера на Първанов с певицата Мариана Попова, които започват от в. “Уикенд” и се разпространяват в различни вестници. Посредници предлагат на в. “Уикенд” и др. вестници пари чрез рекламни договори, за да бъдат спрени публикациите. При самата певица се явяват 5 агенти на ДАНС и в уж културен разговор я убеждават да започне да дава интервюта, в които да отрече връзка с Първанов. Първото интервю е във в. “Труд” със заглавие “Не съм българската Мерилин Монро”, в което не й задават нито веднъж директен въпрос имала ли е връзка с Първанов.
В книгата са дадени примери за обслужваща журналистика към Първанов и манипулации в негова подкрепа. Подробно е разказано уволнението на Иво Инджев от бТВ (по-точно как той напуска под политически натиск) и как Първанов го обслужват по случая журналистки като Венелина Гочева, Йовка Димитрова, Диана Кънчева (“24 часа”) и Валерия Велева (в. “Труд”).
Примерите как медиите обслужват Първанов в книгата са много.
Единствената телевизия, която кани Инджев след излизането на книгата е Нова ТВ, предаването “Станция Нова”. В него Инджев говори за случая с Мариана Попова и ДАНС, а тя влиза като следващ гост в студиото. Водещите й задават веднага въпрос във връзка с казаното от Инджев. Тя, вместо да се възмути от “клеветите” на Инджев, казва кратко “Не коментирам”, което звучи като потвърждение за изнесеното от журналиста.
Апартаменти в блок на Манджуков
Писмо по електронната поща до бТВ и други медии съобщава, че в бизнесцентъра на бизнесмена Петър Манджуков (издател на в. “Дума” и награден от Първанов с орден “Стара планина”) на бул. “България”, част от който е жилищен блок, един мезонет е на президента Първанов. Иво Инджев задава като въпрос това в предаването си “В десетката” на гостите си преди президентските избори. Този въпрос става повод Инджев да бъде изгонен от бТВ. Обвиняват го, че нарушил принципите на журналистиката, но по-късно в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ случаят с Инджев е даден като пример за уволнение под политически натиск.
В книгата Инджев разкрива, че става дума не за един, а за два апартамента мезонети на бул. “Гоце Делчев” 53Е, вх. Б (Инджев иронизира съвпадението с псевдонима Гоце на 53-годишния Първанов). По нотариален акт те се водят на името на Владимир Рангелов Лазов, на когото са продадени от директора на фирмата собственик на блока Ивайло Петров Манждуков (син на Петър Манджуков).
Кой е Лазов? Инджев доказва в книгата си, че е близък с Първанов. През 2006 г. пред новопостроения блок дежури полицейска кола. Лазов е перничанин, от приближените на Първанов бизнесмени. Шеф е на строителна фирма. Фирмата му е ремонтирала срещу 800 хил. лв. родилен дом в родното село на президента Първанов, за да стане старчески дом. Домът е на 2 етажа и е малко по-голям от апартамент, цената излиза 3000 лв. на кв. метър и предизвиква публикации в някои вестници. Фирмата на Лазов е ремонтирала и много други сгради, включително административни в София, като за 5 години до 2009 г. печели обществени поръчки за общо 28 млн. лв. Лазов е дарител на Българската Коледа под егидата на президента. Първанов е бил на рождения му ден през 2005 г., на сватбата на сина му през 2010 г., засичани са заедно и на други публични места, едно от които е в студиото на “Шоуто на Слави”, когато седи до Георги Първанов в публиката, а съпругата на президента Зорка е гост на шоуто.
В книгата си Инджев разкрива, че Зорка Първанова е забелязвана да посещава апартаментите. Те и досега се водят на Лазов, но необичайно – стоят празни. Площадката пред вратите им е преградена с допълнителна стъклена врата.
Съмнителни връзки
През 1996 г. пред многолюдна компания в с. Велиново, Трънско, Първанов получава подарък „Фолксваген голф 2”, модел 1988 г. от бившия митничар Венцислав Деянов, който е негов приятел. Пернишка класика. През 1999 г. голфът е прехвърлен като собственост на Зорка Първанова. Пише го в декларациите за имотно състояние на Първанов. Деянов е бил подсъден години наред, делото не стига доникъде. Жена му (с която живее на семейни начала) работи и досега в администрацията на президента.

И Соломон Паси чака за автограф на премиерата. Снимка: ентусиаст
На 50-годишнината на бившия шеф на митниците Евгений Узунов присъстват президентът Първанов и легендарният герой на медиите Младен Михалев–Маджо, сочен кано нарко и мафиотски бос. За това свидетелства в интервю Красимир Премянов, бивш шеф на парламентарната група на БСП, който също е бил там. Във всяка нормална страна такъв факт няма да остане без коментар и със сигурност ще доведе до обществен скандал с непредвидими последици. Но след интервюто, в което Премянов разкрива този факт, следва мълчание. На въпросния рожден ден са присъствали и Станка Шопова  и Николай Камов (и двамата бивши секретари на ЦК на комсомола, а Камов и депутат в последните години). Нито една медия не проявява интерес към присъствието на такива лица на едно място, никой не разпитва присъстващите или не пуска коментари по темата, пише Инджев.
Още факти от книгата:
Синовете на Първанов и неговата секретарка, дъщеря на покойния функционер на БСП Николай Добрев, са съдружници с равни дялове във фирма, която купила магазин на стойност 120 000 лв.
След като в. “168 часа” разкрива, че една от пушките на Първанов, на снимки на президентския сайт, струва над 50 000 лв., въпросните и други снимки са свалени от сайта. По снимки се разбира, че има и друга пушка, още по-скъпа от първата.
В книгата има примери за съмнителни връзки на президента и обкръжението му. Например – строителният бизнесмен Иван Митовски, по когото е стреляно с 4 куршума на 30.12.2009 г., е бил съдружник на Красимир Стоянов, главен секретар на президента. Костадин Паскалев, кмета на Благоевград и Първан Дрангов, бивш кмет на Дупница от БСП, казват, че има връзка между президентския съветник Илчо Дамянов и братя Галеви. И т. н.
Подробно е описана политиката на президента в защита на руските енергийни проекти в България, които Първанов нарече “Голям шлем” при посещението на Путин в България, а руският вестник “Комерсант” писа: “Голям член за България” (виж тук).
След излизането на такава книга в нормално общество би трябвало да има някаква реакция. Това е шамар за президента. Нито една медия не се опитва да разчопли въпроса. Първанов мълчи и не се опитва да съди Инджев, което е обезпокоително.
Странно е обаче мълчанието на ГЕРБ. Президентът им е поднесен на тепсия. А те, които искаха главата на Първанов, също мълчат.

20 мнения за “Коментар на e-vestnik без (мой) коментар”

  1. Странно е обаче мълчанието на ГЕРБ. Президентът им е поднесен на тепсия. А те, които искаха главата на Първанов, също мълчат.

    Emi niama nishto stranno. Shte malchat shtoto inache shte ima plias po dupetata.

    I dr Putin shte gi napliaska lichno.

  2. Spored men nqma nisto sluchajno v malchanieto na GERB-porednata rojba na DS. Inache dosega mnogo hora da sa v zatvora i prezidenta da nqma. Da ne govorim za “sedeneto na dva stola” Rusia i EU. No vsichki znaem kakvo sledva ot tova…
    Pozdravleniq otnovo za knigata.

  3. Чудесна статия! Браво! И много хубав завършек на статията: наистина, защо мълчи ГЕРБ след като “Президентът на РрБъ” им поднесе реалния импийчмънт на Първанов, и то на тепсия?

    И нима октоподът, свързан с Първанов и олигархичните кръгове около нашия “социален президент” (и около съратника му по всичките им епични борби Ахмед Доган), владее ВСИЧКИ медии у нас, та така упорито мълчат за книгата на Инджев?

    Кога ли ще се стовари дългоочаквания и заслужен гръм върху главата на Първанов, нашият малък и смешен доморасъл Путин?

    Какво ли още трябва да се случи, нима е малко това, че президентът е седял на обща трапеза с бандити, та Първанов да освободи най-сетне президентския пост, който опетни и орезили така, както дори и сатрапа Тодор Живков не го е орезилявал?

    Ний, българите, имаме един начин да си измием петното от срама по лицето, който допуснахме, търпейки лице с моралния облик на Първанов да е начело на държавата ни цели 10 години, и той е:

    В атмосферата на пълен медиен вакуум и на тотална медийна тишина около золумите и аферите на “социалния ни президент” (платен от щедрите приятели на Първанов: не се държи току-така тая медийна тишина при пословичния апетит на българските медии!) единственото, което можем да направим е чрез дружен и всеобщ натиск от блогосферата и интернет да провокираме властта да се заеме с крещящия по екстравагантността си “случай Първанов”, та той да си замине в “заслужен отдих” все пак преди края на мандата му.

    Това е и начин да измием петното върху лицето на институцията, която той все пак олицетворява вече толкова години. А също и да помогнем да се измие и петното от лицето на държавата, щото президентската институция олицетворява не друго, а тъкмо държавата.

    Съзнавате ли докъде сме я докарали ако продължаваме да търпим това нетърпимо положение около перманентния скандал, носещ името “Първанов”?

  4. Професионално издържана книга, но очакваме и продължение, в което да се зачекне темата за Люси Стойков….най-после. Звучен шамар ни отпра ЕС преди две лета, когато ОЛАФ го уличи в източване на еврофондове, но и не пропусна да го свърже с президента като най-сериозния му спонсор по време на втората му предизборна кампания.

  5. Г-н Инджев,
    Интересно ми е ако се опитате да закупите рекламно време в някое гоцеТВ дали ще се съгласят и с какви доводи биха Ви отказали.

  6. Ако руснаците си имат Путин,ние си имаме Путкин(sorry)Лошото е,че въпреки всичко което се каза и показа за Гоце той продължава да си стои.

  7. Странно е обаче мълчанието на ГЕРБ. Президентът им е поднесен на тепсия. А те, които искаха главата на Първанов, също мълчат.

    Не е странно, не еееее! 🙂

  8. На такваз държава и такъв народ – такъв президент! Няма друг! Утехата е в няколкото журналиста и толкоз!?..

  9. Издава се книга, в която се обсъжда “странно медийно мълчание”. Книгата става бестселър и мълчанието продължава. Кое е странното тук?

  10. Президентът на РБ има само представителни и церемониални функции.Колкото по-голямо внимание се обръща на личността Първанов, толкова по-голяма важност и значимост се отдава на Президента на РБ…

  11. Няма нищо чудно в това ,че се мълчи за тези неща та те са толкова много ,че народа и обществото ги приема като обичайни

  12. Аз не мисля, че ние сме седнали да го даряваме с внимание, г-н президента. Мисля, че се опитваме да дадем гласност на своеволията му, както и да се оплачем, че не сме доволни от президент, който не само, че не успява да е обединител на нацията, а дори прави обратното. И се сърдим, че важните хора мълчат по въпроса. Не мисля, че ще му вдигнем реномето по този начин 🙂

  13. Господин Инджев,

    поздравления за работата Ви!
    Следя доста редовно блога, но в последно време има проблеми с достъпа. Понякога ми дава грешка при влизане и трябва да опитам след известно време.
    Да се надяваме, че това е просто случайност:))!

    Поздрави!

  14. Към Plamen:

    От доста време ползвам модем и интернетът ми е слаб. Самоограничавам се до най-необходимото за поддържане на блога (а имам понякога идеи, но като знам какво главоболие ме чака с бавния интернет, ми минава…).
    Надявам се при очертаващата се “нормализация” ( на моя график) в края на летния сезон от 7 септември да отпаднат и затрудненията.
    Поздрави!

  15. Книгата е великолепна, в статията е направен добър анализ на съдържанието и.
    Наистина е смущаващо, че месеци след издаването на книгата няма отзвук в медиите, дори и критичен. Още по-смущавашо е, че няма и реакция от страна на Прокуратурата, която по закон следва да се самосезира по повод изнесени в медийното пространство факти за корупция и измама.
    Но писаните закони са едно, а реалната действителност в България е нещо съвсем друго, при това избирателната слепота и недочуване на органите, призвани да се борят с престъпността, не е от вчера и за съжаление е практика, а не изключение.

  16. Когато някой посмее, когато някой се осмели да каже нещо различно от удобното за “тези които поръчват музиката” същите се стараят да го пратят в 3-тата глуха. Независимо дали се отнася за политика или нещо друго.
    Независимо дали мнението е красиво или лошо за нас останалите то е мнение и има право да бъде изказано. И се иска сила да се изкаже въпреки очакваните последствията.

  17. И седя и се питам: Шибан ли е тоя народ или не е шибан. И се питам още, това народ ли е и нещо друго, сбирщина някаква. Ами че вие какво искате? Легнал съм си в тинята, напича ме слънцето, прехвърчи мушица, хвана я…кикерицата е на една ръка разстояние, ако ме понапъне… е и, сега какво, да стана да се боря със щъркелите ли?
    Е, тая няма да стане. Дедо Либен и Хаджи Генчо си хортуват, ама никому лошо не сторват. Ми що да си развалят рахатя.
    Малеей, как го разбирам Иво!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.