Във връзка с божия дар в Созопол министърът без портфейл Божидар Димитров смени тактиката. Вече не ни нарича „шибан народ“ (в случай, че си позволяваме да се усъмним в автентичността на божия дар). Напротив – хвали народа. Но не точно българския:
“Фокус: Защо за руснаците мощите са толкова важни? Преди няколко месеца в Рим, когато на представителите на руската църква подарихте частица от Светия Кръст, това им направи също силно впечатление. Тогава заедно с българските свещеници участваха в обща служба пред гроба на Свети Кирил Философ на 24 май.
Божидар Димитров: Руснаците наистина са дълбоко религиозни и многократно при откриване на свети мощи в Русия, са го доказали. Спомням си, че преди 15-ина години, когато бяха открили мощите на патриарх Тихон, литийното шествие беше 800 километра и десетки хиляди вярващи го изминаха пеша. 800 километра от мястото на намирането до Москва, където бяха пренесени във Вселенския събор, литийното шествие трая може би цял месец и след мощите вървяха десетки хиляди хора. Много хора не знаят, но още в началото на Великата Отечествена война, Сталин е убеден, че само с идеите на комунизма трудно ще победи хитлеристите. Тогава се е обърнал към изконните руски ценности, отворил е затворените след революцията църкви, освободил е оцелелите свещеници от лагерите. Запазени са и едва сега излизат снимките, тъй като цензурата по време на войната и след нея не е позволявала, на десетки църкви, препълнени с войници, които пренебрегват опасността да бъдат репресирани затова, че преди да отидат на фронта, се молят в църквите. Не са пострадали, тъй като Сталин тихомълком е разрешил това и малко хора знаят, че съветското контранастъпление при Москва на 6 септември 1941 година започва с танковите сибирски дивизии. Челният танк е носил иконата на Света Богородица – покровителка на Русия, т.нар. Казанска света богородица. Въпреки че германците са казали, че е станало чудо, въпреки че първата танкова редица е била посрещната с бесен огън от немците, танкът с иконата оцелял и първи пробил немската линия на отбраната. Тази дълбока религиозност на русите, потискана толкова време, след демократичните промени, намери своята изява. Дори в България на почивка русите, а и много украинци също, са сред първите редици на поклонниците. Те лесно могат да се познаят. Всяка руска жена е със забрадка.
…
Сред хората вече се разправят слухове, че мощите на Свети Йоан Кръстител вършат чудеса. Говори се, че рускиня, оглушала и онемяла след чеченските атентати в Москва, дали в метрото, дали в театъра, проговорила след като се поклонила пред мощите. Дали е вярно, не мога да го твърдя. Така се говори.”
Това е интересен завой в говоренето ( но едва ли в мисленето) на г-н министъра. В предишното си изявление по темата даваше същия пример за подражание, но „руска жена“ тогава звучеше така: „руска курва“. И по-точно, той се възхищяваше, че всяка „руска курва“ носи забрадка в църквата, докато българките си показвали „зърната и циците“. Явно се е покаял за сквернословието и сега ни оставя само да се чувстваме гузни, ако не сме като руснаците ( и рускините).
Достойно е за възхищение това прагматично преобръщане- досущ като възхитата от онова благоволение на Сталин, за което припомня Министърът на чудесата. Само дано поводът за чудодейното умиротворяване на езика Божи(даров) да не е настъпването ( не на германците, те се оттеглиха от АЕЦ „Белене“) на т.н. „Бойкова зима“ , за която с херостратова наслада предупреждава Станишев. Защото не ми се вярва нечии мощи, дори и качени на танк, да помогнат в такъв случай. А не ми се вярва, защото май не съм рускиня със забрадка.
Така се говори. Или не ( бива да се) говори така? Не мога да го твърдя.
Казанска Света Богородица + 200 грама спирт на калпак, пардон, на ушанка и ето поредното комунистическо чудо от което Министърът на комунистическите чудеса се опиянява сякаш си мирише
собствената партенката. Божият дар от Созопол живее в средните векове, щом му се присънват такива неща като “Челният танк”, все едно, че това средновековно рицарско сражение. Нищо истинско и рицарско не е имало през тази война, истинска е била само кръвта на руските и германски войници и офицери който са гинали за една и съща празна и човеконенавистна кауза, носеща две имена – комунизъм и нациналсоциализъм.
Tozi pordot BDShNIM (kakto kazva Radan Kanev Bojidar dimitrov Shef (opppa) na Nacionalnia Istoricheski muzei)
ne zaslujava da si hvarlish marsola.
Браво на Сталин!!!!!
Все едно да похвалиш Хитлер,че преди да вкарат евреи в камерите на смъртта,ги къпели!!!!!!
E-е, Г-н Инджев,
Даже самият “Началник” в небесата е в неведение и трпетно очаква решенията на Своя намесник на земята Бйко, та какво остава за смирения раб пък бил той и Божий(дар)! На него, както и на нас не ни остава нищо друго освен да въртим затаено някои въпросчета в простите си и недоумяващи земни умове от рода на:
НИЕ ПЪК НЯМА ДА СЕ СЪГЛАСИМ! ИЛИ ЩЕ СЕ СЪГЛАСИМ?
МОЖЕМ ПЪРВО ДА НЕ СЕ СЪГЛАСИМ, А ЧАК ПОСЛЕ ДА СЕ СЪГЛАСИМ.
НО АКО НЕ СЕ СЪГЛАСИМ, А ПОСЛЕ СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ НЯМА ВРЕМЕ ДА СЕ СЪГЛАСИМ?
ИЛИ АКО НЕ СЕ СЪГЛАСИМ, А ПОСЛЕ СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ НЯМА ВРЕМЕ ДА СЕ СЪГЛАСИМ?
ЗАТОВА Я ДА СЕ СЪГЛАСИМ, ПЪК АКО ПОСЛЕ СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ НЯМА ВРЕМЕ ДА НЕ СЕ СЪГЛАСИМ – РУСНАЦИТЕ ЩЕ НИ РАЗБЕРАТ ПРАВИЛНО.
ИЛИ БЪЛГАРИТЕ ЩЕ НИ РАЗБЕРАТ ПРАВИЛНО?
ВСЪЩНОСТ КОЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ, ТРЯБВАШЕ ДА НИ РАЗБЕРЕ ПРАВИЛНО И ЗАЩО?
(въпросчетата са дефинирани от Пламен Асенов)
Но да бъдем смирени и търпеливи в упорството си и да чакаме с надежда Неговото рещение!
Бихте ли помолили почитаемия “професор” Бож. Димитров да посочи източника за тези нови факти от съветската /руската/ история?
Преди да ги получим, ще си позволя да цитирам достоверен руски източник: “В этом отношении /военно – бел. авт./ достаточно отсталой была еще царская Россия, что и проявилось уже в Первой мировой войне, когда русские потери убитыми превосходили германские в семь раз. Сталин эту отсталость от Европы не только не преодолел, но и, возможно, углубил, так что соотношение потерь в Великой Отечественной войне стало 10:1”.
“Министър на чудесата” ми хареса като израз! 🙂
Някой го беше нарекъл “министър-приятел”, за да е в унисон с министър-председателя – неговия приятел.
Титлата “Министър на мощите” също би му отивала много, щото сам Божо Телеригов е твърде мощен телесно! 🙂
Конкурсът за най-удачни имена и титли на неуморния министър-приятел, министъра на чудесата и на мощите, продължава. Ще се раздават награди за победителите. Наградите ще бъдат частици от мощи за индивидуално ползване в мощехранителници, подарени лично от премиера. Насам, народеее!
Мисля, че този загинал руснак познава войната по-добре от “проф.” Бож. Димитров.
“Когда на смерть идут,- поют,
а перед этим можно плакать.
Ведь самый страшный час в бою,
час ожидания атаки.
Снег минами изрыт вокруг
и почернел от пыли минной.
Разрыв – и умирает друг.
И, значит, смерть проходит мимо.
Сейчас настанет мой черед,
За мной одним идет охота.
Ракеты просит небосвод
и вмерзшая в снега пехота.
Мне кажется, что я магнит,
что я притягиваю мины.
Разрыв – и лейтенант хрипит.
И смерть опять проходит мимо.
Но мы уже не в силах ждать.
И нас ведет через траншеи
окоченевшая вражда,
штыком дырявящая шеи.
Бой был коротким.
А потом
глушили водку ледяную,
и выковыривал ножом
из-под ногтей я кровь
чужую.”
Семьон Гудзенко
1942 г.
Прочето на едно място това:
Зорка Първанова млада милиардерка ли е?
Публикувано от DANGERZONE на 30.08.2010 в България, Клюки | Comments (0) | Сподели в цъкни
Зорка и Георги Първанови
Млада милиардерка ли е Зорка Първанова? Това се питат колеги разследващи журналисти, които разкриха, че първата ни дама имала доста печеливш бизнес в Европа. По тяхна информация Първанова притежава верига бутици на Стария континент. Това разкритие определено е шокиращо-още повече, че официалната й професия е „съпруга на президента“ и тя затова не получава заплата. Това кара спецовете и наши колеги журналисти да считат, че на светло-парче по парчр започва да излизат истинските лица на властимеющитр. Щом безработната жена на президента може да си позволи лукса да управлява такъв бизнес, какво остава за самият президент?
http://dnesiutre.com/%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%BB%D0%B8/
И да са чудотворни мощите на Свети Йоан Предтеча и Кръстител,безсилни са да ни спасят от това бедствие,което ни сполетя – говоренето на божидардимитров!Грешни сме,Господи,но чак такова наказание не заслужаваме!
Аз пък чух,че мощите верно имали чудодейна сила и понеже си падам малко Тома Неверний ще повервам ако излекуват това правителство барабар с шибания безпортфелник от Руското гЪзоподаване.
Към Джъстин:
Точно за това съотношение в загубите, което веднъж цитирах в моя статия, ме нападнаха дежурните “познавачи” с хули и претенции – не било вярно…
Руското гЪзоподаване e neizlechima bolest.
Tejka, no za tova pak neizlechima.
Pak i za tova im plashtat v kraina smetka.
За мен, като отявлен и РЕДОВЕН СИН ГЛАСОПОДАВАТЕЛ, темата кой по-по-най измежду ЕДИНСТВЕНИТЕ двама сини премиери е твърде личен и деликатен въпрос, чийто отговор е в пряка връзка с ценностната система и пристрастията на коментиращия.
Категорично НЕ ПРИЕМАМ, обаче, всеки един от тях да бъде сравняван с Бойко-Ментата. И всеки който прави това, много ще ме извинява… Sorry!
Всъщност, г-н Инджев, подобно на химически лакмус, непрестанно провокира читателите си, като един истински свободен и неангажиран журналист. Сполай му!
Министърът без шибан портфейл продължава да реди гафове с надеждата да мине заветните 800 километра от литийното шествие.Така нареченият професор историк започва да се изказва за щяло и нещяло и то по теми които не го засягат.Уж сам обеща след първия си гаф да не говори за друго освен за ресора си и сега изведнъж това умиление по адрес на демократа Сталин и рускините със забрадки. За рускините ми е ясно.Още като млад гларус заедно с руските другарки Боже е ровил пясъка на Созопол дали да търси нечии свети мощи или министерски портфейл, историците от Института по история на БАН още не са се произнесли.Но о чудеса,след толкова години мощите са намерени, остава да се намери и портфейла. Давай Божидаре, всички шибани археолози стоят зад теб. Или поне така се говори.
Това за руската икона на танк си е чиста басня. Има подобна, че се я разнасяли не на танк, а на самолет над бойното поле. Не е имало нищо подобно. И руснаците едва ли са по-набожни от българите и по-правилни християни.
А с тия мощи на Свети Йоан се излагаме пред цял свят- вече само официално признати от църквите има 3 глави, 5 десни ръце и безюрой други кости на тоя светия. PR е полезно нещо, но и него трябва да го правиш с акъл.
БД е известен баснописец и митотворец. Аман от такива историци. Заради това се намират и такива като Джъстин които без да се замислят цитират поредните митове- руските и германските загуби били 10:1. Не трябва да си голям познавач на историята- достатъчно е понякога да си включваш главата и да не бъркаш Русия с Китай. Откъде у руснаците толкова хора та да издържат загуби 10:1. Отдавна практически точно са бреброени руските загуби на войници- 8,867 милиона. Може да бъркам реда на последните три цифри, но първата е точно 8.
Още по-отдавна са публиувани данните, че за цялата война СССР е мобилизирал 33 милиона човека, Германия 21,7 милиона, без да се броят чужденците доброволци във Вермахта и СС.
Синекура (от латински: sine, без, и cura, грижа) означава позиция, която изисква или включва малко или никаква отговорност, работа, дейност или активна служба. Синекурите исторически са давали на правителства и монарси потенциално средство да разпределят патронаж, като в същото време получилите този патронаж приемат титли и “лесни” заплати.
Заемащия синекурна длъжност не винаги е фигурант, което обикновено изисква активно участие в управлението, макар и с липса на власт. Синекурата в контраст на това е без ежедневни задължения, но може да има власт de jure.
Винаги бих се възхитил на една красива жена, пък било то и курва. Но по-страшното е, че се навъдиха много “мъжки курви”, което в никакъв случай не буди възхищение!!!!
Към Ангел Грънчаров за конкурса:))
За моето семейство той (Б.Д.)отдавна е “Garfield” – точно толкова дебел и самодоволен е… Не, че очакваме награда “мощи за персонално ползване с автограф на Премиера” :))
До Джъстин,
Без да претендирам да бъда “дежурен познавач”, само доуточнявам:
Загубите в “човешки ресурс” на СССР(където са 15 държави, заедно със загиналите в немски и съветски лагери) отнесени към загубите само на Германия(без да се взимат германските евреи изгорени в лагерите, които по същество са били германски граждани) е в отношение 10:1; Във войници, загинали в “бой” или от “ранения” загубите на СССР(15 републики) към загубите на армията на Вермамахта(където влизат немски, японски, унгарски, словенски, румънски, хърватски и т.н. съюзници) е 1.3:1; Като количество загинали, отнесено към общото население на съответната държава, най много жертви “дава” Полша, следва Германия, СССР( където по републики, най-много загиват украинци и белоруси)…… “Статистиката е полезна, но може да бъде и много опасна наука…” ……Относно войната, мое мнение е, че тя бе спечелена НЕ благодарение на, а ВЪПРЕКИ Сталин и “неговото обкръжение”.
В отговор на въпросът на колегата с ник “Джъстин”
Историческая икона Казанской Богоматери, обретенная в 1579 году, была похищена из монастыря в Казани в 1904 году. С тех пор ее судьба не известна. Считается вероятным, что воры уничтожили икону, чтобы замести следы. Между тем с образа было сделано несколько списков, которые также почитались как чудотворные. Находящаяся в Ватикане икона была продана в Лондоне русским купцом Шевлягиным, уехавшим из России после революции. В 1970 году икона была передана в церковь Девы Марии в Фатиме ( Португалия ), а в 1981 году подарена Папе Иоанну Павлу II.
И още….”В конце XX века получили распространение МИФЬІ , связывающие икону с митрополитом Гор Ливанских Илиёй, и об особой роли иконы в Великой Отечественной войне.
Кратък коментар : И така през 1941 г. Иконата “Казанская Богоматерь”,ИЗОБЩО НЕ Е БИЛА където и да е в пределите на бившият (и слава Богу)СССР.
Следователно ,тренираното от 1964/6 година ДС-арско копойче Божо,пак най-нагло лъготи !
Както е правило през целият си извънредно гнусен живот.
Сиреч поредното илитератно,нагло и простакешко изказване на Божко пред представител на агенция “поручик Скруч” не е нищо повече от словесен израз на изначалния му нагон да създава МИСТИФИКАЦИИ !
Този нагон той изразително показва още от далечната 1985 г.За предпоследен(защото не вярвам простака да бъде узаптен)път-през настоящото лято на 2010 г.
Да не говоря ,че въпиющата му историческа неграмотност……или природата му ( ? )на “агент за влияние” на ДС/НСС в периода 1985-1998 г.г. отчетливо и двукратно се откроява ,дори в едно единствено негово твърдение.Цитирам …….
“съветското контранастъпление при Москва на 6 септември 1941 година започва с танковите сибирски дивизии”
Кратък коментар
1)Съветското контранастъпление при Москва,започва на 6 ДЕКЕМВРИ,а не през очевидно дълбоко обичания от шибания Божо ,месец СЕПТЕМВРИ.
2)Към декември 1941 г.изпратените на фронта още през юни -юли с.г. танкови дивизии на Уралският,Задбайкалския и Далекоизточния военни окръзи са унищожени,подобно на ВСИЧКИТЕ стотина танкови дивизии на Сталин.
Нещо повече-към декември 1941 г. в целият СССР няма нито една танкова дивизия ! Има само жалки по въоръжение и състав танкови бригади(с по 60-80 танка),които изобщо не могат да се сравняват с унищожените вече танкови дивизии, с полагащите им се по щат 375 танка .
В заключение-една парафраза на Радойралиновото “Едному академику”
ЕДНОМУ МИНИСТРУ : глава плешива-мисъл дива !
Абе тоя Божидар действително е Божи подарък- голям веселчак. Все нещо ще намери в родните созополски пясъци.
В 2001 рибари намерили стара лодка еднодръвка. Великия историк веднага обяви, че тая лодка е от времето на Ной и едва ли не се е явявала спасително стредство на Ноевия ковчег.
След това обаче три пъти правиха експертиза по въглеродния метод и се получава все 12-13 век – за съжадение от нашата ера.
Шибани лаборанти- нищо не разбират.
Сега пак извадиха тия кости и веднага- Йоан Кръстител -с такава сигурност, като, че ли са подписани от самия Светия.
Там не е ясно човешки ли са въобще тия парчета. Може там да е погребано любимото куче на игумена или братята монаси са скрили по такъв начин костите на изяденото по време на поста шиле.
Понеже се заговори за война и начин на вземане на решения за излизане от трудна ситуация. Един извод от Американски военен анализ. Сталин “обръща” воината в своя полза само след като започва да се съгласява с плана за действие на отличните си генерали. Или спрял е най после да се меси там където хората по места виждат най добре какво става. Грешката на Хитлер – ,че той прави точно обратното, налага своя план. Ако направим паралел с ГЕРБ ..съдете сами. Добри специалисти ,но без необходимата за трудният момент политическа воля и често налагане на решенията отгоре?
Чета излиянията на г-н министъра и ми изникват разни въпроси:
Първо, това изказване на министър от правителството ли е или проповед на някой владика? В Република България църквата не беше ли отделена от държавата?
Второ, какво общо има министърът по въпросите на българите в чужбина с въпрос, касаещ археология и религия? Ако има лични причини да се занимава с него, защо не си го обсъжда в студиото на “Памет българска”? Какво ще стане, ако утре Плевнелиев започне публично да разсъждава по проблема с генеричните лекарства, Аню Ангелов – по възрастта за тръгване на забавачка, а Тотю Младенов – по спиранията на тока?
И трето – накъде отива уважаемото ни държавно управление, щом член на правителството публично и възторжено приказва за вяра в чудеса? Това “пробване на почвата” ли е, що ли? И дали няма скоро да гледаме някой по екраните да ни брои 78… 77… 76…?
То бива, бива самодейност и циркове, ама чак пък толкоз! А тоя дори не се усеща.
А пък любимият ни министър-председател, този храбър оловен войник, дето иначе е толкова словоохотлив и решава всички въпроси с раз-хряс, мълчи като… ония, краищата на колбасите, как им викаха…
Колкото и да е тъпо, нещата отиват накъм дилемата – или Димитров, или Борисов. Жалко, защото това е абсолютно ненужен и безсмислен проблем. Казусът “Желева” не успя да подкопае позициите на премиера, но казусът “Димитров” може и да успее. Защото устатият професор очевидно съвсем е загубил чувство за мярка – и няма да се спре, ако не бъде спрян.
Трябва някой да им набие в главите и на двамата, че между упоритост и инат има разлика. И че ако в политиката първото е полезно, то второто е абсолютно забранено.
Чета излиянията на г-н министъра и ми изникват разни въпроси:
Първо, това изказване на министър от правителството ли е или проповед на някой владика?
Ako mi pozvolite da otgovoria:
Tova e palna promivka na mozacite na shibania narod v sachetani s otvlichane na vnimaniteto i imitirane na deinost.
Kakto e sviknal dr dimitrov da raboti oshte ot vremeto na dr Jivkov.
И над семейното щастие на президента са надвиснали облаци…
http://dnesiutre.com/%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5/
Уважаеми г-н Дюлгеров,
Позволете скромно да Ви възразя. Позовавате се на някакъв “Американски военен анализ”, според който Сталин „обръща“ войната в своя полза, “след като започва да се съгласява с отличните си генерали”.
Не съм съгласен с “отлични генерали”. Пише го не само Виктор Суворов. Жуков ли е отличен? Ето какво казват за него други маршали:
„Жуков е опасен и дори страшен човек… 30 години работя с Жуков. Той е властен, деспотичен, безмилостен…Виждал съм с каква невероятна грубиянщина се отнася към много хора, включително към наистина изключително волеви хора.”
/Родион Малиновски/.
СССР дължи значителна част от успеха си на военната техника, получавана от САЩ, на ударите по комуникациите на вермахта и най-вече на жертвите, дадени от незнайните съветски войници, хвърляни с връзка гранати под веригите на танковете. Сигурно знаете, че героят Ал. Матросов е затворник, воювал в наказателен батальон. Човек без оръжие, пратен да се “бие” срещу врага. Отзад го дебнат заградителни батальони на НКВД, въоръжени по-добре от германците и съветските части. Такива като него предпочитат да загинат от германски, отколкото от съветски куршум.
Започвам сериозно да си мисля,че Божидар Димитров знае компрометиращи неща за Бойко Борисов,поради което последният,въпреки първоначалните си декарации за непримеримост към ДС,най- напред назначи едно ченге за министър/Б.Д./,а след това периодически не го санкционира заради поредицата гафове и неспецифични за поста му действия!
Къч Портупей Ротмистов ( и интересуващите се):
Ако една стотна от написаното от Суворов за Жуков е вярно ( а неговият метод е да ползва официални източници и да ги анализира, като изтъква очевидното в тях), то Жуков е бил просто чудовище. Което не пречи към Жуков днес да има нещо като култ в руската армия и нейните съветско-руски шовинистични идеолози. За тях никак не е важно, че неговата, повечето пъти зверската му жестокост спрямо подчинените, е довела до смъртта на стотици хиляди сънародници…Важното било, че спечелил войната.
Бих цитирал конкретно Суворов, но в момента не съм вкъщи.
Господа, вие ме плашите. Интелигентни хора, а вярвате на глупостите които е написал тоя шарлатан Суворов-Резун. По сравнение с него нашия Божи Димитров е просто невинно детенце.
За Матросов- именно тоя човек е загинал така не специално. След като хвърлил първите две гранати картечницата замлъкнала на няколко секунди, но германците бързо заменили картечара. Понеже нямал повече гранати се опитал да стреля в амбразурата, но или се е подхлъзнал или е бил зацепен от снарядно парче или куршум. Така че паднал именно където трябва. Александър Матросов не му е истинското име- той е башкир по националност. Бил е сирак, израстнал в детски дом и сам си избира това име когато получава паспорт. Не е бил никакъв затворник- загива на 19 години в 1943, а преди това се е учил на офицерски курсове, на които приемат само с “чиста” биография.
Но именно от него съветската пропаганда решава да направи герой.
В действителност подобно нещо по време на войната са направили още около 400 човека. При това първия е бил капитан-танкист още в август 1941. За сведение на Портупей Ротмистров тогава още не е имало заградителни отряди.
Тия заградителни отряди също са мит.
Първо те не са били на НКВД, а армейски както гласи знаменитата заповед 227.
Второ не са били толкова многочислени и всесъщи. На армия- 80-100 хил. човека се е полагало 3-4, максимум 5 отряда по 200 човека.
Трето освен да връщат обратно отстъпващите и да ловят дезертьорите, заблудените и пр са служили като последна преграда и опора в отбраната.
Когато германците започват да отстъпват от Москва и това отстъпление постепенно прераства в паника те също създават заградителни отряди с аналогични задачи и численост.
За съветските военачалници и Жуков.
Култа на Жуков е създаден при Хрушчов, като противовес на сталинския- не Сталин, а Жуков е ръководил при всички победи. След това Жуков и Хрушчов се скарват и Жуков е изпратен в отставка до края на дните си, но така си и остава с култа.
В действителност Жуков е бил Заместник на Върховния Главнокомандващ. Сталин го е изпращал като личен наблюдател, контрольор и координатор. Жуков е бил тъкмо за тая работа- много твърд, жесток и груб, но затова всички изпълнявали каквото трябва. Реално собстенноръчно е разстрелял няколко запаникували генерала и още на десетина е разбил физиономията. В някои операции лично е командвал и фронтове- под Москва и Берлин. Но съвсем не е бил голям военачалник. Реално операциите са се разработвали от Генщаба- Шапошников, Антонов, Василевски, Мерецков- всичките бивши царски офицери. Жуков често е имал ценни оперативни идеи но е бил преди всичко специалист по контрола за изпълнението и не се е боял да противоречи на Сталин.
Най-добрия съветски военачалник е безспорно Константин Рокосовски- наполовина поляк. Както и Жуков в Първата световна е бил подофицер-кавалерист, имал няколко Георгиевски кръста. По време на репресиите 37-38 година почти три години е бил в затвора под следствие. Били са го като цигански барабан, но той не е подписал никакви показания и преди войната го освобождават и възстановяват.
Участвал е във всички главни сражения. Под Смоленск и Москва го изпращат само със щаб без войници и той скалъпва от отстъпващите и попълненията нова армия. Именно неговите войски задържат германците около Смоленск и на Волоколамското шосе около Москва.
В Сталинград именно на него се предава Паулус.
На Курската дъга неговия фронт отбранява северната част и там германците въобще не успяват да напреднат за разлика от южната част където командва Ватутин.
На Рокосовски е и окончателната идея за Белоруската операция и Сталин се съгласил да измени първоначалните планове след големи заплахи и предупреждения.
Именно фронта на Рокосовски е трябвало да превземе Берлин, но в последния момент си сменяват местата с Жуков, защото тоя е заместник и представител на Сталин.
Сталин към всички се е обръщал с “товарищ”- товарищ Жуков, Товарищ Берия. Само към началника на Генщаба Шапошников и Рокосовски с уважителната руска форма по име-презиме- Борис Михайлович, Константин Константинович. Но при това Шапошников е бил по-стар от Сталин и умира в 1942.
След войната Рокосовски го изпращат в Полша като министър на отбраната.
А е по-малко известен от Жуков и някои други също благодарение на Хрушчов. Когато започват борбата с култа на Сталин Хрушчов иска от Рокосовски да подпише някаква идиотска статия за Сталин, но тоя се отказва, защото там било с пълно с лъжи и глупости. При това всички знаели, че от тях там той е най-малко сталинст.
Страхотно заглавие– „министърът на чудесата“ който неспирно ръси глупости- сега пък танкове накичени с икони след които съветските солдати смирено крачат към смъртта като едни истински светци, които след като навлизат в териториите на окупираните държава първото нещо с което се захващат е да поизнасилят някоя полякиня и за разнообразие, понеже пищят, да убият децата ѝ, да откраднат някое прасе и кокошка в България докато пияните им командири държат пистолет опрян в главата на стопаните при които са разквартировани.
Тъпънар.
Само да уточня, това с пистолета в челото го е разказвал дядо ми. През есента на 1944г. в къщи, на село, едно от ямболските села до Бакаджика били разквартирувани офицери от съветската армия. Една вечер се напили като свине, хванали прадядо ми, стопанина на къщата все още здрав мъж на около 70г. и го карали да им каже къде си бил скрил златото, докато уж приятелсли пийват ракия с братушките под асмата на двора. Цялата фамилия с дядо начело се хванали за главите от ужас. Добре че извикали кмета, който вече бил назначен от гологъзите комунисти ама все пак нали е от село та отървал прадядо ми кожата, макар че след няколко месеца починал.
Това е в резюме за руската любов към Мощите на Светеца, да го еба.
Божидар Димитров е прост човек.Не му се връзвайте на глупостите.
Уважаеми г-н Ротмистров за моралните качества и методите на Генералите не споря. Факт са блестящите тактически решения които вземат и германци и руси за да победят или се “измъкнат” в дадена ситуация. Особено важното за успеха на една организация е начина на вземане на решения за което исках да направя този паралел, или вземането на превилни и често пъти трудни решения е по добро от колкото да чакаме или създаваме чудеса. Доколкото съм успял разбира се.
Ето и книгата в която съм чел анализа. Авторът е военен историк анализатор и преподавател във военен колеж в САЩ. Bevin Alexander – “How Hitler could have won the world war 2” и повече инфо на Bevin Alexander.com ,Поздрави.