Най-кратката рецензия в историята на театралната критика принадлежи на Бърнадр Шоу. По повод на състояла се премиера той написал една дума: „защо“.
Същият коментар е много подходящ за обявеното в „последната секунда“ в сайта на президента Първанов посещение на неговия заместник в Китай.
“От 1 до 9 септември 2010 г. вицепрезидентът Ангел Марин ще посети Китайската народна република.”
Ще добавя обаче: защо точно Марин, а и защо цели 8 дни- да не би като Марко Поло да пътува с камили?
Оказва се, че червеният генерал от запаса е най-подходящият представител на България за обсъждане на икономическите отношения между Китай и ЕС. Ще участва в церемонията по откриването на Шестото изложение за инвестиции и търговия за Североизточна Азия в провинция Дзилин и в Четвъртия форум на високо равнище за икономическо и търговско сътрудничество в Североизточна Азия, на което ще се обсъждат икономическите и инвестиционните връзки между ЕС и Китай.
И кой мислите се е сетил да го покани? Да не би да са китайските власти? Не, вицепрезидентът ще бъде там по покана на генералния секретар на Конференцията на ООН за търговия и развитие – УНКТАД и ще бъде официален гост на откриването на Втория световен инвестиционен форум на УНКТАД. С други думи, намерена е вратичка пратеникът на Първанов да отиде в Китай и да се види с официални китайски лица и без да е канен от тях. Щял също да произнесе слово на Срещата на световните лидери по инвестициите в Сямън и да посети
посети EXPO 2010 в Шанхай.
Освен това Ангел Марин ще се срещне с ръководството на Китайската академия за ръководни кадри China Executive Leadership Academy – най-важната школа за обучение на ръководни кадри в Китай.
Какво ли може да означава всичко това за нашия ръководен кадър? Не знам за него лично, но за началника му напоследък „китайската връзка“ става все по-важна.
Ако колегите разследващи журналисти се поинтересуват, може би ще узнаят любопитни подробности за това как лично Първанов лобира за близкия до него олигарх Гриша Ганчев за финансиране от Китай ( и вече го е уредил). В резултат активи на дискредитирания олигарх Ковачки тихомълком преминават в ръцете на Ганчев с протекцията на Първанов. Очаквайте в рамките на една година в Ловеч да бъдат произведени първите български автомобили по китайски лиценз и с китайски инвестиции, за които (предизборно) ще се окажем благодарни на благодетеля от „Дондуков“.
Сега отговорихте ли си на въпроса защо точно Марин се оказва най-подходящият пратеник на България в Китай? Кой казва, че в това няма икономическа логика- именно специалист по конспирациите е най-подходящият да свърши работата.
Господин Инджев, отговорът на въпроса “Защо?“ е свързан с наскоро рекламираната кампания за новото лице на страната пред света, а именно “България страната на чудесата.“Другаря Марин е отличен представител на известното българско чудо наречено специалист по всичко.Ракетчик, антинатовец,натовец,вицепрезидент, заплашил, че може да стане президент,уважаван ръководител глобалист икономист,автор на книгата: “Последната война”.Само такъв човек може да разгадае китайското икономическо чудо и да го пренесе по нашите земи.Пък ще трябва да се пише и икономическа програма за новата формация, трябва да се събират идеи.Щото те чудесата са до края на кампанията, а след това…
Хубава работа, господин Инджев, толкова писане! Дайте по бърнардшоувски, накратко:
Марин в Китай: защо точно той?
защото у китай бракониерите ги окачват на въжето стоп
:]
Пак така, като чета и се “ослушвам”, отговора на въпроса “защо той, и защо в китай”, може да бъде следният: за един “нов политически модел”, за който “той” се готви ще са нужни пари, много пари. А кой в момента има, “най много” излишни пари в света-, Китай!! Още повече, че комунистияески Китай, е една демократична държава, след като в него “доброволно” се “наляха” и сега “държи” парите на най-демократичната държава в света. И така се получава “перфектният” политически и икономически “модел”: той, “нова идея”, нужда от пари, комунизъм, демокрация, Китай, икономическо “чудо”, пример за подражание, много долари, автомобили, Ловеч, “нови” технологии, народна “любов”, избори, резултат: “ние пак сме тук”. Дали това е само една “утопия”??? That’s the Question !!
Марин – в Китай! Че къде другаде? В КНДР би било най-добре,но все пак е неудобно някак си!
Браво г-н Инджев, точно в десятката,пък после ще обсъждаме “новият политически проект” на Гоце.Вие ни показвате пътечката, по която ще се търкулне питката…
Силно впечатление че никой нищо не е разбрал.
“…въпроса защо точно Марин … в Китай? … е най-подходящият да свърши работата.”
Определено доста се надценяват възможностите на въпросният генерал, както и на “менторът” му.
Самият факт че Марин не е бил поканен от китайска страна е достатъчно показателен за позициите Им сред китайските властимащи.
Напуши ме смях по отношение срещата в China Executive Leadership Academy, и това че е “най-важната школа за обучение на ръководни кадри в Китай.” Не знам откъде е дошло последното инфо – просто не е вярно.
Марин го “срещат” всъщност в CELAP (CELA Pudong). Шанхай, и това което е около него, определено не е, и не претендира, за политически център. Срещата е с Фънг Дзюн, който от своя страна е ТРЕТИ във формалната йерархична структура на CELAP, но практически не изпълнява оперативни функции, и няма кой знае какво политическо влияние дори на местно ниво – да не говорим за “по нагоре”. (отговорностите са му в сферата на инвестиции и материални въпроси на “академията” – само някой да не изспекулира, че чрез CELAP ще се дават стотинки на въпросните – ще е невероятна глупост)
* “Първият” в CELAP е с наистина солидни позиции на централно ниво, но явно не е имал време за подобни “забавления”
На практика, Марин и “ментор”, от китайска страна, нито ги вземат насериозно, нито са се постарали да изглежда така. Последното е закономерно и не би трябвало да е изненада.
Стокообменът между БГ и КНР е на нивата оборотът на средно-голяма компания – нищо, от гледна точка на “средното кралство”. Марин, “ментор” и компания имат точно нулева “политическа стойност” за Китай – биха имали евентуално такава, при положение на някаква възможност за влияние върху/в институциите на ЕС. (е, последното изглежда е в сферата на фантастиката, ненаучна разбира се)
По отношение “ментор” бил лобирал и уредил (в Китай!) инвестиции за разни олигарси и прочие … е, и това е в сферата на “фантастичните” идеи.
GWM (Great Wall Motors) е съвсем не лоша частна компания, но определено не е от компаниите които могат да се “похвалят” с политическо влияние (разбира се имат някакво, но на чисто регионално ниво), а и последното за което могат да бъдат “набедени” е стратегическо значение на GWM за “поднебесната”, както и че влизат в категорията водещи (национални) автомобилопроизводители в страната.
(имат един или два модела SUV-ове, които могат да минат за прилични, между другото)
Е, не може “комбинацията” от корпоративна структура без значима тежест сред политическите среди на Китай, и “полит. кръгове” от “кьошето на Европа” с маргинално влияние (ако изобщо) на континентът, да бъдат “набеждавани” как били “лобирали и уредили” на базата на солидни политически контакти в Китай. Ами нямат такива – а и Китай (както и политическият му елит) не е бивша съветска република и не е в централна Азия.
Решението на GWM да инвестира в БГ е лишено от каквато и да е било здрава “инвестиционна” логика, поне на повърхността. Вероятно поради тази причина “изскачат” разните лобирания, политически влияния и прочие “тълкувания” – и всичко това (“упражнения” с цел за предизборно рязане на ленти, благодетели и т.н. и т.н.) за “нещо” дето е с “политическа стойност” близка до нулата за Китай. Намирам го за екстравагантно.
Опасявам се че това което е “видяно” като политически и прочие влияние и “интрига”, по-скоро може да се асоциира с един много добър филм от 1973та. Е, вероятно разликите са в мащаба, както и в това че единият от “героите” не е симпатичен и чаровен (за разликата от изиграният от Редфорд)
Подозирам че вглеждайки се прекалено отблизо в Марин и “ментор” не ги виждате ясно – надценявате ги, и то доста.