Чудо: БТА прогледна!

“Френският вестник “Монд” публикува днес на уебсайта си две обширни кореспонденции на Александър Леви от България, посветени на ромите, предаде БТА.

В кореспонденцията, озаглавена “Франция дава претекст на България да втвърди политиката към ромите”, Леви пише: От гледна точка на София нямаше проблеми с ромите, или поне нямаше проблеми в началото, когато българското правителство предложи пълно съдействие, за да се установи броят и самоличността на българските граждани, които да бъдат експулсирани от Франция.”

Не знам дали с помощта на св.Йоан Кръстител, но едно малко чудо вече се случи: БТА прогледна. Забеляза, че в. „Монд“ има постоянен кореспондент в София, единственият професионален френски журналист в България ( в бюрото на АФП тук работят само българи) и между много малкото професионални западни журналисти, изобщо интересуващи се от нас и позваващи отлично България.

Александър Леви доскоро оглавяваше отдела за Европа в притурката на вестника за външна политика „Кориер ентернасионал“ , но вече е базиран в София и наблюдава целия регион. Обикновено текстовете му се следят и цитират в България. Именно като такъв той написа на 5 август кореспонденция за проблемите на журналистите на Балканите с по един пример от Сърбия, Гърция и…България. Така „Монд“ стана първата чужда медия, която съобщи за книгата „Президент на РъБъ“
( ако не броим едно предаване на „Радио свобода“). БТА солидарно ( с конкурента си „Фокус“ и т.н. – практически с всички български медии без електронните сайтове), не „забеляза“ този факт.

Радостно е, че този път агенцията отразява кореспонденцията на Алексанндър Леви- явно е по-безопасно да се цитират наблюденията му за ромския проблем в България.

Смея да твърдя, че написаното за ромите не е новина за никого. Докато в частта за България в дописката на Леви от 5 август имаше новина. Оставям читателите да я открият като припомням фрагмент от „пропуснатата“ от БТА и компания статия на френския кореспондент ( цялата статия можете да видите в блога ми, поместена на 6 август).

Ето какво отбелязва френският кореспондент след разказ за пребит журналист в Сърбия и убит колега в Гърция- все неща, които се оказват „безинтересни“ за българските колеги в българските медии ( дали пък не е заради един техен колега, цитиран в кореспонденцията на колегата от „Монд“?):

“Случаят в София със сигурност е съвсем различен. Но в тази страна, попадаща все по-често във вниманието на организациите за защита на свободата на печата, заплахите срещу журналисти трябва да се възприемат сериозно. Въпреки това Иво Инджев се опитва да ги посрещне със смях: ветеранът на местната журналистика, кореспондент в Бейрут в разгара на войната, научил от „жълтата преса”, че е заплашван със смърт след излизането на неговата памфлетна книга срещу българския президент. Той обаче забравил смеха, когато млад полицейски следовател дошъл при него и дълго го разпитвал по този повод: прокуратурата в  София приела много сериозно заплахите.

Сблъсъкът на Иво Инджев с президента Георги Първанов датира от 2006 г. Тогава, в разгара на кампанията за президентските избори, Иво е принуден да подаде оставка от най-гледаната частна телевизия в България БТВ, защото цитирал електронно съобщение до телевизията, че търговец на оръжия подарил апартамент на президента на републиката. Информацията предизвиква остра реакция от заинтересования, който заявил с войнствен тон, че Инджев е повел „война” срещу него. Оттогава журналистът, който е бил шеф на няколко медии, е подложен на почти пълно ембарго от българската преса и не намира работа. Твърде продуктивен, с остро перо, той се е посветил изцяло на своя блог. Непрестанно разобличава поведението на президента, когото определя за „посредствен”, за остатък от времето, когато хората от апарата на комунистическата партия контролираха всичко – от икономиката до търговията и идеологията (Георги Първанов е от бившата комунистическа партия). Книгата му „Президент на РъБъ” (игра на думи с инициала – президент на Република България), излязла неотдавна в София, разказва за проявите на президента, обвинен в конфликти не интереси, бракониерство, облагодетелстване на роднини… „Както обикновено, в българските медии няма практически нито дума за моята книга, която има трето издание за няколко седмици”, отбелязва авторът. А какво ще каже за смъртната заплаха? Иво Инджев реагира предпазливо, дори дискретно. Според добре осведомени източници в София журналистът бил поканен на среща от главния прокурор Борис Велчев, бивш юридически съветник на президента. Той го уверил, че следи проблема много внимателно. В замяна главният прокурор получил екземпляр от „Президент на РъБъ” с посвещение от автора. Доста оригинално лятно четиво (ако вече не го е прочел) за българския главен прокурор.”

Не знам дали избирателността на БТА е свързана с очевидното изкуство на генералния директор Максим Минчев да бъде отлично приет на поста от трето поредно правителство ( да не говорим пък за президента!), но е доста позорно да бъде връщана агенцията на изходната й точка, при която я завари преврата от 10 ноември 1989 г. Не за друго, а заради колегите, които работят там ( за повече не смея и да „мечтая“). Като Калина, която всъщност преведе статията, споменаваща „ Президент на РъБъ“ и се подписа под превода си в моя блог. Но не и под подобен превод в бюлетините на БТА- там просто не бяха „забелязали“ , че в „Монд“ се споменава България, българският президент, главният прокурор – нещо, което може да повярва само някой, който няма представа що е то БТА и как работи ситото за улавяне на новини в тази институция.

На всички, които ще ми вменят нескромност по този повод, държа да кажа още веднъж: оставете мен, като незабележим ( БТА, на която все пак съм бивш кореспондент и главен директор, не „забеляза“ самото появяване на книгата и фактът, че две седмици тя водеше класациите в България за най-продавана книга, в които е на водещо място и днес). Повтарям: БТА не „забеляза“ оценките на световна величина в журналистиката, като „Монд“, по адрес на българския президент и в крайна сметка – на българската държава!

Честито проглеждане и на онези, които не забелязват, че БТА, уви, също е впримчена да „играе по свирката“ на силните на деня( по израза на Юрген Рот, когото не можаха да цензурират тук, макар също да споменава проклетото ми име-благодарение на „Дойче веле“) .

Дали е под влиянието на св. Йоан Предтеча, не знам. Но чудото да бъдем върнати в миналото, когато научавахме за себе си разни неща, забранени за казване тук, се сътвори. Предтеча на какви събития е този факт – също не знам, но ако ми съобщят от „Монд“ и „Дойче веле“, ще споделя с вас.

23 мнения за “Чудо: БТА прогледна!”

  1. Бог да го прости, навремето баща ми казваше: “Бог да пази света от Американска авиация, Българска организация и Руска демокрация!”

  2. Така е ИВО, не се притесняваи че си Български Юнак, защото и тебе те е раждала Българска Майка Юнашка.

  3. Az kato vi kazvam,che vie ste %nazionalni medii%,bulgarina otdavna e proglednal,i ne lipsva material,a lipsva humannost

  4. Г-н Инджев,
    От уважение към Вас!
    Св. Йоан Кръстител!
    Поздрави!

  5. Г-н Кирилов, св. Йоан Кръстител и св. Йоан Предтеча са един и същи човек.

  6. дано само това чудо да не е само за 3 дни.
    дано ама надали.

    между другото г-н инджев бяхте обещали че през септември ще има представяне на книгата ви и в пловдив. бих искал да ви помоля да информирате предварително кога и къде за да мога да осигуря присъствието си. предварително ви благодаря

  7. Към ne6togadno:

    Наистина имах такова ( логично) намерение. Изникна ангажимент ( дългосрочен) и в момента не съм сигурен за изпълнението на намерението си. За което, признавам, се чувствам неудобно.
    Но Ви благодаря за подсещането – приемам го като покана, макар да не разполагам напълно с възможността да реагирам.

  8. До Кристиян Спиридонов
    Така е, няма никакво недоразумение.

  9. Така е Г-н Инджев, когато човек издигне знамето на добродетелността – печели и добро и лошо. Ще спечелите някой лев от Президент на РъБъ.. , на някой ще му се изпотят очилата.. така върви светът. Не вярвам обаче, че ще имате /не/щастието да Ви обезсмъртят като Ви гръмнат за това.. Не Ви го и пожелавам защото Вие сам си го постигате /безсмъртието/ и без това с професионализма си, но… Идват президентски избори… какво правим след това? Или както бил казал на времето дякона: … ще се боря за свободата на някой друг народ… Настина, роби и робовладелци край нямат! Макар, че е 21 век!?

  10. Г-н Инджев, фетишит ви с Първанов е интересен. Но все пак не забравяйте, че България е парламентарна република с доминация на министър-предсеседателя.

  11. г-н инджев,
    намерение ≠ обещание така че не виждам причина да се чувствате неудобно.
    надявам се да имате възможност да изпълните намерението си скоро. разбира се не забравяйте да ни информирате за времето и мястото от страниците на блога.
    поздрави и успех в новите ви ангажименти.

  12. Телевизия АРТЕ излъчи в събота, 28.08. филм за ромите в Сливен.
    http://videos.arte.tv/fr/videos/la_cite_des_roms-3389204.html
    Няколко реплики от филма:
    “Тая демокрация е за някои хора – крадците, мошениците… оцеляват”
    “Защо в България правят разлика между малцинството и българския народ? Защо българския народ е създаден да има работа, да работят, а малцинството да седи по баровете, да се дят по улиците? Защо когато дойде време да гласуват идват да търсят от малцинството глас със пари го подкупуват, после не ги признават за нищо. … Помогнете на това малцинство да имаме учени хора, да имаме образовани хора, които да работят, да живеят съвременен живот.”
    “Разделяй и владей. Тъй правят с нас”. “Когато народа не е добре, по-лесно се управлява.”
    “Дойде време да гласуват за него, и идва. Че той нямаше час за приемен ден, бе.”
    “Вие се радвате, че Елена [циганче от махалата] учи при българите в центъра на града?”

  13. La cité des Roms/Die Stadt der Roma
    филм на Frederic CASTAIGNEDE
    (France, 2009, 99mn)
    ARTE France

    Date de première diffusion: Sam., 28. août 2010, 16h08

    “Общо взето нещата вървят там малко по-трудно. По-голямата част странят от нашите деца, въпреки че в 5-то училище са едни от най-добрите дечица, добре облечени… но донякъде не са приети.”

    мъж:
    “Дъщеря ми учи там вчече пета година и остава разочарована, че много я обиждат в класа и постоянно ѝ натякват, че е ромка. … Другите ученици обиждат другото дете, българското дете, че е циганче, защото е седнало с нея на един чин.”
    жена:
    “Въпрос на възпитание в семейството… Има ги навсякъде такива неща.”

    Не е възможно, а и не е необходимо да се помогне на абсолютно всички да заживеят като бели хора. Но трябва да се положат усилия от българското мнозинство да не гледаме с пренебрежение и с предразсъдъци към абсолютно всички цигани, защото по тоя начин затръшваме вратата и на малкото кадърни и мотивирани да променят живота си и социалната си среда цигани. А трябва да се има предвид, че подобряването на техния живот е в техните ръце. Ние може само да ги подтикваме към по-устойчиво развитие с по-малко деца и по-високо образование, или с пренебрежението си да ги гетоизираме и капсулираме за още 50 години напред. Така че проблемът с циганите е и проблем на нашата интелигентност, или по-скоро на липсата на такава. Както и на нашата толерантност, или по-скоро на недостатъчността ѝ.

  14. Към Г:

    Не разбирам какво искате да кажете за “фетиша” ми С Първанов, но ако това се превежда като твърдение, че го фетишизирам, явно ви приличам на евреин, който си пада по Хитлер ( имало е отделни случаи в концлагерите, използвали са ги като надзиратели).
    Използвам да обясня отново: Първанов е тема, която е табу за преобладаващата, решаващата част от българските медии. Но не “просто така”, а благодарение на неговите дългогодишни усилия да го постигне. Тъкмо затова съм приел предизвикателството да наруша табуто. Ако той си изпълняваше правомощията в рамките на конституцията, а не въртеше държавата на пръста си ( най-вече за лична изгода), щеше да е просто един незабележим участник в политическия театър. Но е “забележителен” с потайностите си, които се опитвам да изоблича.
    Така че не приемам опитите да ми се вменява някакаво “побъркване” по темата – превърнал съм я във важна част от моята журналистическа работа точно защото има такава “ниша”.
    За сравнение ще посоча, че моя скромна милост е обект на дългогодишни злостни нападки по форумите от някакви хора, които колекционират собствени и чужди гадости по мой адрес, дебнат навсякъде да ги публикуват отново и отново , и ги “обогатяват” периодично с поредни епитети. Ето това вече е нкаква форма на лудост по простата причина, че не само не съм държавен глава, а дори не съм и журналист с достъп до национална аудитория, за да ми бъде обръщано такова “внимание”. Защо се борят срещу личността ми с цел да ме дискредитират ( “доносник”, едновременно “комунист” и “син фашист” и т.н.) , но в повечето случаи дума не обелват по същината на тезите ми в текстовете?
    Докато, извинете, един президент е повече от легитимна мишена за изобличаване…

    По повод на Hmm:
    А намеците за “спечерения някой” лев от мен по този начин изобличават вас – съдите по собствения си манталитет.
    На всеки, който ми завижда за изкарания по този начин някой лев, съм готов да подаря за изплащане дълговете , натрупани през годините без постоянна работа.

  15. Уважаеми г-н Инджев,
    Доста елегантно се изказвате за “очевидното изкуство на генералния директор Максим Минчев да бъде отлично приет на поста от трето поредно правителство”.
    Помня как през 1992-93 г. полковник от БА Максим Минчев, завършил военна журналистика в СССР, едновременно бе щатен журнвалист в програма “Христо Бонев” на БНР, нещатен кореспондент на радио “Свободна Европа” и щатен-нещатен пресаташе на Атлантическия клуб. Както и десен куфар на “десния” царист Соломон Паси. Когато НДСВ дойде на власт, Станимир Илчев от името на партията и на С. Паси предложи в парламента “изтъкнатия журналист” Максим Минчев за шеф на БТА. И БТА губи облик осма или девета година.
    Вие чел ли сте нещо от М. Минчев? Аз все още не съм. Какво ли е писал?
    Може би само произведения с гриф “Секретно”?

  16. Г-н Инджев,
    не ми достигат годинки и не помня по времето на вашето ръководене що е била БТА и как е работело ситото за улавяне на новини в тази институция. Или тогава тя беше еманация на свободното слово? Моля, разкажете за по-младите си читатели.

    Г-н Архивист,
    четете повече. Който търси, ще открие. Губи облика си?! Интересно. И към Вас имам молба – ако имате време и желание, разбира се, разкрийте ми облика на БТА преди 9 години.

    Благодаря за вниманието.

  17. Към Мила:

    Не мога да ви помогна с уверения за собствената си различност( тогава пък ще ме осмивате, че се имам за “нещо”).

    За моето отношение към автентичността на информацията питайте колегите- твърдя, че няма случай да съм наредил да бъде спряна ( или натрапена) някаква информация. Докато съм бил директор преценката съм оставял винаги на редакторите. Точно така съм постъпвал и като главен редактор на вестници. Знаят го поне стотина-двеста колеги. Отказвах да”одобрявам” авторски текстове. Обяснявал съм на всички, че най-добрата “редакция” е съзнанието, че стоиш зад думите си като автор, а не се криеш зад това, че “главният” го е видял и така го е “узаконил”. Ако се издъниш, носиш си отговорността.

    Но от опита ви за “тънка ирония” разбирам, че не ги разбирате тези работи- просто не можете да предположите, че е възможно подобно нещо.И това прави намерението ви да ме “пързаляте” хлъзгаво занимание за самата вас.

  18. Господин Инджев,
    съвсем не исках да Ви засегна! Даже напротив! Но.. приемам все пак точното определение относно манталитета ми. Такъв е той: манталитет на българин от тази част на българите: завистливите, продажните и бездарните.. И понеже за такива като нас Родината е тясна, ходим да се скитаме “немили, клети и недраги” по чужди държави.. Та думата ми е понеже нямам честта да притежавам Вашата набираща все по-голяма популярност книга, а страшно ми се иска да я прочета, бихте ли изпратили няколко екземпляра до консулството на РъБъ в Торонто, че да можем и ние дето дори не сме в Ахтопол да си я закупим. Искрено Ваш съмишленик, Нмм.

  19. Към Hmm:

    Това с консулството е интересна идея-но самите те дали ще искат там бъдат получатели ( и разпространители) на такава антидържавна литература?
    А затова, че Ви заподозрях за неща, които очевидно не сте искал да кажете, Ви се извинявам. Написаните думи понякога имат двойно дъно и в случая съм избрал неправилното ( в пряк разговор е по-лесно , можеш да наречеш някого “глупак” , но да е ясно, че казваш обратното).

  20. Силна и справедлива позиция. Интересни постинги. Удоволствие е да четеш един положителен диалог който поучава. Благодаря ви г- Инджев.

  21. Г-н Инджев. За пореден път се зачитам в материал от Вашия блог, но за сефте установявам, че поддържате активна, жива връзка с читателите, които държат да коментират, по принцип или с Вас директно…
    Изразявам адмирации от положителната Ви реакция, чувството да бъдеш чут, знаете, е много приятно. 🙂
    Известна част от българите все още носим в себе си този обременен манталитет, че на “иконите” в някаква сфера трябва да гледаме с мълчаливо обожание и да не очакваме обратен контакт. Въпреки прогнозите от края на мин. век, Интернет сякаш по-скоро ни пази от социално алиениране и ни ангажира да взаимодействаме буквално произволно понякога помежду си. 😉
    Почитания.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.