Руско-българско криминале край Черно море

Що е то руски “мафиот” и има ли той почва у нас?

АВТОР: АТАНАС ЧОБАНОВ

Преди няколко дни публикувах журналистическо разследване, което за пореден път поставя неудобни въпроси към българските институции: Защо доказани лидери на руска организирана престъпна група са живели и развивали необезпокоявано бизнес в България преди и след приемането на страната в ЕС? Как става така, че издирван престъпник получава българско гражданство? Проверен ли е произходът на капиталите, с които те построяват цял град на морето – ваканционното селище “Коста дел Кроко” край Царево, където са налети десетки милиони евро?

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169652

В текста наричам лицата Константин Николаевич Циганов (издирван от руското МВР) и Андрей Волфрамович Панпурин “мафиоти”. При това не съм първият журналист, който ги определя по този начин.

Според някои медии двамата са експулсирани от ДАНС преди няколко месеца. ДАНС не потвърждава тази информация, но ако тези лица не са експулсирани, то българските граждани имат право да знаят, че сред тях пребивава особено опасен и издирван в Русия престъпник с валидни български лични документи.

http://www.mvd.ru/rozysk/crime/3480/

Ефектът от публикацията беше предвидим. Вместо реакции от институциите получих заплахи от съдружници на руснаците във фирмата “Лаудис Пропъртис”. Нямал съм право без доказателства да ги наричам “мафиоти” – твърдят те и ме заплашват със съдебен процес. От фирмата щели да дадат и специална пресконференция.

Най-напред нека отбележа, че поддържам всички твърдения в статията си, но по никакъв начин не прехвърлям определението “мафиоти” върху всички съдружници и съсобственици на бизнеса на руснаците в България.

Тъй като приемам като чиста монета намеренията на фирмата да ме съди, започнах да подготвям материали в своя защита. Досието се очертава дебело и включва многобройни документи публикувани във фирмения и имотния регистър. Към него ще приложа и следните преводи от академични източници, публикувани в Русия и в САЩ, които хвърлят светлина върху историята на двамата небезизвестни руски граждани. В тези текстове и в цитираните в тях източници намирам потвърждение, че за своята дейност те могат да бъдат определени като “мафиоти”.

Volkov, Vadim. The Monopoly of Force: Violent Entrepreneurs in the Making of Russian Capitalism. Ithaca: Cornell University Press, 2002.

http://www.cornellpress.cornell.edu/cup_detail.taf?ti_id=3823

Преводът е от руския текст публикуван в електронното списание “Экономическая социология”

http://www.ecsoc.msses.ru

Том 3, No 5, ноябрь 2002 В. Волков “Силовое предпринимательство в современной России”

====

Глава 6 Бандити и капиталисти

Уралмашевци

Уралмашевската ОПГ се нарича така от мястото на нейното образуване – район в близост до Уралския машиностроителен завод известен като “Уралмаш”. Нейни основатели са местни спортисти (С. Воробьев, А. Хабаров, С. Терентьев, С. Курдюмов и др.), а също така и братята Григорий и Константин Циганови, имащи опит с дейността в “сенчестата” икономика през съветския период. Както и много други подобни образувания по цялата страна уралмашевските установяват контрол над местния пазар и кооперативен сектор, а също така създават нелегално производство и разпространение на алкохол. Когато в края на 1991 г. заводът Уралмаш се сблъсква със сериозен дефицит на наличност и не може да изплаща заплати, възпитаниците на заводския спортен клуб предлагат своята помощ, а в замяна получават право да използват няколко помещения, включително Дворецът на културата, който скоро става главен офис на фирмата “Интерспорт” и щаб на ОПГ. Както и стотици други ОПГ, уралмашевските получават 20-30% доход от стопанските субекти, на които гарантират безопасност и контрол при спазването на договорите. Но за разлика от други, те започват активно да влагат пари в охраняваните предприятия. Преходът към капитализация на охранителния “данък” впоследствие предоставя на ОПГ важни конкурентни предимства.

Началото на 90-те е период на бурен ръст на ОПГ и разширяване на тяхната търговска дейност във всички големи градове. Това бързо довежда до остри конфликти с неибежно прилагане на сила. През 1992-93 г. в Екатеринбург се води интензивна война, в която “уралмашевските” отначало се противопоставят с традиционната криминално ориентирана групировка “сините”, а след това с ОПГ “централна” (или “центровиците”), сформирана от спортисти и градски младежи от района на централния пазар. Едва ли е необходимо да се преразказват всички драматични епизоди на тази гангстерска война, още повече, че те нееднократно са описвани в пресата (24). В крайна сметка “сините” губят и остават основно в криминалните видове бизнес. Противопоставянето на уралмашевската и централната ОПГ приключва със смъртта на Константин Циганов (б. прев. авторът греши в малкото име. Убит е брат му Григорий Циганов) и лидера на “централната” Олег Вагин, както и на около двадесет “авторитета” и търговци от всяка една от страните. Но като цяло конфликтът завършва в полза на “уралмашевските”. Резултатът е, че “центровиците”, чийто лидер става треньорът по карате Владимир Клементьев, остават в хотелиерския, в игралния бизнес и търговията. Уралмашевската ОПГ започва активно да напредва в областта на обработката на мед, енергийния сектор и сферата на комуникациите. Групировката провежда също така благотворителни акции, субсидирайки градския транспорт и спортните училища.

През пролетта на1993 г. правоохранителните органи арестуват Константин Циганов по обвинение в изнудване. На пресконферснция шефът на регионалното ГУВД заявява, че е арестуван лидер на организираната престъпност. Уралмашевските са наречени публично организирано престъпно съобщество (ОПС). В отговор на това Андрей Панпурин, един от водещите бизнесмени в града, президент на “Евро-азиатска компания” и директор на Уралския брокерски дом свиква пресконференция, на която излага друго виждане на ситуацията, утвърждавайки, че “Уралмаш, това е финансова група, а не ОПГ” и че тя се е преориентирала на “социално значима дейност”. Без каквато и да било ирония предприемачът обяснява природата на нейния икономически успех: “Стилът на работа на “Уралмаш”, за разлика от други, е най-цивилизован и демократичен: никой не е притискал бизнесмени, много проблеми са уредени, изчезна страхът да се установяват контакти с партньорите. Фигурата на Константин Циганов се явява като стабилизиращ фактор за сътрудничещите с него предприятия. Той поддържа балансът на силите, който с неговия арест може да бъде нарушен” (25). След известно време Циганов е пуснат на свобода.

На споменатата пресконференция Панпурин се опита да обясни икономическата политика на ОПГ, състояща се в създаване на условия за инвестиции и разширяване на бизнеса. Значителният силов ресурс на ОПГ позволявал да се гарантира безопасността на бизнеса и контрола над изпълнението на задълженията на стопанските субекти, принадлежащи на ОПГ или на нейните партньори – набор от услуги, чието търсене било прекалено силно в условия, в които държавата не може да ги предостави. Ако се разглежда единствено икономическият аспект от дейността на ОПГ може да се предположи, че уралмашевските са едни от първите намерили начин за продуктивно използване на силовия ресурс, като са се съсредоточили в защитата на инвестициите и предоставянето на охрана на правото на собственост на бизнесмените, участващи в съвместни инвестиционни проекти. Съгласно данните от правоохранителните органи членовете на уралмашевската ОПГ са учредили около 200 компании и 12 банки и притежавали дялове в още 90 компании. Основните инвестиции на групата били насочени в холдинга от предприятия за преработка на мед “Европа”, в нефтопреработвателния комплекс “Уралнефтепродукт”, в компаниите за мобилна и пейджингова връзка “Уралвестком” и “Континентал Линк”, търговия с автомобили и производство на бира (26). В същото време е отбелязано намаляване на броя на углавни престъпления, извършени от участници в ОПГ (27).

Към средата на 90-те уралмашевската ОПГ се превръща в регионална бизнес-група с полуофициалното название “Уралмаш”, която се състои от предприятия и фирми, обединени от отношения на съсобственост, и неформана надстройка със собствен силов ресурс, използван за гарантиране на безопасността и охрана на правата на собственост. Бандитите се превръщат в капиталисти, но полулегалният статут вече не съответства на мащабите на тяхната дейност. Лидерите на бизнесгрупата “Уралмаш” започват да установяват отношения с властите, а последните вече не могат да игнорират новата сила, появила се в региона. Пръв знак за установяване на пакта става активната подкрепа, оказана на Едуард Россел, опозиционно настроен към Москва, на изборите за губернатор през 1995 г. По-късно Россел ще заяви в едно от своите интервюта, че по негови данни нямат вече никакви проблеми със закона. Най-голямо значение според него има реалният принос на групировката в регионалната икономика. “Заповядах им да инвестират в строителната индустрия на региона” (28). Лидерите на Уралмаш влизат в движението Преобразяване на Урал, което активно се занимава с обществената подкрепа за губернатора. През 1996 г. в навечерието на президентските избори А. Хабаров организира Движение на работниците в подкрепа на Борис Елцин, за което получава благодарствено писмо от преизбрания президент и часовник с благодарствен надпис от губернатора. “Аз действително се гордея с него” – признава Хабаров. – “На мен не просто ми го подариха. Мен ме зачетоха. Признаха ме за човек, да? Струва си да се помни това.” (29).

През лятото на 1999 г. движението “Преобразяване на Урал” отново оказва подкрепа на Россел на изборите за губернатор. Преди това, на 6 май същата година регионалният отдел на Министерството на правосъдието регистрира Обществено-политически съюз (ОПС) “Уралмаш”. В него влизат всички останали живи основатели на групировката уралмашевска и още десетина души с “бели якички, които никога не са държали в ръце нещо по-тежко от калкулатор”. Абревиатурата ОПС (организирано престъпно съобщество), по-рано употребявана от правоохранителните органи, по този начин е преопределена от участниците и формално утвърдена от държавните органи в нова разшифровка. Символическото значение на това събитие е очевидно. Практически регистрацията на ОПС Уралмаш дава възможност на членовете формално да участват в избори и регионалните политически процеси, т.е., по същество легализира политическата надстройка, реализираща интересите на определена група собственици.

На официалния уебсайт на Съюза е разместен кратък летопис на събитията, представящ историята на ОПС в благоприятна светлина. В ранния хаотичен етап на реформите, се казва в него, група спортсмени решава да станат бизнесмени. Успяват да устоят на натиска на престъпни елементи и да защитят своя бизнес и бизнеса на своите партньори във времена когато държавата не е способна да предостави защита и арбитраж. На опитите на ред нечистоплътни сътрудници на милицията да изфабрикуват против тях наказателни дела, Уралмаш отговаря с инвестиции в местната икономика, напълване на пазара със стоки и услуги и решаване на проблема с безработицата сред младежта. Сред усилията, предприети от тях за спасяване на регионалната промишленост и нейната защита от “негативното външно вмешателство”, групата оказва поддръжка на спортния и културен живот в региона и взима под своя охрана родния район Уралмаш (официално название Орджоникидзевски), “с цел да защити гражданите от хулиганите” (30). Стремейки се да укрепи обществената подкрепа, членовете на ОПС Уралмаш организират твърда кампания за борба с наркотиците под названието Град без наркотици с цел да изчисти града от наркотърговци и да застави наркоманите да следват програма за лечение (31).

И въпреки това, според социологическо проучване проведено в Екатеринбург през есента на 1999 г. общественото мнение не е толкова податливо, както би им се искало на ръководителите на ОПС Уралмаш. Значителна част от респондентите (75,9%) смята, че въпросната група представлява “криминална структура” и “съюз на бандити, сремящи се към властта”; 60,2% се съгласяват с формулировката, съгласно която ОПС “Уралмаш” се явява група бизнесмени, опитващи се да придобият популярност за достигане на лична търговска изгода”; 27,6% ги считат за “група бизнесмени, опитващи се да подобрят ситуацията в града”; 38,8% се съгласяват с мнението, че това е “най-влиятелната икономическа и политическа сила в града”. На изборите в регионалното законодателно събрание през март 2000 г. С. Воробьев, един от основателите на групировката, съперничи за депутатски мандат с бившия шеф на районната администрация Черкасов. Независимо от това, че последният постига победа с минимален резултат, най-значително събитие на тези избори става факта, че електоратът се оказва ясно разделен по възрастов признак: по-младите избиратели гласуват за кандидата на ОПС “Уралмаш”, докато по-възрастните дават гласовете си за Черкасов, представляващ старата администрация (32).

Библиография:

24 Виж обзора в кн: Житенев В.Б. (ред.) Мафия в Екатеринбурге: общественное мнение и пресса об организованной преступности. Екатеринбург: Новая гильдия, 1993.
25 Вечерний Екатеринбург. 1993. 29 мая. С. 1.
26 Справка в отношении ОПС, действующих в Свердловской области // Аналитическая записка
Свердловского УФСБ. 1998. С. 2.
27 Обзор структуры организованных преступных формирований Свердловской области // Отчет Свердловского РУБОП. 1998. С. 8.
28 Независимая газета. 1999. 11 июня. С. 4.
29 Мостовщиков С. Конец бандитизма в России // Эксперт. Июнь 1999. No 26. С. 55.
30 См.: http://www.ops-uralmash.ru.
31 Tyler, Patrick. Russian Vigilantes Fight Drug Dealers, New York Times, 4 March 2000.
32 Социум, Центр социологических исследований, рукопись проекта «Отношение населения Екатеринбурга к ОПС «Уралмаш»», 2000.

====

Друго изследване озаглавено “Организираните престъпни групи в РФ” на Илья Сергеев от УрАГС (Уралска академия на държавните служители) дава повече подробности за събитията около Уралмаш, бандитските войни и методите на действие на ОПГ.

Източник Сергеев Илья, УрАГС, г. Екатеринбург (Уралска академия на държавните служители) http://www.uapa.ru

http://www.uapa.ru/conf/attachment.php?aid=37

====

Из “Организираните престъпни групи в РФ”

ОПГ Уралмаш

…Мирните уреждания на отношения бързо приключват и първият залп на пълномащабната бандитска война прозвучава на 16 юни 1991 г., когато килър на “централните” убива през прозореца на квартирата му Григорий Циганов. Куршум от пушка тип “блондо” 12 калибър пробива черния му дроб и той умира в колата на “Бърза помощ”. През август следващата година брат му Константин е обстрелян с автомати, но се спасява от куршумите.

Може да се предположи, че ако това покушение беше успяло, много от “центровиците” щяха да останат без “мишена”. Но те не остават без такава. Уралмашевската групировка нанася ответен удар. Бойните действия се водят с автомати, взрив, картечници и гранатомети. Почти две години градът мирише на кръв и барут. В Русия тогава за пръв път се заговаря за борба за сфери на влияние сред организираната престъпност. Взривовете, изстрелите и убийствата през 1992-1994 г. стават достатъчно обикновено явление в Екатеринбург, а самият град претендира за званието криминална столица на Русия. Конкурентите на настоящото ОПС си заминават от този свят не само в Свредловска област, но също в Москва, Воронеж, Киев и Будапеща.

На 26 октомври 1992 г. е ликвидиран лидерът на “централните” Олег Вагин. Него го разстрелват, заедно с тримата му телохранители посред бял ден в центъра на града, до самия блок, в който живее губернаторът Е. Россел, в който самият Вагин неотдавна си е купил апартамент. Тримата килъри-автоматчици отначало повалят жертвите си с откоси, след което хладнокръвно ги доубиват с контролни изстрели в главата. На тялото на Вагин се наброяват 20 рани. Стрелците избягват с чакащата ги кола, която по-късно е намерена изоставена с оръжието, дрехите и маските им. През 1993-1994 г. са убити още няколко лидери и авторитети на централните (Н. Широков, М. Кучин, О. Долгушин и др.) Многократно са организирани покушения, включително с гранатомет срещу лидера на “централните” Александър Вараксин, но както се казва той е “роден в риза” и всички опити да бъде убит не достигат целта.

Обеднелите правоохранителни органи не могат да се противопоставят на разрастващите се мащаби на гангстерската война, още повече, че традиционната оперативна практика не дава резултати в борбата с организираната престъпност. Въпреки това те не бездействат.

На 14 април 1993 г. е задържан един от уралмашевците – Игор Маевски. Константин Циганов, за да спаси приятеля си оказва натиск над жената на потърпевшия. Тя се обръща в УБОП и вече под контрола на УБОП отива на среща в офиса на Циганов. По някаква причина тя се задържа вътре повече от уговореното време. При такъв случай групата за задържания е имала заповед да атакува, което и прави. “Ослепявайки” с изстрел видеокамерата на външния контрол, оперативните работници отварят с изстрели вратата и влизат в офиса. Така Циганов се оказва под арест.

Тогава се случва това, което до този момент не се е случвало в Русия – уралмашевската групировка праща в атака срещу държавната власт своя “спецназ”: в нощта на 2-ри срещу 3-ти май 1993 г. от гранатомет “Муха” е обстреляно зданието на РУБОП. При това огънят се води прицелно, по помещението където се намира архивът. Няколко дни по-късно “уралмашевци” обстрелват “за сплашване” и сградата на областната администрация.

През това време следствените действия срещу Циганов влизат в задънена улица. Свидетелите, които имат намерение да дадат показания срещу него изчезват безследно. Един от следователите, водещ делото си спомня, че се намерил свидетел, който пожелал да дойде в дома му и да разкаже цялата истина за бандата. По пътя към дома му свидетелят е застрелян от снайперист. В крайна сметка делото стига до съда, но се случва непредвиденото. Служителката на Темида, от която зависи съдбата на “криминалния авторитет” го освобождава под гаранция, определяйки смехотворна за бандит от такова нива сума, еквивалентна на цената на две “Жигули”. Естествено, Циганов тутакси се скрива.

Все пак късметът не се отвръща напълно от оперативните работници. По заповед на ОПС е разработена операция по ликвидацията на бандита Тимур Мирзоев с прякор “Тимур”, чиито отношения с уралмашевците се влошили. Три “спецназа” на Курдюмов се отправят към неговия дом, за да монтират до квартирата му самоделно взривно устройство. То обаче сработва непредвидено: един от килърите е убит на място, другия избягва, третият, Олег Загорулко е ранен и настанен в спецболница. Започват разпити и той малко по малко започва да дава показания. Именно Загорулко е бил съпричастен към обстрела на сградата на РУБОП и областната администрация.

И въпреки, че Загорулко е охраняван от сътрудници на подразделението “Алфа” той все пак изчезва от спецболницата. Надали може да има съмнения в това, че хванатият килър е похитен и, вероятно, с него са се разправили неговите колеги от ОПС.

Незавидна е съдбата и на третия участник в неуспялото покушение над “Тимур”. Професионалният килър Андрей Сибров (прякор “Таксист”) е задържан, но не успяват да поработят с него. Буквално няколко дни след ареста му го намират обесен в следствения изолатор (впрочен, след няколко години в същата килия ще намерят провиснал на шнуровете от собствения му анцуг лидера на ОПС Александър Хабаров).

=====

На фона на тази информация българските правоохранителни органи би трябвало да отговорят, повтарям, на въпросите за безметежното пребиваване в България на Андрей Панпурин и на издирвания Константин Циганов, за българското гражданство на Циганов, за произхода на капиталите им, които инвестират в имоти и строителство и за причините те да бъдат експулсирани тайно.

Отговорът на тези въпроси ще даде индиректно и мнението на институциите за това дали може спрямо тези лица да се приложи определението “мафиоти”, с което мнение като лоялен гражданин напълно ще се съобразя.

18 мнения за “Руско-българско криминале край Черно море”

  1. Само така, Иво !!! Не се предавай ! …книгата за “РъБъ” пак е изчерпана в кварталната книжарница , обещаха да докарат още – трябва да подаря една на тъщата :::)))

  2. Позволявам си да ви копирам тук една превъзходна аналитичина статия на АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ във в-к „Сега”. Тя е и задочен отговор на Атанас Чобанов какво се случва тук, на тази вече все по-малко българска територия, и че трябва да очаква по-скоро акция “Франсетата” (с която да бъдат разгромени окончателно империалистическите агенти, позволяващи си да човъркат около прекрасния другар кмет на Царево), отколкото смислен и честен отговор от МВР (КГБ) и неговите подопечни “бизнесмени”, пардон руски и български мафиоти:

    “МВР има амбиция да стане най-мощният играч в бизнеса”

    С много от най-ярките си акции министерството преразпределя позициите на играчите в застраховането, в изкупуването на метали, в търговията с алкохол, цигари, месо, плодове и зеленчуци …
    През последните няколко месеца МВР ударно покори всички рейтингови класации. Ведомството се къпе в обществено доверие, хората се радват, че всеки ден има арести на престъпници. Вече задържат за 24 часа и ако скъсаш тетрадката с реда на опашката за паспорти. Поне във Варна е така.
    МВР успя да внуши, че след серията от операции вече няма отвличания, поръчкови убийства, нито “нагли” и “недосегаеми”.
    Но покрай тези ударни успехи започна да прозира
    опасна тенденция –
    все по-агресивно вътрешното министерство започна да се намесва на пазара – легален или не.
    В алкохолния и цигарения бизнес текат напоследък доста странни процеси. През пролетта МВР и митниците обявиха гордо, че са организирали най-големия удар срещу сивия алкохолен бизнес! При акция “Акцизите” бяха обискирани складове на няколко от големите производители на спиртни напитки и вина – заводите на “СИС индъстрис” край Карнобат, винпром “Пещера” и винпром “Търговище”. Твърдеше се, че близо две трети от този бизнес е в сивата зона – печели от неплатени акцизи, използва фалшиви или стари бандероли.
    Премиерът Бойко Борисов първо люто се закани да затвори заводи, ако този бизнес не се изчисти докрай. “Ще ги поканя в момента, в който бизнесът им стане 100% бял”, каза той по адрес на протестиращите, които искаха да се видят с него.
    Вероятно това изчистване се е случило по бързата процедура, защото наскоро Борисов прие трима от алкохолните бизнесмени. Имената им обаче не бяха посочени в съобщението и не се разбра защо точно те получиха аудиенция в кабинета на “Дондуков” 1. Появи се информация, че пред тях лично премиерът се е наел с
    разрешаването на проблемите между производителите на алкохол
    и митниците. Те негодуват срещу наредба, която задължава производители на алкохол, цигари и горива да поставят измервателни уреди, които да отчитат произведеното количество акцизни стоки. Идеята е митниците да имат постоянна връзка с тези уреди, за да знаят какво е произведено във всеки един момент. Преди ден шефът на митниците Ваньо Танов обвини компаниите от петролния и алкохолния бранш, които обжалват наредбата пред Върховния административен съд (ВАС), че са в сивия сектор и не искат да плащат пълните си задължения към държавата.
    Оказва се, че на тайната среща при премиера главно действащо лице е бил вътрешният министър Цветан Цветанов, а шефът на митниците дори не е бил поканен. “Срещата беше да запознаем алкохолните босове с анализа, който ГДБОП подготви на базата на всички реализации, които сме извършили от март до август. Това, което искахме да представим, е, че ние имаме информация за всичко, което се е случило през 2009 г., като заведения и обороти, като внесен акциз, и съотношението на числата от първите месеци на тази година не се разминаваше с първите месеци на миналата”, каза вътрешният министър. Но какво означава “МВР и ГДБОП знаем всичко”, а не се казва за повдигнати обвинения? Пред в. “Труд” Цветанов продължи със странните обяснения: “Премиерът им каза ясно: Било каквото било”. При това признава в прав текст, че административните санкции, които ще понесат тези бизнесмени – т.е. някакви глоби, са “неизмерими с щетата, която са нанесли на бюджета” Но изобщо не става ясно какво ще им се случи за незаконно припечеленото преди тази среща. Цветанов отрича да са опростени щетите – имало куп досъдебни производства, но не на казва дори срещу кого са. Най-скандално е признанието на Цветанов, че на тази среща
    премиерът казал на босовете да не дават повече подкупи
    на контролните органи?! Това е очевидно признание за известна на властта корупция, която няма да бъде преследвана. Така тези, които бяха обискирани и изобличени, че трупат алкохол и стари бандероли, вече са чисти. “Било каквото било”, както мъдро заключил премиерът.
    Подобна е историята и с цигарите. Независимо от всички акции контрабандата процъфтява. Което означава, че от толкова много работа на МВР единственият резултат е закриването на едни контрабандни канали за цигари и откриването на нови.
    Не е по-различно и в контрабандата на плодове и зеленчуци. И тук след много шум не се стигна доникъде. По пазарите не издават касови бележки. Или може би търговците претендират, че лимоните, мангото, бананите са собствено производство, и затова са освободени от това задължение? Очевидно контрабандата бе спряна за кратко и после е преразпределена. И само се смениха легалните монополи в тази област.
    А какво да кажем за
    последната акция “Дупетата”
    След като бе обяснено колко лоши са тези продукти, накрая се оказа, че вносът им няма да се забранява, а само ще се канализира. ГДБОП бе изпратен да лови изрезки от салами. Чиито най-голям недостатък се оказа, че са по-евтини от аналогичните колбаси. Тук голяма методологична и творческа роля изигра земеделският министър Найденов. Лично кръсти акцията и насочи МВР кои са добрите и лошите в колбасарския бранш. Премиерът похвали Цветанов и Найденов какъв чудесен синхрон са постигнали и увери в пряко телевизионно включване, че правителството прави всичко за здравето на гражданите.
    Сигурният ефект на тази акция е, че правителството разчисти терена за по-скъпите салами, произведени по стандарт “Стара планина”, за които бе дълго внушавано, че са от месо. Гаранция 100% и едва-едва бе признато от земеделското министерство, че всъщност у нас няма техника, с която да се проверява качеството на колбасите. Също така стана ясно, че всяко “дупе”, преди да стане такова, е било част от колбас с качество “Стара планина”, че и отгоре. Защото изрезките са вносни. Земеделският министър употреби МВР и се впусна в сладки телевизионни спомени по кюфтетата от ученическите си години във Враца. Един вид – само стандарт “Стара планина” може да ви върне младостта.
    Също след шумна акция в началото на годината една застрахователна компания започна да губи позиции на най-оборотния пазар – автомобилното застраховане. За сметка на други две, които увеличиха много бързо дела си. Не можем да твърдим, че това е била целта на акцията, но това е резултатът.
    Нещо подобно стана и покрай ареста на няколко души, които имаха голям дял в изкупуването на метали, включително и на автомобили за скрап. Сега техният бизнес премина в други фирми. Нищо че с тях не се извършват никакви следствени действия и скоро изобщо не може да се очаква обвинителен акт, камо ли съдебен процес.
    И ако тези акции на МВР, които имат малко общо със сигурността, продължат и не могат да издържат в съда, натежават другите версии, че става дума за разчистване на сметки, пренареждане на пазари и смяна на бизнес играчите.

  3. Насилственото завземане на властта в Царство България на 09. 09. 1944г, нарушава закона за защита на държавата.Днес прочетъх този закон и разбрах, че Българският Цар БОРИС ТРЕТИ е спасил не само живота на българските евреи в България, а със този закон е спасил и живота на Българската нация и държава.Сега на нас Българските граждани ни остава да се разберем какво точно искаме,-Българо-руско криминале или закона за защита на държавата.

  4. С предварителната уговорка, че следващите редове не поставят по никакъв начин под въпрос написаното в статията:

    Чудесно е, когато един журналист може да вземе повод само от едно бунгало (па макар и собствено) на територията на община Царевец и да развие истинска разследваща журналистика срещу мафиотските връзки на управляващите общината. Още по-чудесно би било обаче (но това е само мое лично мнение), да се заинтересува от съдбата на отнети български деца във Франция, за които той е уведомен и има дори и документи по случая. На два пъти г-н Чобанов обещава да развие тази тема, но ако ми е позволено да направя едно предположение, изглежда не е очевидно (така се изразяват французите) да се обърнеш срещу тези, от които зависи директно месечния ти доход.

    П.С. Ако г-н Инджев прецени като твърде лично послание този мой текст, по-добре е да не го публикува. Но така или иначе, той отразява моята представа за действително незаинтересована и безкористна, морално ангажирана, разследваща журналистика.

  5. Абе тия са си чисти бандити, няма никаква нужда от специални доказателства.
    Сега има верни критерии- ако видиш богат руснак постоянно живеещ в Лоннон и околностите значи е от опалните олигарси.
    Ако видиш такъв някъде на южноевропейските морски курорти значи е от мафиотите. Тия сега са масово в изгнание и предпочитат отсновно испанските курорти и активно освояват френските.
    Тия които са по долна ръка се насочват в Гърция и Кипър, а сега явно и в България.

  6. Мисля, че г-н Чобанов би могъл да получи “помощ”, ако запита как Швейцария “хвана” “мръсните” пари на Маджо (който е „ограничен” до толкова, че да има и хеликоптерна площадка), Франция – на “Вълка” (който, търсел, но бавно намирал имение за няколко милиона евро), Англия-на “Черепа”, САЩ-на “Мулти”, и т.н.(моята информация е само от СМИ и не претендирам да е верна), все държави, които имат “проиграни” похвати в този вид “борби”. Още повече, че в тези “хващания” става дума за ОГРОМНИ средства взети от българската “хазна” или данъко-платец, които в момента подпомагат икономики и социални системи, но не на БГ. За мен лично, няма “нищо лошо”, ако някой “отвън” си вкара парите в Българска банка или инвестира в “нещо си”, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО под “зоркото око” на нашите служби и ЗАКОНИ. Какви ли “по чистота” са били парите, построили Лас Вегас, Монако, Монте Карло, Атлантик сити и др. подбни?? Колкото до “гражданствата”, подобна практика има и в други “големи демокрации”, показваш определена сума и си получаваш съответният паспорт. Нека не забравяме, че БГ в последните 20 г. “смучи” с пълна сила, само онези “демократични” ценности, които спомагат на “някои, избрани по „естествен” подбор” да живеят “все по-добре”.

  7. Танушев, поводът за тези разследвания не е моето бунгало, което разследваният (засега само от мен и от Асен Йорданов), червен кмет на Царево е нарочил от няколко месеца за незаконно с очевидната цел да ми отмъсти. Аз пиша от 3-4 години за парк Странджа, за незаконното строителство и за золумите там.
    Ще замълча дискретно за изводите от моето собствено проучване на Вашия случай, което остави в мен известна доза съмнение за Вашата правота и не ме вдъхнови да заема еднозначна позиция.
    Успех Ви желая, ако сте искрен и съпругата Ви си взима редовно хапчетата мисля, че ще успеете да си вземете обратно децата. Адвокатът Ви е добър.

  8. Не сте първият г-н Чобавов, който се съмнява, няма да сте и последният. Но ако си спомняте уводното обръщение на г-н Инджев, с което той публикува моята статия, ще разберете, че винаги има основание да се заеме позиция в случай като нашия. Може би знаете или поне си представяте какво означава любящи родители лишени от децата си, които, изправени в страданието си срещу огромната и смазваща бюрократична френска машина, очакват и най-малкия лъч на надежда, подкрепа, или поне утешение от себеподобните си нормални, нечиновнически устроени човешки същества.
    Хубаво е, че сте един от тези, които се интересуват от мафиотските корени на безкрайния ни, сякаш по Гарсия Маркес, преход, но в същото време имате претенции и да обединявате, зад една или друга идея, сънародниците ни в чужбина. А те според мен са по-малко чувствителни към идеологическите позиции на някого (ако беше да правят политика, щяха да си останат в България), отколкото към моралните му качества, които се проявяват и в такава “подробност”, като взимането на отношение към една човешка болка, особено пък ако е било и обещано да бъде направено. Между другото, Вие търсите в интернет пространството, за една или друга кауза, съмишленици. Но когато се опитах да стана един от тях, не бях одобрен. По-какви причини – идеологически или морални? В скоби, по този начин давате единствено основание на полемиката, в която е замесено и Вашето име, около “Парижки вести”. Ако се вгледаме в настоящите ни политици, те са тези, които се занимават с проблеми свързани изключително с имиджа им. Смятам обаче, че една от основните роли на малцината призвани журналисти (званите никога не са били кът), какъвто определено е г-н Инджев, не е да се подготвят за бъдеща лидерска кариера, а да бъдат гласа на онези именно, които са останали извън политическите сметки и като такива, са “безинтересни” за официозните ни медии.
    П.С. Само за сведение, именно защото на собствен гръб изпитах, какво означава да разчиташ на (не)солидарността на другите, създадох, съвместно с генералния секретар на либертарианското движение във Франция, регистрирана асоциация (CEDIF) за защита на правата на индивида и семействата от посегателствата и произвола на социалните служби и техните съучастници магистратите, когато се установи, разбира се, чрез обществен контрол, че това е така.

  9. Танушев, не съм публикувал пространна статия за сполетялата Ви житейска драма, но има кой да потвърди и сред институциите и сред колеги журналисти, че съм се застъпвал и съм давал информация за Вашия случай.
    Не знам каква полемика има около “Парижки Вести”. Аз от година и нещо се оттеглих от това издание и не следя какви ги върши бившият ми колега Александър Градинаров. Не ме интересува дали продължава да афишира контактите си със съмнителни личности и не желая да бъда свързван с него и с изданието по никакъв начин.
    Също така не помня да съм Ви отхвърлял като подкрепящ някаква кауза, предполагам е техническа грешка.

  10. През пролетта на 2003 г. правоохранителните органи арестуват Константин Циганов по обвинение в изнудване… да се чете През пролетта на 1993!
    Досадна грешка.

  11. Вие освен поръчкови статии да пишете,друго умеете ли двамцата !?
    Смятам,че обслужвате нечии интереси–но чии !?

  12. Нека и всички българите си извадят произхода на парите от 1999 година на сам,онези дето продадоха държавата! Нарязаха заводите за скрап и продадоха машините в тях печелейки от 10 пъти повече от стойността на самия завод но си изнесоха милярди в банки чужбина !
    Българите ,които унищожиха българската банкова система и вкараха чужди банки да пият кръвта на народа с потребителски кредити от 16 % лихва а в техните държави лихвения процент е 3% !Онези държавници ,които продадоха електроразпределителните дружества на чужденци и ние ще им плащаме 20 % зелена енергия,а хората в Испания я изкупуват на 10 % !Що за наглост е това…да докараш народа до просешка тояга ,родителите ни да ровят в кофите ,а българите да ги тъпчат в чужбина и да мизерстват !Вие знаете ли какво е да миеш сам съдовете на две таверни в гърция за 450 евро и да спиш в барака !Гнусни гръцки дъртаци да преследват майките ни в гърция и да се отнят с тях като с кучета…..Отворете си очите !

    Отворете си очите за двойното счетоводство във фирмите,една възрастна жена на 70 години да мие чинии за 5 лева на ден !Да не е осигурена и да взима пенсия 120 лева !НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ !ТОВА Е РАЗСЛЕДВАНЕТО,КОЕТО ТРЯБВА ДА ПРАВИТЕ …….защо !?

  13. Направи такова разследване и за Бойко… Колко разследвания за българската мафия направи?

  14. Към Stya:

    Каквото съм направил, публикувал съм го и съм се подписал ( вкл. и цяла книга за “Бойко”). Но когато ми повдикваш трябва да имаш поне своя физиономия и да стоиш на два крака. Иначе си като градско улично куче, което лае страхливо по минувачите, скрито под някоя кола.

  15. STIYA, г-н Инджев е писал много материали за “Бойко”. И книга е писал.
    А , ако имаш нещо допълнително да предоставиш за “Бойко” – Моля! Ще те го прочетем , ако го публикуваш.
    П.П. А това разследване не е от г-н Инджев, а е от г-н Чобанов. Той си има сайт:
    https://www.bivol.bg/
    На този сайт на г-н Чобанов можеш да намериш още разследвания за “Бойко” и сие.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.