Когато в днешния неделен ден на няколко пъти новините свързаха видни български политици с думата „извинявай“, за момент си помислих: да не би днес да е някакъв ден на прошката,еднократен и международен-български няма как да е. Но бързо се свестих. В българската политика извинението, когато изобщо се изтърколи от нечии уста, винаги е насочено към грешен субект, а прошката е запазена за случаите на рязък „маньовър“ спрямо доскорошен враг, с цел да улесни за пред хората някоя безпринципна сделка.
Лидерът на партията, която така и не се извини за комунизма ( защото го изповядва и практикува под различна форма и следователно няма защо да се извинява), се извини днес от телевизионния екран. Но не на народа и не за действителните грехове на столетието, а заради …Божидар Димитров. Станишев съжалявал, че Димитров е членувал в БСП, но пък поне не му дал министерски пост, както направил сега Борисов. При това Станишев се надсмива над министъра без протфейл ( и задръжки) за това, че вместо на народа, се извинил на началника си Борисов за фразата с „шибания нарарод”.
С други думи, Станишев се “извинява” по формулата на Димитров, но изобразява презрение към него.
Sms с извинение пък писал самият Борисов до самия Алексей Петров.
“В продължение на две години между министър-председателя Бойко Борисов и соченият за ръководител на престъпната група “Октопод” Алексей Петров е протичала редовна комуникация посредством sms-и. Това разкри адвокат Румяна Радкова, която е част от екипа на Петров. “Sms-ите са чисто човешки, приятелски. Писал му е неща от типа “Извинявай! Успах се”; “Ела в Министерски съвет да се видим”; “Ще закъснея за срещата” и това е било в продължение на две години, поне до 31 декември 2009 година”, обясни Радкова. (Vsekiden.com)
В интервю за агенция „Фокус“ Борисов обяснява по този повод, че по онова време, не е знаел, че Алексей Петров е достоен за ареста, т.е., че е бил един октопод ( какъвто през изминалата седмица се оказа, че всъщност не е, доколкото прокуратурата вече не мисли, че е бил шеф на едноименната престъпна група с това название).
Значително по интересно е обаче, че премиерът хвърли предизвикателство към президента Първанов, с когото напоследък си разменят публични комплименти.
Да припомня моменти този тенис от август в турнира по взаимно похвалване, достоен за названието „ Голям шлем, шменти и капели“: Борисов подаде на Първанов с обобщението, че го смята за опитен и старателен президент: Първанов котраатакува в полето на доброжелателността със серия от уверения, че се „чува често“ с Борисов: че отношенията му с него „ не са хладни“. На два пъти при размяната на комплименти Първанов подчерта, че аплодира правителството за проявената сговорчивост при преговорите с Русия за енергийните проекти, които той ( напълно основателно) нарече „най-важното нещо“.
И ето, че, когато затаихме дъх в очакване да чуем, как Борисов ще му върне добрината, например под формата на удовлетворение от неговата загриженост за социалните проблеми ( любима тема на гузния Първанов, който на финала на мандатите си се чуди как да компенсира лъжата за своята „социалност“) изведнъж: изненада!
Борисов заявява сега по Би Ти Ви, че Първанов престанал да бъде държавен глава, защото е политически субект по силата на обстоятелството, че се занимава със създаването на свой политически проект. Заявява го без особен информационен повод, но очевидно, също като нас, които четем вестници (между редовете), разполага с информация-със сигурност повече от нас.
Борисов по някаква причина е решил да отвори стара рана като отваря приказка на тази тема-при това в навечерието на свикания вече от президента Консултативен съвет по националната сигурност, на който, както и да го извърта, явно в центъра на вниманието ще бъде спора му с военния министър Аню Ангелов- уж по кадровия въпрос за шеф на военното разузнаване, но всъщност по доста по-комплексната тема за различната визия в областта на отбраната ( и някои тайни служби).
Съветван от най-ретоградната част от наследниците на Варшавския договор в натовска България, Първанов човърка болното място на военните с приказки за опасността от намалялата като численост армия. Борисов обаче защити миналата седмица ( Аню Ангелов и) схващането, че отдавна е минало времето да се „бием с шишанета“ на бойното поле и че днес не броят на щиковете е важен, а качеството и боеспособността на армията.
Както се казваше във времето на Варшавския договор“ – „два свята, единият е излишен“! Самият Варшавски договор се оказа такъв. Ами Първанов и гвардията му от носталгични другари?
Понеже стана дума за извинения ( не че от Първанов могат да се очакват такива по какъвто и да било начин или повод), интересно ще бъде да проследим дали новият повей на „студената война“ по линията Борисов-Първанов ще бъде последван от поредното“разведряване“( което е някаква форма на персонално извинение между двамата). Или най-напред Първанов ще му го върне с някоя остра реплика и чак след това ще се върнат към взаимните комплименти?
Извинявайте, че питам. Извинявайте, че четете тези разсъждения. Извинявайте, че не знам как да обясня абсурдите на българската политика. Докато Доган го глобяват с 27000 лева за неизвинени отсъствия от работа, а на него не му пука, направо се усещам като неизвинено присъствие в света на онези, за които логиката в политиката и правилата не важат, макар по логиката на демокрацията би трябвало да обясняват действията си на нас, простосмъртните.
Както се казваше във вица за разкаянието на класиците на комунизма: „Пролетарии от всички страни, извинявайте“!.
Във вица , в който живеем, продължават да ни призозават обаче да се съединяваме. И отвреме-навреме, когато им скимне, ни дават личен пример помежду си от най-високо и недосегаемо място в държавата.
Г-н Инджев, бихте ли написали поне едно нещо, по което живота в България в момента се различава от живота в България през 80-те години на 20 век? Аз не се сещам за някаква значителна разлика. Простият простак може да оцени и да избере да бъде воден само от нагъл прост простак. Нищо повече.
А за да намери сили за извинение, човек трябва да е поне малко силен в духа си и да притежава достойнство. Само човек с достойнство може да си позволи да се извини за грешките си.
Много ми стана интересно ,как един премиер играе тенис и то с голяма звезда като Б.Бекер.И ето цялата фамилия се озоваваме в Борисовата градина,но се оказва,че билетите са свършили няколко дни по-рано.За щастие отвън има видео стена и ние сме утешени ,че ще можем да видим как Б.Б играе тенис.Виждаме ,че когато му подават добре той също връща ,но при биенето на сервиса лъсва цялата истина.По едно време чувам,че някой зад гърба ми казва:”Играе федербал.”Наистина става весело и тъкмо, когато сме готови всичко да простим, премиерът напуска корта ядосан на партньора си.От цялата история ми става ясно,че премиерът прави политика, така както играе тенис.При следващото си посещение Бекер обеща да му даде уроци ,за да си подобри началния удар.А кой ще им даде урок на българските политици по достойно поведение и ще им каже тактично,че не са избрани за да правят смешки на хората?
Нещичко по същата тема, ама погледната от малко по-друг ракурс: Да живее далеч от така апетитно димящия кокал на властта явно съвсем не е по силите на Президента Гоце Първанов. За да е по-пригледно давам линк, щото моите коментари понякога стават дългички, ама няма начин, когато темата е благодатна требе да се пише и да се казва сичко, що е нужно…
Интересна картинка са българските политици. Когато ги гледам все едно съм в зоологическата градина. Има най-различни живтни, но това, което ги обединява е общото зловоние, носещо се във въздуха около тях.
Според моята преценка сега виждам, че недосегаемите другари от ДС-МАФИЯТА пак са влезли без гащи в собствената си миризлива кал,за да размътват пак Българската река, но този път най вероятно ще ловят риба, за изграждане на новото си скривалище-Президентска република за ГОЦЕ и неговите верни другари.
Това с извинението и самокритичността е нещо от което цели поколения българи не са наясно какво е? Хората, които са се научили да се извиняват преди всичко на собствените си деца ще могат да се извинят и на останалите. И съвсем сериозно с риск да ядосам някой, за съжаление всички ние сме виновни, че търпим това поведение на наши сънародници, че се извиняваме за това, че трудно може човек да ги разбере, че живеем още в тази държава, че се опитваме с думи плахи да бъдем чути. Да наистина и ние дължим ИЗВИНЕНИЕ на нашите деца, че им оставихме една прекрасна държава в която не е нужно да се извиняваш, а просто да се примиряваш.