Ако има нещо, което не харесвам повече от Първанов в българската политика ( защото той олицетворява лицемерието, злоупотребата с власт и низшите страсти във “висшата” политика), това е подарената му възможност да печели лесни точки. Нещо такова се случва в момента с оповестената му след дълго ослушване позиция срещу репатрирането на български роми, която вече се превръща в преобладаваща в ЕС. Дори и консерваторът Барозу, най-големият началник в институционално обединена Европа, разкритикува Франция. Първанов, притаил се досега, се присъедини към преобладаващото мнение.
Не трябваше ли, като обединител на нацията, да се обади изпреварващо- поне по отношение на френския посланик в София? Добър или лош, прав, или не, Етиен дьо Понсен изразява становището на своята държава по казуса и отправя критики към София по ромския въпрос. Къде беше Първанов да се докачи, когато хиляди разноцветни хора демонстрираха в Париж в защита на шепата прогонени български роми? Защо тогава не каза едно “мерси”, щом е на тяхното мнение или пък не инициира граждански реакции и тук – нали непрекъснато намеква за своята гражданска ангажираност и като такъв готви свой “граждански проект”? Какво чакаше да се случи, за да се обади?
Опонирайки на застъпената пред съюзниците теза на външния министър Николай Младенов, когото нееднократно е давал за пример в общата работа по въпросите на външната политика, Първанов накисна пред Брюксел правителството на България с обратната на заявената от изпълнителната власт в България теза.
Сега Първанов основателно, но (прозрачно) подозрително късно твърди, че са накърнени колективни права на български граждани по етнически признак, докато от ГЕРБ отчаяно се отбраняват, че нямало индивидуални претенции от страна на изгонените и че те си били тръгнали по тази логика “доброволно”- доста слаба, направо незащитима теза. От нея “капе кръв” и Първанов не пропусна да се прояви като паразитиращ върху подобни рани хищник.
Може би този разнобой нямаше да е толкова фрапиращ, ако не беше фактът, че държавният глава, който много обича да приказва за необходимостта от взаимодействие между институциите, сега сам демонстративно и вероломно прегазва това правило и то тъкмо по болезнен въпрос от скандално европейско естество. Ако беше искрен, трябваше да съгласува приказките си с правителството.
Правителството , което също се “ослушва” по ромската тема, с надежда да я прескочи като паднали гащи със скъсан ластик, получава ляв плесник в тила от отмъстителния Първанов , уязвен наскоро от Бойко Борисов, че е престанал да бъде президент, щом се занимава със собствен политически проект.
Отгоре на всичко Първанов е прав да твърди ( а какво си мисли е друг въпрос):
“Това, което стана с изгонването на българските и румънските роми от Франция, не е добър европейски тон. Не намирам за нормално груповото репатриране, какъвто беше този случай. Ако има хора, които са нарушили закона, то тази информация трябва да стане публична, което е ангажимент и на българските власти, но в никакъв случай не бива да се вменява вина на етнически принцип”.
Това обаче не му дава право да лъже, че “правителства наред, в това число и сегашното, полагат немалко усилия, за да намерят реалната социална и образователна интеграция на ромите”. С едната страна закопава пред Брюксел правителството, с другата му приглажда перчема, разрошен от него с шамара по врата му. Плесник със замах, нищо че президентът продължава по темата:
“Но този проблем няма да бъде решен със замах. Той е създаван в продължение на десетилетия и сигурно ще ни трябват години за неговото решаване”.
Първанов, който е почти 9 години на върха на държавата, имаше почти десетилетие да направи нещо. Но вече дава заявка за “десетилетия”. И не иска му се пречкат разни френски, американски и др. посланици, които си позволяват да изразяват мнение сред смълчаната българска “общественост”. Ако млъкнат и те, ще бъде най-добре за селската му чест ( не е по Маскани, това е друга опера), под предлог, че бил загрижен за честта на България.
Ужасно! В какъв свят живеем, хора?
Кога му изтича мандатът на този ужасен човек? Повече от година?!? Ами той ще ни побърка в тези почти 12 месеца от мандата си – няма ли кой да го спре?!?
Какво е това нахалство, какво е това дебелоочие? Не мога да повярвам, че наблюдавам такива невероятни пернишки изпълнения на върха на държавицата ни!
20 години тези нещастни червени гниди създаваха и обгрижваха непременно да бъде неграмотна и гладна крадливата ромска прослойка – и сега имат нахалството да се произнасят по въпроса?!?
Не мога да повярвам, наистина е огромно, велико нахалство това!
Иво,може ли един въпрос.Кой предложи и постави Гоце начело на БСП.Ясно е, че при комунистите всичко и предлагането,и гласуването ,и избора е по предварително поставена заповед.Така както Гоце посочи Станишев и комунистическото стадо го избра.Та въпроса ми е:Кой е този виден комунист който ни го натресе.Като псуваме да започваме от него,през Гоце,Станишев и цялата останала комунистическа сволоч.Предварително ти благодаря за отговора.Поздрави и успех.Няма да се плашиш.
Действително къде се бута тоя Първанов.
В тая ситуация трябва да седим тихо и даже да не подсмърчаме, а да търсим общ език с французите за решаване на циганския проблем.
Сега французите ги ритат отвсякъде заради тая циганска история и на тях вече им писва.
Прогнозирам затова следващата им крачка- ще пратят няколко “независими” снимачни и журналистки екипа по нашите цигански гето и след това ще пуснат тоя филм на ужасите по всички световни медии.
95% от европейците даже не подозират, че в страна от ЕС може да съществува такава съвършенна мизерия, нищета и дивотия.
Цялата прогресивна общественност, еврочиновници, платени борци за права и пр. ще се нахвърлят на нас като бесни кучета на сънен котарак и ще забравят за дребните френски грехове в това отношение.
Ще излезнем по-черни и от сърбските военни престъпници и на едно дередже с такъв цигански радетел като мустакатия чичко Адолф.
Към Мишо:
Това е една от политическите новини със задна дата в книгата ми “Преизидент на РъБъ” – поне за широката публика. Не друг, а Лилов е политическият брокер, който практически довежда в ръководството на БСП Първанон на две стъпки. Именно Лилов , след разговор на 4 очи с Първанов, го издига и за лидер на БСП при кризата с Виденов. Първанов бяга от този имидж, защото се прави на “реформатор” в БСП, но всъщност е чист продукт на най-твърдото ядро в партията.
В книгата, която няма претенцията за биографична изчерпателност, съм описал по-подробно този момент от кариерата на Първанов, тъй като той обяснява много неща за генезиса на много от процесите в България днес.
Данните ми са от очевидци , т.е. от “вътрешен кръг” дейци на БСП, на които имам доверие по този казус и които също (забележете!) се страхуват да говорят публично срещу Първанов…
В целият този така наречен “ромски въпрос”, единствената верна държавническа “стъпка” бе направена от Саркози, който като президент на Франция, защити интереса на “избралите” го за този пост френски граждани. Всички останали си “играят” играта, използвайки “духа на Европа”. Включително и Първанов, “научен” да изчаква, докато не се изкаже “някой” по-голям “батко”. Срамна и нагаждаческа постъпка от страна на президент на РъБъ!!! ….Но в цялата тази “игра” със човешки съдби, се прокрадва предложението на “отиващият” си френски посланник. От “книжките” знам, че в политиката случайни изказвания няма. Каква е “хронологията на събитията”. По “известни на нас” причини, ромите стават проблем във Франция и започва тяхното изселване.(преди 1-2г, когато «арабски» емигранти подпалиха Париж, нямаше изселвания). Следва: Франция предлага да “осигури” целенасочено финансиране, което ще спомогне за “ромското интегриране” по места в БГ и Румъния. И най-накрая, “отиващият си” френски посланник “просто предлага” да се създаде “ромско министерство”. Един бъдещ ромски министър, който ще отговаря, предполагам директно пред Франция за усвояване на “интеграционните пари” и, предполагам, ще трябва да си назначи заместници по икономика на ромите, вътрешните работи на ромите, културата на ромите, образованието на ромите, пък може и армия на ромите. Следвайки “този почин”, за в бъдеще може да си направим и “министър на турците”, “министър на евреите”, “министър на арменците” и т.н. За “капак” на всичко това, Соломон Паси(в-к 24часа), предложил на Франция да си изгради военна база на Черно море. Взимайки под внимание, че Паси не е случаен човек, питам:Като “каква” на Франция, Той, един бивш министър на БГ и натовец предлага да си гради бази в България?? Не сме ли и Ние и Те част от един “съюз” , и като такива всички наши бази стават “съюзни”, но под НАШЕ командване и обслужване от НАШИ войници и офицери, обучени по натовски стандарти!!! …. Старите хора казват “времето лекува”, може би защото човек “забравя” с времето и така “болките” отминават. Аз бих казал “времето тълкува”. Защото сега, след 20 г. “преходи”, като започна да събирам останалите в паметта ми “парченца от случките” преди, с “парченцата” от това което се случва днес, май наистина съдбата на България е предопределена “някъде си, от някой си”….. Но това е само една глупава конспиративна теория…
Карандаш, Саркози съвсем не е целия в бяло. И той е коварен и зъл играч като Първанов, само че погледант от българския гьол изглежда направо като света вода ненапита. И друго – чий продукт е Първанов: наш. Ние сме Първанов. Мнозинството от нас е Първанов. Затова той не само все още е на власт, но и се гласи за некви “граждански” проекти. Иначе за “десетилетията” Първанов е напълно прав. Още десетилетия ще напредваме бавно-бавно и едвам-едвам към натрупване на критичното количество разсъдък в главите си.
само една глупава конспиративна теория… Karandash-samo s tova ne sam saglasna!Nito e edna,nito e glupava,nito e teoria!
Във VBOX7.com има един чудесен клип за Гошко!
Този “сирищник” гоце /нали знаете какво е “сирищник” – платно в което се поставя подсиреното мляко за да се изцеди от суроватката, цвика, както му викат на село/ да замълчи, защото като си отвори устата само цвик за прасета потича! Какво конкретно направи той по въпроса с интеграцията на ромите цели два мандата, та да има очи да се обажда!
Поне от благодарност към ромите, с чиито гласове стана президент, да беше проверил, нали разведките са му в кърпа вързани, къде отидоха милионите давани за тяхната интеграцията.
Един въпрос г-н Инджев. Спомняте ли си, че преди няколко месеца, човек от правителството се разходи до Германия, за да получи диск със записани на него данни за граждани на РБ имащи сметки в Швейцарски банки. Можете ли да ни информирате докъде стигна този процес с разкриването им или данните ще бъдат използвани само с цел рекет, т.е. плащане на “индулгенция” за спокойно харчене на крадените пари.
> Прогнозирам затова следващата им крачка-
> ще пратят няколко „независими“ снимачни и журналистки екипа
> по нашите цигански гето и
> след това ще пуснат тоя филм на ужасите по всички световни медии.
Не е нужно, филма вече е направен:
Защо озверели от глад хора разбиват с чукове жилищни панелни блокове за да откраднат арматурното желязо,защо рискуват животаси като се катерят по електрическите стълбове за да откраднат кабелите,защо българите и ромите бягат панически от Ръ Бъ.Отговора на многото тъжни защота всички го знаем, но почти всички Български граждани все още си мълчат.Време е БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ да спре разграбването и закриването на Българската държава, като свали мирно от власт истинските виновници, (ВЛАСТИТЕ от МАФИЯТА на Ръ Бъ) за беззаконията и хаоса в България.
“паразитиращ върху подобни рани хищник”
по върви вместо “хищник” – “мършояд”
Така е, господа. Съгласен съм! Но ние сме от “малцинството”!
“Болшинството”(както казва на мнозинството един голя-а-ам юнак)обича Гоце(даде му два мандата), обича Доган(и на него даде два мандата), обича комунистите(те са в управлението постоянно в последните 20г, без 5), обича бездделника, мошеника, лъжеца, необразования комарджия и селски тарикат…не-е-е…не “националния герой” Хитър Петър, а “величеството” Саксофонски(и на него и шайката му даде мандат за опоскване), обича Тато, Батето, Каката, “братушките”…обича и юнака що бозал девет години – Бойко.
Държавата – това са хората, масите…
А каквито масите – такива и столовете(извинявайте), такава и държавата!
Koga li Gotse e zaemal pozitsiya, osven za ruski trabi i reaktori? No da se kazhe, che za desetiletie nisto ne e postignal e preuvelicheno. A mezonetite?
Ясно е вече, че от Гоце държавник не излезе, ама и политическите му дейности са били и са под средното ниво!! Защо не коментира “бунта” на циганите в Ямбол, там наистина може да стане сериозен потически скандал не само в РъБъ, ами и в Европа!
Един въпрос г-н Инджев. Спомняте ли си, че преди няколко месеца, човек от правителството се разходи до Германия, за да получи диск със записани на него данни за граждани на РБ имащи сметки в Швейцарски банки. Можете ли да ни информирате докъде стигна този процес с разкриването им или данните ще бъдат използвани само с цел рекет, т.е. плащане на „индулгенция“ за спокойно харчене на крадените пари.
Posted by Атанас Василев
……………………
Василев, Вие защо питате Инджев, а не някое компетентно държавно лице или институция?
Защо да пита разведките?
гоце да си пита вицето А.Марин как интегрира дон Цеци от панделата и колко гласа му докара?
“Отгоре на всичко Първанов е прав да твърди ( а какво си мисли е друг въпрос):” … – Акцентирам върху този пасаж от статията, защото го споделям напълно. Но тъй като имам определено мнение за Франция, което, ако го развия, ще излезе извън темата за родния ни политически ром сървис, спирам дотук.
Защото д.лице или институция ще ме отсвирят г-н Гребенаров, а г-н Инджев може да има по-големи възможности да проучи въпроса. От такава гледна точка.
Как “КОЙ”, драги ми Мишо. Ти не знаеш ли кой реди пешките и останалите фигури на шахматната дъска на БСП? Та Партията с главно “П” си има стратег. И той се казва Александър Лилов!!!
А, да ,извини ме Иво, ти си му го припомнил, както и в книгата си го пишеш.
Благодаря Ви,че ме светнахте за Лилов.Бъдете сигурни че почти цялата Българска емиграция ще го псува наравно с другите червени боклуци.А дано пък да хване дикиш.Няма да се плашите.Вие ги псувайте в България,а ние тук.
Тази сутрин посланика на Франция Негово Превъзходителство Етиен дьо Понсен, даде отговор по повод изказването на Първанов. Има утвърдени правила и закони в ЕС по силата на които са прибрали българите изцяло на разноски на Франция. Но вместо да се опитва нашият Първанов как да се отървем от собствените си проблеми обвинявайки другите най сетне да да вземе едно държавническо решение по въпроса.Но при такъв стратег и учител като Лилов няма какво друго да се реши освен, че ни е виновната световната конспирация.
С ваше разрешение, Д.М., ще се опитам да Ви допълня: Пък нали едно от обещанията му беше да бъде социален президент – ето му сега възможност да прояви това си качество!
иво инджев е брилянтен журналист
Какъв държавник може да излезе от пернишки селянин не мога да разбера аз…
ЕДНА БЕЗРОДНА КНИГА
Огнян СТАМБОЛИЕВ
„На крачка пред времето” или „Държавникът-реформатор Мидхат паша” е името на новата книга на русенската османистка Теодора Бакърджиева, щедро субсидирана от Анкара, написана по идея на турския консул в Бургас Сефа Юджер, известен с интереса си към вътрешните дела на България. Според признанието на авторката, той я бил накарал да погледне на Мидхат паша с „нов поглед, като непредубедена европейка”. За целта, заедно с посланика на Турция у нас, консулът Юджер, й издействал солидна субсидия от голямата турска банка „Зираат” за едно луксозно и безполезно, бих казал дори вредно, издание.
В уводните си, преливащи от възторг и благодарности думи, развълнуваната авторка споделя: „Благодаря на съдбата, която ме поведе по този път и ми позволи да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ!”. Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов, Левски и Караджата / Мидхат е паша е неговият убиец!/ на хилядите достойни българи дали живота си за нашата свобода, а… за живота на един от нашите поробители, от най-опасните и коварните, „реформаторът” Митхад паша, който ако беше напълно успял с „реформите” си, сигурно сега щяхме да бъдем още в границите на Турция! Защото какво е целял всъщност този „велик и мъдър реформатор”? „Този ерудит, този философ, този строител? Чрез някои козметични промени да запази статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството – още някое и друго столетие, ако българите се съхранят като народност. За щастие, консервативните сили от Високата порта не са го разбрали и след като е бил обвинен в атентата срещу султана, е осъден и изпратен в изгнание в Анадола.
Наистина, нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: „Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!”. Нашето петвековно робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство е имала Верди, а Полша – под руско : Мицкевич и Шопен. Толкова жестоко, примитивно, безпросветно, варварско беше само нашето. То ни осакати за векове – промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с грозните турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни. Демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60 милионно население. Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара.
Няма да се спирам тук на хвалебствията на българската историчка за турския държавник. Да, той е направил доста неща,
доста е строил, реформирал, но за…Турската империя. А с българските борци за свобода и национална независимост се е разправял безмилостно, зверски, жестоко. След потушаването на бунтовете в Южна България през 1857 година започва възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.
Цялата книга с немалък обем, близо 300 страници, е едно „похвално слово”, една ода за този турски паша. Чета и не мога да повярвам на очите си, че един български историк може да стигне дотам, да разхвалва един поробител. Защото Мидхат е имал една-единствена цел, реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, за да бъде тя съхранена в новите политически реалности на Европа. Също, както неговите наследници днес, Ердоган и сие искат да възродят омразната Османска империя, потискала и тормозила векове наред десетки народи от Азия, Африка и Европа. Затова бяха и тези нагли турски демонстрации с т.нар. „Влак на Османска империя” от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха изписани като „Филибе”, Ески Заара” и „Русчук”, като географската карта за турските училища, на която една трета от България е в…границите на Република Турция / Всъщност вече една трета от нашата прекрасна страна е вече под властта на петата колона на Анкара – антибългарската и противоконституционна партия ДПС/.
Жалкото е обаче, че след скандала с Батак, субсидиран от Анкара, се появяват четива като този панегирик за един от нашите поробители. А на иначе упоритата и трудолюбива авторка Теодора Бакърджиева бих препоръчал да напише подобни вдъхновени книги за нашите герои от тази трагична епоха. Те не бива да бъдат забравени, нищо, че от Анкара няма да получи пари, похвали и покани за гостувания за тях…
И накрая искам да цитирам нещо от самия герой на тази безродна и вредна книга, която е написан сякаш от турски, а не от позицията на български историк / като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този текст/.
Мидхат паша е познавал добре населението на тогавашната империя и разпространението на Исляма като религия по българските земи. Той е управлявал тези земи и като велик везир и висш държавен служител е имал достъп до информация, документи и факти, които понастоящем трудно може да се открият. Неговото автентично признание в статията “Турция в своето минало, настояще и бъдеще” пред френското списание “Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж”, година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, има особен о висока достоверност и стойност:
… Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български…”
Мидхат паша
БЕЗРОДНИЦИ ПОЗОРЯТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА
Огнян СТАМБОЛИЕВ
Ще започна с лично признание. Произхождам от два стари рода. За единия имам родословие от началото на 14 век. И в двамата е имало много възрожденци, книжовници / сред тях е и предшественикът на Паисий Йосиф Брадати 1682 – 1759/, революционери. Но като роден в европейския Русе, като преводач на автори от Европа, доскоро бях настроен повече космополитно, отколкото възрожденски.
Но от десетина години, като видях какви позорни, безродни процеси започнаха в родината ми, изпитах истинско потресение. Всичко това ме развълнува дълбоко и ме разтревожи.
Няма сега да говоря за пълзящата турцизация, за настъплението на агресивния ислямски фундаментализъм, за никнещите като гъби след дъжд джамии и медресета /дори и в районите без турци/, за „ползата” от турските „театри” за кючеци и маанета, за чалгата, за замърсяването на езика ни с турцизмите, за все още неизчистената от напомнящите ни за робството турски топоними карта на европейска България, за превръщането на българските народни читалища в пропагандни центрове на Анкара, стремяща се да ни зароби не само икономически, но вече и културно под равнодушните погледи на правителства и парламенти…Писах неведнъж по тези проблеми и истинските редактори- българи, колкото и малко да са те, публикуваха с охота моите писания.
Получих и много положителни отзиви, а също и ругатни от турци и от българи-безродници.
А някои от редакторите не се засрамиха да ги отхвърлят.
Но думата ми сега е за българските кириакстефчовци днес. Разбира се, такива е имало и в миналото, например, Иванчо Хаджи Пенчевич, Георги Пашов и др, но те не са били чак толкова много, колкото са днешните. Имено за тях искам да напиша по няколко думи. За да се знаят и техните „заслуги”:
ГЕОРГИ ПЛЕТНЬОВ, писател и историк от Търновския университет.
Написал е редица трудове, сред които и една голяма монография „Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает”, в която не само, че изкривява историческата истина, но дори и обявява турският управник от Русе за: „бележит реформатор”, „високообразован”, „честен държавник”, „строител”. Докато истината за Мидхат е съвсем друга. Първо: той е бил без образование, назначен е от Високата порта, която тогава е искала да въведе модела на вилаетите, бил е само за три години в Русе, второ: реформите му са целели само едно – задържането на робството в България чрез козметични промени и някакъв негов неуспешен проект за конституция, според която всички граждани на Империята са…османци, четвърто: приписваните на Мидхат строежи, всъщност са дело на българи, с български пари и български робски труд. Опитал се да създаде дунавски флот за Турция, но се провалил. Българи са основали този флот през 1862 г.
Истината е, че е построил голям затвор, няколко шивашки работилници за униформи на турските заптиета/ с подобна униформа е ходил и той!/, един малък хотел и турска баня…Всичко останало са лъжи, преувеличения, легенди, за съжаление, поради незнание, вкоренили се в съзнанието на поколения българи.
А и градът, 19-вековният Секстагинта Приста/ Русе, като център на Дунавския вилает по негово време, съвсем не е бил европейски и благоустроен, това става след Освобождението от варварското турско робство, когато става нашата врата към Европа.
Напротив, по времето на Мидхат, Русе е бил малък, мръсен, ориенталски град / като повечето в империята/ с 22 джамии и с много малко българско население – то е било главно в селата. А и първата жепелиния Русе- Варна е всъщност, втора, и не е построена от него.
И тази фалшива книга тиражира мита за „държавника- реформатор” сред поколения студенти- историци, сред непознаващи историята ни наши журналисти и така се създаде един фалшив ореол около убиеца на десетки и стотици български революционери, сред които четниците на Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др.
Негова „ученичка” и последователка е русенската османистка и преводачка от турски език ТЕОДОРА БАКЪРДЖИЕВА, която по ирония на съдбата, работи във възрожденската къща- музей, носеща името на революционера Тома Кърджиев, сформирал чета, в която е бил и моят прадядо, Тодор Стамболиев.
Тази работлива и упорита дама открита туркофилка, която често прескача до Цариград и Анкара, е истински Кириак Стефчов в рокля. Пише, изнася лекции и доклади, дори уроци в училища/!/, изцяло в услуга на пантюркистката идея у нас. Наскоро тя издаде една наистина скандална, безродна книга, красноречиво озаглавена „На крачка пред времето” или За държавника- реформатор Мидхат паша”, когото сравни с…Петър Велики. Няма да се спирам на лъжите и неистините в тази, написана без всякакво чувство за мярка, срам и морал, похвална ода, която е до голяма степен реплика на труда на Плетньов. Щедро заплатена от мощната турска банка „Зираат” тя е недопустимо, срамно, обидно явление в нашата историческа наука и книгоиздаване. Тази книга е просто един венец, апотеоз на протурската пропаганда на Анкара и ДПС у нас. В предговора си развълнуваната „българска историчка”, благодари на: посланика на Турция у нас, на турския консул в Бургас/ и двамата, вече известни с наглата си, безцеремонна намеса в нашите вътрешни дела!/, на турските си колеги, дали й безценни документи, за да възвеличи българоубиеца, на щедрата анадолска банка и накрая на Съдбата, като е пропуснала само да благодари и на Аллаха!
А в този пасквил няма нито дума за българофоба Мидхат, за това как садистично е измъчвал и убивал българските борци за свобода, как е обесил Караджата, какви пъклени и коварни планове е кроил, за да ни турцизира и претопи завинаги по мирен път, защото е виждал накъде отива Европа и е искал да продължи робството ни. За щастие, той не е, успял да убеди по-консервативно настроените си шефове от Високата порта. Иначе, представяте ли си какво щеше да стане?
През 2004 година излезе книгата „Вести от Русчук”/ това беше турския, грозен вариант на древното име на Русе!/ от друг наш историк. Останах много изненадан от постъпката на уважавания от мен русенец ЙОРДАН БОРИСОВ.
В тази малка книжка поробителят Мидхат е отново възвеличен. Тук той е …
„завършил Сорбоната в Париж” – само за един месец, през които е бил във френската столица!, при това 36- годишен. Отново четем хвалби и небивалици за „строителя и реформатора”, и нито един ред за българофоба и българоубиеца Мидхат.
Същият автор, като областен управител, преди няколко години предложи да се организирало национално честване „125 години Дунавски вилает в България, съвместно с Република Турция”. Представяте ли си какво безумие – все едно поляците да честват с руснаците двойното си поробване или италианците да честват „австрийското робство”, което съвсем не е било така варварско и дивашко, като турското, защото тогава са имали Верди и Ла Скала, а ние?
Проф ВЕРА МУТАФЧИЕВА / известна и с агентурното си име… „агент Атанас”/?!/,
е сред най-отявлените наши османисти- туркофили. Автор на много трудове по темата „турско робство”, което тя упорито наричаше „османско присъствие” – колко недостойна позиция: да си чел толкова много, да разполагаш с толкова много архиви, и да налагаш тази невярна, обидна и срамна формула? Да казваш, че: „българското село процъфтявало при турските спахии” и други подобни нелепости и абсурди. Да интерпретираш този фатален, ужасяващ период от нашата история / осакатил ни за векове!/ по такъв недостоен и угоден за Турция начин е равносилно на национално предателство. Всъщност, самата Вера Мутафчиева или агент „Атанас” – до известна степен – предава и родния си баща, големия наш историк Петър Мутафчиев в автобиографичната си книга „Семейна сага”. Тя определено се дразни и срамува, че баща й като защитник на българската национална кауза, го наричали „великобългарски шовинист”.
Не друг, а един български министър на образованието, при това историк, ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ, предложи абсурдната идея да се напише „ОБЩА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ”, представете си – с турски историци!, в която формулата „турско робство” да се замени с „османско присъствие”. Все едно евреите да си напишат историята с германците или поляците с руснаците. Затова, нека да не се учудваме, че и във властта и сега имаме подобни безродници.
Напоследък голям скандал в Народното събрание предизвика изказването на историка депутат от БКП/БСП, проф. АНДРЕЙ ПАНТЕВ. Неговият прадядо, истински българин, бунтовник от видинското село Раковица/ където е роден и той/ е бил зверски побит на кол от турците през 1850 година, което доскоро с гордост съобщаваше в многобройните си интервюта самият Пантев! Слез 1989 година, той започна активно да публикува в печата / особено във в „Монитор”/ пробългарски, патриотични текстове. Но след като стана депутат от листата на БКП/БСП, партията- приятел и съдружник на ДПС, той изведнъж запя съвсем друга песен: „Геноцид у нас изобщо не е имало, да се говори за това било „газиран национализъм”, „Геноцид е имало само за индианците в Америка…” и други подобни скудоумия, които предизвикаха вълна от негодувание сред нашата общественост.
Да, прави са демографите в техните изчисления, ако не беше този петвековен геноцид, ние щяхме да сме сред многобройните и водещи нации н Европа.
В един от сайтовете – „Гласове” прочетох интервю със социолога от Пловдив доц. ИВО ХРИСТОВ. Бил „на гости” на една от турските фондации / напоследък те започнаха да купуват нашите гладни „интелектуалци”/ и останал във възторг от турците като народ, манталитет, морал, култура, нрави. И заключава, че те са по-европейци от нас и на много по-високо цивилизационно равнище. Това признание на българина- интелектуалец направо ме порази. Направо ми стана мъчно, че не съм се родил…анадолец! Не знаех, че те били много по. издигнати и по-добри от нас?!… Да, може би въпросният социолог от Пловдив е попаднал в лукс кварталите на Цариград и Анкаора, или пък в снимачните павилиони за тъпите турски сапунки, които облъчват и промиват мозъците на немислещите наши телезрителки и телезрители? Е, такава безродност не бях виждал!
Но целият текст е просто поръчка, защото няма безплатен обяд, нали? Бих препоръчал на г-н Христов да отиде в Анадола, истинската Турция, където всяка година убиват по морални и цивилизационни мотиви до 100 млади момичета и жени с камъни, при това бащите и братята им, а някои дори ги заравят живи в земята и ги държат така, докато издъхнат заради „греха”, че са искали свободно да се омъжат, без намесата на родителите си. Това може да се види навсякъде в Интернет. Да види
как турците се отнасят към кюрдите, един многоброен народ, все още без държава.
Така че нито германците, нито французите, нито австрийците, нито датчаните и повечето европейци са толкова глупави, че да величаят Турция и да я искат с нейните едва 2% европейска територия/ а това е бивша наша земя!/ в Европа. Те просто не знаят какво е „турско робство” като нас, нито какво е това турска експанзия и турцизация, на които сме подложени сега, ежедневно.
И не им пожелавам да узнаят…
Как тоалетната на двора беляза живота на Гоце от Сирищник
Д-р Гено Данаилов, Швейцария
Гоце може да жонглира с удивително голям брой цели, проекти и отговорности. Това с дължи на специфичната за него външна виртуозност и на липсата на задълбочаване в същината на нещата. Просто вземаш проблема, хващаш го за дръжките, упражняваш се малко, слушаш какво ти казва другарят Божидар Д. за нужните въртеливи движения и после смайваш публиката.
Натрапниците винаги поемат повече отговорности отколкото на практика могат да реализират. Но това в масовите среди също по един парадоксален начин се възприема за предимство и добродетел.
Характерна особеност на Ментора е желанието винаги да смекчава негативното, даже и когато това засяга пряко истината за нещата. Той интуитивно чувства, че това се харесва на хората. Никой не обича лоши вести, а така също и оногова, който му ги носи. Гоце никога не носи лоши вести. “Или добро, или нищо” съобщава той на народа. Като че ли народът е покойник, за когото е измислена тази сентенция.
Известно е, че при по-зрелите Ментори може да се види доста умело боравене с нуждите, потребностите и проблемите на хората. Това е допълнителен бонус за тях в борбата им за влияние върху социума. Голяма част от мисловната дейност на Натрапника е предназначена за избягване на неловките компрометиращи ситуации, в които постоянно попада: от неправилната фраза “сър Чърчил е казал” и думата “компромеНтиран” до реалния скандален факт за службата му като агент в Първо Главно на ДС. По принцип мисленето е слабата страна на личността на Натрапника. То приема като логични и правилни само онези констатации и изводи, които поддържат ценностите на Чувстването. Всякакви други версии и сценарии изглеждат на Натрапника неверни, укорими и невалидни.
В този смисъл при самия психологически тип първо се извеждат на преден план хората, след това е общата картина на действителността, а логиката и фактите са на най-заден план. Това разположение на нещата крие опасността Натрапника да игнорира даже важни задачи и проблеми, ако прецени тяхното решаване като противопоказно за определени междуличностни отношения или на политическия пейзаж в момента. Друга опасност е при конфликти Гоце просто да “задуши” противоречията, да ги сложи “в кошчето”. Затова той добре работи с материя, която е свързана с ценностите на организацията, която представя, а не с материя, изискваща мислене и логика. Но пък работи с огромен ентусиазъм.
Интересно е, че този ентусиазъм отначало е много силен, но после видимо отслабва и създава емблематичния проблем на Натрапника да не може да финализира първоначалните си идеи и намерения. Много често, без да бъдат доведени докрай, те биват “захлупвани” от нови идеи. В името на изпълнението на дадена задача, за която той знае, че е много вероятно да бъде изоставена насред пътя, Натрапника упорито настоява за активност и мобилизация, проявява строгост и т.н. Даже не разрешава никакви прояви на по-свободни отношения, никаква атмосфера на шеговитост.
Гоце не може да се учи от грешките на другите и от своите собствени грешки. Не е критичен достатъчно нито към другите, нито към себе си. Не вижда конкретната същност на нещата в живота; вижда само определени процеси, които текат, без да разбира защо текат. В стила му на работа с хората (например, сътрудници, съратници и др.) Гоце слага маската на съучастника, на сподвижника. Така му е по-лесно да накара другите да приемат неговите становища и му е по-удобно да ги манипулира. Най-много дразни хората, с които работи, твърдоглавата му вярност и лоялност даже на провалили се хора и клаузи.
Друг негов дефект е прекалено голямото време, отделяно от Натрапника за междуличностни проблеми. Самият му идеалистически темперамент го изисква. Той не може бе да съветва, без да напътства и без да определя кое как да бъде.
Като идеалист, предпочитаното време на Гоце е бъдещето. Светлото бъдеще. Очакванията на Менторите за бъдещето са прекомерни и понякога ги водят по странни пътища. Например, много е възможно да станат агенти на ДС.
Да видим какъв е самият механизъм за това от психоаналитична гледна точка. Представяме си следния виртуален случай. Дадено лице, например Гоце, е от най-долен селски произход. Името на самото му родно село е по шопски грозно и отвратително. А името на баща му издава помашки (или турско-цигански) корени. Пълна бедност. Нужникът е на сто метра от къщата. Което има значение в аналния период от развитието на детето (Фройд). Принудено ученолюбие. Комсомол. Маркс. Дядо Благоев. “Але-е-ен мак самотен нейде-е-е”. Психичните подбуди са свързани главно с желанието за скъсване със срамната селскост (пейзанизъм), от която младежът се срамува.
Вербуването в Държавна сигурност за него е механизъм за надмогване на досегашната му същност (и битие), навлизане в мечтаната градска среда на столицата. Моралните си дилеми като ДС агент Гоце решава по ефектен начин – остава си перчем и става много активен социалист. А както е известно, тъкмо социалистите и комунистите прегряват с увлеченията си по социалната справедливост, по равенството между всички другари и другарки, по преклонението си към ъндърграунда (пролетариата), от който произхождат в крайна сметка всички техни лидери от Лайпцигския херой и досегашните им гротескни министърки.
Като агент Гоце се развива, започва да служи и на още господари от Запад и от Изток. Сближава се много с други агенти – Сава, Бор, Мурад, Димитър, агент Цветанова и др. И създава своеобразен клуб на агенти сподвижници.По време на президентските избори създава и втори клуб – на агентите, които искат да станат президенти или активно участват в кандидат-президентската надпревара. В този клуб са: агент Виктор, агент Иван, агент Николай, агент Бончо, агент Сава и т.н.
В резюме като основни психични черти на Натрапниците ще споменем: желанието да изглеждат това, което не са и не биха могли да бъдат никога; тяхната партийна обсебеност; популярността им; склонността за манипулиране; виждането на света в черно-бяла светлина; склонността им да се натрапват и да досаждат; невъзможността да виждат и да оценяват правилно настоящата действителност и др.
Интелигентността на този тип е малко над средната. Основните акценти на личността са: ригидност (втвърденост, непластичност), дистанцираност, мнителност и др. Менторът има следните по-често срещани обсесии: страх от възмездия, желание за величие, клаустрофобия, скоптофобия (страх да не си смешен), вербомания (бъбривост), дромомания (страст към пътувания).
Комплексите му са свързани главно с неговия произход. Гоце има още и ясен вождистки комплекс, съчетан с комплекс за несвобода (фатална обвързаност) с някого или с нещо.Ползваните компенсации са главно в сферата на популистичните изяви и в уж социалната сфера. Любима песен: разбира се, “Аз съм Гошо хубавеца” и “Интернационала”.