Не си поставям за цел да оценявам творчеството на един писател, още по-малко на толкова именит академик, но 80 годишнината на Антон Дончев, почетена предимно от свързани с червената идея гости ( не без присъствието на министъра на културата Вежди Рашидов), е повод да бъде повдигнат въпросът за “хората на духа” и тяхната роля за това той бъде тикан там, откъдето уж се беше измъкнал.
Като всеки юбиляр, доживял до достолепна възраст, писателят заслужава наздравиците. Но академкът не е шило в торба. И както от политиците се изисква да понасят несгодите на своята публичност, така и г-н Дончев не може да бъде изолиран от контекста, в който сам се е поставил през годините, когато беше съдбовно да заемеш позиция. А неговата е повече от пристрастна с характерното “знаково” негово появяване в центъра на “мероприятия”, организирани от онези, които тук упорито се самонаричат “прогресивни сили”, а на Запад определят като “консервативни” заради битката им да запазят колкото се може повече статуквото на комунистическото минало под претекст , че не бивало да с руши ( като че ли разрушаването на “стария строй” не е същината именно на комунистическата догма). .
Ето защо на юбилея на антон Дончев доминират лицата Първанов, Стефан Данаилов, Андрей Пантев, Иван Гранитски – водещи фигури в модерното ляво препъване на България ( БСП се определяше от нейния сивкав кардинал Ливов в първата половина на 90-те години на миналия век като “модерна лява”).
Доредил се е писателят да има инициативен комитет – този път не той го председателства, а Ирина Бокова, защото е посветен на неговата годишнина. Това е справедливо. Той самият едва ли може да изброи в колко инициативни комитети е участвал- все за награждаването на видни другари с ордени от президента Първанов (и по подобни поводи на другарска основа), комуто академикът е вечен гарант при формирането на вездесъщите обществени комитети по избирането и преизбирането му на президентския пост. Впрочем, самият Първанов на финала май започна да се усеща колко е прекалил и започна да ухажва не просто различни от неговата естествена среда интелектуалци, а направо някои от символите на толкова омразната му “синя идея”. В това отношение Вежди Рашидов му помага от сърце, като създава формалните поводи ( чрез предложенията си) президентът да се изтъпани като орденодавец на подобни люде.
Искам да го кажа ясно: не става дума да се “опонира” на един 80 годишен юбилей. Другаде е моят акцент и той е свързан с една девствена тема в българската публичност. Това е големият въпрос за ролята и отговорността на “хората на духа”, които допринесоха не по-малко от политиците България да изостане в промените от подобните й сълагерници от соцлагера. Ако не съм ясен, ще дам пример с главния редактор на “Работническо дело” Стефан Продев, който не се поколеба да продължи червената традиция да се обсебват национални светини, като Ботев и Левски за ретоградни партийни цели.
И не ми казвайте, че не е честно да казвам това, защото той не може да се защити като покойник- писал съм същото и когато беше не само жив, но и даваше “тон за песен” в лявото пространство, което плющеше с пропагандния си бич всеки опонент, припознат за значим. Освен това Продев не се посвени да заграби могъщата сянка на Ботев от беззащитния срещу всички комунистически посегателства ( заради Ботевото “Символ верую”!) поет и да я вгради в челото на “Работническо дело”, преименувайки го в “Дума”.
Пак ще кажа: дали бунтари, като Ботев и Левски биха одобрили безобразията на днешните другари “ в земята на Ботев и Левски”, които безцеремонно си присвояват тяхната възрожденска харизма за целите на диктатурата при нейното практикуване в НРБ и за разкрасяването й със задна дата, след като бяха принудени сами да я модифицират в нещо като демокрация?!
Виждал съм Антон Дончев в “акция” на живо като член на Академия “Черноризец храбър” да се подмазва на своя работодател Тошо Тошев ( получавайки във вестника му “Труд” трибуна и хонорари). Той е “мек вариант” на Продев , защото не влиза в преки битки. “Само” е несменяем на трибуните, свързани с всякакви червени инициативи, в повечето случаи маскирани като “патриотични”. Дава си под наем авторитета на писател. И не е случайно, че на юбилея си изважда пред скоби сега възклицанието към целокупния народ ( какво самочувствие, да се обръщаш така като месия”!) “да бъдем българи”.
Че кой ни пречи- защо не бъде малко по-конкретен? И в същото време в същата зала на НДК по същия повод академик Андрей Пантев го обявява за …космополит. Той ли не знае, че космополитите са нещо различно от онези, които с творчеството си и с поведението си държат на лозунгите от 19-ти век (много верни и мили за времето си), вместо на космополитните ценности във времето на отворения свят, в който не само интелектуалците, но и т.н. обикновени хора отдавна са прегърнали и “претворили в дела” ( както казваше Тодор Живков) призива : “бъдете първо хора и тогава – всичко друго”. Белегът на постмодернизма, неприсъщ за посткомунизма, който поставя личността на пиедестал, е непонятен за другарите от времето на Живков, което само привидно не беше “време разделно”
“Да бъдем българи”, изречено от автора на “Време разделно”, налял масло в кипежа на “възродителния процес” в НРБ, днес звучи по-меко от също така на пръв поглед чудесното обръщение на Продев в началото на 90-те години към стреснатите от промени съмишленици : “мили хора”! Но е роден от същите “съображения”.
Милите хора откриха революционна кауза в това да спрат промяната в България и под фанфарите на модернизираната пропаганда отидоха на триумфални избори. Равносметката днес е: обезлюдяла откъм млади хора България, в която цяло едно поколение се отчая пред войнствената враждебност на предишното, което гласува срещу неговото бъдеще. Това не пречи на циниците (от същите червени среди) да приписват демографската криза и бягството на младите на самата демокрация – същата, която в днешния патрав вид те конструираха по съветска заръка: младите, след това поражение на първата истинска битка пред урните след половин век диктатура, си отмъстиха по-най-жестокия начин на мащехата си, оставяйки я сама да си вегетира, докато те самите започват нов живот другаде.
В крайна сметка пострада България, а не виновниците за подклажданата носталгия към миналото, сред които главната роля играят законодателите на “духа навремето” от президентските софри и “мероприятия”. Те са си академици, депутати, издатели…От тях се очакваше да бъдат водачи към новото и докато политиците наденаха поне привидно маската на демократи, защитниците на “светлото минало” в духовната сфера не си направиха този труд. На тях никой не търси сметка и те щастливо и несменяемо си пребивават на “духовния връх” – такъв, какъвто си го представят и са свикнали да обитават в трогателна симбиоза с техните производни в политиката, за което заслужено си получават парсата: раздават, предлагат, получават ордени и облаги без да се свенят да консумират тази награда за добре свършената работа по връщането на духа в бутилката, от която уж трябваше да го прогонват ( ако бяха истински независими и критични към миналото интелектуалци, способни на развитие и преоценка на онова, на което с слугували, колкото и да боли).
Иначе е много удобно интелектуално да седиш крачка встрани и да попържаш “политиците”- хем е основателно, а следователно и възхитително за пред настроената и без това на тази вълна публика, хем пък е много удобно да им приписваш цялата вина, която най-малкото е споделена от “хората на духа”.
Вторачени в яловите вопли да бъдат наказани виновниците за грабежа, не забелязваме духовните му вдъхновители- виновни с действие или бездействие. Дух е това, няма плът, не прилича на предизборно кебапче, как да го “забележиш”, че да го посочиш сред най-важните причини за бездуховността, от която мрънкащи другари и другарки най-много се оплакват в днешно време?!
Защото “Бъдете българи” е подходящо за опълченците на Шипка, но някак не е много космополитно ( да ме прощава академик Пантев) във времето, когато българите се натискат да участват в лотарии за чужди паспорти, за да се махнат от същата тази България, прогонени от българи. И то какви- видни, мастити и “невинни” за случилото се.
За две неща Живков се оказа прав: за закъснялото от края на управлението си признание за социализЪма като “недоносче”, и за твърдението си, че ни завещава две Българии. Така е, завеща ни ги. Вижда се на юбилеи, при които разделението на “ наши” и “ничии” е ярка илюстрация на двете несъвместими Българии, едната от които, ничията, просто отсъства и не би отишла при другата, дори и да е поканена.
Случайно или не, един от най-популярните сайтове илюстрира въпросната 80 годишнина с позиращите пред фотоапарата физиономии на юбиляря и на празнуващия с него бивш началник на културата от времето н НРБ Георги Йорданов. Много подходящо за честитка! И за размисъл.
Великолепна статия! Но, знаете по-добре и от мен, как ще се приеме от масовата публика (имам предвид псевдоинтелектуалците, превъзнасящи велики романи като “Време разделно” и техните автори). Поради споменатата от вас носталгия по миналото и неговите култур-трегери, широко популяризирани не толкова според таланта и интелектуалното и духовно присъствие, а според партиина принадлежност и другарски принципи, преди няколко седмици бях доста наруган и на живо и в интернет пространството. Случаят тогава беше кончината на Дончо Цончев и моето напомняне, че все-пак не трябва да се забравя на какво основно се дължи неговото “обожествяване” като велик писател, а именно близките му връзки с комунистическата власт, авджииските дружинки с партиини другари и т.н. Е, познайте на какво бях оприличен след тези ми реплики… Оказах се “хейтър, родоодстъпник, комплексар (разбира се), безбожник (все-едно комунистите бяха най-верните християни), завистлив тъпак, гад и… циганин…” Още се чудя как изобщо съществувам, съчетавайки толкова много характеристики в една личност. И всичкото това ме кара за пореден път да си задам въпроса: Как, как успя комунистическия режим да отрови до такава степен съзнанието на масовата част от хората тук, как “промиването” на мозъци взе такива размери и лиши напълно повечето от реалана преценка…
Браво.Абсолютно точно казано,за съжаление е единствен от медиите.Браво
Чак ми се доплака, като гледах тази бутафория по казионната телевизия.
Много определения са давани за комунизма и комунистите(освен техните собствени). Ще си позволя да прибавя и още едно. Те са голямо, грозно животно, което преследва и вкаменява хората, изяжда труда и постиженията им! Изпражненията му са КАЛ, с която опръсква всичко и всички наоколо. Най-гадното, което прави е, обаче, че докосва красивите и типично човешките неща, напълно осъзнато и преднамерено и ги превръща в гротеска, кич, чалга, отврат…!
(Не мога да съм сигурен, че Бийтълс са имали комунистите пред вид за историята на “Жълтата подводница”. Нали Станишев изтипоса и Джон Ленън на корицата на социализма си – гнус!)
Наистина са видни много от изброените проблеми.Забележителните опити в близкото минало още дават свои резултати.Разделението на населението и нередностите-това са задачи, които бавно ще трябва да бъдат преодолени във времето.Никой не храни излишни илюзии-най-трудно се променя общественото мнение-то е най трудно мобилната част от една коренна промяна в обществения начин на действие имислене, от революционните промени.
Много вярна и изчерпателна статия. Описан е твърде релефно гнусният феномен около поведението на тодорживковите “хора на духа”, набедени за “интелектуален елит” на многострадалната България. Нищо съществено не може да се добави, казаното е достатъчно. Поздравления за автора – за смелостта да говори без усуквания и шикалкавене за отчайващата нравствена ситуация, в която като общество се намираме. Ситуация, за която с малки изключения всички благоразумно мълчат – за да не се изолират от раздаването на благинките и ордените! Положението с морала на нашия набеден “духовен елит”, вкопчал се с костеливи ръце в благонките на властта илюстрира най-ясно трагичното положение на разпространените в широката природопопулация нрави. Защото в други общества такива наглеци като Гоце, Гранитски, “академика”-възродител, Левчев и пр. не ги търпят, ами ги перват с опакото на ръката си през мазните усти…
Иво,не си хаби патроните,няма да те разберат нито Данаилов нито Пантев нито Гранитски нито Рашидов, а най малко „главния орденодавец”.Ти стягай Байландо и да не ни оставиш на сухо после.Политическата есен ще има нужда от твоето перо
Браво! Безкрайно вярно! И безкрайно тъжно! Най-хубавото в острия Ви коментар на юбилея е, че звучи като епитафия на миналото – КОЛКО Е ХУБАВО, ЧЕ ВЕЧЕ ГО НЯМА!!! Е, няма ги сестра ми, зет ми и племенничката ми – американски граждани са от 21 г. и мнозина от приятелите ми и състудентите ми “изтекоха” телом, духом и “мозъчно” зад граница, но: няма вече актуалност фразата “ние пак сме тук”, защото няма вече партийни секретари, открити и тъпи партийни събрания и за досието ми имат значение дипломите ми, а не доносите /надявам се, де! 🙂 / Незнам тези хора – малките продевчета, тошотошевчета, филипбоковчета, гранитскивчета и прочие комунистически мижитурки и следовници на прототипите си как се гледат сутрин в огледалото и настройват духовността си за среща с евентуалните си читатели, колеги журналисти-писатели-издатели и прочее хора от духовната сфера на майка България? с хапче? с копче? как?
на духа, от които България има нужда…И то не може да бъде инак – просто ние сме, в огромната си част, само от 2-3 поколения грамотни. ( наскоро стана ясно, че в 1880 само 3.6% от българите са били грамотни, а 1944 – 20%. Да не говорим за обществената безграмотност “възпитавана” при социализма. )
Никой не е по голям от хляба, това е зомбиращо послание, за послушание към Българските граждани, изречено от бившият сътрудник на ДС Ахмед Доган и ми става тъжно когато виждам личности от българският духовен и културен елит на нацията, наведени пред дългата криминална копанка на антибългарската КОМУНИСТИЧЕСКА МАФИЯ в Ръ Бъ.
Дълбоко ме развълнувахте , г-н Инджев, не само защото децата ни отдавна напуснаха Родината, но и за това, че показахте още веднаж своята честност и духовна преднина пред опонентите си!Бъдете жив и здрав.Вашето присъствие ми дава надежда,че не всичко е проиграно…, но докога ли?
Размазващ анализ на целия период, който маскирани или немаскирани лъжци кръстиха с удобната за тях измислица — “преход”.
Много силна и уместна статия! Браво Иво – точно “В десетката”! Защото много виждат и се кахърят за кебапчето, но духът сякаш остава встрани от интереса на обществото, “бяга” заедно с младите, прокудени от духовно нищи, изостанали в миналото с идеите и разбиранията си “интелектуалци” и “духовни вдъхновители и водачи” на нацията -продавачи на “съвест” за ордени и облаги, раздавани от “орденодавеца” (невероятно точна дума за конкретния контекст!).
Г-н Инджев,не ви прави чест оплюването на всичко и всички!
Взимам повод от последния абзац.
Фактът че очевидно не познавате приноса на Георги Йорданов за развитието на културата в България не ви дава право да си упражнявате сърказма
“Х”
Браво г-н Инджев,БРАВО.
Невероятна статия! Много точно казано!
Искрени поздрави и от мен.
А иначе – комунист критика не приема, както е видно от коментара преди мен – на другаря Петров. За тях “плюене” и “критика” са като една дума. Но какво да се прави, така са ги “научили” – не мисли!
Г. Йорданов имал принос за развитието на културата в България.
Да, вярно.
Културата, коята венцехвалеше конгресите на червените главорези и правешкия им главатар тато. Тази култура, която допринесе за това аха да станем на два пъти 16-та реСпублика.
ВМашата публицистика е камертонът на времето, в което живеем. Засягате н болезнен проблем – не само 2 Българии – два разряда интелигенти има в БГ: партийни и български . Вие имате своето място сред големите пера на нацията и сте един от нейните духовни будители , независимо дали го искате или не. Има една грешка във великолепната Ви статия – още през 1991 г. бе доказано от най-видния текстолог- изследовател на Ботевото творчество от БАН – ст. н. с. Илия Тодоров, че “Символ- верую” е фалшификация на Георги Бакалов от 1924 г. с помощта на Величко Попов . Илия Тодоров не дочака публикацията в сп. Летописи – убиха с катастрофа малко преди това.
ех, петров, петров, дали си разбрал,че и г.йорданов също като всички споменати, пеят любимата песен на Покойника, петров
Благодаря ви за чудесната истина/статия/!За съжаление все по-малко остават ценителите на истинското изкуство у нас.Мен,ако питате през комунистическия режим нищо ценно не е създадено и дори преводите на великите класици бяха цензурирани.Бях прочел някъде,че родените в робство не могат да живеят в демокрация!Колко е точно!
Саркастично към един “познавач”:
сарказъм, сарказъм, сарказъм,…
Едно подробност за “Символ верою” – 100 процента е фалшифищкат, защото е “открито” от един от маститите червени “литуратуроведи” – изхвъркна ми името, но лесно може да се провери в Москва…
Обущарю, не по-високо от обувката!
Ааааааааа, г-н Инджев, няма да се разберем така!
Ама вие стреляте по всичко, което фърчи!
Че човек ако ви прочете блога, от 3 месеца насам няма събитие, което да не сте оплюли.
Първанов бил на юбилея – защо отишъл?
Ако не беше отишъл какво щяхме да коментираме сега – защо не е почел живя класик ли?
На вас какво точно ви бърка в здравето – от джоба ли ви взеха пари, та организираха юбилея на писателя; задръстване в София все едно е дошла Кондолиза Райс (или Путин) ли имаше; режим на тока ли имаше заради юбилея?
Или си играем на морал и омерзени души?
Не по темата,
Г-н Инджев,
Може ли Президента на РБ да е алтернатива на управлението на ГЕРБ,докато е президент на всички българи?,докато е президент на всички нас?-Моля развийте темата.
Продиктувано от репоратажа по Нова ТВ
bravo !!!! taksmo si misleh,che njama veche dostoini hora koito da vidjat kak se samooblsujva bivshata inteligentzia! Darjat se edni za drug!Nistho losho, no ne puskat drugi !
Георги Петров, а що е “СЪРказъм?? От “сър” ли иде? Що ли значи тогава тая дума?! Брях че богат език имаме, всеки ден научавам нови думи от писачи като вас… 🙂
Г-н Инджев,не ви прави чест оплюването на всичко и всички!
Взимам повод от последния абзац.
Фактът че очевидно не познавате приноса на Георги Йорданов за развитието на културата в България не ви дава право да си упражнявате сърказма
Posted by Георги Петров | септември 15, 2010, 16:13
……………………………..
А, бе, Петров, теб за кого ти е жал, че така послъгваш?
Кога е оплювал “всичко и всички!”?
Но нейсе, запуши я и аз “взимам повод от последния абзац”.
Ти не си много умен и едва ли ще разбереш какво ти пиша, но то е предназначено за други читатели на блога – ти представяш ли си какво може да представлява една държава, или една страна, или един народ за развитието на чиято култура да има значение един, единствен функционер, па бил той и не така нечленоразделен като другите?
Ти пишеш буквално за: “приноса на Георги Йорданов за развитието на културата в България”.
Така ли се “развива” култура, а?
Не цялото общество, не хората на духа – поети, художници, писатели, публицисти, философи, при това в умни, високопрофесионални и възпитани полемики, а някой от ръководството на Партия, угробила цял един народ?
Ей, Георги Петров, разбирам те, разбирам защо не обичаш “сърказми”, но докато такива като теб се тревожат за културата, обосяхме…
Та, затова, обущарю, глей си патъците!
Благодаря, г-н Инджев! Чудесно обобщение! Ще си позволя да разпечатам тази статия, за да я прочетат хора, неизползващи “PC”. С името на автора и източника, разбира се!
Сирьозно, без сърказъм, може ли някой все пак да обясни какъв е приносът на въпросния другар йорданов за развитието на културата ? Щот и аз ни знам…
Другарю Георги Петров с трепет очакваме да ни осветлите по въпроса за приноса на другаря Георги Йорданов към българската култура или към културата на българина.Освен, че водеше една делегация до Лозана 1986 г. за кандидатура на София за столица на Зимната олимпиада за 1992 г. с друго не съм го запомнил.Ако не го направите аз поне ще смятам, че Георги Петров и Гошо Тъпото са едно и също лице.
Каква култура, какви приноси? От 65 години ни управляват някакви неграмотни хора и нищо добро не ни очаква. Не виждам кое точно е европейското в развитието на България в момента. Примери колкото искаш.
Жив да си Иво и все така да ти е остро перото!
Имам една мечта: интелектуалците (особено дежурните, но не само) да бяха интелигентни…
Антон Дончев,Дончо Цончев,Дамян Дамянов,Любомир Левчев и още много подобни литературни влечуги, поставили (без)спорният си талант в услуга,а себе си за слуга на един престъпен режим и една дивашка идеология.И тук не става дума просто за оплюване на идеологически противници.Валери Петров,Исак Паси,Кирил Василев и други идейни съмишленици на гореизброените успяха да съхранят своето достойнство без да се превръщат в интелектуални проститутки и морални отрепки.И ако името на Продев предизвиква предимно погнуса,заслугата за това си е основно негова.Тези лакеи на политическите мутри на 20 век,комунистите,сами са си срали на достойнството,за да им го пазя аз сега.Неслучайно техните погребения преминават по-скоро като партийни мероприятия.Вижте колко и кои изпратиха “великият писател,ловец и мъжкар на републиката”! И след това ги сравнете с неизброимото множество изпратило лесничея Николай Хайтов! И той бе спорна личност,но бе безспорен българин! Затова изпросените ордени и другарски грамоти и софри с тежки речи на академици и сие са за вътрешнопартийно ползване. Големите не се нуждаят от титли и медали. Нито от партийна подкрепа!
п.п. На Стефан Цанев дали ще му се накриви капата,че по гърдите му не дрънчат ордени и не е дори професор,камо ли академик,а?
СЪЗНАВАШ ЛИ СРЕЩУ КОГО ПУСКАШ СВОИТЕ ОТРОВНИ СТРЕЛИ ДЕЖУРНИ ОПЛЮВАЧО!НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ ЧЕ МОЖЕ ДА ИМА ХОРА БЕЗ ВСЯКАКЪВ СВЯН-ТА ТОВА Е КОЛОСЪТ НА НАШЕТО НАЦИОНАЛНО СЪЗНАНИЕ.ВЕЛИКАН НА БЪЛГАРСКИЯТ ДУХ А ТИ НАСЪСКВАШ ПРЪКНАЛИТЕ СЕ КРАСТАВИ КУЧЕТА НА КОИТО ВСИЧКО ИМ Е КРИВО.КОЛКО ОЩЕ СТРАДАНИЯ ЩЕ ПОДНЕСЕТЕ НА ТОЗИ НАРОД С ВАШИТЕ ЗЛОВЕЩИ “ДЕМОКРАТИЧНИ”ПРОМЕНИ.АКО НЕ ДАЙ БОЖЕ ВСИЧКИ СА КАТО ТЕБЕ,ПО-ДОБРЕ Е ДА ИЗЧЕЗНЕМ КАТО ДЪРЖАВА И НАЦИЯ ОТ БЕЗГРЪБНАЧНИ БЕЗРОДНИЦИ!!!КОЙ ТИ ДАВА ПРАВО ДА ПОСЯГАШ ВА ВСИЧКО И ДА СЪДИШ ВСИЧКИ И ВСИЧКО!!!ОВЛАДЕЙ КОМПЛЕКСИТЕ СИ !!!
“Вторачени в яловите вопли да бъдат наказани виновниците за грабежа, не забелязваме духовните му вдъхновители- виновни с действие или бездействие. Дух е това, няма плът, не прилича на предизборно кебапче, как да го “забележиш”, че да го посочиш сред най-важните причини за бездуховността, от която мрънкащи другари и другарки най-много се оплакват в днешно време?!”- Браво на автора
Как може човек да изкара Духа от бутилката?Този въпрос е интересен за мен.А изобщо какво разбират хората под дух?За мен духът е вечност,истина и безкрайност.Духът е свободен и устремен към светлината. Хората на изкуството притежават богата душевност и разбира се талант. Техните произведения обикновено се отнасят към сферата на духа.Те успяват да вложат душата си в създаденото от тях и по този начин да докоснат и душата на зрителя.Но духът, за който говоря не се отнася само за изкуството и литературата,той не е абстрактно понятие ,а съвсем реално съществуващ.И понеже аз смятам ,че човечеството преживява в момента не само финансова ,но и духовна криза,каквито е преживявало разбира се и през други исторически периоди,обаче като съвременник на това време аз смятам ,че е време повече хора да се събудят от съня на душата и да се устремят към духа.Тъжно е ,че има много хора ,чийто “духовен” учител е Бай Ганьо.За такива персони най-важен е “келепира”.Недай си боже такъв да си въобрази, че става за “журналист” или “депутат”.За съжаление духът на Ганьо Балкански е още жив и може да се срещне по нашите земи.
Все пак днес видях,че българинът Кристо получи за творческите си постижения наградата “Goldene henne” и това ме изпълни с чувство на гордост.
Аз съм един от милионите Българи икономически прогонени от Родината си. Само ние и близките ни знаем истинската цена. Г-н Инджев – Благодаря. Статия която казва МНОГО.
Сотир Попов
Калгари, Канада
Polzotvoren den vi pojelavam ! Vie ste edinstveniat,koito mi dava nadejda,4e niakoi den shte se zavarnem u doma…Blagodaria vi ot sarce!Kolkoto do stradashtite ot STOKHOLMSKI sindrom-da si piat hap4etata…
Браво Иво, статията е чудесно написана! Що се касае за конкретния повод, честването на юбиляра по повод на кръглата му достолепна годишнина, в средите на “Партийната” култура, мога само да кажа, че това ми нафресква на “обикновен комунизъм” Приликата с името на филма “Обикновен фашизъм е случайна. Чел съм “Време разделно” и нишо друго от автора. Помня само, че тогава се говореше, че не било написано от него и стилът бил съвършено друг и не приличало на нищо друго написано от него. Споменаваха се и възможните автори. Не знам, не мога да кажа, но така се говореше тогава. Знам, че не бива да се казват недоказани твърдения, но щом Божидар Димитров може да говори по подобен начин (за чудодействата на мощите), зашо аз да не мога. Чудя се само как не му дадоха орден “Стара планина”! Може би вече има, не знам не мога да кажа. Ами да му бяха дали втори, че и трети. Можеше да се накичи подобно на Дядя Льоня, като галски петел. Много щеше да му отива! И на него и на “кутурното” тържество! Поздрави на всички!
Ей Петров,я off!Знаеш ли,кое е радостното?Че си малцинство!А за статията,уважаеми г-н Инджев,очаквах вашата реакция.Бях истински омерзен от репортажите по телевизията.Имах усещането,че времето се е върнало в Тошовата ера.Дори се ущипах-за съжаление бях наистина буден!?
Чудесна статия!За съжаление всичко,казано в нея е истина!Унищожиха и унищожават родината пред очите ни!
Неуспехът на българския ‘преход’ само отчасти можем да обясним с добрата режисура, овладяна от комунистическата върхушка в уменията й да дирижира хора и събития. Но другата причина е, че тези които са опитаха да предложат нов морал и идеи, самите те бяха или неопитни/ некадърни, или пък нечистоплътни, пример за което е и самият Иво Инджев и неговата обвързаност с репресивния апарат на тоталитарната власт. Е, как да се случи доброто тук…
Първо искам да поздравя Иво Инджев за статията защото многократно си пишем, че някой трябва да каже най-сетне истината. Аз искам да вметна за истината във “Време разделно”.
Само преди няколко дни чествахме деня на съединението. Защо го напомням. Поради една проста причина до 80 год. на миналия век имаше живи очевидци на тези събития (за които се говори и във въпросния роман)и ако романа беше единствено възприеман като художествена измислица бих казала, че не е никак лош, а и филма сам по себе си беше хубав. И за да не съм голословна искам да попитам някой да е чул народна песен от родопите в която да се пее за кланета? С една дума хубаво е да си пише човек романи безспорно Антон Дончев има талант но да се изопачава така истината е страшно. Същото м/у другото се отнася и за Хайтов. Не се сърдете на Иво Инджев, че казва истината защото липсата на тази истина и по-страшното изопачаването й по такъв начин е причината до ден днешен да не сме един народ, а сбирщина от хора всеки със собствено мнение по всички въпроси. Защо не говорим за Димитър Димов, който е наистина гениален български писател, който може да се чете и извън пределите на България. А що се отнася до Георги Йорданов и компания, пред очите ми са израснали тяхните поколения и съм се нагледала на такива картинки, които са потресаващи, мога да напиша и аз един роман.
Горната статия е сензация в най-новата история на публицистиката в България. Написаното от многоуважаемия журналист г-н Иво Инджев можем да сравним със “Задочни репортажи” на писателя Г. Марков. (А и съдбите им донякъде са сходни.). В същия дух г-н Инджев изчерпателно, правдоподобно и ясно разобличава, от една страна, гибелното положение на духа на неговите “защитници”, а, от друга, описва трагичната съвременна действителност, в която живеем. Изложените факти ще събудят както интереса, така и Духа на негово величество читеталя. А духа на адресатите в текста няма как да се събуди, защото авторът много ясно го е казал – той е затворен в уютната бутилка. Това е гениална метафора.
По значение написаното в статията е съизмеримо и с делото на Солженицин. Не преувеличавам! Г-н Инджев е един от редките личности, които истинно продължават да отстояват принципите на демокрацията, които за нас си остават мираж в пустиня, и остро критикува духа и практиката на очевидно все още властващия над човешките съдби зловещ комунизъм.
Приемете и моите поздравления г-н Инджев!
Настоящата историческа статия ни убеждава, че духът на съвестта никога не умира.
Сбърках в израза с поколенията и Георги Йорданов, исках да кажа техните деца
Благодаря за поправката на правописната грешка
Проверих за “Символ верою”. Георги Бакалов го “открива” през 30-те години в московска библиотека. Този същият обяснява за пръв път на българите що е то “валутен магадин”, каквоти вече имало в СССР. Така че Ботев няма пръст в малоумната телеграма.
Иначе Иво е прав стократно.
Мухлясала мумия на соцреализма в бабаитско-патриотарска версия, завистлив калфа, пардон-чирак на Иво Андрич-това е “класикът” А. Дончев.Между другото, има разни теории около истината за написването на “Време разделно” и нито една не говори добро за графоманското чучело, увенчано като “академик”.Този, заради когото наистина ми е жал, че Иво трябва да хаби великолепното си перо и такъв силен текст, не може да остри моливите и да чисти пепелниците на такива балкански писатели като ИВо Андрич, Исмаил Кадаре, Орхан Памук. Кумир на четвъртинтелигентите по калъпа на
Interesna statia. Izviniavam se pyrvo za latinicata, niamam kirilica.
Kazvam interesna, za6toto pro4etoh ne6to za koeto ni6to ne znaeh. Za da obiasnia po-to4no triabva da kaja pyrvo niakolko ne6ta za sebe si.
Na 30 godini sym, ne jiveia v Bulgaria ot okolo 10 god, niamam vyzmojnost da gledam bg televizia.
Kazvam na kolko godini sym za da dam predstava horata ot “moeto pokolenie” (ili pone moite poznati) kakvo i kolko (ne)znaiat. Za Anton Donchev ne znam ni6to osven “Vreme razdelno”, koeto sym gledal samo kato malyk po televiziata. No vseki ot poznatite mi znae imeto mu.
Stana mi interesno za6toto ne znam sega na kakvo da viarvam – bil sym malyk i ne moga da raz4itam na sobstvenata si pamet.
Neveroiatno mnogo haresvam malkoto ne6ta koito sym 4el ot Stratiev, Talev, Tzanev, Valeri Petrov. Sega pyk razbiram, 4e edno ot mnogo populiarnite imena se pokazva v druga svetlina.
Kolko li o6te ne6ta 6te razbera za koito sym niamal predstava kato dete.
Към MECHO KYX,
Хареса ми коментарът написан от Вас!!! И аз изпадам много често в подобни ситуации. Това до някъде е хубаво, защото ме кара да търся и все намирам и научавам нещо ново. Понеже в живота си доста обикалях по света, имам “приятели” поляци, американци, чехи, италянци, германци, руснаци, украинци и винаги когато говорим за история, политика, изкуство, “кой какво открил” и т.н. те винаги имат еднозначен отговор, а такива като мен, започват да се съмняват в правотата на знанията си. И моят отговор на този “феномен” е следният: просто повечето други народи са си “направили домашната работа”, т.е. написали са си ИСТОРИЯТА и са я приели за ВЕРНА такава, каквато на тях като нации им е изгодна…. Това е като примера с домата: дълго време е имало “спор” домата плод ли е, или е зеленчук. По съставките на киселини и захар вътре в него, учените все спорили, докато в средата на миналият век, върховният съд на САЩ не взима нещата в свои ръце, и след дълго заседание установява със ЗАКОН, че домата е зеленчук. Но и до ден днешен, има хора, които го приемат за плод…. Предполагам, че един ден и в БГ ще си напишем правилно “домашната работа”….. И аз чак сега разбирам, относно “съмнения” по написването на “Време разделно” пък и други неща, написани в коментарите по-горе…. Желая Ви здраве!!!
Дончев е само един от оцелелите храненици на живковизма. Не знам защо като чуя за Дончев и Хайтов автоматично се подсещам за лица като Георги Джагаров
@Mecho Kyx
По стар славянски обичай ни мързи да разтребваме масата и да измием чиниите. Предпочитаме да съберем покривката с цялата посуда и да хвърлим всичко на боклука. И да застелем нова покривка – чиста. И да да си мислим, че почваме на чисто. За това миналите авторитети не ги басараме за нищо. Като не можем да ги достигнем, ще ги свалим на нашето ниво. Антон Дончев е слаба ракия. Ние Вазов, Ботев, Вапцаров, Радичков ги правим на мати маскара. Нищо,че не сме чели и ред от тях…
Гларус, може ли да си доизясните мисълта? Не е много ясно какво искате да кажете на Мечо, а респективно и на нас останалите.
Колкото до д-р Михаил Николов – просто нямам думи. Подписал се е с титлата доктор, а говори за комплекси. Говори за неща, които са му натрапени в празната глава, а не се сеща, че може да я пробва и за друга цел, а именно да осмисли какво е написано в статията на Г-н Инджев…
Г-н Инджев, бях публикувал мнение, което не виждам и което може би е прозвучало като чисто субективно и много преувеличено. Очаквам Вашата професионална оценка, за да се коригирам. Иначе статията Ви “Хората на духа и неговата уютна бутилка” наистина е похвална.
Моля, за отговор.
Stana mi interesno za6toto ne znam sega na kakvo da viarvam – bil sym malyk i ne moga da raz4itam na sobstvenata si pamet.
Neveroiatno mnogo haresvam malkoto ne6ta koito sym 4el ot Stratiev, Talev, Tzanev, Valeri Petrov. Sega pyk razbiram, 4e edno ot mnogo populiarnite imena se pokazva v druga svetlina.
Kolko li o6te ne6ta 6te razbera za koito sym niamal predstava kato dete.
Posted by Mecho Kyx | септември 16, 2010, 20:54
………………………………
@Mecho Kyx
По стар славянски обичай ни мързи да разтребваме масата и да измием чиниите. Предпочитаме да съберем покривката с цялата посуда и да хвърлим всичко на боклука. И да застелем нова покривка – чиста. И да да си мислим, че почваме на чисто. За това миналите авторитети не ги басараме за нищо. Като не можем да ги достигнем, ще ги свалим на нашето ниво. Антон Дончев е слаба ракия. Ние Вазов, Ботев, Вапцаров, Радичков ги правим на мати маскара. Нищо,че не сме чели и ред от тях…
Posted by Гларус | септември 17, 2010, 21:34
…………………………….
Гларус, много си наблягал май на руските курви, както казва шибаният министър, щото само “посудата” като погледнеш става ясно. Глаголът “басараме” само ти и съселяните от долната маала си го знаете, да знаеш!
А “миналите авторитети” твойте хора ги избиха – и това да знаеш!
Сега за “кухото мече”. Верно си кухо, приятелче. Може ли да пишеш глупости на квадрат? Можеш явно, щото у Симеоново, учихте първо проследяване, а не азбуката, както си е редно.
Та кажи как става тоя номер с четенето?
Как така “Neveroiatno mnogo haresvam”, пък “malkoto ne6ta koito sym 4el” ? Нормалният човек като харесва невероятно, чете много неща, ако не всичко от любимите си автори…
Личи си, че малко сте чели, гларуси кухи – то не може, хем да ти е тясно челото, хем – широк кръгозора. И кажете на началниците да пратят някои по-начетени момчета, сега поне има.
Sega pyk razbiram, 4e edno ot mnogo populiarnite imena se pokazva v druga svetlina.
Много популярни имена са и тези на Азис,Вежди, Цецка,Слави и сие, но това не означава, че светлината, в която се показват е най-читавата. Популярността все още не е пропуск за Пантеона на Безсмъртните. Много имена се покриха с позор, който остава за вечни времена!
И с черен гранит да ги покриеш – пак ще личи, нали Гранитски?
brvoivo, donchev provicialnia prepisvach na hroniki…mili boje zashto se habim…
Оооох, г-н Инджев, винаги пишете интересно и с добър подбор на думите, обаче във всяка статия се повтаря все едно и също. Дайте малко разнообразие. Винаги заклеймявате някой, който е бил комунист и е”вреден” за развитието ни и винаги нападате президента или някой друг политик.
Оставете Дончев, творчеството му е хубаво, ако ще е да е бил супер-деец на БКП.
Към Е.К.
Не пиша хвалебствени статии. Оставям това на други. Така че съм споменавал академика Дончев като дежурен участник в първановите пропагандни дейности и това никак не прави чест на един творец с претенцията да е “голям”.
Но понеже засягате творчеството на Дончев, да ви кажа нещо наистина важно: има свидетели, пред които покойната голяма интелектуалка и писателка Фани Попова – Мутафова е признала, че е истинският автор на “Време разделно”.Била е принудена да си предаде ръкописа след като изпада в мизерия след концлагара, в която е била пратена. А след смъртта й апартаментът й на ул. “Солунска” в София е бил запечатан от ДС и от него за иззети всички доказателства по случая.
Свидетелите пък са систематично заплашвани да не говорят по темата – в наши дни!
А кого “нападам” наистина си е моя работа. Ставате смешен да защитавате горкия президент от някакъв безобиден ( по думите му) журналист.
Кой от двама ни има нужда от защита- дали онзи,недосегамият за критики с огромната власт (включително задкусилна) или моя милост, чиито блог не е задължително четиво освен за онези, които четат по задължение, за да измислят някоя поредна оплювка срещу автора?