Фактът, че ние не си познаваме автентичната история, се доказва по най-безспорен начин на дни като днешният. Ако я познавахме и ако ценяхме положителното в нея, 22 септември щеше наистина да е национален празник. Или дори можеше да е Националният ни празник, свързан с факта, че българската държава престава да бъде чужд васал и става равноправен международен субект.
Обявяването на независимостта преди 102 години е практически зачеркнато в съзнанието на поколения българи като значимо събитие, но не толкова, защото не се оценява като такова, а по съвсем други причини. То е неглижирано заради това, че с него се свързва името на демонизирания от близо век насам български монарх ( от небългарски произход ) Фердинанд. Което е ярък пример за двоен стандарт в интерпретацията на значимите исторически дати у нас и за систематичното горене на националния ни дюшек, върху който спи самосъзнанието ни, заради “бълхата” от рода на Кобургите.
Отбелязвам очевидното, за да обърна внимание, че честното самопризнание изисква да си кажем, че днес не е национален празник. Просто е поредният национален почивен ден.
Най интересното е, че най-гръмкият аргумент на защитниците на 3 март като заслужено отбелязван Национален празник, изтъкват на първо място акуширащата чужда роля при раждането на новата България. Без руско- турската война, казват, те, нямаше да я има преродената България. И добавят, че това е обективен факт, с който не може да се спори.
А нима същото не се отнася и до акта, с който България се завръща сред равноправните свободни страни, какъвто е манифестът от 8 септември 1908 г.? Той не е ли обектива даденост без значение от кого точно е подписан?
Има и друго. След половин век забвение тази страница от българската история не само е пожълтяла в архивите, наглеждани предимно от историци, но и съзнателно е откъсната от паметта на целокупния ни народ. Възстановяването й иска усилие. Кой да го направи, от кого да очакваме това в днешно време: казано по “хашлашки”: на кого му пука? Нали и така си я караме, защо да ровим и да подлагаме по този начин първенството на вече утвърдения 3-ти март!
За обективния прочит на историята са нужни обективни предпоставки. Като например – глад за истината, а не преяждане с митове и манипулации, с които продължават да ни захранват от високите политически и образователни трибуни. Тук такива предпоставки явно няма.
Честит празник на всички Българи!
Г-н Инджев много точно сте го написали, но гоцевци не признават нищо друго ако в него няма мать Русия.
На колко държави в света националният им празник е Ден на Независимоста?
Не съм ги бройл точно, но към 160-170 са от към общо 190 държави/по памет./
“Study history, study history. In history lies all the secrets of statecraft.” Winston Churchill …..
Авторитети съществуват само в обществата. Сред купчината от неорганизирани хора избуяват само авторитари. Уважението на собствената – както обществена, така и лична – история е приоритет на обществата. За един човек без история или без уважението към нея независимостта е понятие, лишено от смисъл.
Уважаеми г-н Инджев, за пореден път благодарности за проявената гражданска позиция. Вашата загриженост е валидна и за все още намиращи се по нашата земя граждани на Републиката. Днес като четох отзивите и форумите за 102-та годишнина от завръщането ни към независимите държави, изтръпнах. Хубаво е, че споделихте както винаги с чувство на родолюбец и Вашата тревога. Желая успех по трънливия Ви и достоен път на творческа , свободомислеща и даровита личност.
Кой, г-н Инджев да прояви този глад за истината? Обикновеният любител многознайко ли или научният сътрудник в президентството, или докторът по история, собственик на вестник…По презумпция това трябва да е научният елит в историческата ни наука. Например, начело с флагмана-директорът на Института по история към БАН, от скоро “академик”/не съм чул такова звание в нито една държава с име в историческата наука/,компаньон на друг “академик”,наскоро юбиляр, в познати ни инициативни комитети, който не много отдавна в интервю за “Труд” плюеше ЕС и го поставяше на една плоскост с Русия. Или Андрей Пантев, който почти едновременно с Бойко Борисов нарече българите с нещо подобно на мат,реял, но тогава никой не му обърна внимание. Или от сина на татко – Ив.Илчев. Или от Искра Баева. И така нататък, и така нататък. Няма как да стане. То е същото като в държавния апарат – Станишеви, Велчеви, Живкови, Добреви…А истината за българската история е отправна точка и за патриотизма, и за оценката на днешния ден, и за виждането за бъдещето, за отношенията между нас и отношенията ни със съседите.
Аз пък не благодаря специално на Иво Инджев, защото все ми се струва естествено, да има такива хора като него. Не му желая успех по трънливия му път, първо защото не знам дали пътят му е трънлив и второ, защото не го вземам за ученик на изпит, а себе си – за проверяващ учител. Не го възхвалявам, защото той – слава Богу – не е Бог, а аз не съм молещ се в храм, а вечерящ в дома си, който се готви да си ляга. Чета статиите на Иво Инджев, защото го уважавам като журналист и се доверявам на написаното от него. Чувство на тревога, че днес не се празнува, а просто не се работи, споделям, доколкото ме боли, че съм член на група, за която файлът “зависимост-независимост” не съществува.
Много бих се радвал да се направи един кратък сравнителен анализ на американската декларация на независимостта и българската такава.
Интересно ми е колко пъти е употребена думата НИЕ в двете декларации и колко пъти са употребени МОЯТ и МИ.
Ако демон демонизира друг демон то някой от двата демони става ли по-малко демон?
Г-н Инджев, наистина много добре сте изразил и аргументирал гражданската си позиция. Не съм Ви “фен”, но не мога да не се съглася с написаното от вас. Много точно, за съжаление и тъжно.
Защо ги ручахме жабетата с Освободителната война, като можеше да дочакаме обявяването на автономия, каквато бяхме 30 години ( или автономно царство).
“Царска Русия тръгнала да ни освобождава от чувство на християнско милосърдие!” Защо не прояви това състрадание към собствения си народ, който е тънел в посткрепостническо робство, каквото ние не сме сънували през турско.
Войната е била зарад Проливите, ама тия скапани западняци не са толкова прости!
Тая война ни изяде главата като народ, защото насади в нас непреходната ни любов към Русия и ни лиши от демокрацията.
Все пак преклон пред подвига на руските войни!!! Вечна обич!!!
Най-напред честит празник, деня на независимостта на България, (макар и на патерица) на Иво Инджев и всички читатели! Пожелавам на всички здраве и успехи!
За съжаление всичко написано от Иво по повод на националния “почивен” ден е жестоко точно и тъжно. Разбираема е “анонимността” на този фактически най-голям празник за нас в светлината на комунягорусофилските манипулации, обслужваши великоимперските Руски интереси. А твърдения от рода, че 3ти Март е по- велик, защото без него нямаше да има нито 6ти, нито 22ри Септември са просто жалки! Не оспорвам голямото значение на Освободителната(за нас) Руско-Турска война, нито пък омаловажавам подвига и жертвите на войничите и офицерите, на само Руски, но и Румънски, и Финландски! Защото всеки си има само един живот и е нелепо да се сравнява тази жертва по количество, “на килограм”, за да се степенуват заслугите. Но важността на всеки празник си е отделна и разсъждавайки така, трябва най-важният празник да е в чест на Аспарух например, защото, ако не беше основал България нямаше да има също и Турско робство и 3ти Март! Или още по-добре да честваме само Господ Бог или природата (на кой, като му харесва), защото, ако не беше създаден човека, нямаше да го има и Аспарух! Всичко това смо по себе си е абсурдно, но има и неща, които просто не знам как да нарека! Има просто гавра с празника. Как иначе да тълкуваме заглавията и статиите, като например “И Цачева “контролира” зарята за Независимостта”, като единствена публикация в “чест” на празника, както тов3а правят “уважаемите” журналисти от “Днес”! Същите, които по случай 9ти Септември изписаха доста повече статии, без да има официален национален празник и при това далеч не така карикатурни! Позор! Нямам други думи!
На “д-р Ефремов”;
“Войната е била зарад ПРОЛИ –
ВИТЕ”- /цитатът мой -Т.В /.Много
ли му трябва ня човек за да проу-мее тази ПРОСТИЧКА и ЕДИНСТВЕНА истина.Няма БРАТСТВО,няма СЛАВЯН-
СТВО! Само и единствено ВЕЛИКОРУСКИ ИМПЕРСКИ ИНТЕРЕСИ!!!
Ето Ви идея за реферфендум. 22 СЕПТЕМВРИ- НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Остава само някой да я подеме.
Поправка /Референдум/