В Харвардския университет бяха раздадени годишните Нобелови награди за научни открития, които на пръв поглед може да изглеждат шантаво, но често се оказват удивително полезни на практика, съобщи Асошиейтед прес.
Една от десетте награди бе присъдена на Ричърд Стивънс и негови студенти за откритието, че ругатните спомагат за облекчаване на болката. (Vesti.bg)
Най-после едно безплатно обезболяващо! Не че не го използваме и без научна обосновка…
Някои мъдри народи, сред които определено сме и ние, отдавна практикуват тази терапия в личните си отношения, но предимно спрямо безобидни врагове – на всички нива и във всяка болезнена ситуация. Един от знаменитите вицове, превърнали се в притчи за кратко обрисуване на социализма, беше за онзи гражданин, който сбъркал телефона. Обадил се на енергото, вместо на топлофикацията, но като разбрал грешката изтърсил : “И на вас да ви е… майката”! Така и така се обадил, поне да си каже…
Любопитно е обаче, ако сте забелязали, че в превод от чужди езици ни спестяват пипера на ругатните им. Откровеното споменаване на мръсна дума от някой филмов герой у нас се омекотява в субтитрите. Щеше да е добре това да е резултат от доброто ни възпитание и стремежа ни към налагане на добри нрави, но се боя, че както в много други отношения и тук лицемерим.
Ще си позволя дори и по-провокативно съждение за нас самите. По тукашните византийски земи много ни се псува срещу силните на деня, но си го спестяваме твърде често – нещо повече, изричаме обратното на ругатнята, щом имаме интерес от това. Валидна е поговорката за преклонената главичка. За предпочитане е болката от стиснатите зъби, пред онази, причинена от сабята. Прагматично е, нали?!
Нещо повече, точно имащите власт спокойно попържат – при това на колективна основа. Ярък пример даде министърът без портфейл и задръжки Божидар Димитров , който ни нарече “шибан народ”. И как няма, след като началникът му обяви съществена част от същия (народ) за кофти матрял. А после, пак в САЩ, поясни, че конкретно българите ( избягали) в чужбина, са качествената част от народа ни. С което си спечели доста псувни от останалите ( в България) , но само пред телевизора. Според последната сводка на държавната статистика Борисов продължава да е без конкуренция по харесване, а срещу такава популярност не се ругае.
Особено въздържани в това отношение са тъкмо медиите, които ругаеха Борисов най-много, когато играеше опозиция от позицията на столичен кмет. Там лошите думи по негов адрес бяха забранени на следващия ден след като спечели с оглушителна плесница парламентарните избори. Ехото от нея още повтаря в тези редакции: “благодарим, искаме още плесници, за да ни се отпушат ушите още по-добре”. И Борисов не ги разочарова – при появата си пред българска публика в Ню Йорк се подигра на българските журналисти, иронизирайки ги като “милите български журналисти” с прогнозата, че няма да публикуват разговора. И позна – не посмяха ( докато в интернет хората четоха стенограмата и смяха)!
Изобщо, културен народ сме ние. Псуваме само “когото трябва”. Стига обектът на псувнята да е по-слаб и да не представлява заплаха.
С извинение за примера ( нещо лично!), но да припомня, че и моя милост любезно бях напсуван от самия президент, който ме нарече през 2006 г. “безобиден журналист” защото не съм го бил обидил ( лично него) с нищо. Друго си е да те наругае интелектуалец от Сирищник, знае как- елегантно и с изтънчено ехидство.
Не ме разбирайте погрешно: не пледирам за диктатура на хамалския език като израз на бита и душевността на българския народ. Но ми е болно да гледам дозирането на псувните по интереси. И ми ида да си тегля една майна, та да ми мине.
Не обичам да псувам.Понякога се изпускам… но може и с усмивка-ха,ха ха
Много приятен текст, дори и разгледан извън тезата си. Сред него има поне три езикови бисера, достойни да останат в съкровищницата на публицистиката като “евъргрийн”.
А иначе какво?
Ами нищо, псувайте си!
Благодаря, г-н Инджев за отговора по повод липсващия ми коментар за здравеопазването, вероятно съм кликнал на погрешно място.
Дааа, лицемерието от страх и възвържането от критика са сред основните ни защити като нация, затвърждавани през вековете. Затова имперските чичковци много обичат да се занимават с нас, а европейските ни се гнусят. Боравенето с критика (както да отправиш, така и да понесеш) е тънка работа, качество на демократичните общества. А ние насъбираме гняв, след това псуваме каруцарски и то погрешния човек, защото е по-безопасно. Така сме ние.
Дозирането на псувните по партиини интереси е доказателство, че партиите на Ръ Бъ са разделили Българските граждани от общата им отговорност пред Българската държава и ако Българската нация не се съедини (като капките вода в българското море), за да спаси Българското си Отечество от наглата партиина олигархия на Ръ Бъ, тогава псувните на Божидар Димитров срещу оня шибан народ ще се окажат истина, която и на оня свят ще чуваме от разпръснатите по чужди държави,наши български поколения на нашите бездомни деца и внуци.
Иво,
Само една кратка забележка – Ричард Стивънс и екипът му са носители на АНТИ-нобелови награди, които се раздават именно в Харвард… Нобеловите награди все още се раздават в Европа
Към велизар:
случвало се е да изпускам да одобря цяла страница с коментари-просто съм започнал от последната и не съм се върнал обратно, след което установявам, че има доста обидени коментатори…
Към Иво Маев:
Ок, може би трябваше да поясня, но за целта просто публикувах цитат и източника…
След като прочетох внимателно статията разбрах най накрая какво всъшност иска да каже Бойко Борисов на някоя журналистка, задала му неудобен въпрос, когато и отговаря “На теб първо ще кажа…“ То било нещо от сорта “Що не си е…Мога ли да ти…Що не вървиш…“
Господин премиер наричайте нещата с истинските им имена, за да облекчите болката.
Гаус едно време бил по средата на решаването на някаква трудна задача, когато му съобщили, че жена му умира. Кажете ѝ да почака – казал математикът, – докато приключа с това тук.
А сега с какви неща се занимават днешните “учени” при наличието (все още) на толкова много неясноти, нерешени проблеми и предизвикателства пред тях… е@ем ти и науката! И науката, и изкуството, и всичко!
“И ми ида да си тегля една майна, та да ми мине.”
Аз го правя много често, само че ползвам за целта стар казармен лаф – “Да са е-а в дневалния, па съм заспал.”
Наистина облекчава, само дето оаканото се замита,без да се научават уроците..
Как беше “онази” приказка, “дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя”. Затова и УМНИТЕ ХОРА пишат Историята на народа си, зщото тя е тяхната памет за поколенията, да не се ЗАБРАВЯ хубавото, но и да се ПОМНИ ЛОШОТО И ЛОШИТЕ ХОРА. Защото политиците използват “свойството на забравата у народа” много умело и когато го “прие..т болезнено” отново, и отново, и отново, и той, “народа” се усети, не му остава нищо друго, освен “сочно” да се изпсува. Ето че сега вече и науката е установила, че така се намалява “болезнеността” на “приеб..вката”. Затова ние ще си псуваме, за да намаляваме болката, но няма да РИПАМЕ, защото тогава ТЯХ МОЖЕ ДА ГИ ЗАБОЛИ. Пък и е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО.( Егати думата майна!!!)
Пайсии май ни беше попитал поради, что се срамим да се наречем болгари? Националният отбор по футбол, Левски и ЦСКА са най-малкото нещо дето ще му отговорим.Имах една позната Боливийка-индианка та тя ми каза: “Вие/българите/ сте по-продажни и от нас индианците”! И беше право момичето.Комлексарщина, подлост, лъжи, измами и далавери са нашето ежедневие. Е, как при така обрулена държава и манталитет нещата да станат нормални?
Ето сега се разбира най-после, че все пак нашите политици, управляваши и парламент всъщност водят една доста прагматична, направо мъдра политика относно реформата на здравеопазването! През цялото време работят по такъв начин, че принуждават всички да прибягват до това, както се разбира вече признато и от науката средство за обжлекчаване на болката. При това забележете, че псуването с нищо не тежи нито на държавния бюджет, нито в частност бюджета на здравната каса. Лесно достъпно е и няма нужда пациентите да обикалят да го търсят по аптеките. Верно е, че както и в Харвард се признава, не много клинически изследвано. Разчита се само на статистка от индивидуален опит, както и на журналистически публикации, а не на безпристрастни и независими приложения на различни учени или лекари и затова е много мъгляв въпросът с дозировката и е оставено всеки отделен пациент сам да си я определя по собствен експериментален път. Както и да е това обаче нито тежи на кесията му, нито води до забавяне на лечебния ефект, тъй като дозировката може много лесно и бързо да се пероменя до постигане на желания ефект. Този лечебен метод нито е създаден, нито предложен за групова употреба, както това се прави от нашата журналистика и употребата там, както и “режисирането” на дозировките само води до допълнителни болки и нужди от нови дозировки на всички нас, като индивидуални пациенти. По въпроса за страничните ефекти на тези медикаменти обобщени от Иво с термина “диктатура на хамалския език” мога да кажа, че отдавна у нас са произведени и образци от тази гама медикаменти, които никак нямат хамалски произход. Така например в един много известен и уважаван на времето научноизследователски и проектатнтски институт, КНИПИБКС Водоканалпроект-София (на Павлово, сега там се помещава някаква фирма, която и самият Господ не знае каква е) беше създаден и употребяван следния образец: “Слон да го натресе на майка ти! Да ти се народят братчета-слончета! Да ти се разиграят из къщата и да я изпотрошат цялата! Да няма къде да живееш и да дойдеш да седнеш на моя!” Това е изискан образец, който препоръчвам, като много ефективен в успокояване на болката! Достатъчно е да се използва и само първото изречение, когато човек знае продължението. Успехи в лечението!
“Имах една позната Боливийка-индианка та тя ми каза: „Вие/българите/ сте по-продажни и от нас индианците“! И беше право момичето.”
Ха-ха-ха! Много весело. Ами, на едно цивилизационно стъпало са с диваците, дошли на власт след съветската окупация…
Само искам да споделя с г-н Инджев, че наистина зад граница изтече много качествен материал. Много квалифицирани млади хора,между които и от моето семейство не са в България. Те учиха и в условията на Бай Тошово време, но се изградиха като хора и специалисти.Все пак мисля, че имаха късмет с образователната система, която съществуваше.После продължиха да се дообразоват на чужда земя, затова искам да пожелая на всички млади образовани хора, качествен материал от България, да са живи и здрави. Вярвам в здравия български корен.На г-н Инджев пък благодаря, че остана в България.