На снимка във в. „Труд“ днес се вижда как президентът Първанов копае с червена кирка. Надписът под фотографията твърди, че домакините от град Роман,където президентът е направил първа копка на православен храм, са я купили такава. В самата статия това се отрича – пише, че са я боядисали. Едно да се не може да се отрече обаче: кирката си е червена и много му отива.
Понеже самият Първанов е зачекнал в Роман темата за това, че и фокусник не може да се оправи в здравеопазването, искам да припомня на какво се гради успехът на илюзионистта. Той разчита на отклоняване на вниманието на зрителите, на трик за прикриване на очевидното, което в най-добрите фокуси е на показ, но ловкият занаятчия знае как да го прикрие с насочване на погледите към нещо друго, нещо зрелищно.
Това е и любимата политическа тактика на Първанов. Докато всички зяпат сеира в здравоопазването, скубят си косите и перата в бюджета, той просто си плете кошничката с обиколки по села, градчета и паланки. Копае човекът и то в периферията, където влиянието на конкурента му Борисов е най-слабо, но пък има десетилетни червени традиции.
Някой брои ли изобщо колко малки и средно големи селища обиколи напоследък Първанов? А забелязвате ли, че сред любимите поводи на президента да уважи поредното селище с присъствието са православните празници? Като в Симитли на 8 септември:
„Президентът Георги Първанов бе официален гост на празника на град Симитли, който се чества на Рождество на Пресвета Богородица. Веднага след пристигането в града той бе приет в кабинета на кмета Апостол Апостолов, с когото разговаряха близо час. Президентът бе посрещнат от десетки жители на града, сред които се откроиха ветерани от Втората световна война. „ ( Darik news).
Наблюдателните и паметливите може да си спомнят, че точно в Симитли стана една от най-големите издънки на президента, когато беше „заловен“ да бракониерства извън ловния сезон от регионалния вестник „Струма“ на 1 март 2008 г. – в деня, когато трябваше да прояви загриженост за съдбата на изгорели в железопътна катастрофа български граждани на другия край на България. Крайно нетипично, новината се разчу, защото бе подета от три централни вестника- „Сега“, „Дневник“ и „Експрес“ ( който междувременно за наказание беше продаден на верни на президента собственици). Пред „Сега“ кметът Апостолов дори потвърди, че Първанов е бил в града и така след близо седмица мълчание от кабинета на президента се принудиха с половин уста да признаят, но с уговорката, че държавният глава не бил стрелял…
Предупреждение за отстрелване обаче беше направено на кмета. Макар да е червен и горд с приноса си за преизбирането на Първанов на президентския пост, той се „изпусна“ пред „Сега“ , че се опасява потвърждението му да не му „затвори поне три министрества“ в София. За малко наистина да го затворят- в рамките на година му образуваха спешно…9 прокурорски проверки по какви ли не обвинения. Но явно му се е разминало и бащицата Първанов наминава да си нагледа червената периферия и да покаже, че може да прощава грешките на другарите си.
Тази провинциална история събира в себе си цялата потайна драма на публичния политически кадрил, командван от Първанов. В нея има всичко: коварство, лицемерие, подмазвачество и много, много страх от върховния гняв на всемогъщия. Но най-важното в нея е тъжната констатация, че всичко това е на показ, но малцина го забелязват и отчитат.
С държавни средства, под благовидни, но всъщност законспирирани партизански предлози, Първанов си плете мрежата в държавата и се готви за следващия етап от запазване на граденото толкова години влияние. И в един момент ще изскочи с червената кирка на рамо и ще закопае безмилостно онези, които си мислят, че е оставен да на „доизживяване“.
Фокусът с кирката на Първанов е далеч по-ефективен от глупавия клип на Станишев с брадвата. Станишев си отсече клона, на който седи, а Първанов се окопава за нови битки. Това е причината, поради която е главен герой в книгата ми „ Президент на РъБъ“. Само че не забелязвам да има негови опоненти в политиката, които да да направят логичния прочит на ходовете му и да му се противопоставят. А това, с извинение за евентуалното им набеждаване, ги прави негови съучастници.
Ония, които се интересуват по-сериозно от – по моя преценка – най-важния проблем, пред който сме изправени ний, българите, могат да почерпят информация за размисъл ето от тази публикация: Отворено писмо до Омбудсмана на Републиката, до Президента, до Синода и до Премиера във връзка с духовната катастрофа на нацията ни.
Ония пък, които това съобщенийце ще ги раздразни до крайна степен, ги моля да приемат предварително най-искрените ми съболезнования 🙂
“…след близо седмица мълчание от кабинета на президента се принудиха с половин уста да признаят, но с уговорката, че държавният глава не бил стрелял…”
И така е с всичко. Без “притискане” не става!
Следващата степен е: “стрелял, но не улучил”.
По-следващата: “улучил, но не архар”
Докато (при продължаващ натиск!) се стигне до:”две гарсониери, но нищо в Париж”.
Не се два лесно власт-разделят я на видове, че по едно по едно, бавно, тежко, като блууууууууууууссссс
Скоро ще дойде време, а и материал ще има за втори том. Още повече, че и критиката се изказва в този дух – “още трябва”:
“Иван Гарелов например иска предаване, но не го канят, а в същото време не му обръщат кой знае колко внимание сайтовете и вестниците, защото не може да пише”, добави Вучков. Според него книгата на Иво Инджев “На РъБъ” е добра, но много кратка, за разлика от внушителните “Мемоари”, които наскоро издаде.”
frognews.bg
Логично е крадливите тарикати (от червената политическа класа на олигархичното им царство в Ръ Бъ) да не се страхуват от народа си, защото парите на народа и пушките на Българската държава са в техните ръце.Нелогично е Българската нация да знае истината (за политическата циркова демокрация в България) и да си трае, (като пребито магаре).
Забелязвате ли как се активизираха напоследък червените ескадрони? Почти няма сайт в интернет, в който да не се оплюва правителството. Че правителтвото не е идеално, е ясно. Но че много хора усетиха спирането на червеното кранче, е вярно.
“Виждаме партньор в лицето на президента и всички, които работят в подкрепа на неговата гражданска инициатива, която Георги Първанов изгражда по места…” – думи на Сергей Станишев
Няма никакви потайности и законспирирани партизански предлози – това си е ачик далавера. Нито сме в предизборна кампания, нито Първанов е в отпуска – има несъзнателно нарушение на закона.
Сеитбата е важно агротехническо мероприятие, при което става полагане на семето в почвата при определен и специфичен за всяка култура начин, срок, дълбочина и посевна норма. Когато се използва разсад, клубени, кореноплоди и посадъчен материал за трайни насаждения се използва понятието засаждане.
Другаря Първанов като селско момче знае, че сега е точното време за есенната сеатба.Какъв железен характер,какви здрави мишци,кирката направо е почервеняла в ръцете му.Днес в Роман, а утре другаря Първанов може да бъде и при вас.Поканете го, не го жалете. За кортежа на другаря Първанов няма невъзможни дестинации.Бързата покана Ви гарантира добро място в проекта 2010-2011 политическа есен.
Иво,имам въпрос към теб,който съм сигурен,че ще бъде интересен на всички.След вашия “accident” в БТВ с Гоце засичали ли сте се някъде и някога.Казал ли ти е поне две думи,драснал ли ти е поне два реда.Изводите ще бъдат за всички нас.Благодаря ти.
Не ми се иска, но се налага и аз, пък макар и с отвращение, да направя коментар на това първаново безочие, което, впрочем, изобщо не е ново: няколко месеца преди да му свърши първия мандат, сиреч, преди следващите избори за президент, Първанов на държавни разноски обиколи и овърша цялата страна, посети даже последната безименна паланка, то не бяха първи копки, то не бяха рязания на ленти и на лози, то не бяха рипания на хорца, то не бяха щипания на детски бузчици, то не бяха скромни и нежни девически усмивчици спрямо природонаселението! Ето така, с държавни средства, със средствата на самия данъкоплатец, таваришч Перванович – който, като комунист, смята не без основание, че държавата за комунистите е нещо като бащиния, от която съвсем не е срамно да се краде! – успя да си купи втория президентски мандатец и още пет годинки да ни глечи над главите на избирателите, та белким поне малко поумнеят.
Сега обаче Перванович е още по-озабочен – пиша с руски думички, щот това е негов втори майчин език: сякаш в Сирищник едно време все на руски са говорили! – тъй като след годинка му предстои окончателното отстраняване от така апетитно миришещия държавен кокал. Та лигите на “галеното дете на Партията” явно са потекли дотам, че най-безочливо тръгна с кортежите си из страната отново да щипе детски бузчици, да се кръсти безсрамно пред камерите в селски църквици, да копае първи копки, да реже ленти, ако требе, да пооре със съветски трактор дълбока оран в некое текезесе, понеже сега е есен, да направи сичко що се сети, но само и само да оплете некоя и друга овчица в своя частен “граждански проект”. С който се цели един политически труп, какъвто е Първанов, да бъде натикан в Мавзолея, сиреч, в Гробницата на българската псевдо и чалга политика.
Разбира се, доказан лъжец и крадец като Първанов това не е новост или инцидент. За да употребя тия справедливи думи имам точни основания: мезонетчетата, в София и в Париж за синчето, аферите със саддамов петрол, пушките за по 50 000 евро едната, които никой не знае как си ги е спечели – може би, знае ли се, хероят от Сирищник играе и е спечелил в някакви лотарии, може би в казина играе и печели, естествено, играейки пак с държавни парици?! А може и таваришч Путин лично да му ги е подарил, знае ли се, за боен другар Путин е готов на сичко! Та излиза, че такъв като Първанов, естествено, няма да изпита и капчица срам или пък угризение на съвестта за туй, че с държавен бензинец разкарва кортежа си из цялата страна, заедно с цялата си свита, та да прави своя съвсем частен “граждански проект”. Да оставим настрана това, че един президент, един “обединител на нацията”, по Конституция няма никакво право да разединява тази нация, правейки своя лична, частна, пък макар и погребална, политическа партия. Щото, като капак на всичко, както рекох по-горе, тая партия само ще може да изнесе от политиката, с почести и топовни гърмежи, политическия труп Първанов, а пък после било да го кремира, било дори да му соуръжи гробница или мавзолей. (ОЩЕ >>>>>)
… и още пет годинки да клечи над главите на избирателите, та белким поне малко поумнеят…
исках да напиша, ала от това бързане съм го объркал…
Дълбоко съм отвратена…
Към Мишо:
Не.
Поне в това отношение вероятно ме е преценил правилно, че няма да има полза от коронния си номер да “изкушава” разни хора, като ги приласкава с дрънкулки ( например), които им раздава. Не бих се поласкал и той явно го е проумял и не си направи този труд, след като дълбоко сбърка в преценката си, че ще ме нарита и използва за безмълвно назидание за останалите.
Използвам случая обаче да кажа отново, че наистина нямам “проблем” с него, както може би изглежда. Ако не бяха запушили медиите за критики срещу него, щях да си спестя усилието да пиша по темата- не ми се тича групово. Но понеже го превърнаха в недосегаем, това ме предизвиква- но отново не заради личността му, а заради онова, което неговите злоупотреби символизират.
Не случайно на гърба на книгата си “Президент на РъБъ” съм избрал да цитирам именно едно от нейните подзаглавия: “Хората гледат нагоре и си казват:” аз да не съм по-долу!”. Защото неговото поведение, видно не само за мен, е чудесна индулгенция за всички податливи на изкушенията да престъпват законите, правилата и елементарната човечност в държавицаа, която той оглавява.
И накрая, още веднъж: книгата е колкото за ( срещу) това явление, толкова и по повод на мрачната и доста тъжна картинка в българските медии, които не желаят или не могат ( защото не им позволяват) да “прогледнат”- също не е случайно, че точно това е абзацът, който избрах за лице на гърба книгата.
Очаквам Гоце да се появи и на гроздобер, да подкара трактор, догодина есента и комбайн, защо не и влак… Пардон, това с влака беше приом на един друг. 😉
Абе Ивчоооо,айде стига с тоя Гоце бе.Просто вече не ми е интересно да чета само за него.