ДИМИ ГАЧЕВ ми изпрати следния коментар в блога:
НЯМАМЕ СИ МЪДРИ СТАРЦИ
Така казваше мой приятел скулптор в началото на деветдесетте години на отминалия вече век. Сега, повече от десет години откакто го няма на този свят, си давам сметка всъщност, колко прав е бил тогава той.
Във вихъра на промените в Европа и отражението, което те даваха у нас, бурната еуфория, с която ги посрещахме тогава, неговият скептицизмът не ни беше по сърце.Това пораждаше продължителни спорове в ателието му, където той, талантлив и високо ерудиран човек, на когото имахме доверие, се опитваше да свали градуса на нашия ентусиазъм.
„Няма мъдри старци, които да поведат народа” – казваше той. Сигурно е имал предвид успешно избитите след 9 ти септември 1944 г. Тогава, в началото на деветдесетте, те щяха да бъдат точно в зрялата възраст на мъдростта. За жалост повечето от тези, останали все пак живи, третирани през целия си съзнателен живот като „втора ръка хора”, както и техните деца, научени пред страха от дългата ръка на властта да крият моралните ценности заложени им от поколения, принудени да имитират фалшив ентусиазъм пред нелепите глупости, налагани им от примитивната „народна власт”, нямаха потенциал и не бяха в състояние да вземат съдбата на нацията в ръцете си и поведат народа по пътя на демокрацията.
Не мога да не отдам заслуженото на онези, минали през лагери и затвори честни люде, дали всичко от себе си за извършване на демократичните промени, бързо избутани от онези, които в предварително наредения шахматен сценарий бяха поставени като пешки от дясната страна на барикадата. Имаше естествено и автентични, но те не бяха много, а и бързо бяха похабени, заклеймявани методично в продължение на години и демонизирани завинаги.
Каскетите, слезли от гората през 1944 г. с брезентовите раници на гърба, пълни с кашкавал, „пазаруван” от мандрите, които с помощта на Сталин и не без помощта на Чърчил, държаха необезпокоявани властта в страната почти петдесет години, с вродената си андрешковска хитрост, част от които успели да прехвърлят отговорността за миналото върху бившите свои другари, не само задържаха статуквото си, но и успяха да превърнат децата си, учили на Запад и добили излъсканата шлифовка на лондоски юпита, в мощни икономически субекти. Това беше възможно да стане ,от една страна с предвидливо изнесените преди промените парични средства от хазната в така наречените ”задгранични дружества”, и от друга- чрез външния дълг; в голяма част присвоен, без въобще да влиза в страната.
За всичко това не малка бе помощта на яките момчета от спортните и милиционерски школи, кадри на ДС. Тяхната роля бе да поддържат страха сред хората – работа успешно вършена преди тях от „народната милиция”. За това свое призвание те бяха получили съответните куфари, като начален капитал за не винаги законенния си бизнес. Единственото поставено условие бе редовното отчитане в черните каси. Забравилите това, бързо ги отнасяха в небитието. Въпреки, че предполагаемият диригент на събитията в онези години отдавна го няма, отстранен в опит коритото на прокараната от него златна река с нейните разклонения да бъдат заличени, асистентите, останали след него, стриктно следят и не пропускат да накажат всеки един опитал да излезе извън поставената му предварително роля.
И така, вече почти двадесет години, с малки изключения, едни и същи примитивни, но добре обиграни политически играчи, надничащи гордо, но и малко гузно през затъмнените стъкла на черните си лимузини, не по-малко надути със самочувствие от самотния пернишки ловец, техен покровител, преминават от отбор в отбор с единствената цел: личната облага.
Това те умело продължават да вършат с помощта на обикновения отруден човек, даващ неизменно гласа си за тях, замаян, за жалост, от евтин алкохол, зазяпан в екрана на телевизора, обилно залят с примитивен силиконов бульон, или пък седнал на потрошената пейка пред охлузения си панелен дом, осмелил се да погледне за миг през навъсения поглед на подстригания до нула, дебеловрат шофьор към поклащащите се до него бедра в ритъма на чалгата, звучаща от свалените стъкла на позахабения, но излъскан до блясък автомобил, купен на втора ръка от Горубляне.
След като обезличиха нацията, налагайки пошлата си същност, не без помощта на медийните си лакеи, обявили себе си за елит в обществото, за да обезпечат докрай комфорта си, сега ни говорят за помирение: искат да приемем нещата такива, каквито са им угодни; искат да забравим не само за парите им: искат да забравим и за жестокостта на техните бащи и майки, убивали физически и духовно нашите, трепейки ги с тояги в Белене, настанявали се в техните жилища, изселвали ги, пречили им да се образоват, а по-късно на нас по – младите, на които отнеха възможността на свободния избор да учим и работим, в страната, която желаем.
Не, господа, не ще се помирим преди да изпиете горчивата чаша на вината с „мезета”, както подигравателно казваше един ваш другар, син на сатрап, чиято сестра, неизвестно как и защо сега ръководи Юнеско.
Не ще се помирим преди нещата да застанат по местата си. Не и преди сами да свалите войника с автомата от пиедестала му, не и преди да възстановите стените с паметните плочи на българските войници, отдали живота си за Родината, които вие съборихте; не и преди да застанете смирено пред народа си и му се извинете за злините, които вашата партия му нанесе. Нещо, което надменността и чувството ви за безнаказаност пречи да направите. Едва тогава, ако все пак го направите някога, наистина може да ни нареди да застанем със свалени шапки едни до други пред обща могила, взаимно да почетем мъртвите си. Не и преди!
И все пак, общият ни път към Европа, въпреки вашата съпротива, един ден ще ви накара да го направите.
А що се отнася до властта и парите ви, децата, които прокудихте в странство – не се знае, може един ден да се върнат…
В заглавието “страци” да се поправи със “старци”!
Никога няма да забравим.
Съгласен съм с всяка една дума,дори бих добавил повече.За изтриването на комунизма трябва да има и лична мъст.Как да забравя,че ограбиха дядо ми.Взеха му всичко,пари,гори,земи.Похарчиха живота на баща ми.Принудиха мен,брат ми,част от близките ми да емигрираме.За пропиления живот на три поколения ще ги гоня до дупка и ще ги проклинам докогато съм жив.Няма и не трябва да има прошка за нито един от тях.Поздравления за г-н Дими Гачев.
Точна, ясна и смела позиция. Отговор защо след 20 години преход сме пак на кота 0. Нов проект на левите? ще обединява заблудените. За жалост те са тези които са живи и знаят само шаблоните от тяхното време. По думите на един социалист от село с когото говорих това лято: Сталинизма бил виновен, не комунизма. Падна ми ченето! сетих се за този човечец, четейки за червената кирка. Поздрави.
Силни и болезнени истини!!!
Всичко е вярно и за съжаление непоправимо! Сегашните комунисти убиха цвета на нацията! Унищожиха физически, будните патриотични българи, които милееха за род и родина! Колко ли поколения ще трябва да преминат, докато се родят отново милеещи за родината българи?!…
Комунистите си присвоиха Библейски принципи като водещи лозунги, с което подлъгаха народа, като го лишиха от вярата в Бога, давайки му вярата в “единний светъл комунизъм”.
Псевдодемокрацията лиши народа от утопичната вяра наречена комунизъм.
И така остана само вярата в парите.
Е, такъв народ, който е лишен от вяра как да просперира?!…
А един мъдрец е казал: “Народ без вяра не е народ!” Защото когато един човек реши да направи нещо нередно, дори и да не го види никой знае, че ОНЗИ ГОРНИЯ го вижда. Така вярата служи като коректив.
Силата на Америка се гради основно на вярата. Но на истинската, не на попската, която казва: “Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти казвам.” Както беше казал поета, “…не ти Боже, комуто се кланят калугери и попове…”
Г-н Инджев, поздравления за смелата позиция!
България ще тръгне напред, когато продажните ни медии започнат да дават гласност на такива публикации и обикновения, отруден българин получи възможност да се докосне до истините изказани от смели и доблестни българи!
Това е вярно, но още по-вярното е, че такива хора дори и да ги има са постоянно мачкани от бюрократичната машина, от външни фактори от каквото друго се сетите. Те са неудобните в държавата. А и не мога да се сетя изобщо за държава където такива хора всъщност да са удобни. Винаги са бодли в …. сещате се. Което ги прави лесна мишена особено в 21 век. Оплюването и компроментирането на такива хора са специалитет на властта. Единствено анонимноста би могла по някакъв начин да ги предпази от конкретния проблем. Както и силната им позиция, която става все по-трудно да бъде защитаване защото пресиращия апарат на държавата не спи. Може да реагират малко бавно, но не забравят. Тук господин Инджев е между чука и наковалнята, между Изтока и Запада. Тук политическите интереси изместват дори икономическите. Не мога да си преставя каквато и да е личност, която може да изтърпи такава помиина яма и да излезе чист от нея. А и вече не мисля, че личностните решения изобщо са правилни. Референдум за най-дребното нещо – единствения демократичен път. Не виждам кой обаче би прокарал такава линия в политиката – прозрачна и колективна, а не личностна и субективна. При такава политика нито Изтока нито Запада имат правото или пък възможностите да ни съдят и да определят правилата на играта. Защото това би минало много лесно за геноцит. Успех в крайна сметка, но определено не вярвам, че думите вършат нещо. По-скоро делата на хората. Думите единствено могат да трогват, но да трогнеш българина тия дни е нещо толкова сложно тези дни. Само и единствено саможертвата евентуално би могла да размърда тоя народ да свърши нещо, но въпросът пак опира до чисто индивидуално възприятие и липса на всякакъв егоизъм. Вие бихте ли го направили? А аз? А хората по улиците. Себеотрицанието е може би най-трудното нещо да бъде направено от разумна форма на живот. Пожелавам ви успех и по-малко прах в очите.
Великата борба за справедливост в света, вдъхновила и вдъхновяваща най – светлите умове на човечеството, в крайна сметка приключва, с цената на много безсмислени жертви, с едно радикално преразпределение на капиталите – от тези, които умеят да ги натрупват, към тези, които са завиждали на първите, че ги притежават. Хората от бившия Източен блок платиха със съдбите си за този урок на историята, който дори днес, толкова скоро след изричната поява на очевидното, вече е игнориран от мнозина. И то не само от интерес.
Първо авторът на горния текст нека приеме моя респект: аз също съм съгласен с всяка негова дума! Само честен и мислещ човек може да напише такъв впечатляващ и силен анализ.
Едно уточнение само към изказването на коментиращ по-горе: комунизмът никога не се е базирал на “вяра”, било тя утопична, било някаква друга, комунизмът винаги се коренил в най-пошъл прагматичен интерес (партизаните с кашкавалени пити в раниците, излежаващи се по сенките в горите) и е произхождал от користта, ползата, облагата, стремежа към лапане и плюскане. Комунизмът като “философия” е груб и вулгарен материализъм и атеизъм (безбожничество), сиреч, не може да има никаква вяра (“вярата” в материалното не заслужава да се нарече вяра, просто щото си има по-подходяща дума за това: интерес). По тази причина цинизмът, сиреч, аморализмът, е квинтесенцията на комунистическия мироглед; спомнете си още веднъж перверзията “Вината поемаме само с мезе!”, така умилително възприета от нашия нынешен государственний водач Гоце Първанов, че той от благодарност още държи изказалия горната пошлост (Филип Боков) на хубава служба в Президенството, а пък сестра му уреди чак в ЮНЕСКО.
Тъй че нищо духовно и идеалистично не може да има в комунизма, тия басни за него трябва да бъдат вече окончателно избити, изтикани от главите. Щото да допуснеш, че в комунизма може да има нещо светло, чисто, безкористно, духовно и идеалистично е все едно да приемеш, че и Сатана може да е воден от най-благородни мотиви – което, както и да го погледнем, си е умствена извратеност.
Затуй моето разбиране е, че комунизмът няма ценности в оня най-възвишен смисъл, който свързваме с тази дума, той не се опира дори на някакъв идеал, той просто е най-пошъл и извратен душевен импулс на лумпените, на паразитите, на мързеливците, на лъжльовците, на аморалните, на крадливите, на склонните към разбойничество, към “присвояване”, на калпазаните, на шмекерите, които, понеже са се разкапали от мързел, от бездействие и от неудържими пориви към паразитиране, подобно на търтеите, и понеже са се усетили, че са много (долната страна в човешката природа, уви, е широко разпространена!), стигат дотам, че постигат историческо значение – и това е печалната история на световния комунизъм.
Нормалният, деен, свободен човек, човекът с обикновени, с традиционни ценности и морал, комунист просто няма как да стане; комунисти са ставали само търтеите в обществения кошер; и си представете когато търтеите вземат властта в един кошер; става това, което стана в цветущата някога България! (ДОЧЕТИ ДОКРАЯ АКО ИСКАШ >>>>>)
DA MUDRO KAZANO. NAISTINA NIAMA MUDRI STARCI KOITO DA SPASIAT BG, KAKTO E I ISTINA,CHE BG NIKOGA NE E IMALA I BLAGORODNICICHESKI FAMILII KOITO DA ZAPAZIAT TRADICIITE I KULTURATA NA EDNA NACIA. BG E IMALA INTELIGENCIA NAVREMETO PREDI 9.9 NO NE I ISTINSKI BLAGORODNICI PO KRUV I TRADICIA. BALKANSKIAT GEN E BIL MNOGO PO SILEN I ZATOVA SEGA BEREM PLODOVETE OT NEGO. PROSTO TOVA E ISTINATA.
KAKTO KAZVASHE EDIN MOI MNOGO DOBUR MOI PRIATEL, KOITO VECHE NE E M/U NAS:
“KAJI MI IMETO NA EDIN BULGARIN UMRIAL NA DUEL ZA DA ZASHTITI CHESTA SI”
NIAMA. TUJNO I STRASHNO.
Поздравления и от мен !
Вярно и много тъжно,поради невъзможността да се промени статуквото!България е обречена да бъде в прегръдката на съветско- правешкия комунизъм завинаги!
Pozdravlenia, g-n Indjev!
В България винаги е имало мъдри хора.И сега има,но за да се получи възмездие е необходимо да се действа с други средства,а не с тези на криворазбраната демокрация.
Много пъти през последните години съм чел такива текстове. Колкото и верни, за мен е сигурно, че нито онези ще се покаят нито някой ще потърси справедливост, нито ще има свалени шапки в общи редици. Това са чисти понятия и чисти действия…А такива, най-вече в България, няма…
Животът просто поставя бавно и неуморно нещата на мястото си. С всичките си последствия и промени и двата лагера, а най-вече неумолимо изтласква и ще изтласква напред бъдещите мъдри старци.
Можеби е така защото простихме и продължаваме да прощаваме без да ни е искана прошка!?
Вярно, тъжно, страшно… Така не се живее! И няма и защо – животът си върви, младостта отминава, представлението свършва, олигархът стои в басейна си, хванат за железо и за първи път разбира, че е сам.
Отрядът Чавдар си е заминал, заедно с “екащите” си герои, внуците са се попиляли по Маями, Марбеи и Ривиери,
а пилонът на Партийния дом плаче за рубина на звездата си.
Нещастници от вси страни, веселете се!
Иво, благодаря ти че качи материала в сайта си. За мен признанието на един професиолналист, а още повече на честен и смел човек като теб значи много.
Към Дими Гачев:
Удоволствието е наше ( позволявам си да го кажа от името и на други, явно харесали коментара).
Причината за липсата на “мъдри старци” е желязната завеса от времето на комунизма. Тя беше желязна завеса за нас, от комунистическия лагер, но не и за жителите на т.н. западен свят. Те можеха да си изградят правилни критерии за “доброто” и “злото”, докато у нас всеки мислеше, а и продължава да мисли само в черно и бяло. В началото на 70-те години на миналия век беще създадена теорията за “конвергенцията”, според която времето на чисто пазарния капитализъм е преминало. Винаги трябва да се има предвид, че една огромна част от хората нямат достъчно потенциал да се организират: напр. да си плащат здравните и пенсионни осигуровки, да си създатат “блог” в интернет, да си организират малък или голям бизнес. Затова е необходимо да съществува т.н. социална държава. Пазарна икономика, но и държава, държавна икономика и социална политика. Поради криворазбраната пазарна икономика и капитализъм се стигна до създаването на условия за свръхграбеж, безнаказаност, монополизъм, демагогия, свръхзадлъжнялост. Сега в България всеки знае, че парите не са плод на труд, пот и сълзи, а на далавери. Не са създадени условия за истинско предприемачество , истински пазар, конкуренция и просперитет. Държавата у нас не стимулира развитието на бизнеса, а му пречи с въвеждането на непосилни данъци, такси, лицензии и т.н.. Вместо самата държава да плаща дивиденти на поданиците си да им осигури максилно добри условия за разгръщане на целия човешки потонциал, тя иска да реши проблемите си по най- старомодния начин: да “изтупва” до безкрайност гърба на данъкоплатеца и да разчита на безграничното му търпение.
Уважаеми г-н ДИМИ ГАЧЕВ, вашият мъдар коментар ми прилича на родолюбива и правдолюбива- българска гумичка, с която всеки Български гражданин може да си изтрие сам в Българското си самосъзнание насадената му за 66 години- черна политическа злоба и родоотстъпничество. Българската майка юнашка не е спирала да ражда мъдри старци и смели юнаци, сега съдбата на България зависи от мъдроста и смелоста на Българската нация, която си има и мъдар- ЦАР и смел юнак- Генерал.ИВО, благодаря ти, за вярната служба към България и към Българският патриотичен блог на ИНДЖЕ(В).
Точни и силни думи, разкриващи истината, която желаем да се въдвори в живота ни. Благодаря Ви г-н Инджев!
ЕДНА КОРЕКЦИЯ НА АВТОРА,КОГОТО МНОГО УВАЖАВАМ – НЕ ЧЪРЧИЛ – РУЗВЕЛТ!РУЗВЕЛТ НЕ СЕ Е ВСЛУШВАЛ В ДУМИТЕ НА ЧЪРЧИЛ,ЧЕ КОМУНИЗМЪТ,А НЕ НАЦИЗМЪТ Е ЧУМАТА НА ЕВРОПА;ЧЪРЧИЛ ЗАТОВА ЕНАСТОЯВАЛ ДЕСАНТЪТ В 1944 ДА БЪДЕ НА БАЛКАНИТЕ,ЗА ДА ОТРЕЖАТ ВЛИЯНИЕТО НА СТАЛИН В ИЗТОЧНА ЕВРОПА,НО РУЗВЕЛ(ВЕРОЯТНО)СЕ Е ДОГОВРИЛ С МУСТАКАТИЯ..ТОВА ЧЪРЧИЛ ГО Е ПИСАЛ И В МЕМОАРИТЕ СИ МАЙ(НЕ СЪМ ГИ ЧЕЛ)…
едва ли нещо ще се промени единственото, което може да направите е да покажете това на децата си(сигурен съм, че повечето от вас са го напрвили) …. за да осъзнаят какво ги чака …
Статията е чудесна! Впечатли ме и мнението на DIKOV, който казва:”Можеби е така защото простихме и продължаваме да прощаваме без да ни е искана прошка!?” Не мисля, че сме простили, а и никой не ни е поискал прошка! Искаха да забравим и забравихме. Забравихме да настояваме за поемане на вината. Дори забравихме, че се изгавриха с нас, когато най-дебелашки ни се намекна, че трябва да им осигурим и мезета за поемането на вината. Не ни остава друго освен ние да поемем ролята на мъдрите старци. Време е защото не след дълго и сегашните млади ще пишат подобни тъжни неща.
Поздрави!
Хората прокудени в странство биха се върнали единствено ако тези, които сме тук, съберем кураж и се захванем с управлението на живота и страната си. Докато търпим Георги Първанов, Сергей Станишев, Бойко Борисов и подобни на водещите места в държавата, просто няма как. Явно не още отлагаме плащането на цената за това да имаме нормална държава.
Е тази тема съвсем ми добадна и аз искам да напомня един безспорен факт. Г-н Инджев голяма част от българите някак си са забравили или не се сещат за бившето “Министерство на външната търговия” и кой идвайки от САЩ на 35 години му беше заместник министър. Тази личност от 90 год. до ден днешен я гледаме в парламента в качествто му на народен представител шеф на парламента и зам шеф на парламента.
Няма как аз да напиша много от нещата които са безспорна истина за въпросното министерство за връзската им с чуждестранните дружества и за това къде беше точно ДС на страната. И май се върнахме там, че истината в тази държава за близкото и далечно минало съвсем не е казана и всъщност много малко българи искат да я чуят . Няма как да изградим нов морал върху тайни и неистини. Не става въпрос, че биме могли да върнем парите, но поне да се знае къде и как са похарчени.
Още една невероятна статия! Благодарности и от мен.
Благодарност и от мен!
Г-н Инджев,по-силно и точно нещо
не съм чел отдавна.Прекланям се пред написаното от Дими Гачев.Но, смятам, че то е инспирирано от Вас и Вашето перо!!!
Радвам се,че в Бьлгария има такива хора.
Благодаря Ви !
Чудесен текст !
Освен да благодарим, да вземем нещо и да направим ли?
Страхотно, брилянтен както винаги,Иво
Здравейте!!Поздрави за статията на г-н дими Дичев,напълно съм съгласен с това което е написал…!!Но до колко обикновенни граждани тя ще достигне..50,70,100..!!Малко са!!Моят призив е: тези от нас във форума ,които се имат за “дясномислещи”(хайде да не са като мене върли антикомунисти!!),да направят нещо много простичко-да разпечатат в поне 30-40 броя статията да я раздават,залепват по спирки,павилиони и подобни места,за да достигнат тези силни слова и до хора с по-скромни възможности,такива за които Нет-а е все още лукс и фантастика..!!
Благодаря, Митак,
нещо такова ми се въртеше и на мен в главата като една първа, мъъъничка стъпчица.
Но, да речем и с посочване на блога на г-н Инджев, та ако някой не го е чул, да го чуе, пък току-виж започнал и да го чете редовно. Не вреди!
Боя се само, че текстът има нужда от леки редакторски намеси. Може би има някой, който би се заел с това?
И “ДА” и “НЕ” – историята доказва, че в интересите на “големите”, винаги са се включвали “малките”. Няма да коментирам детайлно, но само едно ще кажа: Не е нужно мъдреците да са стари. В крайна сметка, нашите “мъдреци” са именно младите, защото се наложи да израстнат в объркано време. Всяка трудност носи “мъдрост”. Независимо на колко години си, откъде си, в какво семейство си израстнал и какви са били идеалите ти.
“Трудното е за людете, лесното е за овцете” – Така че, ако сме достатъчно практични и разсъждаваме логично, би трябвало да осъзнаем, че “лошото” всъщност ни върши услуга. Сега остава да съберем “парченцата” и да сглобим “пъзела”, наречен БЪЛГАРИЯ.
Само че кой би се заел да си развали “рахатя”, че да събира парченца?! Аз не виждам такъв герой все още. Брънката “Вяра” също е в зародиш… И въпреки това съм оптимист!
Вижда се, че ще трябва чисто и просто да изчакаме едни 30-40 години, за да се изчистим от цялата комунистическа сган. По отношение на увередният си манталитет аз лично не виждам как ще се избавим.
Както се казва, да си десидент в България, това означава да се упълчиш срещу циганизацията, чалгализацията, изпростяването, медиината промивка, силикона в мозъците и какво ли още не. Да си десидент най-вече означава да се откажеш да бъдеш поредният простак, поредната мрионетка и поредната подлога в ръцете на капитала.
Ot napisanoto ot Dimi Gachev e iasen edin fakt, Susnanieton se promenia kam po visoko kachestvo i madrostta sa koiato govori v bloga nasriava . Mislia che ste imame “mudri startsi “skoro!!!!!