Класически метод за общуване в дипломацията е избягването на конфликтните въпроси и търсенето на допирните точки като база за преговори. В този смисъл , ако исках да съм „дипломатичен“, за да се харесам на доста сънародници, би трябвало да се присламча към раздразнението на премиера Борисов от френския посланик Етиен дьо Понсен, изразено днес. Това със сигурност ще се хареса на мнозина като смела демонстрация на суверенното право на българския премиер да защитава собствено мнение пред „чужденците“. Така ли е обаче?
По повод призива на френския посланик България да заяви позицията си за членството на Турция в ЕС, Борисов реагира повече от бурно ; нарече с йерархично мотивирано презрение представителя на Париж „един чиновник“ : зададе риторичния въпрос дали президентът Саркози би търпял българския посланик там да прави подобни изявления; после изрази убеждение, че Саркози би изгонил незабавно българския дипломат. Ами защо тогава не изгони Етиен дьо Понсен, щом е толкова просто и лесно?
Няма да се впускам в предположения какво би направил Саркози, но едно е сигурно: Етиен дьо Понсен говори в София от името на Саркози. И ако не е ясно на г-н Борисов, това пък не говори добре за неговата ориентация в елементарната дипломация. Саркози, както и всеки друг държавен глава на нормална държава, би изтеглил посланика си само като жест на категорично несъгласие с политиката на страната домакин или ако не говори онова, което му е наредено да каже. Изразявайки пренебрежние към посланика на Франция, българският премиер всъщност обижда самата Франция и конкретно онзи, който го е назначил. И е особено неадекватно да се демонстрира това спрямо страната, с която София се солидаризира по собствения си болезнен ромски въпрос и практически изпадна в нещо като френско-българска изолация в ЕС, където в момента се обсъжда наказателна процедура срещу Париж.
Преди да ми възразите, че Борисов е постъпил „мъжки“ и „така трябва“, се запитайте, защо Борисов не показва същия подход спрямо други посланици. Или се изяви в случая точно поради усещането си за близост до Саркози по парливата тема за ромите си мисли, че може да разчита на него като на побратим да издърпа ушите на Дьо Понсен?
Случката се развива в деня, когато тук на посещение са един след друг турският премиер Ердоган и грузинският Гилаури. Да, Ердоган си спечели големи симпатии у дома и в целия арабски свят, когато демонстрира национална гордост ( да не кажа горделивост) с избухването си на форума в Давос на 30 януари 2009 г. Той се засегна на национална чест, но направи скандал не на „един чиновник“, а на носителя на нобелова награда за мир Шимон Перес. Прав или не, Ердоган се опълчи на опонент със световна известност и голямо влияние. Как на този фон изглежда избухването на българския премиер по адрес на „един чиновник“? С „един чиновник“ всеки може да се „сбори“.
И още еднин въпрос: как така в дневния ред на преговорите с грузинския министър-председател Нико Гилаури няма и дума по най-острия конфликт край нашата граница? Нали не мислите, че малката, православна Грузия, сама не е пожелала да чуе публичен жест на солидарност в тежката й конфронтация с Русия? Явно голяма „дипломатичност“ тресе София, която продължава много да внимава да не дразни Кремъл, макар руският „чиновник“ в Брюксел Чижов на два пъти да нарече България „руски троянски кон в Европа“.
Вярно, това се случи по време на тройната коалиция. Управлението на ГЕРБ започна обаче със заявка за край на това раболепно поведение – споменете си нечуваните от доста години по нашите земи изявления на министър Плевнелиев и на вицепремиера Дянков, че тук вече няма да се разпорежда Русия. А къде сме сега? Обратно на позицията да величаем най-великия руския обект на българска територия като проект от „регионално и европейско значение“; така каза на 21 септември Борисов по време на посещението си в САЩ по повод на АЕЦ „Белене” на среща с американския чиновник – посланика на американското правителство по въпросите на енергетиката Ричард Морнинстар. За тази приемственост в поклоните към Москва и за това отстъпление от заявената си първоначално политика правителството на ГЕРБ получава бурни аплодисменти от главния специалист по руските проекти у нас – от президента Първанов, който на няколко пъти изрази „удовлетворение“ по въпроса.
Биткаджията Борисов, за какъвто той сам се определя, не се „бие“ с всеки. Например каратистът Борисов не посяга на самбиста Путин. И в това отношение той е поредният обикновен български чиновник сред държавниците с характер в региона, Европа и другаде.
Бях споменал в един мой коментар наскоро, че уроци по дипломация очевидно липсват в МС, както и такива по български език. Представям си също как Бойко Борисов (вероятно) се подстригва сам вкъщи с машинката в банята, считайки това за проява на особена форма на кокетна мъжка фриволност, понеже е единственият по рода си – хем смел и можещ, хем “народен” човек – министър председател. “Бай Ганьо, мини първо през душовете” – “Бе какво ще им минавам през душовете, не им уйдисвам аз на меретиите”.
А нашият вече да, “сдуши” се със Саркози и получи правото да “действа” редника с “падни-стани”, за да прави смях на офицера му, че му е първа дружка.
Нищо необичайно.Не е необходим навсякъде да се изкарват всички налични оръжия по време на реговори.Така се запазват възможности за различни насоки на развитие на дипломатическите преговори и контакти.Не е стратегически добре в една битка да се вложат наведнъж всички налични ресурси, когато не еспешно необходимо.така във вреето се запазват налични и други лостове за въздействие по време на преодоляване на нужния проблем.
Извън темата:
по повод Байландо и вашето участие г-н Инджев тази вечер.
Дълбоко ни развълнувахте – моето семейство и мен – почитатели на вашия талант и честност като публицист и писател, а вече и като гражданин и човек със светла душа.
Благодарим Ви!
И на мен ми се стори обичайно 🙂
Борисов си позволява да говори така, защото знае, че Понсен вече е бивш. Бивш, при това заточеник: следващото му назначение е Кения. Т.е. Борисов отново си е направил селската бакалска сметка.
1.Вади на умряло куче нож (любим негов похват).
2. Лъска мачовския си имидж пред несведующата българска публика (бързо, лесно, евтино).
3. Слага се на Саркози, защото може би Дьо Понсен е станал неудобен в нечии сметки в Париж, след като го изритват в черна Африка, така че Саркози няма нищо против да плюят по изпадналия в немилост негов чиновник.
Зад всичко, което казва Борисов, стоят амбиции да се изнудят едни хора и да се изкарат едни пари. Такова е мисленето на рекетьора. Думите на Борисов са като димките на Яне Янев. Но за да не завършвам песимистично, какъвто и да е Борисов, каквато и да е политическтата класа, нищо не може да попречи на хората с идеи да се развиват. Слава Богу границите на страната са отворени.
Г-н Инджев, бих искал да вметна относно – “каратистът Борисов не посяга на самбиста Путин” .
Моля имайте впредвид, че със самбиста Путин в момента цяла Европа се пази да не се закача. Защото знаем (и те знаят) – ръката му е на кранчето.
Мисля, че наскорошният случай със физика Котев е пряко доказателство. Европа леко повдигна якичката и се завъртя с гръб. И вие ги казахте (с други думи рабира се).
Тъй, че да очаквате ББ да го направи (дори и да искаше-което пък не се знае) би било някак си твърде завишено очакване.
“Проституцията била най-древната професия, след нея бил шпионажът и третата е дипломацията.”… В първата сме “доминиращи” в ЕС, във втората също “все още имаме опит и традиции”, но за третата не знам дали сме “опитни”. Като си чета историята, явно има какво да се “учи”. По мое мнение, “ЯВНА и прозрачна” дипломация могат да си позволят само “силните” държави, малките трябва да са по “внимателни”. Аз не знам кои са критериите, които определят една дипломация като “силна или слаба”, но си мисля че ние засега трябва да се придържаме към принципа “опитвам се да правя неща, които не умея, за да се науча”. Защото в дипломацията, винаги трябва да се мисли за “цената”, която евентуално ще се плати от народа при някое “рязко” изказване или “движение” на “дипломата”. И в този “дух”, нека изчакаме за да “видим” как ЕК ще “накаже” Франция относно “ромският въпрос” и след това си “помислим” а как би била наказана БГ, ако бе постъпила по аналогичен начин…..Защото “родителите” колкото и “да не искат”, винаги делят “децата” си на “по-любими”. Иначе за “пред хората” казват че се отнасят “еднакво и принципно към всичките си деца”. А това просто не е верно, или ако е верно, е толкова трудно, че е почти невъзможно.
IMAM EDIN VUPROS: NE ZAPOCHVA LI ISTORIATA S IZBORA NA BB I VUODUSHEVLENIETO NA NARODA DA VI PRILICHA MALKO NA ISTORIATA S LUKASHENKO? SUSHTO TOLKOVA SAMONADEIAN, SUSHTO TOLKOVA “OBICHASHT” NARODA SI. DEMOCRAT?!
SAMO PITAM.
SLAVA BOGY, CHE SME V EU.
пореден пример за морала на другарите от БСП – председателката на селскостопанската академия т.нар проф. Бъчварова е член на висшия партиен съвет на БСП, близка приятелка на Станишев. Нейните подчинени засадили лозенцето на вилата на другарката, грижили се за него няколко години в работно време и за сметка на държавата. Тя благосклонно приемала и не вижда в това конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение. Браво! http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=630763
Б.Б. е толкова,ама толкова страхлив,че не бива да се вярва на НИКОЯ негова дума!Той не се е опълчил на никого очи в очи-само се перчи пред журналистките и те цвъкат край него!Петел и кокошки!
Една дума която ми се струва, че върши работа в случая, а и не само – КОКОРБАШИЯ!
На Бойко му станаха множко гафовете и то все издънки(повече от гафове) и за кратко време. Доста силна концентрация.
И понеже все се изявява в агресивен, «мачкащ» стил, то и резултатът, спрямо закона за действието и противодействието е аналогичен, т.е. проявява се в края на краищата във вид на неговия собствен смачкан фасон. А последното «Бъди мъж» изречено от президента прозвуча даже като подигравка.
Досега едно нещо каза правилно, на европейско ниво, макар и изобщо не на място, тъй като го каза на другите и за другите – «Който не играе по европейските правила , да си стяга багажа за Варшавския пакт».
Е това пък в крайна сметка ще се отнася единствено за него самия, както изглежда.
Явно задминава учителя си щото почна да се прави на кон, да цвили и да фърля къч из европейските ливади. А ако си спомним, неговият учител въобще не си позволяваше и да си помисли да прави нещо подобно в Пакта.
Видя се че бисери умее да ръси, но поне да беше със усмивка като на Силвио а не с навъсен поглед като на самбиста.
Избирателите гласуваха на Бойко доверие и той прави и говори както той самият смята за най-рационално…особено, ако има повече информации и съображения от нормалните избиратели…Това не означава, че не трябва да бъде критикуван..Но той ще бъде критикуван и е критикуван ако правеше тъкмо обратното…
Съжалявам, че ми се налага да го кажа директно (за първи път ми е), но не сте прав господин Инджев. Уводът, с който въвеждате тезите си е подвеждащ, макар че повечето от изводите Ви са верни, което пък иде да подскаже, че професионализмът, когато е истински, взима връх над предварителните нагласи.
Вие сте запознат със семейния ми проблем, както и голяма част от читателите Ви, и мога от личен опит да потвърдя на всички вас, че българската държава се съобразява с френската и то още как, неизвършвайки и на йота това, което в подобна ситуация беще предприето в Холандия, Македония или Полша (друг е въпросът с какви последствия). Ако премиерът е намерил за добре ЕДВА СЕГА да направи по отношение на французите демонстрация на суверенното си право, то причините не се крият в някакви негови сбъркани представи, а отново са от политическо естество, в случая, да се отговори по дипломатичен начин на Ердоган, защо България открито не подкрепя Турция (от която иначе искаме да ни подсигурява газови доставки и да не се бърка в отношенията ни с малцинството й) за членството й в ЕС.
Може и проявите на Борисов да не са последователни спрямо заявените от него принципи, да са дори доста избирателно подчинени на лобистки интереси, но в малкото случаи, когато конюнктура и принципност съвпадат, не бива заради политическите ни пристрастия да отричаме очевидното. Полша ни е добър пример в това отношение и малко повече „суверенизъм” наистина би ни се отразило добре на самочувствието, а оттам и на респекта, който бихме искали да проявяват към нас останалите – вижте само как в момента, освен французите, ни третират и сърби и гърци.
Х 10!!!
Какво да се очаква, г-н Инджев от премиер, който се е нагиздил като типичната мутра – черни сако, поло и панталон, чиято осанка подхожда повече на селски бабаит, отколкото на висш държавник… Пожарникаря, мутрата, Премиера г-н Борисов, прелива от пусто в празно – от здравната каса в пенсионния фонд; а факта, че вече официално ни определят като държава от третия свят изобщо не променя осанката, визията и най-вече политиката на “бащицата” и заобикалящият го слугинаж, в това число повечето от медиите… Отвратително.. Това, че днес – 05.10 е европейският ден на Учителя, нито една медия не си направи труда дори да го съобщи. Ако не мразех толкова много комунистите, щях да стана шумкар…
Всъщност има още един случай, во който Бойко трябваше да скочи – откриването на омерзителния паметник на американските летци, убили хиляди наши невинни сънародници. Бойко трябваше с опакото на ръката да шамароса посланика на САЩ през муцуната.
До *** . Мисля, че отивате твърде далече. Тези пилоти са се били срещу фашизма официално признат като зло, и никой не е виновен, че в този момент нашите пилоти са следвали заповеди на правителство под диктовката на фашизма (малко или повече).
Но дори и това остава без значение след като разбрах, че англичаните се грижат например за паметници на наши войници въпреки, че за времето тези наши войници са се били и убивали англичани.
Мисля, че това е един доста цивилизован пример и това, че ако не го следваме ще си останем едни диви, злобни и първосигнални балканци.