“От няколко дена с министър Симеон Дянков работим по темата как до понеделник и имам уверенията, че ние ще направим така, че да не се вдигне с 3% вноската, но аз искам гаранция точно с колко пенсионната вноска може да се вдигне. Трябва да имаме пълните гаранции от финансистите, че ако вноската се вдигне с 1,5% или 2%, ще стигат парите. Ако стане процент и половина или 2% вноската, това ще е изцяло заслуга на министър Дянков и неговия екип”. Това заяви днес по Би Ти Ви премиерът Бойко Борисов, който е на път отново да ревизира важно свое решение, обявено пред обществото преди броени дни.
По-късно през деня премиерът доразви пред журналисти отстъплението си с витиевати аргументи и уверения, че всъщност нямало да има увеличение на вноската, защото тя вече била намалявана, а пък с евентуално (!) покачване от “само” 2 процента практически нямало да бъде завишавана.
Знам, че тази поредна ревизия ще бъде обяснена като част от неговата визия да ни управлява през някоя телевизия, отчитайки със закъснение, че предизвиква опасна обществена колизия.
И все пак питам: защо, щом има такава възможност, за която ни съобщава сега, не изчака да бъдат направени точните сметки и едва след това да хвърля гранати със сълзотворен и нервнопаралитичен газ в окопа на работодателите и икономистите, чиято реакция явно го принуди да премисли и фризира невчесаните си мисли по толкова конкретен и съдбоносен въпрос?!
Съзнавам, че въпросът ми много прилича на атаките към него от страна на опозицията, но да се премълчи очевидното е по-голямото зло. Именно от такова премълчаване на очевидното, управлението на Борисов страда повече от всичко друго.
В средновековието монарсите си имали шутове, имунизирани срещу задължителната лъжа и лицемерието на останалите придворни. Те имали правото и дори задължението да казват истината. Даже и в смъртоносно мракобесната за волнодумците Русия, на смахнатите по площадите разрешавали да казват истината – легендата споменава как един такъв “юродив” казал в лицето на самия Иван Грозни, че “пие християнска кръв” (когато той се разправил зверски със заподозрени в нелоялност попове).
Не е ли време някой да каже на Борисов, че му трябват някои шутове или “луди” за отрезвяване на поривите му?
Признавам, че въпросът с основание може да бъде сметнат за глупав. Ако имаше кой да му подскаже нуждата от опоненти сред съветниците му, нямаше да има нужда от въпросните “ненормалници” със специален статут на недосегаемост пред премиерския гняв.
Едно е сигурно: в обкръжението на премиера няма нито луди, нито клоуни. Там явно цари сериозна атмосфера на страх от началството. Чудесно! Само че после да не питат откъде им идват шутовете и циркаджийските номера на опозицията, която днес изглежда безпомощна, но няма да пропусне да се възползва и да припомни един ден ( при всяка трудност и провал), че тъкмо тя е казвала истината, когато всички са мълчели страхливо.
Бойко Борисов се опитва да направи хората съпричастни с управлението на страната. Фактически руши най-голямата незаинтересованост от обществените дела градена грижливо при социализма и гради, чрез съпричастността, Гражданско общество.. Браво!
Управление в стил танцови стъпки. Две напред, една назад. Това според мен не е здравословно за държавата. Здравословно ли казах? А как да коментираме “болничните” на Калина Илиева? Нали Борисов каза, че който сбърка, си отива? А тук освен всичко имаме налице и представяне на документи с невярно съдържание. Поне така чета в медиите.
Въпросът Ви е абсолютно правилен!! Може би отговорът се “крие” в отработената вече “хватка”, проиграна по време на “газовата дискусия”. Обявява се вдигане на “цена” с по-висок процент от “необходимия”, изчаква се “реакцията”, вижда се “реакцията”, става се “съпричастен към реакцията”, излиза се в “публичното пространство” и се обявява, че ще се направи “всичко възможно да се съобразим с реакцията”, след “дълги и изморителни” преговори се “постига” желаното “намаление” на “обявеното увеличение”. “И вълците сити, а за агнетата не се знае знае ли се…”
Един глупак, който има народната подкрепа и който не знае, че е глупак или си мисли, че глупостта не пречи да управляваш добре (един истински глупак може и това да си мисли) е много опасно нещо. Призовавам към по-слабо политизиране на натуралната човешка глупота. Глупак с ниско самочувствие в паника сред неизвестността преиграва в аругантност и “всемогъщество”.
Г-н Инджев,
Много добре е написан и при това с мног добро чувство и загриженост за управлението на България! Браво, точно така е! Бедата е, че Борисов е авторитарен по натура. Можеби сам не го осъзнава. Явно досега е бил предимно в обкръжение на “сладкогласни чучулиги”, за да не кажа блюдолизци и клакьори. Но нещата стават сериозни и не можем да допускаме повече такива залитания, коит могат да разклатущкат и обърнат кораба. Днеска в сутрщния блок на БНТ министърът по европейските фондове Дончев също каза, че в бурното море понякога се налагат завои “за да не се блъснем в скалите”, но важното е да се пази посоката в края на краищата. Много неща му липсват на Борисов и както правилно сте забелязали един от най-големите му проблеми е, че езикът изпреварава мисълта му нищо, че съвсем очевидн полага големи усилия в тази посока. Но явно никак не обича да излиза, че не е прав понякога. И все пак нали затова има министри и екип от съветници. Трябва повече да им се доверява и даа обмисля с тях думите си за да не изпада в конфузии, които завърщват с оставки, без да сме убедени напълно, че са заслужени. И министър Дянков веднага заговори че 3те процента може да са и 2, че и по-малко! Трябва да се обмисли. Изобщо винаги е добре по-добре да се обмислят нещата преди да се говорят и колкото някой е по-високо толкова повече трябва да внимава за това. А и министрите и съветниците трябва повече да го вкарват в пътя, ако имат претенции, че управляват. Все пак има оставки, но не е същото както при Сталин, нали! Горещо Ви препоръчвам да предложите тази статия на вниманието на правителството. Само проверете дали няма печатна грещка в заглавието! Ако правилно съм разбрал от текста трябва да е “почитай БГ ” вместо “прочитай БГ”! Дано да не греша, поздрави!
Мисля, че Дянков колкото и да е спорен е двигателят на реформите.
Бойко Борисов колкото и да е обсъждан е същевременен и човекът който превежда на обикновен език какво става.
Журналистите и опозицията се хващат за думите му, а те наистина не са издържани на дипломатичен език.
Дано само да знаят какво правят и да не са поредните мошеници.
По-добре е да се надяваме от колкото да ги оплюваме.
PETKO DIMOFF, блаженни са вярващите.
Нищо де, ние после и другата буза ще обърнем.
Г-н Инджев просто нямам думи.
Значи той не бил изчакал. И това излиза, че е такъв смъртен грях, че след тази констатация във останалите две трети от статията, минахте през руски мрaкаобесни монарси, шутове, луди, юроди, християнска кръв, шутове с крака от опозиция и т.н. Пример с Александър Стамболийски само пропуснахте и да напомните за АЕЦ Белене (която все още не се строи от никой между другото).
По такава логика излиза, че през времето например на Р. Овч. и Вальо Топлото трябва да сте написали нещо с обема на “Война и мир”.
Добре си е бате Бойко, стига сте го
дъвкали, че серГейчето и пърВанката
само чакат да се спъне и да скокнат отгоре му.
Ето го и въпросът ми (с повишена с 3% трудност):
Има ли смисъл да си ходи Бойко, ако ще
дойде Гоце?
Вярно е, че след като няма алтернатива това правителство – няма с какво да го уплашим. Но също така е вярно,че се изредиха много правителства от което единственият значим резултате е обедняването на нацията. Очевидно в БГ нещата се свеждат до: някой който да управлява и да краде по-малко.Е, това засега е ББ. На който не му харесва – да си седи дома или да се включи в антипропагандата.. Така, че ОК!Няма да се боим от Борисов, но го предпочитам пред останалите…
Г-н Инджев,защо не забелязваме сериозно, че си имаме омбудсман-уполномощен граждански щит на справедливостта в България? Защо не използваме активно моралната сила на този наш- национален граждански щит, заедно с нарастващата медийна сила на Българският патриотичен блог – ИНДЖЕ(В)?
Статията е великолепна!! Истината е написана по много интересен начин, но човек трябва да може и да я признае, даже и това да не покрива неговите възгледи. В това е силата на мислещия и смел европейски гражданин, на когото ” илия” (не знам на кого е “бат”), е пълната противоположност. За съжаление, като него има още много “граждани на Ръ Бъ”. Тяхната роля в живота е по-скоро да бъдат “заглушители” на истината. Те са навсякъде между нас и задължително в блога на Иво Инджев.