Журналистът Асен Йорданов получи медийна награда “За свободата и бъдещето на пресата”.
http://www.leipziger-medienstiftung.de/medienkongress2010/berichtemediathek/
Вчера в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер, бяха връчени наградите Leipzig Media Award. Лауреати тази година са афганския журналист Саид Якуб Ибрахими, българският разследващ журналист Асен Йорданов и датския карикатурист Курт Вестергард.
Награждаването стана в рамките на Първия медиен конгрес в Лайпциг. Конгресът протича при изключителни мерки за сигурност заради присъствието на датския карикатурист Курт Вестергард. Вестергард, който е на 75 години е автора на карикатури на пророка Мохамед, заради които получи смъртни заплахи и едва не бе убит от ислямски интегрист.
Leipzig Media Award е учредена през 2001 г. от медийна фондация и се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, които са ангажирани с каузата за защита на свободата на словото и правейки това се излагат на риск. Председател на фондацията в момента е кметът на Лайпциг Бюрхард Юнг.
В списъка на носителите на наградата са журналисти със световна репутация: убитата преди 4 години Анна Политковская, Роберто Савиано, който има издадена смъртна присъда от италианската “Камора”, хърватския журналист Душан Милюш, който през 2008 г. беше пребит с бухалки и също живее под полицейска защита, Уин Тин, който от 18 години е зад решетките в Миянма.
Носители на приза са също американският разследващ репортер Сеймур Хърш и журналистът от BBC Алън Джонстън, държан 114 дни като заложник в Палестина.
Българският журналист от Нова телевизия Васил Иванов, пред чийто дом през 2006 г. беше взривена бомба също е носител на Leipzig Media Award.
“България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.” – заяви Асен Йорданов на пресконференцията след награждаването. “Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден.” – каза още журналистът.
Според Асен Йорданов не е толкова важна самата награда, колкото шансът, който му е даден да каже тези думи от такава висока трибуна. В България той няма тази възможност, а ако информацията случайно излезе тя се потулва или маргинализира.
“Сега си припомням целия си живот за да стигна дотук – от телефонните заплахи и писма да си търся място в гробищата, до поръчките и атентатите. Не говоря само от свое име, а и от името на много мои колеги, които са наврени “в миша дупка”, защото нямат възможност да упражняват професията си по съвест, а са икономически зависими”.
Журналистът, който живее в Бургас е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците “Стандарт”, “Монитор”, “Политика” и “Телеграф”. В момента е на свободна практика. В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и далавери с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.
През 1995 г. именно Асен Йорданов, който тогава работи в “Стандарт” разкрива и фотографира нелегалната фабрика за цигари в Крайморие, съсобственост на сегашния премиер Бойко Борисов. По-късно Борисов продава дела си във фирмата “Тео Интернационал”, собственик на фабриката на Иво Каменов от групировката ТИМ. Въпреки разкритието и започналото разследване, нелегалното производство продължава още две години.
“Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в Парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия” – каза журналистът в Лайпциг пред аудиторията от министри, политици, банкери, журналисти и медийни експерти.
“Досега се чувствах много самотен, но вече не е така и сега имам чувството, че съм член на един голям отбор, тъй като виждам тук хора на най-отговорни и високи длъжности, които мислят като мен и изповядват моята ценностна система.” – завърши в по-оптимистичен тон журналистът, определен от присъстващите като “НЛО в собствената си страна”.
На 10 декември 2007 г. Асен Йорданов е нападнат с нож и бухалки от трима души пред дома си в Бургас. Журналистът, който е тренирал бойни изкуства успява да отблъсне нападателите. По това време Йорданов е кореспондент на вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”. Новите собственици на медиите Ирен Кръстева и Делян Пеевски отказват да защитят журналиста, но колегите му го подкрепят, като в знак на протест напускат масово.
По-рано, през февруари 2007 журналистката Мария Николаева от в-к “Политика” е заплашена от мутри, че ще бъде залята с киселина заради разследването “Кръстоностния поход срещу Странджа”, публикувано в съавторство с Асен Йорданов.
Година по-късно след негови разкрития за корупция в съдебната система, Асен Йорданов е “поръчан” за втори път от действащи магистрати, но покушението е разкрито и осуетено.
По информация от разследващи и прокуратурата по тези случаи отдавна не се работи. Нито едно от посегателствата срещу журналисти в България не е разкрито от властите.
Заради нападенията над журналисти и зависимостта на медиите от олигарси и властимащи, България се срина в класациите за свободата на словото след страни като Того, Танзания и Либерия.
Снимки от събитието: http://www.leipziger-medienstiftung.de/medienkongress2010/berichtemediathek/
Г.н Инджев, няма ли хора, освен Вас, които да съобщят и коментират новината? Наистина и Вие сте едно НЛО всред послушниците?Бог да Ви пази!
Жалко, че сте толкова малко будните хора в БГ,мисля че трябва да основете партия !!!!!!!!!!незабавно!!!!!!!!!!!
Наистина има медийно затъмнение у нас; как може една толкова вайна награда да не бъде спомената? Етро, това е прякото доказателство, че г-н Йорданов е прав! За жалост единици са като него и за това сме на това деридже…
Искрено се възхищавам на такива хора. Аз не бих могъл да бъда такъв. Свалям шапка на г-н Йорданов и на всички достойни като него хора, в това число и на домакина на този форум г-н Инджев.
Г-н Инджев, Вие сте един достоен човек, защото давате трибуна на новини и писания, които са “неудобни” на управляващите в страната и на силните на деня. Асен Йорданов е от същата “кръвна група”. Защо обаче такива хора като вас не се обединят и не заработите единно за бъдещето на България. Само подобни смели личности могат да направят страната истински демократична и цивилизована, за което напразно мечтаем от 20 г. насам.
“…хърватския журналист Душан Милюш, който през 2008 г. беше пребит с бухалки и също живее под полицейска защита…
Асен Йорданов е нападнат с нож и бухалки от трима души пред дома си в Бургас на 10 декември 2007 г. Журналистът, който е тренирал бойни изкуства успява да отблъсне нападателите.”
Някой някъде да си спомня датата 21 юни 2010 г.? Тогава, до северния вход на националната Съдебна палата, двама професионални килъри се опитаха да убият известния български правозащитник, юрист, автор на десетки научни и публицистични книги, бивш редактор, директор и собственик на партиен вестник – проф.Янко Н. Янков-Вельовски?
Само обстоятелството, че той е тренирал още през 1968 г. самбо в „Академик“ и в Студентския град при първия български треньор – проф.Камен Лозанов – откъдето е и бързата му реакция, го спасява от сигурна смърт (отклонил си главата на четири-пет сантиметра), избягвайки жестокия удар с желязна тръба и отървавайки се „само“ със счупено на пет места рамо.
Но… дотук с приликите.
Докато хърватинът е поставен под полицейска закрила, властите в България – прокуратура, полиция, ДАНС – си правят оглушки; въпреки сезирането им по много канали, те демонстрират пълно неведение за случай, който дори е заснет от камерите пред входа на Съдебната палата.
Да му е честита наградата на доблестния журналист Асен Йорданов! Винаги е радостно да се чуе, че не са се свършили честните хора в опустошената от чумата на комунизма и посткомунизма България.
Що се отнася до проф.Янко Н. Янков-Вельовски, той не е спрял да се бори не само и не толкова за собствената си правда, колкото за истина и справедливост за всички, макар че всички не забелязват – а и се правят, че не забелязват – благородните му усилия.
За щастие има Един, пред Когото ще се преклони всяко коляно и всяка душа ще даде отчет за делата си.
И Той е Пътят, и Истината, и Възкресението, и Животът!
Уважаеми г-н Инджев, напълно споделям призивите на другите Ви почитатели да влезете най-сетне в политика. Бълг. интелектуалци вече няма за кого да гласуват. Появата Ви в различни телевизионни предавания е правилна стъпка в тази посока. Със своя чар, талант и смелост , вече сте спечелили своята партия – хората , които всекидневно чакат вашите статии като глас на съвестта и гражданската доблест. Дано да имате кураж и отговорност и да поемете риска, да опитате поне , за да се разбере вопиещата нужда от пречистване , от свобода и духовнаст в затлаченото българско пространство. То има нужда от мъже с дух и безстрашие като Вас..
едно материалче като тези на асен йорданов би направило централните емисии доста по-смислени…
Благодаря за инфото на Иво Инджев и ЧЕСТИТО на Асен Йорданов!
Кураж, Асене! И ти, и Иво, не сте сами – ново доказателство от Германия, че сме далеч и вън от ЕС, това само показва колко са гнили, кухи и измислени комунистическите креатури: ако такива като Асен са журналисти, какви тогава се “водят” онези отрепки от проГоцевия агентурен СБЖ!
Гн.Инжев питаме къде са Прокурорите къде са Полицаите и къде са Герберите.Всичко това са материално и политически мутри.
Господин Инджев, ще си позволя да Ви допълня относно министъра на вътрешните работи на Германия. Може би е уместно да се вписва и титлата му, тъй като той е Д-р Томас де Мезиер. Нека читателите на Вашия блог разгледат страницата на немското правителство и видят колко от министрите на Германия имат някаква титла пред името си. Освен това Германия има над 12 000 км магистрали, на много места липсва ограничение на скоростта и е трудно да се намери министър на някой разклон.
Поздрави!