На вниманието на преследвачите на привиждащата им се навсякъде “русофобия” в България предлагам мнението на един толкова краен “русофоб”, че просто трябва да свикат извънреден събор на русофилите ( след онзи редовния край язовир “Копринка” навръх 11 септември), за да го заклеймят. Ето какво казва той в интервю за в. “ 24 часа”:
“Аз съм много любопитен. Вместо да отида в Южна Франция, отидох в Папуа-Нова Гвинея и живях там, което не много богати хора го правят. Беше интересно, защото племената там са в каменната ера. Те живеят така, както са живели преди десетки хиляди години – с лъкове и стрели, отглеждат свине, картофи. Не носят дрехи освен превръзки върху интимните места на мъжете.
Сравнението, което правя, е, че в Русия има концепция за суверенна демокрация, но според мен няма парламент, няма партии, няма избори, няма независима съдебна система, няма свободни медии. И това е идеалното общество. Тези племена живеят по същия начин – без да произвеждат нищо. Цивилизацията само ги е научила да пушат. Пушат много. Когато им дадеш цигара, започват да говорят с теб, да се снимат, да ти пеят. Това е много добър модел, който Русия да следва.”
И кой е този отвратителен човек, който, на свещената за русофилството българска земя, дръзва да говори така за любимата на толкова български “истински патриоти” путеводна звезда в живота им, каквато е Путиновата Русия?
Това е един човек, който смее да се опълчи на бившия полковник от КГБ Владимир Путин. Това е един…бивш полковник от КГБ, който обаче явно е доста различен от днешния властелин на Русия. Ето “визитната картичка”, която в. “24 часа” прилага към интервюто с Алексанъдр Лебедев, издателя на прочутия вече ( особено след убийството на Политковская ) вестник “Новая газета”. В него той защитава независимата журналистиката като проява на висша интелектуална дейност, която единствена може да се опълчи срещу корупцията ( не само в Русия, казва той).
“Руският милиардер Александър Лебедев (състояние от $ 2 млрд. според сп. “Форбс”) изглежда непринуден и достъпен. Идва на софийската конференция “Европа гледа на Изток” с тесни дънки и луксозни кецове. Дори гривните на ръцете му издават нестандартен характер.
Заедно с Михаил Горбачов Лебедев издава опозиционния в. “Новая газета”, в който работеше убитата Анна Политковска. Двамата основаха руския демократичен форум “Граждански диалог”. Бивш депутат и кандидат-кмет на Москва, Лебедев е сред яростните критици на уволнения Юрий Лужков и на руските власти. Бивш полковник от КГБ, работил през 80-те г. в Лондон, сега той е собственик на Националната резервна корпорация. Дейността й се простира от банки и финанси до авиопревози, самолетно производство, строителство и хотелиерство.
Лебедев инвестира над $ 20 млн. в производство на картофи в Русия. Купи и изпадналите в лошо икономическо състояние британски вестници “Ивнинг стандарт” и “Индипендънт”. За България казва, че няма бизнес интереси.
(Лебедев бе кандидат-кмет на Москва през 2003 г. – бел. ред.)”
Не, не ви “рекламирам” милиардера Лебедев – най-малкото миналото му на полковник от КГБ го прави неудобен “рекламен продукт” като контрапункт на Путин и компания. И все пак…Да сте чували някой български полковник от ДС да защитава подобни позиции ( пък макар и да го прави лицемерно, но поне да е публично)?
Интересен въпрос, нали. И знаете ли защо? Защото аз пък чувам друго: днес България се командва задкулисно тъкмо от полковниците от ДС. Генералите, първоначалните кукловоди, вече са “на заслужен отдих”. И това е особено валидно за ситуацията с овладяването на медиите, които все повече се концентрират в ръцете на втория ешелон ,на полковниците от ДС.
Най-интересното не е толкова в това, че Лебедев се подиграва на тъжната истина за днешна Русия, като я оприличава на държава от “каменния век”, колкото във факта, че той има отговор на въпроса какво трябва да се направи: да се даде свобода на медиите. Той вижда в това единствената възможност за реална борба срещу корупцията.
Понеже съм го написал сигурно стотина пъти, не мога да кажа , че се “присъединявавам” към това мнение. Мога само да ви обърна внимание върху факта, че дори и в Русия , описана от Лебедев по този подигравателен начин, това е възможно да бъде заявено на висок глас от влиятелен човек.
В “европейска България” нищо подобно не се случва.
И това ще стане, и това ще стане, някога , но не сега.
Наистина защо е така? Освен Лебедев Русия също така си има Ходорковски. И своя Березовски. Все противници на авторитариста Путин и поддържници на демокрацията – а ние защо нямаме поне един такъв демократичен некомунистически олигарх? У нас олигарсите дори са социалисто-комунисти – и са в ръководството на БСП: Гергов, Манджуков и кой ли не още. У нас всичко е тъкмо наопаки.
Изглежда ченгесаро-кагебистката руско-българска мафия е поработила у нас така добре, че е постигнала резултати, по-добри дори от тези, които е постигнала в Матушката! А това, че сме в ЕС пак нищо чудно да е постижение в интерес на същата тази ченгесаро-кагебистка руско-българска олигархия.
Та нали по този начин в ЕС и дори в “стана на врага”, именно НАТО, са представени и същите тези кагебисто-ченгесари?! От това по-голям успех – сполай му кажи!
Аз като човек малко запознат с руските реалии бих ви посъветвал да не споменавате излишно такива хора като Александър Лебедев и техните изказвания за да не се окажете след това в неприятно положение.
Той е известен от една страна с парадоксалното си мислене и изказвания, а от друга страна като професионален разузнавач никога и нищо не говори и не прави случайно.
С Путин те са стари приятели и съученици от разни институти и академии на КГБ и досега са в отлични отношения. Иначе нямаше как Лебедев сега да притежава 30% от акциите на Аерофлот, които преди бяха собственност на опалния олигарх Березовски и някои други много деликатни активи.
Не трябва да ви заблуждава и това, че Лебедев е фактически собственник на най-опозиционният вестник “Новая Газета” и се прави на голям радетел на свободата на словото. Както казах той нищо не прави случайно и без определена цел. Ако не беше такъв голям “демократ” и “защитник на свободните медии” едва ли някога бивш полковник от външното разузнаване на КГБ и отговорен сътрудник на Лондонската резидентура щеше да получи разрешение да купи лондонските вестници The Evening Standard и The Independent. При него тия всекидневни вестници резко си увеличиха тиражите и станаха абсолютно безплатни.
“Да здравствует свобода слово во Великобритании!”
Според мен Лебедев е нещо като преден диверсионен отряд на руските олигарси и държавна машина в Европа, а идиота Горбачев е при него на постоянно съдържание заедно със своите фондации и служи за камуфлаж и витрина- на Запад все още почитат “Горби”.
Да се надяваме само, че действително тоя тандем няма бизнес и разни други интереси в България.
Преди доста време, прочетох думи на Абрамович, където казва: “…в Русия за момента има достатъчно демокрация”. Хареса ми “дозировката” на понятието “демокрация”, все едно е нещо като много скъпа храна и трябва да се “подава” дозирано на обществото, за да го предпази от преяждане или оплитане на червата. Веднага възниква обаче въпросът, кои да са тези, които да определят “дозите”. Може би са онези “стари хора”, които липсват в БГ….. Наистина интервюто с г-н Лебедев е много интерсно. В думите му, дори когато иронизира положението на “неговия народ” личи една отговорност, която той се старае да поеме и чрез “състоянието си” да помогне за развитието на родината си. Качества, които би трябвало да са присъщи на повечето “богати” хора. А на въпросът, защо подобни личности липсват в БГ, отгорът е може би във възпитанието. Предполагам, че в КГБ ги учат и на “любовь к Родине”, а в ДС са ги учили само на “любов към “себе си””.
“А това, че сме в ЕС пак нищо чудно да е постижение в интерес на същата тази ченгесаро-кагебистка руско-българска олигархия.” А. Грънчаров
Топло, Грънчаров, топло…
Има ли още някой, който да не е наясно, че без благословията на “ченгесаро-кагебистка руско-българска олигархия” в България не може да се случи нищо и на най-ниско ниво?
Няма случайности, нито случайни хора там, където трябва, затова пък системата работи без засечки…
Да се надяваме само, че действително тоя тандем няма бизнес и разни други интереси в България.
Posted by Borgir | октомври 10, 2010, 1:36
Само с надежди трудно се живее… Дезинформацията е основен похват на този тип професионалисти.
Предполагам, че в КГБ ги учат и на „любовь к Родине“, а в ДС са ги учили само на „любов към „себе си“”. karandash
В ДС са ги учили само на любов към КГБ 😉
Много е изписано за състоянието на днешна Русия, включително и от наши сънародници които участвуваха и в този блог с коментари от Москва т.е. «от мястото на събитието».
За всички , но особено за убедени, набедени, заблудени и всякакви други другари , които са се вторачили само и единствено в Москва, която за тях «пак пламти» и то така че ги заслепява да видят всичко отанало в Русия би било много интересно, а и полезно да прочетат един съвсем скорошен репортаж за т.нар. «глубинка» – задния им двор.
Самият репортаж е разделен на 2 части , има много коментари по него и може да се намери тук.
http://www.newsland.ru/News/Detail/id/559937/cat/42/
За Rossen Iordanov.
В Братск и аз съм бил. Картината е действително такава както я описва автора. Само дето престъпността не е толкова страшна- ние се разхожахме спокойно и без охрана.
Проблема в тия места е, че просто няма хора- там никога не е имало местно население. Всички са дошли в 60-70 години да строят местните заводи и БАМ. Като се е почнала Перестройката всеки който е можел се е изнесъл от там. Останали са най-бедните и пияните плюс огромно количество бивши затворници, които след като ги освободят от сибирските колонии просто нямат пари да заминат или веднага ги пропиват. В тоя Братск има няколко огромни комбината- алуминиев, целулозен, химически, дървообработващ, електроцентрала и др. където работниците получават прилични залати и затова ние с моите партньори мислехме да отворим там филиал и цех.
Но както се оказа на практика в града живеят не 250 хил. както е обявено, а поне два пъти по-малко. Отгоре на това се оказа, че в тия комбинати работят осново не местни жители, а по “вахтения метод”- хората идват от разни места, работят месец, след това си заминават на месечна почивка и пак обратно.
Такава е ситуацията в много места в Сибир и Далечния Изток- постоянно местно население просто няма или състои от лумпени, а промишления персонал се сменява по “вахтения метод”. Огромни територии пустуват, а редките села са разположени на брега на реките в най-добрия случай на разстояние в дневен преход на моторна лодка.
Самата Иркутска област в която е Братск по територия е като 8 Българии с население 2,2-2,3 милиона. Половината от това население живее в Иркутск и близкия окръг.