Седя си в 10 часа без десет минути на 10-ти от десетия месец на 2010-та година и някак неминуемо се сещам за предаденото предаване “ В десетката”. То почина скоропостижно преди 4 години и два дни. Това ми хрумва в “най-щастливия ден” на годината, века, хилядолетието и май в историята изобщо ( както твърдят нумеролози заради съвпадението на десетките).
Нито съм суеверен, нито пък ще досаждам с припомняне на събитията около предаването на предаването “В десетката”, на което бях “злополучен” водещ по Би Ти Ви почти 6 години. За кого е злополучно, ще видим…
Друго искам да свържа с тази символика. Самата дума “десетка” имам предвид. Едва ли си давате сметка, но тя съдържа за мен нещо повече от “нумерология”. Трябваше да отстоявам “десетката” през годините така сякаш, аз съм я измислил. Нападаха ме с какви ли не обвинения: че се опитвам да налагам шопския си език: че съм неграмотен: че съм “русофоб” и на инат не искам да произнеса правилно “ в десятката”, за да не звучало както в братския руски. Спираха ме по улиците да ми се карат. Пишеха ми- някои вежливо, други с ругатни. И до днес ми пишат…Изобщо, отнесох доста псувни, обиди и наставления, на които пътьом се отказах да отговарям.
Днес обаче е празник. Празник на “десетката”, която води неравна битка.
Ето какво написа за нея във в. “Култура” професор Владко Мурдаров, един от най-големите познавачи на българския език в наши дни, в статията си “Чуждата десятка”:
“ Излъчената наскоро първа част от телевизионния формат “Великите българи” предизвика доста различни реакции в обществото ни. Онова, което ме озадачи обаче, беше не изборът на зрителите, а предложеният коментар. Той ме притесни, защото в него различни хора, все с претенции за интелигентност и образованост, ни предложиха купища от езиковите грешки и неточности, които допуска съвременния българин.
Тук не става дума за погрешно използвани изрази като МЕЖДУ ВПРОЧЕМ или за паразитното ВИЖТЕ. Повече ме разтревожи, че онова правило за променливото Я, за което многократно е говорено и писано, беше твърде често нарушавано от коментаторите, за да се стигне до форми като ЦЯЛИ или ГОЛЯМИ.
Сред този куп грешки особено се натрапваше на слуха неправилният изговор на думата ДЕСЕТКА. Единствено водещият я изговаряше правилно и вероятно се надяваше да повлияе така на събеседниците си, но гласът му си остана самотен. Като се започне със словото на генералния директор на националната телевизия, премине се през думите на уважавана поетеса и се продължи към изказването на директор на училище или студентка, всички упорито изговаряха неправилно думата като ДЕСЯТКА.
Заради това може би е необходимо да се обясни, че в този случай не става въпрос за влияние от правилото за променливото Я. Ако се разровим в историята на думата, ще видим, че в старобългарския език числителното ДЕСЕТ, от което е образувана, се е изговаряло с един отдавна отмрял звук, с т.нар. малка носовка, която в новобългарския език последователно се замества с Е.
Заради това единственият правилен изговор и на производната дума е ДЕСЕТКА. ( Когато преди време в една от телевизиите започна предаването “В десетката”, мнозина бяха озадачени от тази форма, защото смятаха, че така в книжовната ни реч се вкарва диалектен изговор, което за съжаление не отговаря на истината. Очевидно обаче и продължителният живот на предаването не помогна на хората да свикнат с правилната форма, макар и да я виждат написана).
Вярно е, че в руски споменатата малка носовка се замества с Я и заради това там числителното име например се пише и изговаря ДЕСЯТЬ, а има и ДЕСЯТКА. Все пак ние говорим български език и поради това при нас място за ДЕСЯТКА няма.
Спирам се на този на пръв поглед дребен въпрос, защото си давам сметка с колко голяма честота се употребява днес споменатата дума във връзка с телевизионното предаване и че през следващите два месеца, когато предстои втората му част, й обещават същото. Дано направената забележка бъде чута от повече хора, за да не продължава колебанието при изговора и думата да звучи само ДЕСЕТКА.
Накрая съм изкушен да припомня, че по подобен начин трябва да се изговаря и думата ДЕВЕТКА, образувана от числителното ДЕВЕТ. Зная, че и при нея има колебание и тя често се изговаря неправилно ДЕВЯТКА – помислете си например как се нарича автобусната линия с този номер. И в този случай пак е очевидно влиянието от руски ( там числителното е ДЕВЯТЬ наред с ДЕВЯТКА), но и тук трябва да изберем българският вариант.”
Тази статия на професор Мурдаров, в която той деликатно, но и категорично подкрепя “самотния водещ”, има за мен значение, което далеч надхвърля чисто научната й стойност. С нейна помощ престанах да бъда самотен водещ. Може да не е победа срещу пълчищата “познавачи”, но никак не е малко. И е в десетката като попадение, което обяснява много за това, как насилствената десетилетна русификация на България и българите е пуснала своите дълбоки корени заедно с войнствената простотия на убедените в своето превъзходство “патриоти”. Защото най-агресивните мои ругатели, които ме поучават по тази тема, винаги започват така: “Абе, ти българин ли си – не знаеш ли, че на български се казва ДЕСЯТКА”?!
За финал прилагам много, много кратък списък на думите, които никога не използвам, защото имат български еквивалент. Споменавам само най-разпространените ДЕСЕТ:
Касае се- на български се отнася.
Считам- на български е смятам.
Следва да- на български е трябва да.
Обезателно- на български е задължително.
Мероприятие- събитие, празник, събрание и т.н.
Болшинство- на български е мнозинство.
Ежедневие – предпочитам да е всекидневие.
Направления – на български е насоки.
Девятка…
Десятка…
А на неизбежните възмутени от моето “пристрастие” сънародници, които ще ме призоват да приложа същият аршин и спрямо нахлуването на чуждици в езика ни изобщо, но най-вече от английския, ще отговоря в аванс. Препоръчам им да се снабдят с появилия се наскоро речник на новите думи в българския. Да не се тревожат – ще видят, че има кой да се бори. Там ще им обяснят например, че има термин “ кинжал” , което означава “привърженик на твърдата линия в политиката на Партията СДС, който отстоява идея за безкомпромисност и праволинейност в политическите действия на тази организация”.
Аз пък ще припомня, че този беше изкован в лабораторията на в. “Дума” , който през април 1993 г. излезе в защита на кабинета “Беров” ( от такива като мен!), инкубатор на днешната организирана престъпност. В нещо като уводна статия “Дума” правеше алегорични подмятания, че конспиративен кръг “кинжал” от 4 души ( Едвин Сугарев, Евгений Михайлов, Асен Агов и Иво Инджев) крои свалянето на въпросния кабинет. Имах честта да бъда между “разконспирираните”, но знам също, че това си беше чиста и много тъпа лъжа. А чистите и много тъпи лъжи у нас се подемат от медиите, които ги превръщат не просто в “истина”, но и в термини, както стана с онзи бездарен фейлетон на червения вестник и неговото “кинжалско” изобретение.
Не преборих “десятката” нито лъжата за “кинжалите”, какво остава за нахлуването на чуждици изобщо. Но предпочитам тази самота, пред срамотата да не кажа и малкото, което мога. Тъкмо малкото списъче с десетте примера, което приложих, смея да твърдя, заема огромна част от оборотното бръщолевене и това го прави далеч по-значимо, отколкото на пръв поглед изглеждат чисто количествените му измерения.
Честитя си празника на ДЕСЕТКАТА. Честито и на останалите “самотници”!
Само така, Иво, твърдо Е като в Европа, не като в Йевразия, чието лингвистично единство според Трубецкой и Якобсон е в “омекотителната корелация”, демек “говорьят на мьеку”.
Впрочем, Трубецкой е силно свързан с евразиста Савицки и адепт на най-фашизираната форма на евразизъм, като поддържа, че славянските езици без омекотяване са непълноценни. Ако бяха пипнали власт тия синковци щяха да ни изтребят заради Десетката.
Само за пасажа за идиотския им “дума”. Ние ПОЛУИДИОТИТЕ, не разбирахме от дума и четяхме “Демокрация” с твоите коментари Иво /като главен редактор/.
Честит празник Иво! Дори и да сме самотници, щом пишем тук значи не сме единаци. А това дава надежда!
Професор Владко Мурдаров, един от най-големите познавачи на българския език…
Благодарим много от такива големи познавачи на езика и незапознати с морала професори!
Честито, с теб сме! Не сме самотници:)
Ще се присъединя към горните.Понякога може и да сме сами,но в това има смисъл.Може би най-човешкото нещо е достоинството, а то предполага чат-пат самота и болка.Аз след малко ще пека чушки за мен,жена ми и децата.Те са вече големи и не са при нас, но ние винаги сме с тях.Купил съм си български чушки, както всяка есен.
Честита Десетка!Иво, ако се чувстваш самотен, то е понеже бягаш много бързо и трудно се вижда десетката отзад.Ама ние знаем, че си ти и те следваме.Успех!
Противоположност на САМОТНИЦИТЕ са смотаняците.
По-добре…самотници.
Поздрави!
След дълги години на «желязна завеса» която сам бях спуснал между себе си и България , Вашият блог ми бе препоръчан и се реших да я открехна и да погледна назад именно чрез него.
Естествено бе да ми се разпали изкуствено самоподтисканото любопитство и да погледна и в други сайтове. Това ме кара да мисля че съм попаднал и аз в десетката, гледайки на България главно чрез Вашия блог.
Та, Да ни е Честита Десетката!!!
Няма самотници,когато имат съмишленици.
Може да сме малко,но все пак ни има.
Хехе, благодарим, благодарим! 🙂
Както млекото си е млеко а не мляко,защото няма млякарница така
”В десетката ” си е ” В десетката ”
Не сте сами г-н Инджев.
Уважаеми г-н Инджев,
Да сте Ни жив и здрав и въпреки всички неуспешни стрелби във ВАШАТА ДЕСЕТКА,ПИШЕТЕ! Не сте и няма никога да останете САМ.Не сме МНОГО,НО,сме КАЧЕСТВЕНИ!!!
прибавям и много дразнещото (поне за мен) “тоест(ь)” – на български означава “сиреч”
“визия”, “дебат” и прочЕе по-мога да изтърпя 🙂 – чуждици и заемки има във всеки език, а с някои като улица, маса, вилица, сме свикнали дотолкова, че ги приемаме за наши. полилей се полюшва, но не зашото сам се люлее 🙂
Полиелей за словото и човечността!
Не само сме самотни но и за дълго, като герои от драма на Алън Силитоу. Дано пресечем финиша с чувството, че всичко това си е заслужавало.
4estit praznik g-n Injev. Vie ste svetal la4 za mnogo balgari,vav i izvan Balgaria.Niama da prestana da se vazhishtavam ot slovoto vi i ot grajdanskata vi pozizia. Badete zdrav!
Harrison
За “млекото” не съм съгласен, Боце!
Аз бях студент в самото начало на прехода, спомням си как двама преподаватели се караха задочно, ние буферирахме, “заболяемост” ли е правилно или “заболеваемост”. Единият казва, че това с “ева”-та е в повече и идва от руски, другият – че нямало руски, нямало български, това си било термин.
За мен беше изненада, че “десетка” е правилно, благодаря.
Аз днес съм голям самотник, събудих се малко преди осем западноевропейско време, писах до девет и половина-десет без нещо коментар към предишната статия на Иво Инджев и когато натиснах “събмит” – няма яяя!!! За втори път ми се случва, май пак беше уикенд и писах дълго (не твърдя че съм казал обаче нещо съществено)…може би там е проблемът, не знам.
Аа..още нещо. Претеритумът на глагола genießen (наслаждавам се (на нещо) в немския е genoß. Братушките опитали братско въздействие върху гедерейците и за известно време някои немци са казвали genaß – звучи вече истински като наслада, нали така 🙂
Самотата не е самотно занимание,
Г-н Инджев,вече…
Не е ,откакто съществува Вашия блог.
Поздравления-отново в ДЕСЕТКАТА.
Честит празник и от мен на задушеното така безжалостно Ваше предаване, г-н Инджев! Задушиха го мекерета със съветски корен и манталитет, вдъхновени от таваришч Гоце Перванавий, самий балшой друг таваришча Путина. Угодиха на Перванавий, поради което папкаха години наред от щедрата разкладка за лапане и плюскане, що се раздава на готовите на всяка мерзост бойци-слуги на медийния фронт. А туй, че сте бела врана сред нашта нинешна журналистика е голяма чест за Вас, г-н Инджев.
И нека Бог Ви дава сили да продължавате да носите с чест ярема на нелеката си, ала затова пък толкова достойна професионална участ!
Искам и за да река нещо по зачекнатия въпрос за русизмите на наште съветизирани русофили. Пълно е с такива русизми-съветизми в нашия казионен език, формиран в условията на комунизмо-социализма, когато се считаше за въпрос на чест таваришчите да украсяват речите си с думи на “езика на великия руски народ”. Тъй правеха таваришчи от всички нива, като се почне от правешкия простак Тодор Живков, та се стигне до последния селски партиен секретар – и до говедаря-стахановец с членска червена книжка.
Мен лично най-много ме дразни думата “уровен”, на български е “равнище”, която комунисто-комуноиди като, да речем, нашият “европоиден” Президент от Сирищник произнасят с такова умиление, че чак примижават от удоволствие, все еедно е близко до еротичното; надявам се, всички сте забелязали как Първанов примижава от удоволствие като произнася някоя така драга на сърцето му думичка от съветско-руския новговор, превърнал се в казионен език на комунизма. Г-н Инджев изброява по-горе други съветски русизми-паразитизми от рода на “счита”, “десятка” и пр. Наистина трябва да се изкоренят тия съветско-казионни думички от комунистическия новговор, щото по тях най-лесно се познава кой е с осквернено от комунизма съзнание, а кой се е решил и се бори да се очисти от него.
Моя милост пък воюва с това паразитиране на комуноидни русизми-съветизми в нашата българска реч като сътворява и туря в изреченията си селски думички с най-съкровено руско-съветско звучене от типа на “он”, “требе”, “пажалуйста”, “немедлено”, “республика” и т.н. от този все сорт. Интересно е, че правя това е почти несъзнавано, просто като пародирам т.н. партийно-казионен и съветско-руски комуноиден език, като го украсявам с просташки изрази, така мили на сърцето на наште комунисти, имащи предимно селски характер; за пример си представи хероя от Сирищник!
Та значи по този начин идеята ми е да доведа до абсурдност – чрез жестоко и безпощадно пародиране! – този селско-съветско-русофилски и комуноиден казионен език, така мил на таваришчи като Гоце Перванавий, Серьожка Дмитриевич и прочие, и так далее.
И така, тъй да се рече, всекидневно воювам с комунисто-комуноидите, като пращам по главите им техните собствени камъни, та белким най-после им заседнат в гърлата. Дано се задавят с тия бетонни отломки от комунистическо-съветския език, пък и дано кънтенето на тия бетонни парчета по железобетонните им кратуни предизвика някакво сътресение, ала, знайно е, надеждата е малка това да се случи.
Както съм казвал по друг повод комунистическо-комуноидните кратуни не увират по една най-проста причина: бетонни са. Най-нов пример в туй отношение, ето, четете що бил сказал севодня наш любимий таваришч Гоце Первановий, порадуйтеся, моля: Президентът пак е загрижен “кой какво е спечелил в условията не прехода”. Там негова многоуважаема лъжлива светлост е благоволила да изрече следното:
Би трябвало да се види кой каква роля е играел в престъпния свят през целия период на прехода и кой какво е спечелил от това. Той добави, че трябва да се установи дали през последните години има процес на легализиране на натрупаното богатство.
Нормалният човек като прочете това няма начин да не се запита поне това: щом толкова се е заинтересувал наш Гоце от това кой от неговите партийни другари колко точно е крал, що, примерно, сам не ги запита на некой банкет, дето седи, окружен от олигарси като Гергов, али като Манджуков, дето му подари мезонетчето, или като братя Маргините, с които също, както се разбра, бил седял на една софра?!
Или беше Маджо тоя, с който е бил седял на една софра, а?
То пък има ли изобщо и вообще некакво значение това с кой по-точно бандит е седял на една маса наший государстенний водач? Нима не е по-интересно с кой не е седял, а, кво ще скажете, дарагие таваришчи?!
Поздравления, страхотен текст!
Чао на всички от този форум! Поради някои технически причини повече няма да пиша коментари тук. На всички желая успехи в живота и професията!
Г-н Инджев, ако някога с нещо съм Ви засегнал, моля, извинете! Несъзнавано е било!
към Ангел Грънчаров:
Надявам се да не съм “техническата причина” по някакъв начин.
Желая ви здраве!
10/10/10 може да бъде представено и така 101010. Това двоично число, превърнато в десетично е 42. Както знаете, 42 е Отговорът. 🙂
Поздрави на съмишлениците от “малцинството”!
Е, не случихме на “болшинство”…но какво ли сме случили!
Г-н Инджев,
И тази статия е в десетката.Поредната десетката.
Много често препрочитам вашите статии.Струва ми се, че там са събрани десетки попадения ” в десетката”. Достатъчно за сборник от Десетки. А номинациите им са осигурени от отзивите в дискусиите.
Благодара Ви,за попаденията.
Г-н Инджев, “техническата причина” за моето оттегляне от компанията на толкова приятните коментиращи тук няма никакво отношение към Вас лично. Нека да мине известно време и ще обясня на какво именно се дължи това оттегляне.
Мога сега-засега само да намекна, че част от основанията ми за тази стъпка е пълното фиаско на моята идея за “блогърско цунами”, в смисъл, че кажи-речи никой от “елитните блогъри” не подкрепи идеята и предложението ми. Което добре се свързва с разбирането за господството у нас на някакъв по-особен, несрещан никъде по света български сорт “индивидуализъм”, който според моето разбиране е една от фундаменталните причини като нация да сме в положението, в което сме.
Като казах “елитните блогъри” нямах предвид Вас, г-н Инджев, понеже Вие сте журналист, професионално коментиращ, а пък блогърът, поне според мен, би следвало да е непрофесионално коментиращ. Макар че тия разграничения са спорни. Както и да е, нека да имам известно време да преосмисля досегашната си тактика, пък живот и здраве да е, може да се изнамери и нещо по-ефективно за в бъдеще…
Авторът,както винаги,е на ниво и в тая статия;към групата от българо/руски превръщания може да се добави и ОБЕЗПЕЧАВАМ,ОСИГУРЯВАМ, СЪЗДАВАМ УСЛОВИЯ ЗА