Панагюрското съкровище, което е в Пловдив, но по принцип се съхранява в София, е на път да грейне в една от световните културни столици (Ню Йорк), но преди това стана повод да си покажем некултурно провинциализма.
Изящното тракийско злато накара да изригне грозно криво разбраният „месетен патриотизъм“. Пловдивският кмет Славчо Атанасов предяви права върху него с претенцията на първи (по ред) притежател, преди да е било прехвърлено в Националния исторически музей в София. Централната власт се разлюти, а панагюрци…“А панагюрци – донски казаци“, както се пее във възрожденската песен, която слави героизма на пангюрци в Априлското въстание. Само че то не беше ли през 19-ти век?
Не знам за казаците. Те пишат писмо на султана, но това май беше друга картина. Ох, обърках се…
А Боримечката? Той от кой баир се провикваше: „Селянииии, топчето ще пукне“? Дали пък да не отворим един спор за баира – какво лозе може да се засади изгодно на него? А още по-добре ще е да отпочнем патаклама за топчето. Да, най-правилно ще е. То е преносимо и може също да бъде пратено в Ню Йорк, за да му се порадват докато тук се разберем кой е по-юнак.
Чудя се къде е в тази напрегната ситуация Ахмед Доган да опази гражданския мир. Ще се изпотрепем без неговия миротворчески гений. Да вземе да раздаде порциите (справедливо) преди да сме раздали шишанетата.
Провинциализмът не е географски феномен. Той е състояние на сдуханата духовност. Някъде тя не е състояла; другаде е трайно стъпкана, но като цяло навред марширува посредствеността.
Не е важно кой е прав да претендира за съкровището, а дали такъв разговор изобщо трябва да се води публично. Неприлично е. Много е селско ( т.е. провинциално). Като няма гражданско обществото избуява селското, което излъчва своите левенти да водят бащина ни дружина – жална ни майка!
Еййй, селяниии, България ще пукне, бре!
Пловдивският кмет е най-отвратителният политически кентавър, който жалката ни действителност измъти. “Десен” гоцелюбец и русолизник. “Патриот”- и страстен лизач на сапогите на монголоидния окупатор “альоша”. Всъщност хич не е кентавър, ами си е единен червен боклук с бабаитско-патриотарски орнаменти.
Prevazhodno!!!
“Провинциализмът не е географски феномен. Той е състояние на сдуханата духовност. Някъде тя не е състояла; другаде е трайно стъпкана, но като цяло навред марширува посредствеността.”
Много точно г-не, за ей такива точни попадения ще продължавам да Ви чета.
Бездуховността е инструмента за подчинение. Най-мощния. Та за това, в този “обран бостан”, нищо хубаво няма да се случи. Макар всичко да зависи от нас си. А.. посредствеността… тя е начин на живот за много индивиди от населението. Наследство е от комунизЪма. И се предава “генетично”.
За мен е голяма загадка, как така “сините” пловдивчани успяха да изберат Славчо Атанасов за кмет! Ама какво ли се чудя и аз, след като “Альошата” продължава да си стърчи нобезпокоявано и достолепно на Бунарджика! Поне едно черешово топче да бяха турили вместо него, уж имат традиции! Това тяхното и на провинциализъм не мяза!
Г-н Инджев, ситуацията наистина е комична и може би заслужава лежерен коментар. Но не разбирам защо смятате, че публичният разговор по темата е неприличен. Четох през последните дни коментари на ваши колеги и се изненадах, че нито един от тях не си е направил труда да проучи нещата в дълбочина. А всъщност няма кой знае колко неща за проучване. През 1974 г. съкровището напуска пловдивския археологически музей след решение на Людмила Живкова. Като официална причина се изтъква липсата на условия за съхранение. Но на практика съкровището си остава собственост на музея и до днес, защото преместването в НИМ не е уредено законово.
Тези подробности не са маловажни. Защото това нехайно отношение може би е приспало някои “отговорни фактори” при гостуванията на съкровището в чужбина. Знаете за версиите, че в НИМ е било изложено всъщност перфектно копие, а не оригиналът.
Славчо Атанасов е доста ограничен човек и доста смешен политик. Държанието му е срам и позор за Пловдив. Но аз се радвам, че най-после въпросът за Панагюрското съкровище се повдига, дори и по такъв нелеп начин. Атанасов е абсолютно прав, че излагането на съкровището в НИМ ще стане законно само по един начин – след специален указ на министъра на културата. Не може един от символите на България да се мести напред-назад по примера на Татовата щерка – чрез хрумвания и щраквания с пръсти.
Браво !
Някои литературни критици твърдят,че между Алеко Константинов и автора на “Тил Уленшпигел”,Шарл дьо Костер има не малко сходни неща,които заслужават задълбочено изследване.Но както и да е!През 1450г. в Брауншвайг излиза книжка,в която са събрани хитрините на един селяк.Прякорът му произлиза от глагола “улен”-бърша и съществителното “задник”.По онова време този прякор не е бил нещо необичайно.По-късно е бил префразиран на хохдойч в “Ойленшпигел”-“Огледалото на бухала”.
Мисълта ми е,дали г-н Инджев,можете да се огледате в един “Ойленшпигел” и какво ще видите там?Пробвайте,това може да Ви помогне в изучаването на явлението “Бай Ганьо”!
През лятото си купих Вашата книга”Президент на Ръ Бъ”.Сега обаче съжалявам затова и основната причина е, че ми просветна що за човек сте Вие.Бях си въобразила,че служите на истината и имате само благородни помисли,когато пишете статиите си.Обаче се оказа,че нещата стоят по различен начин.Вие не пишете просто статии,а прокарвате съвсем целенасочена пропаганда,а на мен това изобщо не ми харесва.Не обичам някой да ме пързаля,дори и да е съвсем лекичко.
Да не говорим за участието Ви в предаването на нова телевизия,където в действие е вкарана цялата медийна машина,за да може в голям формат да се изпросват пари.На това аз му казвам -“добри намерения” оплескани с купища лъжи.На същия принцип действат и в сектите.Първо те завеждат в домовете за деца,където виждаш колко нещастен може да бъде живота на един токущо дошъл на земята човек,след това ти дават една кошница с предмети,които трябва да продаваш,за да събираш пари за подпомагане на тези домове,обикаляш от врата на врата и преданно служиш на тази мисия.Така си мислех в началото,защото бях много млада и търсеща.Не след дълго обаче, очите ми се отвориха и нещата се оказаха различни.Който не донасяше достатъчно пари биваше строго мъмрен,набиваше му се в главата,че има проблеми с даването и получаването и т.н.Не знам колко от изкараните пари са отишли за помощ на децата без родители,но вече никой не може да ме убеди,че събирането на средства от медиите или сектите е само за доброто на някой онеправдан.Да не говорим за това ,че “Градът на мечтите” си остана там… в мечтите.
И Вие г-н Инджев като”старо журналистическо куче”,както сам се наричате,се правите на наивна овца,която просто била поканена да подпомогне една добра кауза и изобщо не Ви идва на ум,че целта е да се събират огромни печалби.Ясно, сиренето е с пари,но няма ли да ви загорчи като си го купите с тези пари.Освен това, предаването от последния четвъртък беше върхът на лицемерието и цинизма.Изкуствено пролятите сълзи бяха най-малкия проблем.Най-много ме порази използването на невинни деца,които да призовават хората да пращат SMS и да дават парички.Това дори бяха вашите деца!Никога в З.Европа не съм виждала такова нещо!Ние възрастните можем да подписваме всякакви договори и да решаваме сами как да се търгуваме,но за децата е недопустимо.И понеже Вие сте допуснал това нещо,децата ви да молят и увещават зрителите,аз също сега ще Ви помоля да дарите 14 лева,които дадох за книгата Ви,на някой дом за деца и така поне към мен няма да сте длъжник.
Това май наистина е неизбежно.. Степента на нарастване на простотията превъзхожда многократно степента на повишаване образованието и културния ценз на българина.. И това е защото в Родината няма вече притегателни центрове. А когато падне и Шенген положението ще стане провинциално циганско турско.. окончателно и безвъзвратно. Sorry!
Аз веднага асоциирам заглавието с преместването на паметника със шмайзера от центъра на столицата.И тук лъсва точно липсата на гражданското столично общество, изключая няколко имена и се натрапва провинциалното мнение на баба Гицка.Не, че бабата не е духовна, не но нейната духовност стига до там, на 9 ти септември да рече, че “при Тато крадееме, ама имаше за всички“.Защо липсват мастите куртуртрегери орденоносци, да не би духовността да им се сломи?
Е, не мога да се съглася.
Провинциализъм, селяния… ами, защото ги направиха такива, или поне се опитват да ги направят.Я, колко лесно беше по татово време, отмъкнаха го в София, пловдивчани поподсмърчаха, поподсмърчаха, ама тихичко и на скритичко, да не се разлюти щерката на тати. Е, и сега като се опитват да си приберат своето, да ги обвиняваме в провинциализъм и селяния. За кмета не говоря, говоря за принципа.Солидарен съм със sure, до момента, когато започва да обяснява по какъв начин може дасе върне съкровището в София. А защо трябва да се връща? Защо изобщо ВСИЧКО трябва да бъде в София? Мисля, че провинциализъм е точно това, всичко да се концентрира в София. Последната проява на “непровинциализъм”, това е, когато Пловдив е отстъпил и е направил София Столица.
Към Ева Рот:
Когато ми говорите с такава убеденост за “изкуствено пролятите сълзи” цялата ви прокурорска пледоария срещу когото и да било не просто олеква, а се превръща в обикновен цинизъм. Ако можете, засрамете се.
На такива като вас, които жалят за 14 лева, защото са се “минали”, но подозират смъртно болни в “изкуствено проляти сълзи”, не си струва да се отговаря дори.
И е направо гадно да ми държите сметка на парите ( за които нищо не знаете), сиренето и децата ми дори – стойте си на вашия мним пиедестал и се наслаждавайте на циничната “възвишеност” да издавате лесни анонимни присъди.
И няма нужда да ми обяснявате колко гаден и несправедлив е светът ( някакви хора се опитват да спечелят и затова едни други хора да мрат, потънали в “изкуствени сълзи”, за да не спечелят другите!) – не само го знам, но и току що ме убедихте чрез личния си пример на какво е способна (не)човешката злобарщина.
В цялата гадост, с която ме наплискахте, има и нещо хубаво. Убеждавате ме, че съм на прав път, щом предизвиквам яростта на такива като вас.
Г-н Маринов, аз не твърдя, че съкровището трябва да се съхранява в София. Аз твърдя, че ако се върне в София, това не може да стане само с устна заповед. Защото устната заповед просто ще повтори действията на властите от 1974 г. Славчо Атанасов правилно повтаря като латерна при всяко интервю, че съкровището е записано в инвентарните книги на пловдивския археологически музей. Това трябва да се повтаря и трябва да се разбере – и от обикновените хора, и от държавните институции. Заместник-министърът на културата Тодор Чобанов говори за “национално богатство, което по закон и конституция е собственост на българската държава”. Но точно това национално богатство десетилетия наред стои незаконно в НИМ. Държавата, ако е държава изобщо, трябва най-после да се намеси адекватно, независимо дали в полза на националния, или на пловдивския музей. Затова и споменах за необходимостта от указ на министъра на културата. Срамно е спорът да се води по този циркаджийски начин – с разтягане на локуми и със заплахи.
Г-н Инджев, току що в “Монитор” беше публикувано:
Гиньо Ганев се ширил в офис за 1 млн. лева
Бившият омбудсман броил по 72 бона за наем месечно
http://www.monitor.bg/article?id=264188
Тъй като блогът Ви се чете не би било лошо ако направите към него и една “стена на срама”.
Уважаема госпожо, коментара Ви е интересен и за да не звучи, като бобена стрелба в бъчва без капак и ако наистина считате, че автора на книгата- “Президент на Ръ Бъ” прокарва съвсем целенасочена пропаганда, която не служи на истината- моля Ви, посочете в следващият си коментар – лъжата или лъжите написани в книгата- “Президент на Ръ Бъ”.
Току що прочетох коментара на Ева Рот. Наблюдавам нейните коментари и отдавна ми прави впечатление нейната тенденция към морализиране. Г-жа Рот твърди едни неща, които просто не са вярни. Щом „никога в З.Европа” не е виждала такива неща, значи отдавна не гледа „западна” телевизия. Хората гледат такива предавания със сърцето, не с очите – това е факт. Аз живея от девет години в Берлин, следя и английски канали. Два малки примера- четиригодишната Кони Талбът в “Britain’s got talent” и една жена с множествена склероза в „X-Faktor“.
Един свят, в който няма нужда от такива предавания, защото всички са здрави, сити и могат със собствени сили и воля да постигнат всичките си мечти за съжаление е утопия. А колкото до въпроса кой печели от SMSите или рекламите- аз приемам това като страничен ефект. Важното е, че се дава гласност на проблеми и идеи, които иначе не биха постигнали това сами по себе си. Това е моето скромно мнение.
до Ева Рот
Другарко Червенкова,
благодаря ви за надеждата за вечен живот. До днес бях убеден, че изкопаеми като вас са отдавна измрели с бригадирско-комсомолско-милиционерско униние на ненужни полуинтелигенти. Но, О Чудо! Вие пак сте тук – зомбита на злобна гедерейска пропаганда. Това все пак е надежда, че и ние свестните ще поживеем още мноого години, за да се радваме на свободата си. Заедно с г-н Инджев и без Гоцета.
До днес изпитвах бегли симпатии към г-н Инджев,но след това което е изкоментирал очевидно неподготвен ,определено не съм му фен.Вероятно има много слаба памет,когато говори за селяни и граждани- възможно е да е роден в София , а баба му да е от Горно изнанадолно или Злокучене. Г-не ,има някаква вероятно и да са родени предците ви в СОФИЯ т.е.граждани -което не е бог знае какво -но това е само ,защото каруцата им се е счупила на жълтите павета.Намерил се кой да коментира Панагюрци и тракийски съкровища….
Абе Иво дървен шоп недодялан че то това съкровище си е стояло винаги в Пловдив бе. Аман от шопски ламтежи
Към г-жа Ева Рот:
Разбирам от вашия коментар госпожо, че в младостта ви сте изживявали някакви сектантски пориви, от които ви е останал горчив привкус. Но не мислите ли, че може би не сте пристъпили към Словото по правилния път? Защото аз познавам само един, който е истинен и води към милосърдния (и вечен) живот, независимо от избраната от нас съпътстваща ни (де)номинация. Вие ми приличате на тези така многолюдно представени на Запад примерно изглеждащи съпруги-домакини, които осмислят свободното си време с богоугодни дела, защото така трябва и така е прието. Точно такава една свободна от задълженията за насъщния „милосърдна” активистка беше намерила за добре да осмисли битието си самоовластявайки се с моралните тегоби на другите. В заниманията й се влючваше и правенето на доноси, включително и срещу семейството ми, заради което вече почти три години децата ми са лишени от родителска любов и закрила. Представям си ви много добре и вас на мястото на тази доброволка, която иска да види конкретни доказателства, сега и веднага, за някаква стойност в иначе скучно преминаващото й ежедневие на housewife. Забравя обаче, че богоугодните дела са безкористни и не се крепят на мисълта за собствената й/ни значимост. А когато се посята „на най-малките от нас” на Него се посяга. Вие, както и тя, с лекотата, с която съдите другите, давате да се разбере, че никога не сте изпивали до дъно горчивата чаша на житейския опит, за да можете един ден да се обърнете в ляво от вас и да се покаете.
Не сте единствената, на която г-н Инджев е дал повод за разочарование – и аз спадам към тази група. В блога му влизат предимно интелигентни хора и е много голяма вероятността да притежават собствено мнение по дискутираните теми, различаващо се от неговото. Но е грозно да го съдите спекулирайки точно с деца. Това не е тема, която трябва да пречупваме през предварителните ни нагласи, за да подчиняваме доброномареността си на някаква ценностна оценка единствено за нас присъща. Ако се бяхте сблъскали не като наблюдател (поне от коментара ви това изглежда да е така) а отвътре с детското страдание и с мъката на безпомощния родител, щяхте да разберете, няма метод достатъчно „непочтен”, който да трябва се приложи ако с това може да се върне усмивката вурху детското личице. Колко изкуствено изглеждали пролятите сълзи на Иво Инджев? А колко смачкана изглеждаше физиономията ми по телевизията, дължаща се обаче единствено на безсънието причинено от насилствената раздяла с децата ми. Нима не си давате сметка, че човек, който в продължение на години активно е бил и продължава да бъде будната съвест на обществото, ежедневно излагайки на показ наблюденията и изводите си, не може през цялото това време да е лицемерен или притворен. Вие давате пример с Тил Ойленшпигел и с това се вписвате, ако не в темата на статията, то поне в заглавието й за провинциалността (не провинциализма!) на обществото ни, което по времето, когато беше само селско, се идентифицираше с Андрешко. Е добре, аз пък ще споделя, че предпочитам Йордан Йовков пред Елин Пелин и Ерих Кестнер пред Шарл дьо Костер.
Госпожо Eva Rot, ще бъда лаконичен и ще се обърна към Вас като българин към българка: на по-гадна, по-коварна и по-непочтена атака към г-н Инджев в блога му не съм попадал до този момент, а аз не пропускам негово есе и коментарите под него.
Срамувам се от Вас, която твърдите че живеете в една несъмненено доста по-цивилизована държава и по този начин давате пред близките и познатите Ви там представа за българите и тяхната ценностна система и морал!
Г-н Инджев,приемам съвсем спокойно вашия отговор и продължавам да стоя зад написаното от мен,като поемам и пълната отговорност за възможните последствия.Вие се правите,че не разбирате какво искам да ви кажа и умело го извъртате,но хората,които могат да преценяват ще забележат това.Явно владеете словесни техники,с които да накарате читателите да застанат на ваша страна.Вие изобщо не ме познавате,за да ме обвинявате в злобарщина, нечовещина и други подобни неща.Обърнете внимание,че преобладаващото мнение за вървящите по телевизиите “благотворителни” шоута е негативно.Всичките хора ,по вашата логика,изразили такова мнение трябва да са злобари.Ето ви и мнението на един човек,който хората познават и е по-компетентен от мен.
http://www.plovdivmedia.com/31448.html
към Evа Rot:
Ако искахте да ви познавам, нямаше да ме наричате анонимно “овца”. Но криенето явно ви е присъщо- криете се и зад гърба на “повечето хора” – типично за онези, готови да нападат от засада някого, който стои открито насреща.
Никога не съм формирал мнението си на базата на “повечето хора”. И изобщо не ми пука за публикациите във вашия стил, които се опитвате да ми представите като еталон.
Вие сама се доказахте обаче като злобен и циничен човек, щом може да напишете черно на бяло, че сълзите на болните, инвалидите и т.н. били фалшиви. Но понеже и това не ви стига, ме нападате за децата ми и …парите
(предполагаемите от вас разбира се). Да взема да ви ги дам заедно с онези 14 лева за книгата ми, за които конкретно ми натяквате. Давам ви ги, но с дългове за хиляди, които съм навъртял с хиляди през последните години понеже съм “овца” и не се сещам, че трябва да си крия името, когато атакувам някого и нещо.
И приемате тези факти “спокойно”, което смятате за доказателство за своята правота?
Браво, отлично владеете “техниката” на обругаването от позицията на самозван моралист, уверен в своята непогрешимост. Но си я упражнявайте другаде- нали се изживвате като говорител на “повечето хора”, говорете си с тях, а не с някаква си “овца”.
Накрая да кажа и на останалите от групата на “повечето хора”: изписал съм не стотици, а хиляди статии. В нито една от тях не градя позиция от пидестала на морала тъкмо защото нямам себе си за единица мярка. Много внимавам в тази картинка. Тя приляга само на малцина на този свят. Но е удивително колко много кандидати за морални палачи, уверени в своята “чистота”, има на този грешен свят.
към Дончо Тонев:
Има и по-гадни, но ви ги спестявам. Един болен мозък пожела смъртта на децата ми в комбинация с..нещо много отвратително от сексуален характер. И продължава всеки ден да настоява да го публикувам, макар да се обръща към мен с “мръснико” ( преди се подписваше ген. Власов, сменя псевдонимите и адреса си непрекъснато).На това му се казва системен психически тормоз.
Друг подобен обаче го задмина: праща ми налудничаво извратени сексуални заплахи срещу майка ми, съпругата ми и децата ми, като изрично откроява именно малките ми дъщери ( на 6 и на 3 години). Не мога да си позволя да ви цитирам какво точно обещава да им направи. Не беше ли педофилията нещо, което се преследва от закона? А има ли такъв у нас?
На мен пък обещава кървава инквизиция – отново в сексуален план. Стига да му падна, както се изразява. Пазя заплахите му за прокуратурата – чудя се, дали следи и интернет, след като вече се самосезира за появила се в един вестник заплаха за живота ми. И този агресивен первезник, ако се съди по адреса му, също се крие в една много блага западна държава.За такова нещо там биха го усмирили отдавна, но тук- кой да се разтревожи, че такъв е на свобода!
Не вярвам, че и тези анонимници също са от “повечето хора”, но ги споменавам, провокиран от Вашата реплика. Защото , когато става дума за гадости, винаги има и по-големи- безбрежна е (не)човешката гадост.
Много ми е чудно трите му деца дали хрупкат от панелите в СОФИЯ, пият ли от мастилничката на БЕЖАВИЯ господин
или търси да им купи мляко, месо и плодове от екологичните СЕЛА. Не може всички да са лицемерни гъзолизци и драскачи ,плюещи на едро .Провинция не е мръсна дума, при условие ,че светът е едно глобално СЕЛО. Срамно е да нарекът НЯКОЙ ,че е подал молба за мъж и се държи като клоун.
Трагично е за България, че някой Български граждани не помнят призива на Българският светец и творец на славянобългарската история- Паисий Хилендарски, към Българският народ и продължават да се срамуват (със насадената им съветска- антибългарска емоция или с хитрото и крадливо антибългарско- политикоолигархично безразличие, което задължително трябва да бъде увековечено на стена на срама в България) да се нарекат Българи, защото да се наречеш Българин означава да осъзнаеш, че си отговорен, за свободата, достойнството и честта на Българската нация и държава.Свободата достойнството и честта на Българската нация и държава е съборено в калта на 09. 09. 1944г. и колкото е броя на хората, които искат да възстановят потъпканата Българска Търновска конституция в България, толкова е и броя на Българите…!