Руският сайт Турист.ру даде тон за песен, различна от до болка познатата ни „Кокошката не е птица, България не е чужбина“ ( зле прикрита подигравка за извънредната „дружелюбност“ на българите към всичко руско по силата на „вечната дружба“).
Доживяхме да видим откровеност, която да не е замазана с обичайния покровителствен тон към нас като към вечни длъжници. В прагматичен дух сайтът предупреждава потенциалните руски туристи за хубавото и лошото, което ги чака в България. И нито дума за „дружбата“! Не може да бъде, но е факт.
В тази справка лично аз за първи път срещам руско опровержение на насажданата с годините лъжа за лесно и взаимно разбираемите „братски езици“. Не мислете, че разбирате българския, възклива честно неизвестният специалист и пояснява: българският е част от групата на славянските езици, но не е вярно, че всеки руснак без проблем ще разбере какво му говорят българите. Затова трябва да се внимава както с менюто в ресторанта, така и при даването на указания за посоката, например. По-добре е да се гледат внимателно ръцете на говорещия и накъде сочи той, отколкото да се слуша какво казва.
Пренебрегвайки каноните на задължителното патерналистично лигавене по адрес на „братята българи“ сайтът предупреждава основателно за някои от проблемите с обслужването в България и за лакомията на лъжливи таксиметрови шофьори ( факт, уви), но и прави глупави обобщения, че българите не знаели да правят кафе и коктейли. Тъпички са тези забележки, но са за предпочитане с тяхната откровеност пред силно захаросаната лигня, която се лее върху главите ни от позицията на „големия брат“. На този фон и похвалите към българската кухня и виното звучат „по – вкусно“.
И е направо революционно да прочетеш, че днешните руснаци получават съвет да предпочетат малките български хотели – като си спомни човек как ги водеха на стада в черноморските ни бетонни комплекси, направо не е за вярване как се е променил светът. Връх на победилата свобода е това за някогашните крепостни селяни от СССР, за които дори раболепната НРБ беше лелеяна чужбина.
Дано да са поне наполовина благодарни на освободителите си ( като Рейгън, който финтира СССР с програмата си за „звездни войни“ и за изненада на всички катурна червената империя в коша за боклук ), колкото сме ние на нашите освободители. Че да видят тогава лесно ли е да ти натякват и да изискват да плащаш репарации за стореното благодеяние векове наред.
Видео с проблясъци на любимата ми политическа фигура – шефът на ДФЗ Калина Илиева:
http://www.youtube.com/watch?v=PmAL-LyynTE&feature=player_embedded#
Трудно може да се добави нещо към това, което се вижда / чува!
А, това за кафето може и да е вярно 🙂 Изключително рядко ми се случва напоследък да попадна на добро кафе във заведение.
Ех, така е, г-н Инджев, светът се променя… а ние?
Между другото, програмата се нарича “Звездни войни”, но не тя събори СССР. А и, по ирония на съдбата, в момента САЩ гледат космоса през руски илюминатори. Впрочем именно САЩ е следващата империя на път към коша за боклук 🙂
Коментариите по всякакви блогове ме поразяват с категоричността си. Е, и развеселяват, разбира се. Както този господин преди мене който изхвърля “империята”(?)САЩ в коша за боклук.Очевидно той, както и мнозина други е имунизиран и то с много стара дата срещу съмнението, което е важен механизъм в хода на историята.Тези, които отказаха да си служат с този механизъм доведоха комунизма до съборената стена в Берлин.Колкото за кафето, за което говори г-н Инджев, позволете ми да кажа: руснаците разбират от чай, не разбират от кафе. Коминочистачи за от вчера и не могат да бъдат критерий за нищо от европейската цивилизация – могат само да я следват на обиколка разстояние. Както винаги го правят вече от векове.
Когато това твое мнение го напишеш на руски компютър, работещ с руска операционна система, през руски еквивалент на интернет, тогава ще призная мнението ти за нещо повече от шум.
Бай Илия иди във “Старбук”! Ама внимавай, като плащаш. Кафето ще ти се стори малко “пресолено”!
Хей, горния анонимец,ти направо ми смени чипа и сега немея – всички знаехме, че “Звездни войни” прати СеСеСеРе на бунището на историята,
ти сега не, друго е….Ама кажи кое е, не ни дръж в напрежение, че вече прегаряме..
И сега гледай, ако беше слушал по-добре партийния си секретар, щеше да напишеш – “САЩ гледат космоса през крив макарон” ( а не през руски илюминатори) – Така е колко по-силно, по-заковаващо, по-сразяващо, по-заколващо.Жалко, другият път – по-добре.
И когато съобщаваш такива съдбоносни новини за “империята САЩ”, ама бъди по-внимателен. Знаеш,сега информацията се разпространява почти мигновено. И ето първите последствия – на летището във Ню Йорк са забелязали Джорж Сорос със два огромни куфара, тъпкани със рубли, да хваща самолета за Мурманск, а в Лондон папараци са заснели Тони Блеър да си купува кожух дълъг до глезените с качулка и отделно ушанка, след което хванал такси за летището – вероятно и той щял да лети на североизток.
Та, другарю, по леко с “топ”новините, виж какво правиш, направо ще побъркаш света ….
Още една любопитна статия:
http://e-vestnik.bg/10133/nemskiyat-stsenichen-sayuz-zashtitava-balgarskite-teatri-ot-vezhdi-i-borisov-u-nas-malchat/
…и по-точно следния цитат:
“Любопитно, че проблемите на театрите в България се разказват с подробности от чужденци в открити писма, а у нас никой не научи какво става във Варненския или друг театър. Очевидно обслужващите правителството медии премълчават, за да подпомогнат реформата на правителството, наречена от немските театрали “бавно убийство””.
Между другото и една “австрийска” откровеност за руската откровеност.
Преди няколко години прочетох в холандската преса, че реномиран австрийски хотел въвежда лимит за посетители руски туристи – само 20% от капацитета на хотела.
Макар и в пълно противоречие със всички пазарни принципи, общинските власти са потвърдили решението на управата на хотела, следкато се запознали с причините – редовни запивания, скандали и разправии на висок глас, среднощни разходки по стаите, липса на някои предмети от обзавеждането и т.н.
При това руските гости били от заможни нагоре.
Доста откровено от страна на австрийците, нали….
Ех, приятели мои… Аз съм достатъчно умен, за да съм наясно, че няма как да се харесам на всички 🙂 На господина с компютрите и интернета бих искал да му върна топката: а може ли тогава Вие, господине, да намерите начин да напишете следващото си мнение на японски копютър, работещ с японска операционна система, през японски еквивалент на интернет? Моля Ви, бъдете така добър да сторите това… или се подпишете под твърдението, че Япония е една много изостанала в технологично отношение страна.
До Дончо Аврамов – поживем, увидим 🙂 Съжалявам, нямам на клавиатурата си една специфична буква… но ме разбрахте, нали?
Между другото, г-н Инджев вчера съзнателно или не е пропуснал да одобри публикуването на няколко мои мнения. Случайно или не, в едно от тях споменах паметника на американците-убийци на невинни български граждани. Друго, което ми направи лошо впечатление, е, че г-н Инджев под една от своите публикации отправи квалификации към група хора, изразили мнението си под друга публикация. В случая не съм засегната страна, но ми направи впечатление. Не осъждам, нито поучавам – само отбелязвам. Подобни действия не ми правят добро впечатление, по-скоро обратното.
Простете ме за шума 😉
Знаете ли в какво се състои “Пиянството на един народ”?
В това да вижда ссср като двоен Освободител!
Ето, нещата се оправят. Господарят казва, че започва “разкрепостяване”…на селяните. Сега остава селяните да преодолеят страха от самостоятелността и да започнат да се учат на нея. Не е страшно 🙂
Ха, забелязах тук съименник. За тези които вече ме познават аз си оставам бат, без рабира се да съм бат на никого.
И аз малко встрани от темата. Не бих казал, че Рейгън е единственият фактор катурнал куманизма. Разбира се това изглежда доста “фотогенично” и се използва добре от братята американци, дори във вътрешен план от републиканците срещу техните антагонисти демократите.
Но пое мое далеч непрофесионално мнение голяма роля имат и друго два фактора. Единият е Чернобил. Мисля, че той пообърка редиците и настрои крайно остро Европа, както и много хора вътре в самият съюз. И другият е самият Горби. Ако на негов място беше някой друг нещата щяха да са други.
Както в много случаи историята си прави неприятни шеги и Горби не е всред желаните в своята страна. Мисля, че има доста разярени бивши дето биха му пуснали някой куршум ако имат шанс. Даже не знам връща ли се въобще или си лангърка само из Европата.
Аз за кафето, честно не съм бил на кафе извън къщи наскоро, но като цяло не бих казал, че нацията харесваща борш, тази зеленчукова …. ще имат вкус за кафе.
Към Кaramba:
Не лъжете какво съм бил написал!
Ако ще лъжете, имайте доблестта да го направите със своя физиономия, а не анонимно.
Подписал съм се с името си под твърденията си (за разлика от Вас). Не си присвоявайте правото да ме “превеждате” – читателите сами се ориентират.
Това , че ви търпя да обяснявате, че с мен нямало нужда да се спори и трябвало да бъда “оставен”, не означава, че одобрявам ехидството ви.
За разлика от вас никога не твърдя, че съм “достатъчно умен” (явно се мислите за по-умен от обектите на вашето ехидство).
Но съм достатъчно решителен да мина на другия тротоар, за да покажа на такива “умници” като вас, какво си мисля за тяхната надменност.
До NIK:
Не зная кои сте тия “всички”, байно, но май избързваш, като се изказваш така. Като толкова те интересуват причините за разпадането на СССР – върни се в средата на 40-те – Алън Дълес: “Ние ще хвърлим всичко, което имаме, цялото злато, цялата реална мощ и ресурси за изиграването и оглупяването на хората. Човешкият мозък, съзнанието на хората могат да бъдат изменяни. Като посеем там хаос, ние незабелязано ще подменим техните ценности с фалшиви и ще ги заставим да повярват в тях. Така ние ще намерим свои единомишленици, свои помощници и съюзници в самата Русия. Епизод след епизод ще разиграваме грандиозна по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния народ на Земята, окончателното, необратимото изгасване на неговото съзнание… Литературата, театърът, киното – всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки чувства. Ние всячески ще поддържаме и издигаме т.нар. художници, които ще насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума, всяка безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и неразбория…
Честността и порядъчността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица от миналото. Безсрамието, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг и безсрамието, предателството, национализмът и враждата между народите – всичко това ние ще насаждаме ловко и незабележимо…
По такъв начин ние ще съсипваме поколение след поколение. Ще се занимаваме с хората от детските, от юношеските години, винаги главното ударение ще слагаме на младежта, която ще разлагаме, ще изнасилваме, ще я развращаваме. Ще ги превърнем в шпиони и космополити. Ето така ще постъпим”.
След това дъъъълго време върви Студената война и надпревара между блоковете с променлив успех… Междувременно усилено се работи по “директивите” на Дълес и съмишлениците му. Роналд Рейгън би бил най-гениалния политик в цялата човешка история, ако беше в състояние сам, в разстояние на два мандата, да събори империя като СССР. Великият комуникатор, когото много уважавам като политик, беше достатъчно умел да ускори това падане, но това е всичко. Империите, байно, както знаеш, идват и си отиват. В момента има само една все още “действаща” такава, следователно е неин ред. Не ми вярваш? Вземи си пуканки, седни на първия ред и гледай.
Аз в момента си вадя хляба в Джамахирията, след като приключа тук, вероятно семейството ми ще отпътува към остров Бали, където съпругата ми е живяла няколко години или към Суматра, откъдето е родом. Хорица като теб и вас ме правят все по-уверен, че това е най-правилния ход, който мога да предприема.
Със здраве.
Към NIK,
Австрийците имат специално и много “топло” чувство към Русия и по-специално СССР!
Никак не се шегувам! И националният им празник е в чест на деня на прекратяване на Съветската окупация на Австрия след края на Втората световна война!
Един завет,
Оставили са нам дедите,
Велик завет,
Написан с кървав меч,
Деца на родний край,
Пазете си земите,
Бранете ги,
От близо и далеч.
Обвиняват ни, че ние като народ сме били примирени и с „преклонена глава” без дори да направим опит да преминем през гологотата на наши родни „унгарски събития” или „пражка пролет”. Смятам, че не е така и сме длъжни да окажем нужната почит и да разкажем пред света за личните съдби на онези хора, които останаха непреклонни и несломими и не измениха на съвестта си, въпреки жестокостта на комунистическия режим.
Твърдението, че българите за разлика от германци, унгарци и чехи нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт не е вярно. Те не само, че оказват съпротива, но всъщност са едни от първите в Източна Европа, които се вдигат на бунт. Първото масово въоръжено въстание срещу комунизма започва през 1944 година в България и не само е първото, но е и най-упоритото и най-продължителното. За съжаление този факт остава почти неизвестен. Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и срещу съпровождащия я комунистически терор и започва още през есента на 1944 година. В отговор на заливащите страната репресии в планината излизат стотици хора – понякога цели семейства. Общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Самите горяни са около 2 000, а разкритите нелегални организации – над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество.
Уплашен от съпротивата срещу наложената на страната комунистическа власт, Вълко Червенков издига в центъра на София, срещу университета, символ на българщината, огромен, зловещ символ на Червената армия. Според първоначалната идея паметникът е трябвало да бъде малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо това е издигнато днешното чудовище като заплаха и предупреждение към българите, че битката им срещу комунизма е безсмислена, защото партията винаги може да повика на помощ червения ботуш.
Една от легендарните български бойни части е Първа Софийска пехотна дивизия, известна като „Желязната“. В Балканската война дивизията се бие с турците при Люлебургаз, Гечкенли – Селиолу, Бунархисар и стига до Чаталджа. В междусъюзническата война дивизията бие сърбите при Ниш и се сражава с гърците по поречието на Струма. През първата световна война в Сърбия дивизията участва в Моравската операция, после в Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На Румънския фронт победният марш на дивизията започва с участие в превземането на Тутраканската крепост. После на 15 октомври 1916 г. при Кубадин шопите прегазват на нож руските части. Няколко седмици по-късно полковете от дивизията преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ. През 1917 г. Първа Софийска пехотна дивизия е прехвърлена на Южния фронт, където след пробива при Добро поле и солунското примирие е предадена в плен. При този плен нито едно полково знаме не попада във врага.
Признателните софиянци издигат пред казармите на 1-ви и 6-ти полк три паметни стени с плочи от черен гранит, върху които със златен варак изписват имената на близо 4000 загинали офицери и войници. Монументът се превръща в място за тържества и военни паради. Комунистите събарят паметника. Бойците се сражават и срещу руснаците, а това „другарите” не прощават. На мястото на плочите построяват Народния дворец на културата, именуван тогава „Людмила Живкова”.
Един монумент е издигнат, друг е съборен. Единият на чужди, другият на наши народни чеда.
На всички загинали – вечна им памет!
Днес 67 години след края на последната война, забравили завета на дедите си, търпим автомата издигнат над кръста, потъпкали в забрава паметта на бащите си.
Време е да се опомним!
Г-н Инджев, написах отговори до Вас, но него не го публикувахте. Проявата на избирателна пропускливост не говори добре за Вас. Всъщност исках друго да ви кажа – е-адресът karamba@yahoo.com не е моят, произволно го избрах за вписване във формата. Тоест извиненията, когато прозрете, че ми дължите такива, ще се наложи да поднесете публично – така, както ме и наскърбихте.
Съмнявам се, че и това мнение ще допуснете да излезе на бял свят, но поне ще го прочетете. Оттам нататък… Вие си решавате.
Анонимец байнов, имаш и по-правилен ход – остани си завинаги в джамахирията.Чудех се откъде ти е толкова силно шизото ? Ами като си залегнал толкова близо до шатрата, кой ти е виновен…
Сполай байновото…
Към Насръбения:
Вие сте типичен случай на самонадценил се, защото явно се смята за “умен”, като сам намекнахте : смятате, че като иронизирате и се подигравате “тънко” ( колко ли пъти, преди да реагирам най-после) показвате някакво “изтънчено” превъзходство. Но когато ви казах в прав текст какво си мисля за вас, а го направих с името си, а не от засада, сте “наскърбен”! Ами скърбете си, но след безройните ви заяждания имам право на самозащита от опитите ви да ме осмивате от позицията на някакво самозвано превъзходство под прикритие- за мен публино, за вас от бункера на анонимността. Не ви дължа нищо.
А за такива като вас, много неща не говорят добре за мен. Което е добре за мен.
Няма как да знаете какво съм смятал, г-н Инджев. Ако за Вас думите ми някога са прозвучали като подигравка или са Ви засегнали, можеше като нормален човек да ми направите забележка, да ми обърнете внимание – със сигурност щях да внеса съответните корекции. Нищо подобно не се случи обаче – предпочетохте да действате по болшевишки – няма човек, няма проблем. Е, това си е Ваш избор. Не Ви съдя, нито осъждам, но определено не одобрявам постъпката Ви. Възхищавам Ви се за смелостта, която имате, за да се изправите срещу президента, но подобни прояви на болшевизъм, задвижени от Вашата непонятна за мен честолюбивост (не честолюбие!) ви превръщат в крайна сметка точно в безобиден журналист.
Към наскърбения:
Отново се надценихте: няма как да съм безобиден, щом се обиждате.
Значи е наранено честолибието ви, но ви е непонятно как някой (друг) може да има честолюбие? Я се замислете над логиката си , по която се опитвате да засегнете на честолюбие един журналист с позоваване на президенсткото ехидство! Браво, това звучи като самопризнание за обърканост, но на фона на претенцията за умност.
А ако бях “болшевик” нямаше да ви търпя толкова дълго подигравките, които си мислите, че са толкова изтънчени, че чак са префинени, ефирни и почти незабележими.
Вероятно ви доставя удоволствие да си мислите, как ( за пореден) пет сте ме “заковали”.
Само че, господин упрекващ ме в “болшевизъм”, замерянето на вързан човек ( защото съм ви на показ, но не ви стига- трябва и да не шавам) с камъни , си е обикновена подлост.
Няма как да ви ставам (до безкрай) съучастник, в това ваше удоволствие защото не съм мазохист.
Ако се разпадне Империята на злото,какво се получава? Градове на злото, села на злото, Аули на злото,навярно!? А самото Зло!!!Внимание- 80% от Учениците в Матушката са Алкохолици!!! И освен това съм пил кафе насред Москва и нищо ми няма! А можех и да обезумея като половината нищи духом в този форум и да си мисля…Абе, Империята на злото, мутира единствено в ЗЛО -QUO VADIS…
Г-н Инджев, благодаря Ви за акцента върху “Монументалната заменка…” от Дими Гачев. Впечатли ме неговата точна оценка на събитията за които и аз имам спомени.
Благодарни сме Ви г-н Инджев, както моето семейство и аз, така и моят кръг от близки и познати, които Ви четем редовно и с възхищение, за точността, дълбочината и таланта с които давате пример за журналистика и публицистика в днешно време.
Любчо Костов
Г-н Инджев, теми и реплики от типа на унижените и оскърбените, не заслужават, струва ми се, Вашето внимание и енергия.
С уважение Любчо Костов
Приятелю GB,във Виена съм бил на паметника на съветската армия.
Във тиха градинка, до самия център.
Поддържан перфектно, с изписани имена на всички загинали съветски войници – защото наистина са се били срещу германците на австрийска земя..
Но ако поставим паметниците един до друг (до нашия), тоя тук е направо джудже.А у нас съветската армия и един патрон не е изпукала -нашата също, за това няма и едно изписано име на герой.
Но това е друга тема.
Иначе, “топлите” чувства на европееца към “наште братушки” се чувстват почти навсякаде, без нищо да се изговаря – къде от приличие, къде от предпазливост – тия са непредвидими, казват мълчаливо.
А за случката с хотела – ти как би постъпил ако си собственик на хотел, пълен 80% с руски туристи, където ти вече си изгубил напълно контрола, и в създадения хаос виждаш, как останалите 20% съвсем нормални хора, дошли наистина да си починат,си вземат куфарчетата и напускат, клатейки глава от удивление и вдигайки рамене от недоумение ??
Такава е била истинската случка..
За Г-н Инджев.
Това разбира се е Ваш блог и имате пълно право да установявате свои правила- никой не може да ви го отнеме.
Но от друга страна доста странно изглежда човек с Вашите професия, авторитет и претенции, който размахва цензурната ножица при условие, че въпросният потребител не е излезнал зад рамките на общоприетата нормативна лексика. Можехте просто да го проигнорирате, но откровенна цензура ….
Може би аз нещо не разибрам, но според мен журналист от вашето ниво в ролята на цензор е просто нонсенс. Като полицай-бандит или детски психиатър-педофил.
Много е тънка черупката на демокрацията и толерантността.
ПП Можете и мен да ме цензурирате, аз точно не съм обидчив.
Към Borgir:
Има “анонимни алкохолици”- защо не си направите по аналогия и “анонимници срещу …”?
В устава си запишете “правото” да съдите, но без да да бъдете съдени. Много готино. Върви задължително с “правото” да си адвокатствате взаимно, за да се почувствате жертви на злодея, към когото проявявате благоволението си.
Проинтелектуалната претенция на т.нар. боргир да прави забележки на г-н Иво Инджев не издържа най-малкото и поради наличието на просташката правописна грешка:
“откровенНа цензура…”
Ако бях жена от типа на боргир щях да споделя, че съм крайно неудовлетворенНа и затова се заяждам…