// Външна диагноза за вътрешните проблеми на българските медийни органи

В БЕСЕДКАТА

Външна диагноза за вътрешните проблеми на българските медийни органи

Препечатвам от сайта Кафене.нет този обвинителен акт за състоянието на медиите в България, защото той е нещо като резюме на мои многобройни статии по въпроса. Разликата е единствено е в това, че обикновено давам конкретни примери.

Ако в моите оценки съм бил заподозрян в някакво лично отношение, то външният поглед към вътрешното състояние на свободното слово в страната ни освобождава мнителния читател от тези подозрения.

Онези колеги, които се разпознават, например в категорията на натиканите в неофициално съществуващите черни сисъци на неудобните журналисти, са добре дошли с коментарите си…

Политици оказват натиск върху медиите, има поръчкова журналистика

by newswriter on 24/10/2010 9:33 AM

БНР

Проблемът в България е едновременно политически, икономически и социален, заяви Оливие Базил, директор на европейския клон на правозащитната организация “Репортери без граници”, във връзка с излязлата класация на организацията за собода на медиите.

В класацията България и Гърция делят 70-тото място, отразяващо продължаващия спад в класацията за нашата страна въпреки 3-годишното си членство в Европейския съюз.

“Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители.

В същото време има и група от истински професионалисти, които не получават нужното уважение в тази държава, която все пак е член на Европейския съюз. Някои от тези журналисти работят чудесно, борят се и понасят на гърба си неволите от своята професия, особено в провинцията.

Да работиш в София не е същото като да работиш във Варна или други части на страната. Политическата класа просто не желае да търпи медийна критика. Другият проблем е свързан с пазара.

Поради слабите чуждестранни инвестиции в сектора част от медиите са в сивата икономика. Техните инвеститори ги контролират чрез рекламата, с която се играят много задкулисни игри. Въпреки, че формално се оповестяват собствениците на медии, зад някои от тях стоят едри предприемачи, които ги използват за собствените си икономически интереси.

Мнозинството от репортерите често работят без трудов договор при тежки социални условия, следователно те лесно могат да бъдат уволнени, ако поради някаква причина са подразнили определени хора. За щастие тази година няма случаи на агресия срещу журналисти като този с Огнян Стефанов.

Това обаче не трябва да ни успокоява. Трябва да е ясно не само на местно, но и на европейско ниво, че е нужна по-силна подкрепа за независимата преса в България, защото тя е входна врата към Европа на други близки държави, където има много по-тежки проблеми със свободата на словото като Русия и страните от Централна Азия”, каза Базил.

Според него блоговете в България са много свободни и всеки може да критикува на своя блог в интернет политическата класа.

“Само че, както в повечето страни от Европейския съюз, мнозинството от гражданите се информират основно от телевизията и радиото. Също и от вестниците, но с големи уговорки … Влиянието на телевизиите обаче, частни ли държавни, остава много силно, а там влиянието на правителството или на политическата класа е безспорно. Особено ако погледнем организацията на кадрите или назначаването в обществените медии, едва ли можем да говорим за независимост.

Огромен е проблемът със социалния статут и липсата на сигурност за журналистите. Така те са подтиквани към автоцензура. Нормално е хората да не желаят да се правят на герои, защото мислят за семействата си. Често оставането им на работа зависи от това да не отразяват определени теми.

Икономическата зависимост от рекламните бюджети също оказва влияние, особено по време на избори, когато големите приходи от реклама отиват в онази медия, която има по-доброжелателна редакционна политика.

В България има индивидуалисти, които се противопоставят на това, но професионалните организации на журналистите са много слаби. Срещал съм много малко български колеги, които имат доверие на профсъюзите. Да не говорим за липсата на всякаква защита от страна на правосъдната система.

Журналисти печелят дела, но рядко, в повечето случаи ги губят. Правосъдието не е на страната на свободната преса в България. Трябва да признаем, че както и в други сфери, тя е гангренясала от корупция. Има цял списък от теми, които не се разследват от медиите, защото съответният журналист незабавно ще си има проблеми със съда.

Ако сте нископлатен независим журналист и сте застрашен от съдебни глоби, надвишаващи в пъти месечните ви доходи, едва ли ще изложите на риск себе си и своето семейство, особено след като нямате подкрепа от никого.

Липсва и журналистическа солидарност. Хората се познават и се уважават, но когато някой срещне проблеми, останалите се разграничават и не желаят да го защитят, защото и те ще пострадат. И всичко това става в страна от ЕС. Не може българските евродепутати да гласуват резолюции, осъждащи липсата на свобода на словото в други държави, след като в собствената им страна образът на медийната свобода е плачевен”, твърди той.

Българското национално радио е като националната телевизия, то зависи от държавната субсидия, т. е. от финансовото решение на правителството и парламента, смята правозащитникът.

“Има и проблем с назначаване на директорите на обществените медии. То не винаги става заради тяхната компетентност, което повдига въпроси. Този проблем съществува от много години и тук не става въпрос да поставяме дилемата “за” или “против” правителството на Борисов.

Това важи за цялата политическа класа, защото държавната субсидия за обществените радио и телевизия зависи единствено от добрата воля на парламента. И тук си задавам въпроса дали депутатите трябва да имат пълната свобода да решават този бюджет съобразно това дали им харесва дадена редакционна политика или дадено предаване.

Националната телевизия трябва да има много повече воля да разследва всички онези теми, които са в интерес на българите, но които никога не са били разследвани”, добави той.

Много независими журналисти се оплакват, че трябва често да си сменят мобилните телефони, твърди Базил.

“Проблемът е, че ние не можем да излизаме с комюнике всеки път, когато това се случва. Но има и други случаи, които можем да посочим. Както в Италия и в Гърция, в България има много журналисти, които ни се обаждат, за да се оплачат от агресия, но не желаят да съобщаваме името им, защото повече няма да си намерят работа.

Цяла група журналисти са сложени в черен списък. Първо те са били уволнени не поради липса на професионализъм, а именно защото са си свършили работата. След това те не могат да си намерят друга работа, тъй като никоя редакция не желае да ги вземе, защото знае, че веднага ще последва реакция от властовите кръгове.

Те ще поискат уволнението на въпросния журналист, като в противен случай следва икономичеганиски натиск върху медията”, завърши той.

Discussion

9 коментара for “Външна диагноза за вътрешните проблеми на българските медийни органи”

  1. Тази външна диагноза е точна и неуспорима, защото ни посочва опасният червен тумор – (властовите кръгове), който задушава Българските медии и демокрацията в България.Властовите кръгове (на червената политко-икономическа мафия в България) блокират (по всякакъв начин) работата на демократично избраните институции в България, и така продължават да владеят Българската нация и държава.Това което пиша всички го знаем, но не е ясно, защо продължаваме да търпим тиранията, на червените властови кръгове в Ръ Бъ?

    Posted by Румен Великов | октомври 24, 2010, 13:14
  2. Признавам си, че някои аспекти на журналистиката в България не са ми ясни, защото често не мога да видя причинно-следствените връзки. Затова бих желал да помоля Иво Инджев и посетителите на този блог за разяснение.

    Един въпрос, който имам, е дали е вярно това, че в националните телевизия и радио са се окопали от години семейни кланове. Тук визирам целия персонал, не само журналистите. Външен човек е много трудно да започне работа в национална медия, защото там роднински и приятелски връзки се ценят много повече от професионални умения.

    Ако е вярно, значи все още в много сфери не сме се отърсили от начина на мислене и поведение, характерен за комунистически строй. Но от друга страна, това би трябвало да доведе до (или поне допринесе за) една сплотена гилдия в този бранш. Защо тогава (както Оливие Базил констатира) липсва журналистическа солидарност и профсъюзите са слаби?

    Posted by Ясен Асенов | октомври 24, 2010, 14:14
  3. Преди време в този блог тук, някогашният ми колега Севделин Пенев ми отговори по един повод с цитат от Гьоте, че истината му е скъпа но майка му повече. Или формулирано като въпрос към днешната статия – как журналистите да са иначе, след като (дори и) Гьоте е така ?
    Условията за вътрешната им несвобода са не толкова в конкретното външно насилие и натиск от страна на властимащите – и Гърция и Италия са с определено по-добър демократичен имидж но също са сред критикуваните, а в манталитета и народопсихологията ни, които не търпят някой да изпреварва забележимо общото развитие на масата. Явно, че и занапред, независимо от цвета на управляващите и силните на деня, журналистиката ни като цяло ще е с такива нагласи, каквито имат и мнозинството от сънародниците ни, една представителна част от които си е изградила светогледа още от времето на „преклонената главица”, друга пък се възхищава на тарикатлъка на дядо си Андрешко докато останалите лъскат сапоги. А така наречената интелигенция е заета да обгрижва с предимство проблема за водачеството на дружината позната още и като бащина.
    Дори и да нямаше черни списъци, ние сами щяхме да си създадем обстоятелствата за собствената ни несвобода. Не несъстоялият се преход ни изостави и обезвери а нашата липса на вяра (в ценности, морал, смисъл) ни натика в разните му там беленски гьолове (да ручаме жабетата им) и ни направи за пример на неподражание.

    Posted by Борис Танушев | октомври 24, 2010, 17:06
  4. Ами къде е спасението тогава? Може би в медии като блоговете и wikileaks. Първо щях да кажа, че тези два вида медии не са достатъчни, понеже не могат да осигурят разследваща журналистика, но сега мисля, че е точно обратното и че те добре се допълват: едните изнасят документи другите могат да ги анализират. Липсва, може би, развита култура обществото, че подобни инициативи е добре да се подкрепят и финансово където има нужда. Със сигурност ще ни излезе по евтино и качествено.

    Posted by mda | октомври 24, 2010, 18:50
  5. Сега очаквам гоце и останалата “привилигирована” политическа сган, отново да зареват, че това е поредната провокация срещу РБългария, че “нездрави” външни фактори се стремят да злепоставят страната ни и т.н. и т.н.
    По-горе, колегата МДА пита “Ами къде е спасението?” Спасението е в самите нас и зависи само от нас. На улицата трябва да излязат няколко стотин хиляди, решени на всичко за да отвоюват държавата си от ДС мафията и нейните производни и заявят твърдо своите искания и издигнат истински политици, а не натрапените ни и изфабрикувани в техните “лаборатории” такива. Само че всеки от нас се е окопал в скапания си животец и очаква някой друг да му свърши работата, страхувайки се да не загуби жалкото си съществуване. Да не загуби “сладката” си работа, където е станал безгръбначно от стремеж да угажда на силните на деня, от която могат да го изхвърлят когато си поискат и няма кой да го защити по причини – виж по-горе. Да не изгуби жилището си закупил го с 1 000 % печалба за алчния инвеститор със заробващ кредит от изсмукваща парите му банка на измислен “банкер”. И още и още страхове, сковаващи желанието му за отвоюване на един по-достоен и истински живот. Та това е спасението – всички на улицата до отвоюване на истински живот!

    Posted by Атанас Василев | октомври 24, 2010, 23:40
  6. Нямам думи! Смърди на пълна безпътица! Така както цялото ни общество. Не смятам обаче, че радиото и телевизията са мажоритарни информатори и манипулатори на обществото. Щом са контролирани, те могат да бъдат изолирани и си е така практически. Нима по време на тоталитаризма истината да беше общо достъпна? Знаем прекрасно, че въпреки всичко тя си пробиваше път… Така, че и сега няма кой да я спре. В този смисъл блоговете си вършат работата. Само трябва да бъдат по-добре оценени от гражданите.Доколкото ги има. Това е проблем. Но това отнема много време, поколения ще се сменят.. Едно е сигурно богатство няма да споходи пишещите братя.. Но това ли е най-важното?!

    Posted by Гражданин на РъБъ | октомври 25, 2010, 06:07
  7. Къде е спасението? Отговорът – улицата – е показал, че не е решението.За да излезеш на улицата трябва да знаеш какво искаш: Нов, двукамерен парламент, Република и закони, които да защитават гражданите и надежден механизъм за тяхното спазване.И сега има Съд със съдии два пъти повече на брой, но този съд е опорачен.има и още…

    Posted by Valeria | октомври 25, 2010, 11:34
  8. Здравейте г-н Инджев, позволих си това което препоръчвате да изпратя на всички журналисти, които познавам както в София така и в страната. Браво и на Вас, че обърнахте такова внимание. Остротата на перото ви не може да затъпи никой, лошото че неподострените моливи на много ваши колеги системно се чупят от онези които ги е страх от тях. Браво още веднъж!

    Posted by д-р Тодоров | октомври 25, 2010, 12:31
  9. Еталоните за журналистика Петко Георгиев,Ясен Бояджиев,Александър Андреев,Стефка Маймарева,Татяна Ваксберг са извън националните медии от което губят всички слушатели и ценители на демократичната журналистика!Късмет г-н Инджев!

    Posted by ПЛАМО 2002 | октомври 26, 2010, 18:28

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив