// За чудеса от толерантност в Източна Европа е рано да се говори

В БЕСЕДКАТА

За чудеса от толерантност в Източна Европа е рано да се говори

Африканец стана кмет в Източна Европа и светът е в почуда. Аз – също.

Учуден съм например, че Словения, където избирателите на малкото морско пристанище на Пиран са сътворили електоралното чудо на толерантността към чуждоземеца от Гана Питър Босман, продължава да се “води” за част от Източна Европа.

Защото на Словения много неща са й малки, но не и успехите на собствения й народ. Територията й няма и една пета от тази на “малка България”, а населението е колкото днешна София. Но там хората произвеждат пет пъти повече от нас, както се вижда от брутния резултат. Разделен на глава от населението той превръща по този показател Словения в западна държава.

Словенските католици никога не са били част от “източна империя” нито дори са попадали под източно влияние, ако не се брои исторически краткият миг на присъединяването й към Югославия. За тази алпийска територия са се борили западни империи. “Освобождавана” е многократно от всякакви други католици – кой от кой по-католик от папата: от римско “робство” попада под владението на Карл Велики: завладявана е от Наполеон: за нея с променлив успех се борят Италия и Австро- Унгария , а ЕС побърза да си я прибере най-напред, припознавайки в словенците себеподобни европейци.

И по друг показател Словения не се “връзва” с Изтока: пробивът на толерантността спрямо един чернокож там е извършен в относително малко населено място. Тъкмо в такава градска среда в Източна Европа се случва обратното – процъфтява ксенофобията повече, отколкото в големите градове.

Защо изобщо се “впечатлявам” ли? Ами защото нямаше да има новина, ако лекар от Гана беше станал кмет в някое градче в Западна Европа. Не че там няма расисти, но все пак в тази част от континента отдавна са свиквали на съжителството с големи групи имигранти, с които ние тепърва се “запознаваме” главно, като ги “интегрираме” в някакви коптори за временно настаняване.

Колкото и да ни е неприятно, на нас гледат като на недоразвити и изостанали субекти от Ориента.

У нас в някои пристанища, които би трябвало да са отворените ни врати към света с всичката толерантност към широкия шарен свят, на която сме способни, срещу сънародници с по-тъмна кожа процъфтява омразата под знамената на местния “патриотизъм”, впрегнат вече за политически цели и на парламентарно ниво.

Така че новината се оказа леко измамна по географски признак- чудото в автентичната Източна Европа още не е сътворено.

Discussion

11 коментара for “За чудеса от толерантност в Източна Европа е рано да се говори”

  1. Радвам се, че и Вие се разписахте по темата, господин Инджев, но не съм сигурна дали съм съгласна с тезата Ви, че цивилизованият Запад ще да е чак толкова по-толерантен към чужденците и антирасистки настроен от ориенталския Изток. Ислямофобията от десетина години насам, както и скорошните мерки против забрадки, джамии и за по-строги мерки към имигрантите идват тъкмо от Запад. Във Франция проблемът със забрадките е още от края на 90-те, а пък в Германия и трето поколение имигрант не може да придобие правата на германски гражданин. Докато страна от бившия източен блок като Полша може да е по-толерантна към чужденците от всички останали европейски страни освен Швеция. Последното лично съм го изследвала на базата на индекс върху отговорите на определени въпроси в Европейското социално изследване.

    Не ме разбирайте погрешно, не искам да кажа, че Източна Европа е готина, Западна – не. Но толерантността и расизмът зависят от много фактори. А че в България расизмът е превърнат в публична норма, е друг въпрос.

    Posted by Светла Енчева | октомври 25, 2010, 13:55
  2. Варна е едно от пристанищата, отворена врата към света. Мисля, че сме далеч от това да изберем африканец за кмет на града. Но много африканци живеят във Варна добре- Тени, участник в “Баиландо” отдавна е любимец на синовете ми, благодарение на г-жа Липчева -педагог в СОУ “Яворов”. Момчето редовно участва в техни концерти. Не малко студенти от Африка намират своята любов във Варна и остават тук.

    Posted by костадинова | октомври 25, 2010, 14:45
  3. Оххх…писах този коментар около 10-тина пъти….

    Да, много забавна е тази попеда 🙂
    Дори, най-истинското доказателство за липса на каквото и да е расово напрежение е фактът, че тамошните приемат случилото се с насмешка….(това го знам от мои близки в района)

    Би било толкова хубаво, ако и в нашето общество някой неща се разглеждат с насмешка…. например страховитата Съвестка пропаганда в сърцето на София… представете си Хорът на КГБ пее в сградата построена от Червената принцеса на НРБ…. а пък дисидентите от ДДТ набутани в зала фестивална ( едва ли не в медийно заглушение)….

    питам, на кой му пука за това? Защо отново сеем омраза към конспираторите от РОСКОНСПИРАТЕКСПОРТ, навместо да признаем, че има хора от обществото ни, които ще се насладят на хорът на Червената Армия. Има и други хора, които пък ще се хареса изпълнението на ДДТ. След кратък маркетингов анализ на двете групи хора а и на изпълнителите ще стигнем до извода( до който са стигнали и организаторите),че тези, които харесват хорът на ЧА биха се чуствали по-добре в Зала 1 ( най-малкото щото са по-възрастни)…обратното важи за феновете на ДДТ…

    нека започнем да разсъждаваме към русия по словенски, ЕС-пазар, РФ-пазар….защо да не говорим и с двата пазара?

    Очевидно поколението на комунистите и дисидентите(ИМ), ще трябва да измрат, преди ние необремените да почнем да живеем спокойно без да мразим някви хора, за накакви неща от пред 40 години!

    Posted by 100yan Stankov | октомври 25, 2010, 16:19
  4. Г-н Инджев, българина не е толерантен дори към сънародниците си, камо ли към емигрантите. Та на него всички са му виновни, грешките на всички вижда, но своите никога.Всеки гледа в чуждата паница, а своята винаги е малка. Лошото е, че дори тези недостатъци се пренасят навсякъде където отиде. Но с две думи българина е злобен човек, то затова е на това положение.
    А колкото до коментара на Светла Енчева, позволете ми да не се съглася. Все пак на запад това неодобрение към бурките дойде след серията атентати в Европа. И не за друго, а защото никой не знае под една бурка какво се крие.
    Уважаема Енчева, “Последното лично съм го изследвала на базата на индекс върху отговорите на определени въпроси в Европейското социално изследване.“- нищо не можете да разберете ако не живеете между тези хора. Хората са толерантни, но когато е заплашена сигурността им започват да стават мнителни и това е нормално. Колкото за интеграцията, ами те самите не желаят да се интегрират. Всеки след като е избягал от своята родина, трябва да се съобразява със страната където е отишъл и нейните правила. Живея точно в една от тези страни и виждам как се отнасят към емигрантите и каква толерантност демонстрират.
    А колкото до Словения и не само там, хората не се делят по това от къде идват, а как се представят в обществото.

    Posted by Елена1 | октомври 25, 2010, 16:23
  5. Е…по-напред сме от словенците по тези полазатели! Още в далечните години след 09.09.1944 имаме министърпредседател – съветски гражданин! И още ПЕТ такива със Станишев. Мандатоносителят на цели ДВЕ правителства е мюсюлманската, малцинствена партия и Доган, а по-предишният министърпредседател изобщо не е българин!

    Posted by nestinara | октомври 25, 2010, 18:24
  6. Не знам дали има по-толерантна нация от българите. Като гледам политиците какви са п…си, като при това ние сами си ги избираме все с пълно мнозинство, не мога да си представя по-толерантни от нас. Другите имат да се учат!
    Ние сме толерантни и към слабо грамотните. Половината ни политици и бизнесмени нямат висше образование, а някои дори и средно и се налага да ги чакаме докато си купят дипломите.
    Търпимостта ни към малоимотните пък е за пример – нямат никакви пречки при изграждане на имоти, но горките, като не са виждали нормална къща, все едни големи, несъразмерни и необятни ги строят и после трудно ги отопляват. Горките!
    Не знам дали има по-толерантна нация от нашата!
    А словенците …. имали си черен кмет!!!

    Posted by Тео | октомври 25, 2010, 22:40
  7. Интересен пример давате със Словения. Това действително сега е най-процъвтяващата източно-европейска държава с БВП на човек сравнимо с това на Италия и Нова Зеландия.
    Но какво е интересно там- президента и премиера са от бившите комунисти. Тяхна е и главната парламентска партия- Социал-демократи- бившата Съюз на Комунистите на Словения. Доколкото разбирам те са в коалиция с други леви партии като Партия на пенсионерите и Либерално-демократическа, които също са се пръкнали от словенските комунисти и комсомолци.
    Икономиката също им е много интересна. Въпреки, че са в еврозоната икономиката е само частично либерализирана. Приватизацията върви много бавно- по някои сметки не е приватизирана и половината от държавната собственност. Банковият сектор практически не е засегнат от приватизацията, но затова пък имат най-малките дългове в Източна Европа. Има предприятия на които приватизацията е въобще законодателно забранена- например нефтената компания. Промишленността се държи на две основни предприятия съществуващи още от югославско време- Unior- ръчни и електроинструменти, стругове, металургия- работи основно на износ. Има още Revos(ако не бъркам)- автомобилен завод-прави Рено,Нисан и пр. принадлежи 100% на Рено. А тоя Unior е акционерна компания но основния дял е държавен.
    Туризма е много добре развит.
    Но като цяло икономиката и управата са им много социалистически.

    Колкото за репликата ви спрямо гостуването на руските музиканти, също държа да напомня какво съм написал: чудодейното “съвпадение” на гостуването на “кошмара на КГБ”, контриран с александровските песни и танци ( които са част от общия мега патриотичен хор в днешната руска пропаганда) е показател за това, как е организирна и действа тук въпросната руска пропагадна Тя просто командва парада в България както си иска.
    А кой от какво се умилява тук в носталгията по СССР е очевидно, колкото и да обяснявате, че не било така.

    Posted by Borgir | октомври 26, 2010, 02:00
  8. Към Вorgir:

    Допъленията ви към написаното от мен са наистина интересни, но все пак да напомня, че нито претендирам за изчерпателност ( в никоя своя статия не го правя – не е възможно и не е нужно), нито съм искал да кажа нещо дрго, освен че цивилизационно Словения е всъщност част от Запада и в този смисъл няма “новина” за някаква сензация на Изток.
    А темата за бившите комунисти на власт в различни държави с различни традиции е много голяма. Освен блиизките до нас примери ( като в Словения) има и по-далечни: човекът, който печели изборите два пъти и сплотява съгражданите си в тежкото време на съветската блокада с призиви за единство срещу съветската агресивна политика след края на Втората световна война се казва Ройтер – бивш германски комунист, омразен на Сталин повече и от “класическите” империалисти…
    А и левичарството, което обаче е доста по-различно от българското , прекланящо се пред руския деспотизъм ( и днес, в путиновия му капиталистически вариант), е дълбоко залегнало в европейския Запад…Някои, като Швеция, се събудиха от тази кома на мнимото ляво благоденствие. Други, като Германия, тепърва жънат плодовете на голямото социално харчене, което ги е завъртяло в тежка спирала с десетилетни последи. Да не говорим за Франция с нейната бунтарска “специфика”…

    Posted by Иво Инджев | октомври 26, 2010, 09:31
  9. Към Елена: Съгласна съм, че никое число не става разбираемо от само себе си. Интерпретацията на резултатите от индекса беше съпроводена с изследвания на случая на четири държави, плюс доста познания за някои от останалите.

    За другите неща, не съм съгласна с Вас.

    Първо, както от живеенето в една среда не следва разбирането й, така и от не-живеенето в нея не следва неразбирането й. В противен случай всеки щеше да може да бъде социолог по отношение на собствената си среда, а социологически изследвания на Средновековието нямаше да може да има.

    Второ и по-важно, специално във Франция отношението към забрадките (първоначално не е било към бурки, а към обикновени забрадки, които не скриват лицето – т.нар. хиджаб) не е било продиктурано от никакви съображения за сигурност, а е резултат от прословутия френски републиканизъм, който издига принципите на светската държава до ранг на националистическа идеология. От което патят и френските католици; затова много от мюсюлманските ученички със забрадки, които не са желани във френските държавни училища, са радушно приети в частните католически.

    Да се върна към основната тема – толерантността е нещо, което зависи не само от особеностите на общностите, към които бива насочена тя, а и от особеностите, културата, законодателството и т.н. на обществото, което е или не е толерантно. Едни и същи общности може успешно да се интегрират в една страна и да се превърнат в социален проблем в друга.

    Posted by Светла | октомври 26, 2010, 11:25
  10. Чудесен е блогът Ви,Г-н Инджев! Поздравления! Понякога не знам кое харесвам повече, статиите Ви или коментарите под тях!

    Posted by Did | октомври 26, 2010, 13:40
  11. За Иво Инджев
    На мен много ми е интересен словенският феномен.
    Това, че са католици и част от Запада е едно на ръка. Те не са единственни такива европейци. Чехия, Словакия и Унгария са били по-дълго част от Австро-Унгария и като етноси са били по-толерирани в рамките на тая империя по сравнение със словенците. Чехия до Втората Световна е била въобще една от най-развитите промишлени страни. Унгария също не е била най-бедната страна в Европа но сега Унгарското БВП на човек е 66-67% от словенското.
    Разбира се югославския социализъм беше по-малко разрушителен от съветския, но явно има и нещо друго тука.
    Ако се съди по всичко явно в Словения не са изпълнявали сляпо стандартните неолиберални и монетаристки рецепти за “новите демокрации” при своя “преход”. И явно са намерили своя “изход”.
    Именно в това отношение би било добре да се поучим от словенския опит. Защото може безкрайно да се вайкаме колко гърбав и нечитав народ сме, и колко уродливо и по клоунски смешно изглеждаме в новите европейски дрешки. Но друг народ няма откъде да вземем и за 20 години не успяхме да превъзпитаме тоя. Може все пак работата е в това, че не ние сме толкова гърбави, а в това, че тия дрещки са скълъпени не по нашите мерки и без оглед на нашите условия.
    Ако питате мен -крайно време е да се спрем и да си поръчаме дрешки по фигурата, иначе така и ще си ходим като просяци- бедни и нетолерантни.
    Само, че къде да ги вземем тия кроячи и шивачи и какъв модел да си поръчаме. Разбира се путинския модел не става за нас. Лично аз се отнасям напълно търпимо към него и съм готов да го призная за положително явление за Русия.
    Но неговата тежка руска шуба съвсем не става за нашите условия. На нас ни трябва нещо по-леко и спортно.
    Но и стандартното европейско костюмче с неолиберална американска подлата не е за нас.

    Posted by Borgir | октомври 26, 2010, 15:57

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив