Руският модел на вниманието на българските товаришчи

Русия – страна на мизерия и богати чиновници

в. Независимая газета
Анастасия Башкатова, Игор Наумов

Неравенството в доходите в Русия се превръща от стимул във фактор за депресия. В последните данни на Росстат (руската статистическа агенция – бел. прев.) за разликите в паричните доходи социолозите виждат промени в структурата на прослойката на най-богатите: състоятелните чиновници изместват от нея предприемачите и професионалистите.
При това високи доходи имат същите чиновници, от които зависи преразпределението на богатството. Затова особени изменения в това отношение не бива да се очакват. Около една трета от доходите в страната, по данни на Росстат, днес получават 10 процента от най-богатите, а 10 на сто от най-бедните – едва 1,9 процента от всички доходи. Такива данни публикува в петък Росстат. През 2010 г. различията в доходите на практика преповтарят показателите от периода януари-септември 2009 г.
Делът на населението със средни доходи до 3500 рубли* месечно е спаднал до 1,4 на сто в сравнение с периода януари-септември 2009 г. Също така незначително са намалели относителните дялове на руските граждани с месечни доходи от 3,5 до 5 хиляди рубли, от 5 до 7 хиляди рубли, от 7 до 10 хиляди рубли и от 10 до 15 хиляди рубли. Делът на руснаците с доходи от 15 до 25 и от 25 до 35 хиляди рубли месечно се е увеличил в сравнение с миналогодишния период януари-септември с по около 2 на сто. Делът на населението с доходи над 35 хиляди рубли е нараснал от 7,9 (за януари-септември 2009 г.) до 10,1 процента (за януари-септември 2010 г.)
Коефициентът на фондовете – тоест отношението на доходите на 10 процента от най-богатите и най-бедните – неотклонно расте от 1992 г. и към 2008 г. възлиза на 16,8 срещу 8 през 1992 г. Този ръст е свидетелство за факта, че богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни. Но през кризисната 2009 г. коефициентът на фондовете за пръв път отбеляза намаление, макар и незначително, като достигна 16,7. През периода януари-септември 2010 г. той е бил 15,8.
Независимите експерти обръщат внимание на това, че социалното неравенство в Русия отдавна се е стабилизирало на високо равнище. И даже безпрецедентният ръст на пенсиите и социалните надбавки не са успели да пречупят тази тенденция. При което експертите са убедени, че официалните показатели на разслоението неточно описват действителността. Така че отношението между доходите на 10 процента от най-богатите и най-бедните може би превишава даже ниво от 20-22.
“Що се отнася до доходите, разпределени между най-бедните и най-богатите, ние отдавна сме преминали прага на социалната несигурност”, казва ръководителят на Центъра за инвестиции към Института за прогнози в народното стопанство Яков Дубенецки. По темпове на растеж на доходите най-състоятелните руснаци остават вън от конкуренция; за тях този показател възлиза на 70 до 90 на сто годишно, каквито темпове са недостижими за бедните руснаци. Директорът на регионална програма на Независимия институт за социална политика (НИСП) Наталия Зубаревич добавя: “Нивото на бедността в Русия през последните няколко години не се изменя и то достига примерно 13 на сто от населението. Щом не се променя бедността, значи няма промяна в разслоението”.
Антикризисните мерки на правителството би трябвало да допринесат за намаляването на неравенството в доходите, продължава заместник-директорът на НИСП Лилия Овчарова. Става дума за повишаване на минималния праг на работната заплата и пенсия. До намаляване на неравенството би могло да доведе и спадът на доходите на най-богатите. Съкращаване на доходите на богатите се наблюдаваше в частност през 2008 г. Но от средата на 2009 г., както отбелязва Овчарова, “доходите на богатите се възстановяват с най-високи темпове”.
Но главното е в това, че в Русия има очевидна негативна тенденция за промяна в структурата на неравенството. “Налице е изменение на състава на групата на 10-те процента най-богати граждани. Професионалистите и бизнесмените са изместени от чиновници и представители на бюрократичните структури”, казва Овчарова. А директорът на Института по проблемите на глобализацията Михаил Делягин напомня, че още през 2004 г. е публикувано изследване за купувачите на недвижима собственост в Рубльовка (суперлуксозно московско предградие – бел. прев.), според което бизнесмените са 30 на сто от купувачите, а чиновниците – 70 на сто.
“Тук няма нищо чудно. Та нали държавата съществува като единен корупционен механизъм, служещ за обогатяване на бюрокрацията. И резултати от борбата с нея не се виждат”, подчертава Делягин. “Корумпираните чиновници паразитират върху страната. В природата, както е известно, паразитът неминуемо поглъща приемника и после също загива”, резюмира Делягин.
Експертите предричат: резултат от тази тенденция може да бъде системна криза. Защото разликата в доходите престава да бъде тласък за икономическото развитие и се превръща в негова спирачка. Забележителните успехи на предприемачите и професионалистите би трябвало да мотивират хората да растат в кариерата си, да повишават равнището на образованието си, като гражданите са въвлечени в конкурентна борба.
Но в Русия възникна, както твърдят експерти, “лошо неравенство”, което изпраща демотивиращи сигнали към населението. Високи доходи сега получават не съзидателите и производителите, а самите преразпределители на доходите. Затова за групата на преразпределителите не е изгодно да променя структурата на доходите, да поддържа конкурентната борба в страната или да съкращава разслоението по равнището на доходите.
По БТА и e-vestnik
* Според курсовете на руската централна банка от 29 октомври 2010 г. един щатски долар се разменя за 30,7821 рубли, а едно евро – за 42,7256 рубли. – бел. прев.

4 мнения за “Руският модел на вниманието на българските товаришчи”

  1. Направо си е страшно по материала да няма коментари.Тук е истината, останалото е ала-бала.
    “паразитът неминуемо поглъща приемника и после също загива”- това е светлото бъдеще.

  2. а “Експертите предричат: резултат от тази тенденция може да бъде системна криза.” е прекрасното настояще и минало

  3. ха…това обяснява особеното задвиждване по ‘сайтовете за запознанства’ напоследък 😉

    аз реших да направя един социален експеримент. регистрирах 2 акаунта в един такъв сайт. и на двата сложих снимки на симпатични мужици, обаче единия беше CEO на некфа фирма, а другия обикновен работяга. но и двамата бяха стабилни, нежни и раними мъже ‘търсещи The One’. профил н.1 получи 127 мейла и съобщения за първия ден, 325 на втория и така. профил н.2 не получи ни-що. а изрично бях написал и на двете места, че не искам златотърсачки. стана ми неудобно руските каки (на по 18 и 19) да ми обясняват на полу-ингилиски полу-руски ‘кво ша ми направят’

    та, съжалявам, че се отплеснах. исках просто да се пошегувам, че с горната статистика явно ще остане руските жени самостоятелно да вливат свеж….капитал на родна почва. следователно -> всичко ще е наред. рускиня гладна няма 😀

  4. Какво мога да ви кажа като човек, който 22 години живее в Русия и почти всичкото това време е плащал заплата на други хора.
    В Русия и до ден днешен редко къде плащат цялата заплата официално. Това го правят само държавните органи и някои от чуждестранните компании. Но даже там са популярни разни застрахователни и кредитни схеми. Така, че това което отразява официалната статистика по доходите е далече от истината.
    Освен това какви са тия доходи по 3500 рубли месечно?
    Не знам как е сега, но миналата година официалната минимална заплата беше 4330 рубли- 100 евро. Но за такава заплата никой не работи- тя се използва като основа за пресмятяне и регулиране.
    Неравенството на доходите в Русия действително е по-голямо от това в Европа, но е на нивото на това в САЩ. Индекса на Джини който определя неравенството на доходите за САЩ е 41, за Русия 40, за България 32, за Чили и Аржентина около 56- голямо неравенство. В социално ориентирани страни като Швеция и Финландия е около 26-28.
    По данните на ЦРУ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/us.html под нивото на бедността в САЩ живее 12% от населението, в България 14%.
    В САЩ 10% от най-бедните получават 2% от доходите, 10% от най-богатите 30% от доходите. В Русия съответно 1,9% и 30,4%. В България
    2,9% и 25,1%
    Руските чиновници са действително много крадливи, но и това като статистиката на практика не е толкова ужасно и страшно. Просто това е богата страна и има какво да се краде. В България чиновник ще открадне на вила в Швейцария и това ще се почуства в държавния бюджет. В Русия даже ако открадне на малък карибски остров едва ли ще се усети това.
    Като бивш жител на района на Рублевско-Успенското шосе отговорно мога да заявя, че там по никой начин не живеят 70% чиновници и 30% бизнесмени. Даже обратното няма да е съвсем вярно.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.