Бившият кмет на Москва, Юрий Лужков, който беше уволнен в края на септември от президента на Русия Дмитрий Медведев, заяви, че е изпратил децата си във Великобритания от съображения за сигурност, предаде АФП, позовавайки се на интервю на бившия кмет пред вестник „Сънди телеграф”.
„Притесняваме се да ги оставим в Русия. Има причини, сериозни причини да се притесняваме за сигурността им. Има много омраза”, заявил е Лужков.
Тази информация предизвика у мен тъжно учудване.“Истинските“ български патриоти ( у нас патриотизмът се мери по отношението към една чужда държава), признателни на другари, като Лужков за това, че през годините толкова ни е обичал, се чувстват отритнати.
Защо този човек, който в симбиоза с всички възможни български власти и при удобното мълчание на т.н. четвърта власт успя да промени статута на българския природен резерват „Камчия“, не се доверява вече на своите приятели в България? Та нали самият премиер Борисов му е пръв приятел? Или изведнъж престана да е ?
Има ли друго място в света, където към Лужков и към всичко, което той символизира, да е проявявана такава преданост, раболепие и чиста любов, подплатена с милиони рубли?
Подчертавам специално любовта като фактор, защото самият Лужков изтъква като основна причина за извеждането на своите деца в чужбина именно омразата. Ако в Москва някой го мрази, то в България само мунчовци, като моя милост си позволяват през годините да напишат за него крива дума. Няма как да съм го стреснал.
Лужков го посрещаха тук като Цар Юрий. За последно това се случи на самия 9 септември тази година ( броени дни , преди по-главния цар в Русия, президентът Дминтрий Медведев да го детронира от московския престол). Медиите се разтопиха от угодничество ( може да се върнете на темата, която засегнах в блога си на 9 септември).
Отгоре на всичко става дума за деца: та нали тъкмо децата са прикритието на далаверата със застрояването на резервата „Камчия“. Не можеше ли там, в прекрасните условия на лагера, построен с парите на московчани, да бъдат заселени и да бъдат записани да учат във Варна децата на Лужков – Варна и без това е неофициална руска губерния от доста години.
Не друг, а самият Лужков нарече творението си край българската река „райско кътче“, което щели да си имат московските деца. Това не важи ли и за неговите
отрочета? Или раят без власт не струва нищо?
Има ли логика някой да бяга от рая без никой да го гони или пък точно това е логиката, която караше милиони обитатели на комунистическия рай да бягат на Запад в капиталистическия ад и Лужков просто продължава традицията?
Изобщо – как така руснаците си умират от любов по нас, но когато стане напечено бягат все в омразния им мрачен, дъждовен, враждебен, русофобски Албион, вместо да се заселят в слънчевата (им) русофилска България? Да не би да искат да кажат, че пред закона хората са равни в Албиона, докато тук думата на мафията и нейните товаришчи е закон и не могат да разчитат на защита от репресиите на руската власт?
Позволявам си предположението, че България продължава да не е „чужбина“ за такива, като Лужков. Тук се чувстват дотолкова у дома, че чак ги е страх да се възползват от прословутото българско гостоприемство – все едно, че не са напускали Русия.
Разбирам ги, но не им съчувствам. Самите ние имаме нужда от съчувствие и дори от помощ, за да напуснем орбитата, от която дори руснаци в трудни за тях моменти се опитват да се откъснат.
Замислих се и аз върху този феномен и стигнах до следният извод.Понеже русофилите тук са къде къде несравнимо повече от българофилите възможно е тяхната омраза да го е стреснала.Българските русофили не са такива по принцип.Когато обичат те обичат официалната власт в Русия, а когато мразят, мразят низвергнатите като Лужков.Да не говорим пък как мразят руската демократична опозиция.
Виж в Албиона нито мразят нито обичат. Те просто си живеят живота независимо, че там е повече влажно от колкото сухо.Както казваше българският разузнавач Емил Боев навремето “Няма нищо по-хубаво от лошото време”.
Където е грейнала Великобританската Кралска Корона там животът на хората, цъфти и вързва култура и благоденствие и ние наследниците, на Великабългария си имаме Българска Царска корона, но всеки ден си я подритваме безсрамно в Р Бъ- (РОБСКА БЪЛГАРИЯ), като ненужна консервена кутия на кален път, и се вайкаме (като излъган и ограбен електорат в ограбена държава), че оправия в България няма, няма и да има, ако не се престрашим, да вдигнем от калта на позора, съборената от съветската-руска армия, Българска царска корона и да я поставим (като смели ханскоцарски рицари на Европейска България), на главата на любимата ни (ЦАРИЦА БЪЛГАРИЯ). Възраждането на старите нации и държави по света вече е започнало, сега идва редът и на Царство България.