Вместо прозрачност -продължаваща призрачност за скелетите в президентския гардероб

“ПРИ НАПРАВЕНАТА ПРОВЕРКА В ЕЛЕКТРОННИЯ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК НЕ СЕ НАМЕРИХА ДАННИ ЗА РАТИФИКАЦИЯТА НА СПОГОДБАТА В БЪЛГАРИЯ. Това донякъде обясява факта, че документът е достъпен само на руски – преди няколко месеца – маса хора направихме усилия да намерим български текст, но така и не успяхме…”, коментира юристът Ралица Ковачева по повод факта, че договорът между България и Русия от 4 август 1992 г. не фигурира в публичния правен свят на български език.

Ратифициран ли е от България този договор? И ако с това е узаконен и действащ, защо българите не бива да знаят за него?

Впрочем това се отнася и за друга информация от публичен характер, която упорито се крие. И явно има защо.

Опитайте се да разберете кой пътува с президеннта Георги Първанов по света. Няма такава информация, защото май е доста срамно да се знае как държавният глава разполага с тази баница като да я е точила корите жена му, а той да е плащал за тях от джоба си.

В резултат на това се получават следните ситуации, когато обществото трябва да преценява кой лъже. Пламен Николов, не кой да е , а бивш парламентарен секретар от времето на Жан Виденов и висш служител в могъщата по онова време корпорация Мултигруп, посочи поставения в момента под домашен арест Алексей Петров като пътник на борда на президентския самолет при негово посещие в Китай. Може и да греши, както твърди в отговор самият Петров. Но това е поредният случай „дума срещу дума“ , когато няма автентична информация.

Защо президентът не „разсекрети“ данните за своите придружители , от които да научим кого кани на държавната летяща софра? Знайно е, че там през годините се подвизават медийни босове, чиито редакции след това хвалят голямото началство, приласкало техните шефове. Не е знайно на какво основание сред задължителните екскурзианти са кметове на градчета, към които Първанов има лични симпатии – например смолянската кметица Дора Янкова. Но всичко това минава предимно в графата „слухове“, която презрително се подминава от изтънчения ни държавник и неговия антураж като нещо, което не заслужава техни височайш коментар. А са „слухове“, защото липсата на прозрачност ги превръща в такива.

Един пример: в интернет можете да видите кои са участниците от шведска страна на преговорите по време на посещението на българския президент Георги Първанов в кралство Швеция от 9 до 11 октомври и имената на ЧАСТ от българската делегация. Ето какво пише в президентския сайт от 11 октомври 2007 г.:

„В делегацията, придружаваща държавния глава, бяха министърът на външните работи Ивайло Калфин, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, министърът на отбраната Веселин Близнаков, заместник-министърът на културата Иван Токаджиев, председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията Цвета Маркова, секретари и съветници на президента.

Държавният глава беше придружаван и от бизнес делегация. „

Дали сред бизнесмените не е бил Алексей Петров, както спомена в едно интервю през май тази година лидерът на „Атака“ Волен Сидеров? Алексей Петров по подозрителен начин акцентира , че не е бил с президента Първанов именно в Китай, но внимателно избегна обобщението, че никога не е пътувал с него. Подобно „недоразумение“ щеше да бъде избегнато, ако държавният ни глава беше искрен в обещанието си, че, разсекретявайки избирателно една стенограма, щял да постъпва вече така по принцип, защото бил за пълна прозрачност.

Вместо това имаме продължаваща пълна призрачност с цел прикриване на скелетите от президентския гардероб.