Паметна болежка

Имате ли памет за обещанието на държавния ни глава да казва истината и само истината ? Той изрече тази лъжа след като се опита да омаскари Симеон Дянков. На 5-ти март вицепремиерът Дянков беше изпратен от началника си Борисов на помирителна мисия при Първанов без да подозира, че са му спретнали запис ( вкл. аудио), който ще бъде оповестен, за да чуят всички как финансовият министър бива унижаван от глутница другари в кабинета на президента. Това било началото на порива към прозрачност, обясни по-късно вероломството си Първанов.

Под принудата на съдебно решение обаче той най-сетне изплю „камъчето“ за преговорите си с руския президент Владимир Путин от 18 януари 2008 г., които обвързаха България с още по-голяма зависимост от Русия по отношение на енергетиката.


Владимир Путин:
благодари за поканата да посети България и отбеляза като продължение на разговорите в Загреб огромния личен принос и лична ангажираност на българския президент за развитие на двустранните отношения.”

Забелязвате ли :“ огомен личен принос“ на Първанов, който по конституция няма право да предрешава добни въпроси от прерогативите на изпълнителната и законодателна власт в България!

Написал съм го в книгата „Президент на РъБъ“: на въпросния енергиен форум в Загреб през юни 2007 г. Първанов еднолично и без никакви правомощия дава обещания за никому неизвестния тогава в България „Южен поток“, които на 13 -ти ноември 2010 г. правителството на Бойко Борисов поема като щафета след онова вероломно решение, паметливо обяснено в паметната бележка от 18 януари 2008 г. като „огромен принос“ .

Четете обаче по-нататък:

“ Изрази удовлетворение от избора на изпълнител за строителството на АЕЦ „Белене“ и че руската страна ще отчете желанието на България за ускоряване на изпълнението на проекта. Приветства постигането на договореност по изграждането на газопровода „Южен поток“. Изрази учудване, че много европейски страни молят Русия да строи газопроводи през тяхна територия, Русия предлага на България, но се намират хора, които не могат да отчетат националния интерес от това предложение.”

Ясно ли ви е? Молят се европейските страни на Путин, направо му пълзят в краката, а тук (досега) не са се молили достатъчно; но най-накрая са паднали явно на колене благодарение на огромната роля на Първанов.

И не е като Русия да иска много да строи АЕЦ „Белене“ – неее, тя просто отчита желанието на България за ускоряване на проекта. От Путин да мине. Както знаем към днешна дата, държавата на Путин е готова да плати милиарди, каквито никой друг не желае да даде, само и само да услужи на желанието на България.

Нататък в паметната , ама наистина достойна за запаметяване бележка, се цитира Путин, който…

“ Изрази сериозна загриженост от лошото състояние и липсата на поддръжка на газопроводите на територията на Украйна и растящите рискове за доставките поради тази причина.”

Вижда се, че Путин успешно насъсква Първанов да стане съучастник в отмъстителната политика на Кремъл спрямо трета страна – Украйна. По онова време Киев се дърпа, гледа на Запад и ще си плати за това ( както вече знаем). Първанов съучастнически е готов да играе играта на Путин, ако се съди по угодническото премълчаване от негова страна.

И още червейчета на кремълската кукичка, предлагани от Путин, който…

“ Подчерта, че решенията за изграждане на „Южен поток“ и „Бургас- Александруполис“ кардинално променят статута на България на европейската политическа и икономическа карта.”

Две години и половина след тази оферта на Путин е знайно, че нищо подобно няма- не само кардинално, но дори и на теория: самата Москва тихомълком се отказва от този проект и оставя бонуса на българското правителство да се пъчи с претенцията, че едва ли не се е озъбило на Путин като каракачанска овчарка.

Но и това не е всичко, по отношение на думите без покритие, които обаче разкриват грозотията на немотията в т.н. двустранни отношения. Те са наистина повече странни, отколкото „дву“. Руският президент пуска следната примамка:

„ Отправи покана български строителни компании да се включи на конкурентна основа в изграждането на Олимпийския комплекс в Сочи, за където са предвидени повече от 7,5 млрд. дол. инвестиции. ”

Само 8 месеца по-късно след тази раздумка премиерът Станишев, поканен на посещение в Сочи, беше унизен да чака с часове в предверието на Путин за прием, а след това раболепно обясни ( някак като оправдание за унижението), че получил обещание български фирми да участват в инфраструктурни проекти във връзка с олиппиадата. Днес тази лъжа е опровергана от фактите: обещанията на Путин и оправданията на Станишев се състезават за златния медал по баламосване на публиката далеч преди да започне същинското пързаляне в Сочи.

Но всичко дотук е нищо в сравнение с онова, което паметливите са забелязали по отношение на т.н. енергиен форум под егидата на Първанов, състоял се ( въпреки всякаква логика) в София в края на април 2009 г. Ето как българският президент се примолва на руския за въпросната предстояща инициатива с очевидната подмазваческа надежда му услужи за енергийните проекти:

“Идеята е в България да се проведе среща на високо равнище с участието на ЕС и Черноморските държави, на която да се обсъдят координацията при реализацията на големите енергийни и транспортни проекти, проблемите, свързани с диверсификацията на източниците и трасетата на енергоносителите. Без участието на Русия е несериозно да се провежда такъв форум.
Президентът Путин заяви, че при добра подготовка ще приемат да участват на високо равнище.”

Така е, несериозно е. И фактите потвърдиха това съждение.

Както е известно, Путин удари звучен шамар на Първанов, като измами очакванията му да присъства на форума, който не беше нито Черноморски, а още по-малко пък имаше мащабите на иницитива на ЕС. Такъв се състоя в Прага дни след фиаското на Първанов и неговата сбирка в София, буквално бойкотирна от предварително гръмко заявени високопоставени особи от Европа, Азия и Америка.

Само лошата подтоготовка ли е била причината за този провал ( защото Путин казва, че би дошъл при „добра подготовка“)? Няма ли тогавашният външен министър и сегашен виден крепител на президентския проект „АБВ“ Ивайло Калфин да сподели поне малко срама за онова национално унижение и да се изповяда в нещо подобно на паметна бележка?

Изобщо, колкото и да се старят да замитат следите, президентските следочистачи не могат да замаскират очевидното: болежката е паметна.

9 мнения за “Паметна болежка”

  1. Ако харесвате публикациите и гражданската позиция на журналиста Иво Инджев, може да гласувате за него за „Човек на годината“:
    http://humanoftheyear.org
    Който желае, може да публикува тази препратка на сайта си, профила си във Фейсбук и пр., за да могат повече хора да разберат, че има такова гласуване.
    (Вече сме на второ място!)

  2. Tova sa samo edni tupi komunisti, nema da otgovorjat na vaprosite Vi nito gi interesuva koi kakvo misli, vaznoto e da stava po tjachnoto

  3. Браво Иво, аз се учудих на неочаквано бързата реакция на доносника и горещото му желание да изпълни решението на съда, но сега всичко си идва на мястото.
    Очевидно е че никой на ниво държавен глава не го взима на сериозно, дори Путин.
    Сега с тази безпаметна бележка и стенограмата от разговора с министър Дянков е очевидно че и самия той не се взима на сериозно…
    Жалко за институцията!

  4. Освен, че Путин се сдоби с нов помияр от кучкарника на Бойко, има ли и друга далавера за Матушката. Доколкото стана ясно, Южен поток пое път на развитие подобен на Бургас – Александруполис и ще бъде построен на Кукуво лято.

  5. Така като ги слушам АБВ като цяло не е лоша идея, но вече е опорочена от политиката. Дори още преди тях я прокламирах в инициативата “Спаси България” – наистина това е бъдещето не в партии, а в граждански обединения. Само, че в България няма нищо такова. Мисля, че журналистите имат възможност да го постигнат частично.

  6. КОМСОМОЛЬСКАЯ ПРАВДА

    Путин сблизил Россию и Болгарию(13.11.2010)
    Владимир Путин подписал в Софии ряд важных соглашений в сфере энергетики
    А глава болгарского правительства подарил российскому премьер-министру щенка

    ЕТО КАК РУСНАЦИТЕ ОЦЕНЯВАТ СРЕЩАТА НА ФОРУМА СЛЕД МАТЕРИАЛА:

    14.11.2010, 5:48ну, думаю, те, кто заключал соглашение, еще помнят недавнее предательство “вечной дружбы” болгарами, имели доступ к историческим отступлениям от этой “дружбы”.
    “дружба дружбой, а табачок-врозь!”
    плюс этой затеи-украина будет меньше зависеть от газовой “иглы”. Ответить
    •уркан:

    14.11.2010, 1:46Продают природные богатства которые по конституции пренадлежат народу. А может много продают? может не надо столько продавать? Может надо позаботится о будущем поколении? и вообще как денежки от проданного распределяются. Может если все газифицировать,то и на продажу почти ничего не останется? Ответить
    •Laso:

    14.11.2010, 1:16Почитайте болгарскую прессу,они считают,что наши ничего не добились.Ну вот и братство!!! Ответить
    •Ветка:

    14.11.2010, 0:59Щенок – просто чудо!!! Ответить
    •Гость:

    14.11.2010, 0:55А всё таки смотрится..
    Штоб не говорили, ума у Вовы не отнимешь… Ответить
    •Татик:

    14.11.2010, 0:43миленький щеночек, даже мне понравился – хотя я собак не люблю:))) Ответить
    •Андрей:

    13.11.2010, 23:40Эта страна не помнит Добра. Их от турецкого ига Спасли, а они хотели памятник войну освободителю снести! А может они полутурки? Какой им газ?! Пускай дровами топят свои юрты. Газ сами русским нужен. У России огромная территория и проблемы отсутствия территории, как у ближневосточных стран нет. Хватит! Пускай русские обустраивают свою Россию и осваивают у себя свои газ и нефть. От этого всему Миру будет только лучше. Ответить
    •Владимир:

    13.11.2010, 23:37А разве можно дарить щенка-мальчика, если в доме уже есть взрослая собака-девушка Кони? Там же будут бои без правил! Этот болгарский малолетка будет носиться за Кони:) Ответить
    •Шёл мимо:

    13.11.2010, 23:00Щенок замечательный, болгарам веры нет. На протяжении всей истории нас предают Ответить
    •aswan:

    13.11.2010, 22:11Наверное, надо уже сокращать экспорт энергоносителей. Или, по крайней мере, не увеличивать. Хорошо бы руководящим товарищам обратить внимание на негазифицированные части России. Хотя, конечно, две собаки будут отнимать кучу времени. Ответить
    •гость:

    13.11.2010, 20:35Какой прекрасный щенок, которого Путину подарили.
    Думаю, что этот малыш подружится с Кони. Ответить
    •Alex:

    13.11.2010, 20:34Россия, эти дружеские подарки и улыбки одни иллюзии, болгарам одно надо, дешовые энергоносители для поддержки их дряхлой экономики на европейском рынке. Болгарские правители всегда предавали ” своих братьев”. Неужели вы непонимаете что история всегда повторяеться.

  7. Стенограма от разговорите между делегациите, водени от Георги Първанов и Владимир Путин, състояли се на 18 януари 2008 г.
    13-11-2010 10:20 |

    Администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 година.

    АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Стенограма

    С Р Е Щ А
    на президента Георги Първанов с президента на Руската федерация Владимир Владимирович Путин

    18 януари 2008 г. – “Дондуков” №2, зала №2
    (11,40 часа)

    ПРИСЪСТВАТ
    от руска страна:
    Анатолий Потапов – извънреден и пълномощен посланик на Русия в България
    Юрий Лужков – кмет на Москва
    Виктор Христенко – министър на промишлеността и енергетиката
    Сергей Лавров – министър на външните работи
    Дмитрий Медведев – първи зам.-председател на Министерския съвет на Русия
    Сергей Приходко – помощник на президента
    Игор Левитин – министър на транспорта
    Михаил Маргелов – председател на Комисията за международни отношения в Съвета на федерацията във Федералното събрание
    Владимир Стржалковский – ръководител на Федералната агенция по туризъм
    Сергей Кириенко – ръководител на Федералната агенция по атомна енергия
    Алексей Попов
    Михаил Швидкой – ръководител на Федералната агенция по култура и кинематография

    от българска страна:
    Пламен Грозданов – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Русия
    Никола Колев – началник на Кабинета на президента
    Асен Гагаузов – министър на благоустройството и регионалното развие
    Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката
    Петър Мутафчиев – министър на транспорта
    Стефан Данаилов – министър на културата
    Красимир Стоянов – главен секретар на президента
    Полина Попова – секретар на президента по външна политика
    Емил Вълев – секретар на президента по външна политика
    Филип Боков – началаник на Кабинета на министър-председателя на Република България
    Евгения Колданова – зам.-министър на външните работи
    Мая Добрева – директор на Дирекция “Европа – 3” на Министерството на външните работи

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Уважаеми господин Президент,
    Уважаеми членове на делегацията,
    Искам да ви приветствам още един път с добре дошли в България!
    Ние сме в разгара на една Ваша визита, която е силно знакова, но и според мен се очертава да бъде много продуктивна. Действително, както се казва, количествените натрупвания водят до качествени изменения, в резултат на неколкогодишни контакти не само между нас, но и между министерствата, така че имаме резултати в няколко сфери и специално искам да подчертая енергетиката.
    Сигурен съм, че в рамките на тази наша среща ще можем да дадем своето одобрение за подготвените проекти и след малко да ги подпишем.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Уважаеми господин Президент,
    Уважаеми колеги,
    Преди всичко искам да Ви благодаря за поканата. Наистина нашето посещение е в много знаменателен за България момент, когато страната чества 130-ата годишнина от Освобождението й от Османското иго и от възстановяването на българската държавност. Искам обаче да кажа, както Вие сега казахте, че посещението ни е изпълнено с работно съдържание. Подготвени са голямо количество документи, които ще станат основа за развитието на руско-българските отношения за десетилетия напред. И във връзка с това не мога да не спомена за енергийните проекти.
    Приятно ми е да подчертая, че с успех завършват преговорите за създаването на международна проектна компания за нефтопровода “Бургас – Александруполис” и за подписването на пакет от споразумения във връзка с газопровода “Южен поток” за доставка на допълнителни количества газ за Европа през територията на България и за България. Поради това в състава на нашата делегация е първият вицепремиер на правителството на Руската федерация господин Медведев, който едновременно оглавява и борда на директорите на Газпром. Аз знам, че България проявява интерес за подписване на дългосрочни договори за доставки на газ и затова и Вие, и министър-председателят Станишев ще имате възможност да поговорите за това по време на вашите срещи с господин Медведев.
    Но не само енергийните проекти са пред нас, за нас има интерес към ядрената енергетика, диверсификацията на икономическите ни отношения изобщо и както Вие правилно отбелязахте, на контактите в духовната сфера, с което съм напълно съгласен.
    Благодаря.

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Благодаря Ви, господин Президент.
    Връщайки се назад, преди повече от 5 години, по време на първата ни среща, действително помня добре, че поставихме като основа икономизацията на нашите отношения. И за тези повече от 5 години се случиха много неща. Имаше период преди това на застой, имало е период на конфликти, но вече сме във време, в което се случват позитивни неща в двустранните ни отношения. Застой до 2000-ата година.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Това е едно съществено допълнение. След като започнаха преговорите, постигнахме съществени резултати.

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Аз се радвам, че ние можем много откровено да поставим въпросите. Оценявайки позитивно тенденциите, разбира се, да оценим, че има още проблеми, които стоят на вниманието на министерските съвети, на институциите на двете страни.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Това е много хубаво, значи че всички сме живи.

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Знаете ли, много важно е и ние да свикваме, че именно на базата на добрите резултати ние можем да погледнем тези проблеми и да потърсим решенията. За нас специално е особено важно да потърсим някакво развитие по темата за отрицателното ни салдо. От една страна, ние трябва да намерим начин да разнообразим структурата на стокообмена, защото засега тя е бедна. Главно качествените вина, фармацията, някои други незначителни детайли, а България има какво да предложи вече на руския пазар.
    И второ, в този по-широк състав искам да отбележа възможността ни да участваме много по-мощно в строителството на различни обекти в Русия – от Москва до Сочи, имаме какво да предложим.
    Много важно е да намерим ефективно взаимодействие в сферата на новите технологии, от идеята за разширяване на кирилицата в интернет, до конкретни инициативи – производство в сферата на новите модерни технологии. Мисля, че тук двете страни имат добра база за взаимодействие.
    Що се отнася до енергийните проекти, наистина днес ние подписваме един пакет документи, които съществено ще повишат ролята на България не само в региона, но и в европейски мащаб. Поради спирането на малките блокове на АЕЦ “Козлодуй”, предвид на тежката зима, преди броени дни ние бяхме принудени да спрем износа за нашите съседи, от което особено страдат Македония и Албания.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Е, ако това е сериозна зима, какво да кажем ние?

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    У нас също имаше температура почти минус 30 градуса, което за България е много тежък проблем.
    Връщайки се към темата, бих искал да подчертая, че реализацията на новия проект за АЕЦ “Белене” ще ни позволи отново да станем един сериозен играч в района, за задоволяване на голяма част от енергийния дефицит на електроенергия.
    Впрочем, аз искам да Ви благодаря за съдействието да ускорим малко началото на стартирането на проекта за строителството на АЕЦ “Белене”. Това е не само един знак, който ще бъде оценен от нашето правителство, но и от местната общественост, защото хората отдавна чакат рестартирането на проекта.
    Да, преговорите по “Южен поток” наистина вървяха трудно, но принципно, защото и двете страни отстояваха принципни позиции и може би заради това в крайна сметка постигнахме договореност. Смятам, че този проект действително ще позволи да дадем своя принос в усилията за диверсификация на енергийните източници и трасета.
    Признавам, че за “Бургас – Александруполис” аз самият не вярвах, че можем така енергично и бързо да деблокираме неговата реализация. Разбира се, стои въпросът преди всичко за българската страна, ние да направим някои допълнителни инвестиции, да вземем допълнителни мерки, за да успокоим населението с оглед на екологичната сигурност в региона на Бургас.
    И накрая, аз се радвам, господин Президент, че както винаги, темата за взаимодействието ни в сферата на културата присъства много осезателно и подписването на програмата за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата ще даде добра основа за взаимодействието ни в културните връзки.
    Вече видяхте, усетихте удовлетворението на хората на вчерашния концерт. Сигурен съм, че така ще бъде при реализацията на цялата програма за Годината на Русия в България.
    Впрочем, действително ще завърша с много важната тема за сътрудничеството ни на ниво региони и отделни градове, защото там имаме много добри традиции и добри съвременни резултати.
    Благодаря.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Уважаеми господин Президент,
    Напълно споделям казаното от Вас. Действително добре се развива нашето взаимодействие в икономическата сфера. Заедно с това ние добре разбираме проблема с дебаланса в сферата на икономическите отношения. Освен това искам да обърна Вашето внимание на следното. По данните, които имам, все пак вносът от България, въпреки неголемия си обем, но е много по-благороден от руския внос в България. 90% от нашите доставки са енергоносители, а във вашата структура на износа за Русия все пак първо място не заема виното, машините и съоръженията е 30-35%. Виното също не е малко – около 22%, но на първо място все пак са машините и съоръженията. Следва фармацията – 9,8%. Но съм съгласен, че е необходимо облагородяването на износа и от двете страни и ние, разбира се, ще работим за това.
    Както вече отбелязах, горивно-енергийната сфера доминира и много ми е приятно да отбележа, че ние имаме напредък в това отношение, при това забележим – и по проекта “Бургас – Александруполис”, и по “Южен поток”. Действително, както говорихме с господин Кириенко, и споменах за това на президента, и бих искал даже да повторя на всички присъстващи още веднъж. Има голяма борба и конкуренция между европейските страни, за да минат маршрутите за доставки на нефт и газ по тяхната територия. Това е истинска война. Знаете каква обструкция ни организираха нашите полски братя. Само заради това защото отказахме втората тръба да мине по тяхна територия, те вече имат един тръбопровод, те искат да имат втори, и когато поради диверсификацията решихме втората тръба да мине по дъното на Балтийско море, те ни организираха световен скандал. Стигна се до разрушаване на двустранните отношения. Само поради това основно, щом ние сами искаме да строим у вас и не можем да се договорим за това, даже повече, Президентът знае, пък и хората, които се занимават с този проблем, също знаят, че между Гърция и Турция вече има тръбопровод по дъното на морето. Но той е празен, няма продукт за него, няма газ.
    Всяка година от Иран, пък и през тази година също, прекратяват доставките на газ за Турция. Тръбата остава празна. И нас ни канят да се включим без пари. А ние сме готови да влагаме пари, за да строим в България. И това, че успяхме да се споразумеем, въпреки че преговорите протичаха сложно, в това отношение президентът е абсолютно прав, мисля, че това е добър знак. Господин Медведев пристигна и веднага се договорихме. Вчера вечерта кацна и след това преговорите завършиха.
    Във връзка с ядрената енергетика има цял комплекс от въпроси. Доставките на гориво, които обсъждахме днес в тесен формат, Европа се опитва да дискриминира доставките от руските компании на своя пазар. Това е едно неправомерно и несправедливо действие в икономическата сфера.
    Отдавна обсъждаме с тях този въпрос, с президентите на Франция. Жак Ширак ми каза, че ще променят позицията си, Никола Саркози – също. Обаче положението не се променя. Както ме осведоми нашият министър на енергетиката и промишлеността Виктор Христенко, в САЩ ние успяхме да постигнем справедливо решение по този проблем във връзка с допускането на нашата компания на пазара в САЩ. Мисля, че и в Европа трябва да бъде същото. Това ще ни позволи и с България да подпишем договор за доставките до 2035 г. Всички наши основни потребители, включително и на газ, искат да сключат договори до 2040, 2050 г., а когато ние искаме да подпишем дългосрочни договори за доставка на нашата стока, възникват проблеми. Не бих искал да драматизирам, нищо страшно няма, разбираме, че всички се борят за своите интереси, трябва да се търсят такива начини за защита на собствените интереси, които биха били конструктивни, с отчитане на интересите на всички страни.
    Искаме да ви благодарим за решението по повод строителството на АЕЦ “Белене”. Чухме, че за българската страна би било целесъобразно то да започне по-рано.
    Както казва господин Кириенко, строителството може да започне веднага след получаване на съответните лицензи. Там трябва да се реши и въпросът с финансирането. В руския бюджет са заделени 3,8 милиарда евро за тази цел и при желание България може да получи такъв кредит.

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Министър Димитров, в ранната есен можем ли да започнем строителството?

    ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
    Може и в началото на август да започнем.

    СЕРГЕЙ КИРИЕНКО:
    Ако в края на юли имаме лиценза, на следващия ден можем да започнем.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Такова решение действително е прието от правителството и сумата е включена в бюджета. Затова колкото по-бързо решим административните въпроси, толкова по-добре.
    Ние приветстваме заинтересования подход на България за създаване на Международен център за обогатяване на уран. Това е един международен проект, ние го обсъдихме с европейските и американските партньори. Мисля, че това е правилно решение, в правилна посока, като се отчита стремежът на много страни да развиват ядрена енергетика за мирни цели и да получава необходимите за това материали.
    Виждаме добри перспективи за по-нататъшното развитие на инвестиционното сътрудничество. Аз вече отбелязах проектите, в които участват такива водещи руски компании, като Газпром, Роснефт, Транснефт, Атомстройекспорт. Интерес към сътрудничество с България проявяват и други големи руски компании. В нефтения отрасъл, както знаете, това е Лукойл, в електроенергийната сфера – РАО (ЕЕС), (електроенергийни системи), Техпромекспорт, Силови машини, АД МЕЧЕЛ – всички те вече работят в България и практически всички имат добри планове за доставка на продукцията, необходима за развитието на българската икономика. Няма да се спираме на всичко подробно. Ние бихме приветствали активното участие на българските компании на руския пазар. Ние обсъдихме с господин президента възможностите на българските строителни фирми, повтарям, ние ще ги подкрепим, включително и в рамките на подготовката към Олимпиадата в Сочи. Както споменах в разговора ни в тесен формат, нашите турски партньори постигнаха обем на строителство от 20 милиарда долара на руския пазар. И сега навлизат и в Сочи, при това активно, имат планове, големи количества, големи обеми. Нищо не пречи на нашите български колеги да правят същото. Във вашето правителство кой отговаря за строителството?

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Министър Гагаузов.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    На 5 февруари ще се проведе заседание на Съвета при президента на Русия по повод подготовката към Олимпийските игри в Сочи. От София до Сочи се стига по въздуха за 1 час. В Сочи ще пристигнат всички, които имат отношение към тези проблеми. Не става дума само за строителство на спортни съоръжения. Те са само част. Основните ресурси – 70%, от предоставените средства ще се похарчат за съвсем друго – за инфраструктурата, пътища, електроснабдяването, ще се пробиват тунели.
    Разбира се, ако това се вписва във Вашия график, на 5 февруари елате в Сочи и ще имате възможност лично да се запознаете с тях, да поговорите с всички, които вземат участие в решаването на тези въпроси. Да се запознаете лично с тях, да поговорите. Това не означава, че още утре ще имате договори, но поне ще имате перспектива. Каним Ви.
    Много важно според мен е и нашето сътрудничество в развитието на инфраструктурата. Ето защо споразумението, което днес ще подпишем за пряка фериботна връзка между Порт Кавказ и Варна, безусловно ще даде допълнителен стимул на двустранното сътрудничество в транспортната сфера. Ще се избегне транзитния поток през Украйна. Това ще спомогне за нарастване на товаропотока.
    Съгласен съм с Вас по повод необходимостта от увеличаване на туристическия обмен. Количеството на нашите туристи в България се увеличава. През миналата година – с 15%. Споразумението за 2008-2009 г., което предстои да подпишем, ще спомогне за укрепването на тези положителни тенденции.

    ВЛАДИМИР СТРЖАЛКОВСКИЙ:
    Има възможност да се запази този годишен ръст от 15-20%. Всичко зависи от възможностите на българската туристическа инфраструктура, както и с оглед на повишаването на качеството на услугите. Такива са и перспективите за в бъдеще.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Има допълнителни фактори, има и други резерви в сътрудничеството между нас, предимно от регионален характер. Вече дадох този пример. Такива крупни промишлени центрове, като Москва, Петербург, удовлетворяват свои потребности от хранителни продукти – 70% от тях са внос. Това е един огромен обем. Тук са необходими преки контакти с бизнес-структурите, тъй като при нас отдавна всичко е децентрализирано, даже дори и градските власти не влияят пряко на този процес. Но що се отнася до административно-политическо съдействие, ние с удоволствие ще осигурим такава подкрепа.
    Много са важни според мен връзките между парламентите. Какво се развиват нашите отношения в тази област?

    МИХАИЛ МАРГЕЛОВ:
    Достатъчно активно работи нашата група за връзки с българското Народно събрание. Доколкото знам, и Съветът на Федерацията, и Държавната Дума планират тези усилия да нараснат. Обезателно в България ще пристигне един от председателите на двете камари на 3 март. Ние сме много доволни от взаимодействието ни с българските парламентаристи в международните парламентарни организации, по-специално в Съвета на Европа. Като цяло оценявам отношенията ни като позитивни и стабилни.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    А какви са перспективите на новата фериботна връзка?

    ИГОР ЛЕВИТИН:
    Ние смятаме, че този маршрут съответства на новата логистика спрямо Южна Европа. Съкращава срока на доставките, както и намалява цената им според нас с 25% от Южна Европа в Русия и обратно. Най-важното, че железопътните вагони не променят коловоза, върху ферибота се товарят цели композиции от 54 вагона. Ние подписахме такова споразумение с Грузия и Армения, ще подпишем и с Турция. Всъщност цялото Черно море ще бъде опасано с тези маршрути. Всичко това е много изгодно и за Русия, и за България. Това е много перспективно и ще позволи намаляването на натоварването по автомобилните пътища, тъй като освен железопътна, ще има и автомобилна фериботна връзка. Ние смятаме, че през тази година фериботът трябва да тръгне. Договорихме се за създаване на управляваща фирма, която да се заеме с маркетинга в Европа. Да обяви, че такава фериботна линия вече действа и стоките вече не трябва да преминават през много страни, а могат да се натоварят във Варна и да пристигнат директно в порт Кавказ.

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Това е чудесно, това е добра новина. Но аз задавам следния въпрос – и към Вас, и към българските Ви колеги – на строителството и на транспорта. Можем ли да намерим сътрудничество при реализацията на други крупни регионални проекти за Балканите, които се строят отдавна, залежават, както казваме ние? Имам предвид по коридор №10, по коридор №8, някои взаимодействия между България и другите балкански страни и Русия.

    ИГОР ЛЕВИТИН:
    Аз искам да Ви информирам, че български компании сега предлагат да развият някои летища в Русия. Ние вече обявихме концесиите за тях и някои български фирми, които сега са концесионери в Бургас, предложиха да вземат на концесия няколко летища в Русия, за да се осигури връзката между нашите регионални летища. А фериботната линия, за която стана дума, именно осигурява потока на товари по коридорите 8 и 10. Тя е предназначена за обслужването им. А Европейският съюз е заинтересован да намали чрез фериботите в България натоварването по автомобилните пътища. Ето защо обсъждахме всички тези въпроси. Що се отнася до строителните материали, необходими за изграждането на олимпийските обекти в Сочи, това са милиони тонове цимент, чакъл и други строителни материали. Именно тази фериботна линия осигурява конкурентните им цени. И ако линията я няма, ние няма да можем да доставяме от България тези материали с конкурентна цена, която ни предлагат други страни. Ето защо тя е толкова важна.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Благоприятно се развиват и връзките между министерствата на външните работи на нашите страни. Бих помолил министър Лавров да ни каже повече за това сътрудничество.

    СЕРГЕЙ ЛАВРОВ:
    Уважаеми господа президенти,
    Уважаеми колеги,
    Ние вчера с моя колега и приятел господин Ивайло Калфин подробно обсъждахме много международни проблеми от взаимен интерес. Балканската проблематика, по понятни причини, заемаше едно от централните места. Ние изразихме нашата позиция по отношение на това, което става в Косово. Българските приятели разказаха как те оценяват тази ситуация, те също изразяват своето безпокойство. Между другото, те са длъжни да отчитат протичащите процеси в Европейския съюз по тези проблеми. Отнасяме се с разбиране към това, но се надяваме, че в Евросъюза освен солидарността, която членовете му се опитват да демонстрират по много от въпросите, все пак ще се отчитат и международно-правните аспекти на тези проблеми и колко рисково може да бъде едностранното обявяване на независимостта на Косово, с произтичащите от това последици както в региона, така и извън неговите граници.
    Споразумяхме се да продължим да обменяме мнения, да сравняваме нашите подходи според развитието на ситуацията в Косово.
    Преди година България стана член на Евросъюза. Един от практическите аспекти във връзка с това е практически да завършим инвентаризацията на договорната база между двете страни. Голямата част от договорите е изгубила своята актуалност и ние се споразумяхме да внесем тези въпроси за разглеждане в правителствата.
    Обсъдено бе и сътрудничеството в Черноморския регион, в това число в контекста по-активно да се използва военно-морската групировка на черноморските страни БЛЕКСИФОР и как дейността им се вписва в турската инициатива “Черноморска хармония”, и как да се развива по-нататък взаимодействието между ЧИС и Евросъюза. Нашата позиция е, че въпреки факта на членуването на някои черноморски страни в Евросъюза, включително България и Румъния, Евросъюзът трябва с уважение да се отнася към някои договорености, постигнати в рамките на организацията за ЧИС. В този план ще се готвим за предстоящата през февруари в Киев среща между черноморските страни и членовете на Евросъюза. Ще се проведат съответните консултации.
    Също така обсъдихме действията по т.нар. Ваасенарски споразумения, по които България ще стане председател, в това число по осигуряването на контрола на износителите за по-нататъшната съдба на доставените въоръжения.
    Има и други текущи въпроси, каквито са за архивите, българската страна още през 2004 г. се обърна към нас с молба да предадем тези архивни данни. Ние помолихме да ни бъде изпратена официално тази молба, както предвижда нашето законодателство. Ние се договорихме също така да проведем експертни консултации и по този въпрос.
    Що се отнася до използването на кирилицата в интернет, нашите съответни експерти вече разглеждат тези въпроси, имаме контакти с международните структури, сега се решават технически въпроси и контактите между нашите специалисти по този въпрос, разбира се, ще укрепят нашето становище, за да може да се използва кирилицата в имената на домейните. Що се отнася до проведените консултации, като цяло сме доволни от нашето взаимодействие.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Споменах за регионалното сътрудничество с нашите най-големи градове – Москва и Санкт Петербург. В нашата делегация е кметът на Москва господин Лужков. Какво е Вашето отношение, господин Лужков?

    ЮРИЙ ЛУЖКОВ:
    Уважаеми президенти,
    Ние имаме традиционни нелоши взаимоотношения в сътрудничеството между Москва и големите градове в България. Няма да се спирам на културните връзки, по-специално във връзка с обявената Година на Русия в България и на България в Русия. Ние вече планирахме много сериозни мероприятия във връзка с това.
    Искам да засегна три теми.
    Първо, относно туризма. Той се развива и ние много активно участваме. Това са въпроси във връзка с укрепване на здравето и детския отдих на гражданите на Русия и Москва в България.
    Преди няколко години Москва купи пустеещ пионерски лагер в Камчия. Започнахме усвояването му. Благодарен съм на българската страна за подкрепата и в решаването на редица въпроси по придобиването на този имот. Сега вече 8000 деца за един сезон укрепват здравето си в Камчия.
    Прието е решение за по-нататъшното развитие. Става дума за строителството в Камчия на голям комплекс за 1200 души, който предимно ще се ориентира към почивката и укрепване на здравето на децата, а във времето, когато децата учат, ще почиват и възрастни. Всичко това се осъществява в съгласие с българската страна и това сътрудничество не трябва да се ограничава само с Камчия, въпреки че ние сме купили там още един имот, за да развиваме това направление и в бъдеще.
    Мисля, че ще продължим работата по този въпрос. по време на пребиваването ни тук обсъдихме въпросите за покупка на други имоти, за да създадем възможности за почивка на децата от северните райони на Русия, Москва, Санкт Петербург. Това би било много полезно.
    Вторият въпрос е за строителството. В Москва във връзка със сложните процеси, които стават в нашите страни, редица строителни фирми от Полша престанаха да съществуват. Югославските също спряха да работят в Москва. А българите останаха. Фирма Главболгарстрой в най-сложното време получаваше от нас поръчки, помагахме й и я подкрепяхме, а сега тя навлезе в конкурентната среда и сама печели конкурсите за строителство и се чувства според мен добре.
    Ако разгледаме нашето строителството в България, то ние ще привличаме предимно известните на нас български фирми.
    Следващият въпрос е свързан с доставките, които преди България осъществяваше в Съветския съюз, по-специално в Москва, които силно намаляха в предишните периоди. Ние с големи усилия ги възстановихме, до известна степен, обаче те не се развиват с онези темпове, каквито са характерни за фармацията. В общия обем на стокооборота на Москва с България 35% заемат фармацевтичните продукти. Това е прилично равнище, но засега процесът е спрял. Имаме желание и възможности да развиваме взаимодействието в тази област.
    Още един въпрос е сътрудничеството в областта на малкия бизнес.
    Защо тук се изказвам от името на общините? Малкият бизнес не може да си осигури необходимия обем от юридически, транспортни и други услуги, не може да си намери партньори, докато големите фирми като Газпром, сами могат да решават всички организационни и други въпроси. А малкият бизнес изисква подкрепата на местните власти. При нас, в Москва, малкият бизнес е развит над европейските пропорции. Преди няколко години открихме Дом на Москва. Нашият президент го посети и контактите между нас, в малкия бизнес, се формират на добро ниво. И тази тема, която изисква много активно развитие, разбира се, не съм споменал за всички онези връзки в образованието, но всичко това е оптимистично.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Благодаря.
    Говорихме за Годината на Русия в България и вчера имахме възможност да обсъдим неформално с вашия министър Годината на България в Русия. Ето защо във връзка с това ще дам думата на нашия председател Михаил Швидкой, ръководител на Федералната агенция по култура и кинематография.

    МИХАИЛ ШВИДКОЙ:
    Уважаеми колеги, имаме чудесни контакти в културната област.
    Днес подписахме споразумение в областта на културата. Важно е развитието на междурегионалните връзки. С областния управител на Пловдив обсъдихме някои бъдещи мероприятия. Очарователният цигулков дует на вчерашния концерт доказва активните ни връзки в областта на художественото образование. Предстои да се развива сътрудничеството на нашите страни във филмопроизводството. През тази година ще започне снимането на първия руски филм в България. За българските писатели, драматурзи и композитори руският пазар традиционно винаги е бил привлекателен. С господин Данаилов ще трябва да обсъдим по-нататъшната дейност в тази сфера. Мисля, че можем да постигнем повече.

    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
    Благодаря, господин Президент,
    Благодаря на всички министри, на кмета господин Лужков, които взеха отношение към разискваните въпроси.
    Протоколът ни дава знак, че ни предстои церемонията по подписването на важни документи. Без да правя обобщение, аз искам да изразя удовлетворение от разговорите, от постигнатите договорености както по развитието на двустранните отношения, така и по взаимодействието по редица международни въпроси, особено по отношение на Черноморието, на региони от Балканите.
    Аз мисля, че произведохме доста новини, които ще бъдат възприети позитивно от България, надявам се, и в Русия. Много важно беше да върнем автентичния образ на Русия в България и на България в руската страна. Защото трябва да признаем, че по силата на редица причини в предишните години, преди повече от 5 години, този образ беше изкривяван. Вярвам, че все повече руски туристи ще посещават не само Черноморието, но и културно-исторически обекти в страната. Много важно е това, което правим, да бъде стимул не само за туристите, но и за бизнеса, за повече инвестиции, за да може Лукойл да не остава единственият добър пример на инвестиции в България.
    Това, което коментирахме в предварителния разговор, много доброто законодателство, особено данъчните закони в България, да се надявам, че ще станат популярни в Русия.
    Завършвам с уверението, в което едва ли вече може да се съмнявате, че в лицето на България, на българските институции ще имате един открит и честен партньор.

    ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
    Благодаря Ви.

    (12,35 часа)

    Стенограф:
    (Р. Никова)

  8. На “Владимир” и Aswan”:
    Не знам колко сте Ни ОСВОБОЖДАВА-
    ЛИ??? и от КОГО,но,по-добре би било
    ДА НЕ СТЕ!!!ПРЕДАВАЛИ сме Ви били
    винаги???Не Ние,Нас Ни ПРЕДАВАТ!!!
    На Вас!А газа не ни го ДАРУВАТЕ все пак?Плащаме си Ви го,и то ДОБРЕ!

  9. Руснаците са си върли националисти, в което няма нищо лошо (само гдето не трябва да ги величаем като братя). Виновни са нашите, “родни” политици и по-точно комунистите, които по стара традиция от тоталитарно време, продават националните ни интереси. Някога зятегахме коланите заради мегапроекта Кремиковци (с оборудване от 1935г), сега опъваме тирантите, заради разни газови потоци и атомни верижки.
    Не препоръчвам насилие, но комунистите като Станишев и Овчаров, които се нагушиха от тези проекти на “Вечната дружба”, трябва да бъдат изправени до стената…
    За Бойко – нищо лошо, няма избор, ще сърба попарата, но след като е нагазил във сферата на справедливостта и правото, не е зле да погледне към кредитните милионери и към Милкобалевските приятелчета, които ( още с благословията на БКП) взеха държавни банкови кредити от чуждите банки, а ги похарчиха като свои. (Ако има яко дупе – за Бойко става въпрос, де) да проведе постепенна национализация и ставаме – Швейцария).
    Стефчо Софиянски беше посетил някои английски банкери, но те му казали, че имената на българските кредитополучатели са били тайна. Ами като са тайна, защо ние гольовците ще плащаме лихви и главници???
    И тези комуняги до пилона на… позора. (Някой да не помисли, че им желая славата на Вапцаров!)

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.