НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ НИЩО НОВО!
Един премиер дойде за кратко и бързо си отиде, един войник с “Шпагин” ни следи отвисоко, за шепа герои некомунисти, монумент не се полага.
Четейки стенограма от срещата между Борисов и Путин, стигнах до изказването на, руския министър на енергетиката Сергей Шматко:
„Бих искал да кажа още няколко думи за нашето сътрудничество в сферата на културата и на хуманитарните науки. Сега върви работата за подготовката на споразумение за културно сътрудничество и догодина тук ще бъде проведена седмица на руската култура, бих казал с упор на духовността. Господин министър-председател, още един път да изразя нашата признателност, че по време на празнуването на 65-годишнината от победата над фашизма тук в България дойдоха много известни руски колективи и руската култура, руската естрада, тук бяха представени съответно.”
Незабавно главата ми се изпълни с образи, за които отдавна бях забравил. Сетих се за едни войници с бричове /досущ, като тези на войника с автомата от паметника/, които подскачаха клечейки в ритъма на казачока. Сетих се и за едни девойки с румени бузки и огромни „кордели” /панделки/ на главите, облечени като матрьошки, които пееха честушки и се поклащаха смешно. Сетих се и за факта,че Българската Национална телевизия ни сервираше тези примитивни зрелища ежедневно, безмилостно, до втръсване и пълно оглупяване.
И понеже Шматко спомена за победата над фашизма, се сетих и за друго. За онези забравени герои антинацисти, на които имената поради факта, че не са били комунисти са никому неизвестни. Малцина знаят, а и няма откъде да знаят за Крум Цоков – българският царски дипломат в Берлин, който с помощта на дипломатите Икономов и Пухлев от Варшава, организират първата антинацистка международна съпротивителна група, която действа още от началото на Втората Световна война. По времето когато националсоциалистите и болшевиките подписват пакта за ненападение и взаимно сътрудничество ”Рибентроп – Молотов” и в разбойническо сътрудничество си поделят Полша, по същото време, когато по заповед на Йосиф Сталин се извършва Катинското клане-масовото убийство на над 20 хил. поляци от служители на съветското НКВД и в клането загиват цветът на полската нация, тогава групата В-2 действа. Малцина са чули и за поляците, братята Зембжуски, живущи от три поколения в България, които като ръководители на полско-българска антинацистка група спасяват живота на стотици човешки същества. За това свое дело те жертват живота си и загиват в концентрационния лагер Освиенцим.
За тези хора място за паметник у нас няма. Поляците, обаче ценят своите герои и независимо от националността им не са ги забравили: На стената пред Полското посолство в София има паметна плоча, която гласи:
„ В памет на Крум Цоков, Трифон Пухлев и Димитър Икономов – дипломати на Царство България във Варшава, които в годините 1939-1941 като група Б и водени от чувство за солидарност, оказват помощ на поляците. В памет на Зджислав, Владислав и Бронислав Зембжуски, на семействата им и на тези българи и поляци, жители на София, които по време на ІІ Световна война, рискувайки живота си, помагат на полските войници да се присъединят към полските въоръжени сили, воюващи на Западния фронт за свободата на Отечеството.
Тази плоча е израз на нашата признателност и благодарност.
Полският Народ”
Дими Гачев
Колко тъжно…, за нас, като народ!
Ако харесвате публикациите и гражданската позиция на журналиста Иво Инджев, може да гласувате за него за „Човек на годината“:
http://humanoftheyear.org
Който желае, може да публикува тази препратка на сайта си, профила си във Фейсбук и пр., за да могат повече хора да разберат, че има такова гласуване.
(Вече сме на първо място! Сега трябва “да поддържаме огъня” до 6-ти декември.)
09. 11. 2010 от паметника на комунистическата лъжа.
Ами да, тъжно е.. Тъжна е и класацията на президента в проучването на Галъп, колкото и да е субективна… Това е все същия този непросветен народ. Така че има мноооооого да се работи…
До Иво:
Съжалявам, че не съм бил до теб на Девети ноември, бях в Лондон, сега разбирам за достойната гражданска изява от горния коментар.
Що се отнася до бутането на Берлинската стена, ето малко данни за нея: Стената е имала 302 наблюдателни кули, 14 000 граничари, 259 кучета пазачи, 20 бункера, 239 убити бегълци, 260 ранени при опит за бягство, 5043 бегълци от Източна Германия, 3221 души арестувани край стената. Самата дължина на стената, разделяла Берлин на две, е била с дължина 43.1 километра, а общата дължина на стената, ограждала Западен Берлин, от Източна Германия е била 155 километра…
Г-н Инджев, други са му приоритетите на Б.Б. И като кмет и сега като премиер има къде по-важни дела. Някакви антифашисти, ама и антикомунисти. Ееее, много е сложно за него вече… 😉
Поздравления за автора , отново.
На мен също ми е пълна главата с образи и впечатления от Музея на Терора в унгарската столица , който посетих и разгледах вчера , за лицата на хилядите от тяхната съпротива , гледащи от стените на този музей – открити и излъчващи устрем , но смачкани от съветския агресор и за едни войници които съвсем не играят весел пропаганден казачок а мачкат с танковете и рушат по улиците на Будапеща 1956. И плоча от «признателния» унгарски народ към съветските «освободители» също има , но разглобена и вече като музеен експонат и доста още други неща.
И много родители с децата си и учители с учениците си също видях.
А след музея се поразходих и забелязах и две??? руски консулства на същата!!! улица, което също ме впечатли. Така че унгарците не само са го направили този музей и са нарекли нещата с истинските им имена, но и са им го натикали под носа , поне аз така го възприемам.
А ние със сигурност ще има още много неща да узнаваме , но засега сме способни трескаво и панически да подредим една рота войници пред протестиращите за да ги скрием от очите на Путин.
До октомврийската революция през 1917г хората в Поволжска България са се наричали Българи.След октомврийската революция съветска русия преименува българите в Казанската си губерния на татари и през 1920г им създава Татарска република.На нас Българите от Царство България съветска русия също ни подари република, от която ние (както и нашите братя от Поволжска България) не можем да се освободим и до днес.Мен ме е срам, за това че продължаваме да търпим руската република в България.
В замяна на това, през лятото на 2010 година имаме нов връх на “бъргаро-съветската дружба” !
Край Созопол, малко преди къмпинг “Златна рибка”, в условия на пълна секретност, беше открит паметник на съветски подводничари.
Съвсем случайно минах от там с кола и дъхът ми замръзна – компактна група от хора с огромни развети червени знамена със сърпове и чукове, досущ същите като тези на манифестациите на ком-партията в Москва по случай 7-ми ноември. Като полицаите бяха повече от митингуващите и пътят беше строго регулиран от униформени.
Не зная на кои подводничари е този пореден паметник – сещам се за едни съветски подводничари, които потопиха пътнически кораб под български флаг в Черно море по време на втората световна война и удавиха над хиляда души български и чужди граждани, за което българските историци мълчат като пукъли.
На всичко отгоре усилено се говори между хората по морето, че тази подводница просто е аварирала и екипажът и просто се е издавил. Подводницата не е потопена по време на бой с врага и не виждам къде е тук героическото та да се издига паметник.
Изобщо, трябва ли да чакаме до момента, докато вече няма да остане свободно място без съветски паметници по нашите земи ??
Ние на ново получихме облаги по братски, а не по равно. Подариха му и кученце на Путин с което да си се целуват, че тези целувки от татово време вече ги няма. Сутринта по Нова телевизия мисля,че Костов даде точен отговор за “братската сделка” и голямата полза, както обичаме да казваме ами да ни е честито.
Тъжното е , че анализираме миналото, без да предприемем нещо в живота си днес, за да има утре за нас и децата ни.Всяка държава си заслужава населението, а нашето се стопи и ние няма да имаме Родина. Ние българите умираме, за да останатъ тук други, които утре ще се наричат българи.Няма живец и желание за нещо хубаво в Родината,нещо, което да е добро и приятно за всички….Според мен не трябва вечно да живеем в миналото, защото днешния ден е резултат на това, дали сме си взели поука или не и дали можем заедно да направим нещо полезно…
Да, сравнението между Унгария и България е отчайващо. Някой помни ли или споменава ли Илия Минев? Не. А някой направи ли нещо за жертвите на команоидите? Не….
Моята теза е, че в абсолютно всички институции, служби и т.н. главните действащи лица са комунистите и ченгетата, спящите им клетки и разните законспирирани техни люде, здраво са ни стиснали за гушите и няма мърдане, няма почти никаква светлина.
Ние нямаме даже филм като грузинския “Покаяние”! /споменавам го, защото много ми се иска всички да видят този филм!/.
През периода 1941-1944 г. корабът „Шипка” е потопен от мина на съветската подводница Л-4 (загиват двама души от екипажа); „Варна” е торпедиран от съветската подводница Д-4 край Севастопол (загиват 32 души от екипажа); корабът „Струма” под панамски флаг е торпедиран от съветската подводница Щ-213 (загиват 4 или 5 души от екипажа и почти всички пътници). „Мария-Луиза” е взривена от гръцки антифашисти (загиват седем души от екипажа); „България” (с немски екипаж) е потопен от английската подводница „Ънрули”; „Балкан” е потопен от английската подводница „Спортсмен” (загиват трима души от екипажа); „Бургас” е потопен от германците при отстъплението им от Солун; „Цар Фердинанд”, преименуван като немски кораб „Асак”, е потопен от френската подводница „Кюри”. Към “славната” дата 09.09.1944 г. Царство България няма НИТО ЕДИН търговски кораб. Разбира се, най-усърдни са съветските подводници, които постоянно патрулират около нашето крайбрежие и често навлизат в териториалните ни води.
Така загива прословутата Щ-211, която през август 1941 г. стоварва групата на “подводничарите”-дивесранти начело със съветския полковник Цвятко Радойнов. Задачата им е да разгърнат мощно антифашистко партизанско движение. Още през първата седмица почти всички са арестувани. Оцелелите се крият като мишки по села и в шумата чак до септември 1944 г., когато слизат от Балкана и започват да пишат вълнуващи спомени за “размаха” на “всенародното партизанско движение”.
На 8 септември 1944 г. във Варна влиза съветска ескадра.”Братушките” веднага завладяват Щаба на Военноморския флот и изнасят архивите, съхранили светли страници от военната ни история след 1878 г. И днес съветските другари отказват да ни върнат късчетата история. Били военен трофей. Онзи ден др. Путлер отново обеща на др. Борисов да провери “какво може да се направи” по този въпрос.
На 8 и 9 септември 1944 г. са арестувани всички български морски офицери. Седмица ги разпитват. Онези, които се огъват, получават предложение да останат на служба в “народния” Военноморски флот. За другите – лагери и уволнения.
за Румен Великов
Не повтаряйте като папагал разни националистически простотии.
Днешните българи и казанските татари имат толкова общо колкото албанците с Алабама.
Безспорно в татарския етногенез присъства прабългарски елемент но до ккаква степен той е определящ е много спорен въпрос по който има няколко теории. Така наречената булгаро-татарска тория която смята че прабългарите са били определящ фактор на татарския етногенез е създадена от двама руски историка именно в 20-те години на 20 век, когато според Вашите източници именно била потъпкана българската народност на татарите.
Сега самите татари приемат за по-верна тюрко-татарската теория според която прабългарски елемент безспорно съществува но не е определящ, защото е силно разоднен от покорените от прабългарите там финско-унгарски племена, след това от хазари и кумани и при монголското нашествие от други тюрски и монголски племена.
Тъй като по времена монголското нашествие голяма част от населението на Поволжска България е вече приело ислама то активно практикува смесени бракове с други мусулмани.
Когато Иван Грозни завзема Казан и Астрахан от прабългарското там е оставало само руини и някои етноними.
В най-чист вид прабългарския елемент се е съхранил в чувашите. Те дълго време съхраняват езическата религия и не се смесват с други народи. След това приемат православието.
Чувашите много помагат на Иван Грозни при завладяването на Поволжието като вдигат въстание против Казанския хан.
Ако някой може да смятаме там за роднини това са именно чувашите, а не татарите.
Това мога да го кажа и като човек, който почти беше женен за казанска татарка. Там се срещат много красиви девойки.
Драги BORGIR, разбирам Ви Вие вероятно патувате свободно в миналото, на Българската история и за това сте видели, че от прабългарското в Поволжска България са останали само руини и някои етноми.Тези ваши свидетелски показания отнемат правото и титлата, на руският цар Иван Грозни и неговите наследници да се именуват, за царе и на Българите в Поволжската губерния на Русия.