Всички известни политици имат голямо его, но Борисов освен него си има и малко ехо. Казва се Волен Сидеров. Чу се тази сутрин на разсъмване от стобора на телевизионния екран.
След дълга и многозначителна липса на мнение по въпроса за руските проекти в България Сидеров изчака категоричното ангажиране на ментора си с “Южен поток”, за да го похвали като перспективен за България. Повтори буквално аргументите на ГЕРБ. Но и премерено премълча за АЕЦ “Белене” – точно толкова, колкото увърта и ГЕРБ. Дозирано спомена нуждата от развиване на ядрена енергетика и непремерено прибягна до използвания за целта от Борисов аргумент, че в противен случай ще станем зависими от Турция.
Ако не беше жалко да се слуша, щеше да е за Нобелова награда по историческо – политологически иновации да се гледа, как по въпроси от приоритетна важност за 21-ви век в стратегическо, икономическо и технологично отношение отчаяно ни пробутват аргументи, валидни за 19-тото столетие. Турският Торбалан ( поне да беше ислямистът Ердоган!), но в ядрени одежди, ни размахват пред очите като нероден Торбаланчо. Демек –напред са във визията с четвърт век (горе-долу след толкова време се очертава Турция да ни зароби енергийно, ако не увеличим още повече заробването си с руския атом). А че турската икономика е местната супер сила в региона ( поради което не руски, а и севернокорейски централи би погълнала) и че от това само трябва да се научим печелим в съответната конкурентна среда – нито дума.
Резоньорската изява на Сидеров е дотолкова сиамска на герберската позиция, че дори и по удобната тема за проекта на Първанов не се отклони нито на милиметър от иронията на Борисов, който се отнесе с пренебрежение срещу азбучния факт за учредяването на този проект. Лидерът на Атака дочака, за да каже също:“АВБ”? Чудо световно”!
Но всичко това е нищо в ослушването и препредаването на “правилната позиция” от страна на Сидеров, в сравнение с другарското рамо, което даде тази сутрин на реабилитирането на Тодор Живков. Трябвало да му се признае доброто, отсече той в подкрепа на казаното по този повод от Борисов и приобщи към това свое мнение “дисидентите”. Говорейки в множествено число, Сидеров се самоназначи за говорител на дисидентите от времето на комунизма, заявявайки, че постиженията на режима се “признават и от нас, дисидентите”. Дали са го упълномощили?
Междувременно Европейската комисия заплаши от Брюксел със санкции България за сепаративните преговори с Русия по “Южен поток” – искането на ЕК да бъдат допуснати до участие в проекта други страни от съюза означава точно това: упрек в сепаративни действия от страна на София. Ако утре Борисов се отметне и от този ( макар и вече подписан с Путин) ангажимент, очаквайте и Сидеров да се появи и да заяви, че на 16-ти ноември, когато е похвалил подписа на Борисов, всъщност нищо сме разбрали ( защото сме тъпи в неговите очи) и че Борисов е напълно прав да коригира собственото си мнение, което е (автоматично) и мнението на Атака.
Господин Инджев, едва ли ще има санкции от Брюксел, за това, че министър-председателят на България, Бойко Борисов е подарил куче на министър-председателя на Русия, Путин. Щото другото е кьорфишек в чест българо-съветската дружба и нищо повече. Путин получи куче, значи не е капо и всички се разотидоха доволни.
Току що получих съобщение на имейла си и бързам да го споделя тук.
“Ние дисидентите от Магурата, от времената на др. Живков, в пълно съзнание и не под натиск заявяваме, че не сме упълномощавали и се разграничаваме от заявеното от господин Сидеров.Той никога не е бил дисидент при нас.Даже не сме и чували за него.
С уважение: Пешо марката, Сашо рублата и Жоро долара.
П.П.
Изпрати на 100 други дисиденти и скоро ще спечелиш от тотото! “
А, това било спам, извинявам се за което.
Той и Дж.Лоуел така се изразява,
когато има удобни чадъри но лоши покриви!
Дано и другаде не мислят,че отказът от едно,за да се запази друго,често завърщва със загуба и на двете!