Във вестник „Дума“ днес, 20 ноември, се появи статия на Иво Атанасов с хвалебствия по адрес на „Щурците“, в която между другото се казва:
“Дори в сериозни издания можем да срещнем заглавия, че Първанов е раздал поредната порция ордени или че в президентската канцелария пак са приготвени купища отличия. Тези автори даже не си правят труда да прочетат в закона, че държавният глава не само стои чак на финала на този процес, но и дори няма право да предлага кой точно да бъде награден. Предложенията тръгват от инициативни комитети на граждани, от творчески съюзи и вузове, минават през министерства и се внасят при президента от председателя на парламента и от Министерския съвет. Държавният глава не е длъжен непременно да издаде указ, не трябва да има сериозни мотиви, ако реши да откаже. В някои случаи може да отклони предложение, но повече от ясно е, че не може да го прави през ден. За да стигне дадена преписка до него, мнозина авторитети са преценили, че лицето заслужава да бъде наградено, а тяхното мнение не може да бъде смачкано за щяло и нещяло.
В други случаи атаките са срещу самите наградени. Една от последните церемонии дори бе представена като нравствен тест – ще приемат ли “Щурците” ордени от ръцете на Първанов? Двадесет и една година след промяната някои хора съвсем си повярваха, че единствено те са слушали рок, че поривът към свободата е бил само техен. Музикантите се държаха достойно. Дори да са имали нещо против да бъдат наградени тъкмо от бивш комунист, сигурно са си дали сметка, че и президентът не е забравил как фронтменът на групата пееше “Аз не съм комунист!” Държавният глава и рокаджиите си стиснаха ръцете. Ето как “Щурците” издържаха теста, макар да са пели не за Първанов, а за конкурента му Петър Стоянов. Постъпиха нормално, за разлика от онези, които все още се хранят със злобата от първите диви години на прехода. “
Не искам да отварям незараснали рани, но на желаещите да го направят не мога да попреча. Бях сигурен, че червената пропаганда няма да пропусне да се възползва от награждаването на „Щурците“ . И се оказах прав, за съжаление.
Защото „за съжаление“? Не можех ли да си оставя „кучетата да си лаят“ като едни пощурели градски песове след преминаващите (през „тяхната“ си, кучешка територия) автомобили? Можех и го направих, надявайки се вероятно някак да се размине и да не се наложи да морализаторствам.
Не взех отношение към писмото на Валди Тотев, в което той обяснява позицията си. Публикувах го в блога по негово искане и честно казано ми се щеше да намеря аргументи в негова защита, когато коментаторите го „размазаха“. Проявих малодушие и не го направих заради трудно защитимата му позиция. „Падналият“ се рита лесно, но аз не правя така. Изгорил съм много мостове и съм внимателен в размахването на факлата на заклеймяването, особено по адрес на приятели, които предпочитам да съхраня.
От какви позиции да соча с обвинителен пръст в такава ситуация– претенцията за идеологическа праведност не ми е присъща и не ми отива на миналото. Така е в личния ми живот. А като чувствителен към обществените проблеми гражданин никой не ме е упълномощавал да говоря в множествено число.
„Щурците“ са си извоювали мястото на върха с десетилетен труд и са го превърнали в национален капитал. Те могат да си позволят много неща, но не искам да споря по въпроса, дали именно по-тази причина трябва да са стократно по-внимателни с жестовете от „обикновените хора“. Да, трябва.
Понеже спекулантите с националния капитал не се спират пред нищо, взимам повод от написаното в „Дума“, за да кажа на желаещите да чуят и да разберат. Твърдението, че президентът само връчвал ордени, е сред наглите лъжи на управляващото лицемерие. Да, той „няма право“ на това, както сам основателно заявява Атанасов. В желанието си да го защити обаче той посочва др. президент за нарушител на конституцията. Само крайно наивни или преднамерено „подковани“ като слепци „наблюдатели“ могат да си затворят очите за факта, че Първанов използва дежурни „инициативни комитети“ с лакейски личен състав, за да прокарва протежетата си по веригата нагоре, докато накрая му се сервира за подпис инспирираният лично от него „кандидат“ за орден. Той така прекали с тази лъжовност, че на финала на мандата си полага извънредни усилия да демонстрира „равнопоставеност“ за баланс в награждаването и се опита да бодне „Щурците“ в своя хербарий като индулгенция. Дойде му много „дюшеш“ в навечерието на проекта „АБВ“, представян на публиката като „надпартиен“ и чисто граждански.
Има и друга схема, която съм описал в книгтата „Президент на РъБъ“. Става дума за видимо по-малко брутална измама, защото не се демонстрира пред очите на хората, както прозрачният цирк с „нициативните комитети“. Но е още по-ефективна в постигането на крайната цел. За да съкрати пътя на процедурата и да избегне рикошета на нечие критично внимание към своеволието му, президентът просто се обажда на някой, който по закон има право да предложи за награждаване посочен от него юбиляр. Такъв е случаят с първия награден от него в качеството му президент „заслужил“ орденоносец. „Най-случайно“ това се оказва оръжейният търговец и спонсор на кандидатпрезидентската му кампания, оржейният търговец Петър Манджуков. За да законспирира твърде прозрачния факт, новоизбраният президент „моли“ министъра на правосъдието Антон Станков да внесе от свое име искането за награждаването на своя спонсор и така кабинетът „Сакскобугготски“ съучастнически прокарва решението като свое ( за пред публиката).
Това ли се е случило и сега с предполагаемата инициатива на министъра на културата Вежди Рашидов да бъдат наградени „Щурците“? Не знам, но знам със сигурност, че Рашидов няма как да не си е давал сметка в каква игра набърква една от емблемите на антикомунизма за радост на всички, които ще злорадстват за тяхното „предателство“.
По някаква ирония последните ми думи в последното ми предаване в „Би Ти Ви“ на 8 октомври 2006 г. бяха остра критика към президента Първанов за решението му да награди писателя Петър Христозов ( вече два пъти го бях призовал да не го прави), който се представя пред обществото като генерал от съветското военно разузнаване ГРУ- дали това е вярно или е негова измислица, самият факт на самохвалството с подобна служба на чужда държава го прави по-скоро кандидат за национален позор. Дали пък с тази своя реплика не съм отключил допълнително истеричната реакция на Първанов, от чието име същата вечер бях обвинен от екрана в централните новини на „моята“ телевизия в подпалването на „компроматна война“ срещу устремения към втори мандат държавен глава?
Понеже съм си позволил онази волност, която ми струва доста скъпо, нека ми бъде разрешено да поискам да не предаваме толкова лесно в паяжината на Интригант номер едно на републиката нашите приятели, попаднали в мрежите му – дори и да не сме съгласни с техния полет към светлината на президентския прожектор.
Ако харесвате публикациите и гражданската позиция на журналиста Иво Инджев, може да гласувате за него за „Човек на годината“:
http://humanoftheyear.org
От нас зависи г-н Инджев да получи поне признанието на публиката!
На Иво Атанасов му приляга да прикляква и приплясква на руски (СССРски) казачоци, колкото и да го дава рокмен.Адашът му-нашият Иво- го е казал великолепно “…не сме съгласни с техния полет към светлината на президентския прожектор”.Писахме по темата, коментирахме, палихме емоции, спомени.Да, има понятие легализъм.Хегел му е философският татко, Маркс, Ленин, Сталин и Пол Пот са му практиците. Щом, значи, нещо обективно съществува, плюс това по “законите/на природата, историческата еволюция, диалектиката”-гнус ме е от тази терминология!-, значи, е ОК-да го признаем. Още повече пък-връщаме се на случая, че в РБ обективно съществува, обективно и демократично избран като п(Р)езидент гоцэ сырыщныка. Само че освен него- не искам да се повтарям-съществуват
битите, убитите, изселваните, въдворяваните, уволняваните, забраняваните българи от 3 поколения, чиято единствена вина според режима на червените каскети и цървули, е била любовта към джаза и рока. ЩУРЦИТЕ можеха да направят ясен жест – например- приемаме компрометираната тенекия като държавно отличие, но я оставяме с по едно цвете на гроба на Сашо Сладура или на Леа.За придворно блюдолизничество си има цяла кохорта грацала- с Веселин Маринов начело.
Така че, не хвърляме камък по идолите на младостта си, но горчивината остава.
Прелюбопитно ми беше да прочета как И.Инджев е формулирал отношение в този нелек “казус”. И, рабира се, намерих нещо много много финно. Първо в заглавието “Хвалебствен камък срещу „Щурците“”, след това:
” … да не предаваме толкова лесно в паяжината на Интригант номер едно на републиката нашите приятели, попаднали в мрежите му – дори и да не сме съгласни с техния полет към светлината на президентския прожектор.”.
Твърде много са ни дали “Щурците”, за да ги съдим изведнъж, макар че “избраха” много неподходящ момент.
Така или иначе уважението към тях спадна с една октава. Но не е ли тъкмо спекулацията с “национален капитал” в комуноидния парцал Дума повод да отскочат отново с една октава ( а защо не и с повече ) в желаната от всичките им приятели посока ? Това би могло да стане леко, без да влизат в партийните боричкания и “диспути”. Може би с една нова песен : “Аз не съм Октоподивист, не съм газпромовист, не съм рубладжия …”. Аз съм просто български европеец !
Остана ли нещо неизцапано в клетата ни държавица ???
Излиза, че идеите на “Аз не съм комунист..” са били само доста силно компресиран въздух под налагане ( повече от пръдня..)
Когато вземеш този напълно компроментиран орден от ръцете на един от основните двигатели на повторното ни превръщане в Задунайска губерния и най-бедната и ограбена територия в ЕС,какво да мисля за тебе ?
И понеже не държа какво ще си каже някой за мене – директно казвам – най-елементарни лицемери.
Един такъв “народ” никога не може да бъде заможен и европейски.Там хората си имат ясни принципи и когато някой ги наруши, бива посочван ясно със пръст и минава в категорията за забрава.
Господин Инджев, разрешете ми само да добавя, че когато някой се хвали публично,че е бил генерал от чуждо разузнаване,освен за национален позор, трябва да стане и клиент на Националната Прокуратура. Но в територия като нашата клета страна, явно, че и това е невъзможно.
странно защо никой не си дава сметка за връзката Иван Андонов и щурака Маречков?!
По-стар съм от Вас,но се моля да надживеете след много години преситена хайка отрупана с почести и дарения от своя Благодетел,който -за зла участ на Трон и Отечество-отдавна догонва Царя – с научени уроци на с е л с к и е р г е н по републиканска
перфидност в игрите с огъня и водата.
Хич да не бил блестящ за друго,му стига умението, да изчаква посоката на вятъра -дори сега 2010 г. в Лисабон,като го тури на много от своите противници-където и когато и да било.А,се изчерпва само с две думи: “Въпрос на дати,другари и господа!”
И ще бъде жалко,ако тшеславието и гордостта на Б.Борисов,заслепят
премиера с неумолимата логика на революционното наследство,за да стъпи с грях накриво,загуби верен приятел,а от тук и каузата на България.
Щом Бог е над всичко,Николов и това ще преживеем!
Всякакви оправдания са излишни, смешни и жалки… Самата идея – рокер с орден е нелепа…
Майната му, че Гоце я е дал…
Просто това противоречи на идеите на рока… Рока е бунт – а тея говеда Щурците ( без никакво извинение ) си стиснаха ръката с тези срещу които са пяли за една коричка изсъхнало признание…
Повръща ми се още повече, като знам с какво удоволствие съм слушал песните им… А те се подиграха…
Не трябва да се сравняват Щурците с паднал човек – по-скоро може би пропаднали… И се радваше Маричков и само дето не поиска да стане член на БСП…
Какво ли да пиша – повръща ми се… Това е…
Според президентския съветник Иво Атанасов, плеймейкъра на АБВ стои в края на процеса по връчване на ордени и “не е длъжен непременно да издаде указ, не трябва да има сериозни мотиви, ако реши да откаже.“
Това последното, че може да не издаде указ и дори да не съобщи мотиви сигурно е запазено за по особенни случаи.Например ако инициативен комитет от граждани издигне кандидатурата на Иво Инджев за орден за принос към българската свободна журналистика и във връзка с годишнината от издаването на книгата “Президент на РъБъ“ би станало доста интересно.Представете си, че Първанов издаде указ, а Иво реши да се закичи с ордена.Малиии…
Другите не познавам, но Киро Маричков – да! От времето на “Банадараците”.
Никога не е бил с “Характер”…апропо, баща му също. “Фарфара хора” казваше баба ми….
А виж, сестра му беше готино гадже..цялата група от балетното…. Ася, Слава, Марги Тинтерова, Ерика Кужел…”старта” на рока в края на 50-те….
И сега Гоце Седефчов от Сирищник…и Киро…всеки с Кръста си
Живи и здрави да са Щурците, но аз на тяхно място не бих си стиснал ръцете с Гоце, Сергей или който и да е друг от онази страна.
За мен Киро Маричков зачеркна себе си, историята на семейството си и т. н. Той си знае най-добре.
Може би България има нужда от хуманна партия, но не направена ор хора, произлезли от мазетата на ДС и/или университетите на ЦК на КПСС.
Ако приемем,че рокът е бунт с (по) ноти,то тогава наистина “Щурците” се “бунтуват” от средата на 60-те,горе-долу.Само че бунтовните текстове дойдоха (времето ли ги извика,кой ли) едва към края на 80-те.След невероятния концерт в летния театър (а и в цялата сртана) и песни като “Педя човек” някак несъзнателно и естествено взех да си задавам въпроса : абе тоя бай Тошо нема ли да умира най-накрая?.Разбира се признавам,в никакъв случай не се надявах да бъде сменен,свален… Но все пак очаквах да си отиде – по естествен път,като съветските другари – колко се бяха извървили преди него.
По-късно започнах да си давам сметка,че причинители на тези ми настроения не са били само “Щурците”. “Бсяка неделя”,а по-късно и “Добро утро” вече бяха отворили люк от запад и през него пропускаха “западно влияние” на умерени струи. Да не забравяме,че в същото време ВИГ “Сигнал” беше абсолютно забранен забравен и отритнат,и то не заради текст на песен,а за едно неправилно изречение на концерт – въпреки репресиите пак ще свирим – или нещо подобно.Дългогодишният неплатен отпуск вероятно е повлял “правилно” на Данчо Караджов,защото в днешно време е медийна звезда.
Та причините за приемането на ордените може да са една или две,може да са пет или шест,а може и да е трета.По това време се събираха пари за спасяването на Пепи Гюзелев,а пари без гоцето – не е лесна работа.
И все пак, тъй като още под Писмото от Валди някой спомена “Бяла тишина” и “Сребърни ята” на “Щурците”, ми хрумна да задам един въпрос. Помните ли,че друг всъщност ги пее? И този Другият,ако беше жив – би ли приел орден от гоце?
Накрая ще ви припомня няколко думи от негова песен,която няма да чуете по никое радио поне още 20 години. Поздрав за тези,кото участват тук по своя воля.
Момчета,момчета, щом бившите ченгета
в пазарна икономика си пробват късмета,
май ще се наложи когато заповядат
да им пеем на ухоу – “Камъните падат”
Какви времена доживяхме,ей хора
и това ако не е позор –
докъто чакам прокурора да се вкара сам в затвора –
Европа ни остави пак в задния си двор.
Какви времена…
До тук са девет близки по смисъл и съдържание коментари,както за политика на БКП сред творци са по-слаби ангели,така и други “с кръста си!?” настанени в удобни купета със сбъркани влак и посока,
но следени за лоялност и с поразхлабени ремъци!
А,умни президенти на САЩ и Русия си подават ръка срещу взаимни отстъпки през океаните,Арктика и Космоса-и няма как просто, да не сме си виновни сами!.
Относно големите!
Така е било при Линкълн пред заплахата от Свещения съюз,при Рузвелт срещу оста и при Барак Обама,за когото се каза в този блог още през 2007-2008,че без да е български прокурор “има кой да МУ скочи….като “Трактори”и т.н.!” след разпределението на райони и интереси!
Още веднъж ще допълня Николов,че ще е наивно и илюзорно при така сложило се глобално съотношение на силите,да се чакат невъзможни “чудеса”-харакири като тези в Будапеща,Прага,Варшава и т.н.
Имам много повече основания да гледам под вежди комунистическите изобретателства,но двойно повече и на тези с някакви шансове от г-н Жельо Желев насам,които пропиляха безценни десетилетия от липса на опит.
И сега избирателно котката довършвала най-гордите копелета по дърветата,а мнозина се чудят откъде ги е огряло.Животинския й инстинкт е в природата й!
Като оставим настрана,че десетки артисти,са ми до болка познати,
няма да забравя един познат колега съученик, когато ББС ни наричаше “комунистически вълчета” 60-те,на който му хрумна да прави гладна стачка и т.н.,но ще го увековеча,ако ме чете:”Ти си едно гордо копеле,но това не стига като сирище!!!”
Може ли някой да ме убеди,с ръка където и както е прието да се, казва,чe тоя не е бил прав и че блоговете на журналисти и поети са осирани днес случайно с курешки!!
И сред тях витае нещо си и “вдигат
на бой” и децата и БАН…и куцо и сакато!!???
Но някои са били прозорливи и Татяна Дончева е права,че политиката не е за прсти хора!
Всеки с Кръста си както казва B.I.A. или същият по-горе, с извода,кой народ и кога,има право да бъде заможен и проспериращ по европейски!!!
Ето какво написа от Варшава Кръстю Пастухов, по повод закичените с ордени гърди “Щурци” и Васко Кеца:
“Тъжно е
през есента
нямаме архари
и започваме щурците
да отстрелваме.
Тъжно е
през есента
шляпаме
във локвите
със кецове,
а не с обувки.
И пръскаме
и пръскаме
до втръсване
наоколо
си
кал…”
“Щурците” уж зрели хора,а се изплюха на всичко, което бяха направили до сега.Въпрос на време е да изкочи досието на К.Маричков и тогава ще ни светне лампичката защо всичко това се случва. Жалко, че още една легенда се срути в пепелта.Ех,България.
Всяко лято в Созопол неусетно се отзовавам до паметника на Георги Минчев и докато стоя смирено в почит ме пронизват звуците на “Снегът на спомена” и “Бяла тишина”.
Бялата тишина у нас кънти все по-оглушително.
Такава оскъдица на личности !
Гошо, някой май смути спокойния ти сън..
Теб поне никога няма да те забравим..
аз съм психиатър, аз умея да разделям професионализма от личностовата патология. и в нормалния свят се казва, че човек, като навърши пълнолетие, така е отговорен за себе си, че и импресариото му не може да го защити.
Аз не съм (национален) нихилист, но мисля, че Орденът на Британската империя и титлата”сър” са по-стойностни от ордена”Стара планина”(поне през периода, когато гоцето го раздава на кило). Джон Ленън ги върна официално, макар че напълно ги заслужаваше…
Плаках,когато ви награждаваше Гоце. Не от радост или у миление ,а защото се почуствах предаден.Няма да е лошо ,ако някой от тук нататък реши да ви слуша ,да излизате като “Хлебарките”.
ЩУРЦИТЕ са велика група
само с тях и с FSB се гордея че съм българин
а вие които ги плюете направили ли сте нещо през жалкия си живот
дано ПЕЦИ ГЮЗЕЛЕВ се възстанови и да ни порадва поне още 1 година а FSB чакам с нетърпение на концерта във варна на 8 декември