Както и друг път е ставало дума, най-крещящото оръжие на усъвършенстваната с годините все по-йезуитска пропаганда у нас е мълчанието, т.е. премълчаването. Това исках да кажа още в заглавието на книгата си “Мълчанието е злото”, която беше премълчана доста дружно от същата тази пропаганда през 2009 г.
Съответно говоренето и писането са единствено възможният отговор за хората, които не са съгласни злото да печели “служебно”.
Понеже на 9 ноември гласът на гражданите, пожелали да бъде демонтиран паметникът на съветската армия в София не се превърна в някакъв скандал ( подпалвачество, взрив, побой, наркоманско или пиянско сборище и т.н.) пропагандата отвърна на този зов по обичайния за нея начин: с опит да му отнеме ехото като премълчи събитието.
Надеждите на онези, които в духа на заветите на др. Тодор Живков искат да се поснишат докато премине бурята ( перестройката – в случая с изказването на Живков) обаче са напразни. Ентусиастите, организирали събитието пред паметника по повод годишнината от падането на Берлинската стена, решиха да се обединят в инициативен комитет, който смята да продължава да пречи на дълбокия граждански сън и на чиновническия рахат в държавата по темата за Паметника на Комунистическата Лъжа ( ПъКъЛъ).
За начало инициативният комитет започва писмовен диалог ( надяваме се да е диалог!) с български институции, които имат отношение по темата за статута, мястото и съдбата на идеологическия символ номер едно на комунизма в България. Малко е неудобно да се каже ( защото звучи неуважително по адрес на възрастни и грамотни хора), но част от тази книжовност ще трябва да обясни базисни истини на отговорни фактори в държавата за това що за уникат в Европа е паметникът на чужди войници, които се предполага да са загинали ( при това “за свободата на българския народ”, който не е дал и един изстрел срещу тях), но всъщност не са. Няма такива, нито един. Но има огромен паметник в тяхна чест. Няма и друг подобен случай където и да било другаде в Европа!
Обнадежден от идеята на министъра на културата Вежди Рашидов за създаване на музей на комунизма, Инициативният комитет за демонтиране на паметника на съветската армия му изпраща писмо с молба паметникът да бъде приютен именно там.
Впрочем, според съобщение на БТА, авторството на идеята може и да е на вицепремиера Цветан Цветанов:
Виена, 18 май /БТА/
Музей на комунистическото минало ще има и в България
Музей на комунизма скоро ще има и в България, каза председателят на СЕМ Георги Лозанов, който участва в работата на Шестата световна среща на българските медии.
В рамките на панела “Изток-Запад – 20 години по-късно. Сенките от миналото”, Лозанов отбеляза, че България е останала последната държава, в която няма такъв музей. По думите му има вече решение на Министерски съвет, благодарение на министъра на вътрешните работи, към когото е отправен апел да разреши в сградата на бившия Музей на революционната бдителност да започне изграждането на такъв музей.”
Дали пък комитетът да не се обърне и към г-н Цветанов? Може би, но вече първата стъпка ще бъде свързана с инициативата, обявена от министър Рашидов:
“Музей на комунизма ще пресъздава мавзолея на Георги Димитров
17 Ноември, 2010 г.
Бившият мавзолей на Георги Димитров ще бъде отчасти възстановен в бъдещия музей на тоталитарното изкуство, който Министерството на културата възнамерява да направи в столичния кв. “Изгрев“. Идеята на министъра на културата Вежди Рашидов е в мавзолея да има восъчна мумия. Мавзолеят ще се намира в бетонен бункер, който и сега съществува в сградата, отредена за музей на комунизма. В музея ще намерят място произведения, “дело на големи български творци, живели и работили в периода след II-та Световна война до 10 ноември 1989 г.“, съобщиха от ведомството. В момента се ремонтира сградата на Министерството на културата на ул. “Лъчезар Станчев” № 7 в кв. “Изгрев“. “
Хубаво е, че сградата се ремонтира в момента. Явно сме улучили правилния такъв. Паметникът е височък и трябва да се намерят конструктивни решения за приютяването му стига да има конструктивен подход към решаването на въпроса…
Авторът на този текст, като член на инициативния комитет, обещава да ви държи в течение и да не остави на завет темата за голямата стърчаща лъжа на(д) България.
Не съм привърженик на лозунга “България над всичко” заради историческата аналогия в кафяво. Но няма как да приема и ярко червеният вариант “ Комунизмът над всичко и всички” в България. Тъкмо това ни казва Паметникът!
Ако харесвате публикациите и гражданската позиция на журналиста Иво Инджев, може да гласувате за него за „Човек на годината“:
http://humanoftheyear.org
(Кликнете върху снимката на Иво Инджев, попълнете адреса на електронната си поща и натиснете бутона “изпращане”. Ще получите писмо за потвърждение, в което трябва да кликнете върху посочения линк.)
От нас зависи г-н Инджев да получи поне признанието на публиката!
Да не забравяме и альошата във Пловдив и паметника на българо-съветската дружба във Варна и въобще трябва систематично действие!Например във нашия квартал червените социопати възстановиха наскоро паметника на един доказан терорист!Така че от бойковия живковизъм да не вземем да отидем към червенковия сталинизъм!
Позволете да припомня, че с лозунга “България над всичко” беше злоупотребено съвсем не в кафява, а в алено червена тоналност, пряко от самата БСП по време на една от предизборните й кампании преди 97-ма.
Не съм сигурен, но май беше през 1994 г.
И тази лъжа биде забравена обаче.
Така че, ако лозунгът търпи критики откъм употребата му, то не следва да са такива, свързани с хипотетични аналогии, а със съвсем реалното му използване.
За съжаление.
Иво,мисля,че най подходящо место е Сирищник. И колкото е по-близо до Гоцевия нужник толкова по-добре.Само си представи върволицата от комунисти които се прекланят пред паметника(ПъКъЛъ)и нужника на Гоце.
Преди минути Ви п о д к р е п и х на английски,за да стане ясно в Европа и и по света,какво още ни казва паметнкът!
Ама защо музея в кв.Изгрев ?
Имаме си уникален Гошотарабатаград (Димитровград).Така, както в цяла Европа са извесни Ериххонекерград, Гомулкаград,Яношкадарград,Ярузелскиград и т.н.
Та,колко естествено е там да се съберат всички Альоши. Още повече местното население вече 21 години след падането на стената си харесва патрона и не отронва дума за промяна.
А отделни филиалчета на музея могат да се обособят във Благоевград, Велинград, в музея на футболния отбор “Марек”, а наистина защо да не се обособи нещо и в Сирищник, където абезательна да се обърне внимание на елемента “външна тоалетна клекало”(в онея трудни години). А във Пернишкия Световен Университет да се въведе нова дисциплина “Технологии на тоталитарните музеи”.
И да се запише на видно место, че партизаните са яли змии и гущери (така ни разказваше често партийния), като старателно да се замълчи за нападнатите мандри.
Да не забравяме и наскоро открития паметник на съветските подводничари край Созопол. Предлагам созополският кмет да си го прибере в двора си и да го ориентира посока морето (всепак подводничарите са били морски момчета), с което пък ще увеличи неколкократно посещаемостта на хотела си с полски, чешки, немски и унгарски туристи..
У нас нещата стават, но много по-бавно от останалия свят. Цивилизованият свят бързо оперира туморите си. Според нашата народопсихология трябва да се чака цяла вечност с идеята, че нещо може да се оправи с времето от самосебе си. Ние постъпваме така във всичките си житейски ситуации. Сигурен съм, че един ден този паметник ще бъде махнат. Неговата “смъртна присъда” вече е произнесена от авангардната част на нашето общество. Връщане назад няма, но съм сигурен, че всичко ще стане много бавно. Когато през 1989 г. Соломон Паси каза, че България трябва да влезе в НАТО, масово го мислеха за луд. В годините, в които другите бивши соц-страни влизаха в НАТО, при нас тази идея все още се приемаше за налудничава екзотика. Накрая и ние станахме член на НАТО. Нещо такова ще стане и с паметника. Идеята лека-полека ще пробие дебелата българска глава и ще влезе вътре. Тогава паметникът ще бъде разкаран леко и естествено.
Благодаря за идеята кардинале.И аз ще започна в USA.А от мен еднo free предложение подкрепящо syneidesys.Всички подобни паметници в България на едно место в Сирещник до нужника,а Гоце целият в бяло-екскурзовод.
Ето ви нормална лустрация в действие-отнета е американската виза на Румен Петков!И във същото време някакъв БОП-аджия щял да ни ограничава във Интернет- наистина отчаянието е силна мотивация!!
Господа явни или прикрити болшевики и вие господа, техни клакьори, вместо да надавате лицемерни вопли за паметниците на една армия, окупирала непредизвикано страната ни, по-добре впрегнете енергията си в инициативата за възстановяване на колоните с паметните плочи на 1-и и 6-и пехотен полк пред НДК. Нали знаете кога беше разрушен този паметник – през 1980 г. А щом като
държите на паметниците на съветската армия като воювала в антинацистката коалиция, то тогава в България трябва да има най-малко паметници на британската и американската армия. Защо ли не отваряте приказка за тях, или те не са от “нашите”, те са империалисти.
Към Борислав:
Е това вече е наистина прекалено нагло – да обвиняваш в болшевизъм заради това, че някой не иска паметника на болшевизма.
Колкото до споменатите паметници на 1 и 6 полк ( от шопската желязна дивизия), на които бяха изписани имената на 4 хиляди загинали българи, те никога не са били “пред НДК”.
НДК “людмила Живкова” беше построен след тяхното премахване.
Аман от нахалници, които имат претенции да знаят, но са обикновени натрапници в тази своя претенция..
Разкарай се !
Между другото – имах късмета да работя 6 месеца във балтийските републики и какво мислите? 85% от нашите момчета бяха изгонени на 20 тия ден заради настоятелни прояви на балканско-ориенталски тарикатизъм!Така че при нас проблема е двоен !Перфектно си помагат двата вида феодални общества!ДПС многозначително мълчи!!
В България трябва да има музей, на символите на съветско-руската комунистическа република в България, защото в този музей трябва да бъде изградена стена на срамът, на която да бъдат изсписани имената на всички разрушители, на съвременна България, от 09 09 1944г до денят (Х) на Българската свобода в Царство България.Ако Българската нация не построи такъв музей днес, утре други хора ще построят паметник, на последната Българска държава.Г-н ИНДЖЕ(В), благодаря ВИ че ме изтърпяхте толкова дълго време.
Аз ли не разбирам добре или така ми се струва но терминологията която цитирате не съвсем съвпада с това което очаквах да чуя и прочета , затова съм склонен да си мисля че сме пред прага на поредния фарс или пародия в нашето мило Отечество.
“Музей на комунизма” , “Музей на комунистическото минало” , “Музей на комунизма ще пресъздава мавзолея на Георги Димитров” , “ произведения, дело на големи български творци” , “приютени” и т. н. ми напомнят някакви носталгични вопли по това минало а не някакво осъждащо начало в цялата идея за този музей.
Преди две седмици посетих и подробно разгледах Музея на Терора в Будапеща , изслушах подробно портативния гид и си взех всички материали които после прочетох. Написах и кратък коментар в блога като споделих главното което ми направи впечатление – НАЗОВАВАНЕТО НА НЕЩАТА С ИСТИНСКИТЕ ИМ ИМЕНА.
Терминологията е друга в будапещенския музей и там се набляга на думите съветска инвазия , съветска окупация , комунистически терор , депортации на несъгласни с режима , насилие , извращения , преследване , съветски концлагери , ГУЛАГ , унгарски марионетки , съветски инструктори и много много други.
Защо ли си мисля че и този несъществуващ все още музей в България ще бъде проектиран организиран , построен и подреден от същите тези комунисти , вече новоизлюпени “десни“ , както и “преврата” oт 10 ноември , пилотираната ни “демокрация” и пОзОрна икономика.
Че няма да бъде музей на ТЕРОРА , на НАСИЛИЕТО и на ВИНАТА , а ще ни вземат пак за мезе както обикновено.
Не съм привърженик на разрушаването но ми се струва че тези които искат това имат донякъде право.
Или пък че ако не е истински този музей , не е ли по-добре паметникът да си остане да стърчи там където е , като паметник на нашия позор и безсилие?
Kъм Мищо:
И това,което казва Я.Прахов и “епитета на С.Паси”,ще да са били видяни и отчетени от кардинала,
точно за да се изпипат нещата и предотвратят неочакавни изненади!!!.
Комсомолското усърдие вреди на далновидна политика,която е готова да впрегне държавната политика още през септемвври на чашка в Белград,за да”шибне конете и файтона до Скопие”,
когато аджеба Давутоглу н а ? “ч и с т” македонски каза на Милошски…много с малко думи/2!!!/ предавайки му председателството в Съвета на Европа!!!
За сирището всички, в т.ч. и ти са прави та д р ъ н к а т ,но приемствеността във Ватикана а се измерва още от Кубрат с хилядолетия…но на и с ялови
п о ж а р и!!!и не става от сурватка???
Г-н Инджев
Боя се, че неправилно сте разтълкували посланието на БОРИСЛАВ. Не познавам човека и не се ангажирам да бъда нечий защитник, но доколкото разбирам, той го отправя не към тези, които са “за” премахване на паметника, а към онези, които са “против”.
Ако ми позволите, едно предложение към Инициативния комитет:
Тъй като борбата с нашенските институции се очертава да е трудна и дълга, междувременно на видно място пред паметника да се постави табела с информация за историята на създаването му, липсата на основание за неговото съществуване и т.н. – в синтезиран вид всичко онова, което многократно е коментирано от Вас. По този начин паметникът ще се превърне в музеен експонат още там, на мястото, на което е сега. Ще загуби символичната си роля и окончателното му премахване ще бъде по-лесно “преглътнато”.
Разбира се, тази табела трябва да се постави в съответствие с изискванията на общинските и всякакви други власти, което също няма да е лесно. Но поне мотивът за отказ “много е скъпо,няма пари, криза е…” може да отпадне, ако ние, подкрепящите инициативата, съберем необходимите средства за изработване и монтиране на една табела.
Успех!
Само едно още не съм разбрал, дали двата паметника ,в София и пловдив са законни.Имат ли акт 16? Ако не са законни ,къде е строителния контрол.Направо да пращат багерите и да се реши проблема.То, като знаеме за хилядите беззакония на комунистите…..
Москва приключва с дълга на СССР към България
11.02.2009 12:45
Остатакът в размер на 38,5 милиона долара ще бъде погасен под формата на еднократно плащане. Платежът трябва да бъде осъществен не по-късно от 15 март.
Остатъкът от дълга на вече не съществуващия Съветски Съюз към България в размер на 38,5 милиона долара Москва ще погаси под формата на еднократно плащане, предаде руската агенция Интерфакс.
Платежът трябва да бъде осъществен не по-късно от 15 март и след това всички задължения на Русия по дълга на бившия СССР към България ще се смятат за напълно изпълнени, се казва в писмо на руското правителство.
Миналия четвъртък, по време на посещението на президента Георги Първанов в Москва, беше подписано споразумение за погасяването на остатъка от дълга . Детайлите на споразумението не бяха разгласени.
…………………………….
Защо с това се е занимавал Гоце?
Защо не е обявено какъв процент е трябвало да бъде върнат и колко са върнали в действителност русняците?
Към prepboitel:
Предстои да научим ( а това, че тепърва “някой” се сеща да пита , илюстрира картината на българския доброволен отказ от самоуважение през всичките изминали години).
Към Пешо:
Мвого правилно дори съм го разбрал – точно както иска да бъде разбран човек, който нарича болшевики онези, които не искат болшевизъм и пледира да не му закачаме символа, а да се борим за друг…Упрек на човек, който не е длъжен да знае, че тъкмо за махнатия паметник на 4-ти хиляди загинали български воини говорих пред съветския паметник на 9 ноември, но е длъжен да се въздържа от обидни квалификации, произтичащи от “предположението му” ( че само той се е сетил, демек).
Идеята за осъществяване на подобен музей ми се струва нелепа и абсурдна, за да не кажа много по-остра дума. За мен е учудващо, че зад подобен проект застават интелигентни и сериозни хора.
Доколкото разбирам целта, ако изключим смехотворния мотив за художествената ценност на бъдещите експонати, е образователна и познавателна. Само че, ако те изпълняваха подобна функция, стоейки на така видни и достъпни публични места, битието и най-вече духовността ни отдавна трябваше да е различна.
По-скоро това е мисия на въпросната скопена духовност във всяко нейно проявление : образование, медии, общественици, политици, както и личното достойнство и стремеж за познания.
Някак много естествено си идва знакът за равенство между горните и състоянието на държавата, което пък е учудващо сходно в оценките както на редовия българин, така и отвън.
В другите страни по света, в музеите са изложили разни стари грънци, при това добре натрошени, ръждясала железария и ламарина, парцаливи сдрани дрешки, сабли, пищови, очукани камъняци и други подобни боклуци. Ама ние няма да паднем по-долу, я. Ще сложим цял мавзолей, та да ни дишат праха другите прости народи.
P.S. Като стана дума за “ръждясала железария и ламарина” много подходящо е да бъде сложен в музей и АЕЦ “Козлодуй”. По-ръждясала ламарина, при това рожба на българо-съветската дружба, едва ли има на света. А у нас, дал Бог такива. Но дори и да не сложат АЕЦ “Козлодуй” с другите реждясали железарии от татово време, винаги могат да ползват АЕЦ “Белене” и да го изложат в музей когато го построят. За друго няма да става.
За паметника на българо-съветската дружба – Варна…
Преди много,много време служебно трябваше да посрещна директора на един известен музей в Лондон, когото МК бе изпратил като гост на Археологическия музей. По пътя от летището за хотела в Златни пясъци, виждайки редицата портрети (на героите на соц.труд), поставени като малки билбордове край Централна поща, гостът попита :”Търсят ли ги?” … По-нататък въпросният паметник събуди изненадата му и на моето пояснение, че става дума за българо-съветската дружба, гостът попита:”Защо паметник? Тя умряла ли е ?”
А Т.Ж. при откриването бе изостроумничил:”Това е паметникът на циментовия завод ! Ха-ха-ха…” дродължихме към хотела на Златните пясъци и край сп. “Почивка”
Мисля че Кремиковци е едмо чудесно място, където да си дадът среща безмисленото изкуство и икономика.
Господин Инджев,
Струва ми се, че или не съм се изразил достатъчно ясно, или не сте ме разбрали, за което съжалявам. В поста ми става дума за онези, които вопият за запазване паметника на една армия, окупирала брутално и без повод страната ни и въпроса ми към тях е защо не отварят дума за съдбата на паметните плочи на 1-и и 6-и пехотни полкове, разрушени именно заради строежа на НДК. Иначе тези среди много обичат да говорят как след 10 ноември всичко се било рушало от “лошите демократи”.Да припомням ли колко пъти беше заливан с черна боя възстановения паметник на Тодор Александров в Кюстендил. Надявам се че ще прочетете още веднъж онова, което съм написал и ще разберете позицията ми – тя е като вашата.
Защо Инициативният комитет не пусне подписка в и-нет, че да можем всички ние да го подкрепим? Много силно искам да се подпиша и уведомя комунистите -бандюги, че не искам ТОЗИ паметник, не искам и Альоша! Тези паметници продължават и днес да тровят живота ва преследваните като “народен враг” или дете на “народен враг” ! Докога?
Ето един много хубав подбор на снимки от комунистическите паметници из България, направени от фотографа Никола Михов:
http://provocad.com/forget-your-past/
За жалост софийският паметник е само един от тях…
Към Пешо
Искрена благодарност за това, че сте разбрали позицията ми. Пропуска ми е в това, че трябваше да уточня, че обръщението ми е към онези, които благодарение на съветската окупация на България узурпираха властта, като продължават сега чрез своите наследници да държат ключови позиции в обществено-политическия и икономически живот и неистово провалят членството на страната в ЕС.Същите тези хора преди 1989 г. обявиха паметниците на загиналите във войните за национално обединение за “обекти от местно значение” и по този начин ги обрекоха на запустение. Ако господин Инджев прочете коментарите ми и по другите му статии, навярно ще си изясни позицията ми.
А на нашия президент и мезонет да му подарят, никой няма да се учуди. Не казвам, че са му подарили. Един казваше такова нещо и още си търси работа.
Към Борислав:
Ако е така, извинявайте!
Към Deny:
Защо мислиш, че тези, които застават зад този безумен проект, са интелигентни и сериозни хора?
Част от тях са водени от нездрава носталгия по мракобесния режим, тъй като тогава най-вероятно са се чувствали охолно като свине в кална локва, а останалите са водени от най-прагматични клакьорски подбуди в унисон с реабилитацията на тодорживковото управление, сервирано ни наскоро така безсрамно от Боце Борисов. Затова и подобен музей няма да назовава нещата с истинските им имена, както се опасява в коментара си и Rossen Iordanov…
Към г-н Иво Инджев
Сърдечно благодаря! Пропускът е мой,че не се изразих достатъчно ясно и точно, за което се извинявам. Борбата за свободна, независима и демократична България продължава!
Към Борислав:
Знам, че давам повод на желаещите, да се “забамляват” с тази размяна на реплики междунас, но пък е човешко да се сгреши и е още по-добре, когато човек е в състояние да си го признае. Не знам защо у нас това се смята за признак на слабост. Не че си прося “снизхождение”, но понякога ми идва в повече да отбивам удари и съответно се случва да “отвърна” на грешен адрес.
Бъдете здрав!
След като прочетох мненията по темата,ми хрумнахадва варианта за паметника на Шмайзера в София:1.Предпочитан от мен:този акт на българското комунистическо безчестие,да бъде ОБГРАДЕН ОТ ВИСОКА СТЕНА,ПОДОБНА НА БЕРЛИНСКАТА,през която да се минава през врата срещу минимална такса и гид снабден с брошурки,който да обяснява “времето и значението на “монумента”когато е бил създаден.Така посетителите на Столицата ни ще бъдат доста по-добре информирани за това “чудо”,артисало май единствено в бившите соц страни,изключая_Русия.2.Ако ще се прави музей според идеите на мин.Рашидов,в който да бъде експониран част от мазолея на ГошоТарабата,би следвало Паметника със шмайзера да бъде демонтиран от местото кдето е сега, а негово копие в по-дребен масщаб да бъде поставено до Мавзолея на Г-Димитров.Така пряката връзка между двата монумента ще стане още по ОЧЕВАДНА.Мисля си,че за въпросният музей няма по-подходящо място от Димитровград,който,струва ми се ,иска от гр.Русе да получи паметника на “вожда и учителя на българския народ”.Малко далечко ще дойде на интерисуващите се от подобен род паметници,но това може да се отразив цената на входното блетче..
Към Indreal
Наблюденията ми са върху преобладаващите настроения в изразено антикомунистически форуми като този, както и http://de-zorata.de/new_forum/, включително и от автора на блога. Тук е мястото да бъда опроверган, ако греша. Очевидно въпросът не вълнува само мен.
INDREAL, разделяйки на две части – ЯСНО и НЕДВУСМИСЛЕНО формулирани от Вас поддръжниците на този “безумен проект” (цитатът е Ваш) не оставяте никакво пространство за истинските, осъзнати и убедени антикомунисти в него. Пропускате ли нещо или не?
Благодаря на инициаторите на комитета за създаването му. Имат моя подпис, ако им се наложи да потърсят по-широк кръг от подкрепа. Съжалявам, че оттук, където съм, повече не мога да направя.
П.С. Май наистина потурнаците (имам предвид преносното значение на думата)около м-ра на културата замислят не музей а резерват на комунизма.
Вземете добър пример от Плевен:
“Альоша” с шмайзера беше махнат, само пилона остана на центъра.
Също и “паметника” на Ленин срещу гарата.
Това се случи отдавна и без много разправии и конфликти.
Поръмжаха местните комуняги, но мина и замина…
Такъв музей отдавна съществува,а името му можете да прочетете на южната граница на Румъния , източните граници на Сърбия и Македония , северната граница на Гърция и северозападната на Турция.
А входът му е с хоризонт на изток и гледа към Русия….
До Емил Краиванов
Много ясно и точно казано:))
Аз съм за махането на паметникаи на онзи в Пловдив, тезиа мръсни лекета изгхрачено върху лицето на българите,но не мисля че чугунените глави които му се кланят и изопачават българската история в негова чест някога ще уврат. Да бяха тикви имаше някакъв шанс, ама не са.
Към г-н Иво Инджев
Много Ви благодаря още един път. Няма причина Вие да говорите за грешка от Ваша страна /разбира се, по принцип човешко е да се греши/, защото грешката е от моя страна,а тя е, че не се изразих достатъчно ясно.Смята казаното досега от нас не като реплики, а като най-доброжелателен обмен на мнения.