От полския Катин до нашия катун

Държавната дума на Русия прие в петък декларация, в която се казва, че ръководството на СССР е отговорно за разстрелите на полски граждани в Катин през 1940 г., съобщи агенция Интерфакс.
“Катинското престъпление е било извършено по прякото нареждане на Сталин и други съветски ръководители”, се казва в декларацията, озаглавена “За Катинската трагедия и нейните жертви”.
В проекта за декларацията, цитиран предварително от ИТАР-ТАСС и полския вестник “Газета виборча”, се посочва, че преди 70 години служители на НКВД са разстреляли хиляди полски граждани, държани във военнпленнически лагери и затвори в Украинската ССР и Белоруската ССР.
Години наред официалната съветска пропаганда приписваше това злодеяние на нацистите, което пораждаше у полския народ гняв, обида и недоверие, се казва в текста на декларацията.
Проектът на резолюцията бе представен пред Думата от председателя на комисията по международни въпроси Константин Косачов, който призова членове на долната камара на руския парламент да гласуват “за”.
“Този исторически документ е важен не само за руско-полските отношения. Той е важен много повече за самите нас”, каза Косачов. Той напомни, че президентът Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин са заявили, че вината на ръководството на СССР за Катинската трагедия трябва да бъде призната.
Против приемането на декларацията гласуваха всички депутати от Комунистическата партия на Русия. Те заявиха, че тази позиция на Държавната дума ще стане “фалшификация на историческите събития и преразглеждане на резултатите от Нюрнбергския процес”. Депутатите комунисти предложиха редица поправки в текста на декларацията, но нито една от тях не бе приета.
В началото на декември се очаква руският президент Дмитрий Медведев да посети Полша. ( Медиапул)

Тази информация няма как да не предизвика размисли по аналогия. Преди всичко поляците отново показаха борбеност и постигнаха почти невъзможната цел да накарат “непогрешимите” наследници на СССР да си признаят “грешката”.

Нищо подобно, ама дотолкова НИЩО, че е тъжно и унизително, не се случва у нас. Дочува се понякога мрънкане от българска страна ( да не кажа скимтене, че ще си помислите за българското кученце с гръцкото име Йорго), че Москва трябва ни върне откраднатите архиви. Бащицата Путин, както стана ясно от стенограмата за разговора в София, бил склонен да помисли какво може да се направи…

Време е България да направи нещо, за да научат самите руснаци, че на българската територия не е бил убит нито един техен войник и това лишава от основание съществуването на паметниците на тяхната, окупационна по отношение на неутрална България, червена армия. Трябва сами да пожелаем да махнем тези безмълвни стражи на съветския комунизъм, наложен със сила от СССР на България и да го съобщим за осмисляне на Русия с изричната забележка, че в това осъзнаване на българите и в тяхното (евентуално) пробудено свободолюбие няма никаква русофобия, а е комунофобия . Същата, която накара руския президент Борис Елцин да забрани КПСС. Само 8 месеца по-късно, сключвайки в София споразумение за дружба с България, Елцин няма как да е искал в т. 14 от него да се защитава правото на съветския комунизъм да стърчи над България под маската на един разкрасен Сталин– стига да е осъзнавал, че това е всъщност паметник на диктатора и на сталинизма, а не загинали съветски воини. Договорът дава изричното право на българската страна да променя каквото и да било по отношение на паметниците на своя територия, смятани за свързани с Русия, при уведомителен режим за тези намерения от една година.

Въпросът е, че подобно на поляците, трябва сами да поискаме да ни зачитат. Който не уважава себе си, не може да разчита на чуждото уважение.

15 мнения за “От полския Катин до нашия катун”

  1. Г-н Инджев, с цялото ми уважение, поправете се само за едно нещо написано: разграничете руски от съветски войници. Руски и финландски кости лежат в земята ни все пак. А съветски – наистина, не. Моля Ви… Нали приемате, че днешна Русия не е приемник само на СССР и Червената армия е само една част от историята. Както днешна България не е приемник единствено на НРъБъ, нали? А за ком-паметниците съм съгласен с Вас.С уважение.

  2. Айн Ранд ми каза, че за твоята болка лечение няма, GARAN4E!!!

  3. Ако харесвате публикациите и гражданската позиция на журналиста Иво Инджев, може да гласувате за него за „Човек на годината“:
    http://humanoftheyear.org
    (Кликнете върху снимката на Иво Инджев, попълнете адреса на електронната си поща и натиснете бутона „изпращане“. Ще получите писмо за потвърждение, в което трябва да кликнете върху посочения линк.)
    От нас зависи г-н Инджев да получи поне признанието на публиката!

  4. На мен Айн Ранд ми каза, че “фактите са факти, независимо от чувствата, желанията, надеждите и страховете на човек”. А твоята болка не се наемам да определя – не съм специалист по “душевните” болести…Малко повече трябва да се мисли, особено когато употребявате нечии имена.

  5. Не предлагайте сивото за бяло -то си е зле прикрито дебнещо черно!

  6. Мисля си – какво ли ще се случи с откраднатите архиви щом минат в наши ръце. Не бързайте да ме пишете от другата страна на барикадата, просто съм още под впечатлението на коментарите за качествата на срс-то от делото срещу бившия министър Цонев и с-ие. Нали си спомняте, че съдията оспори истинността на протокола спрямо звученето на записа и обратно, поне няколко пъти. Ето ти я една архивна единица, запис по следствено дело № и т.н. Само че още не се е записало и ние вече го фалшифицираме. А в Наказателния ни кодекс е записано: Чл. 286. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) “Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание”.Пише тамо още: “Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

    1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

    2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

    3. използва подправени технически записи;

    4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева”.
    кофти работа, брат ми, ще ги грабнем да ги украсяваме тези архивни единици и ще гнием после по дранголниците.
    Я да си люпим тиквените семки, викам аз!

  7. Малко известен факт е, че случилото се в Катин е предопределено… или по-скоро залегнало в договора, подписан в Рапало между Ваймарската република и РСФСР през далечната 1922-ра година. В прав текст Чичерин и Ратенау са договаряли за обща граница и са отчитали като “грешка” на Версайския договор създаването на Полша. А Ленин е бил още жив и донякъде все още с всичкия си…
    По-интересно обаче ми е какво пише в нашите пазени в Москва архиви за същия период. Сухите изречения в учебниците казват, че Стамболийски се е опитвал да стопли отношенията с Югославия. Да, ама не казват, че точно тогава е имало една
    тригодишна гръцко-турска война и, че гърците са стигнали почти до Истанбул през Тракия, и до Анкара насред пъпа на Мала Азия. Та няма начин Стамболийски да не е мътил нещо зад гърба им. Ама дали ще научим някога?…
    Та се чудя за един бартер – архиви срещу паметници дали не е възможен?

  8. Решението за избиването на хиляди полски офицери и интелектуалци, затворени в лагера край Катин е взето от съветското Политбюро на ВКП /б/ начело със Сталин, а формулировката е: “Предвид на това, че тези поляци се явяват непоправими влагове на съветския социалистически строй, спрямо тях да се приложи ВМН /высшая мера наказания/” – т.е. разстрел. На Нюрнбергския процес от германците е снето обвинението за катинското клане. В България обаче двамата представители на българската държава /един митрополит и един лекар по съдебна медицина/ които са потвърдили с подписите си като участници в комисията,разследвала през 1943 г. катинската трагедия, че поляците се убити през пролетта на 1940 г. са осъдени от т.нар. Народен съд на години затвор “за клевета срещу великия Съветски съюз”.Продължавам обаче да се чудя на наглостта на постсъветските болшевики, които наричат фалшификация всяко разкриване на нелицеприятни за бившия съветски режим истини.За каква ревизия на резултатите от Нюрнбергския процес говорят, когато на този процес обвиненията спрямо германците относно катинското злодеяние са снети.А що се отнася до липсата на национално достойнство, само ще кажа: някои патриотари много обичат да говорят за “клякане пред американците”, но мълчат, когато руски политици и държавници наричат съвсем преднамерено България “Троянски кон на Русия в Европейския съюз”. Когато се държиш като слуга, ще ти говорят и ще се отнасят с теб като такъв.

  9. Въпросът за нашите архиви отмъкнати от руснаците е важен, но много по важно е да разберем веднъж за винаги колко българи, мозъка на българия, са били избити след Деветосептемврийския преврат без присъда и с присъда от Народния съд под мъдрото ръководство на братската руска компартия. Тези архиви все още са в България.

  10. Някога,след много години (по-добре да не са много),когато бъде открит нов енергиен източник или ако вече е ,да бъдат изнамерени начини за масовото му приложение в живота,а цените на днешните енергоносители се доближат до тези на минералната вода,тогава държавната дума на последните остатъци от СССР ще приеме декларация,в която да се казва че Русийската федерация е отговорна за убийството на цял самолет полски държавници в Катин през 2010г.
    И аз си хев а дрийм./Да не се бърка със сън,въпреки късния час/.

  11. GARAN4E,

    би ли ми казал, къде Иво Инджев използва в статията изразът “руски войници” по отношение на България, че да го замени със “съветски войници”? Моля цитат!

  12. “…за да научат самите руснаци, че на българската територия не е бил убит нито един техен войник…” Нямам цел да се заяждам, напротив, този блог ме обогатява. И се радвам на добрите дискусии, когато мога да науча нещо повече.

  13. Към PIPERIKON и мислещите като него.За мене никакъв бартер не може да има срещу РЕАЛНОТО премахване на паметника на шмайзера от центъра на Столицата ни!Връщането на въпросните архиви:цялостни, истински или подправени от Москва,може да има някакво значение за изследователите историци за године напред,да не говорим за реалното им отразяване в учебните програми на подрастващите бъдещи български поколения,но не и за близките 5,11,15 години.През тези години,каквото и да се напише в учебниците или специализираната литература,няма да има такова значение,като РЕАЛНОТО премахване на този символ,свидетелствуващ единствено за скудоумието и продажността на БКП,респ-за съществуващото и в момента имперско мислене на руските ръководители,достойни наследници на учителите си от сталинската СССР/справка-поведението на Путин в Берлин/.

  14. До GARAN4E:

    “…за да научат самите руснаци, че на българската територия не е бил убит нито един техен войник и това лишава от основание съществуването на паметниците на тяхната, окупационна по отношение на неутрална България, червена армия.

    😉

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.