Един от най-известните руски журналисти Леонид Парфьонов осъди остро новините на държавната телевизия.
Той каза, че журналистите от руската държавна телевизия са се превърнали в бюрократи, които обслужват интересите на управляващите.
Парфьонов заяви това по време на церемония по награждаването му с престижна награда в Москва.
Той каза, че новините на руската държавна телевизия не съдържат истински новини, а са пропаганда на управляващите.
Парфьонов посочи, че в телевизията няма критични, скептични или иронични коментари за премиера или президента на Русия.
Гледната точка на една-четвърт от населението на страната, която е силно критична към властите, е игнорирана, заяви той.
Според Парфьонов, телевизионните новини напомнят отново тези от съветско време, когато вместо истински репортажи са били излъчвани кадри от срещи на лидерите на страната с министри, губернатори и чуждестранни делегации.
Зад всеки репортаж се виждат целите на управляващите, техните настроения и идеи, техните приятели и врагове. Това е техника, позната на всеки, който е гледал телевизия по времето на СССР, каза той.
Според Парфьонов, днес повечето руснаци изглежда нямат нужда от истинска журналистика. ( Каfene.net)
Тази информация за преден път ми дава повод да кажа, че жалката картинка на българската журналистика не издържа сравнението дори и с руската. Да, Русия е на трето място в света по брой на убийства на журналисти – и без да се води война, там журналистите буквално ги отстрелват. У нас “само” ги купуват, уволняват, сплашват, пошляпват и ако не се брои почти убитият от зверски побой Огнян Стефанов, общо взето не е чак животозастрашаващо да си журналист. Но е все по-унизително.
Наскоро писах, че наградите”Черноризец храбър”, връчвани от медийните началници на журналисти, пърхащи в компанията на властници като президента Първанов и премиера Борисов, са част от този позор. С(ъ)ветска суета…Не защото наградените журналисти не са добри автори, а защото са съгласни да участват в тази дирижирана идилия.
Както се вижда, една недостойна церемония по награждаване може да послужи за достойна кауза. Стига да има хора с достойнство, които да я превърнат в такава. Може да са малко, да са единици дори, но в Русия явно ги има.
Няма ли поне веднъж в русофилска България да се намерят последователи на нещо подобно, което да взаимстват от Русия? Или от там си внасяме само разрешена от самите руски власти стока?
Който харесва журналиста Иво Инджев като защитник на свободата на словото и правото ни да бъдем информирани, може да гласува за него тук:
http://humanoftheyear.org/wp-content/plugins/wp-photocontest/viewimg.php?img_id=36&post_id=2491
И в крайна сметка кое е по-добре, да те закопаят за това, че смееш да говориш в такава обстановка, при положение, че при такива прецеденти няма нужда да те заплашват или да прибереш парите, наградите и срамно да замълчиш.
А дали човек тръгва да става журналист у нас за да говори или става такъв да му плащат целенасочено да си мълчи?
Пък ако започнат редовни убийства у нас, това какво би променило, настроението на журналистите или обществената претръпналост към новодошлият пътник в препълненият с проблеми автобус “Чавдар” който ни го сътвориха съветите и го пуснаха да ни води в неопределена посока, след като тяхната “планова” им изигра лоша шега?
Въпреки, че лично аз не понасям Леонид Парфенов като журналист той е абсолютно прав за руската телевизия. Два от централните канали са чисто държавни- държавата назначава ръководството със всичките последствия. Третия е почти държавен- на Газпром. Но има и други- например РЕН-ТВ. На тая церемония всички награди за новинарски и общественно политически програми събра именно РЕН-ТВ и нейните коментатари и водещи Мариана Максимовска и Владимир Каргополски.
По разни изследвания на зрителската аудитория за последните няколко години телевизията губи до 5% от зрителите за сметка на Интернета.
Но на по-голямата част от Русия без спътникова чиния не се хващат даже централните канали, а безплатно с чинията още около 80-100 канала. В това число и CNN и BBC, които предават на руски език.
С най-добри пожелания
Вашия московски агент
Иво Петерсон
http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/791829658-Pojelahte_da_govori_Georgi_Parvanov.html
Не сме далеч от Русия..
Към Нина Денева:
Като ви благодаря за подкрепата, използвам случая да кажа, че не бих искал да има каквито и да било нередности в гласуването, които биха имали обратния смисъл на самата идея да бъде подкрепяна правозащитна дейност.
Подкрепям напълно безкомпромисното отношение на БХК спрямо опитите да се опорочава идеята, което личи от следната им забележка, появила се на сайта им:
“Журито на “Човек на годината” в последните дни установява голям брой съмнителни гласове, подадени за една от номинациите. Молим, нека се има предвид, че такива гласове ще бъдат премахвани безкомпромисно.”
Просто не мога да се въздържа да не възкликна:
Хора, става дума за правене на добрини, а не за някаква битка, състезание, конкуренция!
Добре, че има и други медии… WikiLeaks например… 😉
Въпреки, че го бяха хакнали, все пак от WikiLeaks бяха разпратили до няколко световни медии копия от новите 250 000 секретни материали.
Ето в Guardian от “лийка” за България.
Нещичко от там:
“…Corruption among senior officials, including off-budget financial flows in support of senior leaders. Sources of funding for political candidates, and government plans and efforts to ensure funding transparency…
3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H).
… Plans and programs to manage perceptions, including through media manipulation. …
B. Energy Security and Foreign Relations
…Views about and responses to Russian plans and efforts regarding Bulgarian dependence on Russian energy. Factors, including corruption and foreign influence, affecting government decision making on key energy issues. Energy imports, including sufficiency, impact on economy, and influence on bilateral relations. Organized crime involvement in energy sector.
2) Russia (FPOL-4H).
…Senior leadership, intelligence officials, and ministerial-level vulnerabilities to Russian influence. Efforts to cooperate with or oppose Russia in support of, or opposition to, US policies. Leadership and public views about relations with Russia. Government and public attitudes about Russia,s strategic objectives in the region, and Bulgaria,s vulnerability to Russian coercion and influence. Views about Russian attempts to exploit historic and current ties in order to influence internal developments and advance Russia’s interests in Bulgaria and throughout the region. …”
Господин Инджев,
Аз също подкрепям безкомпромисното отношение на БХК спрямо опитите да се опорочава идеята и за моя радост поне до този момент всичките ваши 993 гласа са си читави и се надявам и занапред да е така. Доколкото следя резултатите от гласуването, премахнати бяха около 300 гласа от номинацията, която беше на второ място.
Желая ви успех!
Драги Г-н Инджев,
Каква по-голяма добрина може да се направи от това да информираш ближния си, да му отвориш очите и да го спасиш от заблудата ? Ако имаш две ризи и дадеш едната на ближния си, то за него това е огромна разлика, тъй като от нищо той придобива все пак нещо! Но в крайна сметка и двамата ще си останете само с по една риза, което в края на краищата не е кой-знае какво. Ако обаче на десетки или стотици бедни обясниш как си спестил за две ризи утре поне половината от тях може да имат и по четири ризи! Преценете сам и не страдайте от никакви угризения! Уверявам ви, че поне за мен сте направили много повече от “подаряването на една риза”. Дълбок поклон и благодаря! Поздрави!
И какво излиза и там и тук журналистите в масовия случай са непрофесионалисти.Добре, че има и добри примери иначе сме я втасали тотално!
А от тук може да си направите извод за отношение на политик към журналист.
http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1785922071-Diana_Naydenova_Opasno_blizo_s_Rumen_Petkov.html
ДСБар,отличен клип поднасяш.Класика в жанра е елитния представител на абв-бсп.Добре е че го има ,за да е още по-отчетлива разликата- кои какви са.Доган трябва да им е безкрайно благодарен,че ТЕ обраха ненависта и омразата от общестното и го оставиха далеч назад в класацията.
Уважаеми г-н Инджев,
Моля Ви настоятелно да обърнете внимание на следното обстоятелство:
По БТВ съобщиха, че както миналата година, така и тази година средства от БГ-Коледа отиват в унив. болница в Плевен (с шеф проф. Горчев). Главен разпределител на даренията – Г. Първанов, негов пръв другар в АБВ – съшият проф. Горчев!?!
Много интересна констатация прави SDD. Г-н Инджев, заслужава се да се разбере какво се крие зад БГ-Коледа.
Г-н, Инджев,
току-що гледах клипа с Р. Петков, с извинение бивш министър на България. Този ДСБ-ар е уцелил “десетката”!
И все пак ми беше болно за журналистката! Мисля си, че на това арогантно парвеню му трябваше интервюиращ от калибъра на Петко Бочаров.
А от тук може да си направите извод за отношение на политик към журналист.
http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1785922071-Diana_Naydenova_Opasno_blizo_s_Rumen_Petkov.html
Абсолютен циник! Някак не му прилича да се държи по този начин. Отвратен съм!
Чрез Дилян Пеевски ДПС ръководи вестниците „Монитор“,
Телеграф“, „Политика“, „Засада“, “Меридиан мач“, „Уикенд“, „Шок“,
„Минаха години“, търновския „Борба“, „Лудогорски вестник“, ловешкия „Народен глас“, бургаските „Фактор“ и „Черноморски фар“, пазарджишкия „Знаме“, списанията „Мач магазин“ и „Кулинарен Уикенд“.
С пари от обръчите на ДПС се финансират новинарските
онлайн издания „Всеки ден“, както и веригата сайтове на бившия
телевизионен водещ Николай Бареков – bnews, blife и bsport.
Официално депесарски телевизии са ВВТ и ТВ 7. Твърди се, че
Пеевски ръководи още няколко кабеларки.
ДПС вече контролира Национална агенция “Разпространение”
АД, Сдружение “Съюз на разпространителите на вестници и
списания”, “Пресмаркет” ЕООД и Национална агенция
“Разпространение 1” ЕООД с техните регионални подразделения.
Страно е защо Комисията за защита на конкуренцията, ДАНС
или други овластени структури все още не са се разтревожили от
станалото. Вероятно чакат указания от върха на изпълнителната
власт.
Странно е и спокойствите, с което журналистическата гилдия
гледа на това драстично стесняване на територията на частично
свободното слово у нас.
Несъстоялият се преход към правова държава, пазарна
икономика и гражданско общество сложи тежки окови
върху краката и крилете на медиите. Прибързан и
опростен би бил изводът: „Каквото обществото, такава и журналистиката”. След като 20 години след началото на промените непроменената комунистическа
партия продължава да осъществява явна и скрита власт, насочва жизненоважните процеси и монтира
кадрите си на възлови длъжности в държавата, манипулира обществото, налага и печели дебати по
животрептящи за нацията проблеми, да бъде винена журналистиката за провала на прехода е едностранчиво
и пресилено.
България продължава да бъде член на ЕС, който твърде
обезкопоително отговаря и на критериите за провалена държава.
“Провалена е държавата, която или не е в състояние, или не желае
да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са
държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да
са налице демократични форми на институции и форми като такива,
но те са лишени от съдържание и не функционират”, гласи
определението на Ноъм Чомски.
Така е, защото битката за наследството и с наследниците на
БКП се оказа непосилна за нацията. Без реформаторски партии и
истински лидери, без здрави кълнове на гражданското общество,
без критична маса икономически силни и духовно свободни
граждани, без икономически независими, национално отговорни и
професионално ръководени медии, България вече 20 години имитира промени и преживява конвулсиите на уморено, фрустрирано, атомизирано и аномизирано общество.
Рекорден за страните от бившия соцлагер брой собственици, главни редактори на СМИ и водещи
журналисти се оказа с по няколко „творчески” псевдонима. Тяхната политическа обвързаност,
административна и медийна власт е трудно преодолима спирачка за независимата журналистика. На „Лубянка” винаги е 1937 година, казват изстрадали прозренията си руски журналисти. Когато значителна част от медиите е в ръцете на кадри от /уж/ бившата ДС, не би следвало да се питаме защо значителен процент от публикациите, радио- и
телевизионните предавания носят чертите на активни мероприятия,
бомбардират аудиторията с данни, с мисли, емоции и внушения,
извлечени от арсенала на репресивните служби на комунистическия режим.
Вече никой не оспорва факта, че 21 години след началото на промяната най-голямата парламентарна група в Народното събрание продължава да бъде групата на Държавна сигурност. Независимо от формалното мнозинство на формално
управляващата партия или коалиция.
От президента Първанов и вицепрезидента Атанас Семерджиев
с нежния псевдоним Славейче, през първия български космонавт,
през петима министри и шестима заместник-министри на отбраната,
през неизвестен брой генерали, до 60 % от офицерите в
администрацията на президента и т. н. са сътрудничили на ДС. Най-
често на Трето управление, рядко споменаваното ВКР (военно
контраразузнаване). През последните 19 години в президентската администрация работят общо 21 сътрудници на комунистическите тайни служби. Единадесет от тях са при Георги Първанов, като петима остават в сегашния екип. Свитата от ченгета прави /п/резидента.
“Тези хора придобиха такова влияние, че практически успяха
да пресъздадат своята стара мрежа, структура на властта, в която
всички се познават и си помагат един на друг. Диктатурата получи
втори живот. В други условия, организирана по друг начин. Без
идеология. Без социализъм.” Изводът е на тазгодишната носителка на Нобелова награда за литература Херта Мюлер.
Трудно преодолима спирачка за европейския курс на страната
ни е и ще бъде обстоятелството, че с буквата „В” започват имената
на 144 кадри от ДС, които доскоро са заемали или все още заемат
възлови длъжности в МВР. А сред агентите с имена на „А” и „Б” бяха
оповестени „само” 152 души. На спечелилите – честито!
С просто око се вижда кому бе изгоден опитът за убийство на
главния редактор на „Фрогнюз”.
Честният български журналист е оставен сам с личната си позиция, често без юридическата и финансовата подкрепа на редакцията, гол и невъоръжен срещу чуковете на биячите, срещу
юридическите отдели на цели ведомства, срещу милионите на
засегнати овластени престъпници. Разлагащата морална атмосфера в повечето български медии, падащият престиж на професията, потресаващите нравствени бездни, в която са паднали доста голям брой индивиди, хранещи се във и около
журналистиката, отблъскват честния човек.
В гилдия, където професионалните стандарти и моралните
норми са диктувани от лица като „мадам В.”, чиято атестация бе оповестена от “политик-емблема” на мъчителния ни преход, едва ли скоро ще се появят журналисти като Боб Уудуърд. Същият Боб, станал легенда и получил „Пулицър” за публикациите си около аферата „Уотъргейт”, довела до оставката на президента Никсън.
Без съществени промени във всички области, страната ни ще остава най-бедната и най-корумпирана държава в ЕС. Ще спуска по-надолу от 76-то място в класациите за свобода на словото. Ту някоя нова „мадам
В.” ще оглави Съюза на издателите, ту ще изготви моралния му
кодекс, ту ще бъде удостоена с наградата „Черноризец Храбър”. И
все повече автори на текстове в медиите ще се конкурират с
жриците на най-древната професия.
Ситуациите (а, може би, ситуацията?)в Русия и България ми напомня една известна болшевистка фраза: “Който не е с нас, е против нас”. Благодаря на Eva Rot да внесе малко хумор в иначе омерзителната българска ситуация.