Светът се тресе от поредната информационния бомба на сайта Уикилийкс, но ние – не. Направо сме си остров на стабилността сред това информационно глобално земетресение. Разкритията на сайта за грами на американската дипломация, повечето секретни, казва в частта си за България, следното:
В телеграма до посолството си в София Вашингтон искал подробности за “отношенията между българските ръководители и руски официални представители или бизнесмени”, съобщава в. “Ню Йорк таймс”.
“Гардиън” отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар. “В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография”, пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата. Вашингтон искал също да научи за “корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители…подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица”, съобщава “Гардиън”.
Да виждате нещо сензационно? Че у нас и децата знаят това, което висшата дипломация на САЩ искала тепърва да научи. Друг е въпросът за доказателствата. Ето това вече би било адски интересно – като адска бомба под някои високопоставени несменяеми задници на върха на пирамидата, начена Република България. Нищо че тя е остра, не им никак неудобно да седят върху нея, опровергавайки надхитрения в това отношение стар хитрец Талейран и неговото твърдение, че на върха на щиковете не било удобно да се седи.
И на още нещо обърнете внимание: западните общества са потресени от съобщенията защото вярват на традицията борци за разкриване на управленските безобразия да предприемат смели акции в името на принципи. Нещо повече, мнозина там имат доверие на своите медии. Щом влиятелни, авторитетни вестници са преценили да публикуват съответната информация, това е индикация за основанията на гражданите да се запознаят и дори, представете си, да й повярват!
У нас авторитетът на медиите като източник на автентична информация до такава степен е смачкан, че ако не дойде някой Юрген да ни преразкаже известните истини никой не вярва на някаква си местни “смелчаци” в напъните им да алармират дезориентираното общество за нередности и престъпления. Виж, ако Юрген каже, може и да повярват. Някои…Но не всички, все пак. Защото лъжата тук е на власт и тя управлява тъкмо чрез медиите, благодарение на което фалшът е доминантата в еднопосочната връзка власт – общество.
Бас държа, че повечето българи, които изобщо се интересуват от разкритията на Уикилийкс, поучени от горчивия си опит и в този случай прилагат принципа на българското мустакарство, засуквайки мустак: “един за(д) всички, всички са маскари”! Т.е. , сигурни са, че пак някой там дърпа конците и че такова животно, като независимо информиране, нема. Толкова се постараха да му го докажат, че накрая успяха.
Със сигурност българският мустакар се съмнява в автентичността на изтеклата информация и е доста убеден във вероятността тя да е манипулирана. Ето по тази причина не е в нашата традиция да се излиза на дуел. Как да се дуелираш, като не знаеш оня насреща що за мустакар е и дали няма да те гръмне преди да си извадил шпагина…пардон, шпагата?
Ето затова сме си все “за мустака”- мускетарите се дуелират за едната чест с шпаги, а в дуалистичната действителност на паралелното общество, доминирано от лъжата, българската чест просто бива подчинявана на шпагин, зад което прозира убедеността, че дуелът с българското свободолюбие е спечелен окончателно.
Уважаеми г-н Инджев,все пак съм длъжен да Ви блогодаря,че “МЕ” цитирате,когато все още съм под впечатлението и на един епохален разговор от серията”Нека говорят!
…”,с който ни удостои умело и конституционният президент на републиката,особено в частта,че ще става каквото трябва,но не с ярост,каквато не се долавя у него,с патетика както у г-н Станишев или с дефицит на управленски умения у г-н премиера.
На времето и Луй XVIII са чудеше как съм оцелял още от Бастилията,
та му рекох:”Не им вървеше много на разните режими,В.В.,когато ме пренебрегваха!”
Тук,г-н Инджев няма как да не отбележа,че бащицата на нацията обра най-много точки с твърдението
как неговото АБВ,ще освети хоризонта с нови звезди,след като
съсипа др.,изграждани десетилетия
и зарязвайки ги бодряшки с тънка комсомолска и коварна усмивка за!!! КОМОДОР!, но не и като към мотор на възраждането!
Слава Богу,че младият български, и талантлив журналист ме е пощадил,в т.ч. и за идентични исторически времена от времето на Дофина!
Но Наше благовейно достойнство не бърза,защото е все така при отминаващата слава:”Sic t r a n s i t g l o r i a m u n d i!”,а “до вени-то,види-то и вици-то”…колко още слово и буквосъчетания!!!”
Г-н Инджев,
Надявам се, че сега разбирате защо наградата на БХК “Човек на годината” най-много приляга на Вас!
По-скоро статията трябва да се казва “Тримата мусакари”. За по-недосетливите идва от мусака. Явно в тази територия (не мога да я нарека държава)въпроса за мусаката стои на преден план. Мнозина вероятно не са и чували за Уикилийкс.
Към GB, Нина Денева и пр.: Стига сте се мазнили на Иво Инджев, ако съм на негово място бих повърнал.
Към г-н Ясен Прахов
Моля Ви да не наричате “мазнене” коментарите на споменатите от Вас.
Общото,което ни обединява в отношението ни към публикуваното от г-н Инджев е болката и тревогата за настоящето и бъдещето на България, а това в никакъв случай не е “мазнене”. Мазненето е специалитет на онези, на които е безразлично откъде ще дойдат облаги лично за самите тях. Позволете ми да не се съглася с Вас.
Виц.Дуел какво оръжие предпочитате шпаги или пистолети? Щпаги разбира се това е благородно и рицарско….е тогава за мен оставт пистолетите.
Наистина няма нищо сензационно. Съвсем в реда на нещата е дипломатическите служби да събират и предоставят на своето правителство подобна информация, особенно когато става въпрос за държава, мнението за която е мафиотска и движена от корупционни практики. Съвсем нормално е и държавния секретар на САЩ да се информира за човека с когото се среща, пък бил той и външен министър на уж приятелска държава. Спомнете си какво стана с дарението на Д. Павлова по време на президентските избори. В една демократична държава, политиците с принципи, не биха допуснали да ги заподозрат за връзки с дори не доказани мафиоти, пък били те и само за 1 000 долара. Само един бегъл поглед върху нашата действителност ще те накара да се хванеш за главата и да бягаш в “тъмни гори телилейски”. Нашата фасадна демокрация, с малки нюанси, все още е във времената от преди 30 – 40 години, когато всичко нелицеприятно се замиташе под скъсаната черга.
към Атанас Василев,
Мисля че “примерът” с Д.Павлова и това как били върнали 1000-та $ е почти неудачен, защото когато “върнаха 1000$” , за да се “дава” това като пример “във вековете”, “приеха” милионите пак на Павлова, които “тя/те” е спечелила с “честен” труд в условията на “демократичната” пазарна приватизация в БГ и ЧРЕЗ които пак “тя” или “те”, си има/имат доста солидни недвиживими имоти( в множественно число) и “капитали”, незаподозряно приети “там”.