Знаете ли коя дата сме днес? Днес е 6 декември 2010 г. Цели два дни откакто почина на 80 годишна възраст писателят Атанас Славов, който беше преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, дисидент, кулинар, познавач на джаза и чалгата, автор на английско- цигански речник, събирач на песни, случки, думи, рецепти…( така беше представен в един информационен сайт).
Защо неговата кончина не се превърна във водеща новина за медиите и не повлече прочита на съболезнователни телеграми на великите ни управници, които се надпреварваха да остроумничат траурно над тялото на актьора Андрей Баташов? Последното ни общо преживяване с Андрей беше, когато плака на авторски камерен концерт на съпругата ми. Седеше до мен на първия ред и плачеше от щастие, слушайки музиката…
Да и аз го познавах, но предпочетох да не се включвам в хора на оплаквачките. Начинът, по който Андрей практически се самоуби, е достатъчна причина за това да уважа желанието му да го няма на този свят. И не търся никакво противопоставяне, като сравнявам неговата кончина и отзвука от нея, с липсата на подобно ехо след смъртта на Атанас Славов.
Но имам право на въпроса: защо?
Ето ви един възможен отговор с цитат от самия Атанас Славов:
“Мозъците ни са толкова разбълникани от руски империалисти, български комунисти и фашистки тъпанари, че не можем да правим разлика между нация и етническа група.
Но ще дойдат млади хора, необременени и ще пердашат напред. А като тръгнат българите, нямат спиране. Много е смешно да се каже това точно сега, но ние сме работливи…”
Не е ли декември?
Г-н Инджев,харесва ми точния, ясен и концентриран изказ на Вашите материали. Това, което не ми харесва е припряността, която води до неволни писмени и в случая фактологически грешки. Сигурно и затова си има обяснение. Не вярвам да е проява на неуважение към читателите. Моите уважения, но моля поправете началото – “Днес е 6 ноември 2010 г”.
Дано да е прав.
Към Любомир Димитров:
Прав сте и аз не харесвам това в себе си, но ми е трудно да се победя.
Може би е вече късно – ще си остана вероятно такъв припрян, поне докато мога да припирам, макар да се ядосвам после за допуснатите грешки.
Ето това е загуба. Винаги съм смятал Атанас Славов за интелектуалец от най-чиста проба.Той беше това, което българския народ не можа да развие. Остър и свободен ум до последния си дъх. Потиска ме мълчанието на медиите и това би трябвало да пробужда гняв, но и съвест. Иво благодаря, че имаш съхранен колянен рефлекс и подритваш изпадналия в несвяст народ.Толкова лоша новина.