Софийските наводнения- червеното пророчество на Червенков

Георги Марков
/01. март 1929, София – 11. септември 1978, Лондон/

СОФИЙСКОТО МОРЕ

Георги Марков

На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: “Тук ще бъде пристанище Павлово”. Под надписа беше нарисуван корабоплавателния канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които щяха да се въдят в софийски води, за вицовете как ще превърнем лопатите в гребла и за въпроса – след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за софийското море.
Вероятно мечтите за преобразуване на природата са нещо много хубаво, най-малкото стимулират въображението. Красиво е човек да мечтае да види Голо Бърдо обрасло във вековна девствена гора, или Владайската река потънала в тропическа растителност като Ропотамо, или пък Дунав заставен да тече нагоре по Искърското дефиле, да пресече Шопския край и влезе в коритото на Марица. Някои биха мечтали да видят финландски езера, други биха искали алпийски красоти, трети – портокалови дървета и маймуни. Въпреки че природата е дала на нашата земя колкото искаш красота – рилските езера са може би по-красиви от финландските, Пирин изглежда почти алпийски, кюстендилските ябълки в никакъв случай не са по-лоши от портокалите, а маймуните и без промяна на природата се срещат тук и там. Затова не ми е ясно как се бе родила у нашите партийни и държавни ръководители идеята да имаме море край София. Съвсем не ми е ясно как тази идея от детинска фантазия се бе превърнала в държавна строителна програма, която влезе в действие. Ако някой от новите ръководители на страната беше поискал да преместим Витоша или да зарием Владайското дефиле, това би ми се сторило може би по-оправдано от гледна точка на нормално мислене. Все ми се струва, че произходът на тази Червенковска мечта е съветски. Защото веднаж чух на събрание следното обяснение: “Щом Москва може да има плавателен канал, Москва-река, защо София да няма нещо подобно. Така че, пренасяйки всички скъпи на тях подробности от романтичния им живот в Съветския съюз, българските партийни ръководители решиха да пренесат и Москва-река. От икономическа, техническа и естетическа гледна точка реализирането на тяхната мечта за море край София беше толкова абсурдно, колкото и създаването на пустинен оазис край Пловдив. Предполагам също, че названието “Софийско море” също дойде по линията на помпозните имена, които инфантилни младежи обичат да произнасят, за да смайват околните. Бедата в цялата работа е, че такива хора управляваха страната и притежаваха власт, с която биха могли да се опитат да развъждат крокодили във Владайската река. Слава Богу, че нямаше крокодили в Москва-река. Отгоре на всичко, за цялото това мероприятие, друг плащаше. Може би нещата биха звучали малко по-иначе, ако Политбюро, Централния комитет и другите отговорни другари сами се бяха запретнали да копаят или накрая заплатеха всички разноски по осъществяването на мечтите си вместо да карат хората да работят безплатно. Но последното нещо, което човек може да търси у този вид хора, е чувството за отговорност.
И така в началото на петдесетте години, при напълно разстроено стопанство, мизерия, оскъдица из цялата страна, ние бяхме призовани да започнем строежа на софийското море, което щеше да се състои от система канали и езера. Доколкото си ми е известно много от консултираните технически специалисти се бяха изказали решително против този неоправдан и необмислен проект. Но въпреки това партията пусна в действие совя мотор и тежко на този, който дръзнеше да оспорва проекта. Всеки гражданин на голяма София беше задължен да отработи известен брой работни дни, които варираха от 3 до 20 /до колкото си спомням/. И тъй като почти всички тези хора работеха, то отбиването на ангарията отначало ставаше ставаше за сметка на почивните им дни или годишните отпуски. Ала изглежда, че на вожда, който гореше от нетърпение да плува с яхта от Панчарево до Павлово, това се видя твърде бавно и недостатъчно. Внезапно беше издадено нареждане, което за няколко години всяко лято и есен разстройваше значително нормалната работа на предприятия и учреждения, а именно: онези, които имаха да отбиват трудови дни за канала, да правят това в работно време. Всеки си спомня хаосът, който настъпи навред, когато значителна част от служители и работници биваше извеждана всеки работен ден край София, за да копае за мечтата на Червенков и неговите наследници. Маса гишета и важни бюра трябваше да се затворят, хора изпълняващи важни функции в производството трябваше трябваше да оставят текущата си работа и да отидат да копаят. Главната тяжест падна върху чиновниците, които по онова време бяха смятани за лентяи. Ние се събирахме на определени пунктове рано-рано сутринта, след това пристигаха камиони, качвахме се и с песни пристигахме на съотвеното място, което предствляваше някакъв безнадежден ров. Голямата част, разбира се, бяха жени и момичета, които никога през живота си не бяха хващали кирки и лопати. Резултатът от тяхната работа беше почти плачевен. Повечето от тях така стояха, приказваха си и въобще не похващаха работа, въпреки настойчивите апели на съответния отговорник. Аз лично се съмнявам дали средното количество изкопана пръст по време на всички трудови дни надхвърляха една кофа на човек. Милиони работни дни бяха пропиляни за нещо, което два багера можеха да свършат за един месец. На всичко отгоре времето съвсем не покровителстваше идеята за изкуственото море, често валеше дъжд и сума народ се изпоразболя, така че след трудовите дни по работните места, вместо хора се появяваха медицински свидетелства. Но партийното и държавно ръководство настояваше. тогава се запитах – защо те всъщност не приложеха сериозна строителна техника, защо не използуваха масово машини? Отговорът неизбежно беше, защото на построяването на изкуственото море се гледаше не само като на строеж, а преди всичко като за тероризиране на хората, за упражняване на непрекъснат натиск върху тях, за провокиране на нервните им системи, защото онзи, който внезапно възставаше срещу тази лудост, се изпращаше на доста продължителен трудов договор край Дунава или другаде. И трябва да кажа, че провокацията беше огромна, защото аз поне не познавам нито един здравомислящ гражданин, който за секунда дори да е повярвал, че ще се вози на кораб около София. Дори най-фанатизирани и дисциплинирани партийци мърмореха и казваха: “На гол корем – чифте пищови”. Някои средни партийни ръководители, които имаха важни производствени задачи, остро възразиха срещу отклоняването на хората им за “морското” строителство. въобще в низините се надигна цяла вълна на разума срещу лудостта. Но въпреки това работата по каналите край София продължи. Вече съм забравил колко години трая това чудо, може би седем, може би повече години, защото беше нещо обикновено да потърсите някого и да ив кажат: “Ами той отбива трудова на канала”. Едва ли друг обект в България е предизвикал повече псувни и проклятия от Софийското море. Колко пъти чиновничките от предприятието, в което работех, са плакали пред мене, че не могат да дадат неделите на децата си, а трябва да ги жертвуват заради маниащината на шепа безотговорни ръководители.
Постепенно, с годините работата по каналите започна да намалява, но дълго време тя не спря. Партийният и вестникарски ентусиазъм за корабоплаване през Боянските ливади се изпари, но хората продължаваха да се изпращат да копаят, просто така, да се намират на работа, въпреки че едва ли някой вярваше в това прехвърляне на пръст. И така нещата продължиха до началото на шестдесетте години. Спомням си добре, него ден бях в “Литературен фронт”, когато главният редактор Гошкин с презрение съобщи че инженери открили, че ако се пуснела вода в канала Панчарево – Павлово, цяла София щяла да се издави. Каналът, който беше на по-високо ниво от града, пропускал, а освен това имало и някакви стари римски канали, които щяли да наводнят София. И така официално се сложи край на първото действие на комунистическата трагикомедия, наречена “Софийско море”, а именно копаенето на морето. Но хората биха били големи оптимисти, ако си мислеха, че с това се свършваше. Защото следваше второто действие – закриването на морето, което трябваше да бъде направено от същите ръце на обикновени и безправни хора, които бяха копали. И това закриване също отне години, и предизвика същите псувни и проклятия. Бях вече на работа в издателството, когато мои колежки отиваха да зариват.
Достоевски в своите “Записки из мъртвия дом” разказва за различни наказания, налагани от директора на сибирската каторга – някакъв майор-изверг, който имал налудни идеи и наричал себе си “Цар и Бог”. Каторжниците били в състояние да понасят и най-трудните изпитания, но онова, което бе ги смазало напълно, е било чувството за безсмислица, когато, пише Достоевски, нареждаха да наливат вода в каца без дъно. Софийското море, или ако щете плавателните канали край София, бяха такава каца без дъно, в която изчезваха не само трудът и парите, но и отговорността за тях.
И така, след много години на копаене и зариване, една нощ надписът на спирка Павлово “Тук ще бъде пристанище Павлово” изчезна. Както опитните журналисти заличават умело всички следи на извършеното престъпление и прикриват всички улики, така и у нас днес едва ли ще намерите останали следи от канали, кораби и пристанища в землищата на Драгалевци, Симеоново или Дървеница.
Но едно нещо не може да бъде изличено, въпреки времето и неспирния заглушаващ вой на партийните високоговорители – спомените на хиляди и хиляди хора, които и до ден днешен повтарят в разни варианти думите на оня драгалевчанин, който когато го запитали защо е закъснял за работа, отговорил:
“Ами чеках параодо да дойде… па като не дойде… тръгнах пеша…”
За мене тази злощастна история за “Софийското море” е извънредно забележителна, защото по най-красноречив начин разкрива типичната безотговорност на режима. Нека започна с това, че в която и да е буржоазна държава подобна идея още от самото начало щеше да бъде посрещната с ураганен огън на опозицията, щеше да бъде разнищена до дъно, щеше да бъде изнесена на показ стопанската и техническата несъстоятелност и нейното провеждане щеше вероятно да доведе до падане на правителството. У нас не стана нищо подобно. Критичните гласове, доколкото ги имаше, бяха зад врата или под юргана. Контролираната от режима преса не обели нито дума, въпреки че едва ли имаше главен редактор, който да не смяташе цялата работа за лудост. Когато партийните и обществени организации у нас днес претендират за някакъв вид честност, трябва да кажа, че историята със “Софийското море” дамгоса и тях с неизличимия печат на безчестието. Нито една партийна организация не дръзна открито да възрази срещу това разхищение на човешки сили и материали. Партийният морал тук се изрази в неговия най-точен образ – заешкия. Угодничеството и сервилността от онова време са зловещ предвестник на всякаква бъдеща маниящина на ръководството.
Забележете, до ден днешен, под никаква форма не беше направена каквато и да е критика, самокритика или забележка по отношение на цялата история. Не бе потърсена отговорност от никого, и никой не беше наказан. Чувството за отговорност, както казах, изчезна в кацата без дъно. Това, което във всяко уважаващо себе си общество е невъзможно, у нас беше в реда на нещата. Или отново невидимите и незнайни врагове бяха виновни?
Понякога, като си пирпомням проливните дъждове и мокрите до кости, свили се в калта под Драгалевци, машинописки, секретарки, чертожнички, лекари, зъболекари, медицински сестри и т.н. се питам с какви очи нашите вестници вдигат шум до небесата за това, че някой си продавач на кисело мляко “леко ударил кантара” или пък някакъв работник задигнал дреболия за двадесет стотинки? С какви очи те се занимават с дребни кражби, дерибейства и произволи, а останаха напълно слепи към една толкова обемиста “морска” история? Що за морал е да се търси отговорност от кондуктори, портиери и метачи за дребни провинения, а се отминава едно от най-голимите и безотговорни разхищения в нашия живот? За какъв вид гражданска честност говорят партийните агитатори, същите, които качваха хората в камионите на два пъти – за да копаят, и да зариват? Нямаше ли в Целия Централен комитет една честна душа да стане и да запита открито: “Кой ще плати сметката?” За какво комунистическо верую ми скандират дузина парчета, когато въздуха звънтеше от тази подигравка с цял народ?
А може би всички те нито знаят, нито помнят, защото никой от тях не бе ходил нито да копае, нито да зарива “Софийско море”.

Електронна публикация на 19. януари 2003 г.
Публикация в кн. “Задочни репортажи за България”, Самиздат, С., 1980, с. 174 – 180

1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

35 мнения за “Софийските наводнения- червеното пророчество на Червенков”

  1. Гениално!!!

    /Как да не го боцнеш такъв с рицина…/

  2. На времето, преди около 20-30 години имаше едно пророчество, според което сега трябваше да живеем във време, в което “всеки пред всеки за всичко е отговорен“.Нищо подобно обаче взора не види.Никой за нищо пред никой не отговаря.Някакви си институции си правят някакви си реформи, други пък нарушават някаква си конституция, трети си приемат някакви си закони за лична употреба.По някакви медии някакви си пишман политици се обвиняват за някакви работи.Някакви журналисти водят някакви предавания като някакви прокурори.Някакви прокурори се държат като някакви съдии, а те пък се изживяват като някакви хотелиери.И така нататък и така нататък.Тъкмо щях да питам “Къде сме ние?“а, то така някак си дошъл и Никулден.Хайде да ни е честит!

  3. Аз живея в София, Младост1 и точно под прозореца си виждах фамозния канал. Разделяше Младост1 от Младост2. Простираше се от изток на запад до където поглед стига. Зимно време децата се пускаха с шейни по склоновете му. През лятото се събираха… рибари край образувалия се гьол. Просъществува чак до началото на 90-те години. Тогава го засипаха и пред нас направиха бензиностанция Шел.
    Нищо не се е променило за половин век в България, уж живеем в демократична и “буржоазна” държава вече а порядките са си същите. Решава се да се строи АЕЦ за милиарди левове и въпреки несъстоятелността на това решение то бива упорито пробутвано напред. Гласовете на разума са заглушавани. Медиите съучастнически пригласят на властта. За народа ще са само “трудодните” на новия гьол, този път край Дунав.

  4. По стечение на обстоятелствата в последните дни се срещнах, прекарах време заедно и говорих с 5-6 човека на възраст 60-65 год. 4-ма бяха българи. От тях имаше само един, който с чисто сърце си признаваше за абсурдите при комунизма и какво истинско зло всъщност е бил режима. Останалите пееха песента за построеното, маскарите, “големия” държавник бай Тошо…Нямаше прагматичен довод, икономически, статистически или човешки, с който да ги убедя, че са в грешка. А опитах.
    Явно няма как, ще трябва да се чака още 7-10 год. за да се опитаме да внедрим истинска демокрация в тая объркана държава.
    Другите двама, с които говорих бяха англичани…

  5. Ключово изречение в цялата статия е: “Угодничеството и сервилността от онова време са зловещ предвестник на всякаква бъдеща маниящина на ръководството.” – По същия начин и днес главните редактори, както и всички нормални хора, виждат и осъзнават безчинствата, маниите и престъпленията на управляващите, но всички медии изглеждат все едно са сключили картелно споразумение да мълчат.

  6. Ех г-н Инджев спомени, спомени ама да беше само канала и морето. Като се огледаме около себе си какъв титаничен труд сме положили (за 70 г. вече)от края на втората световна война до ден днешен да превърнем красивата си природа в уродливи панели заводи и всякакви други железа и бетони. Като си помислим какво невероятно изпитание на духа е в ден днешен да ходиш по тротоарите на столицата да се радваш на градинки. О забравих за “прекрасните” моменти в дните на конгресите на БКП, когато лъскаха “Витошка” и затваряха магазините за простосмъртните и в тях пускаха само конгресмените. Ами в тези трудни дни на пазар сигурно им се е искало да си имат и гондоли и море.

  7. Май идеята беше да се прокопае канал от Черно море до Кремиковци, та руските суровини да пристигат по вода!?

  8. Страхотен е Георги Марков, неговите “репортажи” трябва да се изучават в у-ще и като литература и като история, би трябвало и старите поколения да ги прочетат, та евентуално нещо да им проблесне в загладените мозъци. Но не би!
    Не се сещам за нито едно забележително творение комунистическо. Всичките им сгради са от грозни по-грозни, всичките им заводи – на неподходящи места и в повечето случаи – неподходящи производства – Кремиковци? КЦМ-то край Пловдив?, нефтохима край Бургас? – просто ужас …

    Съсипаха една прекрасна държава, разориха я, унищожиха природата й и деморализираха народа й! Ето, това направиха другарите и продължават в същия дух, просто няма кой да ги спре!

  9. До 42
    Един приятелски съвет, когато се говори с комунисти има следните правила:
    1.С комунист никога не се спори
    2.Комуниста винаги е прав
    3.комуниста никога и по никакъв начин не се извинява
    4.за комуниста вината винаги е в хората, а не в идеята.
    И на края не искам да съм черногледа ама както сме я подкара ли няма да ни стигнат още 30 години да се излекуваме от ужасно заразната болест комунизъм.

  10. А пък аз се чудех защо на бетоновият възел на Софстрой в кв.Дървеница му казват “плавателен канал”!!!
    Е ако беше станал имаше да си цупуркам на воля а сега трябва да ходя чак до околовръстното ама там е опасно не само канута има а и автомобили 🙂

  11. Много,много благодаря за този прекрасен текст!!-Истинско удоволствие за измъчените ни и видиотени души…Велик бълг.мъченик е Г. Марков !!

  12. Към Росица и г-жа Д.М.
    ———————–
    Ще Ви припомня епизода с художничката Зоя Паприкова,
    дъщеря на ген.Паприков и нейни колежки,когато се застъпили за маркирания от тогавашната полиция
    Стоян Сотиров,поради неговата подривна дейност срещу отечеството,в полза на СССР,милите родни славяни и чутовния дядо Иван…
    Замолиили княгиня Евдокия,именно от висотата на нейното княжеско достойнство,да се заеме с грижата за колегата…и тя доста поизненадана,както била гърбом,рекла:
    -Едно предчувствие проряза сърцето ми…ще ви се случи да
    преживеете комунизма и да разберете кого и какво спасявате сега…ще си кажете,че тя говори презрително,понеже царе и аристократи имат естествена омраза срещу комунизма.Толкова се ви решенията по световните проблеми….толкова!
    ………………….
    И тъй като бать й Кирил се имал нещо си с Никола Гешев,полицаят спасил Стоянчо,а после същият -от благодарност!!!- “довършил” благодетелките си една по една след Девети…
    ——————————–
    Тъй като когато не бях бат,?,а бачо ме бачкосваше бивш посланик отвъд Атлантика и още преди много събития,лично старият Станишев го замолил да обгрижва своето момче..
    Серьожа…и така до предшественик на ББ….
    Казвам ви го,за да не псувам,а и защото на мнозина не им достигат уменията присъщи на лукави противници .
    Но бликат много други при появата на всеки нов Иво,докато го прекършат,но не и за да се огледат защо и у кого има също вина!!
    Няма да са 30 години,но не всичко е в камара от прилагателни и хвалебствия!

  13. Г-н Инджев, Георги Марков го написа това тази сутрин… за събития, които се случиха вчера и които ще се случат и днес също…

  14. кометар в mediapool за южната дъга
    “Относно: на море
    Автор: Норек
    Получено на: 6 Декември 2010 15:27
    Сега като открият магистралата до морето, тя също ще се наводнява. Това хич не е случайно, защото правителството ще раздаде по една подведница на всеки, който от къщи директно се потапя, минава по околовръсното, после по магистралата и изплува някъде около родната къща на Божидар Димитров в Созопол. “

  15. Това ли са проблемите на деня? И това ли можеге да дадете на хората днес? Искате да сте водещ журналист. Няма да стане така.

  16. Към: 6tak:

    Не искам да съм “водещ журналист”- това си ваша лъжа, на която сам си вярвате.
    Колебая се дори дали изобщо искам да се наричам журналист в страна, в която журнаистите са превърнати в обслужващ персонал.

    И си е ваш проблемът, че изобщо “ме има” в полезрението ми – не е като да съм ви карал да четете есето на Георги Марков насила (макар, ако имаше справедливост, такива като вас трябваше наистина да бъдат подлагани на такова “мъчение”, за да им влезе нещо в главите).

  17. ДЕВЕТТЕ ЧУДЕСА НА СОЦИАЛИЗМА

    1. ВСИЧКИ ИМАХА РАБОТА!
    2. НЕЗАВИСИМО,ЧЕ ВСИЧКИ ИМАХА РАБОТА,НИКОЙ НЕ РАБОТЕШЕ!
    3. НЕЗАВИСИМО,ЧЕ НИКОЙ НЕ РАБОТЕШЕ,ПЕТИЛЕТНИТЕ ПЛАНОВЕ СЕ
    ИЗПЪЛНЯВАХА НА 100%.
    4. НЕЗАВИСИМО,ЧЕ ПЛАНОВЕТЕ СЕ ИЗПЪЛНЯВАХА СТО НА СТО,В
    МАГАЗИНИТЕ НЯМАШЕ НИЩО.
    5. НЕЗАВИСИМО,ЧЕ В МАГАЗИНИТЕ НЯМАШЕ НИЩО,ВСИЧКИ ИМАХА
    ВСИЧКО.
    6. НЕЗАВИСИМО,ЧЕ ВСИЧКИ ИМАХА ВСИЧКО,ВСИЧКИ КРАДЯХА.
    7. НЕЗАВИСИМО,ЧЕ ВСИЧКИ КРАДЯХА ,СТИГАШЕ ЗА ВСИЧКИ.
    8. НЕЗАВИСИМО,ЧЕ СТИГАШЕ ЗА ВСИЧКИ,ВСИЧКИ БЯХА НЕДОВОЛНИ.
    9. НЕЗАВИСИМО,ЧЕ ВСИЧКИ БЯХА НЕДОВОЛНИ,ВСИЧКИ ГЛАСУВАХА “ЗА”

    P.S….Имаще такова животно!!!!

  18. Помня VEF-ът в кухнята, слушахме Свободна Европа, ВВС, репортажите на Г.Марков, новините “пречупени” от другата гледна точка, Владимир Костов(после излезе че бил ДС). После дойде казармата, Трета армия, “Бермудския триъгълник”, “Бомбай”, гладът, бръсненето с лимонада поради липса на вода, ритането по краката за да ни “направили мъже”. Две години мизерия и мръсотия….Остана “ползата от загубеното време”….Всеки някъде в себе има поне един “задочен репортаж”. И е хубаво да се казва не само истината но и цялата истина, с простички думи, за да е “ясно и точно”. Георги Марков бе първият, който започна да казва ЦЯЛАТА ИСТИНА простичко, по човешки разбираемо….

  19. Нямаше ли в Целия Централен комитет една честна душа да стане и да запита открито: „Кой ще плати сметката?“ G-n Indjev vseki chesten komunist znae otgovora na tozi vapros. Toi e: “Drugite!”.

  20. Към г-н Инджев,
    Обръщам се към Вас по повод писането на 6так, като предварително се извинявам, че не го правя в качеството си на ваш защитник, защото нямате нужда от това.Чувствам се лично засегната, тъй като за съжаление огромната част от българите не разбраха, че именно в това което коментираме е сериозния проблем и на мен лично много ми се иска да се коментира всичко това което се случи по времето на Тодор Живков. Защото това не е все още история, а и настояще.Защото тези хора все още диктуват нашите съдби. Защото нашите поколения много добре знаем от какво сме били лишени и не става въпрос само за храната и колата(които също бяха регулирани и диктувани ), а в същото време ни бяха отворили магазини от сорта “Показен”, “Кореком”, “Тексим” и т.н. Извинявам се за емоцията която личи от писаниците ми но всичко това е доста болезнено г-н 6так и мисля, че тук списващите заедно с г-н Инджев сме даже прекалено добри опитвайки се да спазим добрия тон.

  21. За съжаление комунистическата строителна инерция набрала скорост с “Москва река” край София, минала през безсмислените строежи на соца (виж Росица)продължава с бетонирането на Черноморието и природните резервати вече при пазарна икономика подправена с корумпирани чиновници и политици.

  22. Към DOKO.
    Уважаеми,ако тогава е имало поне един който да зададе този въпрос,то сега държавата щеше да е друга.
    Жив и здрав да е г-н.Инджев,че има кураж да пише,и не малко хора които го подкрепят,за да е жива надеждата,че някой ден може и да просветне.

  23. Драги съотечественици,отрадно е,че полският президент Коморовски уверява своя гост и руски колега,как двете страни могат да преодолеят драмата на една трудна история след Катин,видно и от решенияата на руската “Дума”, и думата на г-н Дмитрий Медведев.
    Но,на “бедния”!!!??? български управляващ елит 2011 г.,цели поколения няма да простят липса на визия и далновидност,като достоен член на НАТО и ЕС с исторически багаж от най-добрите нрави на хилядолетни традиции,по които БКП и нейните “откачалки” още от Бузлуджа завличат България.
    С термина “откчалки” един могъщ президент зад океана окачестви свои опоненти,които не са в час с предизвикателствата на времето и събитията от Полша,ще бъдт точно толкова радостни за него като съюзник,колкото и бъдещи пробужадания на обновена и правилна България,за която е сложил кости и един крал юноша 1442 г.???

  24. Do Vasilev

    Emi az ne kazvam drugo. Prosto nabliagam na associaciata “chesten komunist”. Sigurno ima i takiva…KApis

  25. Добре тогава! Ето ви нещо по-различно и градивно, но в същия контекст:
    Нека издигнем кандидатурата на Иво Инджев за Президент на РБ!
    Как прекрасно би звучало само: Авторът на “Президент на РъБъ” е предложен от граждани на РБ за Президент на РБ…
    Казвам това обаче съвсем сериозно независимо от получилия се каламбур.. Има ли съмишленици? Редно би било може би да се пита самият Иво, но.. защо..? За мен той е достоен! Да, но ще кажат някои, това ще го подложи на нови удари и предизвикателства… унижения… Но нима неговата позиция тук в този блог не е точно това? Защо да го “щадим”?! Важното е да застанем зад него и да ударим последния шамар на Първанката… И на управляващите…А дори и да не стане честните хора ще видят, че в РБ има хора, които мислят и действат по-различно.. Ето това е..
    Предлагам също Атанас Чобанов да оглави предизборния щаб.. И с него несъм обсъждал.. Сега имате думата, оплюйте ме и кажете, че по-тъпо нещо не може да се измисли.. Кажете, искам да чуя за да знам че първановците, борисовците, стенишевците, догановците итн няма никога да свършат…. начело на държавицата ни..

  26. „chesten komunist“.
    Няма такъв,не е имало,няма и да има.

  27. По мое скромно мнение явление “честен комунист” не съществува. Словосъчетанието-нонсенс е просто синоним на личност с умствена недостатъчност. По този повод се сещам за добър стар виц:
    “Попитали радио “Ереван” възможно ли е един човек да бъде едновременно честен, умен и комунист. Отговорът бил – не може:
    – щом е умен комунист, значи не е честен;
    – ако е честен комунист значи не е умен;
    – ако пък е умен и честен със сигурност не е комунист.”
    Сещам се и за четвърта възможност – глупав, алчен, безскрупулен мошеник-комунист!Но тук вече навлизам в територията на Щастливеца.

  28. Моля не бъркайте редовите членове на БКП, повечето от които бяха обикновенни работници с престъпната върхушка, та те самите бяха подложени на същите безумия каквито и другите българи.

  29. До DOKO

    Много ясно ми се иска да чуете и разберете веднъж за винаги, че таково чудо “честен комунист” НЯМА. Ще Ви обясня защо??? Не е нужно да си крал, да си се възползвал непременно от служебно положение самият факт, че ИЗПОВЯДВАШ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИДЕИ е достатъчен да доведе до престъпни действия и намерения достатъчно голяма маса от хора. Затова горе списващите се опитват да Ви дадат обяснение.КОМУНИЗМА е една утопия, която неизменно води до извращения не зависимо кой и защо я изповядва тази идея затова няма честен комунист, както и няма честен крадец.

  30. Само човек,живял в ония времена,когато дори някакъв намек за съмнение,да не говорим за критика на партийната политика се считаше едва ли не за престъпление,може да разбере какъв доблестен човек беше Георги Марков.Когато,иначе талантливите ни творци,трябваше да изкажат своето неодобрение за едно или друго “отрицателно явление”,бяха принудени да се изразяват метафорично,за да не си навлекат гнева на Милко Балев,респ.на Тодор Живков,Георги Марков написа “Задочните репортажи”,заради които заплати с живота си.

  31. Chesten komunist e 4ovekut napusnal komunisticheskata partia i prestanal da bude pove4e komunist. Zatova toi bi bil 4esten komunist v minalo vreme i to samo v momenta na hvurlyaneto na partiinia bilet…

    Sry ama v bibliotekata nyama cyrilica.

  32. Прочетох с интерес статията за време в което не съм бил роден. Видях и коментарите. Това което прави впечатление е, че хората в България нямат понятие що е това “Комунизъм”, “Социализъм, “Демокрация” и “Политика”! Понятията се объркват, вплитат едно в друго, използват се като нарицателно, определение за миналото и бъдещето… Използват го и млади и стари, осъзнати и не осъзнати. Спорим хубаво ли е било преди, какво ще бъде след години, а всички дружно си затваряме очите пред истината!
    “Комунизъм” е политическа идеология която съществува само като теория, написана в една книга. Той реално не е съществувал, сигурно и няма да съществува в идеалната си форма!
    Всичко което ни се случва днес е плод на хората на България! Народ, на думи голям, но винаги застанал на мост с калимявка и фес в ръцете, чудещ се кое да хвърли в реката… Политика в държавата отсъства от 20 години! Дългосрочните стратегии свършват на хартия заедно с мандата на упраляващите! Непрекъснато наблюдаваме как някой сменя лагера, от БСП в СДС, от там в ДПС, ГЕРБ и т.н. Това е смяна не само на цвета на бюлетината, това е промяна на възгледи, политически убеждения и идеология! В общи линии “фурнаджийски лопати”! Не са лоши настоящите или предишните управляващи, лоши са хората на България! Сами убиваме бъдещето на децата си! Вече власт имащите хора обърнаха политиката на 3-ти клас в училище. И споровете, и идеите им са просто смешни!
    Някой знае ли какво предлага БСП, като непрекъснато критикува ГЕРБ?
    Ами ако те дойдат на власт какво ще правят? Отговор няма, няма и ПОЛИТИКА!
    Ние сме страхотен народ, ама “НЕ е важно Аз да съм добре, ВАЖНО е Вуте да е зле”!
    Дано останат българи в България, защото има изход от положението в държавата: Терминал 1 и 2…

  33. Към ХХР,
    Личи си, че говорите за време, в което не сте били роден. Комунизмът не е идеология, той само използва други идеологии проповядващи свобода, равенство и братство. Дори Хр. Ботев е бил заблуден!
    Ако прочетете “Едноетажна Америка” на Илф и Петров, ще попаднете на едно описание на плакат, който са видяли при пътуването си в САЩ, гласящ: “Комунизмът е форма на управление възможна само извън САЩ!” Ето това е комунизмът, форма на управление! Подобна на някои други такива, както фашизма и познати нацял свят (и от части в България – Желю Желев), като ТОТАЛИТАРИЗЪМ.
    А в България политиката отсъства не от 20 години, а от 65 години! От 20 години само има шанс да се появи. Но още не е. Можеби поради това, че не сме си отговорили ясно какво е комунизмът!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.