Демонтажът на лъжата минава през нейния паметник

64 мнения за “Демонтажът на лъжата минава през нейния паметник”

1. А мужиците в Русия гръмнали паметник на “другаря В.И.Ленин” 🙂
   Те толкова ли много го уважават?
   Г-н Инджев честито класиране радвам се че толкова много човеци Ви подкрепиха.Успехи и във бъдеще !

2. Подкрепям изцяло предложението!

3. Господин Инджев,

   Сърдечно Ви поздравявам за „Наградата на публиката” на Българския хелзинкски комитет!

4. Г-н Инджев, необходимо е подписката за преместване на чугуненото чудовище да продължи. Вече е студено, не е време за улични действия, но затова пък Интернет или някакви други форми могат да се използват. Повярвайте, подкрепилите дотук 1200 човека са нищожна част от онези, които биха подписали дори с кръвта си писмото до Негово Превъзходителство.
   Иначе текста и на двете писма е не само умен, но и достатъчно емоционален.
   Изпитах истинско удоволствие да прочета: “Очаквайте още инициативи, защото няма да се откажем, както мнозина други преди нас.”

5. какво друго ни остава освен да си пожелаем тази година паметника в софия – догодина да махнем и този в пловдив

6. Какво да се коментира… Само констатацията, че “няма нито един убит съветски войник” трябва да се уточни. Има 10-тина убити СССРски войници в България, но ги разстрелва собственият им СМЕРШ (Смерть шпионом. Както се разбира- да попълва бройката.От чекистка бдителност, значи.
   Иначе, както се знае, окупаторите воюват у нас изключително с ракиените казани и с фустите на жените по къра. Има описание на шока на мужиците от българското изобилие в селата. Точно заради този деморализиращ контакт “със Запада – България” почти ВСИЧКИ войници от ІІІ-ти Украински фронт превантивно са били натирени в ГУЛАГ чак до 1956. И там- пише това един полски разочарован комунист- Александер Ват, който от 1939 е концлагерист в Сибир- “нощем те стенеха насън и бълнуваха за богатствата и красотите на Румъния и България”.

7. Tragediata ne BG e ne tolkova v kamennia monument na ruskoto igo.
   A v jivite i upravliavashti simvoli na tova. Poredniat takav simvol mai shte se okaje Toi.

8. Както казват англоезичните:”No
   comпents”!!!Всичко е,и си остава ИСТИНА!!!ПОДКРЕПЯМ Ви!!!

9. Браво, точно така трябва да се действа! Позволявам си в тази връзка да предложа: след като паметника на съветската армия в София бъде преместен в музея на комунизма, ний, пловдивчани, веднага сме готови да харизаме паметника “Альошка” на същия този музей, и то съвсем безвъзмездно. Всеки ден, отивайки на работа, този паметник, стърчащ на най-високото място в града, ми боде очите. Откъдето и да погледнеш към центъра на Пловдив, все тоя стърчащ фалос се вижда, което и демонстрира много точно какво направиха сталиновите сатрапи с българската свобода през 1944 година: таковаха й майката!

10. Радвам се много, че името ми не присъства тук. Аз никога не бих могъл да се обърна към наместникът на генерал-губернатор Путин в България културно, по-скоро бих направил темане на Султана!

    Така де, това не е важно. Признаването на клането в Катин беше добро, но за Русия-вече неизбежно. В нейната история е традиционно нещата да се случват сравнително 100 години по-късно от колкото в цивилизованият свят.

    Друго нещо, което ще повдига е, че Катинското клане е капка в океана на съветските престъпления, били те директни или благодарение на екипите от експерти.

    Едно от тях е Гладоморът, който Русия едва ли ще го признаят близките 50 години. През 2008 година тяхната “Дума” отсъжда, че не било геноцид, да, дори да не е ЦЕЛЕНАСОЧЕН ГЕНОЦИД, това пак е престъпление срещу човвечеството, планирано или не, то се случва ЗАРАДИ некадърната съветска диктатура. Която сама по себе си е и незаконна. 10 милиона.

11. Доста мазно писъмце до руския посланик, в което безусловната капитулация пред армия на държава в състояние на война с България е наречена “мирно посрещане”. Нейсе!
    И пълно вътре с думи, думи, думи и тук-таме топоними.

    Целта е да се махне паметникът, че да не ни личи под чий ботуш сме, нали?
    Истината е грозна, но по-добре да бъде на показ, отколкото да я крием под пудрата на псевдодемокрацията, както изнася на кукловодите…
    За да се знае!

12. Аргументът, че не е убит нито един съветски войник в България, ми се струва не достатъчно убедителен. При положение, че Израел ще строи паметник на Червената армия с мотива “Монументът ще изрази признателността на Израел към руския народ, изиграл ключова роля в победата на антихитлеровата коалиция във Втората световна война”. Предполагам, че отговорът на Руското посолство ще бъде в този дух.

13. ПОДКРЕПЯМ ИЗЦЯЛО!И ВИ БЛАГОДАРЯ.

14. Подкрепям и аз предложението и се присъединявам към инициативата.

    Мисля че са много важни изреченията:
    «Позволяваме си тази препратка към историята заради очевидния факт, че тъкмо тълкуванието на историята е свързано с нашата дейност.
    Според нас историята се интерпретира твърде превратно по отношение на топонимите на държавата СССР, демонтирана от Русия на собствената й територия, която обаче е съхранила у нас непокътнати монументалните си белези.»
    и това е именно защото колкото и думи да бяха изговорени там против комунизма и за демокрация , колкото и декларации да бяха приети , признанията които са направени до сега от Русия бяха направени под натиск и след упорита борба.
    И колкото често Медведев говори за модернизация , така често говори и за «недопускане на пренаписването на историята» и макар и отлично мотивирано и назоваващо нещата с истинските им имена , обръщението ще бъде възприето от Русия и от нейната Дума именно като такъв «опит за пренаписване».

    А истинско пренаписване трябва да има и затова очаквам да се започне един продължителен пинг-понг между «царя» и «пъдаря» , а хората които стоят зад инициативата ще се наложи да организират тези споменати още инициативи и ще трябва да има организация , постоянство , решителност и т.н. , всички неща необходими за постигане на какъвто и да е успех и да не се позволи всичко да остане само пинг-понг.

15. Не виждам защо руското посолство трябва да бъде осведомявано за суверенни български намерения. Независимо от защитата в писмото на позицията на авторите му, то показва едно желание за привличане на мнението на посолството. Но дори подписаното по въпроса междудържавно споразумение предвижда едностранни стъпки за промяната му. „Съгласуването” с руснаците издава слабост, от която ще се възползват противниците на идеята за премахването на символа на тоталитаризма (това не е паметник след като не е издигнат в нечия памет). Едва ли не по-„целесъобразно” щеше бъде да се държи официално в течение американския посланник, който би могъл да съдейства за неутралитета на социалистите срещу някоя и друга виза за Щатите. Не е също така реално да се мисли, че Софийската община ще се стресне от намека за съдебен иск за принудително изпълнение на взетото й някога решение. При днешната „независимост” на съдебната ни система, отказът на съда да я задължи да го изпълни, само би увековечил непремахването на стърчащото съоръжение. Според мен трябва да се лобира с политически средства пред правителството, което не от убеденост (такава извън финансовата то няма) а от някакъв вид интерес да бъде принудено да се задейства.

    П.С. Убеден съм, че в денят, в който стойността на награда като „Човек на годината” няма да зависи от агитация или предварителна нагласа на журито, Иво Инджев ще бъде удостоен с нея.

16. E, мисля че е ясно, че не очакваме от Руското посолство да приемат нашата инициатива с ентусиазъм, първо ще се допитат до “бащицата” Путин и тогава ще ни отговорят (ако въобще го направят. Но ситуацията в която са поставени с това писмо ще изисква да покажат колко са демократизирани и колко са се еманципирали от сталинското минало. А евентуалния отговор или липсата на такъв би бил само в наша полза.

17. Към Гларус:

    Извинявайте , Гларус, но кацате на клон от друга планета.

    Какво общо има примерът с Израел ( където не стърчи нищо подобно на сталинският символ с автомата) с България , която е реален и доста трагичен участник в историческите събития, за разлика от виртуалния, какъвто е несъществуващият по онова време, но победоносен в крайна сметка Израел?

    Не разбирате ли, че в Израел чужда армия не е налагала диктатура, виновна за избиването на хиляди сънародници ( с ръцете на възползвалите се от чуждото покровителство местни убийци)?

    Израелците, бегълци от Европа, имат всички основания за тяхното си тълкувание на историята.
    Знаете ли кой първи гласува за създаването на Израел в ООН? Андрей Громико, гласът на Сталин в ООН.
    Израел наистина има основание да благодари – независимо от всичко, което СССР стори после в подрепа на израелските врагове. Да, СССР има заслуга за оцеляването на милиони евреи, като има вина за избиването на хиляди българи в условията на съветска окупация. Така че: нека в Израел да благодарят, а ние да се държим като хора с достойнство спрямо собствената си история.

    България е наказана достатъчно за прогерманската си позиция във войната ( популярността на германия, не на нацизма, е друга тема табу) – включително е наказана с комунизъм, натрапен със сила, макар да не е оказала съпротива на червената армия ( за разлика от всички останали държави, окупирани от СССР). И е било толкова ефективно налагането на комунизма тук, че дори не се е наложило да бъде охраняван пряко от съветски войски след края на окупацията през 1947 г.

    А че е възможно сталинистките антифашисти, които дори не смеят да нарекат националсоциализма с истинското му име, да кажат нещо подобно на това, което си мислите, е повод за самия вас да си дадате сметка на чия страна сте.

    И защо не опонирате на факта, че при комунизма се скъсваха да ни обясняват, че от любов към братушките не сме убили нито един от тях на българска земя, а след това настъпи дружно мълчание по темата- някак стана неудобно да се припомня тази истина, защото тя делегитимира основанието за присъствието на съветските паметници в България и това задружно прехапване на езиците е съглашателски позор за днешна България.

18. Към Бодичек:

    Като сте толкова смел, защо се криете?
    Напишете по-смело писъмце или поне имайте доблестта да застанете с името си зад гадничите си намеци.

19. Моите поздравления, г-н Инджев!

20. Поздравления за наградата, Иво, а за всичко, което правиш- поклон!

21. Podkrepiam i se prisaediniavam kam iniziativata. Gordeia se s Vas G-n Injev s tova koeto pravite za Balgaria. Badete zdrav!
    Harrison

22. Иво съгласен съм и те подкрепям на 100%.Тези паметници са не за музей,а за взривяване.В тази връзка все си мисля,че докато Гоце и кликата му не се изметат всичко ще бъде преливане от пусто в празно.Най-добре ще е ако ти,а и всички ние се съсредоточим в пълното и окончателно изхвърляне на комунистическата банда.Тотално и завинаги.Нека това бъде № 1 за нас,а ако ние не успеем децата ни ще изринат паметниците и цялата им останала комунистическа смрад.

23. Изцяло съм зад идеята да се премахнат всякакви символи на на комунистическото минало.Но не приемам руския посланик да бъде арбитър и да ни казва ДА или НЕ.Това си е наш вътрешно български въпрос.И ако каже НЕ какво правим?Свеждаме кротко глава?Съмнявам се,че дипломатичния тон ще бъде разбран от хора,чието мислене и действия са видни от трагичното положение в днешна РФ.

24. 47,000 са гласували за Иво в интернет за човек на годината. Това е армия от мислещи хора, по-голяма от Българската армия. Това е лъч на надежда в комунистическия здрач. Честито на автора на този блог за наградата!

25. БРАВО !!!

    Да не ми мине котка път, бройте ме и мен за другия месец! 😉

    ПС. Г-н Инджев, има досадна грешка в заглавието: Вежд(У) Рашидов.

26. До Борис Танушев:

    Съгласен съм с Вас, че не е необходимо да се обясняваме на руснаците, защо искаме да го махнем. Решаваме да го махнем и го махаме. Ако искат обяснение, ще го получат ТОГАВА. Текстът е налице.

27. Към Гари Бекет:

    Чрез вас ще отговоря по принцип на всички по темата, вкл. на онези, които “храбро” се заяждат с претенцията, че не сме достатъчно твърди с руснаците: хващайте кирките и отивайте да бутате паметника без никаква дипломация!

    На паразити, които си стоят у дома и гледат сеир, дават акъл ( и други турски работи) , като по “стар български обичай” се зъбят на тирана от механата, няма да отговарям.

    Всеки несъгласен е свободен да предприеме собствени стъпки- да пише писма или не. Да организира каквото и да било. Но този инициативен комитет, с който съм се захваанал, е избрал да действа по този начин.

    Приятно прекарване на несъгласните с техните си несъгласия, но няма да влизам в техния разговор.

    А желаещите да се присъединят са добре дошли.

28. Първо да уточня, че съм ЗА отремонтирване на паметника на Съветската армия. Против съм всякакви разрушения по принцип. И
    да попитам не е ли време софиянци да направят грамада от камъни около паметната плоча на американските войници бомбардирали София. Доколкото разбрах тази паметна плоча е на американска територия и не може да се иска премахването и.
    При бомбардировките над София “…над 4000 цивилни граждани са убити, а разрушенията са повече от колосални като почти напълно е сринат центърът на София. Силите са неравни, а България е изправена пред най-опустошителната военна атака в историята й.”

29. Към М.Е.

    Първо трябва да я откриете тази паметна плоча с микроскопа си.
    А ако се замислите малко по-сложно, може и да установите, че срещу американските пилоти българското правителство е оказвало съпротива, докато срещу съветските не. Но на съветските завоеватели има огромен паметник с благодарност, че свалят законното правителство на неутрална България и натрапват комунизма. Явно него ви се иска да “отремонтирате”, вместо да ви го преместим в музея да му се кръстите на спокойствие.
    Ако ли пък наистина държите да няма паметници на загинали чужденци на българска територия, ще трябва да да преразгледаме и хуманното си преложение за запазване на съветската костница в София в кмв. “Лозенец”- защото там не лежат кости на убити в България хора ( освен, ако е вярно, че има положени кости на разстреляни за мародорество от собствените им взводове за екзекуция).
    Виж американците, за които говорите ( и които са били част от армия, на която България е обявила война), наистина са загинали в небето над България и техните сънародници , днешни наши съюзници, са решили да ги споменат с едва забележима паметна плоча пред оградата на посолството си, а не над покрива на Народното събрание, какъвто е случаят със сталинсткия символ на победата на комунизма над България..

30. Адмирации и от мен , за инициативата! Подкрепям идеята.

31. Sardechni Pozdravlenia, g-n Indjev!
    Trogvate i predizvikvate ogromno vazhishtenie! Niama drug jurnalist kato Vas! Bod da pazi Vas i Semeistvoto Vi!

32. Тъй като съм един от “всичките”, които не смятат, че руснаците трябва непременно да се уведомяват за българските намерения, надявам се да не съм причислен към тези, които “гледат сеир и дават акъл” само защото съм изказал мнение в коментарното поле, което поначало за това е предназначено.
    Нямам възможност, въпреки желанието ми, реално да се включа в работата на инициативния комитет и затова, като страничен наблюдател приемам, че е по-добре да се действа по някакъв начин, отколкото нищо да не се прави (в скоби, никога не съм агитирал за “хващайте кирките”). Но не мога да се съглася с безадресната критика на г-н Инджев, който иначе много държи тези, които се изказват тук, да го правят със собственото си име. Може и всички пишещи да не сме на еднакво интелектуално ниво, но не сме, както едно време, и безлична маса. Мисля, че повече уважение към тези, на които всъщност авторът на блога разчита, за да разпространява идеите си, няма да бъде встрани от демократичните принципи, на които би трябвало всички да държим, най-малкото от 20 години насам.

33. Моето семейство, моите близки приятели и аз се гордеем с Вас, г-н Инджев, гордеем се и с Вашата награда.
    Оставаме както винаги Ваши редовни читатели и Ваши най-ревностни почитатели!

    Любчо Костов

34. Не, грешно сте ме разбрали, изобщо не искам да стърчи и този паметник (съветския) в центъра на София. По-скоро си го представям полегнал някъде в каменисто поле, обрасъл с плевели и указателна табела за това защо е бил сложен и как е бил свален. По-късно новобогаташите на съвременната ни родина ще го разпарчетосат на по-дребни части и ще го вградят новите си вили. Циганите пък ще откраднат метала за скрап.
    Една история не може да бъде добра или лоша, а този паметник е част от историята ни за съжаление.
    А паметната плоча на американците да я преместят в някое гробище.
    Аз още си спомням как учителят ни по история разказваше за Димитър Списаревски и въздушния таран с който сваля американски бомбардировач. От същата тази история знам, че при бомбардировките над София 99% от жертвите и разрушените сгради са били цивилни, а ниско прелитащите самолети са откривали картечен огън по бягащите хора по улиците. Вярно е, че беше по комунистическо време, но не съм чула опровержение в по-новите времена на тази история.

35. Уважаеми г-н Индже(в),давате ли своето безплатно съгласие на всички частни и държавни бългаски медии да побликуват или огласят публикуваните във вашият блог тези две писма- на Българската надежда, за справедливост в България.

36. И аз напълно подкрепям! Поздрави.

37. Че защо да не сме “благодарни” към един народ, който ни е върнал във феодализма, благодарение на което и до ден днешен българина мисли за себе си и държавата като за два различни субекта, а също така си имаме и съвременен феодал при това избран с нашите гласове демократично. Може би трябва лично към него да се обърнем -господарю ти който ни храниш, ти който ни даваш правото да дишаме би ли ни разрешил да “отремонтираме” въпросния паметник.
    С една дума махането на паметника е една гигантска крачка от страна на българския народ за премахването на ФЕОДАЛНОТО ИГО, което ни тресе още от по-миналия век.Феодалната ни зависимост до ден днешен е вързана с номера ще има топло няма да има топло. Ината да не се махне паметника е съпроводен с гузни мисли да не би да се разсърди случайно феодала и да вземе да ни върне кучетата например, защото ако се разсърди ще се наложи да започнем най-накрая да МИСЛИМ сами за себе си.

38. Браво г-н Инджев, браво на организационния комитет. Имате и моята пълна подкрепа. Бях с вас на деня на падането на берлинската стена, ще бъда и на следващите инициативи и протести.

39. http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=704710

40. G-n Indjev, pozdravlenia za smelata pozicia v pismoto koiato izcialo otgovaria na istinata za Bulgarskia sluginaj kum Rusia. Viarvam, che shte uspeete i tova shte bude uspeh za ciala BG. No, ne mislite li, che Boiko Borisov gotvi nov takuv pametnik v liceto na AEC “Belene”, zarobvasht BG otnovo finansovo i politicheski za mnogo godini napred?

41. Към Борис Танушев:

    Вашата лична докачливост този път премина границата с обобщенията си. Разбирам желанието ви да бъдете интелектуален опонент ( или коректив). Поласкан съм, че това ви е интересно или дори важно.

    Но не мога да се съобразявам с всяко отделно мнение ида се нагаждам само , за да не се обиди, някой с повишена чувствителонст.

    Бъдете така добър обаче да не говорите от мое име – на какво държа и на какво -не.

    И не съм обявявал желание който и да е да “разпрострява идеите ми”. Нямам нито самочувствието нито претенцията на месия. И когато ми се вменява, това истински ме ядосва. и знаете ли защо? Защото ме кара да опонирам на нещо, което не съм казал: което пък изисква да цитирам още веднъж изречената неистина по мой адрес: което пък отказвам да правя в услуга на всеки, на когото не му е скучно да ме предизвиква.

    Вие, който действитено сте на високо интелектуално ниво, не можете ли да допуснете, че има хора, които просто изразяват мнение без да целят с това нещо конкретно за себе си ( като твърде претенциозното “разпространяване не идеите си”)?

    И ако обичате, не ме “цакайте” с това, че не съгласявам непременно с Вас, което интерпретирате като форма на потисничество.

42. Поздравявам Ви г-н Инджев,с наградата,която почитаемото адвокатско жури,благоволи да се съобрази със вота на публиката.Искам да изкажа благодарност и на г-жа Нина Денева,която макар и да беше навиквана ,че дразни с постоянното си апелиране за гласуване,не спря докрай да ни подканя и подсеща,че не само на думи се изказва почит и уважение,но трябва и на дело да се действува.Но недоумявам само как е станало така ,че от посетилите 47 000(в сравнение през 2009 са били само 15000)души този сайт,е зачетен вота само на 5629 гласували.За Вас -1508,и за другите -4121.Нима нито един от тези 41 371 посетители (47000-5629=41371),не е гласувал ,или е бил с грешен Е-mail,или Бог знае защо ,неговия глас не е бил зачетен?Тайни и загадки!!!Желая Ви здраве и успех и през следващата 2011 година,когато пак ще има номинации за правата на Човека.

43. @Иво Инджев
    Добре, може и така да бъде погледнато на нещата. След случилото се в частния ми живот сигурно действително съм станал по-подозрителен и по-обидчив. В никакъв случай обаче не искам „да цакам” когото и да е било. „Би трябвало” като пожелателна форма е в графата лично мнение и не го налагам на никого. Не претендирам да съм безгрешен а само да имам някакво отношение по даден въпрос и не мисля, че публикуването му би променило позициите на тези, които не го възприемат. Дори и да греша, това ще си остане за моя сметка. Поне що се отнася до мен, мога да уважавам човека срещу себе си дори и да не споделям убежденията му, ако той проявява искреност в позицията си, какво остава пък ако идеите ни са идентични. Но явно трябва да се опитам да пиша по-рядко коментари в този блог, за да избегна излишния сблъсък на чувствителности.
    За разпространението на идеите обаче не съм съгласен, когато са добри, трябва да стигнат до повече хора. И броят на читателите в този блог доказва, че това е така. Не виждам защо от този факт трябва да следва, че обвинявам автора, че цели нещо конкретно. Изказаната идея е ценност сама по себе си и това е вярно и за всички пишещи тук, които нито са платени да го правят, нито целят нещо друго освен да споделят с повече хора това, което и тях вълнува.

44. Отново поздравления за Вас, г-н Инджев, от фамилия Тинкови, гр Видин! Мислим и чувстваме в същата посока!
    Безкрайно прав сте – и на мен ми се иска да взривявам, но знам, че не може! Единственият ход и ПРИТИСКАНЕ! Комунягите /с изключение на синилните/ вече неистово искат да ги припознаят като европейци. Притисне ли ги общественото мнение, постави ли ги в положение да избират, те от родните си майки ще се откажат /камо ли от СССР/, само и само да защитят интересите си. Справка – Седефчов /”НАТО-НЕ!” – “НАТО-ДА”/.
    Когато със семейството си пътувам от Видин за София, на разклона за Вършец /шосе Е 79/ минаваме покрай огромен истукан – някакъв паметник на загинали комуняги. Нарекли сме го помежду си “УРОДА” /тя и самата статуя е достатъчно уродлива и грозна/.Винаги, когато минавам от там, изпитвам желания да го посетя някоя нощ надлежно обезпечен /сега вече това не е проблем/ и да го гръмна. На 67 години съм, с тотално разбито здраве и нищо не ме спира /плаши/. Не съм го извършил до сега само защото съм убеден, че нищо няма да постигна. Трябва дипломация! Трябва да се принудят комунягите /за нещастие все още управляващи/ сами да вземат това решение или поне да се постигне мълчаливото им съгласие.
    Какво да се прави, до там я докарахме – “въшлив да ни пощи”/!
    А може пък и да е исторически закономерно.
    Така, че г-н Инджев, дерзайте! Подкрепяме Ви от душа и сърце! Щом трябва “между Сцила и Харибда” ще преминем, само внуците ни да не ни берат срама! Водете ни!
    PS. Честита награда! Гордеем се с Вас!

45. Г-н Инджев, поздравления за наградата и за иницитивата, която продължавате. Ще Ви подкрепяме до края, не се отказвайте.

46. Към Ru:

    В книгата си “Президент на РъБъ” съм застъпил тезата, че Първанов се надява да се увековечи с АЕЦ “Белене” като египетски фараон с пирамида. Борисов в това отношение малко изостава. Но пък има време…

47. Господин Инджев ,поздравявам Ви с получената награда!Не ме изненадва малката разлика с която печелите състезанието,защото в течение на кампанията по номинацията Ви,бяха предоставени два линка от различни автори,които се оказаха неизползваеми не само от мен,но и от други Ваши симпатизанти.Що се отнася до трите писма,напълно подкреням инициативата за премахване или обезвреждане на това позорно за България творение-паметника на съветската армия!По реакцията или липсата на реакция от страна на адресатите,ще стане ясно дали надеждите за настъпила промяна са реални или/както предполагам/ефимерни.Използвам случая да припомня една моя идея по темата за паметника,която развих тук неотдавна.За нейната реализация ,струва ми се ,не е необходимо “съгласувяне” с Москва.Предложих,този позорен монумент да бъде обграден със стена,подобна на берлинската,с вход за влизане,гид и и листовки на руски и английски език,в които в сбита форма ,да се оповестят главните аргументи за създаването на паметника ,съдържащи се в писмото до руския посланник.

48. Напълно одобрявам формата и съдържанието на това обръщение, и напълно заставам зад тази инициатива.

    Не знам защо у много хора остава убеждението, че ние питаме руснаците или им се молим да кажат ДА. За мен това е най-цивилизованият начин за осъвременяване на взаимоотношенията с една държава. Това е най-цивилизования начин за признаване на грешките в написването на една история.

    Такива неща се уреждат с много прагматизъм, а не с криене зад гърба и копане с кирки. Май-малкото за да ни уважават след това, за да си извоюваме мястото на цивилизована нация в света.

49. “…една от нашите драми е в острото противопоставяме между хората, които се различават по несъществени въпроси, но в главното са съмишленици. Моя милост например получава най-яростните удари от хора, които се изявяват като антикомунисти. А другарите само потриват ръце и се подхилват отстрани доволно…”

    Къде ли го бях чел някъде?… 🙂

50. Подкрепям действията на ИНИЦИАТИВНИЯТ КОМИТЕТ ОТНОСНО ДЕМОНТИРАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ………….

51. Господин Инджев, имате най-съкровените ми адмирации за това писмо. Аз бих желал да отправя един апел към вас. Моята молба се съдържа в леко изменение и то е:
    премахването на всички паметници на червената армия в България.
    Също така бих Ви помолил да повторите действието, но към българското правителство, с цел демонтиране на всички комунистически паметници в България. В името на моралните и християнски ценности, тази молба ще бъде изпълнена. Ако не, то тогава ще знаем, че ГЕРБ са поредните маши на ДС(КГБ). Благодаря Ви за вниманието и Ви пожелавам още дълга и успешна кариера, с надеждата да не останете последния журналист в България.

52. След като прочетох всички коментари дотук,реших да се нацуцам със закъснение в групата на нахоканите – не за да давам акъл /сакън/,просто да ги подпомогна с един глас.
    Смятам,че дългото и твърде обяснително писмо до руския посланик ,съответно до самата руска държава с подтекст “Ннали ще им позволите да не се дърпат!?” няма кой знае колко допирни точки с понятието национално достойнство,поне така както го разбирам аз (разбира се,че е възможно да не разбирам достатъчно).
    Подобно писмо,но в четвърт обем например, с информационна цел и в израз на уважение и добро възпитание би могъл да му изпрати столичният общински съвет,начело с кмета 24 часа преди “крановете да дойдат”.
    Време е да се присламча и към мнозизството за да поздравя с успеха в анкетата домакина на блога. Честито,г-н Инджев!Макар че Вашата “награда на публиката” ми припомни за нашия Данчо Йовчев на олимпиадата в Атина.Тогава многократният бивш световен шампион от Италия,чието име съм забравил, пред целия свят посочи недвусмислено Йовчев като безпорния номер едно и със сигурност всички негърци,които са гледали са били съгласни с него.Само че журито реши друго и в документите по случая пише : златен медал – Намкъвсис Някакъвидис.
    Само че Вашият случай е по-различен. Между нас май няма бивши световни шампиони,още по-малко пък бъдещи. Обаче залагаме на количеството. А както добре е известно, при определени обстоятелства количеството се превръща вв ъъъ в…абе, се е файда.

53. Г-н Инджев,
    Поздрави за Вас по повод на получаването на наградата на публиката (действителната награда, тъй като тя е най-обективна!) обявена от БХК за конкурса “Човк на годината”, както на Вас и целия инициативен комитет за премахването на паметника на съветската армия от центъра на София за предприетите прагматични и адекватни дейстрвия, към които безрезервно се присъединявам.
    В съшото време не мога да скрия, че изпитвам тъга от факта, че както в миналото, така и сега се оказваме слаби и неспособни да предприемем каквито и да било действия за защита на националната си чест и достойнство, без да търсим и се облягаме на външна подкрепа. Примерите с писмото да Граф Игнатиев, както и сегашното писмо до Руския посланик прекрасно илюстрират това. Има и много други примери, като Съедеинението и едва ли не всички по-значми актове предприети от България след Освобождението, които не са минали без търсене на подкрепа от тази или онази страна от “Великите сили”!
    Но в никакъв случай не мога да се съглася с БОДИЧЕК, че трябва да оставим паметника да напомня за робската ни зависимост. Така винаги ще чакаме за всичко “помощ от вън”! Така демонтиране на паметника у нас ще стане едва ли не по нареждане или дори молба от самата Русия, което един ден неминуемо ще стане, тъй като това в крайна сметка пречи и на нейния имидж пред света, като една демократизираща се страна, която се стреми към европейските ценности! А това вече би бил истински позор за нас. Освен това този паметник има и заблуждаващо и деморализиращо въздействие върху необременените млади поколения, които с право ще смятат това унизително положение на страната ни за нормално! Ние трябва да се погрижим за демонтирането на старите символи, което зависи от нас, а “демонтирането” на миналите и сегашни техни поддръжници е дело на биологичните закони.
    На Гларус бих казал, че всяка държава и всеки народ има суверенното си право да изразява благодарност към когото и да било, според собствените си разбирания. Ако в Израел се готвят да вдигат паметник на съветската армия, то в Либия, дълбоко в пустинята Сахара, ако не ме лъже паметта в град Убари, близо до границата с Нигер има паметник на маршал Ромел още от времето на Втората Световна Война, който там почитат като техен освободител от Английските колонизатори!
    Поздрави!

54. До г-н Дамянов

    Позволявам си, като част от инициятивния комитет да ви отговоря вместо г-н Инджев по въпроса за всички паметници на окупаторската армия. Проблема е в това, че не зависи от правителството, а от местните органи на самоуправление. Иначе би било естествено да се захванем с всички едновременно. За съжаление тези топоними в повечето случаи са собственост на общината, а не държавна, което изисква доста работа на местно ниво, а това не е по силите ни да бъдем едновременно и в София и в Бургас, и в Пловдив, и в Стара Загора … надявам се да разбирате, че работата е много и не става само с писане на писма. Ако не получим това, което искаме с писмата, ще стигнем и до съд. Тук ее мястото да изкажа и моята искрена благодарност на председателката на ИК – Валентина Маринова, която се натоварва с изключитело много оперативна работа на място.
    Иначе – ДА – казвали сме го многократно, ако се намерят смели хора в тези градове да започнат инициатива по премахване на техните топоними на злото, ние ще ги подкрепим безусловно и безрезервно!

55. Браво! Точно така!
    Някои участници във форума са на мнение, че за да демонтираме паметника не е нужно дори да информираме руската страна. Може би юридически наистина да не сме задължени, но паметникът е съветски и касае Русия (макар че трябва да касае и Киргизия, и Таджикистан и пр. по съветска линия), така че е културно и коректно да се обърнем към тях точно по такъв начин. Така правят силните и достойните хора. След което да си демонтираме паметника, независимо от отговора им.
    Приветствам инициятивата!

56. Извинявам се за досадната грешка в думата “инициативния” просто клавишите са съседни 🙂

57. Заставам изцяло зад инициативата за демонтажа на паметника на армията, окупирала брутално страната ни без никакво основание.България поддържаше дипломатически отношения със Съветския съюз през всичките години на Втората световна война и доколкото бе възможно в тогавашните условия, не допусна да бъде въвлечена във войната на Източния фронт. Когато обаче през м. август 1944г. България потърси контакт с представителите на САЩ и Великобритания за прекратяване състоянието на война, в което беше от 13.ХII.1941 г., Сталин даде нареждане на Трети украински фронт да разработи план за война срещу страната ни/22.VIII.1944/, за да може да я окупира,тъй като по израза на А.Я. Вишински “птиченцето непременно ще падне в капана”. “Птиченцето” беше България. Още веднъж ще напомня за демарша на американския и британския посланици в Москва, които изразяват недоумението си от хода на Съветския съюз, обявил война на страна,чието продемократично правителство /на К. Муравиев/ води преговори за примирие с главните му съюзници.

58. Интересно ми е какъв ще е отговорът от посолството. Все пак да не забравяме, че всички ще строим/финансираме/ нов паметник на съветската армия, само че в Белене.

59. Уважаеми представители на Инициативния комитет, напълно подкрепям инициативата ви, която е подплатена с писмо до г-н Юрий Исаков и с искане до Столичния общински съвет. Когато става въпрос за отстояване на националната ни чест, съмненията, изразени в някои коментари тук, са лош съветник. Поздарви и искрено се надявам на щастлива развръзка.

60. Възхитен съм от идеята за премахване на съветския часовой в София.Подходът Ви е брилянтен.Не е необходимо да слизаме на тяхното ниво да го взривяваме.Те са специалисти в тази област,особено на църкви и унищожаване на хора,физически и морално.Прегръщам идеята и ще организирам моите съмишленици за демонтирането и на Старозагорския съветски,каменен постови.

61. А паметника в Борисовата градина какъв е?

62. *Паметникът

63. Уважаеми г-н Инджев, ние сме инициативен комитет, подобен на вашия. За начало смятаме от наше име и от името на участниците в нашата подписка да внесем писмо в посолството на САЩ в София (прилагам писмото и моля да ме извините, че съм използувал част от вашата терминология) Тъй като целите ни са практически еднопосочни, предлагам да се обединим, а защо не и да разширим дейността си относно паметниците.

    “До Негово Превъзходителство
    г-н Джеймс Уорлик,
    извънреден и пълномощен посланик на
    САЩ в Република България
    ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ОТНОСНО ДЕМОНТИРАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА АМЕРИКАНСКИТЕ ПИЛОТИ В СОФИЯ
    Ваше Превъзходителство,
    Бихме искаме преди всичко да поздравим във Ваше лице американския народ и неговото политическо представителство за доблестта да бъде призната официално вината на САЩ за масовото избиване на североамериканските индианци (около 16 милиона души), за безсмислените варварски бомбардировки над Дрезден в края на Втората световна война (убити 135 000 цивилни граждани), над Токио (убити 100 000 цивилни граждани), над Хирошима и Нагазаки (убити 200 000 цивилни граждани), над София, Казанлък, Дупница и др (убити 4000 цивилни граждани : жени, старци и деца – част от тях убити с бомби, поставени в детски играчки), за войните, водени от САЩ в Корея, Виетнам, Панама, Югославия, Афганистан, Ирак, Либия и на стотици други места, естествено винаги извън границите на САЩ . Също така бихме искали да Ви поздравим с това, че САЩ имат 3 (три) официални колонии и 135(сто тридесет и пет) неофициални колонии – това са 135те държави по света, в които САЩ имат 710 военни бази, и които де факто, а може би и де юре се намират под окупация, както и ние бяхме под окупация от СССР. С решението си да признае това американския Конгрес показа, че народът на САЩ наистина има силата да се изправи срещу несправедливостта и да осъди извършените от него варварски, подли и страхливи масови избивания на напълно невинни и беззащитни мирни граждани по всяко време и навсякъде по света.
    Но със съжаление признаваме, че в това отношение Република България изостава по пътя на заклеймяването на този перманентен и всеобхватен геноцид. Независимо от присъединяването на нашата страна към международни организации и договори, осъждащи военните агресии и международния държавен тероризъм, на практика у нас няма ясно желание за освобождаване от символите на всички чужди терористични актове, извършени върху собствения ни народ. Подобни отвратителни действия ние заклеймяваме само шепнешком,за да не ни чуят днешните господари, и не така категорично, както направихте вие в САЩ, за което още веднъж искрено ви поздравяваме.
    Виновниците за това изоставане на България се крият зад презумпцията, че не трябва да тревожим Съединените щати, защото това ще попречи на приемането ни като 51-ви щат на САЩ. Нима?
    В българската история граждани пишат за първи път писмо до американски посланик с надежда за разбиране и подкрепа. Ние не се приравняваме към великите сили, но държим да подчертаем, че правим това, движени единствено от патриотични подбуди, мотивирали българите да започнат кореспонденция с посланика на САЩ, чието име днес е записано със златни букви в паметта на признателния за освобождението от руско робство български народ.
    Позволяваме си една препратка към историята, тъй като според нас тя се интерпретира твърде превратно по отношение на топонимите на държавата САЩ.
    Както знаете, България е единствената европейска държава, посрещнала мирно Съветската армия на своя територия по решение на правителството си в края на Втората световна война. В неутрална България НЕ Е БИЛ УБИТ нито един съветски войник. Също така Съветската армия НЕ Е УБИЛА НИТО ЕДИН БЪЛГАРИН. За разлика от Американската армия, чиито пилоти подло и страхливо са избили над 4000 мирни български граждани, и разбира се в отговор на това около 150 от тия „герои“ са били свалени от български пилоти и са загинали позорно. Парадоксално е, че тъкмо в наше време, когато имаме свободата да говорим истината, точно тази истина изведнъж изчезна от официалните речи и заявления, в които се говори за близостта между САЩ и България. До такава степен, че много българи, а сигурни сме – и всички американци, просто не познават тези реалности.
    Ваше Превъзходителство,
    Нашето желание да се освободим от лъжата и да съобщим на себе си и света, че България е посрещнала мирно съветската армия, и с бой – американската армия. Това няма нищо общо с някаква “американофобия”. Просто ние трябва да отчитаме новите реалности в Европа и света. Съсредоточили сме усилията си върху паметника на американските пилоти, който настояваме да бъде демонтиран и изпратен на бунището, защото там е мястото на лъжата, че тези страхливи пилоти са някакви герои. Те са само едни подли убийци, чиято „смелост“ стигаше само да стрелят отдалече и бомбардират от високо мирното население на родината ни.
    Ние правим разлика между знаците на уважение към историята и разбойническата символика. Паметникът, за чието демонтиране настояваме, е символ на варварство, на липса на морал, на наглост, на коварство, низост, безчестие, на унижение и подигравка към българския народ.
    Ние – абсолютно всички българи, не поставяме под съмнение необходимостта от незабавното разрушаване на този паметник, стриването му на прах и разпиляването му по четирите географски посоки.
    Разбира се, съществува вероятност тоталния слугинаж на ръководителите на България към САЩ да бъде използван КОНЮНКТУРНО за ПРОДЪЛЖАВАЩО съхраняване на унизителния американски паметник в София. Такова тълкувание обаче не би било исторически вярно, тъй като въобще липсва основание за съществуването на паметник на някакви си бъзливи и долни американски пилоти, избили варварски над 4000 българи. Нима най-могъщата и прекрасна държава трябва да откаже на своя най-верен сателит такъв малък и символичен жест?
    Ваше Превъзходителство,
    В договора между нашите държави изрично се подчертава правото на всеки ОТ ДВАТА НАРОДА да се разпорежда със съдбата си (дрън-дрън). Тъкмо на него се позоваваме в своята инициатива И НАСТОЯВАМЕ за неговото спазване. Като отчитаме чувствителността на САЩ относно въпроса с демонтирането на паметника на американските летци, оставаме с надеждата да ни подкрепите в името на общото ни бъдеще в един по-различен свят, свят на равноправни хора и равноправни държави.
    Паметникът на американските пилоти в София разделя българския народ на палачи и жертви. Той отдавна е изпълнил идеологическата си задача да покаже на България кой е господаря и кой трябва да си наляга парцалите. Но той е символ също и на това какви не бива да бъдат българо-американските отношения. Премахването на паметника е макар и малка стъпка напред по пътя КЪМ НОВИ БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИ ОТНОШЕНИЯ. Нека я извървим заедно – българският НАРОД заслужава това, а американския да си издига паметници само в САЩ и да не се вре навсякъде по света като на всяка манджа – мерудия.
    С уважение, Инициативен комитет за демонтиране паметника на американските пилоти в София

64. Интересна съпоставка. Кой паметник да бъде преместен пръв ???

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.