На днешния ден се навършват 7 години от атентата срещу българската военна база в Ирак, при който загинаха 5 български военни и бяха ранени 27 наши сънародници в униформа. На 27 декември 2003 година камион-бомба се вряза в база „Индия” в Кербала и практически унищожи уж укрепената българска твърдина– факт, който се потвърди от принудителното й преместване в Диуания по-късно.
Докато световните информационни агенции бълваха тревожни съобщения за избити български военни, “отговорните фактори” в България мълчаха. Час, два, три, четири, пет…После казаха, че имало проблем с комуникацията. Аз пък ви казвам, че машинката за прикриване на вината, под вещото ръководство на следочистачите на главнокомандващия Георги Първанов, е работила на тайни, но бързи обороти точно както онези приспособления за унищожаване на документи в критична ситуация.
Никой в България не пое отговорността за този най-тежък от десетилетия насам удар срещу българската армия и нейния престиж. Тъкмо напротив: под закрилата на главнокомандващия Георги Първанов военното ръководство, в лицето на началник-щаба Никола Колев, не само се измъкна, но и дори заяви, че всъщност била избегната по-голяма трагедия, но поради добрата подготовка на българския контингент това не се е случило. Приписа си заслуги! С тази маневра генералът, покровителстван от (назначилия го само година по-рано на поста) главнокомандващия Първанов, се озовава по-късно на длъжността…началник на кабинета на президента. Зависим и благодарен “до гроб”!
Генералът от резерва, днешно доверено лице на президентските тайни, можеше да бъде видян зад гърба на началника си от телевизионните зрители в рамките на т.н. грандиозно благотворително шоу “Българската коледа” в “Народния театър”. А за кървавата българска Коледа от 2006 година ни припомниха…талибаните, които са обстрелвали българската база край афганистанското летище в Кандахар – може и да е съвпадение, но прилича на зловещо ритуално намигване към България, където “случката” в Кербала е потулена и покрита с президентска пепел.
В книгата си “Президент на РъБъ” дадох думата на една световна знаменитост в журналистиката , която свидетелства от Кербала доколко адекватно са били подготвени българските военни да посрещнат терористичното предизвикателство. Припомням:
“Karbala Bombing
Robert Fisk – The Independent December 29, 2003
The Bulgarians had smothered their headquarters in camouflage netting, just as the Soviet army had once taught them to do, but had not secured the football pitch. The bomber had reached the barbed wire at the main gate when he blew up his truck and part of the outer walls had come cascading into the forecourt.
Bulgarian troops, under Polish command in this central sector of Iraq’s occupation force, could be seen wandering along the broken roof and through the piles of rubble outside, kicking the wire that had proved so useless, clambering over the new collapsed mobile phone tower whose iron supports had been sheered away by the blast.
Across Karbala yesterday, the Bulgarians mounted some half-hearted checkpoints around the city, as if those who had sent the bombers to their targets would cruise the streets 24 hours later.”
В репортажа на британският журналист Робърт Фиск за в. “Индипендънт” ( на който той е сред съосновател заедно с група британски журналисти), носител на “Пулицър” и водещ познавач на регионалните проблеми от десетилетия в световен мащаб, се казва онова, което ни “спестиха” българската пропаганда, българският военен съд, българският главнокомандващ и подчинените му: базата на българите в Кербала не е била защитена срещу атентат от типа, който я разруши. Вместо с бетонни заграждения и ровове, тя е била обкръжена с бодлива тел и “наметната” с камуфлажна мрежа – по съветски маниер, както иронично отбелязва Фиск по адрес на онези, които са обучавали българските военни в недалечното минало.
Само че за всичко това припомнят талибаните, докато другарите Колев и Първанов празнуват пищно и трупат политически активи от демонстративната съпричастност към социално слабите и към болните деца в поверената им България- все така социално слаба и с народ, определящ себе си като един от най-нещастните на света след 9 години властване на президент, претендиращ да бъде социален и граждански загрижен за нашето възраждане . Оказахме се незащитени от неговото управление, наметнати с камуфлажната мрежа от медийни манипулация за благия “баща на нацията”( както най-сериозно продължават да го определят и до днес, например във в. “24 часа”).
Кървавата “Българска коледа” също е под егидата ( т.е.под “щита”) на президента- както и другата, шумно и пищно рекламирана. Само че едната тъне в забрава, а с другата той иска да бъде запомнен като благ дарител на усмивки и чужди левчета.
Здравейте, г-н Инджев!
Първо честито Рождество Христово! Желая Ви здраве и щастие – на Вас и Вашите близки!
Вождът не спи!
http://www.dnes.bg//world/2010/12/27/ruski-opozicioneri-otroveni-v-berlin.107277
“…благотворително шоу …” Ами то да беше шоу като шоу или благотворителност като благотворителност -така поне щеше и народът ни да е съпричастен от сърце ,а всъщност гледахме за пореден път нещо ,което Е нито шоу ,нито благотворителност,а просто поредната измъчена приумица на измъчени водещи ,изнъчени агенти ,измъчени зрители …и Боже мой ,няма ли край тази измъчена история да се спекулира ,публично,безбожно дори със СВЯТОТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО…в името на една отхвърлена вече от обществото ни,опорочена и ненужна институция,принизена именно от агент на ДС-пък бил той с име Гоце,Гого ….и какви ли не още партизански имена.ЧЕСТИТА КОЛЕДА,ПРИЯТЕЛИ!МИР И ВДЪХНОВЕНИЕ В НОВАТА 2011 ГОДИНА!
Честита Коледа на всички.
Може би линкът не е по темата, или точно по темата:
Ако военните, които са били там, решат да поразкажат това-онова, ще лъснат доста … (айде без цинизми)
Но, според мен, истинският проблем не беше в липсата на цялата информация: все пак си признаха, че са разглобили картечницата в очакване на следващия наряд. Само за това трябваше да има оставки на шефа на Ген-щаба и военния министър! Ама какво: преместиха си го в другия крачол! Както винаги впрочем.:(
Честито Рождество на всички приятели от Блога Инджев 🙂
Мръсното леке гоце е отправна точка на собственото ни състояние и “перспектива”, ако не беше се случило, някъде там далечеее… ПАДАНЕТО на берлинската стена и банкрута на свинските мечти на садистите ала Валери Петров и сие изроди, обличащи човеконенавистния ленинизъм в арагонови, джаниродариеви и ред цолодрагойчовци от “братска” югославия псевдо мечтателни гнусни манипулативни лъжи, прикриващи криминалната им корупционна низост.
Радостното е, че ние сме си живи и здрави и ни чакат светли бъднини на свободни и щастливи ДЕМОКРАТИ !!!
Щастливо посрещане на Новата 2011, скъпи съмишленици!!!
Кървавата „Българска коледа“ също е под егидата ( т.е.под „щита“) на президента- както и другата, шумно и пищно рекламирана. Само че едната тъне в забрава, а с другата той иска да бъде запомнен като благ дарител на усмивки и чужди левчета.
Да Г-н Инджев, така е. Нещо повече – с цялата си наглост, след 7-8 години патрон(д)аж над споменатото мероприятие, “социалния” ни президент се сети да добави и още малко популизъм искайки чак сега да бъдело премахнато ДДС върху SMS – ите за Българската Коледа. Ползването на чуждото нещастие за политически и други конюктурни цели е най-омерзителното и отблъскващо в случая, но то се отнася за всички подобни шоу формати, вкл.”Великолепната шесторка” и “Байландо”. Заради тях много хора се отказаха от подобна благотворителност, но всеки е в правото си да мисли и решава самостоятелно.
Sprete che shte povarna samo kato mu chuia imeto na Goce Sedefchov ot Sirishntik. Az nikoga ne sam glasuval tozi izmekiar da mi e prezident. No toi e veche 9 godini…
http://frognews.bg/news_30134/SHvedskiiat_kral_Parvanov_I/
Поздрави:
Калоян
Но изводът на експертите е категоричен:”Българските воини станаха жертва на недостатъчно задълбочено познаване и на неточна оценка на обстановката, на лъжливата теза, че отиваме в Ирак като освободители, като приятели на иракския народ, като част от мощна и непобедима коалиция”.
Според тогавашния началник на служба “Военна информация” на МО генерал-майор Пламен Студенков разузнаването 12 пъти е сигнализирало, че се очакват нападения срещу нашия лагер. Атентатори-камикадзе многократно използват коли-бомби срещу войски на САЩ в различни горещи точки по света. Месец по-рано чрез същата тактика са убити 19 италиански карабинери. Генерал Колев се опитва да прехвърли вината върху военното разузнаване, като заявява, че “информацията на разузнавачите бе много обща”. Трябвали по-точни данни – “кой, кога, къде?”. Четири дни преди трагедията ген. Студенков заявява в българския печат, че всеки ден срещу нашия контингент има заплахи и че в Ирак действат повече от 200 въоръжени организации. Седмица по-рано е изпратено писмено предупреждение до българските миротворци. След като терористи извършват атентат в сърцето на регионалната военна свръхсила – Турция, очевидно координацията, конспирацията и военният им потенциал са на равнище. Каква по-точна информация е била нужна на подполковник Маринов, за да вземе спешни и ефикасни мерки? През октомври шефовете от ГЩ са разпоредили на подп. Маринов да усили инженерните заграждения около лагера, той дал заявка за бетонни съоръжения, но поради ниска производителност на съответните иракски предприятия, съоръженията не били изработени. От една страна, Маринов твърди, че загражденията ни били надеждни и отговаряли на “изискванията на НАТО”. От друга страна, поръчва нови. Уж не сме искали да правим трайни заграждения и да покажем, че сме дружески настроени към местното население, но след атаката ген. Колев и подп. Маринов обясняват, че сме приели лагера от американците и че поляците били длъжни да усилят инженерните ни съоръжения, защото батальонът нямал достатъчно инженерни машини и бил в състава на полската бригада.
“Базата ви издишаше”, казват полски офицери. Само КПП-то е добре укрепено. Но както е известно, противникът не звъни от парадния вход.
След нападението на 13 ноември 2003 г. срещу италианския контингент тече оживена кореспонденция между ГЩ, старшия национален представител и командира на батальона. От Ирак пристигат успокояващи донесения, че са взети “конкретни и незабавни мерки” за повишаване на безопасността на лагер “Индия”. В края на ноември заместник-командирът на многонационалната дивизия “Център-Юг” инспектира фортификационните съоръжения и инженерното осигуряване на лагера ни и дава указания за допълнителни мероприятия, които били изпълнени “за 24 часа на 100 процента”.
След 1 август 2003 г. комисии от Министерството на отбраната, Генщаба и главния щаб на Сухопътните войски неколкократно летят до Кербала и се връщат с бодри отчети.
“Командирът е изцяло отговорен за базата си” смята Сидни Дийн, главен редактор на “Пентагон брийф”. “Командирът на военната част може да вземе и допълнителни мерки за сигурност, ако прецени, че нивото на опасност в района е по-високо от посоченото в общите директиви. Почти винаги отговорен е старшият офицер. Изпълнението на мерките за сигурност е изцяло негово задължение”, твърди експертът.
Ако подп. Маринов или ГЩ са поставили достатъчно тревожно пред старшето командване в Ирак искането да бъдат доставени допълнителни инженерни съоръжения за лагер “Индия”, на 27 декември 2003 г. нашият батальон е щял да бъде защитен по-добре.
Вестта, че са загинали петима военнослужещи, а ранените са близо 30, попари България на 27 декември 2003 г. Министърът на отбраната Николай Свинаров е неоткриваем. Заминал е за Португалия и не отговаря на мобилния си телефон. Царският довереник Свинаров лети до Португалия поне веднъж в месеца. Придобива недвижима собственост там и Българската армия е последната му грижа. По анцуг зам.-министър Илко Димитров излиза по телевизията и съобщава трагичната вест.
Началникът на ГЩ ген. Н. Колев започва операция “Замитане на следите”. Ако подп. Маринов официално бъде обвинен в престъпна небрежност, довела до смъртта на 5 и до раняването на над 20 воини, той ще цитира хвалбите и наградите, давани му от МО, от ген. Колев, от ген. Златан Стойков /Смешника, който ще смени Колев на висшия военен пост в държавата/. След като 6 месеца са го проверявали, давали са указания и са раздавали похвали, генералите не могат да се скрият зад непрофесионализма на Маринов. А Маринов не е ВОЕНЕН ПРОФЕСИОНАЛИСТ, защото е ПОЛИТИЧЕСКИ ОФИЦЕР. Един от малцината, който след 1990 г. се прехвърлят в комнадния профил и продължават военната си кариера. И още: др. подп. Маринов е син на др. Илия Маринов – заместник-министър на отбраната в правителството на др. проф. Беров. “Тънка червена нишка”, както се казва в популярния филм. Връзките на татенцето са уредили синчето и да остане в армията, и да отиде за командир в Ирак, и след РАЗГРОМА на базата да не му бъде търсена отговорност.
Ген. Н. Колев търси и намира подкрепа в лицето на /п/резидента Първанов. С неговата благословия Колев назначава проверка, водена от доверени лица на генерала, дава пресконференции и обяснява, че жертвите са били неизбежни и минимални. Вместо да бъде изправен пред военен съд, под. Петко Маринов е обявен за офицер на годината във в. “Българска армия”, изпратен е да си доучва в генералщабен факултет във Военната академия, повишен е в звание полковник и може би скоро ще стане генерал. Секретните доклади за трагедията са затворени за вечно съхранение в архивите. След 25-30 години може би ще проговорят.
Но в писмата до родителите си загиналият лейтенант Николай Саръев и други офицери се оплакват от неравномерното разпределение на задачите между военнослужещите, от командирско високомерие, от липсата на сериозна подготовка да бъде отразена атака срещу базата.
Героят майор Георги Качорин, загинал с оръжие в ръка, месеци наред е бил тормозен с дребнави претенции, че уж нямал заповед да си сложи капитанските пагони, докато други офицери по четири месеца не били излизали от базата и даже се готвели да останат втори мандат. “Дошли са тук на курорт”, пише за тях родопчанинът лейтенант Саръев, племенник на отец Боян Саръев. Той и малцина работяги като него са поемали най-тежките патрули и ескорти, рискувайки многократно живота си, изтощени и изнервени и от трудната служба, и от командирските несправедливости.
Петко Маринов си харесал някаква сержантка, на която дал правомощия, излизащи далеч от воинските принципи. Това също всявало раздор сред бойците. По примера на командира други офицери си разпределили вниманието на останалите сержантки и кадрови войнички.
Ген. Колев и проверяващите старши офицери си затворили очите пред фактите, че в батальона е имало офицери, уредили се с връзки за гурбета в Ирак, които не са знаели английски език, не са могли да контактуват пълноценно със съюзниците и с иракчаните и трудно са изпълнявали задълженията си.
Офицери от щаба и командири на роти и взводове не са си говорили с месеци. Имало е и пиене, и шамарчета, раздавани от по-старши на по-младши, и сбивания между бойци, и рапорти до ГЩ, спрени и потулени от началството.
Днес ген. Колев е дясна ръка на /п/резидента Гоце, участва в създаването и развитието на политическия проект АБВГЗ и се кани да стане военен министър, ако формацията на др. Гоце яхне народното доверие.
Пази, Боже!
усмихнат , благ дарител с чужди левчета – браво на изящния ти изказ г-н Инджев!Но моля, коментирайте художествената стойност на благотворителния концерт в Народния театър! Що за панаир на чалгата беше това, акъла не ми го побира!!!
Обикновени ЧЕРВЕНИ МЕРЗАВЦИ!
Честита Коледа, г-н Иджев на Вас и цялото Ви семейство както и на всички читатели на Вашия блог
Моят разказ би допълнил картината. публикуван е ето тук:
http://ideyazabulgaria.org/index.php?option=com_content&task=view&id=2646&Itemid=52
интересно
Г-н Инджев, ако ви интересува фактологията около тази трагедия, мога да ви дам възможност да публикувате тук десетки потресаващи снимки от атентата в база Индия, Кербала 27.12.2003, някои от които направени 2-3 минути след взрива.
Мога да ви предоставя и снимки непосредствено преди атентата, от които ясно личи, че базата е била твърде нескопосано укрепена.
Отговорността за трагедията, споделят няколко висши български офицери и особено ген. Никола Колев (по настоящем ако не се лъжа съветник на президента), който изрично дава указания за отслабване отбраната на базата.
Към Иван Панчев:
Това би трябвало на интересува българските граждани и военната прокуратура, която е призна да им служи ( а не да слуша главнокомандващия, който прикрива подчинени и ги прави зависими от личната му воля).
Моят блог не е специализиран във визуализацията ( може и да стане, но засега няма добър капацитет), но бих публикувал линк, ако посочите такъв.
Г-н Инджев започнах публикуването на снимките от кербала в страницата ми във фейсбук. vanko880@mail.bg – по имила мога да бъда намерен там.
Поздрави на всички! 🙂
Съжалявам,
сбъркал съм имейла в горния пост. vanko770@mail.bg Ivan Panchev.
Поздрави