След като публикувах припомнянето за кървавата “Българска Коледа” в Кербала, потулена само 7 години след трагедията с българските военни в Ирак, получих коментар от “Санитар”. Той допълва, развива и обяснява събитията от очевидната позиция на вътрешен човек – като свидетел и познавач.
Като домакин на блога и журналист, стоящ с името и лицето си зад своите твърдения, съм принципен противник на анонимността, но в случая приносът на “Санитар” е толкова убедителен в боравенето с терминологията, фактите, имената и цялата “аура” на реалностите, че реших да публикувам изцяло и без редакция написаното от него.
Според мен това е български вариант на Уикилийкс по конкретен повод, но от принципно значение.
А че тук не е Америка, където авторите не се страхуват да оповестят разкритията си с имената си , е друга тема- още по-драматична от самите разкрития на “Санитар”.
Съдете сами…
САНИТАР:
Ген. Н. Колев търси и намира подкрепа в лицето на /п/резидента Първанов. С неговата благословия Колев назначава проверка, водена от доверени лица на генерала, дава пресконференции и обяснява, че жертвите са били неизбежни и минимални. Вместо да бъде изправен пред военен съд, под. Петко Маринов е обявен за офицер на годината във в. „Българска армия“, изпратен е да си доучва в генералщабен факултет във Военната академия, повишен е в звание полковник и може би скоро ще стане генерал. Секретните доклади за трагедията са затворени за вечно съхранение в архивите. След 25-30 години може би ще проговорят.
Но в писмата до родителите си загиналият лейтенант Николай Саръев и други офицери се оплакват от неравномерното разпределение на задачите между военнослужещите, от командирско високомерие, от липсата на сериозна подготовка да бъде отразена атака срещу базата.
Героят майор Георги Качорин, загинал с оръжие в ръка, месеци наред е бил тормозен с дребнави претенции, че уж нямал заповед да си сложи капитанските пагони, докато други офицери по четири месеца не били излизали от базата и даже се готвели да останат втори мандат. “Дошли са тук на курорт”, пише за тях родопчанинът лейтенант Саръев, племенник на отец Боян Саръев. Той и малцина работяги като него са поемали най-тежките патрули и ескорти, рискувайки многократно живота си, изтощени и изнервени и от трудната служба, и от командирските несправедливости.
Петко Маринов си харесал някаква сержантка, на която дал правомощия, излизащи далеч от воинските принципи. Това също всявало раздор сред бойците. По примера на командира други офицери си разпределили вниманието на останалите сержантки и кадрови войнички.
Ген. Колев и проверяващите старши офицери си затворили очите пред фактите, че в батальона е имало офицери, уредили се с връзки за гурбета в Ирак, които не са знаели английски език, не са могли да контактуват пълноценно със съюзниците и с иракчаните и трудно са изпълнявали задълженията си.
Офицери от щаба и командири на роти и взводове не са си говорили с месеци. Имало е и пиене, и шамарчета, раздавани от по-старши на по-младши, и сбивания между бойци, и рапорти до ГЩ, спрени и потулени от началството.
Днес ген. Колев е дясна ръка на /п/резидента Гоце, участва в създаването и развитието на политическия проект АБВГЗ и се кани да стане военен министър, ако формацията на др. Гоце яхне народното доверие.
Пази, Боже!
————————————————————————————-
Вестта, че са загинали петима военнослужещи, а ранените са близо 30, попари България на 27 декември 2003 г. Министърът на отбраната Николай Свинаров е неоткриваем. Заминал е за Португалия и не отговаря на мобилния си телефон. Царският довереник Свинаров лети до Португалия поне веднъж в месеца. Придобива недвижима собственост там и Българската армия е последната му грижа. По анцуг зам.-министър Илко Димитров излиза по телевизията и съобщава трагичната вест.
Началникът на ГЩ ген. Н. Колев започва операция „Замитане на следите“. Ако подп. Маринов официално бъде обвинен в престъпна небрежност, довела до смъртта на 5 и до раняването на над 20 воини, той ще цитира хвалбите и наградите, давани му от МО, от ген. Колев, от ген. Златан Стойков /Смешника, който ще смени Колев на висшия военен пост в държавата/. След като 6 месеца са го проверявали, давали са указания и са раздавали похвали, генералите не могат да се скрият зад непрофесионализма на Маринов. А Маринов не е ВОЕНЕН ПРОФЕСИОНАЛИСТ, защото е ПОЛИТИЧЕСКИ ОФИЦЕР. Един от малцината, който след 1990 г. се прехвърлят в командния профил и продължават военната си кариера. И още: др. подп. Маринов е син на др. Илия Маринов – заместник-министър на отбраната в правителството на др. проф. Беров. „Тънка червена нишка“, както се казва в популярния филм. Връзките на татенцето са уредили синчето и да остане в армията, и да отиде за командир в Ирак, и след РАЗГРОМА на базата да не му бъде търсена отговорност.
—————————————————————————
“Базата ви издишаше”, казват полски офицери. Само КПП-то е добре укрепено. Но както е известно, противникът не звъни от парадния вход.
След нападението на 13 ноември 2003 г. срещу италианския контингент тече оживена кореспонденция между ГЩ, старшия национален представител и командира на батальона. От Ирак пристигат успокояващи донесения, че са взети “конкретни и незабавни мерки” за повишаване на безопасността на лагер “Индия”. В края на ноември заместник-командирът на многонационалната дивизия “Център-Юг” инспектира фортификационните съоръжения и инженерното осигуряване на лагера ни и дава указания за допълнителни мероприятия, които били изпълнени “за 24 часа на 100 процента”.
След 1 август 2003 г. комисии от Министерството на отбраната, Генщаба и главния щаб на Сухопътните войски неколкократно летят до Кербала и се връщат с бодри отчети.
“Командирът е изцяло отговорен за базата си” смята Сидни Дийн, главен редактор на “Пентагон брийф”. “Командирът на военната част може да вземе и допълнителни мерки за сигурност, ако прецени, че нивото на опасност в района е по-високо от посоченото в общите директиви. Почти винаги отговорен е старшият офицер. Изпълнението на мерките за сигурност е изцяло негово задължение”, твърди експертът.
Ако подп. Маринов или ГЩ са поставили достатъчно тревожно пред старшето командване в Ирак искането да бъдат доставени допълнителни инженерни съоръжения за лагер “Индия”, на 27 декември 2003 г. нашият батальон е щял да бъде защитен по-добре.
————————————————————————————
Но изводът на експертите е категоричен:“Българските воини станаха жертва на недостатъчно задълбочено познаване и на неточна оценка на обстановката, на лъжливата теза, че отиваме в Ирак като освободители, като приятели на иракския народ, като част от мощна и непобедима коалиция“.
Според тогавашния началник на служба “Военна информация” на МО генерал-майор Пламен Студенков разузнаването 12 пъти е сигнализирало, че се очакват нападения срещу нашия лагер. Атентатори-камикадзе многократно използват коли-бомби срещу войски на САЩ в различни горещи точки по света. Месец по-рано чрез същата тактика са убити 19 италиански карабинери. Генерал Колев се опитва да прехвърли вината върху военното разузнаване, като заявява, че „информацията на разузнавачите бе много обща”. Трябвали по-точни данни – “кой, кога, къде?”. Четири дни преди трагедията ген. Студенков заявява в българския печат, че всеки ден срещу нашия контингент има заплахи и че в Ирак действат повече от 200 въоръжени организации. Седмица по-рано е изпратено писмено предупреждение до българските миротворци. След като терористи извършват атентат в сърцето на регионалната военна свръхсила – Турция, очевидно координацията, конспирацията и военният им потенциал са на равнище. Каква по-точна информация е била нужна на подполковник Маринов, за да вземе спешни и ефикасни мерки? През октомври шефовете от ГЩ са разпоредили на подп. Маринов да усили инженерните заграждения около лагера, той дал заявка за бетонни съоръжения, но поради ниска производителност на съответните иракски предприятия, съоръженията не били изработени. От една страна, Маринов твърди, че загражденията ни били надеждни и отговаряли на “изискванията на НАТО”. От друга страна, поръчва нови. Уж не сме искали да правим трайни заграждения и да покажем, че сме дружески настроени към местното население, но след атаката ген. Колев и подп. Маринов обясняват, че сме приели лагера от американците и че поляците били длъжни да усилят инженерните ни съоръжения, защото батальонът нямал достатъчно инженерни машини и бил в състава на полската бригада.
един въпрос само:какво точно търси наша воиска в ирак?тук думата “воиска” е използвана от немаи къде.
Най-много ме впечатли това с интригите около сержантките и кадровите войнички. Винаги съм подкрепял идеята жени да служат в българската армия, но сега съм объркан и мисля че съм грешал.
Kato bivsh woenen pilot samo moga da syjaljawam nashite woenni,kakto ostanalite nekadyrni slujbogontsi i nagajdachi taka i prinudenite ot materialnata strana novobrantsi!Sega nito imame armija,nito imame kadyrni mojeshti i znaeshti hora v neja-imame samo poslushen bezgrybnachen generalitet s tlysti zaplati i vojnichki za kefa na shefa!Ne samo NATO,wseki istinski woenen bi se sramuval ot tova systojanie na armijata ni-kradete kolkoto mojete da vidim dokyde shte ja dokarate!Jalyk glawnokomanduwasht,jalka armija!
Боже, пази България! При тая войска, или по-точно при този наш върховен главнокомандващ от Сирищник.
знаем със сигурност едно, тези дето най много критикуват военното ни присъствие в Ирак, Афганистан и др., много харесват руските и съветски освободители и аз не мога да разбера защо е това така
хубаво е да си спомним за тези събития, трагични и още тогава имаше достатъчно гласове за слушане и хора за съд, но не би, имаше повече свобода в медиите и то не защото са били на власт по големи демократи, а защото по не им дремеше какво и кой говори
Какво търсят все още в нашата войска тия червени готованковци(колевци,мариновци и т.н.)?
Кога най-после ще бъдат изправени пред Военен Съд за престъпленито си в Кербала?
Много подробен анализ… Това наистина си е Wikileaks за червената Българската кочина.
Браво на автора, очевидно е много “навътре”
Анонимността му е напълно оправдана.
п
На Б.Богданов:
Както ви е известно, ние вече не сме във Варшавския договор, а във НАТО.
Във правилата за действие на НАТО е записано, че при нападение на една от членките му, другите са длъжни да се притекат на помощ.
Може би ви е известно, че международния ислямски фунфаментализъм, действащ като коварен тероризъм, нападна нагло САЩ, а след това рецидивира във Мадрид, Лондон,опити в Германия, Франция и т.н, което де факто беше обявяване на война на свободния свят, към който и ние уж се числиме.
Анализатори от НАТО прецениха, че е много по-ефективно да се ликвидира този тероризъм във собствената му бърлога, отколкото да се организира защита във страните на НАТО.
Та, затова уважаеми В. Богданов се воюва в Афганистан, Ирак,където са основните лагерите за обучение на Алкайда.
За това и ние като член на тази военна организация участваме.
Е, да, има огромни рискове, умират хора, ама по добре ли щеше да бъде ако ни бяха гръмнали до сега например Двореца на културата, Александър Невски, Метрото ??
Защото ако бяха оставени на спокойствие да си развиват “дейността”, вероятно до там щеше да се стигне..
Каквото търсят англичани,италианци и т.н. – от НАТО.
Към Nik:
Само да добавя: като не могат да преглътнат безспорната истина, публикувана в статията, гледат да отклонят въпроса със спор, при който “удобно” изместват акцента.
Аз съм свикнал с това: пиша нещо и вместо оспорване на думите ми, получавам обиди и хули на лична основа, с което всъщност получавам и потвърждение за безсилието на хулителите да оборят тезата ми.
Бих попитал ислямските интернационалисти, забравиха ли за обезглавените ни шофьори в Ирак или за загиналите невинни българи в Мадрид? А какво правят руските войници в Осетия, в Абхазия, в Чечения? Това, че Русия е завладявала през вековете прилежащи й територии, не я прави неколониална държава, напротив това е най-голямата колониална империя. Отново някои ни приравняват към собственото си невежество.
Извинявам се за допълнението,към Богданов: Ами запитайте високо какво е търсил в средновековието полякът Собиески пред Виена.И ако не го е намерил, щяхте сега да сте обрязан и евентуално да се казвате Аллахданоглу.
Ващият анализ,г-н Инджев удивително не съвпада, и няма как да съвпада,с друг на М.Радева,
в който вече се “признава”,макар и без покъртителна моралия,
че на една измислена,изкуствена,
и отдавна лабораторно калайдисвана
България,не й върви вече по вода,
а и издиша, от исторически на още по-исторически пленуми и магистрални п и а р и.
А работата ,става кристално ясна,
когато и “героите на Чудомир виждат”,че и партийните им колеги от управлявящия елит навлезли в потресаващото велико бъдеще,
се оказват много малки хора в “името на свободата и още повече”,
ако като “виновни”,при липса на или след след мъки,теглила,труд
и воля,намалява броят на готовите да следват никого в падението..и не предпочитат своето име за някоя улица ..тръгвайки към забравата…
В това отношение,хулителите псувачи,поне са видни,а фарисейте по-опасни, поне до м.автуст,
когато България,отново ще трябва да решава КАК?
Малееее….. буквално се оцъклих като го прочетох това !!!
Кардинал (сорт грозде)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кардинал е червен десертен сорт грозде с произход от САЩ. Сортът е създаден в Калифорния през 1939 г. чрез кръстосване на сортовете Фламе Токай и Алфонс Лавале. Широко разпространен в България, Сърбия , Франция и Италия. В България сортът е внесен през 1962 г., след което започва неговото бързо разпространение.
Ценен ранен десертен сорт. Узрява през първата половина на август.
Гроздовете са средно големи до големи, най-често рехави, разклонени. Зърната са едри, с овална форма и слабо изразени надлъжни ребра. Кожицата е тъмновиолетова, средно дебела, крехка. Месото е хрупкаво, приятно на вкус, със слаб мискетов аромат . Зърната са неизравнени по големина.
Използва се за прясна консумация и за приготвяне на сокове и компоти. Отличава се с висока родовитост, добивност и добра транспортабилност.
Главно и основно качество на Кардинал(сорт грозде):
Всеки Кардинал(Ришельо)с пълна уста Кардинал(сорт грозде)говори значително по-малко. И значително по-разбираемо.
@NIK
Богданов задава риторичен въпрос и не очаква отговор. А Вие в стремежа си да се харесате някому пишите пълни глупости. И то с менторски тон на партиен секретар.
На “Гларус”:
Ха,ха,ха,само там не ме слагай, при партийните секретари. Интуицията ти е трагично сбъркана.
И защо не казваш нищо по съдържанието на статията.Нямаш думи, а ??
Би могъл да ползваш пак фигурата “пълни глупости” че е най-лесно.
За мене ти бъркаш понятията – ти най-вероятно си искал да се наречеш “глинус”, а не “гларус”. Ако си поне малко морски сигурно осъзнаваш, че ще ти пасва, пък и съвпада (както казва един приятел).
Съвет – наблегни на рибата като храна, съдържа доста фосфор и може да ти помогне..
Не съм редовен читател на блога, но написаното за нападението преди 7 години в Кербала и анализа на “Санитар” ме впечатлиха. Отдавна не се говори ясно за нивото на подготовка в армията, за отговорността и качеството на командването , за мерките вземани в подобни мисии. През 2003 г. преобладаващите коментарии бяха – „Защо сме в Ирак!“, а не „Защо атентатът е бил успешен?“ Може би тогава това бе видимо естествената дискусия . Пълноправното приемане на България в НАТО бе силно оспорвано и нежелано от огромна част на левицата. А тези, които го желаеха, искаха първо да се мотивира необходимостта от участието ни там , а за останалите проблеми, като че не искаха да се акцентира, за да не се пречи на приобщаването ни към Европа. Може би са си представяли, че заставането в редиците на Алианса , прави нашите военни равни на останалите. Дали?
Крайно тежко впечатление остава факта , че един политически офицер е „преквалифициран“ и без да има строеви и боен опит му е възложена такава отговорна военна мисия. От описанията и коментариите на събитията се вижда, че висшето командване не го е еня за това, какви хора ще определят съдбата и живота на подчинените им. (А може би ги е еня и затова са избрали правилните, а не необходимите!) Прозира една прескърбна истина, че мнозина в тази мисия са се имат за гурбетчии, а не дори за кондотиери. И най-лошото е, че нито командване, нито главнокомандващ, не са се постарали поне зад кадър да направят преоценка на трагедията. Грижите им май свършват с това да се почетът загиналите, от което да се извадят съответните ПР дивиденти. Да оневинят и наградат виновните и така да осигурят преданни хора. И още един неприятен щрих. Опита да се прехвърли вината върху предните обитатели на Базата- поляците. След като полският контингент – многократно по-голям от нашия, е дал много по-малко жертви и след като командването е имало повече от месец за доокрепване на базата. Е гат ти командването. Ако не са слушали лекции в Военната Академията, поне за обща култура да бяха прочели военна история. От римско време, от испанското завладяване на Америка и от къде ли не, може да се прочете, че първата работа на командирите на чужда територия е да създадат укрепен лагер, до повишат безопасността на воиниците си.
Но се вижда, че е имало „командири“ , които са мислили не за безопасността на войниците си, а за безопасността на кариерата си.
редица членове на нато не участват в силите на алианса в ирак и афганистан.досега няма пример за успех в борба с тероризъм при използване на редовна армия.напротив-обикновено чуждите воиски са приемани като окупационни от местното население и терористите получават допълнителна подкрепа .ако целите на военните операции в ирак и афганистан са били да се унищожи тероризма-резултатите са трагични.за българската армия–простете но такава няма,не съществува.има една “армия” от шкембелии,чиновници с пагони на държавна ясла,които не биха покрили и наполувина някакви армеиски нормативи.
@NIK
Драги NIK,
Тотално объркваш понятия, дати, факти. И на базата мешавицата в главата си се опитваш да бъдеш морален коректив.
1. България е член на НАТО от 2004 г., събитията стават през 2003.
2. Войната в Ирак не е мисия на НАТО. Тя е работа на САЩ и Великобритания и коалиционни сили, които се присъединиха по-късно. Причините бяха, че се предполагаше, че Ирак разполага с оръжия за масово поразяване и другата причина е геноцида в страната.
3. Алкайда на Бин Ладен не е обучавана в лагери в Ирак, а в Афганистан и Судан.
Сега ясен ли съм. Писах бавно…
Да, ясно е защо авторът предпочита да остане анонимен.
Удивителната комуно-милиционерска наглост просто дрънчи и в тази трагедия. Естествено, за безопасността на базата, както и на хората си, отговаря командирът или най-старшият офицер, определен устно или писмено от него. Ако той е некадърник или “политрук”, естествено могат да се търсят всякакви други причини. Но правилото е, че когато няма с какво, командирът осигурява хората си с каквото намери под ръка. Маго да споделя от скромния си армейски опит как един КОМАНДИР, при липса на бетонни заграждения огради базата с всички налични МПС – на скорост и вързани едно за друго с твърди тегличи. Дори това да беше направил бузестият “политрук”, камионът-“камикадзе” нямаше да мине загражданията и онези момчета още щяха да са живи.
Чудя се само как ли се гледа сутрин в огледалото, когато се бръсне?…
(И, г-н Инджев, надявам се това мнение да види бял свят)
Много, много показателно за състоянието на … държавата ни!!! Политически офицер!? Леле …
Случайно в самолета с който летях за Истамбул имаше група от наши военни заинаващи за Кербала. Когато самолета започна да се отделя от пистата девойките сплетоха плътно ръце и едната каза “Въх Миме, дръж ма чи стана страшну!”. Бойци. На път за мисля.
Проблемите на тоя батальон започнаха още при подбора на командир и началник-щаб.Имаше много по-кадърни офицери,които бяха увещавани да го оглавят,но точно защото са кадърни и си даваха сметка,че ще се ходи на война със инструментариум и схващания за миритворческа мисия, та затова не се вързаха.Хората бяха следели,както войната,така и последващата обстановка и затова не се вързаха,а амбициозните и неграмотни политически офицери лакомо налапаха гювеча.