Министърът на отбраната Аню Ангелов каза днес пред БНТ, че главнокомандващият е “гол”. Или ако щете, че е “гола вода”, защото се обажда по въпроси, от които не разбира. Ангелов посочи очевидното: Първанов не е военен експерт и не той трябва да прави реформата в армията.
Онова, което Ангелов не уточни, но е ясно за всички, е че Първанов се е обградил с другари с “варшавско” мислене, т.е. с мислене от времето на Варшавския договор и е изразител на зле прикритата за камуфлаж с натовския флаг носталгия по времето на този (не особено геройски) загинал военен пакт. Но и без това уточнение репликата на Ангелов с опакото на министерската ръка звънна като като отдавна заслужена плесница.
Има обаче един голям въпрос на този фон. Защо Ангелов да може да го каже, а други негови колеги не могат. Нима Първанов е по-голям специалист по енергетика, че ляга и става с енергетиката на уста? Примерите са многобройни. По-точно е да се каже, че практически няма “магистрално интервю” ( думичката “магистрално” беше любима на др. Тодор Живков, който я употребяваше под път и над път, под магистрала и над магистрала), в което Първанов да не се извява като голям познавач на енергетиката. До такава степен, че чак се кара на колегите си в управлението на държавата (че на неговия фон никакви ги няма да демонстрират “позиция”). Това се вижда и от интервюто на премиера Борисов за в. “Стандарт”, публикувано в правителствения сайт на 7 март миналата година:
“СТАНДАРТ: Засегнаха ли ви критиките на Първанов за липсата на позиция по енергийните проекти?
-БОРИСОВ: Да видим какво се случва с любимите енергийни проекти на Първанов. Защо предишният премиер Станишев не започна да строи “Белене”, защо той не взе гаранция, защо той не намери финансиране, защо избягаха немските инвеститори? Поради начина на управление.
До този момент не чухме оценка от президента за предишното управление. Четири години те живяха в изключителен комфорт.”
За съжаление един Аню не ще (о)прави мегаломанията на Първанов. Но пък може и да е част от онези “птички”, които се броят наесен, когато в рамките на кандидатпрезидентската кампания ще се чуят най-после доста истини за двете петилетки безконтролна злоупотреба с власт от страна на сегашния президент.
Без съмнение шоуто тепърва предстои и според мен всеки стиска козовете за на края.
Лично аз смятам, че военният манталитет на Аню Анев не му пречи като военен министър, колкото и да това да е нетипичнов ццивилизованите държави. Там военният министър е непременно цивилен политик, макар и случаят с бременната испанска министърка на отбраната повече изглежда като феминистично престараване на социалистимеското правителство. Поне синьората La Defensa не е наша Калинка и не лъже като циганка, че е служила във Великата Армада например:))) Както и да е: Аню е дисциплиниран човек, който- за разлика от колегите и наборите си с неговия бекграунд- е научил новината, че вече сме в НАТО, в главата му не трещят залповете на АВРОРА и човекът работи чинно по НАТОвското направление. За разлика от гоцэ сырыщныка.И чест прави на Аню, че ясно посочи вредната роля и бездарието на “главнокомандуващия” гоцэ. (Демонстрирай презрение към този мерзавец,пиши името му с малки букви и руски добавки!)
Първанов наистина до сега общо взето се изказва по въпроси от които не разбира.Но интересно е, че го прави винаги когато друг е инициирал разговор по дадена тема.И тъкмо да започне обществения дебат по същество, той вземе, че се обади с някаква теза, която прави разговора междуличностен.После се намесят и медиите и общественния дебат се изпарява в неизвестна посока.Така се изолира обществото и неговото мнение остава нечуто.Може пък това и да е целта на алтернативата Първанова.На такова нещо намирисва.
Тръгнало е едно мирно “наежено” съществуване между нервни системи,
които са автентични колкото е стерилизирано и млякото на прах за благотворителност,а качеството му,на дъвка при временно брачно примирие между врадуващи страни,
които без народен контрол,охотно
си приписват сътворението на света.
Трябва ли министър Ангелов,да припомняме изводи присъщи на лекторски усилия през 60-70 те години на м.в. пред състава на МНО, по линия на просветното дружество “Георги Кирков” за ролята и значението на гражданите в униформи,уважаващи,и ерудиция и
технократски умения, като тези на Н.Пр. Дилма Русеф.
Ваше Величество,участвувам само по единствено възможния начин в блога на изнлючително кадърен журналист.И поради много причини,
неотдавна дадох сравнителен коментар за разлики в капацитета
от управленски умения на ГЩ,МВнР,
магистрати в съдебна система и полицията при предшествениците на В.Величество,от които не се чу
на стара Европа,да й е писнало.
Не ще й дума,че за мнозина бе изненада случилото се на 1 януари 2007 г.,но онези,които могат и са
добронамерени,да отделят сухото от суровото в дисагите на държавата,няма да закъснеят да се уверят като умни с ъ ф о р у м ц и,интелигентни автори и стопани на блогове,че медийният шум и тшеславието, няма защо да са и да продължават, да стоят над опита,
таланта и труда на всеки отделен гражданин на село и в града.
Термина за дисагите е измежду Вашия речник и реч пред Софийската
народна опера в Овиедо,след изпълнение на прочутия хор на еврейте по едноимената опера на Верди.
Предстои ни да кажем,скоро на Русия,че в центъра на София,няма място за исторически,много сбъркана монументалистика и неподходящи съюзници на нейните народи,за да се прави винаги разлика с вечния подвиг на Шипка и просълзения Ви дядо в църквата преди повече от век:”Станете и застанете върху костите си,за да чуете словото на Господа!”
Всъщност едва ли е могъл,да
произнесе речта докрай,но кого
ли това учудва вече?
Когато се чува гласът и на “най-професионалната партия” чрез Камен Констадинов/ДПС/,без претенции за цветни етикети,но с твърдения за оценени моменти с огрничен формат в управлението на “Тройната коалиция” и без политически диктат,точно както каза и кардинал Ришельо още в края на 2009 г. в блога на И.Инджев, само потвърждсават,
януари 2011 г., защо предстоят интересни месеци на политическия хоризонт у нас.
Добрютри на всички откачалки! Още не се е съмнало, а те вече ръсят мнение по всички въпроси.
Гоце реве за властта над армията като вдовичка за курец, ама няма да го огрее. Нито по закон, нито по реални възможности държавният глава има други, освен представителни пълномощия спрямо Въоръжените сили. С един военен в кабинета си каква експертиза, какви анализи може да направи президентът? Дори да вложи максимални усилия и да овладее основите на националната отбрана, как ще се справи с останалите си функции на държавен глава?
Единственият му шанс е да работи в тясно сътрудничество с МО, с министъра и с Щаба на отбраната. Без тяхната достоверна, редовна, професионална и изпреварваща информация, той е далеч повече кукла на конци, отколкото държавен глава. Може и да прави дребни мръсотии на министъра и на МО, но нищо повече. Най-много утре, когато няма да е Негово Прев., офицерите да го срещнат и да го заплюят.
Така че, Гоце, стягай се за Сирищник!
Но докато начело на държавата стоят милиционери, Българската армия няма да получи нужното й разбиране, средства и приоритетно отношение. Личният състав на МВР вече е 3 /три/ пъти по-голям от БА. Бюджетът на МВР изпревари военния. Страхът на мильовците от историята, от авторитета и манталитета на офицерството е стар, колкото света. Навсякъде, където политическата полиция /КГБ, ДС/ е взимала властта, тя най-напред се е разправяла с потенциалните си противници: интелигенцията, независимия бизнес, военния елит, либералните партии. Неуките пожарникари и физкултурници, които напук на всякакви принципи слагаха по две генералски звезди за една година, се чувстват неуютно пред генерали, завършили истински военни академии на Запад или в Русия. Затова начело на комисията, която сега разработва и приема новата Стратегия за национална сигурност, е поставен милиционерският “генерал” Румен Миланов. Румката е завършил строително инженерство и не притежава професионална квалификация нито в една сериозна област на националната сигурност или отбрана. Нали се сещате каква стратегия ще имаме?
Изводът на Гоцевите съветници, че министърът на отбраната изземва власт от военната структура на МО е частично верен. Причината обаче не е толкова в амбициите на министъра, колкото в липсата на професионализъм, на интелект и на самочувствие у военното ръководство на БА. По времето на генералите Тотомиров, Михов и Колев не бе допусната подобна аномалия. Тогава цивилното ръководство бе твърде безлично и немощно. Днес проблемът е, че начело на армията стоят униформени мижитурки като Симеон Симеонов, а преди него – Златан Стойков. Тези неуки и страхливи селянчета така и не можаха да повярват, че са се оказали на върха на военната пирамида. От благодарност към партията родна /БСП/ и към /п/резидента Гоце губят ума и дума. Нямали са и няма да имат свое мнение. Ослушват се какво ще каже началството и умират от шубе да не сбъркат нещо. Стана като с българския космонавт: “Нахрани кучетата и нищо не пипай!”
Доколкото министър А. Ангелов е и генерал-лейтенант, бивш заместник-началник на ГЩ, той наистина знае и може поне толкова, колкото действащите генерали. А когато те се крият като бащите си шумкари и броят дните до пенсийката, естествено е министърът да не чака прословутата “военна експертиза”, а да вземе самостоятелно решение.
Подобна аномалия не може да трае безкрайно. Все някога и у нас скъпоплатените гащници ще свършат. Все някога и у нас начело на войската ще застанат генерали, истински следовници на героите от войните /Вазов, Кутинчев, Жеков, Киселов/.
Към Санитар:
Дано Бог оплоди още ума Ви за още такъв добър анализ,но в блога на посланик Е.Сугарев съм го казал също така ясно във връзка с някои разсекретени материали от времето на м. Бирюзов и дълго описание на събиитята от злополучния източен въпрос,английския яд на Чърчил по повод дарданелските му операции,прераснал още и в ред злокачествени разсейки в т.ч. за България,след Ялта и Малта
Санитаре, хубави думи, при това много верни. Много, ама не съвсем. Явно и ти си с пагони, та затова и тези дитирамби за армията, която уж била нещо повоче и по-хубаво от милицията/полицията. Само дето не е така. Е, иска ни се да е така, ама не е. Уви!
Простичък пример, за да не бъда голословен. Служих през 1988-1990 г. в Пета танкова бригада – Казанлък. Имах нещастието да служа в пехотен (мотострелкови) батальон, натоварен със задачата да охранява ГЩ по време на война. В началото командир на батальона беше един капитан, който можеше да стреля с автомат така, все едно стреля с пистолет. Но нещо му куцаше психиката, горкичкия. И днес чета по вестниците за негови подвизи, макар и като цивилно лице. И какво мислиш се случи с него? Преместиха го на по-отговорна работа в щаба на Втора армия. Ако щеш вярвай. Или всъщност ти добре знаеш какви са наказанията в армията? Нали? Местят те на по-добра работа най-често )) На мястото на този дойде майор, служил преди това по границата. Месец не го видяхме. Още първата нощ се напил като прасе, сбил се и лежа месец в офицерския арест. И това са началниците на едно бойно подразделение. За по-низшия офицерски състав да говоря ли? Да, млади момчета бяха тогава, сега са на около 45-50 години. Може и генерали да са вече. Но поне са подполковници. Знаеха и знаят английски, увличаха се по западната култура… Абе чудесни натовски офицери, само дето не са влезнали в армията да служат, а за да взимат някаква заплата, щото за друго не ставаха…
Та така. Милиционерите са зле, ама това съвсем не означава, че фатмаците ас добре, нали?
Чест Ви прави,г.”санитар”,че са споменати титани на три армии,
г.В.Кутинечв,г.Н.Иванов,г.Р.Димитриев,които ведно с колегите си генерали В.Вазов,Жеков,Тошев,
Колев,Киселов,Г.Тодоров,К.БояджиевР.Ковачев,Фичев,др.злополучни герои като М.Савов,но и така стъпила от Тимок до Кюстенджа към истинския патриотизъм на нашите неприятели в съседни държаво, се включват и техни политически опоненти съиденици от наша страна,
които ни поставят на колене от 14-17 септемрри 1918 г. при Добро поле без нито едно пленено знаме.
Фаталните грещки са безчет,но С.Данев,е бил недостоен за подвизите на вонните,щом без подготовка “сам си води и Нехлюдов в двореца”,да не би Царят да ги спре за Петербург,
когато обезкървен народ,чака
думата на Николай II,такакакто
и при епизодите с Бирюзов,
са прецакани и Съюзници и едва оцеляла демократична опозиция
на окупирана България.
Уважаеми Санитар, милиционерските въоражени сили на олигархичната република в България са три пъти повече от Българската армия а това означава, че властите и мафията на тази република са добре защитени.Тази фактическа обстановка в България задължава, Българската армия и Българските граждани да се обединят и заедно, да освободят България, от Босовете на червеният октопод.
Щом Лула,Дилма Русеф и тяхната партия са приобщили милиони патиотично мислещи за Отечеството граждани от различни родове воиски в униформи,като вещи и ерудирани помощници на бразилски технократи,без да трепнат през сянката на провала през 20О2 г.,какви ще да са били фортификационнете,инженерно и оръжейно запасни умения и качетва на ГЩ и командния състъв до редник Стоил,псалт на ротата по Й.Йовков,за да пристигат на пристанището запаси с продукти от Марсилия в Деде Агач,пристанището
Александруполис де,а и при три воини,да не мръдне опасно лихвения процент при кредитите с близо 900,000 мъже по фронтовете.
И само това ли?
Едни девоики,
български княгини наблюдават,
как баща им приема парада не героите,обезкървени 1885 г. и капнали от преумора 1913 г.,но принуден,да чуе от турския пълномощен министър,че е “било много добре,че не са се запътили към Цариград!”.
Разбира се че може и да става дума за “тънък филджан с тежък източен аромат!”,но няма да коментирам,предишния колега,
защото дори Татяна Дончева казва,че държава не се управлява от прости хора.Друг е въпросът,че на всеки преди и след прецаканите в техните редици,като Трайчо Костов,със закъснение им увира акъла!
Не знам Аню Анев какво знае и какво не знае, но е единствения министър с характер и ясни цели. А това в днешния управленчески стил “насам-натам-и обратно” е цяло чудо.Следя проявите му с надежда.
Уважаеми 100jan,
Казаното от Вас е личен опит, който не би могъл да бъде оспорван. Налага се и аз да споделя нещо лично. Носих пагони 29 години. Пенсионирах се като полковник. С високо кръвно и усещането за пропилян живот. В службата си се сблъсках с далеч повече изроди с пагони, отколкото Вие. Но служих и със свестни хора, за които си спомням с умиление. Може би е така и в другите области на живота.
Продължавам да смятам, че при всичките си недостатъци ние, военните, имаме достойнства, които останалите не познават. Рядко ставаме предатели. Държим на думата си. Цял живот се готвим да мрем за Отечеството и ако се наложи, го правим. Струва ми се, че за да я има днес България, немалка е заслугата и на професионалните воини. Към тях отнасям хановете и царете, хайдутите и четниците, отстояли с меч и кръв земите ни. Повечето наши пълководци предвождат малобройни и зле въоръжени войски и за да победят, прилагат военна хитрост, интелект, неистова жертвоготовност. Във войните за освобождение и обединение на Отечеството процентно най-много жертви дават офицерите. Те повеждат на смърт и гинат заедно с народа си, облечен във войнишки шинели. Да, “Велик е нашият войник”. Но за да стане истински боец, неукият селянин е научен, обучен, трениран, окрилен и поведен към победи от офицера и подофицера – учители по родолюбие. С изключение на комунистическия период, българското войнство никога не е предавало Родината си.
Днес да сте чували нещо за рейтинга на Българската армия? Няма и да чуете. Защото главните усилия са насочени към полицията и ДАНС. Към озаптяване на собствения народ, да не би да се вдигне срещу управниците.
Но всичко е до време.
Уважаеми господин Румен Великов,
Вашият призив-прогноза отразява вековен опит. Когато е бивал притискан от жестока диктатура или е усещал, че управниците твърде нагло го лъжат, народът неведнъж е викал военните “да оправят нещата”. Понякога те са успявали, а по-често – не. Такава е историческата истина. Веднага можем да посочим няколко успешни военни преврата: в България през 1934 г.; в Турция, Гърция, Португалия и христоматийния на ген. Пиночет в Чили. Днес Чили е най-преуспяващата, с най-висок стандарт и самочувствие нация в Южна Америка. Спомнете си миньорите, които излизаха от 700 м под земята, как крещяха с възторг: “Чи-чи-чи-ли-ли ли!”
Но далеч по-голям е броят на неуспешните военни преврати. В тях военните лидери взимат властта и после не знаят какво да правят. Още Наполеон е прозрял, че с щикове лесно се идва, но трудно се остава на власт. След като катурнат предишното правителство, авторите на преврата би трябвало да формират ново държавно управление. Военните ръководители би трябвало да изиграят ролята на мениджъри, които да наемат, да дадат власт и ресурси в ръцете на кадърни, опитни, смели цивилни реформатори. Но военният умее да воюва, а не да подбира експерти в граждански области като икономика, образование, здравеопазване и т. н. Оттук обиквонево започва сривът на военните режими: слабо, страхливо, корумпирано правителство, което разчита на военния диктат. Крайният резултат най-често е плачевен: избити са хиляди хора, разбити са икономика, администрация и страната е върната години назад. Идват свободни избори, населението избира цивилни политици, военните превратаджии влизат в затвора или емигрират и старата песен започва отново.
Днес, през 21-и век,военният преврат изглежда демодиран. Но устремът към по-съвършено общество рано или късно ще открие усдпешна форма за съюз между цивилни и военни патриоти, за да бъдат изчистени метастазите на БКП и ДС. Храбрите ни предци от 1934 г. доказаха, че могат да бъдат и големи офицери, и строители на модерна държава. Да не ги забравяме!
Честита Нова година на г-н Инджев и на всички негови читатели!
“САНИТАР”, адмирации!
Ако Аню Анев “поиска” да направи “пролет”, нека се “поразрови публично” в МО2, така нареченият “икономически” отдел, “Цитаделата”, срещу “Пирогов”… Там е финансовият бастион на “не доста” политически партии и т.н… Сопотските заводи, Ремонтните заводи, “ТЕРЕМ”АД, интенданско обслужване и др. “захлупени” под една безупречно организирана “шапка”, където става дума за много пари, поставени и държани под “гриф” “секретно”….. А където е “секретното”, там са “големите далавери”…
Говори се, че в Пернишкия университет ще бъде създадена специална катедра за проф. Георги Първанов.
Той е поканил за свой доцент Иво Инджев, който е приел поста, за да не пукяса от глад.
към Денчо Великов:
Преди епохата на интернет беше знайно, че имената на глупците висят по стените. Сега безименните глупци се тикат в мрежата, за да си покажат глупостта- какъв прогрес!
Тези “смешки”, с които напоследък ме заливат ( колко съм си бил близък с Първанов) са от графата “свеж селски хумор” – то е като да се напиеш и да си свалиш гащите на мегдана. Голяяям майтап! Сигурно началниците на тези глупци са ги инструктирали да ме “дискредитират” на принципа на пускането на слухове, че съм отвратителен като самите тях( “какво по гадно от това да прилича на нас”, казват си явно те). Изпитан другарски трик…
Та по тази причина публикувам този спам – иска човекът да му лъсне…Хубаво, ще се посмеем да глупостта му- как ли се е напъвал да измисли това с “доцентурата”?!