Бразилия, освен родина на Пеле, се оказа и приемна родина на българската ни роднина Дилма – с риск да предизвикам “гнева Пелеев” ( не е от Пеле, а е от “Илиадата”) с нарастващ самоанализаторски интерес следя Бразилиадата.
В България безспорни авторитети, както знаем, няма: но Бразилиадата показа, че “външни българи” може и да успеят да се превърнат в така дълго издирваните и вечно липсващи “наши” герои. В такъв вече се превърна бразилката от български произход Дилма Русеф. Колко дълго ще ни държи топло от взетата назаем от Бразилия роднинска гордост, това е друг въпрос.
Как обаче става така, че един българин трябва първо да бъде изнесен в чужбина, да претърпи съответната обработка ( около едно поколение) и едва след това да получи всенароден сертификат за качество в родината си?
И друг въпрос ме мъчи: когато става дума за политици с български корени, обикновено те са левичари. Войнствено лявата в миналото Дилма не е изключение. В съседната й Венецуела доста по-отдавна е прочут Теодоро Петков, също бивш ултраляв партизанин, който постепенно “уляга” и днес е комай най-сериозният опозиционен противник на левия до крайна ексцентричност (дори и за Латинска Америка) демократично избран диктатор Уго Чавес.
Палмата на първенството по световна известност обаче все още се пада на българина Георги Димитров- същият, който и без да е роден и живял прекомерно дълго в своята “истинска родина” СССР толкова рекордно бързо се съветизира и русифицира, че забравя за отрицателно време родния си език. За него в том 4 от своите “Хроники” писателят Стефан Цанев пише, че се е налагало Карло Луканов да чете с артистичен тон посланията му по радио “Христо Ботев” до българите, за да спаси положението с неспасяемия руски акцент на Димитров ( Цанев твърди, че дори и висши функционери на БКП, като Цола Драгойчева, не знаели за тази манипулация и се умилявали от хубавия български език на вожда си по радиото).
Изключение ли беше от това правило Симеон Сакскобургготски, който тези дни наруши царственото си мълчание, за да ни каже отново колко сме тъпи, че не сме го разбрали за правилното му решение да управлява още един мандат – този път в открит съюз с БСП и ДПС? Не сме били прави да го критикуваме по въпроса. Ама направо сме били адски злонамерени.
Как пък не се пръкна един истински консерватор от нашата семка – да я издуха вятърът в чужбина, да поникне там и като един як дъб да стане опора на нашето самочувствие по темата “ и ние сме дали нещо на света”, но с обратен знак? Ето, Кристалина Георгиева се задава (като един Радецки с гръм) в качеството си на отгледан в чужбина авторитет, но и тя е биографично с произход, в който като червена нишка се проследява червеното.
Сал един министър Симеон Дянков, каквото и да му е родословието, се очертава като класически Мунчо, омразен по нашите земи консерватор, прихванал това необичайно за българина качество в чужбина. И съответно си понася заслуженото. В една класация за най-мразените в момента българи го видях да стърчи като съветски автоматчик над всички българи.
Преди обаче някой да ми възрази, че е хубаво, революционно някак си да сме откъм бунтарската страна на човечеството, вместо да сме “консерви” ( както би се изразил Алековият Бай Ганьо), трябва да напомня, че тази хубост никак не се отнася до поведението ни в скута на самата Майка България. В смисъл – че сме вечно недоволни, но с това бунтът ни приключва. Чак като го изнесем навън, опакованият в български целофан бунт (понякога) се превръща в ценна политическа стока, стига да отлежи и да ферментира и да натори една голяма работа – като изборната победа в огромна страна от мащаба на Бразилия.
Ама какво се чудя, та нали и моя милост е живял на изкуствено хранене с комунизъм и мозъчно промиван от раждането с безмилостната четка на левичарството с цел пълно изглаждане на гънките, след което ми се наложи да си ги възстановявам сам сред възгласи “ууу, комунист, ченге, я се скрий, бе” и т.н., защото в България е направо забранено да се цепиш от стадото. Освен ако не си зодия овен и не се боиш да си черна овца. Това исках да кажа, споменавайки “самоанализирането”.
А иначе Бразилиадата, която се вихри у нас като нов бразилски сериал, но с още по-голям успех, показва не толкова “гнева на Ахила” в самите нас, обърнат към недостатъците ни, колкото ахилесовата пета на манталитета ни да търсим авторитети навън. Да беше това някаква национална екстровертност , с мед да я намажеш, че и масло да добавиш. Защото не е лошо очите ни да са отворени за чуждия успех и да го приемаме за наш. Япония построи благоденствието си върху имитацията на чужди постижения в икономиката в годините на ужасяващата разруха след националната си, направо ядрена катастрофа. Но…
Но…по темата за ахилесовата ни пета колона, която обяснява много от уж необяснимо за самите нас като странни създания на Балканите, разговорът тепърва предстои. За начало – елате на шествието с плакати с искане да бъде демонтиран паметникът на голямата съветска лъжа в центъра на София: на 9 януари, неделя, от 11 часа.
На такъв великолепен текст няма какво да се коментира!Поздравления, Иво!
http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_63.html -Вижте тук някои интересни неща!!
Някак си се набива на очи, че управляващите у нас се ориентират към икономическо сътрудничество и чужди инвестиции с държави от втори или трети ешалон – Прамод Митал/Индия/, китйски джипове в Ловеч, АЕЦ”Белене”, сега пък авиационен завод от Бразилия! Докато “Ауди”,”Порше” и “Нокия” строят мощности в другите бивши соц.страни, но не и у нас. За нашата Ахилесова пета колона в Европа няма достатъчно развити икономики, нито високи технологии. Ами така си е, то е очевидно! Само титани на бизнеса като Гриша Ганчев или сегашният премиер могат да се досетят как, къде и на печалба ще продаваме продукцията от тези предприятия. Но иначе се бърза, защото със скандали или без, скоро или малко-по късно, ще ни вкарат в Шенген и контрабандните канали ще секнат. А на някои им трябват приходи, макар и не толкова големи, но само и само да не бъдат от развитите икономики, защото те ако дойдат, ще съборят конника от Тронската кобила.
Все пак има един забравен… Нарича се Спиро Егню – вицепрезидент на САЩ в периода 1972/73(първи мандат на Ричард Никсън)и определен като потомък на гръцкоговорящ балгарин.
За съжаление(наше)подава оставка, тъй като не желае да поясни произхода на своите доходи за 1967 г.
Ако беше останал и за втория мандат, вместо Джералд Форд президент щеше де е той при оставката на Никсън !
НЕ ЗНАМ ЗАЩО – МОЖЕ БИ ГРЕША – ТОВА МАЛКО ПРИЛИЧА НА ЦИРК С КЛОУН БОЙКО, КОЙТО ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ УВЛИЧА В ПОЛЕТО НА МЕДИЙНИТЕ ИЗЯВИ! ОСВЕН НИШКАТА НА ПРОИЗХОДА СИ, С КАКВО Г-ЖА РУСЕФ Е СВЪРЗАНА С БЪЛГАРИЯ??? А … НЕ СЕ ЛИ ПРОПУСКА И ФАКТА НА ЗАПОЧВАЩАТА ПРЕДИЗБОРНА БОРБА ОН СТРАНА НА БОЛИСОВ???
Към RUMEN:
Така е, Егню всъщност идва от Агнев ( поне така съм чувал).
Значима връзка с България може да се проследи и в Израел.
Господин Инджев, благодаря Ви за прекрасната статия! Този текст е един от върховете на българската журналистика. Коментарът е излишен, защото всичко е казано брилянтно точно!
Gospodin Indghev,
Srednostatisticheskiat bulgarin e iztakan ot kompleksi -> sledovatelno ima kreshtiashta nughda da se haresa na okolnite -> sledovatelno lovko i chevrasto pribiagva do populizam -> sledovatelno skorostno i umelo se venchava za unishtoghitelnata ideolgia na relativizma i za prezumpciata, che vpechatlenieto e po-vaghno ot sadarghanieto! E, tova ne moghe da bade “chernozem” za edna stabilna, otgovorna politika, slugheshta si sas samodisciplina i fiskalna otgovornost i chesto pribiagvashta do nepopuliarni, no kraino neobhodimi merki! Pitaite Ivan Kostov.
Tolkova za mechtite ni da se poiavi bulgarskiat Reagan ili bulgarskata Thatcher…osven ako ne reshite da vlizate v politikata:)
Чедесна статия, поздравления! Прочетох я с удоволствие; удоволствието, получавано от истината, е несравнимо с нищо друго. Сравнимо е, изглежда, само с удоволствието, което получават пристрастените към лъжата (като Негова Светлост наш радной Президент Гоце Перванавий), но както и да е…
Радостен съм да констатирам, че г-н Инджев е от същата зодия като мен: овен. Изобщо не съм вярвал на астрологията и зодиите, ала сега ми се струва, че има нещо вярно в тия неща: и аз все съм си съм бил дебелоглав овен, който изобщо не се плаши да налита с рогата си предимно в… стени!
“Чудесна” вместо “чедесна” исках да напиша, ама от това бързане ето какво излязло… извинения за грешката и за поправката…
I ot men pozdravlenia za hubavata statia!
В центъра на Монтевидео (Уругвай) има паметник на българин, дългогодишен министър на културата там, в началото на миналия век.
Доста превзето, г- Инджев, а и малко обидно, и пренебрежително към аудиторията. И каламбурите Ви бият малко на самоцел. Отдавна Ви чета и нещо все не мога да формулирам, да оценя, добронамерено и с разбиране, какво не ми харесва във вашите интелектуални творения. Критикар сте превъзходен, особено ми импонира, когато, като един страховит, гневен Ахил, възмездието на думите Ви се стоварва върху главата Гоцева. И Борисова, разбира се. Но напоследък започвам да разбирам, че това, което ме дразни е, че Вие нищо не предлагате. Нямате рецепта. Каквато и да е. За всичко, което критикувате и не Ви харесва, не предлагате каквото и да е решение. Без значение добро или лошо. Та, когато така вдъхновено(и с неповторима оригиналност) громите недъзите я Първанов, я Борисови, я Дянкови или на когото и да е, моля, дайте Вашата алитернатива. Определете се и се ангажирайте с алтернативата. За да стане дискусия, че иначе не ни оставяте нищо друго, освен да Ви ръкопляскаме и да се възхищаваме на думопроменливите Ви находки…
Към Распутин:
Напротив, предлагал съм и предлагам отново: не се мъчете, не съм задължителен за четене, освен за онези, които пишат коментарите си по задължение.
А рецептите ги пишат лекарите. Консултирайте се с тях, може и да ви помогнат. Но преди това е задължително да спрете да се мъчите с текстовете ми. Незабавно!
Една рецепта мога и аз да ви препоръчам: сядайте и пишете в свой блог мъдри мисли. Толкова е просто, опитайте ( обещавам да не ви чета и така ще дам личен пример как се решават подобни тежки терзания, като вашите).
Да Ви кажа честно, доста намалих четенето на това, което пишете. Но с известни угризения. Защото предполагах, че това, което пишете, го пишете и за такива като мен. Вярвам, че не Ви интересува само мнението на клакьорите, в противен случай има опасност да заприличате на обектите на Вашите критики. Просто исках да вметна, че личните ни възприятия и тегоби би трябвало да са по-назад, а по-напред онова, което е важно за всички нас, за България. Колкото и високопарно да звучи. С идеята да има полза от думите, а не словото да се превръща в словоблудство. Но както основателно намеквате, този блог е Ваше творение и Ваша легитимация, и кой съм аз, че да посягам на свещената крава… Пожелавам Ви успех!
Към Руспутин:
Така е, покажете кой сте, направете си блог и дайте мъдрите си рецепти. Може да го кръстите “Рeцептурник за бройлери от всеки курник”. Защото само бройлерите искат готови смески и не си напъват пилешките мозъчета да си изготвят собствени рецепти за собствения живот.
Др. Распутин, вие откъде ще бъдете на памятника на савецката армия, когато Иво Инджев ще му се представи на 9 т.м.? Гледайте да не бъдете откъм погрешната страна! Тогава може-би ще ви светне, какво предлага той. И дали има “… алитернатива…” Ще припомня, че когато Симеон ІІ беше цар, там беше пространството му за игра, със специална железница и др. Когато беше министър-председател … също, но без железницата и оградата (впрочем тя сега е на правителствената резиденция в Лозенец) В природата нищо не се губи, само минава от един вид в друг. Вие от кой вид сте?