Махалото ще махне Паметника на лъжата в София

Коментар на Ясен Прахов:

Паметникът на съветската армия няма да стърчи в центъра на София. Аз, Ясен Прахов, ви гарантирам това. Общественото мислене представлява един маховик, който лека-полека се задвижва и постепенно набира инерция, докато набере критичното количество обороти, при които вече не може да бъде спрян. Нашият български маховик по принцип е много тежък и инертен. Това е наша национална, а и балканска черта. Но по отношение на Паметника той вече е завъртян, не усещате ли? По-напредничавата част на обществото, осъзнала до болка КАКВО символизира този паметник, вече не може да го понася. Все повече и повече хора, които увлечени в своето ежедневие, просто са възприемали паметника като част от пейзажа и не са се замисляли за него, вече не могат да го гледат. А тези хора от ден на ден стават все повече и повече. Паметникът е осъден на смърт, маховикът е завъртян и набира обороти. Искам да кажа това за успокоение на потискащите се от Шпагин-а и за сведение на поддържащите го, просто за да свикват с мисълта.
Нека за N-ти път припомня на колебаещите се по въпроса какво представлява този паметник.
ТОЙ ДЕМОНСТРИРА РУСКАТА ИМПЕРСКА ХЕГЕМОНИЯ НАД БЪЛГАРИЯ! Той дори не е паметник на комунизма, още по-малко пък на лявата идея. Той не е паметник и на Съветския съюз, макар че носи името на Съветската армия. Ако беше паметник на Съветския съюз, при идеята за събарянето му, щяха да скочат всички бивши республики, които „равноправно“ съставляваха съюза. Представяте ли си как Естония изпраща нота към България да пази тези паметници? Това звучи като виц (но руската нота не е никакъв виц).
Ние премахнахме основните символи на комунизма в София. Паметникът на Ленин (срещу ЦУМ) символизираше глобалния ленински комунизъм, махнахме го. Петолъчката над Партийния дом, символ на комунизма и в частност БКП – махнахме я. Мавзолеят на вожда и учителя – символът на нашия си комунизъм, махнахме го…
Възниква въпросът – какво прави паметника на съветската армия толкова витален? Какво символизира той и кой го подкрепя?
ПАМЕТНИКЪТ СИМВОЛИЗИРА ФАКТА, ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е ПОДЧИНЕНА НА РУСИЯ.
България трябва да знае и помни, че е под руския ботуш. Това е. Независимо от това дали Русия се е експандирала до Съветски съюз или се е поприбрала малко. Също, независимо от това дали в Русия е комунизъм или не! Там в момента няма комунизъм, но те ревностно пазят паметника си. Аргументите им са, че монументът е в чест на загиналите съветски войници в борбата с фашизма. Една ярка лъжа, защото историята показва друго. Никакъв съветски войник не е загинал на българска територия (извинете, че досаждам на блога с този хилядократно повторен факт, но имам чувството, че много хора не са осъзнали това). За починалите (не загинали в бой) и погребани в България съветски войници има изградена братска могила – костница в кв. Лозенец, която никой не пипа с пръст. В началото на септември 1944 г. съветската армия е получила заповед да нападне (неутрална) България и да я окупира. Войските пресичат Дунава …и се слисват! Вместо огън и отбранителни линии, те срещат усмихнати хора, които ги посрещат с хляб и сол. Тук няма нищо военно-стратегическо, нито дори политическо. Това е народната любов към братята-освободители от турско робство през 1878 г. Всичко е толкова наивно, човешко и красиво. Как обаче реагира Русия на това посрещане? Ами казва Разгеле! Ще ги окупираме леко и без жертви, колко е удобно. Всички врати са отворени, всяка къша кани руските войници и ги храни. Какъв кеф! Когато скоро след това се гласува кои страни да бъдат определени като победители във войната, и кои – като победени, Русия налага на света България да влезе в списъка на победените, (въпреки че българската армия участва в разгрома на нацистите), макар че много страни не са съгласни с това. Имперска Русия (не само Сталин, защото това продължава и до днес) е искала да подчини (присъедини) България. И в общи линии успява. Ето това символизира Паметникът на съветската армия в София. Днес въпросът е съгласни ли сме с това и искаме ли го? Тук въобще не е важно кой от коя партия е, ляв ли е там, десен ли е…
Слушам внимателно защитниците на паметника и ми се набива на очи следното: те не желаят да обсъждат пряко темата, ами я обикалят с разни странични доводи (сякаш има някаква тайна причина паметникът да бъде опазен, някои посветени знаят причината, но тя не може да се каже публично). Разбира се, тук изключвам всички, чиито „аргументи“ са крясъците Фашисти! Рушители! и т.н. Но имаше разговарящи образовани защитници на паметника, от чиито доводи откроих следните пет:
1. Паметта на загиналите съветски войни в борбата срещу фашизма не ни позволява да скверним паметника. Даже в Берлин има паметник на съветската армия, запазен след обединяването на Германия, не сме изключение.
2. Високата му художествена стойност. По паметника е работил цветът на българската скулптура и архитектура на онова време, резултатът е забележителен и трябва да бъде съхранен като произведение на изкуството.
3. Народната памет – това е паметник на епохата, на състоянието на България в този исторически момент, такъв, какъвто е бил и трябва да се запази за поколенията.
4. Колко е лесно да се руши, а колко трудно да се гради! Паметникът е струвал на България маса пари и труд. Скулптори, архитекти, градоустройственици, строителни инженери, бронзолеяри, каменоделци, кранисти, кофражисти, арматуристи, зидари, шофьори и пр. както и счетоводители, партийни секретари, цяла армия офисни служители и не на последно място – данъкоплатците са създали нещо грандиозно, което ние сме призвани да запазим.
5. Събарянето на паметника би било обида към Русия, нашата освободителка.
Желая да отговоря по тези точки:
1. В България няма загинали съветски войни. Ако искахме един адекватен паметник на жертвите (включително български) на Съпротивата срещу фашизма, той трябваше да има съвсем друг мащаб и характер. Уместно би било да е нещо като пиета, което да пробожда сърцето на човека и да му припомня, че не трябва да допуска такова нещо да се повтаря. Обаче един нагло доминиращ Шпагин и самото име „Паметник на Съветската армия“ отправят друго и съвсем ясно послание. Колкото до Берлин, случаят там е съвсем друг – първо, Германия официално се отрече и заяви ясно на света, че скъсва с миналото си. Те окачествиха нацизмът като чума, като едно раково образувание в обществото си. Там няма партия-приемник на национал-социалистическата работническа. Там този паметник почита армията, дала основният принос към унищожаването на това зло. Един вид армия освободителка. Паметникът има основание, да не говорим, че само в битката за Берлин са загинали над 500 000! съветски войника. Никакъв вид сравнение с нашия случай не издържа.
2. Паметникът има висока художествена стойност. Тук съм напълно съгласен. Перфектен е! Непременно трябва да бъде съхранен и като произведение на изкуството. И това ще стане, когато той бъде преместен в Парка-музей на открито, заедно с други подобни реликви от това време и с табела, която запознава зрителя какво е това пред него. Тук конфликт с господа защитниците на паметника няма.
3. Народната памет, знак за епохата. Идеално, напълно съм съгласен! Епохата е била такава, каквато е била и паметникът в Музея прекрасно ще я отразява. Дори много по-добре, отколкото ако просто стърчи в центъра на София. Конфликт няма.
4. Трудно се гради, лесно се руши. Така е, но паметникът вече е изграден. Огромната трудност и постижение са бронзовите скулптурни групи, които ще бъдат внимателно демонтирани, пренесени и внимателно монтирани на новото място. Другата трудност е била добрата каменоделска работа. Тук няма да се налага да преоткриваме топлата вода. Има утвърдени световни методи как камъните се номерират, демонтират и преизграждат в съшия ред. Железобетонната вътрешна част при днешната технология не е никакъв проблем. Да, разбира се, всичко това ще струва пари, но те са несъизмеримо по-малко, отколкото са дадени за първоначалното изграждане на паметника. Повтарям – несъизмеримо по-малко. Така че, няма да рушим паметника. Конфликт няма.
5. Ако разрушим паметника, ще обидим Русия, нашата освободителка от турско робство. И таз хубава! България е била, е и ще е признателна на Русия за този акт. Каквито и стратегически планове да са водели Александър Втори в тази война (няма да се спирам на тях), освобождението на България е факт и ние сме и трябва да сме благодарни на Русия за това. Изградили сме най-хубавите възможни паметници на руските освободители и никой няма намерение да ги докосва! Само в София: Руски паметник, Паметникът на Цар Освободител и разбира се, най-вече Храм-паметникът Свети Александър Невски. Колко булеварди и улици носят имената на руските пълководци… Всяка година на 3-ти март честваме и славим руските (+ румънски, финландски и прибалтийски) освободители. А в Плевен и въобще в цялата страна има безброй паметници на братята освободители и стоици улици носят имената на руските генерали. Е, какво повече да направим?
Крайно време е да осъзнаем като общество каква е целта и какво символизира паметникът на съветската армия в София и да го разкараме оттам с един замах! Той няма бъдеще и ще падне. Както казах в началото, осъден е на смърт, маховикът на нетърпимостта към него е завъртян и вече е набрал необратимата скорост. Въпросът е да не се бавим много, защото то си е за нас. Когато този смазващ паметник на чужд окупатор в собствената ни столица го няма, ще можем да си поемем свеж въздух с пълни гърди. Смазващо е да се гледа това нещо в София, особено вечер, когато (все още) прожектори ярко осветяват монумента, да не би някой да не го види.

П.С. ОТ ДОМАКИНА НА БЛОГА:

ЕЛАТЕ УТРЕ, НЕДЕЛЯ, 9-ТИ ЯНУАРИ, ОТ 11 Ч. ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ШЕСТВИЕТО С ПЛАКАТИ, НА КОЕТО ЩЕ ПОИСКАМЕ НЕГОВОТО ДЕМОНТИРАНЕ!